№ 152
гр. София , 11.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. В. Й. срещу определение №
469/11.11.2020г. постановено по гр.д. № 496/2020г. по описа на
Костинбродския районен съд, с което съдът е уважил отвода за местна
подсъдност на ответниците, прекратил е производството по делото и го е
изпратил на Софийския районен съд. Жалбоподателят счита, че обжалваното
определение е неправилно. Изтъква, че местната подсъдност по исковете за
делба се определя по чл. 109, ал. 1, предл. второ от ГПК, като съгласно тази
разпоредба компетентен е районният съд по местонахождението на
недвижимия имот, предмет на делбата. А ако неин предмет са повече имоти
от различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно чл.
116, ал. 1, предл. второ от ГПК. Сочи, че право на ищеца е да избере, пред кой
местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви иска си.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от част от
насрещните страни, които оспорват жалбата и молят съда да я остави без
уважение, намирайки обжалваното определение за правилно и
законосъобразно. Оспорват довода на жалбоподателя за определяне на
местната подсъдност по чл. 116, ал. 1, предл. второ от ГПК. Подчертават, че
процесното дело е за делба на наследство, в който случай местната
подсъдност се определя съгласно правилото на чл. 110 от ГПК – по мястото,
където е открито наследството. В случая мястото на откриване на
наследството е последното местожителство наследодателите, което е с. Б.,
Столична община. Оттук правят извод, че компетентен да разгледа
предявения иск е Софийският районен съд. Цитират съдебна практика в този
смисъл. Освен това изтъкват, че ищецът и всички ответници по делото са с
постоянен адрес на територията на Столична община, т.е. с адресна
регистрация в района на Софийския районен съд. Като последен аргумент
сочат, че петнадесет от общо шестнадесетте делбени имота се намират на
територията на Столична община, т.е. под юрисдикцията на Софийския
1
районен съд. Правят извод, че делото е подсъдно на този съд. Молят съда да
потвърди обжалваното определение на КРС в този смисъл.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна, и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 121 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за
разглеждането й.
Въз основа на твърденията на страните, формулираните от тях искания
и представените писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С искова молба вх. № 2238/03.08.2020г. В. В. Й. е предявил пред РС-
Костинброд иск за делба на недвижими имоти, възстановени на наследниците
на общите наследодатели Н. П. и Т. Й.а.
Препис от исковата молба е бил връчен на насрещната страна, и в срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който е направено възражение за
местна подсъдност.
С определение от 11.11.2020г. съдът е прекратил производството по
делото и го е изпратил по подсъдност на Софийския районен съд.
Срещу това определение е подадена частната жалба, по която е
образувано настоящото производство.
При тези данни настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 94 от
10.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1864/2019 г., I г. о., ГК, Определение №
365 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 312/2011 г., I г. о., ГК) „ подсъдността
по чл. 110 ГПК на иск за делба на наследство е специална спрямо тази по чл.
109 ГПК, като преодолява и приложението на чл. 116 ГПК“, респ. „…чл. 109
от ГПК определя местната подсъдност за делба на съсобственост - по
местонахождение на имота, а нормата на чл. 110 от ГПК е специална и се
отнася само за подсъдността по иск за делба на наследство“.
Съгласно правния принцип „Lex specialis derogat legi generali“, в
случай на противоречие (конкуренция) между правни норми от общ и
специален граждански закон, вторите се ползват с предимство пред първите,
т.е. специалните правни норми изключват приложението на общите такива.
След като нормата на чл. 110 от ГПК е специална спрямо тази на чл. 109 от
ГПК, в хипотезата на делба на наследство местната подсъдност се определя
по местооткриването на наследството, за разлика от всички останали случаи
на делба на съсобственост, в които релевантно е местонахождението на
делбения/те имот/и.
При това, съгласно цитираната по- горе съдебна практика, както и
съгласно посоченото от ответниците по жалбата Определение № 19 от
14.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6198/2015 г., IV г. о., съдът следва да
преценява, дали е сезиран с иск за делба на съсобственост, възникнала от
наследяване, или за делба на съсобственост, възникнала на друго основание, и
2
да приложи съответната местна подсъдност.
В конкретния случай, предмет на делбата са недвижими имоти,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на общите наследодатели Н.
П. и Т. Й.а. Съгласно чл. 91а от ЗН, т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от
4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, и мотивите към т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г.,
ОСГК, „реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват
новооткрито наследство според законовата дефиниция на чл. 91а ЗН и като
имущество се приобщават към имуществото на наследодателя след
неговата смърт“. Същевременно, страни в производството са единствено
наследници по закон на общите наследодатели, като не се твърди,
съсобствеността върху някои от имотите да е придобита от някой съделител
на друго основание.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че предмет на иска
за делба са изцяло наследствени имоти, т.е. процесният казус попада в
хипотезата на „делба на наследство“, която, съгласно чл. 110 от ГПК,
обуславя подсъдност по местооткриване на наследството.
От друга страна, видно от приложените към отговора на исковата
молба препис- извлечения от акт за смърт на Н. Й. П. и на Т. П. П.а, тези лица
са починали в с. Б., общ. Столична, обл. София. Тъй като местооткриването
на наследството е в рамките на съдебния район на Софийския районен съд,
именно той е компетентен да разгледа предявения иск.
Поради това обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 469/11.11.2020г. постановено по
гр.д. № 496/2020г. по описа на Костинбродския районен съд, с което
производството по делото е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност
на Софийския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3