Протокол по дело №98/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 108
Дата: 27 февруари 2023 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Александър Любенов Александров
Дело: 20225200200098
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 108
гр. Пазарджик, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. Люб. Александров
СъдебниГ. К. ШАХЪНОВ

заседатели:ВАСИЛ Б. КОЦЕВ
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора А. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от А. Люб. Александров Наказателно
дело от общ характер № 20225200200098 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Явява се лично подсъдимият А. П. Ш., редовно призован, и с адв. И. Б.
и адв. С. К., редовно упълномощени отпреди.
За ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик се явява юрисконсулт С.,
редовно упълномощен.
Свидетелят П. Б. П. не се явява, нередовно призован. Призовката на
същия е върната в цялост с отбелязване, че къщата, намираща се на посочения
адрес, е необитаема и в ремонт.
Свидетелят Т. Д. К. не се явява, нередовно призован. Призовката на
същия е върната в цялост с отбелязване, че на адреса не е открит никой. По
сведения на съседите – сем. МИ.ви, имотът е продаден преди години и не
знаят къде се намира свидетелят.
Свидетелят В. Н. К. се явява лично, редовно призован.
Вещите лица Т. И. К., И. Д. М. и Л. Г. Я.-Т. се явяват лично.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. По отношение на неявилите
се лица ще взема допълнително становище.
1
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явИ. се свидетел, както следва:
В. Н. К. – на ** г., българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
На свидетеля се разясниха правата му по чл. 119 до чл. 122
включително от НПК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля К., със снета по-горе
самоличност:
ВЪПРОС НА СЪДА: Вие сте разпитван по това дело като свидетел.
Ориентирате ли се за кой случай става въпрос?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не мога да се сетя за какво става въпрос.
ВЪПРОС НА СЪДА: Познавате ли г-н М. М.?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Да.
ВЪПРОС НА СЪДА: По какъв повод сте се запознал с него?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Този човек, доколкото помня, преди 10, може и
повече години, за период някъде около месец и половина-два ме беше
направил управител на пет фирми и това го разбрах впоследствие, след като
ме викнаха в полицията в гр. Пазарджик.
ВЪПРОС НА СЪДА: Тоест той Ви е направил управител, без Вие да
знаете?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: За едната знаех, но след като отидох във Ф. и се
върнах, разбрах, че ме е направил на още 4-5 фирми, не мога да се сетя точно.
ВЪПРОС НА СЪДА: А Вие в негова фирма работил ли сте някога?
2
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не.
ВЪПРОС НА СЪДА: Във Ф. по какъв повод бяхте?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Работих там при едни мои приятели.
ВЪПРОС НА СЪДА: Като какъв работехте там?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Изхвърляхме строителни материали с камион –
като общ работник.
ПРОКУРОРЪТ: Познато ли Ви е името на фирмата „Х.“?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не мога да се сетя.
ПРОКУРОРЪТ: След като сте придобили тези фирми от М., колко
казахте, че са те?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не мога да кажа точно. Мисля, че бяха четири или
пет.
ПРОКУРОРЪТ: Изобщо реално осъществявал ли сте дейност с някоя
от тези 4-5 фирми?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не. В същото време аз работех и до ден днешен
работя във фирма „Биовет“.
ПРОКУРОРЪТ: Връчвано ли Ви е някакво пълномощно от страна на
М. или други лица или Вие да сте изготвяли пълномощно някой да Ви
представлява от името на тези фирми?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не мога да си спомня със сигурност, но доколкото
помня М. в първата фирма, в която ме назначи, не мога да се сетя името, като
управител, точно след 4-5 месеца ме освободи от всички фирми понеже
станаха разправии и кавги когато ме викнаха в полицията, и той при някакъв
адвокат беше тук, в гр. Пазарджик, и тогава ми каза, че ме е махнал като
управител на тези фирми. Какво е правил през това време – не мога да кажа
със сигурност.
ПРОКУРОРЪТ: В полицията са Ви викали, за да Ви разпитват за неща,
за които и аз Ви питам, така ли да разбирам?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Да, нещо подобно. Всъщност беше, че той ме е
направил управител на фирма и доколкото помня бил излъгал някакъв човек с
пари, такива работи.
ПРОКУРОРЪТ: След като Ви викаха в полицията, Вие ли се обадихте
3
на М.?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Да, аз му се обадих да ме махне от тези работи, че
не искам да се разправям. Неговата приказка беше, че ще ме заведе при
адвокат, ще ме махне от тези фирми и че той щял да се оправя, това били
негови работи. Доколкото знам той е правил и на някакви други хора такива
работи и този човек, доколкото знам, още си е тук и никой не го пипа за
нищо.
ПРОКУРОРЪТ: Кой човек?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: М.. Сигурно още си е тук, в гр. Пазарджик.
ПРОКУРОРЪТ: Вие вече казахте, но все пак търговия с грозде правил
ли сте?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не. Питаха ме и за някакви коли, доколкото
разбрах нещо и в гр. Пловдив имал нещо, препродавал ли, не знам за какво
точно беше.
ПРОКУРОРЪТ: Познавате ли този човек, който е седнал там / сочи
подсъдимия А. Ш./?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не. За пръв път го виждам.

Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същият беше освободен от съдебната зала със съгласието на
страните.

За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за вещи лица по делото Т. И. К. и И. Д. М..
Сне се самоличността им, както следва:
В. Л. И. Д. М. - на ** г., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
В. Л. Т. И. К. - на ** г., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
Вещите лица предупредени за отговорността по чл. 291 от НК.
4

ПРОЧИТА заключението на съдебно-финансовата и счетоводна
експертиза, изготвена на 02.11.2017 г. и приложена на лист 38 до лист 45 от
Том 3 на ДП № 312 ЗМ – 42/2016 г. по описа на ОД на МВР – Пазарджик.
В. Л. К. И М. /поотделно/: Поддържаме заключението, което сме
представили.
В. Л. К.: Искам да кажа следното: Фирма „А.А.“, след като е сключила
договорите с Винпромите и с доставчиците, от които е получила грозде по
фактури и консултантски услуги, не са оформени надлежно, не са спазени
изискванията на закона по ДДС. Това, което е записано в договорите като
„възложител“ и „изпълнител“ в лицето на „А.А.“, тя не е изпълнила нито една
от точките – не е представила тази фирма документи, от които да е видно, че
гроздето наистина е изкупено от тези преки доставчици – „Х.“, „К.“ и „Т. 99“.
Искам да добавя, че фирма „Т. 99“ е издала фактури към фирма „А.А.“,
но тези фактури не са включени в дневника за продажби. Те са били длъжни
като издадат фактури, както са го направили, да включат фактурите в
справката-декларация за съответния данъчен период и дневника за продажби.
Това нещо не е направено. Данъкът от страна на „Т. 99“ не е внесен в приход
на бюджета и тук не са спазени чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. „Т. 99“ не е спазил този
член – издал е фактури, но не е включил тези фактури, за да повлияят на
резултата на справката-декларация по ДДС за съответния данъчен период и в
дневника за продажби, поради което се обезсмисля чл. 68, ал. 1, което се
отнася за фирмата-получател на тези фактури – тя няма право да ползва
данъчен кредит по тези фактури, тъй като доставчикът не се е разчел с
бюджета и не е внесъл ДДС-то в приход на бюджета. Те нямат право да
ползват този данъчен кредит. Освен това, не са представили документи когато
една фирма трябва да изкупува грозде или каквото и да е, първо те трябва да
набележат лозарските масиви в България, защото всеки масив е с определен
сорт грозде и от всеки определен сорт грозде се прави вино и т. н. Първо те
трябваше да си намерят масивите, да уточнят с Кметовете по населени места,
че от тези масиви ще се изкупуват еди какви си сортове грозде по видове,
трябваше да се организират с Кметовете, както му е редът – така са длъжни да
го правят и така го правят всички законови фирми, които искат да работят
легално и да спазват законите в Република България, да намерят тези масиви,
5
да се ориентират по селища, да съгласуват с Кметовете на населените места,
да определят площадка – пункт за изкупуване на гроздето, да сложат кантар
където ще се мери, да се окачестви, да се попълнят имената на земеделските
производители, които предават гроздето с имена, ЕГН, с количества и т. н.,
след това гроздето да се предаде на фирмата, която го изкупува и оттам във
Винзавода. Много подробно в Ревизионния доклад е описано както е фирмата
„К.“, където предимно тези тук в „К.“ специално собственикът на фирмата е
изкупувал гроздето, претеглено е с механични везни на място по лозовите
масиви, изкупено е лично от управителя на „К. Феарс“ Г. И., след което
гроздето е натоварено на автомобили, собственост на Винзавод „Т.“, но е
предадено на управителя на „А.А.“ – А. Ш. на кантар на тир паркинг в гр. Х..
Това е много учудващо, защото гроздето е предадено, след като са го
изкупили от физическите лица, е предадено на тир паркинг на собственика на
„А.А.“, а пък същевременно дават информация, че гроздето е изкупувано от
селища предимно в Сливенска област, Хасковска област и мисля, че имаше и
Област В.. Как така става? На 192 лица са изпратени искания за насрещни
проверки, към трети лица са тези искания и тези лица са от тези райони, които
споменах, а пък какво прави в гр. Х.? Как така отиде там, за да се изкупува
гроздето? Недоумявам това нещо. Има разминаване на количествата – едно е
изкупено, едно към едно не съответстват нещата на гроздето, което е
продадено на Винзаводите – на „Г.Д.“ и на „Т.“. Има пропуски. Не са
представени достоверно всички документи, поне на хартия, може би има
изкупуване на грозде, но не и от тези преки доставчици, които са издали
фактури към „А.А.“. Не са. Гроздето изобщо не е изкупувано от тях, защото
първата фирма даже не си е включила в дневника за продажби, както казах,
той губи правото съответно на данъчен кредит, а освен това няма
доказателства от къде е изкупувано, как е станало, някакви си документи се
мотаят там, пишат се, несъответствия големи има, разминаване в датите,
фактурите се издават много по-късно след издаването на товарителници, на
кантарни бележки, на стокови разписки. Не може един камион, който ще
превозва грозде да тръгне да се движи по пътищата на България без
придружителни документи, защото веднага ще кажат, че гроздето е
откраднато. Те трябва да бъдат – и пътните листа, и товарителниците, и
стоковите разписки, всичко трябва да бъде идентично, в синхрон. Тръгва се
от този масив – никъде не става ясно, например в с. М. е изкупувано грозде,
6
но от кой масив? Всички масиви имат имена, местности – трябва да се запише
„масив еди кой си, в местност еди коя си, толкова човека са предали грозде,
толкова килограма по сортове, материалноотговорното лице, което го е
приело“. Премерено е гроздето, то предимно в чували се бере – в кофи, които
се изсипват в чували, такава е практиката в България, не знам как е извозвано
– дали в чували, дали в шарпани не мога да кажа, но това нещо не е
направено. Тези изисквания са записани официално в договорите за
изкупуване на грозде. Това нещо не е спазено. Първо, не са спазени
договорите за изкупуване на грозде, не са спазени договорите за комисионни,
за консултантските услуги. Имам въпрос към „А.А.“, той не е отговорил в
хода на данъчното производство – как намери тези доставчици като техният
предмет на дейност няма нищо общо с изкупуване на грозде? Нито отглеждат,
нито изкупуват – ресторанти, заведения за бързо обслужване, търговия в
специализирани магазини, търговия с горива, даже имаше някои от фирмите
на датата на издаване на фактурите нямат работници, две от фирмите не са
подали годишни данъчни декларации. За какво говорим? Това са некоректни
фирми, това са рискови фирми. Първото е това и второ: Колегите, по време на
данъчната ревизия, не са открили нито една от фирмите. Не може, те са
юридически лица, те трябва винаги да имат представител за връзка с
данъчната администрация.
ПРОКУРОРЪТ: Вие имахте ли възможност да проверите дали реално
тези доставчици на „А.А.“ имат някаква техническа база за закупуване и
продажба на грозде?
В. Л. К.: Не, нямат бази. Колегите са проверили – те нямат бази, нямат
активи, несъществуващи офиси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Нямам въпроси.
АДВ. Б.: Има ли как „А.А.“ да провери подавани ли са данъчни
декларации и включени ли са издадените фактури за получената стока в
дневниците за покупки и продажби или нещо, което се извършва в
счетоводството на друга фирма? Те имат ли възможност да знаят, например
днес купуваме нещо, в рамките на колко време трябва да се заведе фактурата?
В. Л. К.: Много просто и лесно: България е малка страна и всичко се
знае тук. Отивате на седалището на фирмата, където е регистрирана и все има
7
начин да разберете тази фирма с какво се занимава. В интернет също като
влезете, ще проверите тази фирма с какво се занимава.
АДВ. Б.: Аз Ви питам има ли възможност той от някъде да разбере?
В. Л. К.: Има.
АДВ. Б.: От къде?
В. Л. М.: Искам да добавя, че фактурата трябва да е включена в
дневника за продажби. НАП даде възможност да се прави проверка в
електронната система на всички продажби, извършени към даденото лице.
Всеки един търговец, който притежава електронен подпис, може да направи
такава проверка.
АДВ. Б.: През коя година стана възможно това нещо?
В. Л. М.: Не мога да Ви кажа.
АДВ. Б.: Може ли той да разбере, че не са включени в дневника за
продажбите и не е подадена годишна данъчна декларация, ако може да
разбере – кога и от къде?
В. Л. К.: Искам да допълня: Как така от всички тези преки доставчици
на „А.А.“ не намериха един адрес? Само по това можете да съдите фирмите
какво представляват. Аз съм била данъчен 25 години и съм ги откривала –
има и такива, които не съм откривала. Как пък една не открихте? Ще отговоря
на въпроса: Отива, където е регистрирана фирмата и на място проучва нещата
– има съседни фирми, има много други фирми, от които можеш да разбереш с
какво се занимава тази фирма, съседи се разпитват, оттук-оттам.
ВЪПРОС НА СЪДА: Въпросът беше официално от някъде може ли да
получи информация?
В. Л. К.: От НАП няма да му дадат информация. Само в НАП се
съдържа информация какви са фирмите.
ВЪПРОС НА СЪДА: И дали са включени тези фактури в дневниците,
дали е платен данъкът за тях?
В. Л. К.: Да, само там.
АДВ. Б.: Фактура, издадена в месеца, след колко време може да бъде
включена в дневника за продажбите и да влезе в годишния финансов отчет на
фирмата?
8
В. Л. К.: Фактурите за продажби се включват в месеца, в който са
издадени.
АДВ. Б.: Има ли възможност да се включат по-нататък?
В. Л. К.: Ако ги включи по-нататък, ще му направят акт за нарушение.
АДВ. Б.: Добре, но може ли и в какво време могат да бъдат включени
те?
В. Л. К.: Щом е извън обхвата на ревизията, не може да се зачете.
АДВ. Б.: Ако изтече финансовата година, подадена е годишна данъчна
декларация, може ли тази годишна данъчна декларация да бъде коригирана в
следващата година и ако да – в какъв период от време може?
В. Л. К.: Фактурите за продажби не могат да се включват в следващата
година.
АДВ. Б.: Не могат да се коригират, така ли?
В. Л. К.: Не. Законът го казва.
АДВ. Б.: Нямам повече въпроси.
АДВ. К.: Кои доказателства от всички тези материали по делото сте
използвали при изготвяне на Вашето заключение?
В. Л. М.: Доказателствата, които са по досъдебното производство – това
ни беше предоставено.
АДВ. К.: След това да знаете да се е случвало нещо по този случай – да
е имало съдебно производство, да е имало въззивно съдебно производство, да
е имало второ съдебно производство?
В. Л. М.: Нямаме информация.
АДВ. К.: Доказателства, събирани от съдилищата, обсъждали ли сте?
В. Л. М.: Не.
АДВ. К.: Същият въпрос и към вещото лице К..
В. Л. К.: Не.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
ПОДС. Ш.: Аз искам да се върна на въпроса на адв. К.. Кои точно
документи за фирмите използвахте при изготвянето на експертизата, която
сте направили, защото аз чух неща, които не отговарят на истината?
9
В. Л. М.: Документите, които бяха по досъдебното производство.
ПОДС. Ш.: Всички, които са там?
В. Л. М.: Нямам представа – по досъдебното производство, които ни
бяха предоставени. Основно ревизионни актове, Ревизионният доклад и
доказателствата, които бяха присъединени към досъдебното производство,
разпити на свидетели. Това, което беше по досъдебното производство – това
ни беше и задачата.
ПОДС. Ш.: Искам да кажете на съда какъв е критерият, който Вие сте
заложили във Вашата експертиза, за да кажете имало ли е такава сделка,
нямало ли е? Ходихте ли в офиса на фирма „А.“, за да ползвате документи в
оригинал?
В. Л. М.: Не сме ходили по офисите, нямахме такава поставена такава
задача да ходим в офисите.
ПОДС. Ш.: Какви са критериите? Как сте преценили коя сделка е
реална и коя – не?
В. Л. М.: Въз основа на Ревизионния доклад – информацията е от него.
ПОДС. Ш.: В обясненията към Вашата експертиза Вие споменахте, че
нито една фирма не е намерена на адреса, което не отговаря на истината. В
документите, които са там и тук, ясно има обяснения от Винзаводите.
В. Л. К.: Аз не говоря за Винзаводите – аз говоря за преките Ви
доставчици.
В. Л. М.: Говорим за „Х.“, „Т.“ – за тях става дума.
ПОДС. Ш.: Добре. Това също не отговаря на истината.
В. Л. М.: Така е записано в Ревизионния доклад.
ПОДС. Ш.: Колко от фирмите фактурите, които са издали, са включени
в дневниците за покупки и продажби?
В. Л. К.: С изключение на „Т.“ – тя не ги е включила. Другите са ги
включили в дневниците за продажби. Вие сте ги включили в дневника за
покупки, имате право на данъчен кредит съгласно фактурите.
ПОДС. Ш.: Значи от всички фирми, с които „А.“ има сключен договор
и то реален сключен договор, само една не си е включила фактурите в
дневниците за продажби?
10
В. Л. К.: Да – „Т. 99“ ЕООД.
ПОДС. Ш.: Вие запознати ли сте с платежните документи на фирмите и
как те са получавали парите от мен?
В. Л. М.: Това не е предмет на експертизата.
ПОДС. Ш.: Онова, което искам да кажа е, че чух неща, които нямат
нищо общо с кампаниите за изкупуване на грозде. Вие запознахте ли се с
всички договори?
В. Л. К.: Да.
ПОДС. Ш.: Предмет на част от договорите е точно това – да намерят
съответните масиви, които по населени места отговарят на сортовете, които
ни интересуват.
В. Л. К.: Няма такъв констативен протокол.
ПОДС. Ш.: Консултантската услуга може да бъде устна или писмена.
Аз съм счел, след като съм платил, че тези консултантски услуги си
заслужават и аз съм платил. Има ли в документите фактури, по които няма
доказателства, че фирма „А.“ е платила?
В. Л. К.: Вие от къде сте сигурен, че те са свършили работа и им
платихте? Защо те не Ви донесоха документ черно на бяло, който ей сега в
съда ще го приложите? Как на юнашко доверие Вие давате пари? В България
не се дават пари на юнашко доверие.
ПОДС. Ш.: Това, първо, не е Ваша работа. Второ, аз съм платил на
всички тогава, когато съм преценил – на някои съм платил в брой, на някои по
банка. Вие даже не сте си направили труда да видите плащанията. Искам да
Ви попитам във Вашата експертиза имахте ли задача да проверите касовите
апарати, които са използвани при издаването на фактурите, регистрирани
касови апарати ли са?
В. Л. М.: Не, нямаме такава поставена задача.
В. Л. К.: Това не е наша работа – това е работа на ревизиращия екип.
АДВ. К.: Проверихте ли действията на ревизиращия екип, тоест
ревизирахте ли ревизиращите?
В. Л. М.: Нямаме такава поставена задача.
В. Л. К.: Ние сме с ограничени правомощия.
11
ПОДС. Ш.: Може ли да се каже, че Вие просто сте приели
заключенията на Ревизионния акт?
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на този въпрос.
ВЪПРОС НА СЪДА: Вие опитахте ли се да проверите дали е имало
грешки?
В. Л. М.: Това беше задача, поставена на експертизата. При изготвянето
на експертизата се установи, че в Ревизионния акт няма допуснати грешки.
ВЪПРОС НА СЪДА: Тоест смятате, че обективно отразява
действителността?
В. Л. К.: Ревизионният доклад е изключително подробно описан.
АДВ. К.: Моят въпрос е следният: Писменото заключение в
досъдебното производство сте го представили и сте го датирали на 20.11.2017
г. На първата страница на това заключение най-отдолу, в последния абзац,
Раздел 3-ти: „Проверени документи и книжа“ сте казали какви доказателства
сте ползвали. Смеете ли да твърдите, че след 20.11.2017 г. заключението,
което сте представили тогава и което поддържате, е адекватно на събраните
след тази дата доказателства?
В. Л. М.: Трябва да гадаем.
Не постъпиха повече въпроси към експертите.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на комплексната финансово-счетоводна
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица по 50 лева за всяко едно
от тях, платими от бюджета на Пазарджишкия окръжен съд – за явяването им
в днешното съдебно заседание.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Л. Г. Я.-Т..
12
Сне се самоличността й, както следва:
Л. Г. Я.-Т. – на 58 г., българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимия. Вещото лице предупредено за
отговорността по чл. 291 от НК.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА заключението, изготвено от вещото лице, намиращо се на
лист 203 от Том 1 по НОХД № 4/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик с вх. № 261718/10.02.2021 г., както и заключението, намиращо се
на лист 47 и следващите от Том 2 на НОХД № 4/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик с вх. № 264565/28.04.2021 г.

В. Л. Я.-Т.: Поддържам заключенията, които съм представила. Нямам
допълнения към тях.
ПРОКУРОРЪТ: Можете ли да ни кажете дали отразяването в
дневниците за покупки и продажби означава и плащане?
В. Л. Я.-Т.: Не. Отразяването на данъчните фактури и други документи,
които са посочени в ЗДДС, не отразява плащанията по тези документи. Това
са различни критерии.
ПРОКУРОРЪТ: Предвижда ли се някакво закъснение относно
плащането за съответните фирми?
В. Л. Я.-Т.: Не.
ПРОКУРОРЪТ: Плащането в момента на осъществяване на сделката
ли трябва да се извърши?
В. Л. Я.-Т.: Това е предмет на договореност между двете страни. Тази
договорка може да се състави преди да има сделка, по време когато има
сделка, да се промени след като вече има сделка.
ПРОКУРОРЪТ: В периода, за който говорим, за тези сделки с
гроздето, по какъв начин е трябвало да се извърши плащането? Можело ли е
да се извършва на ръка, или не?
В. Л. Я.-Т.: Няма забрана. Законодателят не въвежда забрана.
13
ПРОКУРОРЪТ: Може да се извършва на ръка?
В. Л. Я.-Т.: Ако сумата отговаря на този праг, който е определен за
минималната сума.
ПРОКУРОРЪТ: Питам Ви за този праг. На ръка, имате ли информация,
колко може да се плати?
В. Л. Я.-Т.: Ако сега трябва да отговарям, мисля, че беше 10 000 лв., но
не съм сигурна, тъй като има една промяна в законодателството, след това
беше и 15 000 лв. Не мога в момента да съм точна, но всичките данни за
начина на плащане по процесните фактури са отразени в моите заключения –
дали са в брой, дали са по банков път. Ако имаше нарушения, щях да ги
отбележа.
ПРОКУРОРЪТ: В кои от съконтрагентните фирми на „А.“ са отразени
в дневниците за продажби съответните фактури?
В. Л. Я.-Т.: Във всички, с изключение на фирмата, която е посочена
изрично – „Т. 99“ ЕООД. Във фирма „Т. 99“ ЕООД фактурите не са отразени
в дневниците за продажби на „Т.“ и това е отразено в заключението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.
АДВ. Б.: Фирма „Т.“ получила ли си е парите по така издадените и
включени в дневниците за продажби фактури за получената стока?
В. Л. Я.-Т.: Да. Ще дам конкретната информация, която се съдържа по
делото. По Данъчна фактура № 47 стойността е 64 800 лв. и е платена на 12-ти
ноември в брой чрез вносна бележка, внесена по банковата сметка на
доставчика на каса в банка. Тоест представител на фирма „А.А.“ е отишъл и е
внесъл в банката в брой на каса, но по сметката на „Т.“, тоест имаме банково
разплащане. Имаме плащания по четири от петте фактури, но по Фактура №
51 от 29-ти декември на стойност 30 600 лв. имаме осчетоводяване в
счетоводството на „А.А.“ разходен касов ордер, тоест плащане в брой – 156-
ти разходен касов ордер от 02-ри януари за изплатена сума в брой 30 600 лв.
Тоест това е нарушение на правилото за минималната сума. Така е съставен
разходният касов ордер. Аз съм правила проверка и в счетоводството на
„А.А.“ и тези документи са ми предоставени от самия счетоводител. Това е за
„Т.“.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси.
14
ПОДС. Ш.: За да стане ясно, понеже предишните вещи лица не можаха
да отговорят на въпроса, бихте ли обяснили как става подаването на ДДС
декларация и в какви срокове?
В. Л. Я.-Т.: Съгласно закона всяко едно данъчнозадължено лице е
длъжно в срок до 14-то число на следващия месец да подаде справка-
декларация за осъществените сделки по ЗДДС, придружени със съставените
от него дневници за продажбите, в които трябва да включи издадените от
него данъчни фактури за извършените сделки по продажби и съответно
издаденият от него дневник за покупките, в които да включи данъчните
фактури по сделките, по които той е купувач.
ПОДС. Ш.: Това е коректното обяснение – до 14-то число на следващия
месец. Има ли начин фирма като мен, например, да направи проверка кой,
кога и по какъв начин е подал съответните декларации към Данъчните
служби?
В. Л. Я.-Т.: Такава възможност за проверка не съществува. Това е
данъчноосигурителна информация, която не е обект на публичност – тази
информация не е публична. За да можеш да получиш достъп до
данъчноосигурителната информация на който и да е от нас, трябва да
получиш съответното специално разрешение, така че ние като физически
лица или като търговци нямаме този инструментариум.
ПОДС. Ш.: Има ли възможност фирма, визирам мен и моята фирма, да
направи проверка коя от фирмите-контрагенти, с които е работила през
годината, е подала годишна данъчна декларация, или не?
В. Л. Я.-Т.: Това също е част от данъчноосигурителната информация,
която е обект на специален контрол. Не.
ПОДС. Ш.: Всъщност фирмата по никакъв начин в реално време не е
могла да направи справка за това кой е подал ДДС декларации, кой не е
подал, кой е подал годишни данъчни декларации, или не?
В. Л. Я.-Т.: Не. По отношение на данъчните документи нямаме
възможност да направим такава проверка. След изтичането на срока, в който
търговците са длъжни да съставят годишен финансов отчет, който е нещо
различно от годишната данъчна декларация – там, в този годишен финансов
отчет, се съдържат едни други елементи за финансово-счетоводна
15
информация, ние можем да направим проверка по съответната партида в
Търговския регистър, но това са едни съвсем различни отчети – това не е
годишната данъчна декларация.
ПОДС. Ш.: Нямам повече въпроси.
АДВ. К.: В първото Ви заключение, което е от 10.02.2021 г., накрая в т.
3, в заключителната част, на последната страница: „Не се установиха данни за
изкупено от дружеството „А.А.“ грозде директно от физически лица без
посредничество.“ Моля да обясните добавката „без посредничество“.
В. Л. Я.-Т.: Няма директно изкупуване, сделка по изкупуване – „А.А.“ и
физическо лице, което да е записано в някакъв документ, съставен от „А.А.“ и
да е приложен в счетоводството – директно от физическо лице. Всички тези
посочени фирми са посредници един вид, в този смисъл. Аз казвам, че
фирмите играят една посредническа роля – напълно естествено, нормално, но
няма осъществени сделки между „А.А.“ и конкретно физическо лице в този
период там, където съм проверила.
Не постъпиха повече въпроси към вещото лице.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключенията, изготвени от вещото лице Я.-Т..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 50 лева,
платими от бюджета на Пазарджишкия окръжен съд – за явяване в днешното
съдебно заседание.

АДВ. К.: От страна на защитата и подсъдимия не даваме съгласие за
четене на показанията на неявилите се днес свидетели, както и на свидетеля Г.
Г.. Всъщност имаме едно друго искане във връзка с изясняване на
фактическата страна на спора: Задачите на двете съдебно-счетоводни
експертизи са различни. Бихме могли да ги ползваме поотделно и донякъде в
някаква връзка. Това ми дава основание да поискам да възложите на двете
вещи лица, чието заключение приехме – К. и М., да изготвят заключение със
същите поставени задачи, съобразено с всички събрани до сега доказателства.
Те откровено признаха, че след ноември 2017 г. нищо друго не е ползвано в
16
това заключение и не се ангажираха с актуалност на същото към днешна дата.
В този смисъл правим искане да възложите допълнителна задача на вещите
лица като попълнят заключението с обсъждане на доказателствата, събрани
след 2017 г., тоест всички доказателства, събрани в съдебните производства,
които не са малко и според нас имат значение. Мога изчерпателно да ги
посоча, ако ми дадете възможност, но мога да го кажа и събирателно: Като
обсъдят всички събрани свидетелски показания при двете съдебни гледания
на делото, приеманите други писмени доказателства, защото има и писмени
доказателства. Всъщност това са доказателствата, които не са обсъдени от
тях. Свидетелските показания следва да ползват в аспекта на основния им
извод, че за тях няма никакви реални сделки, сключени за изкупуване на
грозде. Свидетелските показания и дори конкретно мога да посоча и двамата
директори, които са категорични, че има реални сделки сключени. В този
смисъл, за някаква изрядност. Те не се наеха да кажат, че е актуално
заключението им към днешна дата и без да са обсъдени другите
доказателства – нека ги обсъдят, пък ако искат да потвърдят заключението си,
ако искат – да го променят. В аспекта на отговора на Въпрос № 3 от
поставената им задача: „На база направените по-горе констатации от първа и
втора точка, да се установи налице ли са реални осъществени сделки между
„А.“ и неговите преки доставчици“ – именно такива доказателства са
събирани и то главно по инициатива на защитата в съдебните заседания.
ПРОКУРОРЪТ: От една страна в това искане има резон, защото ще
даде отговор на въпроса дали наистина има осъществени реални сделки. По
време на досъдебното производство прокуратурата е достигнала до извод, че
няма реалност на сделките, тъй като съконтрагентните фирми на „А.“ няма
доказателства, от които да е видно, че са закупували грозде от съответните
физически лица. Ако Вие възприемете искането на колегата, смятам, че има
резон и в това да се уважи моето искане от предишното съдебно заседание,
ако не се разпитат 200 физически лица, поне 10 кметове на тези населени
места, да се установи организирани ли са пунктове в тези села за изкупуване
на грозде и ако са организирани пунктове в този период, дали тези
съконтрагентни фирми са купували от тези физически лица грозде, или не са
организирани пунктове, съществуват ли такива физически лица и те
отглеждат ли грозде, гроздопроизводители ли са и т. н. Ако се отговори на
този въпрос положително, тогава би следвало сделките да са реални. Ако се
17
отговори отрицателно, това означава, че съконтрагентите на „А.“ не са имали
изначално грозде, което да продадат на „А.“. Затова, ако сметнете, че следва
да се уважи искането на колегата, Ви предлагам евентуално отново да
обсъдите този въпрос за разпит на тези 10 кметове, които посочих в миналото
съдебно заседание относно тези обстоятелства, които споменах.
ЮРИСКОНСУЛТ С. : Уважаеми г-н съдия, смятам, че и в двете
искания има резон – и на защитата, и на прокуратурата, защото предмет на
изследване е дали има доставки първо към „А.А.“ и второ – дали има верига
от доставки, или имаме пряка доставка – гроздопроизводител – дружеството
или гроздопроизводител – „Х.“ и неговите преки доставчици, тоест веригата
от доставки – гроздопроизводител – посредници – „А.А.“. Смятам, че
искането на прокуратурата би отговорило на въпроса на кого са продавали
тези гроздопроизводители, а на защитата – ще отговори дали изобщо
фирмите-посредници са получавали грозде и дали тези фирми-посредници са
продавали грозде, така че смятам, че те се допълват в известна степен като
фактология.
ПОДС. Ш.: Току-що експертът Т. едно от заключенията, което направи
е, че няма преки закупувания от физически лица от мен, което е истина.
Никой до сега, от исканията, които се правят, не отчита факта, че наличието
на сертификати показва наличието на лозови масиви. Ако трябва да се
направи проверка, нека по сертификатите да се направи проверка дали тези
сертификати са реални и дали отговарят на лозовите масиви, за които са
издадени през 2012 г. Тези сертификати не са случайни – те са като ценна
книга, там се съдържат много данни. Там има лозовият масив, има населеното
място, има сорт грозде – това е в Част № 1. В част № 2 се съдържа
количеството предадено на търговеца грозде и ЕГН-то на този, който го е
продал, така че ако трябва да поискаме нещо, което да покаже реалността на
сделките, нека да бъде наличието на сертификатите. Плюс това никъде не се
отбелязва, че във финансово-счетоводните документи на фирмите – там,
където е плащано в брой, в касовите книги са отразени приходните касови
ордери със сумите, заплатени от мен към тях, а в техните аналитични
дневници са отразени сумите, получени от мен към тях. Никой не иска да
попита касовите апарати, които са издали касовите бонове, регистрирани ли
са в НАП, законни ли са тези касови апарати? Не е в прерогативите на един
18
селски кмет да знае кой купува грозде в неговото населено място. Кметът на
Общината издава общо разрешение – за цялата Община започва гроздоберът.
Аз не се притеснявам от това, но във всички обяснения, които съм дал, аз съм
казал, че не съм купувал такова грозде нито от тези населени места, нито от
други. Не съм купувал грозде от физически лица и заключението на експерта
го потвърждава. Аз съм купувал грозде точно от тези фирми и съм платил на
тези фирми за съответното количество грозде. Всяка година Винзаводът,
който е получил съответните количества грозде, обезпечени със сертификати,
попълва едни таблици и тези таблици се изпращат в Изпълнителната агенция
по лозята и виното. Тази Агенция е в правото си да провери, даже аз имам в
документите такава декларация – там се описва всеки контрагент, от който
Винзаводът е получил грозде по сертификатите. Изпълнителната агенция
прави насрещна проверка чрез Лозаро-винарската камара и тези сертификати
се потвърждават. Ако не се потвърдят сертификатите, тоест не е
регистрирано лозовото стопанство, значи Винзаводът няма право да
произвежда вина точно от тези сортове грозде, за които няма сертификат или
не е потвърден сертификатът. За да се издаде такъв сертификат, неслучайно
свидетелката В. каза, че се изискват един куп документи, за да се регистрира
самото лозово стопанство. Сертификатът може да се издаде единствено и
само на собственика на лозовия масив, на никой друг – този сертификат се
заплаща. Самата проверка, която Изпълнителната агенция прави на
сертификатите – тя се отразява – това е държавен орган. Изпълнителната
агенция по лозята и виното е държавен орган. Тази информация може да се
вземе от Изпълнителната агенция.
АДВ. К.: За да доразвия искането на подсъдимия искам само да кажа, че
не само чрез Изпълнителната агенция, но това може да се изиска – заверени
копия от сертификатите от винарските изби, които са изкупували. Това, което
прокурорът иска индиректно да проверява чрез разпит на кметове, нека го
направим директно – във всички сертификати са посочени точно поименно
производителите на грозде, собствениците на масивите – нека ги допуснем
като свидетели и ги разпитаме: „Тази и тази година Вие продавахте ли
гроздето си, на кой и как?“
ПОДС. Ш.: Искам да допълня: Неслучайно предишният път казах, че
са изпратени от Данъчната служба 194 искания за насрещни проверки от
НАП към производителите на грозде. Всички производители, към които е
19
насочена насрещната проверка, колкото и по административния акт това да е
много голям порок, тук спокойно можем да ги покажем – хората са
отговорили, всички до един: „Не, не познаваме фирма „А.“ и не сме
продавали грозде на фирма „А.“. Нормално е когато НАП те пита и ти знаеш,
че си продал 1-2-3 тона и не си го декларирал, защото това е задължение на
гроздопроизводителите – да декларират продукцията и знаеш, че не си го
декларирал, да кажеш: „Не, направих го на ракия.“ и да не признаеш, че си
продал, но в края на краищата това е проблем на НАП. Те са питали познават
ли фирмата и дали са продавали грозде на фирмата. Плюс това, това са може
би, не съм си правил труда до погледна колко са, но това може би са някъде
600-700 сертификата на сезон. Всеки сертификат носи атрибути, които само
собственикът може да разполага с тях – това са лозовите масиви, ЕГН-тата на
хората, пълните три имена, така че там няма как, невъзможно е да се направи
каквато и да било манипулация.
АДВ. К.: Не съм убеден, че 50 или 100 души производители ще можем
да ги намерим по същата причина, поради която и кметовете, но достатъчен
брой хора да разпитаме, които ще покажат схемата, която е съществувала
тогава и да разберем нещо повече относно това купувал ли е грозде той,
предавал ли го е и от там нататък има ли реални сделки, или не. Питат се
шест фирми еди кои си и идват тук едни мъртви души, които казват: „Аз
никога нищо не съм работил в тази фирма.“ – известна е тази практика, но
когато питаш производителите, на които техният сертификат от тях ще
излезе, няма от къде другаде, е минал и е стигнал до крайния получател –
Винпромът, те вече могат да си кажат.
АДВ. Б.: Моля да ни дадете срок за формулиране на исканията.
ПОДС. Ш.: Аз искам да акцентирам върху нещо друго, г-н съдия:
Безспорно моите доставки към Винзаводите са доказани – те не будят никакво
съмнение. Безспорно с насрещните проверки и с това, което току-що чухме от
експерта, аз не съм купувал от физически лица, но аз съм закарал гроздето
във Винзавода. Кой го купи това грозде? Аз казвам, че съм го купил от
фирмите и съм го платил на 100% коректно по закон – кой го купи от
физическите лица?
АДВ. К.: Моля да ни дадете подходящ срок за формулиране на
исканията.
20

Съдът намира, че следва да се даде на защитата и другите страни срок
за формулиране писмено и конкретно на исканията за изготвяне на
допълнително заключение от вещите лица и за събиране на доказателства в
посочения от защитата и подсъдимия смисъл по достоверността на
приложените към делото сертификати. За целта съдебното заседание следва
да бъде отложено като се даде подходящ срок на страните да депозират
исканията си, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА СРОК на страните да представят писмени искания в горния
смисъл до 01.03.2023 г.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 07.03.2023 г. от 14:00 ч., за които
дата и час явилите се днес страни уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21