№ 54
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно
административно наказателно дело № 20211100603882 по описа за 2021
година
Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно
производство”.
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитника на обвиняемия К. В. Р. срещу Решение
на СРС,НО,100 - ен състав по НАХД№ 3687/21 г. с която Р. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.133,вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК, освободен е бил от
наказателна отговорност по реда на чл.78А,ал.1 от НК с налагане на адм.наказание “Глоба” в
размер на 1000 лв., както и са му възложени разноските по делото.
В тази ВЖ се иска отмяна на първоинстанционното осъдително Решение и се предлага
постановяването на ново оправдателно такова.Защитата излага доводи защо счита ,че деянието е
извършено в хипотеза на чл.12,ал.1 от НК “неизбежна отбрана”.Според ВЖ Р. се е отбранявал
срещу нападението и действията , които е предприел срещу соченото за пострадало лице са били
единствено и само за отблъскването му.Добавя се още ,че обв. Не е направил нищо извън горното,
а настъпилия съставомерен резултат за здравето на пострадалото лице са последица от
агресивните му действия.Предвид този анализ на доказателствената съвкупност защитата предлага
на въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов такъв,с който да
оправдае обвиняемия.
В СЗ пред въззивната инстанция обвиняемият, защитникът и прокурорът. Защитникът
поддържа ВЖ , а прокурорът я оспорва,като тези страни нямат доказателствени искания.
Защитникът заявява ,че поддържа ВЖ , като намира ,че следва СГС да отмени
обжалваното осъдително Решение ,като се постанови ново оправдателно такова.Сочи ,че до
голяма степен е съгласен с мотивите на СРС касателно приетата за установена фактическа
обстановка, като единствено изразява несъгласието с моментът , в който /според СРС/ е било
приключило противоправното отношение. За да приеме това СРС не кредитира изцяло
1
показанията на св.Р.а/съпруга на обв./в частта им ,където се казва че П. се е надвесил над Р.
когато го е изблъскал назад.Защитата счита ,че следва изцяло да се кредитират показанията на
св.Р.а, тъй като ако тя се е била договорила с обв.Р.,то е щяла да твърди същите обстоятелства - че
“П. е държал тоягата”.Но понеже това не е така, Р.а добросъвестно казва ,че не е сигурна дали П. е
държал нещо в ръцете си. Защитата смята още ,че нападението започнало от П. срещу Р. с
изблъскване не е било завършило, като П. е залитнал назад ,паднал и получил телесните повреди.Р.
всъщност се е придвижил назад , за да е П. в обхвата му и е логично той да го е последвал.При
това е логично да е било продължено противоправното нападение.Обясненията на Р. се подкрепят
от показанията на св.Р.а,че при изправянето си първият е блъснал с ръце П.,което е довело до
последиците за пострадалия.Това обаче ,според защитата ,било единствения начин обв. да се
изправи и да отблъсне нападението.Това е било действие в рамките на неизбежна отбрана с
минимална вложена сила,но за съжаление са довели до процесния инцидент.Поради това се иска
от СГС да оправдае обв.Р..
Подсъдимият Р. се присъединява към доводите на защитата си , като добавя че уважава
възрастните хора и не се определя като агресивен.
Прокурорът по същество намира ,че Жалбата не е основателна. Предлага на въззивния
съд да потвърди решението на СРС ,тъй като е правилно и законосъобразно и поради това е
наложено адм.наказание. В мотивите на първоинстанционното решение е отразена вярната
фактология.
При последна дума подс. заявява ,че иска да бъде оправдан.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият К. В. Р. е род. на **** г. в гр.София,българин , български гражданин,с
висше образование,неосъждан,женен,жив.гр.София,ул.”****, ЕГН-**********.
Обосновано е прието от първата инстанция за установено от фактическа страна следното
:
Подс.Калин Р. и съпругата му св.С. Р.а имали вилен имот в с.Кокаляне,ул.”Горна
Батийница”,след разклона за вилна зона “Бяла нива”.В този район имот имал и св.А. П.,който
живеел около 10 години в с.Кокаляне, където и отглеждал куче немска овчарка, което обикновено
разхождал без намордник.Тъй като кучето не било особено дружелюбно и проявявало агресия
към семейство Р.и при среща с тях,подс. правел забележки на П..Въпреки последните обаче
,стопанинът на кучето продължавал да го разхожда без намордник.
Така на 05.07.2020 г. следобед около 16,00 ч. подс. и жена му/св.Р.а/ отивали с лек
автомобил към с.Кокаляне и при движение по ул.”Горна Батийница” видяли ,че по нея се движи
св.П. с кучето си биз намордник.При преминаване покрай свидетеля,последният счел че скоростта
на движение на автомобила е висока и размахал тоягата , която носел.Подс. Спрял колата, излязъл
навън и попитал свидетеля защо разхожда без намордника кучето.Двамата започнали спор , при
който св.П. казал на подс. че и той е негодник като баща си.Тъй като бащата на подс. бил наскоро
починал , той се засегнал и заявил на свидетеля ,че не трябва да говори така за баща му.Двамата се
сдърпали , като в хода на това св.П. блъснал Р. ,при което подс. се подпрял с лакът на капака на
автомобила , като му изпаднали очилата и мобилния телефон.След като се изправил подс. от своя
страна изблъскал силно в гърдите св.П. , при което той паднал на земята, като при падането се
подпрял на ръце и почувствал силна болка в областта на лявата ръка.
Междувременно св.С. Р.а , като разбрала ,че мъжът й и свидетеля се разправят , излязла
от автомобила и видяла как мъжът й се обляга на колата и после блъска П..Наблизо живеели сем.
Б./Г. и С./, като първият бил в двора на къщата си и чул разправията между Р. и П.,но не видял
физическия сблъсък между тях.Като излязъл на улицата ,П. му се оплакал че Р. го бутнал на земята
и си е счупил ръката.За случая разбрала и С. Б..
В рамките на две минути в 15,53 ч. и в 15,54 ч. последователно на тел.112 се обадили
съответно подсъдимия К.Р. и пострадалия А. П. , като първият заявил ,че свидетелят удрял с
пръчка по колата м, , а вторият заявил ,че ръката му е счупена.
На място бил изпратен екип на 08 РУ-СДВР ,в който били свидетелите К.К. и М.Д..На
тях П. показал наранената си ръка , която била подута от оток като се оплакал от действията на
подсъдимия.Подс. От своя ръка посочил за обидата от П. по негов адрес при сравнение с баща
му.Заявил също ,че П. пръв започнал и го бутнал върху колата.
2
След това дошъл екип на Бърза помощ от УМБАЛ “Св.Анна-София” АД, който
транспортирал пострадалия П. до болничното заведение за да му се окаже спешна
медиц.помощ.Там се оказало,че са счупени и двете ръце на П..Установена била “закрита травма на
лявата китка с оток и деформация”, “счупване на лява лъчева кост на типично място” , както и
“закрита травма на дясна китка с оток и деформация” и “счупване на дясна лъчева кост на
типично място”.Механизмът на причиняване на това увреждане на постр.свид.П. съгласно
Заключението на СМЕ/по писмени данни за постр./ отговаря да е причинено в резултат на
действието на твърд тъп предмет/удар с или върху такъв/и едновременно изблъскване и
последващо падане на прилежащия терен.Травматичните увреждания на св.Ал.П. реализирал
медико-биологичните признаци на “трайно затруднение движенията на пострадалия с ляв и десен
горен крайници”.
От своя страна, подсъдимият К.Р. също бил освидетелстван в КСМД , като му било
издадено СМУ № 241.07/2020 г.,от което е видно ,че при него са установени “Охлузване, оток и
кръвонасядания под левия лакът ,както и оток и кръвонасядане в централната и дясна поясна
област.Механизмът на причиняване на тези увреждания е резултат от действието на твърди тъпи
предмети /напр.капак на МПС/.Тези травматични увреждания са причинили на подсъдимия Р.
болка/краткотрайно неприятно физическо усещане,съгласно тълкувателната практика на ВКС/.
Въззивната инстанция възприема изцяло доказателствения анализ на
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното Решение, като същият е протекъл прецизно
и в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Поради съображения на проц.
икономия ,въззивният съд няма да излага свои доводи относно доказателствения анализ, като
възприема тези изложени от първата инстанция.
Следва да се добави по повод основните аргументи във ВЖ /за наличие на хипотеза на
чл.12 от НК/,че въззивният съд изцяло споделя доводите на първата инстанция за липсата на
неизбежна отбрана в настоящия казус.Освен казаното въззивната инстанция счита ,че следва да
добави и свои съображения в тази посока.Действително , имало е противоправно действие от
страна на пострадалия свидетел П. , което би могло да се прецени като “нападение”,но същото е
било приключило,преди подс. да осъществи деянието ,за което е бил обвинен.Извън споделените
доводи ,въз основа на които частично са кредитирани показанията на св.Р.а и св.П.,въззивната
инстанция намира за удачно да посочи ,че няма житейска логика подс.Р. да не съобщи на
изпратените на място полицейски служители Д. и К. за повторни нападателни действия от страна
на св.П. към него преди да се изправи от капака на МПС/напр. надвесване над него или замахване
с тояга/.Това изисква критично отнасяне към тази част от обясненията на подсъдимия,където той
всъщност единствено упражнява правото си на защита.Следователно , не е имало започнало и
незавършено нападение спрямо подс.Р. към момента на извършване на деянието, за да може
последният да се намира в хипотеза на неизбежна отбрана по същото време.На следващо място и в
допълнение на казаното от СРС, в случай че посоченото от Р. повторно замахване с тояга от П. към
него бе факт , вероятно самият Р. би бил ангажиран да се предпази от удар с тояга, а не да блъска в
гърдите пострадалия/в който случай би инкасирал върху себе си удара от тоягата на
пострадалия/.На последно място, следва да се посочи ,че ако св.П. се е бил надвесил над
подсъдимия и последния при изправянето си е блъснал надвесения над него пострадал , то
последният не би изгубил равновесие и не би паднал назад,така че да получи съставомерните си
увреждания.Ето защо ,посочените механизми на инцидента,включващ повторно или
продължаващо нападение от страна на пострадалия са и житейски неприемливи.
Коректно са изведени и правните изводи на СРС ,че с горното подс.К.Р. е осъществил
състава на престъплението по чл.133,вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК. Достатъчно детайлни и
аргументирани доводи е изтъкнал в решението си първоинстанционния съд в тази посока, към
които въззивната инстанция се присъединява без забележки.
Депозираната Въззивна Жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
ВЖ е неоснователна по изложените в нея доводи,че е била налице хипотеза на
“неизбежна отбрана”.Първата инстанция е дала достатъчен доказателствен анализ , като е
посочила защо кредитира или не определени доказателствени източници и в кои техни части.
Наложеното наказание е в законовия минимум, поради което изменение на обжалвания съдебен
акт не е възможно,а подобно искане не е и направено във ВЖ.Поведението на пострадалия спрямо
подсъдимия определено е допринесло за настъпване на съставомерните последици от деянието,но
3
доколкото обвинението не е за умишлено нанесена телесна повреда по чл.132,ал.1 от НК не може
да се обсъжда състояние на силно раздразнение в резултат от нанесената обида/при сравнението на
подсъдимия с баща му/ .По делото не са налице и доказателства , от които да е видно някакво
особено душевно състояние на подсъдимия,което да е последвало обидното сравнение на подс.Р.
от страна на св.П./че е “негодник като баща си”/.От друга страна, липсата на хипотеза на
“неизбежна отбрана” в хода на осъществяване на деянието, изключва възможността да се
коментира деяние при превишаване на пределите на неизбежната отбрана/по чл.132,ал.2 от НК,
което също е умишлено/.Минималното наказание отчита както приноса на пострадалия , така и
уврежданията , които сам подсъдимия е получил в хода на осъществяване на изпълнителното
деяние, освен чистото чистото съдебно минало и липсата на данни за други предишни негови
отрицателни прояви.
С оглед служебното си задължение да провери изцяло контролирания съд. акт на първата
инстанция ,СГС не намери други основания за отмяна /а изменение не е възможно/ на
първоинстанционното решение.
Въз основа на гореизложеното СГС намира ,че обжалваното решение следва да бъде
потвърдена , а ВЖ следва да се остави без уважение като неоснователна.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решението на СРС,НО,100-ен състав по НАХД№ 3687/2021 г. , тъй
като същото е правилно и законосъобразно, а депозираната ВЖ е неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4