№ 3755
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110132139 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Г. В. Р., ЕГН **********, чрез адв. Д., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС
и чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ищецът обуславя процесуалната си легитимация относно предявените
искови претенции с оглед качеството си на собственик на поземлен имот с идентификатор
....................., находящ се в гр. София, кв. „М.Д.“, ул. „....“ № 4Б, СО – район ‚ М“,
съставляващ УПИ XXI – 1550, в кв. 7, местност в.з. „М.Д.“ – I част /Американски колеж/, с
площ от 1200 кв.м. Поддържа, че поради грешка и непълнота при изготвянето на
кадастралната карта, както и при несъответствие с регулационен план, одобрен със Заповед
№ РД – 06 – 143/18.04.2008 г., в полза на съседния имот с идентификатор 68134.4049.1186
неправомерно са придадени около 53 кв. м. реални части, което не отговаря на
действителните имотни граници. Твърди, че ответницата упражнява фактическа власт върху
посочените реални части при липсата на правно основание.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата М. Р. Бичева – Вълкова, ЕГН **********, чрез адв. В.,
е депозирала отговор на искова молба, като в условията на евентуалност е предявила и
насрещен иск. Оспорва основателността на предявените искови претенции. Позовава се на
изтекла придобивна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Ищецът удостоверява правото си на собственост посредством приложения по делото
Нотариален акт № 36, том III, рег. № 3729, дело № 402/2019 г., с който на основание
наследство и замяна се признават правата му по отношение на процесния имот с
идентификатор ..................... по кадастрални карта и регистри, одобрени със Заповед № РД –
18 – 35/09.06.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК и последващо изменение със
Заповед № 18 – 1053/14.02.2017 г. на Началник на СГКК – София, с адрес на имота гр.
София, район „М“, ул. ‚....“ № 4 – Б, с площ от 1217 кв.км. Видно от приложената от ищеца
скица на поземлен имот № 15 – 578236 – 31.05.2021 г. последното изменение засягащо
процесния имот е от 31.05.2021 г. , като отразената в скицата площ се равнява на 1188 кв. м.
По делото е допуснато изслушването на вещо лице по въпроси, поставени от ищеца, като от
съдържанието на изготвеното заключение се установява, че действащия регулационен план
на в.з. „Американски колеж“ - I част, кв. 7, е одобрен със Заповед № 5309/28.08.1958 г. на
Министъра на КСБП по реда на ЗПИНМ, като за имот № 1550 е отреден УПИ I – 1550 с
площ 3839 кв.м. Със Заповед № 77/27.09.1966 г. е извършено разделяне на поземления имот
на три самостоятелни парцела, от които УПИ XXI – 1550 попада в собственост на ищеца. С
оглед данните описани в съдебно – техническата експертиза се установява, че със Заповед №
РД – 06 – 143/18.04.2008 г. на кмета на район „М“ е одобрено изменение на плана за
регулация на обособените три самостоятелни парцела, под номера УПИ I – 1550, УПИ XXI –
1550 и УПИ XXII – 1550, като въз основа на заповедта е осъществено преместване на
границите помежду им. Видно от експертното заключение е обстоятелството, че посочените
изменения на плана за регулация не засягат общата граница между притежаваният от ищеца
поземлен имот и УПИ II – 220, собственост на ответницата.
Ответницата легитимира правото си на собственост по отношение на поземлен имот с
идентификатор ............. по кадастрални карта и регистри, одобрени със Заповед № 18 –
35/09.06.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение по отношение
на имота от 18.05.2020 г. Съгласно приложената скица към отговора на исковата молба,
площта на придобития по силата на наследствено правоприемство имот възлиза на 1072
кв.м. Ответницата поддържа, че границата между двата поземлени имота е била
първоначално определена посредством колчета съобразно очертанията в регулационния
план, като всеки от собствениците е придобил фактическа власт в съответствие с
посоченото. Поддържа, че владението на парцел II – 220, кв. 7, е установено от
наследодателя й по силата на договор за продажба на недвижим имот от 03.12.1962 г., като
фактическата власт е била осъществявана съобразно установените граници, в условията на
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение. Във връзка с поддържаното от ответницата
твърдение е допуснат разпит на свидетеля Благовест Цветанов Вълков, съпруг на
ответницата, който твърди, че през 1983 г. съвместно с ищеца са предприели действия по
изграждане на ограда между процесните имоти съответстваща на разделителната линия,
обособена с метални колчета.
Съгласно приетото по делото експертното заключение, което съдът кредитира в съвкупност
с писмените доказателства по делото като пълно, ясно и компетентно изготвено се
установява, че спорната граница между УПИ II – 220 и УПИ XXI – 1550 e стара граница от
2
железни колове върху фундамент и мрежа, изградена след прилагане на регулацията по
отношение на процесните имоти. Съдът счита за установено, че няма последващи изменения
на регулационния план, които да засягат спорната граница между двата парцела, съответно
че не е налице разминаване между кадастралната карта и регулационния план.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 54, ал. 2 ЗКИР, ищцецът следва
да докаже при условията на пълно доказване, че е собственик на процесните 53 кв.м., реални
части с неуредени сметки по регулация, които към настоящия момент са част от поземления
имот с идентификатор .............. В това число, че ответницата упражнява фактическата власт
върху тези реални части без правно основание. При установяване на посочените
предпоставки от страна на ищеца, в тежест на ответницата е да докажа, че разполага с
основание за ползването на съответните части от имота, противопоставимо на ищеца. Във
връзка с гореизложеното, ищецът следва да докаже наличието на грешка при изготвените
кадастрални карта и регистри по отношение на процесните недвижими имоти, свързани с
неправилно отразената граница помежду им.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на
правото на собственост с цел правилното му отразяване в кадастралната карта. Доколкото
има характера на положителен установителен иск, в случаите когато е налице грешка на
данните нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, обусловена от спор за
материално право, то същите следва да се отстранят след решаване на спора по съдебен ред.
С оглед предявената осъдителна ревандикационна претенция от страна на ищеца, следва че
съдът дължи произнасяне с установителен диспозитив относно правото на собственост, като
част от предмета на доказване и при двата обективно кумулативно съединени искове.
Петиторната защита е допустима доколкото с уважаването на иска ищецът може да
ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника. Принцип
в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на
иска, в този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК.
В настоящия случай се установи, че границите между двата съседни поземлени имота
съвпадат с извършената регулация по действащ регулационен план на в.з. „Американски
колеж“ – I част, кв. 7, одобрена със Заповед № 5309/28.08.1958 г., доколкото няма
последващи регулационни изменения, които да засягат границата помежду им. Не е налице
правен спор относно твърдението на ищеца, че ответницата упражнява фактическа власт
върху претендираните 53 кв.м. реални части. Във връзка с посоченото, ответницата
поддържа, че по отношение на посочените реални части приложение намира и института на
придобивната давност, доколкото владението на имота се осъществява необезпокоявано,
непрекъснато и спокойно, в продължение на над десет години, в обем, съответен на
регулационния план, по силата на който процесните реални части се припадат в нейна
собственост. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение,
което да бъде явно, в това число да не е установено и поддържано чрез насилие или по
скрит начин, като в това число да бъде непрекъснато. Събраните по делото гласни
доказателствени средства, посредством разпита на свидетеля на страната от ответницата
3
сочат, че по отношение на имота е упражнявана фактическа власт в съотвествие с поставени
метални колчета, послужили впоследствие и като разделителна линия въз основа, на която
да бъде изградена ограда между двата имота. От дадените показания не може да се
установят с категоричност предпоставките обуславящи ползването на имота съгласно
регулационния план, като същите са възприемани и с оглед евентуалната заинтересованост
на разпитания свидетел. Доколкото обаче кореспондират с изготвеното експертно
заключение, следва да бъдат взети предвид.
При анализа на събраните по делото писмени и гласи доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца относно правото му на
собственост върху 53 кв.м., представляващи реални части от недвижим имот с
идентификатор ............., респективно грешката при отбелязването на действителната
граница между двата съседни имота в кадастралните карта и регистри.
По отношение на разноските по делото:
Съгласно чл.78, ал. 3 ГПК и изхода от правния спор, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените в производството разноски, от които заплатено адвокатско
възнаграждение на стойност 1110,00 лв., както и заплатена държавна такса по насрещен иск
в размер на 50,00 лв.
Доколкото е налице релевирано от ищеца възражение, по аргумент на чл. 78, ал. 5 ГПК, то
съдът намира същото за неоснователно. Съдът счита, че стойността на дължимото
адвокатско възнаграждение е съобразена с извършените процесуални действия по защита
срещу предявения иск, в това число е взет предвид и интереса на представляваната страна
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Р., ЕГН **********, срещу М. Р. Бичева – Вълкова, ЕГН
**********, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и
чл.54, ал.2 ЗКИР, за признаване правото на собственост по отношение на 53 кв.м., реални
части от поземлен имот с идентификатор ............., с площ 1072 кв.м., находящ се в гр.
София, район „М“, ул. „....“ № 6, с установени имотни граници съгласно действащ
регулационен план на в.з. „Американски колеж“ – I част, кв. 7, одобрен със Заповед №
5309/28.08.1958 г. на Министъра на КСБП по реда на ЗПИНМ.
ОСЪЖДА Г. В. Р., ЕГН **********, да заплати направените от ответницата М. Р. Бичева
4
– Вълкова, ЕГН **********, разноски в настоящото производсто, чиято стойност възлиза на
1160,00 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5