РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№407/22.2.2021г.
гр.
Пловдив 22.02.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав,
в открито
съдебно заседание на двадесети януари 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора МИРОСЛАВ
ХРИСТЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 3030 по описа на Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано
по повод касациона жалба от
ТД на НАП, гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител ю-т Е. против Решение № 260392 от
16.10.2020г., постановено по АНД № 1245/2020г. по описа на Пловдивски районен съд с което
е отменено Наказателно постановление № 482604-F504112
от 06.12.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-гр.Пловдив, с
което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря, на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 236,92 лева,
за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилник за приложение на Закона за данък
върху добавената стойност /ППЗДДС/.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира възнаграждение за адвокат.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбите касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата
за процесуално допустима.
Същата
е неоснователна поради следното:
За да отмени обжалваното
пред него НП въззивният съд
е приел, че е налице пълна липса на
конкретни факти, от които да
се направи проверка за правилността
на извода, че жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки.Законосъобразен е извода на
съда, че в АУАН-а и в НП е следвало
да бъдат посочени броят на конкретните доставки извършени от наказания субект,
техния вид /с конкретизиране на предмета на доставката/,
отделна стойност и датата на тяхното
извършване.
Трайната практика на Административен съд – Пловдив
по аналогични казуси е, че за да е налице
административно нарушение, осъществяващо състава на чл. 180а,
ал. 1 от ЗДДС, е необходимо от фактическа страна в административнонаказателното
производство да бъдат установени безспорно следните обстоятелства: 1. да е
налице задължение за регистрираното лице за начисляване на данък, когато този
данък е изискуем от лицето като платец по глава осма от закона; 2. това
задължение да не е изпълнено в определения от закона срок и 3. за начисления
данък лицето да има право на пълен данъчен кредит. Наличието, именно, на
последното условие е това, което съществено отличава административното
нарушение по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС от административното нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, при което такъв
елемент от фактическия състав на нарушението липсва. На практика това означава,
че размерите на санкциите, определени в чл. 180а от ЗДДС, ще се прилагат при
неспазването на общите нормативни разпоредби само за онези доставки с изискуем
от лицето данък по реда на глава осма от закона, за които то има право на пълен
данъчен кредит. При доставките, за които лицето ще има право на частичен
данъчен кредит, тъй като ще ползва получените стоки и/или услуги за извършване
и на необлагаеми доставки, ще се налагат санкциите, предвидени в съответните
разпоредби на чл. 180 от закона.
Както правилно е
възприел първоинстанционния съд в процесния случай, от начина на описание на
извършените от дружеството-ответник по касация деяния както в АУАН, така и в НП
е видно, че в хода на административнонаказателното
производство безспорно са установени първите два елемента от фактическия състав
на нарушението по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. Безспорно наказаното лице е регистрирано по ЗДДС, осъществило е сделки,
за които следва да бъде начислен ДДС, който е изискуем от платеца и този данък
не е начислен в предвидения от закона срок. Липсват обаче каквито и да е
установявания относно третия елемент от фактическия състав на административното
нарушение, нещо повече - в наказателното постановление въобще не са изложени
обстоятелства за това, че за начисления данък лицето има право на пълен данъчен
кредит. Описаните в АУАН и НП доставки не са индивидуализирани по никакъв
начин, а е посочено само и единствено, че се касае за доставка на услуги,
поради и което въз основа на това описание не може да бъде извършена преценка
дали тези доставки касаят доставка на услуги, използвани за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, с право на приспадане
на данъчен кредит, съгласно чл. 69 от ЗДДС. При това положение за деянието, за
което е наказано дружеството, не може да се провери дали е съставомерно
по приложената от административнонаказващия орган
преписка. Това влече незаконосъобразност и на НП.
Предвид изхода на
правния спор на ответната страна следва да бъда присъдено възнаграждение за адвокат
в размер на 100 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260392 от 16.10.2020г., постановено по АНД
№ 1245/2020г. по описа на Пловдивски
районен съд.
ОСЪЖДА
НАП, гр. София да заплати на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
МУЗЕЙ, БУЛСТАТ
*********, със седалище и управление гр. Хисаря,
,л. „Александър Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М.сумата в размер на
100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :