Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
13.3.2019 г.гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2412 по описа за 2016 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът М.Р.Т. твърди, че на 10.10.2015 г., около 17:30 часа в гр. София, по
бул. Илиянци с посока на движение от бул. История славянобългарска към ул.
Първа Българска армия Б.З.С. е управлявал л.а. „Ситроен“ с рег. № *******Поради
несъобразена скорост Б.С. е навлязъл в автомобила в платното за насрещно
движение, реализирайки пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия
се автомобил „Форд“ с рег. № *******, управляван от ищеца. В резултат на М.Т.
получил наранявания: фрактура на лява ключица и контузия на гръдна кост,
изпитвал силни и продължителни болки, вкл. при дишане. Оплаквал се от обща
слабост и уморяемост, потиснатост, сънливост. Оздравителният процес бил дълъг,
без да се конкретизира колко е продължил. Ищецът твърди, че и към настоящия
момент изпитва безпокойство, не може да спи, сънува кошмари, свързани с ПТП. При
промяна на времето, студ и влага, изпитва болки на травмираните места. Ищецът
твърди, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Ситроен“ с рег. № *******
е застрахована от ответното дружество. Предявява претенция за заплащане на
обезщетение от 4000 лв., ведно със законна лихва, считано от 10.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАК „ОЗК З.“ АД оспорва претенцията.
Посочва, че по делото не са представени доказателства относно механизма на ПТП,
прави възражение за съпричиняване при твърдение л.а. „Форд“ да се е движил с
несъобразена скорост, както и пострадалият да не е положил грижа за опазване на
собственото си здраве. Твърди прекомерност на претендираното възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез О., поддържа иска и моли на ищеца да се
присъдят претендираните разноски. Ответникът, чрез юрк. Д., оспорва исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
От Констативен протокол за оглед на ПТП от 10.10.2015 г., Протокол за оглед
на място на ПТП от 1010.2015 г. на ПП Кат СДВР фотоалбум по ДП № 129 – Сл/2015 г. по описа на ВОП София
се установява, че на 10.10.2015 г., между л.а. „Ситроен“ с рег. № ******* и
товарен автомобил „Форд“ с рег. № *******, управляван от М.Т., е реализирано
ПТП в гр. София, бул. Илиянци, непосредствено до сграда с адм. № 22.
Към датата на процесното ПТП, гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Ситроен“ с рег. № *******, е била застрахована при ответното
дружество.
С постановление от 01.02.2016 г. образуваното досъдебно производство №
129-Сл/2015 г. по описа на ВОП София е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК – поради направено искане от двамата пострадали.
Разпитан, свидетелят Б.З.С., сочи при процесния инцидент да е управлявал
л.а. „Ситроен“, когато бил засечен от един бус, натиснал спирачки и автомобилът
станал управляем и ударил с предната лява страна л.а. „Форд“. Уточнява, че се е
движел на 10-20 м. от микробуса, който натиснал спирачки, в лявата лента, било
започнало да се смрачава.
За установяване механизма на ПТП по делото са допуснати и приети Комплексна
съдебна медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р Ю. Й. и
инж. С.А., както и Допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от инж. А..
Вещите лица посочват, че от техническа гледна точка механизмът на ПТП е: л.а.
„Ситроен“, управляван от Б.С.,*** шосе, с посока на движение от надлез
„Надежда“ към ул. Първа българска армия. Скоростта му на движение е била
променлива – в района на ПТП около 50 км/ч. Пред л.а. „Ситроен“ се е движел
неустановен товарен бус, превозващ багер. Пътят е хоризонтален, прав участък, с
мокра асфалтова настилка поради валеж от дъжд. ВНа 24.25 метра преди сграда с
административен № 22 поради намаляване на скоростта за движение на неизвестния
товарен бус водачът на л.а. „Ситроен“ е натиснал спирачния педал, автомобилът е
поднесъл, завъртял се е и е навлязъл в лявата пътна половина, предназначена за
насрещно движещите се МПС. В същото време в дясната лента на лявата пътна
половина на платното за движение, в обратна посока, се е движел лекотоварен
автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с около 40 км/ч. Поради навлизането на лекия
автомобил в насрещната пътна половина е последвал удар между двата автомобила,
предимно в предните им леви части. Вследствие на по-голямата кинетична енергия
на л.а. „Ситроен“ лекотоварният автомобил „Форд“ е върнат назад, едновременно
със завъртане в посока, обратна на часовниковата стрелка. При този удар водачът
на автомобил „Форд“ е получил наранявания. Причина за настъпилото ПТП е
навлизането на л.а. „Ситроен“ в лявата пътна половина на платното,
предназначена за насрещно движещите се автомобили, вследствие на загуба на
контрол над управлението на автомобила от водача Б.С.. Вещото лице подчертава,
че при аварийно използване на спирачната система колелата блокират, автомобилът
става неуправляем и следва посоката на движение, зададена от водача преди
блокирането на колелата. Отклонение наляво може да се получи при условие, че:
1. пътната настилка е с голяма разлика на коефициента на сцепление на левите
колела спрямо десните колела, за което в протокола за ПТП няма данни, 2. при
неизправна спирачна система и левите колела спират с по-голяма интензивност от
десните, за което по делото липсват данни и 3. поради мокра, кална, заснежена
настилка, предполагаща по-ниска скорост на движение за своевременно въздействие
върху командните органи (по-плавно и с по-малка сила). От техническа гледна
точка при избраната скорост на движение е възможно за водача на л.а. „Ситроен“
да не може да предотврати произшествието, но изборът на скорост се определя в
случая от водача. Водачът на автомобил „Форд“ не е разполагал с техническа
възможност за предотвратяване на ПТП чрез предприемане на маневра. Скоростта му
към момента на удара е била 25-30 км/ч.
Вещото лице д-р Й. посочва, че в резултат на процесното ПТП М.Т. е получил
травматични увреждания: счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение
на движенията на горен ляв крайник за около 3 месеца, контузия на дясна
глезенна става, довело до болки и страдания за около 10-15 дни, както и
контузия на гръдна кост, довела до затруднение в движенията на снагата за
период около 30 дни. Увредите могат да се получат при твърдян от ищеца
механизъм – удар от или върху твърд тъп предмет в купето на автомобил.
Експертът посочва, че естеството на травматичните увреждания води до извода
същите да са отзвучали напълно. Изрично се отбелязва, че ищецът не е съдействал
за извършване на личен преглед, а наличната по делото документация не сочи
усложнение в оздравителния процес. Ето защо според експерта получените
наранявания не могат да доведат до трайни и невъзвратими увреди. Срокът на
нетрудоспособност на пострадалия за физически труд е около 3 месеца. Естеството
на травмите води само до физическа нетрудоспособност.
Според експертите причината за счупване на лявата ключица и травмата на
гръдната кост е именно използването на предпазен колан, който минава през
същите. При непоставе колан на ищеца биха били причинени типичните за „воланна
травма“ увреждания – наранявания на лицето и главата, черепно-мозъчна травма,
счупвания на ребра.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.И.П.,
във фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката посочва, че ищецът й се обадил
след инцидента, бил закаран във ВМА, където му наместили рамото, направили
превръзка и пуснали за домашно лечение. Половин година ищецът не бил на работа.
Ищецът споделял, че много го боли и според свидетелката едва дишал. Пиел
обезболяващи поради силните болки. Трудно ходел, лежал през цялото време. Дълго
време ходили на рехабилитации при специалист. Започнал да се чувства по-добре
след 4-5 месеца. Свидетелката дава показания през това време ищецът да не се е
грижел съвсем сам за себе си, помагали му и децата. Липсва конкретика в какво
се изразява помощта. Счупването зараснало накриво и все още ищецът изпитва
болки. По професия той е автомонтьор. И сега работи, но щади ръката си.
Свидетелката определя ищеца като по-изнервен от преди, защото е непълноценен.
Съдът обсъжда така събраните доказателства по реда на чл. 172 ГПК,
отчитайки близката връзка на свидетелката с ищеца. Същите в голямата си част не
кореспондират на изводите на вещите лица за около 3 месеца здравословното състояние
на ищеца по повод счупената ключица да е възстановено, а контузиите на глезенна
става и гръдна кост – за около 30 дни. По делото не са представени други
доказателства, потвърждаващи необходимостта от възстановяване за период,
по-дълъг от определения от вещото лице, поради което в тази част съдът не
кредитира дадените показания.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна
страна:
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено
непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е
предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди
- физически и емоционални болки и страдания, наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача на процесния
автомобил – Б.С. е застрахована при ответното дружество.
Противоправното деяние - причиняване на пътно-транспортно произшествие,
съдът приема за доказано от заключението на автотехническата експертиза.
Изводът, който се налага при преценка на тези доказателства е, че водачът на
лек автомобил „Ситроен“ е допуснал настъпване на произшествието, поради това,
че не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Така той е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
уредени в чл. 23 ЗДвП.
От процесното ПТП, ищецът е претърпял вреди – травматологични увреждания,
довели до интензивни болки и страдания. От назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил счупване на
лява ключица, довело до трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник
за около 3 месеца, контузия на дясна глезенна става, довело до болки и
страдания за около 10-15 дни, както и контузия на гръдна кост, довела до
затруднение в движенията на снагата за период около 30 дни. Съдът съобразява
изводите на експерта, че към настоящият момент ищецът е напълно възстановен. Не
се доказват усложнения в резултат на инцидента. Предвид изводите на експерта за
настъпило пълно възстановяване, съдът не кредитира събраните гласни
доказателства в тази им част. Ето защо на възмездяване подлежат търпени болки и
страдания в рамките на възстановителния период.
При това положение, отговорността на ответника за обезщетяване на вредите
от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице, съдът намира за недоказано.
По претендираното обезщетение: Обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определено от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага
съдът да съобрази вида и характера на увреждането, изпитваните от ищеца болки, имобилизация
и медикаментозно лечение, негативното отражение на инцидента върху психиката на
ищеца, довело до промяна в поведението и ежедневието в рамките на
възстановителния период. Същевременно събраните доказателства установяват
здравословното състояние на ищеца да е възстановено. При определяне на
обезщетението съдът съобразява и икономическите условия в държавата в периода,
на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона
лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид всички тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 7500 лева.
Предвид уважаването на главния иск, уважена следва да бъде и претенцията за
заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 10.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска,
ответникът дължи заплащане на ищеца на 0,19% (7500/40000) от сторените по
делото разноски в общ размер 1000 лв. Същите включват заплащане на държавна
такса в размер на 800 лв., като ищецът е освободен за разликата до 1600 лв. и
депозит за експертиза в размер на 200 лв. Дължимото адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да бъде присъдено в размер на 328,70 лв.
(1730*0,19).
Съдът намира за основателно възражението на ищеца, че на процесуалния
представител на ответника не се дължи допълнително възнаграждение за адвокат за
явяване в повече от две съдебни заседания. По делото са проведени общо 5
съдебни заседания, като в първите две ответникът е представляван от юрк. Д., а
в третото и четвъртото – от адв. Колева. Ето защо хипотезата на чл. 7, ал. 8 от
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложима. При съобразяване на възражението за прекомерност на ответника
следва да се заплати възнаграждение за един адвокат съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 1401,30 лв. (1730*0,81), както и разноски за експертиза в
размер на 324 лв. (400*0,81). По делото не е отразено внесеният депозит за
свидетел при режим на призоваване да е изплатен и подлежи на връщане. Няма
основание за възлагането му в тежест на ищеца.
Ищецът е частично освободен от задължение за заплащане на държавна такса
поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Софийски градски съд, съобразно уважената част от
исковете, държавна такса в размер на 300 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК*********да заплати на М.Р.Т., ЕГН **********:
-
на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
сумата от 7500 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на претърпяно
застрахователно събитие, настъпило на 10.10.2015 г., по причина на противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Ситроен" с peг. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 10.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
– държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 190,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК*********да заплати на адв. В.В.О. от
САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 328,70 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
300 лева – държавна такса за първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Р.Т., ЕГН **********, да
заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 1725,30 лв. лева
– разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: