РЕШЕНИЕ
№ 02.03.2017 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав
На трети февруари, две хиляди и седемнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: С.М.
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №3669 по описа
за 2014 година.
Предявена е искова молба от П.Х.Т.,
ЕГН-********** *** против В.И.Г., ЕГН-********** ***, с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.
В
подадената искова молба от П.Х.Т., ЕГН **********,***, срещу
В.И.Г.,***, се излагат
обстоятелства, че ищецът през 2009г. завел гражданско дело против А.А.В.,
Н.А.Т., Л.И.М. и Л.В.Т. по чл. 19, ал.3 от ЗЗД с искане да бъде обявен за
окончателен сключен на 10.03.2007г.
предварителен договор между П.Т. и М. Ал. Т.. Твърди се, че А.В. и Н.Т.
ангажирали като пълномощник по делото, което е с № 3097/2009г по описа на РС
Пазарджик, ответникът в това производство адв. В.Г.. Твърди се, че адвокат Г., в качеството си на
пълномощник по горецитираното дело, изготвил лично и подал отговор, в който
разгласил неверни клеветнически твърдения по адрес на ищеца, които уронвали
честта и достойнството му на гражданин и
дори му приписвали престъпления, както и разгласил обидни квалификации. Твърди
ищецът, че ответникът го наричал „хищник” и подробно е описал какво значи
думата съгласно тълковните речници, която обида ответникът му причинил
неимуществени вреди, които той оценява на 1000.00 лева. На второ място
ответникът заявил, че П.Т. казал, че
всички адвокати, прокурори и съдии са му, приятели и че ответниците не
могат да го осъдят. Заявява, че това категорично не било вярно и, че с това си деяние ответникът му е причинил
неимуществени вреди, които оценява на 1000.00 лева. Заявява, че в т.ІІ от
отговора ответникът бил изложил твърдение, че
ищеца Т. бил написал сам процесния предварителен договор с цел изнудване
на наследниците на М. Т.. Твърди се, че това категорично не било вярно, тъй
като договорът бил подписан доброволно и лично от М. Т. и че завеждането на
това дело в никакъв случай не би могло да се квалифицира като изнудване.
Твърди, че с това си деяние ответникът му бил причинил неимуществени вреди, които той оценява на 2000.00 лева и
които конкретно се изразявали в причинени морални болки и страдания.
Ищецът
твърди, че ответникът бил заявил, че подписа на М. Т. бил имитиран от
ищеца в предварителния договор сключен между тях двамата и, че това не
отговаряло на истината. Ответникът знаел, че по негово искане били правени
графологична експертиза по прок. пр. 2693/2007г. по описа на РП Пазарджик. От
експертизите било видно, че подписът бил положен от М. Т.. С това си деяние
ответникът му причинил неимуществени вреди които ищецът оценява на 2000.00 лева и които конкретно се
изразявали в причинени морални болки и страдания.
Твърди
ищецът, че посочените обстоятелства в
исковата молба и разпространени от
ответника Г. били неистински и позорни , с някои от тях му се приписвали и престъпления. Това
накърнявало честта, достойнството и доброто
му име в обществото, както и ,
че са разпространявани по начин / в отговор/ даващ възможност те да станат
достояние на по-широк кръг от хора.
Във връзка с изложеното се
моли съдът да постанови решение с което да осъди ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за причинете му
неимуществени вреди с общ размер 6000.00 лева ведно със законната
лихва,считано от 28.11.2014г. След оставяне на исковата молба „БД“ с уточняваща
молба от 25.05.2015г. е оформен петитум за мораторна лихва върху сумата от 6000
лева в размер на 3081.38 лева за периода от 30.11.2009г. до 28.11.2014г. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски. Представени
са писмени доказателства. Моли се да бъде изискана и приложена като писмено
доказателство пр.пр. № 2693/2007г. по описа на РП Пазарджик.
В едномесечният срок за отговор
ответникът, чрез адв. М.В. от САК е депозирал писмен отговор, като заявява, че оспорва
предявените искове като неоснователни по основание и по размер. Заявява, че
ответникът в лично качество не е извършил описаните в исковата молба фактически
действия, вследствие на които ищецът твърди, че са му причинени неимуществени
вреди. Приложеният писмен отговор към исковата молба бил подаден от него по гр.д. №3097/ 2009г. по описа на РС
Пазарджик в качеството му на процесуален представител на ответниците А.В. и Н.Т. и като такъв той бил направил
изявления от името на доверителите си.
Заявява също, че използваните от ищеца думи и изрази, които същият
твърди, че са обиди и клевети били извадени от контекста на изложението. Думата
„хищник” била използвана метафорично, за да характеризира едно лице, което
периодично извършва действия, изразяващи се в „обгрижване” на възрастни хора,
чийто потенциален наследник би могъл да стане самият Т..
Моли се на основание чл. 183 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи оригинала на всички представени към
исковата молба писмени доказателства, а
в случай , че не ги представи същите да бъдат изключени като доказателства по
делото. Оспорват като писмено доказателство Постановление вх. № 729/2008г. на
ОП гр. Пазарджик.
Претендират направените по делото разноски.
В
проведеното на 03.02.2017г. открито съдебно заседание по делото, съдът е
допуснал изменение в размера на предявения иск
съгласно молба вх.№2879/31.01.2017г. на ищеца Т., като същият следва да
се счита предявен за сумата от 8000.00 лв.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетите по делото доказателства се установява, че през
2009г. ищецът П.Х.Т., ЕГН-********** ***, завел гражданско дело против А.А.В., Н.А.Т.,
Л.И.М. и Л.В.Т. с правно основание чл.
19, ал.3 от ЗЗД с искане да бъде обявен за окончателен сключения на 10.03.2007г. предварителен договор между П.Т. и М. Ал. Т..
Предвид подадената от ищеца искова молба, било образувано гр.дело №3097/2009г.
по описа на РС-Пазарджик. Ответниците по посоченото гражданско дело ангажирали
ответника в настоящото производство - В.И.Г., ЕГН-********** ***, тъй като
същият е адвокат от САК. В качеството си на пълномощник на А.А.В. и Н.А.Т., отв.Г. изготвил Отговор на искова
молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело №3097/2009г. по описа на
РС-Пазарджик.
Видно от приложеният по делото
препис от Отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело
№3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик, в посоченият документ Г. твърди,че „през
пролетта на 2007г. съседи са предупредили А.В.,че около бабата се е завъртял
местния хищник Т.“. В процесният отговор на исковата молба се твърди, че „П.Т.
се е обаждал по телефона и е предупреждавал А.,че няма как да спечели в
Пазарджик, тъй като всички адвокати, прокурори и съдии са му приятели, те нямат
пари да го осъдят“. Съгласно изложеното от ответникът Г. в писмения отговор, „подписът на баба М., като инициали,
е имитиран от П.Т.“. С депозирания отговор се оспорва истинността и на
представеното по делото пълномощно.
От изисканата и приложена по делото справка от ОП-Пазарджик е видно,че
срещу П.Х.Т., ЕГН-********** *** има образувани преписки, както следва:
преписка №2513/2011г. по описа на
ОП-Пазарджик – приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 09.02.2012г.; преписка вх.№480/2008г. на РП-Пазарджик, ДП
№236/2008г. по описа на РУП-Пазарджик, приключила с обвинителен акт; преписка
вх.№3714/2008г. по описа на РП-Пазарджик, приключила с постановление от 11.10.2010г. за отказ да се образува
досъдебно производство; преписка №266/2006г. на РП-Пазарджик, ДП №104/2004г. по
описа на ОСлО при ОП-Пазарджик, приключила с постановление от 15.04.2009г. за прекратяване на
наказателното производство; преписка №2693/2007г. на РП-Пазарджик, ДП
№254/2007г. по описа на ОД на МВР-Пазарджик, приключила с постановление от
14.05.2008г. за прекратяване на наказателното
производство; преписка вх.№203/2011г. на РП-Пазарджик, приключена с
постановление от 21.02.2011г. за обединяване към преписка №742/1995г- на
РП-Пазарджик /прекратена на 22.12.20014г./;
преписка №1678/2011г. на РП-Пазарджик, приключена с постановление от
28.10.2011г. за изпращане по компетентност; преписка вх.№2226/2011г. на
РП-Пазарджик, ДП №335/2011г. по описа на РУП-Септември- по което е била
постановена оправдателна присъда №48/2014г.; преписка №1095/2014г. на
РП-Пазарджик, приключена с постановление
от 24.01.2015г. за отказ да се образува досъдебно производство.
От приложената към настоящето дело прокурорска преписка №3714/2008г. по описа на
РП-Пазарджик е видно, че преписката е
била образувана по жалба на А.В. срещу П.Т. за евентуално извършено
престъпление от общ характер. След извършена проверка от прокуратурата се е установило,че Т. е владеел процесният
имот на основание предварителен договор, като не е налице извършено
престъпление „самоуправство“ от страна на Т..***.10.2010г. е било постановен
отказ да се образува досъдебно производство. Това постановление на РП-Пазарджик
е било потвърдено и от ОП-Пазарджик- с постановление от 20.04.2011г.
От приложеното към настоящето дело досъдебно производство №254/2007г. по
описа на ОДП –Пазарджик, преписка №2693/2007г. по описа на РП-Пазарджик , е
видно, че наказателното производство по цитираното досъдебно производство,
водено срещу П.Т. е било прекратено с постановление на РП-Пазарджик от 14.05.2008г., като съгласно
обстоятелствената част на постановлението, двете завещания на името на М. Т.-
съответно на 11.05.2007г. и 15.05.2007г. представляват частни документи, но
същите не са неистински, тъй като и двете завещания са били подписани от
лицето, сочено като техен автор, а именно М. М. Т.. Видно от изготвените в хода
на разследването съдебно-графологични експертизи, ръкописните текстове в
саморъчните завещания , съставени от името на М. Т., са положени от П.Т., а
подписите за „завещател“ под същите тези завещания са положени от М. Т.. Постановлението
на РП-Пазарджик от 14.05.2008г., с което
е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№254/2007г. по описа на ОДП –Пазарджик, е било потвърдено с постановление на
ОП-гр.Пазарджик от 10.05.2010г.
Видно от заключението на извършената
по Гражданско дело №3669/2014 година съдебно- почеркова експертиза, поради ниският темп на
изпълнение, елементарната и лесна за възпроизвеждане графика и липсата на
индивидуални и устойчиво проявени движения, съвпадащите и различаващите се
признаци са с незначителна идентификационна стойност , срещат се в почерка на
много лица и не могат да образуват необходимата за еднозначно заключение ,
съвкупност от съвпадащи или различаващи се признаци. Изследваните подписи са
копия на подписи, които е възможно да са изпълнени както от М. Т., така и от П.Т.,
а и от други лица със средна и по-висока степен на обработеност на
писмено-двигателния навик. Подписът, положен от името на М. Т. в опис
банкноти не е изпълнен от М.Т..
Видно от Протокол №12/17 за извършено допълнително изследване към
съдебно-почерковата експертиза, същата не може да изключи напълно вероятността
подписът да е изпълнен от М. Т. и забавения темп, спиранията и
прекъсванията на движенията да са
резултат от усилията на Т. да преодолее писмено-двигателните смущения и да
изпълни правилно собствения си подпис. Подписът, положен от името на М. Т. в
опис банкноти /приети по делото и приложени от ищеца на 03.06.2016г./ не е
изпълнен от М. Т..
Видно от показанията на св.П. К.,
Т. изживял голям стрес във връзка със
законно придобит от него имот, който бил собственост на М. Т.. Поведението на Т.
било неадекватно и той се почувствал обиден от изложеното в писмения отговор на
исковата молба. Според К., Т. бил полагал грижи за М. Т. и действията му не
били в противовес на закона, както се твърдяло в процесния отговор, в който
имало обидни квалификации и клеветнически твърдения по отношение на Т..
Видно от показанията на св.Т.
/съпруга на ищеца/ се установява, че
след като е прочел процесният отговор на исковата молба, изготвен от
ответника Г., Т. бил разстроен и съкрушен, тъй като му били преписани обиди и
престъпления, каквито той не бил извършвал. След инцидента Т. се променил,
престанал да излиза навън с приятели, станал доста подтиснат и това, което бил
прочел му подействало депресиращо. Т. посочва, че съпругът й се обидил от сравнението,
използвано от Г. с „хищник“ Т. се почувствал засегнат от обстоятелството,че
съгласно изложеното в отговора на исковата молба, се сближавал със стари хора
,за да им присвои имуществото, което не отговаряло на истината. Т. изпитвал
срам от написаното по негов адрес в отговора на исковата молба и се опасявал,че
написаното може да стане достояние на приятелите и познатите му, тъй като не
отговаряло на истината.
Предвид установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
С оглед
на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за
безспорно установено по делото, че е налице извършено
деяние от ответника Г. , което е
повлияло негативно върху психическото и
емоционално състояние на ищеца Т. /изразило се чрез използваните от
последния в Отговор на искова молба вх.№7947 от
30.11.2009г. по гр.дело №3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик обидни
квалификации, сравнения и клеветнически твърдения/, като е налице пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка между извършеното деяние и
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Видно от приложеният по делото
препис от Отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело
№3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик, в посоченият документ Г. твърди, че
„през пролетта на 2007г. съседи са предупредили А.В.,че около бабата се е
завъртял местния хищник Т.“. В процесният отговор на исковата молба се твърди,
че „П.Т. се е обаждал по телефона и е предупреждавал А.,че няма как да спечели
в Пазарджик, тъй като всички адвокати, прокурори и съдии са му приятели, те
нямат пари да го осъдят“. Съгласно изложеното от ответникът Г. в писмения отговор, „подписът на баба М., като инициали,
е имитиран от П.Т.“. С депозирания отговор се оспорва истинността и на
представеното по делото пълномощно.
Съдът
счита, че направеното от ответника Г. в
отговора на исковата молба сравнение на Т. с „хищник“ е неприемливо и в конкретният случай това е сравнение е
било използвано в контекста на отношенията между Т. и М. Т., за да
характеризира едно лице / именно ищеца Т./, което периодично извършва действия, изразяващи се в „обгрижване“ на
възрастни хора,чийто потенциален наследник би могъл да бъде Т.. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника Г., същото е изложено и в отговора на
исковата молба по настоящото дело. Горепосоченото
сравнение, по безспорен начин характеризира
Т. като жесток и безскрупулен човек, стремящ се по противозаконен начин да
придобие материални средства, като се възползва от безпомощността на „жертвите
си“ – възрастни хора, което сравнение е от естество да обиди и засегне честта,
достойнството и доброто име на Т. в обществото. Предвид изложеното, съдът
намира, че с извършеното от него деяние,
ответникът Г. е повлиял върху
психическото и емоционално състояние на ищеца негативно, като е налице пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка между извършеното деяние и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които свидетелстват разпитаните
по делото свидетели в показанията си.
Видно от
приложения по делото Отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по
гр.дело №3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик, в посоченият документ Г. твърди,
че „П.Т. се обажда по телефона и е предупреждава А.,че
няма как да спечели в Пазарджик, тъй като всички адвокати, прокурори и съдии са
му приятели, те нямат пари да го осъдят“. От приложения по делото документ е
видно,че това изявление принадлежи именно на ответника Г., т.е. последният не
преразказва в отговора на исковата молба това, което са му споделили други
лица, а говори от свое име- за факти и обстоятелства, които той е възприел
лично. От събраните по делото доказателства не се установява Т. да е водил
такъв телефонен разговор с А.В., още по-малко
Т. да е използвал въпросните думи и изрази, които ответникът Г. твърди,че е
използвал ищецът. Твърденията на Г. за проведен телефонен разговор между Т. и
Венкова и неговото съдържание, останаха недоказани и безпочвени , но в същото
време същите са от естество да причинят неимуществени вреди на ищеца Т., тъй
като същите го характеризират като човек, който се ползва от
противозаконна и неморална помощ от
магистрати в съответния съдебен район, което твърдение е недоказано, неотговарящо
на истината и обидно както по отношение
на ищеца Т., така и по отношение на цялата съдебна система. Предвид изложеното,
съдът намира, че с това си деяние ответникът Г.
е причинил определени неимуществени вреди на Т., като е налице пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка между извършеното деяние и
претърпените от ищеца неимуществени вреди,като в тази насока са и показанията
на разпитаните по делото свидетели.
На следващо място, видно от приложеният по делото препис от
Отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело №3097/2009г. по
описа на РС-Пазарджик, в посоченият документ Г. твърди, че „подписът на баба М.,
като инициали, е имитиран от П.Т.“ в предварителния договор за продажба на
недвижим имот на трета страница от договора. Това твърдение на ответника е
неоснователно и недоказано и същото не намира опора в събрания по делото
доказателствен материал. Съдът счита,
че в конкретният случай следва да
приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да
съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК,
присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се
отнася до всички елементи на престъпния състав. В конкретният случай обаче, не
е налице каквато и да е влязла в сила
присъда по отношение на ищеца Т., с която той да е признат за виновен в извършване
на престъплението от общ характер, което ответникът Г. твърди,че е Т. е
извършил. Напротив - от приложената по
делото справка от ОП-Пазарджик е видно, че срещу П.Х.Т., ЕГН-********** ***
са били образувани няколко
прокурорски преписки, като не са налице
данни по която и да е от тях Т. да е бил осъден с влязла в сила присъда за
извършването на процесното документно
престъпление, което според Г. е било извършено от Т.. От приложеното към
настоящето дело досъдебно производство №254/2007г. по описа на ОДП –Пазарджик,
преписка №2693/2007г. по описа на РП-Пазарджик , е видно, че наказателното
производство по цитираното досъдебно производство, водено срещу П.Т. е било
прекратено с постановление на РП-Пазарджик
от 14.05.2008г., като съгласно обстоятелствената част на
постановлението, двете завещания на името на М. Т.- съответно на 11.05.2007г. и
15.05.2007г. представляват частни документи, но същите не са неистински, тъй
като и двете завещания са били подписани от лицето, сочено като техен автор, а
именно М. М. Т.. Видно от изготвените в хода на разследването
съдебно-графологични експертизи, ръкописните текстове в саморъчните завещания ,
съставени от името на М. Т., са положени от П.Т., а подписите за „завещател“
под същите тези завещания са положени от М. Т.. Постановлението на
РП-Пазарджик от 14.05.2008г., с което е
било прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№254/2007г. по описа на ОДП –Пазарджик, е било потвърдено с постановление на
ОП-гр.Пазарджик от 10.05.2010г. Извършените по настоящото дело експертизи не
опровергават този извод, от заключенията по тях не се установява по изискуемия
от закона несъмнен начин П.Т. „да е
имитирал“ подписа на М. Т. в които и да е от документите, които са били
изследвани от вещото лице. Съгласно разпоредбата на чл.303 НПК „присъдата не може да почива на
предположения“,а съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Единствено в правомощията на прокуратурата е да повдига и поддържа
обвинение за престъпление от общ характер. Към настоящият момент не са налице
данни ищецът Т. да е бил осъден с влязла в сила присъда за извършването на
документно престъпление , свързано с имитацията на подписа на Т., поради което
съдът приема,че твърденията на ответника Г. в тази насока са неоснователни,
недоказани и позорни , като същите обективно са от естество да накърнят честта,
достойнството и доброто име на ищеца Т. в обществото, още повече, че същите са
разпространени по начин , даващ възможност те да станат достояние на
по-широк кръг от хора.
С депозирания отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело
№3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик се оспорва и истинността на представеното по делото пълномощно, което
действие обаче, извършено от Г., съдът
счита ,че не е в състояние да причини твърдените неимуществени вреди на ищеца Т.,
доколкото същото е извършено по съответния процесуален ред и в защита на
интересите на представляваните от Г. лица, същото няма личен характер и не е
насочено към увреждане честта, достойнството или доброто
му име на Т. в обществото, поради
което претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение следва да бъдат отхвърлени касателно извършеното от Г. оспорване истинността
на представеното по делото пълномощно
С оглед на така обсъдените
доказателства и изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по
делото, че са налице извършени
определени действия от ответника Г., които са повлияли върху психическото и
емоционално състояние на ищеца негативно, като е налице пряка и непосредствена
причинно- следствена връзка между извършеното и претърпените от ищеца
неимуществени вреди. С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото
бяха събрани гласни доказателства. От показанията на св.П. К. се
установява,че Т. изживял
стрес във връзка със законно придобит от него имот, поведението му било
неадекватно и той се почувствал обиден от изложеното в писмения отговор на
исковата молба. Видно от показанията на
св.Т. /съпруга на ищеца/ се установява, че
след като е прочел процесният отговор на исковата молба, изготвен от
ответника Г., Т. бил разстроен и съкрушен, тъй като му били преписани обиди и
престъпления, каквито той не бил извършвал. След инцидента Т. се променил,
престанал да излиза навън с приятели, станал доста подтиснат и това, което бил
прочел му подействало депресиращо. Т. посочва, че съпругът й се обидил от сравнението,
използвано от Г. с „хищник“ Т. се почувствал засегнат от обстоятелството,че
съгласно изложеното в отговора на исковата молба, се сближавал със стари хора
,за да им присвои имуществото, което не отговаряло на истината.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, въпреки близките им
отношения с ищеца, тъй като имат преки впечатления от събитията, за които
свидетелстват, а също така изложеното от тях
се потвърждава от останалите доказателства по делото.
С оглед на гореизложеното, съдът
приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност
на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така
предявения иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява основателен. Безспорно се установи
извършването на противоправно деяние от ответника Г., както и вредите, произтекли от това
деяние, и причинени на пострадалия Т. вреди. Поради което съдът счита,че
ответникът Г. следва да отговаря за
вредите, причинени на ищеца П.Х.Т., ЕГН-********** ***.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС -
т. 4 на ППВС № 4/1968 г.,
размера на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се определи от съда по справедливост. В този
смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС: Решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011
г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС,
размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно
съдът да съобрази всички доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/.
Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства, съдът намира, че в резултат от извършеното от ответника деяние,
ищецът е изпаднал в състояние на тревожност и депресия, и е имал затруднения в
адаптацията- често е реагирал неадекватно, бил е предразположен към стрес.
Извършеното от ответника действие се намира в пряка причинно-следствена връзка
със страданията, които ищецът е претърпял. Тези състояния на психическото и емоциално
състояние на ищеца несъмнено са били свързани със значителни затруднения,
неудобства и промяна на поведението на ищеца, вкл. по отношение на контактите
му с другите членове на обществото. След
извършеното деяние от ответника е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца,
което се установява от показанията на разпитаните в качеството си на свидетели
по делото лица / бил подтиснат след като е прочел изготвения от Г. писмен
отговор, стоял си повече вкъщи, ограничил социалните си контакти, срамувал се
за излиза често от дома си, бил е предразположен към стрес. Извършените от
ответника действия се намират в пряка причинно-следствена връзка със
страданията, които ищецът е претърпял.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че при определяне на обезщетението
следва да се вземат предвид горепосочените обстоятелства, като определи
да бъде заплатено обезщетение от ответника Г. на ищеца Т. в общ размер на 3 000.00лв. в съответствие
със справедливостта и добрите нрави в обществото. В останала му част, до
претендирания размер от 8 000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. При определяне на размера на дължимото се
обезщетение съдът следва да спази принципа на справедливостта в чл. 52 от ЗЗД и
съдебната практика, изхождайки от характера и тежестта на извършеното от
ответника, претърпените от ищеца неимуществени
вреди, които биха могли да бъдат
овъзмездени напълно със заплащане на
сума в такъв размер. По справедливост съгласно нормата на чл.52 ЗЗД и съобразно
практиката на съдилищата, съдът определя размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3 000.00
лв., като с присъждането на този размер
на обезщетение, съдът намира, че ще бъдат справедливо репарирани претърпените
от ищеца неимуществени /морални/ вреди. Следва да се отхвърли предявения иск в останалата му част – над присъдените размери от 3 000.00 лв.
до претендираните размери от 8 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.
Върху уваженият иск следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на съответното увреждане – от
30.11.2009г. до окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски. При този изход на делото, ответникът Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по
делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от материалите по
делото, ищецът е направил разноски във
връзка с образуването и воденото на гр.дело №3669/2014г. , както следва:
адвокатско възнаграждение в размер на
800.00лв.,държавна такса в размер на 320.00лв., депозит -възнаграждение за вещо
лице по извършената експертиза в размер на 100.00лв., или разноски в общ размер на 1220.00лв.
Същевременно,предвид уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца Т. сумата от 457.50лв.
за сторените от него разноски.
Ищецът също следва да бъде осъден да
заплати на ответника Г. сторените разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложеният по делото списък
на разноските, ответникът е направил разноски в общ размер на 950.00 лв. Същевременно,предвид уважената
част от предявеният иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
Г. сумата от 593.75 лв. за сторените от него разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Т., ЕГН-********** ***, сумата от 3 000.00 лв /три хиляди
лева /, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се
в душевни болки и психически страдания, претърпени от Т., в резултат
на извършено от Г. деяние /виновно поведение на ответника, изразило чрез
използваните от последния в
Отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело №3097/2009г.
по описа на РС-Пазарджик обидни квалификации, сравнения и клеветнически твърдения/ , ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от 30.11.2009 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в останалата му част – над
присъдените размери от 3 000.00 лв. до претендираните размери от 8 000.00
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Т., ЕГН-********** *** , сумата от 457.50 /четиристотин петдесет и
седем лева и петдесет стотинки /, представляваща
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
иска, на осн. чл.78,ал.1 ГПК
ОСЪЖДА П.Х.Т., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Г., ЕГН-********** ***, сумата от 593.75 /петстотин деветдесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки /, представляваща
сторените от ответника Г.
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на осн.чл.78,ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: