№ 1297
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501801 по описа за 2024 година
С решение № 47 от 10.04.2024 г. по т. д. № 47/2023 г., СОС, осъжда ЗД
„Бул Инс“ АД да заплати на Г. С. Г. на основание чл. 432 КЗ сумата от 20 000
лв., съставляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени от ПТП
на 3.06.2021 г., като отхвърля иска за сумата над 20 000 лв. до предявения
размер от 40 000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответната страна ЗД
„Бул Инс“ АД, в частта, в която искът е уважен над сумата от 1400 лв. до
сумата от 20 000 лв., като счита размера за прекомерен, а възражението за
принос - за неоснователно отхвърлено. Твърди, че няма доказателства относно
тезата, че и при поставен колан ищецът е щял да получи увреди. Счита, че
приносът е поне 30 %, а съдът в нарушение правилата не е допуснал повторна
експертиза въпреки оспорването на приетата. Намира, че естеството на
травмите не е изяснено в достатъчна степен. Като приема, че се касае до леки
телесни мекотъканни травми и с оглед съпричиняването, жалбоподателя
твърди, че дължимото обезщетение е в размер на 1400 лв. Претендира
разноски.
Ответникът Г. С. Г. оспорва жалбата. Сочи, че показанията установяват
1
наличието на правилно поставен колан, а доказателствата - че и при
неизползването на такъв ищецът е щял да получи травми, поради естеството
на удара и уврежданията на интериора на автомобила.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът Г. С. Г. твърди, че като водач пострадал при ПТП на 03.06.2021
г., което било причинено от водач, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника. Ищецът получил навяхване и разтягане на дясна
раменна става, контузия на гръден кош, контузия на главата и травма на
шията, изразяваща се в увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с миелопатия, с остеохондроза на ниво С 5/6 и с хиперплазия на
трансверзалните израстъци на ниво С7. Лечението на десният горен крайник
било чрез имобилизация с ортеза съпроводено с криотерапия. Тъй като
болките в главата и шията продължили, а имало изтръпване на палец и
показалец, ищецът провел изследвания и било установено, че се касае до
увреждане на междупрешленните дискове. Като подчертава, че месеци наред
търпял силни болки в дясна ръка, дясно рамо, врата, със затруднени и
невъзможни движения, претендира ответникът да му заплати обезщетение в
размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.04.2022 г., както и разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска по основание и размер.
Прави възражение за принос поради неизползване на обезопасителен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция относно механизма на
ПТП, виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Спорни са въпросите за размера на
обезщетено с оглед конкретните претърпени травми и наличието на принос от
пострадалия ищец.
Приетата КСМАТЕ е дала становище, че ищецът е получил контузия на
2
главата (с кръвонасядане вляво челно-теменно), контузия на шията, навяхване
на дясна раменна става и контузия на гръден кош. На дясната раменна става е
поставена имобилизация за обездвижване. След три месеца при преглед
поради продължаващи болки и изтръпвания на пръсти на дяната ръка е
поставена диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел
с миелопатия, а рентгенографията е установила остеохондроза на ниво С 5/6 и
лека хиперплазия на трансверзалните израстъци на ниво С7. По правило в
подобни случаи обездвижването е за срок 14-21 дни, а при нормално
протичане на лечебния процес без усложнения периодът на възстановяване е
около 25-30 дни. Към момента на експертизата ищецът няма оплаквания от
получените увреждания при процесното ПТП, поради което прогнозата за
възстановяването му е добра, с уточнението, че по отношение на
заболяванията в шийната област на гръбначния стълб оплакванията ще
продължават. Според експерта увредите са в резултат на директен контакт на
тялото на пострадалия с елементи от интериора на колата - контузията на
главата е получена при удар с предното стъкло на колата. Позовавайки се на
данни в амбулаторен лист (№ 1320/16.09.2021 г.), вещото лице е приело, че
седалката на мястото водача е била счупена, поради което е възможно
предпазната функция на колана да е била компрометирана. Експертизата не се
е ангажирала с категорично заключение за използване на колан поради
непълнота на данните. Посочено е, че при наличие на колан не би се получила
травма в областта на главата.
В отговор на въпрос № 2 е посочено, че няма извършен оглед на
местопроизшествието, както и че липсват данни за дълбочината на
деформациите по автомобилите и размерите на контактните повърхности.
Св. Б. Х. сочи, че малко след разминаване с автомобила на ищеца е чул
удар и след това е установил, че в лентата на Г. челно навлезнал друг
автомобил и го ударил. Свидетелят помогнал на Г. да излезе от таксито, като
сочи, че той бил с колан, имал кръв по главата. Посочва, че след удара
половината предница в ляво на таксито била много зле, дори трудно го качили
на „Пътна помощ“ (л. 70). Другият водач, св. Й. К., също е посочил, че по
таксито нямало много останало здрави части (л. 114).
Св. С. С., дъщеря на ищеца, разказва, че пристигнала на мястото на
ПТП, където баща й едва стоял на краката си, имал рана на челото, но не
3
централно, а в отстрани. След оказана първа помощ се прибрал в къщи. Имал
нужда от помощ за обличане, ръцете му изтръпвали и не можел да задържа
предмети с тях, продължавали болките и сега. Той не можел да завърти
главата си, ръцете и раменете, които оплаквания продължили повече от месец,
вкл. и сега. Ищецът спрял да работи като такси.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни в настоящото производство са въпросите, свързани с определяна
на размера на обезщетението в съответствие с конкретните травми и приноса
от пострадалия.
На първо място, настоящият състав приема, че по делото са събрани
доказателства, които да установят, че като пряка последица от инцидента при
ищеца са настъпили контузия на главата (с кръвонасядане вляво челно-
теменно), контузия на шията, навяхване на дясна раменна става и контузия на
гръден кош. Лечението е било неинвазивно, без поставяне на гипс или
провеждане на оперативни интервенции. Данните сочат, че обездвижването е
било до три седмици, а по правило - възстановяването до около месец. При
ищеца има данни, че болковият синдром е персистирал, което е наложило и
след около 3 месеца да се посещава лекар и да се прилага обезболяваща
терапия. Понастоящем обаче пострадалият е възстановен, тъй като от
експертизата е видно, че няма оплаквания, но е дадено становище, че
оплакванията в шийната област ще продължат. Предвид казаното съдът
приема, че подходящо обезщетение е сумата от 20 000 лв. Този размер е
съответен както на посочения период на възстановяване, така и на вида
травми (макар и с характер на леки телесни повреди, но в различни части на
тялото – глава, гръден кош, шия), възрастта на пострадалия – 46 г., момента на
инцидента (2021 г.) и обществено икономическите условия към него. По данни
от показанията на свидетелката (дъщеря на ищеца), той е изпитвал болки,
изтръпване, нарушена била хватателната му функция, помагали му за
обличане, т.е. той е имал, макар трудности в ежедневните дейности, макар и
същите да не са били с изявена тежест тъй като не е се е налагала
непрекъсната чужда помощ или силно ограничаване на двигателен режим със
значително обездвижен. Що се касае до данните, че е преустановил
таксиметровата си дейността, същите могат да бъдат взети предвид при
4
искане за имуществена обезвреда, каквато не е предявена в настоящото
производство. Те обаче са от значение за да установят, че състоянието на
ищеца е било засегнато – и във физически, и в емоционален аспект, и същият
е преживял процесните събития стресово.
На следващо място, съдът приема, че възражението за принос е
недоказано в процеса. Ноторно известно е, че действието на защитния колан
проявява своята функция най-значимо при челен удар. Назначената по делото
КСМАТЕ е посочила, че няма запазени данни и поради това е невъзможно да
се установи какви са уврежданията по автомобила, респ. да се направи извод
как деформациите по същия са относими към травмите на ищеца. (В този
смисъл допускането на повторна САТЕ, искано с жалбата) е било и
безпредметно поради липса на обективни данни, по които тя да работи за
конкретния случай). Не може да се възприеме и заключението, изградено въз
основа на данни в амбулаторен лист, където анамнестично е посочено от
пострадалото лице, че седалката, на която е бил при ПТП, се е счупила. В
същото време обаче, в настоящият случай останалите данни сочат, че ударът е
бил челен за увреждащото МПС, но страничен в ляво за пострадалия водач.
За този извод съдът взе предвид достоверните показания на
незаинтересованото лице Х., който е посочил, че увредите по автомобила са
били силно изразени в предна лява част, която била „много зле“. Другата
свидетелка С.а, на свой ред, е посочила, че раната на главата на баща й е била
не челно, а странично. При тези данни, ценени в съвкупност, следва да се
приеме за доказан посочения по-горе извод, че ударът за таксито е бил челно-
странично в ляво. Това от своя страна прави вероятен извода, че и при
поставен предпазен колан движението на тялото е можело да бъде странично,
респ. да достигне до интериора на купето, вкл. и да се получи удар в главата,
но в страничното стъкло или гредата между вратата и предното стъкло.
Следва да се държи сметка още, че в показанията на св. Х. (незаинтересован)
изрично е посочено, че Г. бил с поставен колан, когато свидетеля отишъл да му
помогне за да излезе от колата. Няма основание да не се кредитират
изнесените данни в този смисъл.
Предвид всичко казано възражението, че пострадалият водач е бил без
колан е недоказано пълно, респ. не може да бъде взето предвид за намаляване
на размера на обезщетението.
5
При съобразяване на изложените аргументи настоящият състав въз
основа на принципа в чл. 52 ЗЗД приема, че размера на дължимата на ищеца
обезвреда е в размер на 20 000 лв. При този извод решението на СОС следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски. На
представителя на ответната страна се дължат такива като хонорар в условията
на чл. 38 ЗА в размер на 1000 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 10.04.2024 г. по т. д. № 47/2023 г.,
СОС, в частта, в която се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Г. С. Г. на
основание чл. 432 КЗ сумата на 1400 лв. до 20 000 лв., съставляваща
обезщетение на неимуществени вреди, причинени от ПТП на 3.06.2021 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. П. П. сумата от 1000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6