Определение по дело №2477/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260382
Дата: 27 октомври 2020 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20205300502477
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 260382

 

27.10.2020 г., гр.Пловдив

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, въззивно гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в закрито заседание на 27.10.2020г., в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

    МИРЕЛА ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.д. № 2477 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл. във връзка с чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Кредисимо“ АД, ЕИК: *********, чрез процесуален представител юрисконсулт   Л.М., срещу разпореждане № 59112 от 10.08.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 9617/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  I бр.с-в.,  с което  е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за  издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Ц. С., ЕГН **********,  за сумата от 31,38 лева главница, дължима по Договор за кредит № 162500 сключен на 28.01.13г., както и лихви, такси и разноски  и указано на заявителя, на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираното  вземане, първоинстанционният съд е изложил съображения , че приложените от заявителя  общи условия са с размер на шрифта, който нито съдът, нито средностатистическия потребител е в състояние да прочете без това да изисква сериозни усилия и да причини главоболие. Поради липса на яснота относно почти всички съществени елементи на договора за кредит, съдът е в невъзможност да провери дали уговорените условия са неравноправни, но е приел,  че е налице обоснована вероятност това да е така съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 и т.19 вр. с ал. 1 от ЗЗП. 

Частната жалба  срещу  така  постановеното  разпореждане  е  основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, ЗПК: „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.“

В процесния случай  представеният от заявителя договор за кредит №162500 е с размер на  шрифта, който както страните, така и съдът  имат възможност на прочетат и да бъде извършена изискуемата проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за неравноправни клаузи. Непредставянето на общите условия с размер на шрифта , годен да бъдат прочетени и анализирани от заповедния съд, не е основание за отхвърляне на заявлението и  априори приемане по делото, че съдържат неравноправни клаузи. При преценка за нечетливост на приложимите общи условия, заповедният съд е следвало да даде указания на заявителя  по реда на чл. 410, ал.3 от ГПК за представянето им в четлив препис , а не да отхвърля заявлението. Същевременно с частната жалба от заявителя са представени общи условия  с размер на шрифта , даващ възможност на първостепенния съд да извърши без затруднение цялостна преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

 Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

По изложените съображения,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  разпореждане № 59112 от 10.08.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 9617/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  I бр.с-в.

ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за произнасяне по същество на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК  

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

 

 

 

                                                                                                  2.