Р Е Ш Е Н И Е :
№ 369 / 19.04.2019 година,
гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 26.03.2019
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: ТОДОРКА ДАРАКЧИЕВА
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 516 по описа за 2018 година
Предявен
е установителен иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано
от адв.Г. против ответника Г.К.Г. ***, в която се твърди, че между
страните по делото е имало сключен договор от
16.09.2015 година ,по силата на който ищецът се задължил да предостави
на ответника мобилни услуги с абонатен
номер ********* и титуляр на мобилен номер ********** по програма Резерв с
отстъпка 11.99 лева. С допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер **********
от дата 22.12.2015 година при възползване от преференциални условия на оператора отношенията били
новирани,като абонатът бил преминал на абонаментна програма Резерв Стандарт 19.99 лева, Коледа 2015 и взел мобилно устройство , марка „SAMSUNG“ модел „GALAXY S6 Edge
32GB Black на изплащане ,
посредством 23 месечни лизингови вноски ,всяка
в размер
на 44.99 лева , с оглед уговорения
погасителен план.Твърди се още ,че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора, като
е предоставяло на ответника мобилни услуги за мобилен номер ********** в
периода 05.01.2016 година до 04.06.2016 година ,като за периода от 05.01.2016 година до 04.06.2016 година издал
следните фактури за потребени
услуги:1./фактура № ********** от 05.02.2016 година за сумата от 64.87 лева –платима в срок
до 20.02.2016 година ; 2./фактура № ********** от 05.03.2016 година за сумата от 64.98 лева –платима в срок до
20.03.2016 година;3./фактура № ********** от 05.04.2016 година за сумата от
64.98лева-платима до 03.05.2016 година.Сочи се още ,че с кредитно известие № ********** от 05.05.2016 година била извършена корекция на дълга със
сторниране на цялата сума с намаление от 6.60 лева или сумата от 194.83 лева.Върху
посочената сума начислили лизингова вноска в размер на 44.99 лева и останало задължение
за плащане в размер на 233.16 лева.Твърди
се още ,че съгласно клаузите на договора на основание чл.75 вр.с чл.19б,б от ОУ
ищцовото дружество прекратило едностранно договора като освен сумата от 233.16 лева -незаплатена мобилна услуга начислил
и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 336.45 лева и
незаплатена останалите лизингови
вноска в размер на 854.81 лева.Депозирали
заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК ,въз основа на което
било образувано ч.гр.дело № 1425/2017
година по описа на ПщРС ,приключило с издаване на заповед за изпълнение.С оглед
на постъпило възражение от длъжника за
тях възниквал правен интерес да установят вземането си.Молят да се постанови решение
,с което да се признае за установено по
отношение на ответника ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане в размер
на сумата от 233.16 лева ,представляваща
,неизплатена далекосъобщителна услуга за
абонатен № *********,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Моли да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 336.45 лева ,представляваща начислена
договорна неустойка и сумата от
854.81 лева ,представляваща неизплатени
лизингови вноски по договор с абонатен № *********.Претендират се и
направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията и исканията си сочи
доказателства.
В указания от съда срок
ответникът не е
депозирал писмен отговор и не е ангажирал доказателства.От
назначения му особен представител е
постъпил писмен отговор ,в който е изразено становище за неоснователност на
иска.Оспорена е претенцията за неустойка
и остатък за лизингови вноски.Сочи се
още ,че съгласно разпоредбите на ЗЗД доставчика на услуга е следвало да изпрати писмено предизвестие за предсрочно
прекратяване на договора ,каквото не е
приложено към доказателствата по делото.Твърди се ,че Общите условия противоречат
на Закона за защита на потребителите.Моли да се отхвърлят предявените искове.Не ангажира доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От събраните по делото писмени доказателства: договор за мобилни услуги;допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
;договор за лизинг; запис на заповед ведно с Общи условия; фактури се
установява ,че на 16.09.2015 година между страните по делото са възникнали
облигационни отношения по правилата на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,по силата на който ищцовото
дружество в качеството му на оператор се е задължило да предоставя на ответника в качеството му на
потребител на услугите подробно описани
в договора срещу задължението на абоната да заплаща договорените цени за всяка
услуга, при абонатен план - Резерв с отстъпка 11.19 с тарифиране на интервали от 60 секунди,подробно
описани в Приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни лица. С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 22.12.2015 година ответникът
в качеството му на потребител на мобилни услуги –мобилен №0359899982593 е уговорен нов абонаментен план Резерв Стандарт с месечен абонамент от 19.99
лева.На същата дата ответникът е подписала и договор за лизинг, по силата на
който е получила за ползване следното устройство„SAMSUNG“ модел GALAXY S6
Edge 32GB Black ,за което
се е задължил да заплати сумата от 1034 лев,плюс допълнително 44.99 лева- неустойка ,която
сума следвало да издължи чрез 23 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
44.99 лева . В периода на действие на
договора ответникът в качеството му на
абонат на далекосъобщителни услуги е ползвала
такива ,за което са издадени от ищцовото дружество фактури за периода от 05.01.2016 година до
04.06.2016 година на стойност 233.16лева,
като няма доказателства същите да са били платени от ответника.
По делото е приложено ч. гр. дело № 1425/2017 година по описа на Пещерския районен съд, от което се установява, че същото е образувано по заявление
на „Теленор България“ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу Г.К.Г. с ЕГН-********** *** за следните суми:
сумата от 1424.42 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга и 203.02 лева
– мораторна лихва ,за периода от 21.06.2016 година до 15.11.2017 година,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 32.55
лева д.т и възнаграждение на адвокат в размер на 206.35 лева. Въз основа на
заявлението е издадена заповед № 646 от 05.12.2017 година ,с която е
разпоредено длъжникът Г.К.Г. *** да заплати на „Теленор България“ЕАД гр.София сумата от 1 425.42
лева - главница, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и мораторна лихва в
размер на 203.02 лева, начислена за периода от 21.06.2016 година до
15.11.2017 година и направените по
делото разноски в размер на 32.55 лева д.т и възнаграждение на адвокат в размер
на 206.35 лева.Заявлението е връчено на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя за правото му да
предяви иск за установяване на вземането си, което е връчено на последния на 06.03.2018
година.Видно от доказателствата по делото настоящата искова молба е изпратена
ЧРЕЗ КУРИЕР НА 10.04.2018 година.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и
изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението
си сочи, че задълженията на ответника са в общ размер на 1424.16 лева, в това
число неустойка в размер на 336.45 лева за предсрочно прекратяване на договор; задължение
за вноски за лизинг след 01.01.2014
година в размер на 854.81 лева и задължение за предходен период от 05.03.2016
година до 05.05.2016 година в общ размер
от 233.16 лева.
Задължението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае
се за иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК и съдът, пред който е предявен иск
за съществуване на вземането следи служебно за едновременното наличие на три
предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/
подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение
по чл.414 от ГПК; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415 ал.1 от ГПК. Тази
проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като при
осъществяването й съдът може да задължи ищеца да представи доказателства, но
може да извърши и служебна справка относно релевантните обстоятелства.
При тези
данни, след като съобщението е получено от заявителя на 06.03.2018 година едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК
за предявяване на иска, е изтекъл на 06.04.2018 година /петък/ при съобразяване разпоредбите на чл. 60, ал. 3 от ГПК. Това е преклузивен срок по аргумент от чл. 415, ал. 2 от ГПК, в който
задължително трябва да се упражни субективното право за предявяване на иск и
ако не бъде упражнено, същото се прекратява с факта на изтичането на срока. В
случая се установи, че исковата молба е депозирана в съда видно от куриерската бланка на 10.04.2018 година, т.е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок и следователно е прекратена възможността
за упражняване правото на предявяване на иска в по-късен момент, след 06.04.2018 година За спазването на преклузивните срокове
съдът е длъжен да следи служебно, поради което, предявеният иск по чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК за установяване на вземане в размер
на сумата от 233.16 лева като недопустим
не следва да бъде разглеждан.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че страните
по делото са обвързани от валидни облигационни отношения по правилата на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,както и договор за закупуване
на вещ на изплащане.Установи се ,че ищецът е изпълнявал поетите по договора
задължения ,а именно да предостави на ответника вещта подробно указана в
договора за лизинг ,а именно SAMSUNG“ модел GALAXY S6
Edge 32GB Black, за което ответникът се е задължил да заплати
сумата от 1034 лев, плюс допълнително 44.99 лева- неустойка ,която сума
следвало да издължи чрез 23 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
44.99 лева.От заключението на вещото лице
К. се установи ,че задълженията на ответника по договора за лизинг след 01.01.2014 година са в размер на 854.81
лева и в този размер иска следва да бъде
уважен.
По отношение на предявения иск за неустойка в размер на
336.45 лева същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Същата клауза е предвидена в чл.27 от ОУ, съгласно
която-плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за
забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.Видно от приетите като доказателство общи условия същите не
носят подписа на абоната,поради което на
основание чл.147а от Закона за защита на потребителите тя не обвързва страните,
тъй като съгласно ал.5 от същия закон клаузата
за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от
потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за
действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя.
В
предвид на изложеното следва да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 854.81 лева,представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор с абонатен номер № *********
Водим от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.К.Г. с ЕГН-**********
*** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Илинден, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от адв. Г. сумата от 854.81 лева, представляваща остатък от неизплатени лизингови
вноски по договор с абонатен номер
*********
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Теленор България“ ЕАД иск против Г.К.Г. за сумата от 336.45 лева, представляваща
начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № ********* като
неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 516/2018 година по описа на ПщРС относно предявения иск с правно
основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК за установяване на сумата от 233.16
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, а в
частта за прекратяване в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: