Решение по дело №513/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на А. М. Б., [ЕГН] от [населено място], общ. Велинград, подадена чрез адв. Г., срещу Решение № 1012-12-125#1 от 17.04.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1761-5 от 10.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.11.2023 год. до 28.07.2024 год. в размер на 27,17 лева дневно.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се моли за отмяната му. Претендират се разноски.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 6345/27.06.2025 г. от процесуалния му представител адв. Г., който взема становище по съществото на спора. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложен списък на разноските, ведно с доказателства за плащането им.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е становище с вх. № 6314/26.06.2025 г. от юрк. С., в което оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № ЗПОБ-602-01453 от 04.12.2023 год. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място] А. М. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение е с работодател във Франция и е прекратено, считано от 28.11.2023 год., както и че е упражнявал трудова дейност във Великобритания от 24.01.2022 год. до 13.10.2022 г. и от 24.01.2023 год. до 29.09.2023 год. От НОИ му е изпратено уведомително писмо изх. № 122-00-1761-1 от 08.12.2023 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доход от Франция; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, осигурителен номер, документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция - атестации, сертификати и фишове, заявление за удостоверяване на осигурителен период и доход от Великобритания, анкетна карта за Великобритания, осигурителен номер и формуляр Р45.

С вх. № 1019-12-7286 от 14.12.2023 год. в ТП на НОИ - Пазарджик са получени следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария– Франция, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, копия на документи за упражняване на трудова дейност във Франция – 6 бр., заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария– Великобритания, анкетна карта за Великобритания за 2022 год. и 2023 год., копие от формуляр Р 45 за 2022 год. и 2023 год., копие от формуляр Р60 за 2022 год. и 2023 год. и копие от пейслип – 2 бр.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 837483 и U003 № 858456 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за периода от 06.10.2023 год. до 28.11.2023 год. и със СЕД U001CB № 837527 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Великобритания за периода от 24.01.2022 год. до 13.10.2022 год. и от 24.01.2023 год. до 29.09.2023 год. Във връзка с това с Разпореждане № 122-00-1761-1 от 15.12.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Франция и СЕД U017 от компетентната институция на Великобритания.

В ТП на НОИ - Пазарджик са получени структурирани електронни документи U002, U004 и H001 от компетентната институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост от 06.10.2023 год. до 28.11.2023 год.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“ и доход за периода от 06.10.2023 год. до 28.11.2023 год. в размер на 3823,77 евро.

В ТП на НОИ - Пазарджик е получен структуриран електронен документ U017 № 912542 от компетентната институция на Великобритания с удостоверени: периоди на осигурена заетост от 24.01.2022 год. до 13.10.2022 год. и от 24.01.2023 год. до 29.09.2023 год.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

С Разпореждане № 122-00-1761-2 от 15.03.2024 год., на основание чл. 55 от АПК, е възобновено производството по подаденото от Б. заявление за отпускане на ПОБ. С Разпореждане №122-00-1761-3 от 22.03.2024 год. на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, с мотива, че на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, §2 и §5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 год., България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право за обезщетение за безработица по българското законодателство. С Решение № 3864 от 11.10.2024 г. на Административен съд – Пазарджик посоченото разпореждане е отменено и преписката е върната за ново разглеждане.

При новото разглеждане на преписката, с Разпореждане № 122-00-1761-5 от 10.03.2025 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.11.2023 год. до 28.07.2024 год. (осем месеца), в размер на 27,17 лв. дневно.

За да потвърди Разпореждане № 122-00-1761-5 от 10.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет период от 29.11.2023 год. до 28.07.2024 год. (осем месеца).

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1012-12-125#1 от 17.04.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1761-5 от 10.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. М. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.11.2023 год. до 28.07.2024 год. в размер на 27,17 лева дневно.

Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на това, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. В административния акт са изложени правни и фактически основания за издаването му, както и мотиви, в предписаната от закона писмена форма е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на оспорените актове са спазени административнопроцесуалните правила за издаването им.

По отношение на материалния закон:

В разпоредбата на чл. 54а от КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най - малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 год.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

В разглеждания случай се установява, че заявлението на А. М. [улица] Б. е подадено на 04.12.2023 год., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. Относно приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО следва да се вземе предвид, че ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024 год. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник“ (лат. „vacatio legis“), освен ако в самия закон не е определен друг срок.

Следователно, след като законодателят не е посочил в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024 год., изрично обратно действие (лат. – „ex tunc“) на нормата на чл. 54а, ал. 8 от КСО, то следва да се приеме, че действа само занапред (лат. – „ex nunc“) и не обхваща вече заверените случаи. В този смисъл са Решения по адм. дела № 159/2016 год., 841/2016 год. и 3145/2016 год., всички по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

Неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за посочения период, поради което и доводите на оспорващия в тази насока са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав за отпускане на ПОБ.

Съгласно чл. 62, пар. 1 от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, параграф 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, параграф 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателя. В посочената хипотеза компетентна е държавата - членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62, параграф 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа, че нормата на чл. 62, параграф 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от същия.

Предвид изложеното, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да се отменят, а делото да се върне като административна преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление на А. Б. с вх. № ЗПОБ-602-01453 от 04.12.2023 год. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], съобразно указаното в мотивите на решението.

Съгласно чл. 174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, НОИ следва да се осъди да заплати на А. М. Б. сторените по делото разноски. Същите представляват 1000,00 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед договор за правна защита и съдействие от 28.04.2025 год. и 10,00 лева – заплатена държавна такса, общо в размер на 1010,00 лева. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от оспорващата. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа е прието, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по КСО минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева. В случая страните са се споразумели за сума, която е в двоен размер на установения минимум, както и че от процесуалния представител на жалбоподателя, освен подаването на жалбата до съда, не са сторени други процесуални действия по делото. Ето защо, следва да се приеме, претенцията за адвокатско възнаграждение е прекомерна и съдът следва да я редуцира до нейния минимум, посочен в Наредбата. Следователно сумата от 510,00 лева следва да се възложи в тежест на ответната страна.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на А. М. Б., [ЕГН] от [населено място], общ. Велинград, Решение № 1012-12-125#1 от 17.04.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1761-5 от 10.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.11.2023 год. до 28.07.2024 год. в размер на 27,17 лева дневно.

ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, [населено място], да заплати на А. М. Б., [ЕГН] от [населено място], общ. Велинград, сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.

Решението е окончателно на осн. чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.