Р E Ш Е Н И Е
№
72
гр. Пловдив, 27.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на съдебния секретар НЕЛИ БОГДАНОВА и в присъствието на прокурора ВИКТОР
ЯНКОВ, след като разгледа докладваното от съдия Магдалина Иванова ВНОХД
№ 568 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 92/03.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 2069/2018 г., по описа на Пловдивския окръжен съд,
подсъдимият Г.О.Ю. е признат за виновен в това, че на 25.01.2018 г., в гр. П.,
без надлежно разрешително е придобил от Г. К. Ж. и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 50,49 грама и
съдържание на активен компонент 10,1 тегловни процента амфетамин на стойност
1 514,70 лева съгласно Постановление на МС № 23/1998 г. за определяне
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1,
пр. 1 вр. 54 ал. 1 НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 5000 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия
Г.О.Ю. наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода е отложено за
срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл. 67, ал. 3 НК е
постановено изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 –
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ веднъж месечно за срок
от една година, през първата година от
изпитателния срок.
На основание
чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, от така
наложеното на подсъдимия Г.О.Ю. наказание
две години и четири месеца лишаване от свобода, е приспаднато времето,
през което същият е бил задържан, считано от 25.01.2018 г. до 19.07.2018 г., като един ден задържане е
зачетен за един ден лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият Р.О.Ш. е
признат за виновен в това, че на 25.01.2018 г., в гр. П., в маловажен случай,
без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – смес от
марихуана и тютюн, с общо нето тегло 0,373 грама и съдържание на активен
компонент 11,3 тегловни процента тетрахидроканабинол в сместа, на стойност
2,238 лева, съгласно Постановление на МС № 23/1998 г. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК,
като на основание чл. 78 А ал. 1 от НК e
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лева.
На
основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК
от така наложеното на подсъдимия Р.О.Ш. наказание е приспаднато времето, през което същият е бил
задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 25.01.2018
г. до 26.01.2018 г., като един ден задържане е зачетен за един ден
лишаване от свобода.
С присъдата е извършено разпореждане с
приложените по делото веществени доказателства и веществени доказателствени
средства и в тежест на всеки от
подсъдимите са възложени направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г.О.Ю. чрез неговия защитник адв. К.Е. с
оплакване за незаконосъобразност и необоснованост и допуснати съществени
процесуални нарушения. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен,
като подсъдимият Ю. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Артернативно се прави искане присъдата да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Срещу така постановената присъда е
постъпила жалба и допълнение към нея от
подсъдимия Р.О.Ш. чрез неговия защитник адв Т.Д.. Излагат се доводи за неправилност,
незаконосъобразност и незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Прави се искане подсъдимият Ш. да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите си и направените с тях
искания.
Представителят на Апелативна прокуратура
- Пловдив е на становище, че жалбите са неоснователни, поради което предлага
атакуваната с тях присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде
потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, изложеното във въззивните жалби и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни.
За да постанови присъдата си, Пловдвският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите Г. Ж. и Р. И. живеели в гр. П.. По отношение на двамата свидетели наказателното производство е приключило, като с определение на Окръжен съд - Пловдив по НОХД № 1534/2018 г. от 17.08.2018 г. е одобрено споразумение, с което двамата са признати за виновни за престъпления по чл. 354а от НК, наложени са им наказания, след което производството по делото е прекратено.
Всеки от двамата свидетели се занимавал с разпространение на наркотични вещества, а именно амфетамин, марихуана и екстази. Свидетелят Р. И. се снабдявал със значителни количества високорискови наркотични вещества от посочения вид, като придобивал същите от неустановени лица от гр. С.. Свидетелят И. разпространявал наркотичните вещества на територията на гр. П., като продавал в големи количества на разпространители на наркотични вещества, които от своя страна продавали наркотиците на крайни клиенти на дребно.
През 2017 г. свидетелят Г. Ж., близък приятел на свидетеля И., започнал да купува от последния наркотични вещества – амфетамин, марихуана и екстази. Наркотиците, които Ж. придобивал от И., първият разпространявал чрез продажби на други продавачи на наркотици на едро, които от своя страна разпространявали наркотиците на свои клиенти на дребно. Сред лицата, на които Г. Ж. продавал наркотици с цел последващата им препродажба, били подсъдимите Г.Ю. и Р.Ш..
Свидетелят Г. Ж. се познавал с подсъдимия Ю. от около 10 години. Двамата били спортисти, като Ж. се занимавал с борба, а подсъдимият Ю. – с джудо. Подсъдимият Ю. разпространявал наркотични вещества – амфетамин и марихуана, като знаел за дейността на свидетелите Ж. и И..
Свидетелят Ж. осъществил връзка между подсъдимия Ю. и свидетеля И. през 2017 г. Подсъдимият Ю. се снабдявал с амфетамин и марихуана от свидетеля И., като разпространявал наркотиците на територията на гр. П. на свои клиенти.
Към края на 2017 г. свидетелят И. споделил със свидетеля Ж., че изпитва определени затруднения в контакта си с подсъдимия Ю., тъй като последният имал претенции относно предоставяне на привилегии, а именно даване на отстъпка от И. за него при закупуване на сравнително малки количества наркотици. Наред с това претендирал И. да му дава наркотиците в сравнително кратък срок след заявка за тях. Свидетелят И. предложил на свидетеля Ж. от този момент насетне подсъдимият Ю. да закупува наркотиците директно от втория свидетел. Свидетелят Ж. се съгласил, тъй като с подсъдимия Ю. поддържали приятелски отношения.
В п. на няколко месеца свидетелят Ж. снабдявал подсъдимия Ю. с високорискови наркотични вещества – амфетамин и марихуана, като от своя страна подсъдимият Ю. разпространявал същите на свои клиенти.
Сред клиентите на свидетеля Ж. бил и подсъдимият Р.Ш., който обаче купувал амфетамин и марихуана много по-рядко в сравнение с подсъдимия Ю.. Други клиенти на свидетеля Ж. били Д. К., Н. Д. и А. Д., по отношение на които наказателното производство било решено чрез сключване на споразумение, одобР. по НОХД № 1534/2018 г. с определение на Окръжен съд гр.Пловдив от 17.08.2018 г.
През м. януари 2018 г. свидетелят Р. И. закупил в гр. С. голямо количество наркотични вещества – над 4 кг. амфетамин. Той транспортирал наркотиците до гр. П.. В периода 23.01.2018 г. – 25.01.2018 г. свидетелят Г. Ж. закупил от Р. И. амфетамин с общо нето тегло 1 034,254 гр. Известно време преди това свидетелят Ж. се снабдил от свидетеля И. с други наркотици – марихуана - около половин килограм и екстази под формата на таблетки. Наркотиците свидетелят Ж. държал в квартирата си в гр. П. – апартамент, находящ се в жилищна сграда на административен адрес бул. “Ш. с.“ № *, ет. *, ап. *. В жилището си Ж. разполагал с електронна везна, полиетиленови и хартиени опаковки, посредством които теглел точни количества наркотични вещества и ги опаковал преди продажбата им.
На неустановена дата през м. януари 2018 г., подсъдимият Ш. закупил от неустановено лице в гр. П. наркотично вещество – марихуана за лична употреба. На 25.01.2018 г. подсъдимият Р.Ш. разговарял по телефона с Г. Ж.. Двамата се разбрали да се срещнат в района на ресторант „Й.“ в гр. П., в ж.к. „Т.“. Около 17,00 часа на посочената дата, подсъдимият Ш. отишъл до горепосоченото място, като се придвижвал с лек автомобил „Р. К.“ с peг. № *. Автомобилът бил на подсъдимия Г.Ю., който го предоставил на Ш. за ползване, вкл. във връзка с извършване на ремонтни дейности. Подсъдимият Ш. се срещнал със свидетеля Ж., като двамата се отправили към дома на подсъдимия Ю., находящ се в района на „Ц. г.“ в гр. П. на адм. адрес ул. “И. - п.“ № *. Двамата подсъдими имали уговорка да се срещнат. Подсъдимият Ш. носел в себе си част от придобитите по-рано наркотици - марихуана, която смесил с тютюн с общо нето тегло 0,373 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол в сместа 11,3 тегловни процента. Сместа от марихуана и тютюн подсъдимия Ш. поставил и увил в банкнота с номинал от 20 лв. със сер. № *. Банкнотата с увитата в нея марихуана подсъдимият Ш. поставил в отделение за монети на собствения си кафяв кожен портфейл, който носил във вътрешния джоб на горната си дреха - черно шушлеково яке.
Около 17,30 часа същия ден, подсъдимият Ш. и свидетелят Ж. отишли с автомобила на подсъдимия Ю. до дома му, като последният се качил в превозното средство. За същата вечер свидетелят Ж. имал уговорени сделки за продажба на наркотици – амфетамин, с три лица, сред които Д. К. и А. Д.. С автомобила на Ю., управляван от подсъдимия Ш., свидетелят Ж. се придвижил до дома си в гр. П., бул.“Ш. с.“ № *, ет. *, ап. *, като на място тримата пристигнали около 17,40 часа.
Междувременноq дейността на Ж. и И. по повод придобиване и разпространение на наркотични вещества, както и деятелността на техните клиенти по последващо разпространение на наркотиците, сред които и подсъдимите Ю. и Ш., станала достояние на органите на полицията.
След като пристигнали на адреса на Ж., подсъдимият Ю. разбрал от свидетеля, че същият следва да приготви опаковки от 10, 20 и 30 гр. наркотици – амфетамин, за други свои клиенти. Подсъдимият Ю. решил да закупи от свидетеля Ж. 50 гр. амфетамин, като в този момент разполагал с налични парични средства. Принципно Ж. продавал наркотици - амфетамин на подсъдимия Ю. на цена по 6 лв. за грам наркотично вещество. Подсъдимият Ю. казал на свидетеля, че иска да купи 50 гр. наркотици, но не уточнил какви. Свидетелят Г. Ж. се качил в жилището си, където претеглил поотделно 10 гр., 20 гр. и 30 гр. наркотици - амфетамин, които опаковал в отделни пликове. Прибрал пликовете с наркотиците в себе си. Претеглил 50 гр. марихуана под формата на зелено-тревиста суха маса, като поставил наркотика в бял хартиен плик. Тъй като при продажбите на наркотици на подсъдимия Ю. по-често му продавал марихуана, в конкретния случай свидетелят Ж. решил, че подсъдимият Ю. му е поръчал 50 гр. от този вид наркотик. Свидетелят Ж. излязъл от жилището си и отишъл до лекия автомобил „Р. К.“ с peг. № *, където дал на подсъдимия Ю. плика с марихуана. Ю. от своя страна реагирал, като уточнил пред свидетеля, че под 50 гр. наркотици е имал предвид амфетамин, а не марихуана. Подсъдимият Ш. в този момент проявил интерес да закупи марихуаната от свидетеля Ж., но се отказал и до сделка не се стигнало.
Свидетелят Ж. се качил обратно в жилището си. От плочка амфетамин той отчупил парче с неправилна форма, което претеглил. Наркотикът - амфетамин, бил с тегло 50,49 грама и съдържание на активен компонент 10,1 тегловни процента амфетамин. Свидетелят Ж. не поставил наркотика в опаковка, тъй като бързал, след което слязъл до автомобила с двамата подсъдими. Качил се на предна дясна седалка в превозното средство. Подсъдимият Ш. се намирал на мястото на водача на предна лява седалка. Подсъдимият Ю. се намирал на задна седалка в позиция зад седалката на водача. Свидетелят Ж. дал на подсъдимия Ю. посоченото количество наркотично вещество - 50,49 гр. амфетамин под формата на пресована бучка бяло вещество с неправилна форма, без опаковка. От своя страна подсъдимият Ю. дал на Ж. пари на стойност 300 лв., а именно - 6 бр. банкноти с номинал по 50 лв.
Двамата подсъдими и свидетелят Ж. се отправили с автомобила на Ю. ***, като свидетелят Ж. имал среща с първия си клиент от предварително уговорените трима, а именно – А. Д.. Те трябвало да се срещнат в района на автобусна спирка срещу бл. № *, в близост до ресторант „Й.“. Тримата се придвижвали, като стояли в автомобила в позициите посочени по-горе, по бул.“К. М. Л.“ от запад на И., завили по бул.“О.“, след което спрели в района на автобусна спирка пред бл. № * в ж.к. „Т.“, където ги чакал свидетелят А. Д.. Последният се насочил към превозното средство, но в този момент на място се появили служители на МВР. Д. тръгнал да бяга, но бил задържан. Виждайки полицейските служители подсъдимият Ю. хвърлил наркотичните вещества, които закупил малко по-рано от свидетеля Ж., на пода на лекия автомобил зад предна лява седалка. Двамата подсъдими и свидетелят Ж. били изведени от превозното средство и задържани от служителите на полицията.
При извършеното претърсване в лек автомобил „Р. К.“
с per. № *, ползван от подсъдимите Г.Ю. и Р.Ш., били намерени и иззети:
- от пода пред предна дясна седалка - мобилен
телефон „А.“ с *със СИМ карта на „Т.“ в активно състояние, ползван от свидетеля
Г. Ж.;
- от задната седалка на автомобила - мобилен телефон „А.“ с * със СИМ карта на „Т.“ в активно състояние и мобилен телефон „С.“ бял на цвят с *със СИМ карта на „М- тел“ в активно състояние, ползвани от подсъдимия Ю.;
- от пода на автомобила зад предна лява
седалка - пресована бучка бяло вещество с неправилна форма с нето тегло 50,49
грама.
При
извършения личен обиск на свидетеля Г. Ж. били открити и иззети множество вещи,
сред които и 9 бр. банкноти с номинал по 50 лв. При претърсването в жилището на
същия били открити множество наркотични вещества - амфетамин, марихуана и
екстази.
При
извършения личен обиск на подсъдимия Р.О.Ш. били намерени и иззети: от
монетника на кафяв кожен портфейл, намерен във вътрешния джоб на черно
шушлеково яке, банкнота с номинал от 20 лв. със сер.№ *, в която се намирала
зелено-кафява тревиста маса, увита в банкнотата.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство химическа
експертиза (том 2, л.92-104 от ДП) е установено, че:
-
Бялото вещество с нето тегло 50,49 грама съдържа 10,1 тегловни процента
амфетамин;
-
Суха, зелено-кафява растителна маса, съдържаща се увита в банкнота с номинал от
20 лв. със сер.№ * представлява смес от марихуана и тютюн с общо нето тегло
0,373 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол в сместа 11,3
тегловни процента (обектът е изразходван при изследването).
Марихуаната
(коноп, канабис) и амфетаминът са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като растение и вещество с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина.
Иззетите
при претърсването на лек автомобил „Р. К.“ с рег. № * и при обиските на
подсъдимите Ю. и Ш. мобилни телефони са изследвани от вещо лице по назначената
по делото техническа експертиза (том 2,
л. 105 - 170 от ДП).
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза (том 2, л. 172
- 177 от ДП): при прегледа на Г.О.Ю. не са установени видими травматични
увреждания по главата, шията, гръдния кош, поясно-кръстната област, по горните
и долни крайници.
Така
описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за безспорно установена частично
от обясненията на двамата подсъдими и изцяло от показанията на свидетелите Г. К.
Ж., вкл. и от
прочетените по реда на чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК обяснения
на последния, дадени в качеството му на обвиняем пред съдия в същото
наказателно производство, Р. И. И., Т. И. Г. и Б. М. К., вкл. и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания на тази свидетелка,
дадени на досъдебното производство, от приложените писмени доказателства и
веществени доказателствени средства. Приел
е и заключенията на изготвените по делото експертизи като обективни, в
съответствие със събраните по делото доказателства и с необходимите
професионални знания и опит в съответните области. Първостепенният съд е направил
пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
обсъдени са всички съдържащи се между тях противоречия, като са изложени и
убедителни съображения защо изцяло е дал вяра на показанията на посочените
по-горе свидетели и частично е кредитирал обясненията на всеки от подсъдимите. Правилно е прието,
че изложената от подсъдимите версия пред окръжния съд е израз на възприетата от
тях защитна позиция, целяща да ги оневини за извършеното.
Настоящата инстанция споделя изложеното от окръжния съд, поради което не намира
за нужно да го преповтаря.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка обоснован и
законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че всеки от двамата подсъдими
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, както
следва:
-
подсъдимият
Г.Ю. - по чл. 354а, ал. 1 пр. 1 от НК, тъй като на 25.01.2018 г., в гр. П., без
надлежно разрешително е придобил от Г. К. Ж. и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 50,49 грама и
съдържание на активен компонент 10,1 тегловни процента амфетамин на стойност 1
514,70 лева съгласно Постановление на МС № 23/1998 г. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
-
подсъдимият Р.Ш. - по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.
3, т. 1 от НК, тъй като на 25.01.2018 г., в гр. П.,
в
маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично
вещество – смес от марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,373 грама и съдържание
на активен компонент 11,3 тегловни процента тетрахидроканабинол в сместа на
стойност 2,238 лева съгласно Постановление на МС № 23/1998 г. за определяне
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Правилен
е изводът на окръжния съд, че от субективна страна всеки от двамата подсъдими е
осъществил престъплението с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимите Ю. и Ш. са съзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и
са искали и целели тяхното настъпване.
Неоснователно
е възражението на защитннка на подсъдимия Ю. за недоказаност на обвинението. Изложените
в тази насока доводи, че нищо не свързва подсъдимия Ю. с иззетото количество
амфетамин, тъй като не се намирало у него, не кореспондират със събраните по
делото доказателства. От протокола за претърсване и изземване на лек автомобил
„Р. К.“ с рег. № * се установява, че от пода на автомобила зад предна лява седалка
е била намерена и иззета пресована бучка бяло вещество с неправилна форма.
Съгласно заключението на назначената химическа експертиза, иззетата пресована
бучка е с нето тегло 50,49 грама и съдържа 10,1 тегловни процента амфетамин. От
показанията на свидетеля Т. Г., участвал в акцията по задържането и свидетелят Ж.,
който е бил в автомобила по време на задържането се установява, че на задната
седалка, пред която е намерено това наркотично вещество, е седял именно
подсъдимият Ю.. От показанията на свидетеля Ж. се установява и това, че именно
той е продал процесното наркотично вещество същия ден на подсъдимия Ю..
Показанията на посочения свидетел кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Така, при извършеното претърсване и изземване в квартирата на
свидетеля Ж. е открито и иззето наркотично
вещество от същия вид, а при извършения му личен обиск у свидетеля е открита и
иззета паричната сума, който той твърди, че му е платена от Ю. за 50 гр.
амфетамин. Показанията на свидетеля Ж. се потвърждават от тези на свидетеля Г.,
който е осъществявал външно наблюдение на действията и движението на двамата
подсъдими и Ж. на инкриминираната дата – спирането на автомобила пред
квартирата на свидетеля Ж., слизането на последния и качването до квартирата,
връщането му до колата и повторното му качване в квартирата (след като се
установило, че подсъдимият Ю. искал да закупи от Ж. амфетамин, а не - марихуана,
каквато свидетеля му донесъл първия път). Показателно в подкрепа на извода, че именно
подсъдимият Ю. е придобил от свидетеля Ж. и държал с цел разпространение (с
оглед количеството) иззетия от автомобила аамфетамин малко преди да бъдат
задържани от полицейските служители е и заявеното
от свидетелите Ж. и И., че в хода на досъдебното производство Ю. е правил опити
да въздейства върху Ж., за да поеме вината за инкриминираното количество амфетамин
– нещо, което не би направил, ако нямаше съпричастност към извършеното.
Не
може да бъде споделено и становището на защитника на подсъдимия Ш., за
недоказаност на обвинението, тъй като характеристиките на инкриминираната
марихуана не съответстват на заключението на химическата експертиза. Процесната
марихуана е била изследвана от вещото лице като обект VІ, при което е
установено, че е „суха, зелено – кафява растителна маса, съдържаща се увита в
банкнота с номинал 20 лв. със сер. № * представлява смес от марихуана и тютюн с
общо нето тегло 0,373 гр. и съдържание на активен компонент (тетрахидроканабинол)
в сместа - 11,3 тегловни % ТХК.“ (л. 100, т. 2 от ДП). Именно за посоченото
количество наркотично вещество и посочения му активен компонент е повдигнатото
срещу подсъдимия Ш. обвинение. На следващо място, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1
ЗКНВП, законът се прилага за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни
вещества, и препаратите, в които те се съдържат, като в чл. 4, ал. 1 от същия закон е предвидено, че списъците
по чл. 3, ал. 2
съдържат общоприетото международно непатентно наименование на веществата (INN)
и други наименования: непатентни, тривиални, акроними, кодови и/или
наименования съгласно номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна
химия (IUPAC), а в ал. 2 - за препаратите и за аналозите се прилагат същите
мерки за контрол, както за наркотичните вещества.
Съгласно § 1, т. 12 от ЗКНВП
"препарат"
означава всеки разтвор, смес или материал, в което и да е физическо състояние,
съдържащи едно или няколко наркотични вещества в терапевтични или
нетерапевтични дози. В настоящия случай, изследваната растителна маса е смес от
тютюн и марихуана и представлява препарат, по смисъла на закона, съдържащ
марихуана. Ето защо, с оглед на изложеното, възражението за недоказаност на
обвинението срещу подсъдимия Ш. е неоснователно.
Неоснователно е и искането
спрямо извършеното от подсъдимия Ш. да бъде приложена разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК. Извършеното от подсъдимия Ш. деяние не се отличава с липса или явна
незначителност на обществената опасност, която да изключва противоправността.
То засяга обществените отношения, осигуряващи опазването на здравето на неограничен
кръг от граждани. Вярно е, че в случая общото инкриминирано количество
марихуана, намерено у Ш. е под един грам и с ниска стойност. Престъплението
обаче е с висока степен на обществена опасност, като се има предвид
изключително широкото му разпространение основно сред младите хора в обществото
и пагубните последици за здравето им в резултат на употребата на наркотични
вещества. Отделно от това, в събраните по делото доказателства се съдържат
данни, че извършеното от Ш. деяние не представлява инцидентен случай. В
показанията си свидетелят Ж. сочи, че от средата, в която се движи (самият той
и останалите са разпространители на наркотични вещества), знае, че и Р. се
занимава с разпространение на наркотици, като работи с Ю.. Потвърждение за
извършвана и разпространителска дейност от Ш. се съдържат и в показанията на свидетелката
К., която твърди, че преди инкриминираната дата е закупувала наркотични
вещества от него. Изнесеното от двамата свидетели, ценено като характеристични
данни за подсъдимия Ш., навежда на извода, че макар у него да е намерено малко
количество марихуана, това не е изолирана проява в живота му. Ето защо, в
случая, не може да се приеме количеството и стойността на наркотика да са
определящи и да водят до малозначителност на извършеното и явна незначителност
на обществената му опасност.
Правилно
окръжният съд е приел, че видът и размерът на наложените на подсъдимия Г.Ю. наказания следва да бъдат определени при
условията на чл. 54 НК. Макар да не споделя становището, че висшето образование
следва да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство, настоящият състав приема
за облекчаващи отговорността на този подсъдим останалите посочени такива - чистото
съдебно минало, трудовата ангажираност, младата възраст и липсата на данни за
други противообществени прояви. Налице са и отегчаващи обстоятелства – голямото
количество и висока стойност на инкриминирания амфетамин и опитите на
подсъдимия да прехвърли отговорността за извършеното на свидетеля Ж., като го
мотивира да поеме вината за държането на процесния амфетамин. При така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства, правилно окръжният съд е приел, че е
налице превес на смекчаващите, поради което на подсъдимия Ю. следва да бъдат
наложени наказания лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца и
глоба в размер на 5000 лв., които са съответни на степента на обществена опасност
на деянието и дееца и за постигане на целите по чл. 36 НК.
Правилно
окръжният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, поради
което така наложеното на подсъдимия Ю. наказание от две години и четири месеца
лишаване от свобода следва да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок
от от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Изцяло се споделят
и съображенията на окръжния съд, че, на основание чл. 67, ал. 3 НК, през
първата година на изпитателния срок на подсъдимия Ю. следва да бъде наложена
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ веднъж месечно за срок от една година, поради
което не следва да бъдат преповтаряни.
Правилно
е приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1 НК като от така
наложеното на подсъдимия Г.Ю. наказание две години и четири месеца лишаване от
свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан, считано от
25.01.2018 г. до 19.07.2018 г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Правилно
окръжният съд е приел, че по отношение на подсъдимия Р.Ш. са налице предпостанките на чл. 78а НК. За престъплението
по чл.
чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК
е предвидено наказание глоба от 100 до 1 000 лева и подсъдимият Ш. не е
осъждан до момента. Ето защо са налице основанията за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание „глоба“ по
реда на чл. 78а НК. При определяне на нейния размер правилно са отчетени, от
една страна, наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало, млада възраст, изразената критичност към извършеното и добрите
характеристични данни, а от друга – липсата на каквито и да били отегчаващи
обстоятелства. При така обсъдените обуславящи отговорността обстоятелства
правилен е изводът на окръжния съд, че на подсъдимия Ш. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в
минималния предвиден в закона размер от 1000 лв., която е справедлива,
съответна на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на целите по
чл. 36 НК.
Незаконосъобразен е изводът на
окръжния съд, че в случая са налице основанията на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК и
от така наложеното на подсъдимия Ш. административно наказание глоба следва да
бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан. Съгласно визирания
текст времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е
била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода или пробация. В случая, подсъдимият Ш. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба, поради което приспадане на предварителното
му задържане не може да бъде извършено. Ето защо, присъдата на окръжния съд
следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта относно приложението на
чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК спрямо наложеното на подсъдимия Ш. административно наказание
глоба.
Правилно
окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства
и веществени доказателствени средства и в
тежест на подсъдимите е възложил направените по делото разноски.
При
извършената служебна проверка въззивната инстанция не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна или изменение на
атакуваната присъда, извън посоченото по-горе.
С
оглед на изложеното жалбите са неоснователни, а атакуваната с тях присъда на
окръжния съд, като обоснована и законосъобразно, следва да бъде изменена в
указания по-горе смисъл и потвърдена в останалата й част.
Ето
защо и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 334, т.3 НПК Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 92 от 03.10.2019 г., постановена по НОХД № 2069/2018 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, като я ОТМЕНЯ в частта й, в която, на основание чл. 59, ал. 2 вр.
ал. 1 НК, от наложеното на подсъдимия Р.О.Ш. административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. е приспаднато времето, през което същият е бил задържан,
считано от 25.01.2018 г. до 26.01.2018 г., като един ден задържане е зачетен за
един ден лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението
подлежи на протест и обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: