Решение по дело №337/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 януари 2020 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20197200700337
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

  гр.Русе, 21.01.2020 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

  Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

       ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Валентина Личева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 337 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х.Ю. (H. Y.), турски гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния му представител, против решение № 659/24.09.2019 г., постановено по АНД № 1473/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000834/01.07.2019 г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр, за нарушение по чл.8, § 2, изр.2 от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Поддържа, че неправилно районният съд е приел, че не е налице неяснота при описание на нарушението, както и несъответствие между сочената като нарушена законова разпоредба, от една страна, и приложената санкционна норма, от друга. Заявява, че по този начин било ограничено правото му на защита, доколкото не бил наясно извършването на какво точно нарушение му било вменено. Сочи, че в извънсъдебната фаза на производството били допуснати съществени нарушения по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липсата на точно описание на нарушението в акта за установеното административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП). Сочи, че в НП не е посочено, а и въззивната инстанция не е дала отговор на въпроса, защо като приложима е възприета намалената дневна почивка от 9 часа, а не нормалната дневна почивка, нарушаването на изискванията за която би било обвързано с приложението на различен санкционен състав. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОО „Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РРС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния през територията на Република България с превозно средство, регистрирано в първата страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).

Текстът на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване.

Противно на поддържаното от касатора, посочването на тази норма (чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006) в АУАН и НП не ограничава, а напротив, създава гаранции за реализиране правото на защита на последния като това е било необходимо именно с цел дефиниране на приложното поле на Европейската спогодба според регистрацията на превозното средство (в договаряща страна по AETR) и териториалния обхват на осъществявания международен превоз на стоки (частично извън територията на ЕС). По този начин е удовлетворено и императивното изискване по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които текстове изискват в АУАН и НП да бъдат посочени нарушените законни разпоредби, в конкретния случай в тяхната връзка с националното законодателство – чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

Обстоятелството, че абревиатурата AETR (от френски: Accord Européen sur les Transports Routiers), която всъщност обозначава Европейската спогодба, е посочена в наказателното постановление след нормите на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, които предшестват посочения като нарушен текст на чл.8, § 2, изр.2 от същата спогодба, не води до извод, че задължението за посочване на нарушените законни разпоредби не е изпълнено или че е изпълнено по начин наказаното лице да не може да разбере по кой законов текст е квалифицирано вмененото му нарушение.

В АУАН и НП нарушението е описано с период на приложимата според наказващия орган почивка, период на фактически ползваната такава от касатора като разликата съставлява именно почивката, неползвана в нарушение на закона. Посоченото описание отговаря на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както е приела и въззивната инстанция.

Неоснователни са и възраженията на касатора, според които възприетата от административнонаказващия орган и от районния съд е неправилна, тъй като не било установено, че той е нарушил изискванията относно продължителността на намалената, а не на нормалната дневна почивка. Дефиниция на тези две понятия се съдържа в чл.1, б.“о“ от Европейската спогодба (AETR), според който текст "нормална дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност най-малко 11 часа, а алтернативно, нормалната дневна почивка може да бъде ползвана на два периода, първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа; "намалена дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност от най-малко 9 часа, но по-къс от 11 часа.

Видно от описанието на нарушението в НП и от представената разпечатка от картата на водача, ползването на новата намалена дневна почивка е следвало да започне в 19:17 часа на 29.06.2019 г., а касаторът започнал ползването на такава едва в 08:39 часа на 30.06.2019 г. Според чл.8, § 2, изр.2 от Европейската спогодба (AETR), когато частта от дневната почивка, която попада в 24-часовия период след края на предходната дневна или седмична почивка, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка. Т.е. при намаление на ползваната почивка като в разглеждания случай по силата на цитираната разпоредба тя се третира именно като намалена като допуснатото нарушение съответно се подвежда под санкционната норма на чл.93б, ал.7 от ЗАвПр, в съответната хипотеза според продължителността на неползваната намалена почивка, а не под тази на чл.93б, ал.6 от ЗАвПр, която касае нормалната дневна почивка. От разпечатката от картата на водача е видно също, че не се касае и до разделена дневна почивка, чрез ползването на два непрекъснати периода, първият от които трябва да бъде най-малко 3 часа, а вторият - най-малко 9 часа, за което също е предвидена отделна санкция - чл.93б, ал.8 от ЗАвПр.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което постановеното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659/24.09.2019 г., постановено по АНД № 1473 по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: