Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Валентина Личева, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 337 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.Ю.
(H. Y.), турски гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния му представител,
против решение № 659/24.09.2019 г., постановено по АНД № 1473/2019 г.
по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000834/01.07.2019
г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр, за нарушение по чл.8, § 2, изр.2 от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и
чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Като
касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата и нарушение на
материалния закон. Поддържа, че неправилно районният съд е приел, че не е
налице неяснота при описание на нарушението, както и несъответствие между
сочената като нарушена законова разпоредба, от една страна, и приложената
санкционна норма, от друга. Заявява, че по този начин било ограничено правото
му на защита, доколкото не бил наясно извършването на какво точно нарушение му
било вменено. Сочи, че в извънсъдебната фаза на производството били допуснати
съществени нарушения по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в
липсата на точно описание на нарушението в акта за установеното административно
нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП). Сочи, че в НП не е
посочено, а и въззивната инстанция не е дала отговор на въпроса, защо като
приложима е възприета намалената дневна почивка от 9 часа, а не нормалната
дневна почивка, нарушаването на изискванията за която би било обвързано с
приложението на различен санкционен състав. Иска се отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано
въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е
извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния през територията
на Република България с превозно средство, регистрирано в първата страна, която
макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или
в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване.
Противно на поддържаното от касатора, посочването
на тази норма (чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006) в АУАН и НП не
ограничава, а напротив, създава гаранции за реализиране правото на защита на
последния като това е било необходимо именно с цел дефиниране на приложното
поле на Европейската спогодба според регистрацията на превозното средство (в
договаряща страна по AETR) и териториалния обхват на осъществявания
международен превоз на стоки (частично извън територията на ЕС). По този начин
е удовлетворено и императивното изискване по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които текстове изискват в АУАН и НП да бъдат посочени нарушените законни
разпоредби, в конкретния случай в тяхната връзка с националното законодателство
– чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Обстоятелството, че абревиатурата AETR (от френски:
Accord
Européen sur les Transports Routiers), която всъщност обозначава
Европейската спогодба, е посочена в наказателното постановление след нормите на
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, които
предшестват посочения като нарушен текст на чл.8, § 2, изр.2 от същата спогодба,
не води до извод, че задължението за посочване на нарушените законни разпоредби
не е изпълнено или че е изпълнено по начин наказаното лице да не може да
разбере по кой законов текст е квалифицирано вмененото му нарушение.
В АУАН и НП нарушението е описано с период на приложимата
според наказващия орган почивка, период на фактически ползваната такава от
касатора като разликата съставлява именно почивката, неползвана в нарушение на
закона. Посоченото описание отговаря на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, както е приела и въззивната инстанция.
Неоснователни са и възраженията на касатора, според
които възприетата от административнонаказващия орган и от районния съд е
неправилна, тъй като не било установено, че той е нарушил изискванията относно
продължителността на намалената, а не на нормалната дневна почивка. Дефиниция
на тези две понятия се съдържа в чл.1, б.“о“ от Европейската спогодба (AETR),
според който текст "нормална дневна почивка" е всеки период на
почивка с продължителност най-малко 11 часа, а алтернативно, нормалната дневна
почивка може да бъде ползвана на два периода, първият от които трябва да бъде
непрекъснат период от най-малко 3 часа, а вторият - непрекъснат период от
най-малко 9 часа; "намалена дневна почивка" е всеки период на почивка
с продължителност от най-малко 9 часа, но по-къс от 11 часа.
Видно от описанието на нарушението в НП и от
представената разпечатка от картата на водача, ползването на новата намалена
дневна почивка е следвало да започне в 19:17 часа на 29.06.2019 г., а касаторът
започнал ползването на такава едва в 08:39 часа на 30.06.2019 г. Според чл.8, §
2, изр.2 от Европейската спогодба (AETR), когато частта от дневната почивка,
която попада в 24-часовия период след края
на предходната дневна или седмична почивка, е най-малко 9 часа, но е по-малка
от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.
Т.е. при намаление на ползваната почивка като в разглеждания случай по силата
на цитираната разпоредба тя се третира именно като намалена като допуснатото нарушение
съответно се подвежда под санкционната норма на чл.93б, ал.7 от ЗАвПр, в
съответната хипотеза според продължителността на неползваната намалена почивка,
а не под тази на чл.93б, ал.6 от ЗАвПр, която касае нормалната дневна почивка. От
разпечатката от картата на водача е видно също, че не се касае и до разделена
дневна почивка, чрез ползването на два непрекъснати периода, първият от които
трябва да бъде най-малко 3 часа, а вторият - най-малко 9 часа, за което също е
предвидена отделна санкция - чл.93б, ал.8 от ЗАвПр.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, поради което постановеното решение се явява правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 659/24.09.2019 г., постановено по АНД № 1473
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: