Определение по дело №28/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2019 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20197160700028
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр. Перник, 13.03.2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                            СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

             

              Като разгледа административно дело № 28/2019 г. по описа на          съда, за да се произнесе взе предвид следното:

         Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П.И.Т., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на вътрешните работи – гр. Перник и Министерство на вътрешните работи.

         Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Предявеният иск е допустим. Спазена е процедурата по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Затова делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

         Неоснователни са доводите на ответника ОДМВР – Перник за недопустимост на предявения иск. Те се основават на твърдението, че извършените от служител на ОДМВР действия не са незаконосъобразни, а са в изпълнение на вменените му със закон служебни задължения. Настоящият състав намира, че така наведеното възражение е такова по съществото на правния спор, а не касае неговата процесуална допустимост. От изложените в исковата молба факти следва, че с предявеният иск, ищцата претендира присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от фактически действия на служител на ОДМВР – Перник, изразяващи се в принудителното и изолиране и препятстване възможността и за придвижване без да има законово основание за това. Затова претенцията се квалифицира по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК, като незаконосъобразността на извършените действия е част от предмета на доказване по делото и съответно въпрос по съществото на правния спор.

         Съдът намира за неоснователен и доводът на ответника – Министерство на вътрешните работи  за процесуална недопустимост на предявения срещу него иск, поради отсъствие на надлежна процесуална легитимация да отговаря по него. От изложеното в исковата молба и уточняващата я молба става ясно, че ищцата претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното и въвеждане като наблюдаван обект в Националната Шенгенска информационна система. Съгласно чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България единственият орган компетентен да въведе, актуализира и заличава сигнали в НШИС за лица, подлежащи на дискретно наблюдение или специфичен контрол е Бюро „СИРЕНЕ“ . Чл. 3, ал. 4 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България и чл. 12, ал. 8 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи уреждат Бюро „СИРЕНЕ“ като звено на Дирекция международно оперативно сътрудничество/ДМОС/. Съгласно чл. 3, т. 6 от ПУДМВР и по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР Дирекция международно и оперативно сътрудничество е една от основните структури на МВР и няма статут на юридическо лице. Затова по силата на чл. 205 от АПК по иск за вреди, причинени от служители на Бюро „СИРЕНЕ“, надлежно пасивно процесуално легитимирано да отговаря е юридическото лице, към която структура принадлежи органът, който се твърди, че ги е причинил. В настоящия случай, предвид изложеното по-горе, това е Министерство на вътрешните работи.

         С оглед извода на съда за неоснователност на доводите на ответниците за процесуална недопустимост на предявените срещу тях искове, настоящият състав намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

         На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът изготви следния проект за доклад по делото:

         Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

         Предявени са два обективно съединени иска с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.

         Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П.И.Т., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на вътрешните работи – гр. Перник и Министерство на вътрешните работи.

         Ищцата твърди, че ответникът Министерство на вътрешните работи чрез съответното си компетентно звено е въвело сигнал в Националната Шенгенска информационна система, с който тя е обявена за лице, подлежащо на наблюдение. Сочи, че това действие е незаконосъобразно, тъй като не са били налице визираните в закона и подзаконовите актове предпоставки за подаване на сигнала. В резултат на него е претърпяла неимуществени вреди, представляваща затруднение и забавяне  при преминаване на граничните пунктове с Република Македония на 22.09.2017 г.; била е подложена на допълнителни проверки от служителите на гранична полиция, които са и причинили неудобство и унижение; проверките са довели до забавяне и на останалите чакащи да преминат през граничния пункт, което е довело до насочено срещу нея недоволство от тяхна страна. Ищцата счита, че така твърдените неимуществени вреди могат да бъдат справедливо обезщетени чрез заплащане на сумата от 10000 лв.

         Ищцата сочи, че на 25.01.2018 г. е отишла в сградата на КАТ – Перник, за подновяване на СУМПС. Служителката, обработваща заявленията установила, че с НШИС за нея е подаден сигнал, за което уведомила служител от ОДМВР – Перник. На място пристигнал служител на ОДМВР – Перник, който поискал личната и карта и без да иска съгласието и и да и дава обяснения я завел в сградата на ОДМВР. Там тя престояла за времето от 10.00 ч. до 10.30 ч., като възприела това като принудително задържане. След извършване на необходимата справка, полицейският служител и върнал личната карта и я освободил. Ищцата твърди, че от така извършените действия се е почуствала и унижена и стресирана. Изпитвала е притеснение от обстоятелството, че се намира в едно помещение с няколко въоръжени мъже – полицейски служители. Счита, че причинените и неимуществени вреди могат да бъдат справедливо обезщетени с присъждане на сумата от 5000 лв.

         Искането към съда е да осъди МВР да и заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се  в създадено затруднение, неудобство и унижение при преминавана на граничните пунктове с Република Македония на 22.09.2017 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно подаване на сигнал за нея в Националната Шенгенска информационна система, като лице, подлежащо на наблюдение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното плащане. Да осъди ОДМВР – Перник да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се унижение, притеснение и смущение, в резултата на незаконното и фактическо задържане в сградата на ОДМВР – Перник на 25.01.2018 г. от 10.00 ч. до 10.30 ч., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

         Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците – ОДМВР – Перник и МВР, както и на Окръжна прокуратура – Перник.

         В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че твърдяното от ищцата принудително задържане не е извършвано. Тя не е била привеждана в помещение за задържане на лица, не са и били поставяне помощни средства, по отношение на нея не е упражнявано физическо въздействие и не е извършвани унижаващи достойнството и действия. Ответникът сочи, че ищцата не е била принудително заведена в сградата на ОДМВР, а поканена да придружи полицейския служител за извършване на проверка. Твърди, че неговите действия и действията на служителката, подала информация за „наблюдаван обект“ от НШИС, не са незаконосъобразни, тъй като са в изпълнение на служебните им задължения и в съответствие с разпоредбите на Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България. Оспорва обстоятелството, че ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди, както и че те не са пряка и непосредствена последица от действията на служителите на ОДМВР. Сочи, че ищцата сама е предизвикала по-продължителното и ангажирана със случая, от обичайното такова, тъй като е имала претенции, които не са основани на закона. Оспорен е размерът на претендираното обезщетение, с твърдението, че е значително завишено. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

         В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил отговор от ответника – Министерство на вътрешните работи. Искът е оспорен като неоснователен. Изложени са съображения за отсъствие на пасивна материална легитимация на МВР да отговаря по иска. Твърди се, че вредите се претендират от действия на служители ГД „Гранична полиция“, която е юридическо лице и съответно е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявената претенция. Сочи се, че не са налице извършени противозаконни действия. Оспорва се подаването на сигнал в НШИС да представлява административна дейност. Изразява се становище, че това е действие на орган, който действа като правозащитен, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Оспорва се настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между тях и подаването на сигнал в НШИС за нея, като лице, подлежащо на наблюдение. Поради неоснователност на главния иск се оспорва и основателността на предявения акцесорен иск за присъждане на законната лихва. Искането към съда е да отхвърли предявения иск като неоснователен. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Поискано е разглеждане на делото в отсъствието на ответника.

         В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, изтекъл на 15.02.2019 г. Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.

Доказателствена тежест.

В тежест на ищцата е да установи, че сочените от нея действия на длъжностни лица от администрацията на ОДМВ – Перник и на МВР, са извършени; че в резултат на тях са настъпили сочените от нея неимуществени вреди.

В тежест на ответника ОДМВР – Перник е да установи наличието на фактически основания, обосноваващи законосъобразността на извършените действия, както и всички останали правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи обстоятелства.

В тежест на МВР е да установи наличието на фактически основания, обосноваващи законосъобразността на извършените действия – постъпило искане от компетентните органи за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред или съдебен орган, както и всички останали правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи обстоятелства.

Ответникът МВР не сочи доказателства за наличие на основание - постъпило искане от компетентните органи за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред или съдебен орган, за подаване на сигнал в НШИС за ищцата, като лице, подлежащо на наблюдение.

 Доказателствени искания:

Следва да се приемат като относими към правния спор представените с исковата молба писмени доказателства.

Не следва да се изисква от РП – Кюстендил прокурорска преписка № 1947/2017 г. от една страна същата е неотносима към предмета на доказване по делото, което се установява от представения краен акт за приключването и, а от друга, предвид принципите за непосредственост и устност на съдебното производство събраните в хода и доказателства не могат да се ползват от съда.

Следва на основание чл. 190 от ГПК, във вр. с чл. 144 от  АПК ответникът – МВР да бъда задължени да представи най-късно в първото по делото съдебно заседание информация относно обстоятелството кога ищцата е включена в НШИС като лица, подлежащо на наблюдение, на какво основание и от кой орган.

Следва да се допусне до разпит при режим на призоваване посочения от ищцата свидетел.

По изложените съображения, Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците ОДМВР – Перник и МВР за прекратяване на производството по делото.

КОНСТИТУИРА страните в производството:

ИЩЕЦ - П.И.Т., ЕГН ********** ***

         ОТВЕТНИК - Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1;

         ОТВЕТНИК – Министерство на вътрешните работи, със седалище : гр. София, ул. 6-ти септември № 29;

         Прокуратура на Република България чрез Окръжна прокуратура Перник.

НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.04.2019 г. от  11.15 часа, за когато да се призоват страните – ищеца чрез пълномощника му адв. М.,***, чрез пълномощника юрисконсулт Василева и МВР чрез пълномощника юрисконсулт Цонева и Окръжна прокуратура – Перник.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба писмени  доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изискване от РП – Кюстендил прокурорска преписка № 1947/2017 г.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК ответникът Министерство на вътрешните работи най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи информация относно обстоятелствата кога ищцата е включена в НШИС като лица, подлежащо на наблюдение, на какво основание и от кой орган.

СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото, формулиран в мотивната част на определението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а   на ищеца и на Окръжна прокуратура - Перник и препис от отговорите       на ответниците.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                                               СЪДИЯ: