Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 02.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Капка Лозева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 15989 по описа за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 42, б “б“ от ЗН вр. чл. 25, ал.1 от ЗН.

Ищецът В.Г.  М. поддържа твърдение, че в качеството си на единствен наследник по закон на починалия негов еднокръвен брат Н.Г.Г., узнал на 24.03.2016г. за това, че в наследствената маса, която била образувана при откриване на наследството /на 05.06.2011г./ било включено и правото на собственост върху описаните в исковата молба три отделни недвижими имота: АПАРТАМЕНТ № 14, с местонахождение в гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул. „Народно хоро“, в жилищната сграда на бл.*******АПАРТАМЕНТ № 10 с местонахождение в гр. София, ул. „*******и гараж № 5 с местонахождение в същата сграда. При същите обстоятелства ищецът узнал още, че на 16.03.2016г.,                 е било обявено саморъчно завещание, което от формална страна е написано и подписано от завещателя Н.Г.Г. и по силата на което ответникът Н.С.А. придобива по завещание споменатите недвижими имоти. Процесното саморъчно завещание, формално носело дата 25.12.2010г., в съдържанието му бил посочен като завещател  - Н.Г.Г., а самото завещание било обявено с нарочен Протокол, който бил изготвен от нотариус А.Ч.. Завещанието било вписано в Служба по вписванията на 12.04.2016г. и само петнадесет дни по- късно била извършена разпоредителна сделка с единия от имотите. С оглед субективното убеждение на ищеца за неавтентичността на завещанието, той предприел процесуални действия за обезпечение на бъдещ иск, което било допуснато с Определение от 28.04.2016г. по гр.д. № 23864/2016г. по описа на 49 с-в при СРС и на 10.05.2016г. върху имотите била вписана възбрана. Ищецът твърди, че завещателното разпореждане, обективирано в процесното Саморъчно завещание от 25.12.2010г. е нищожно , тъй като не е направено от ищеца – документът, в който било обективирано завещателното разпореждане не бил написан и подписан и датиран от лицето, което било посочено формално като автор - наследодателя Н.Г.Г.. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде обявена нещожността на процесното завещателно разпореждане. С оглед очаквания благоприятен изход от правния спор, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

 Ответникът Н.С.А.  оспорва предявения иск, като поддържа твърдение за неговата неоснователност. Изразява становище, че процесното завещателно разпореждане е действително, доколкото отговаряло на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН и в действителност било написано и подписано от завещателя. В хода на съдебното дирене, ответникът изразява становище, че при изготвяне на завещателното разпореждане, почеркът и подписът на завещателя може да са претърпели изменения, поради естеството на заболяването, от кото завещателят страдал приживе, както и под влияние на приеманите от него медикаменти. Моли за отхвърляне на иска и при това претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници № РВЕ16-УГ01-2059/24.03.2016г. установява, че Н.Г.Г. е починал на 05.06.2011г. и оставил за наследник по закон В.Г.М. /брат/.

Страните не спорят, а съдържанието на приетият като доказателство документ - „Саморъчно завещание от 25.12.2010г. на Н.Г.Г...“ от формална страна сочи, че е изготвен от посоченото в него лице, с цел имуществено разпореждане, имащо характер на завещателно разпореждане (mortus causae). Съдържанието на документа, разположено върху две отделни страници ръкописен текст,  обективира волята на посоченото като негов автор лице за разпореждане с имуществени активи, в частност – в полза на Н.С.А. ***. Документът е написан саморъчно и съдържа обозначение за завещател, подпис и обозначение на дата 25.12.2010г.

Приетият като доказателство Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 16.03.2016г. установява, че на 16.03.2016г. е било обявено саморъчно завещание, написано на две страници на карирани листи хартия, в голям формат, представено на нотариуса от Н.С.А..

Като доказателства по делото са приети медицински документи, установяващи здравословното състояние на завещателя Н.Г.Г., чието съдържание съдът не обсъжда подробно, като отчита необходимостта от специални знания за анализ на обективираната в тези документи информация, както и обстоятелството, че същите тези документи са обект на анализ от допуснатата специализирана експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- графическа експертиза, която е изготвена от вещо лице И.И.И. мотивира извода, че ръкописният текст в документа „Саморъчно завещание от 25.12.2010г. на Н.Г.Г...“ вероятно е написан Н.Г.Г.. Подписът на „завещател“ не е положен от Н.Г.Г.. Този категоричен извод, относно принадлежността на подписа е мотивиран със значителни различия в пълната вътрешна структура на подписа, който е обект на експертиза, в сравнение с подписите- сравнителни образци. В самото съдържание на експертното заключение е посочено, че сравнителен материал за изготване на експертизата са използвани: положени подписи от Н.Г.Г. в заявление за издаване на документи за самоличност, което се съхранява от органите на МВР-СДВР- БДС, текст и подпис от Н.Г.Г. които са обективиран върху Нотариални актове за покупко- продажба на недвижими имоти, декларация по ЗМДТ и отделни документи, които се съхраняват в съдържанието на прокурорска преписка № 15406/2016г. по описа на 01 РУП СДВР.

Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- графическа и съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице И.И.И. и вещо лице д-р О.М. мотивира извода, че онкологичното заболяване, от което е страдал завещателя Н.Г.Г. през периода, който е посочен като дата на изготване на процесното завещателно разпореждане не може да повлияе по никакъв начин върху фината моторика на ръката. Приемът на медикамента „Оксикодон“ 2Х10 мг. Биха могли да доведат до промяна във фината моторика на ръката, но в незначителна степен до 10-20%. В този случай обаче, ако се допусне повлияване върху фината моторика на ръката – вещите лица изрично отбелязват, че повлияването върху способността за изписването на текст и на подпис би било еднакво пропорционално т.е. ако възможностите за изписване на текст и на подпис са били засегнати в резултат от приема на медикамент - то при повлияване те биха били засегнати в идентична степен, а не в различна степен.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Съдът е сезиран да разгледа предявения иск за нищожност на правна сделка, представляваща саморъчно завещание, която е обективирана в съдържанието на документ- „Саморъчно завещание от 25.12.2010г. на Н.Г.Г...“ Релевираното от ищеца основание за нищожност на завещанието почива на специалното основание, което е регламентирано в разпоредбата на чл. 42, б “б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН и изисква: да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като при това, подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания.

            Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен от лице с произтичащ от закона правен интерес – наследник по закон на завещателя и при това е насочен срещу лицето, в полза на което е направено процесното завещание.

            Преценката за основателността на иска се свежда до установяване на изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗН по отношение на приетия като доказателство документ - „Саморъчно завещание от 25.12.2010г. на Н.Г.Г...“, което при предявяването на иска вече е било обявено с Протокол от 16.03.2016г. който бил изготвен от нотариус А.Ч..

            Прецизният анализ на събраните в хода на делото доказателства мотивират извод за основателност на иска, доколкото процесното „Саморъчно завещание от 25.12.2010г. на Н.Г.Г...“ не е било подписано от завещателя. Този извод на съдебно- графическата експертиза е добре мотивиран в самото съдържание на експертното заключение, което по тази причина следва да бъде кредитирано.

            Релевираните от страна на ответника доводи срещу компетентността на вещото лице и обосноваността на неговите изводи не могат да бъдат споделени. В тази насока заслужава да се отбележи, че експерта, комуто е възложено заключението е с подходяща компетентост и значителен експертен опит, който може да бъде проследен в рамките на твърде продължителния му стаж като съдебен експерт в списъците на вещите лица. Конкретната специалност на вещото лице И.И. – изследване на документи - е много подходяща за експертното изследване, като се има предвид естеството на експертната задача, сравнителния материал и естеството на оспорването /оспорва се автентичността на документа/.  Уместно е в тази връзка да се отбележи само за сведение факта, че в рамките на досъдебното производство по ДП 15406/2016г. по описа на 01 РУП СДВР по идентични задачи вече е дала заключение съдебно- графическа експертиза, възложена на вещо лице- графолог  (стр. 87-95 от настоящото дело), която обаче няма доказателствена стойност за настоящия процес.

            Релевираните от страна на ответника доводи срещу компетентността на вещото лице И.И. и обосноваността на неговите изводи - доколкото съдът отказа на допусне поисканата от ответника „тройна съдебна експертиза“ /цит./ също са неоснователни. Важно е в този контекст да се отбележи, че за разлика от отменения вече Гражданско процесуален кодекс от 1952г. - действащият от 2008г. нов процесуален закон бележи известни различия в нормативното регламентиране на експертизите. Гражданският процесуален кодекс, по реда на който се разглежда делото, не регламентира нито право, нито задължение, нито дори процесуална възможност на съда да допуска „тройни“ /цит./ съдебни експертизи, нито да предоставя възможност на страните – да посочват експерти, които да бъдат включвани в състава им. Тъкмо напротив – разпоредбата на чл. 201 от ГПК, регламентира възможността да бъде допусната повторна (но не и тричленна) експертиза, само ако са налице специални основания: в хипотеза, при която експертното заключение е необосновано и възниква основателно съмнение за неговата правилност. Представеното от вещо лице И.И. заключение не мотивира споменатите вече предпоставки. Неудовлетвореността на една от страните от експертното заключение не съставлява достатъчно процесуално основание за допускане на още една експертиза, със същия предмет, а още по- малко: на експертиза в разширен експертен състав, при условие, че се използват един и същи тип специални знания. В хода на съдебното дирене, съдът прецени, че представеното пред него експертно заключение на вещо лице И. е добре мотивирано, основано на достоверен, разнообразен и достатъчно богат сравнителен материал и по тази причина заслужава да бъде кредитирано т.е. че не са налице визираните от чл. 201 ГПК предпоставки за изслушване на повторна експертиза със същите задачи.

            Релевираните от страна на ответника доводи срещу компетентността на вещото лице и срещу обосноваността на неговите изводи - по повод на това, че за саморъчно написания текст, експертът е посочил вероятен отрицателен извод, а за подписа категоричен отрицателен извод също не могат да бъдат споделени.                  

В тази насока заслужава да се посочи, че при съдебно- графическите експертизи на почерк и подпис, дори правната доктрина допуска да бъдат дадени заключения  със степен на вероятност. Специализираната научна литература и учебната дисциплина графология /виж различни източници от правната доктрина/единодушно приемат, че общите идентификационни признаци на почерка и подписа са взаимно свързани и това е обусловено от основните принципи на комплексния подход в криминалистичното изследване на почерка. Динамичният стереотип на писане и неговото материално отражение в процеса на писане водят до взаимна връзка между всички характеристики на почерка и особено на тези, които го определят като цяло. Следователно, ако задачата на експерта е да установи със сигурност, дали определен текст е написан от определено лице, то изводите му могат да бъдат не само категорични, но и вероятни, без това да повлиява върху обосноваността и процесуалната редовност на експертното заключение, защото се касае за логически извод, базиран на обективни признаци на почерка. С други думи – вероятностният извод, който е дал вещото лице И. само по отношения на саморъчно написания текст, в никакъв случай не е белег за некомпетентност на заключението.  Не е налице и логическо противоречие в изводите на експертизата, който дава категорично становище, че положеният подпис не е на завещателя. Следва да се отбележи, че от житейска гледна точка не е невъзможно, нито нелогично или невероятно, текстът на един произволен документ да бъде написан саморъчно от едно или повече лица, а при това документът да бъде подписан от друго лице /различно от съставителя/.

            Правно значимият за разрешаването на спора юридически факт обаче, е именно този, че според вещото лице, което притежава специални знания и носи юридическа отговорност в това качество – подписът на завещателя, който е положен върху приетия като доказателство документ - „Саморъчно завещание от 25.12.2010г. на Н.Г.Г...“ не принадлежи на лицето, което е посочено като негов автор.

            Възприемайки доводите на ответника – в хода на съдебното дирене - съдът допусна и втора експертна проверка, засягаща възможното проявление на друга група от фактори – такива, които само според твърденията на ответника, са способни да повлияват съществено върху фината моторика на завещателя т.е. биха се отразили върху почерка и подписа му при оформянето на процесното завещание дотолкова, че да обяснят логически констатираните от СГЕ съществени различия. В състава на комплексната експертиза бяха включени специалисти, чиято професионална компетентност създаде предпоставки за установяване на обективната истина за подлежащите на установяване факти. Заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска и графическа експертиза също толкова категорично опроверга поддържаното от страна на ответника становище за причините, поради които подписът на завещателя разкрива значителни различия в пълната вътрешна структура на подписа, който е обект на експертиза, в сравнение с подписите- сравнителни образци.

При това положение, съдът не би могъл да възприеме друг извод, освен установения в рамките на процеса категоричен извод, че процесния документ „Саморъчно завещание от 25.12.2010г. на Н.Г.Г...“ не е подписан от завещателя и следователно обективираната в него разпоредителна сделка e НИЩОЖНА на едно от предвидените в чл. 42, б “б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН специално основание.

Следователно, предявения иск следва да бъде уважен, като основателен.

По претенцията за присъждане на съдебни разноски;

С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски. Видът и размерът на разноските е обективиран в списък по чл. 80 от ГПК /стр.204 от делото/ и срещу този списък не е направено надлежно възражение. Сумата, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възлиза на 6995, 07 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

            ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на завещателно разпореждане от Н.Г.Г., с ЕГН **********, починал на 05.06.2011г. в гр. София,  което е обективирано в Саморъчно завещание от 25.12.2010г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 16.03.2016г. на нотариус А.Ч. и вписано в Служба по вписванията на 12.04.2016г., по предявения иск с правно основание чл. 42, б “б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН от В.Г.  М. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Н.С.А. с ЕГН ********** и адрес ***.

 

ОСЪЖДА Н.С.А. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на  В.Г.  М. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК– сумата от 6995, 07 лева (шест хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и седем ст.), представляваща съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                             

                                                                                      СЪДИЯ: