О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ. С. ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Петкова
въззивно
гражданско дело № 1186 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 270916/09.12.2020 г. от И.И.Х. и Л.Г.Х., чрез адв. П.М., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 260664/04.11.2020 г., като присъденото в полза на М.Т.М. и К.С.М. адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първа инстанция бъде намалено съразмерно на уважената част от исковата претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни М.Т.М. и К.С.М., чрез адв. Д.С., изразяват становище за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски
в производството е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежни страни, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
В настоящият случай, производството е
образувано по въззивна
жалба на
И.И.Х. и Л.Г.Х. срещу решение
№682/13.02.2029г., постановено по гр.д. №18483/18г. по описа на ВРС, LІ-ви с-в,
в частите, с които е прието за установено в отношенията между ищците М.Т.М. и К.С.М.
и ответниците И.И.Х. и Л.Г.Х., че Манчеви са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност на избено помещение № 29 с площ по документ за собственост
от 12,05 кв. м и измерена на място площ от 6,58 кв. м, при граници: изба № 30,
избен коридор, избен коридор, изба № 28, представляващо прилежаща част към
собствения им самостоятелен обект в сградата с идентификатор №
10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, р-н
Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 185 от 10.07.2003 г., том III,
рег. № 4100, дело № 569/2003 г. на нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК,
поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 42 от 18.10.2018 г., том V, рег.12483, дело № 826/2018 г. на
същия нотариус, като са осъдени ответниците И.Х. и Л.Х. да предадат на ищците
Манчеви процесното помещение на основание чл. 108 ЗС; осъдени са Христови да
заплатят на М.Т.М. и К.С.М. сумата от 784 лв., представляваща обезщетение за
лишаване в периода от 01.09.2015 г. до 06.12.2018 г. от ползването на
собственото им избено помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД; както и са осъдени ответниците да демонтират
поставената метална врата на входа на общото избено коридорче, в което се
намират изби с № 24, 25, 26, 28 и 29, разположена в сутерена на жилищна сграда
с административен адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19,
построена в поземлен имот с идентификатор № 10135.3515.636 по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, и да
освободят от техните вещи собственото на ищците М.Т.М. и К.С.М. избено
помещение № 29, находящо се в същото избеното коридорче, на основание чл. 109
ЗС.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 742/18.06.2018 г., с което
е потвърдено обжалвания първоинстанционен съдебен акт, в
частите, с които е прието за установено
в отношенията между М.Т.М. и К.С.М. и И.И.Х. и Л.Г.Х., че Манчеви са
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на избено помещение № 29
с площ по документ за собственост от 12,05 кв. м. и измерена на място площ от
6,58 кв. м., при граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28,
представляващо прилежаща част към собствения им самостоятелен обект в сградата
с идентификатор № 10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 185 от
10.07.2003 г., том III, рег. № 4100, дело № 569/2003 г. на нотариус Огнян
Шарабански с рег. № 147 в НК, поправен с нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42 от 18.10.2018 г., том
V, рег.12483, дело № 826/2018 г. на същия нотариус, като са осъдени И.Х. и Л.Х.
да предадат на ищците Манчеви процесното помещение на основание чл. 108 ЗС;
осъдени са Христови да заплатят на М.Т.М. и К.С.М. сумата от 429 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване в периода от 01.09.2015 г. до 06.12.2018
г. от ползването на собственото им избено помещение, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД; както и са осъдени И. и Лиля Христови да
демонтират поставената метална врата на входа на общото избено коридорче, в
което се намират изби с № 24, 25, 26, 28 и 29, разположена в сутерена на
жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Драгаш“ №
15-19, построена в поземлен имот с идентификатор № 10135.3515.636 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
и да освободят от техните вещи собственото на ищците М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М.,
ЕГН **********, избено помещение № 29, находящо се в същото избеното коридорче,
на основание чл. 109 ЗС.
С решението си
съставът на ВОС е отменил решение
№682/13.02.2029г., постановено по гр.д. №18483/18г. по описа на ВРС, LІ-ви с-в,
в частта, с която са осъдени И.Х. и Л.Х. да заплатят на М.Т.М. и К.С.М.
разликата над 429лв. до 784 лв., претендирана като обезщетение за лишаване в
периода от 01.09.2015 г. до 06.12.2018 г. от ползването на собственото им
избено помещение, ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане, като вместо това е отхвърлил предявения от М.Т.М. и К.С.М.
срещу И.И.Х. и Л.Г.Х. иск за заплащане на разликата над 429 лв. до 784 лв.,
претендирана като обезщетение за лишаване ищците Манчеви от ползването на
собственото им избено помещение №29, с измерена на място площ от 6,58 кв. м.,
при граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28, представляващо
прилежаща част към собствения им самостоятелен обект в сградата с идентификатор
№ 10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, р-н
Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, през периода от 01.09.2015
г. до 06.12.2018 г.
В резултат на това
произнасяне в полза на М.Т.М. и К.С.М. са присъдени направените пред въззивната
инстанция разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 550 лева,
на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Дължимите
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, следва да бъдат
присъдени, съобразно изхода на спора. Предмет на разглеждане са били осъдителни
искове с правни основания чл. 108 ЗС; чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС. Видно от
представения списък и договор за правна защита, липсва разграничение какъв
размер от адвокатското възнаграждение по кой от исковете е заплатено, поради
което съдът приема, че същото се претендира като глобална сума за защита по
спора и същото следва да бъде редуцирано, съразмерно с уважените искове от 1129.76
лв. на 1102 лв. Направените разноски за държавна такса и изготвяне на
експертизи следва да бъдат присъдени в
пълен размер.
По изложените съображения, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.
248 от ГПК, Решение № 260664/04.11.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1186/2020 г.
по описа на ВОС, като
РЕДУЦИРА присъдените с Решение № 682/13.02.2020г. по гр. д. № 18483/2018 г.
по описа на ВРС разноски в полза на М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***, до размер от 1102
лв.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.
3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.