Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 103
гр. Габрово 24.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ГАБРОВО в публично заседание
на седемнадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ Адм. дело №215 по
описа за 2023 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 27 и сл. от Закона за закрила на
детето (ЗЗДет).
Образувано е
по жалба на Н.Г.Д. против Заповед № 3Д/Д-ЕВ-Г-066/25.09.2023г. на Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" Габрово, с която на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗДет и на осн. чл.
26, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет е наредено настаняването спешно на
малолетното дете И. Й. М., с майка Н.Г.Д. и баща Й. М. Й., в професионално
приемно семейство на Г. М. А. и С. Д. А. от гр. Дряново.
В жалбата се
излага, че оспорената Заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при
съществено противоречие на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и при несъблюдаване с неговата цел. В същата
били посочени правни и фактически основания, които не кореспондирали с
действителното положение.
Според
жалбоподателя предприетата мярка била неоправдана, прибързана и без
необходимото и обективно мотивиране. От изложеното в оспорената Заповед не
можело да се направи безпротиворечив извод, че за детето е установен риск,
налагащ тази крайна мярка- извеждането му от биологичната среда и настаняването
му в приемно семейство.
Жалбоподателката
излага, че дори и да е имала известни затруднения в комуникацията със
социалните работници, тя винаги се била грижила за детето си и смятала, че най-
добрия му интерес се състоял в пребиваването му в семейната биологична среда.
Настаняването в приемно семейство следвало да се използва само като крайна
мярка за деца, които имат действителна неотложна нужда, а настоящия случай не
бил такъв. С постановяване на процесната заповед детето се отделяло от майка
си, като по този начин не бил защитен неговия интерес, а напротив това оказвало
отрицателно влияние върху него и го поставяло в риск, тъй като въздействало
върху емоционалното му и личностно развитие. В този смисъл оспорената Заповед
противоречала на чл. 25 от ЗЗДет., тъй като не били изчерпани всички
възможности за закрила в семейството, като в същото време не се установявала
необходимост от спешно настаняване извън семейството, като в заповедта липсвали
мотиви за това.
Жалбоподателката
твърди че разбира и осъзнава грешката си от подценяване на помощта, която й
била предложена от страна на социалните служби, като заявява готовност напълно
и отговорно да съдейства, да поддържа съответната комуникация със социалните
работници. Отрича категорично да е поставяла живота и здравето на детето И.в
риск.
Според
жалбоподателката не са налице посочените в чл. 25, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗдет
основания, поради което предприетите действия по настаняване на детето извън
семейството й в спешен порядък били незаконосъобразно и необосновано
предприети. Искала да се грижи за детето И., да живеят заедно и макар да имала
трудности винаги се е старала да му осигури необходимото. Заявява че обича
безкрайно много детето си и желае да се грижи за него. Живее в собствено
жилище, работи и има доходи. Детето е записано и посещава детска градина, има
личен лекар от когото търсят съдействие при нужда.
Счита, че
висшият интерес на детето с оглед на възрастта му и неговото физическо и
психическо развитие изисквало то да бъде отглеждано от биологичните си
родители. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се сторените в
съдебното производство разноски- възнаграждение за адвокат и заплатена ДТ.
В съдебно заседание жалбоподателката Н.Д.
лично и чрез процесуалния си представител адвокат поддържа жалбата. Твърди, че желае да отглежда сина си и е трудно да
живее без него. Заявява в съдебно заседание, че служителите в Дирекция
"Социално подпомагане" я объркали, като и казали, че няма да може да
се справи. Обещава да полага повече грижи за отглеждането на детето и да
съдейства на служителите от Дирекция „Социално подпомагане“, като се включи в
предоставяните й социални услуги и подкрепа. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът -
Директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Габрово оспорва
жалбата. Счита, че постановеният индивидуален административен акт отговаря на
законовите изисквания за неговото издаване, както от материален, така и от
процесуален характер. Постановената със Заповедта мярка била адекватна и даже
закъсняла с оглед установените обстоятелства по отглеждане на детето.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Детето И. Й. М.
е роден на ***г. от майка Н.Г.Д. и баща Й. М. Й..
Майката на
детето И. М., Н.Д. е неомъжена, като детето е второ дете на майката.
Спрямо по- голямото й дете е предприета
мярка за закрила и впоследствие е осиновено. ОДЗ Габрово е запознат със
семейните взаимоотношения и развитието на детето И. от 09.08.2017г. след
получен сигнал от детското отделение на МБАЛ „Д- р Тота Венкова“ Габрово за това,
че 3 месечния тогава И. е постъпил в отделение на болничното заведение с тежка
алергична реакция. Във връзка с така подадения сигнал е отворен случай и е
работено в рамките на 1 година и шест месеца за осигуряване правата и
интересите на детето да расте и се отглежда в биологичното семейство на
майката. За период от 3г. и 9м. за детето не са получавани сигнали за неглижиране и
нарушения на правата му.
На 07.02.2023г, Й. М. –
баща по акт за раждане, сигнализира, че майката е изоставила И. и е заминала с
друг мъж. Бащата не може да поеме грижи за детето, тъй като е с паркинсон и има
затруднения в ежедневието. Майката е оставила И. на грижите на нейната майка Х.
Д. ***. Последната също е със заболяване, живее с друг мъж в неговата къща,
нямат условия. Спрели са детето да посещава детска градина. Й. М. е посочил в
сигнала, че желае спрямо детето да бъде предприета мярка за закрила за да живее
и расте като нормално дете.
Във връзка с проучването по сигнала, е установена връзка с майката и
няколко дни по- късно тя се е върнала в гр. Габрово. Насочена е от 22.02.2023г
да ползва социална услуга към ЦОП към SOS Детски селища Габрово- за периодични срещи със
специалисти за детето и повишаване на родителския капацитет на майката.
Установено е, че за периода на работа, Н.Д. не съдейства на ОЗД и ЦОП.
Според работещите по случая Н.Д. няма ресурс да стимулира детето, не оценява
бъдещите негативи за развитието на И., не полага необходимите грижи за детето и
при това условие то ще продължи да изостава в интелектуалното си, социално и
образователно развитие.
Според представените документи от ДСП Габрово, включително Социални
доклади, Протоколи от проведени срещи и писма- становища от различни институции
се установява че Н.Д. неглижира нуждата да е отговорен родител за детето, да се
грижи за ежедневните му нужди от облекло, изхранване, създаване на навици и
умения за самообслужване, да го води редовно на логопед и специалисти,
подкрепящи развитието му. Имало е случаи при които не отваря при посещенията на
адреса и не отговаря на обажданията. По сведения на работещите по случая
роднините й не се наемат да я подкрепят в грижите за И..
При срещи с детето от
социалните работници е отразено, че И. е емоционален, разбира всичко, но не
винаги отговаря на зададени въпроси. Има сериозни речево- говорни затруднения.
Не може да произнася някои звуци, почти нищо не му се разбира. По данни от
Директорката на детското заведение, Илиан е бил неглижиран от страна на майката,
често е идвал в лош външен вид, с лоша хигиена. Близките му не са се
интересували от постиженията му в детската градина, имало е случаи да споделя,
че е бит.
Според Директорката на детското заведение е дете в риск.
На 31.08.2023г е получен доклад от ЦОП към SOS Детски селища Габрово, с
заключение за предприемане на мерки по извеждане на детето от семейството на
майката, поради трайно неглижиране на нуждите му и липса на отговорно
отношение, и съдействие от нейна страна. Майката няма стабилна подкрепа от
близки и роднини, които да имат желание и възможност да поемат грижата за
Илиан.
Н.Д. не съдейства на. органите на ЗД и ЦОП и всячески избягва контакти с
институциите. Налице са данни за неглижиране нуждите на детето и необходимост
от предприемане на мерки по чл. 4 ал. 1 т. 4 от ЗЗД.
На екипна среща с ОЕПГ за подходящо за нуждите на детето е избрано
професионалното приемно семейство на Г. и С. А. от гр. Дряново.
Според социалните работници момченцето е подходящо за настаняване в приемно
семейство. Мярката за закрила ще му се отрази положително, ще гарантира правата
и интересите му и ще допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и
емоционално развитие, Във връзка с констатираните рискове за живота и здравето
на детето в семейството на майката, е в изключителен интерес на И. да бъде
предприета спешна мярка за закрила, а именно настаняване в професионално
приемно семейство, тъй като на този етап отглеждането му в биологичното
семейство на майката е рисково и нарушава правата на детето.
На база гореизложеното, в съответствие с изложеното в приложените по
административната преписка писмени доказателства социалните органи са приели,
че са налице обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1,
т. 4 от Закона за закрила на детето и на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с
чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето и чл. 33, ал. 1 от ЗЗД е
постановена процесната Заповед, с която е наредено спешно настаняване на детето
Илиан Йорданов Маринов ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, в утвърденото
професионално приемно семейство на Г. М. А. и С. Д. А. от гр. Дряново, с
предоставяне на “заместваща приемна грижа” до произнасяне на съда с решение по
чл.28 от Закона за закрила на детето,
По делото са
разпитани като свидетели Р. Г., социален работник, работила по случая с детето И.,
Х. Д.- баба на детето и Д. Д., живеещ заедно със св. Х. Д..
Св. Д. описва
условията при които живее детето И., както и че често то й било оставяне от
майка му да се грижи когато тя е ангажирана. Според свидетелката имало добри
условия за отглеждане на детето, майката дори и да не се грижела добре за И. си
била взела поука и щяла да полага повече грижи в отглеждането му, тъй като без
него й било трудно да живее. Според бабата на детето дъщеря й много обичала
детето си и не можела без него, тъгувала в дните през които И.не бил при нея и
била обещала че се му отделя повече време за възпитание, като се възползва от
предоставените й социални услуги. Ще има добър контакт със социалните
работници, посещаващи я. В тази насока са и показанията на св. Д., който описва
връзката на детето с него и роднините му, както и социално битовите условия при
които И.се отглежда и расте.
Св. Г. описва
лишите условия при отглеждане на детето и неглижирането от страна на майката на
задълженията по грижи и отглеждане на И.. Описаното от свидетелката
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, приложени по
административната преписка по делото.
Според св. Д.,
св. Д. и майката на И. за детето се полагали достатъчно грижи и същото било
добре облечено. Бабата заявява, че не е подписвала декларация или друг документ
удостоверяващ че се отказва от грижите за детето. Било й предложено да подпише
нещо, но тя не разбрала какво и поради това отказала.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата,
предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 вр. с ал. 1 от АПК преклузивен
14 - дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и
същата е допустима. Разгледана по същество е основателна, при следните
съображения:
По валидността
на акта:
Временното
настаняване по административен ред на дете в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция е уредено в чл. 27 от ЗЗДет. и чл. 27 от ППЗЗДет. Временното
настаняване по административен ред, се извършват със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, което
условие в случая е спазено, поради което следва да се приеме, че процесната
заповед е издадена от компетентен административен орган. Оспорената Заповед №
3Д/Д-ЕВ-Г-066/25.09.2023г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" Габрово е издадена в изискуемата форма и от материално и
териториално компетентния орган по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет и няма
пороци, които да обосновават нейната нищожност.
По
процесуалната и материално-правна законосъобразност и съответствието с целта на
закона.
При издаване
на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
несъответствие с целта на закона. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет. държавата
защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения
живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на
своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се
ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се
до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на детето са
длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за
неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими
законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези си функции
компетентните институции, следва да съобразяват всички обстоятелства свързани с
житейският опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и
материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно
място съществуването на причини, които биха навредили на психическото,
физическото или социалното развитие на детето. Всички действия по осигуряването
на закрила трябва да се извършват при спазване на принципа за "най-добър
интерес на детето" и изследване на възможността да бъде отглеждано в
семейната му среда.,
Основателни са
доводите на жалбоподателката, че е налице нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не
са предприети действия относно проучване на възможността за настаняване на
детето при негови близки.
В чл. 27 от ЗЗДет е предвидена
мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД – временно
настаняване в приемно семейство. Тя е временна и се налага незабавно по
административен ред при наличие на данни за "дете в риск". Съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на Закона за
закрила на детето, "дете в риск" е дете: чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което е жертва на
злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително
отношение или наказание в или извън семейството му; за което съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. В случая от събраните по делото
доказателства към момента на издаване на заповедта, се установява, че майката
която е отглеждала детето, не е заявила, че не може да продължи да полага грижи
за малолетното си дете И. М.. Необосновано обаче административният орган е
приел, че в конкретния случай се налага прилагане на мярка за закрила -
"предоставяне на социална услуга - резидентен тип –настаняване в приемно
семейство. " Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 33, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето вр. чл. 25, т. 1 и т. 2 от ЗЗДет.
Предпоставките за временно настаняване извън семейството се съдържат в чл. 25, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДет. Съгласно чл. 25, т. 1 и т. 2 от ЗЗДетето, такава
мярка-настаняване на дете извън семейството се предприема по отношение на дете,
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени или чиито родители, настойници или попечители
без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и чиито родители,
настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В
оспорената заповед не са посочени обстоятелства обосноваващи извода, че тези
предпоставки са налице по отношение на майката Н.Г.Д..
Безспорно е
установено, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет.
Не е налице и
хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона, която изисква родителите без
основателна причина трайно да не полагат грижа за детето. По административната
преписка и делото липсват данни за трайно нежелание от страна на известния
законен родител да полага грижа за детето, както и за липсата на значима
причина. Преди издаване на акта липсват предприети активни действия от страна
на административния орган, да установи дали не се полагат грижи за детето,
каква е продължителността на тази липса, ако има такава и каква е конкретната
причина за липсващи грижи. В случая в представеното становище, не са изложени
факти и обстоятелства относно обстоятелствата полагат ли се или не грижи от
майката, нейното финансово състояние, трайна невъзможност да отглежда детето.
Напротив в съставените документи са отразени положените грижи за детето, както
и регулярния им характер.
В заключение
съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 25, т. 2 от ЗЗДет, тъй като не
са ангажирани данни, че единият от родителите - майката е в трайна невъзможност
да отглежда детето и без основателна причина не полага трайно грижа за него.
Настаняването на дете извън семейството е крайна мярка за закрила, която следва
да се прилага при наличие на една или повече от предвидените в закона
предпоставки и във всеки случай при съблюдаване на най-добрия интерес на
детето.
Не се доказва
и факта, че други роднини на детето- неговата баба св. Д. е отказала изрично да
полага грижи за него подписвайки декларация каквото е изискването на ЗЗДет.
Според свидетелските показания бил й е предоставен лист за подпис, но тя
отказала да го подпише, тъй като не разбрала какво ще отказва. Същевременно по
делото липсва подписана декларация от св. Д. за отказ за полагане на грижи за
детето И..
В рамките на
настоящото бързо производство по чл. 27а от ЗЗДет. съдът счита,
че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на
заповедта не са били налице, поради липсата на безспорни доказателства за необходимостта
от предприемане на тази крайна мярка по отношение на детето поради което
оспореният административен акт е незаконосъобразен. В тежест на
административния орган е при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че актът е издаден при наличие на предвидените в закона основания, но
ответникът не се е справил с доказателствената тежест.
В този смисъл
при издаване на оспорения акт, административният орган не е изпълнил
задължението по чл. 35 от АПК да изследва
всички относими факти и хипотезата на "спешност" не изключва
спазването на законовата процедура и настаняване на детето извън семейството -
в приемно семейство, при изчерпана възможност за отглеждане от биологичен родител
или семейство на близки.
Разделянето на
децата от родителите им е допустимо съгласно чл. 9 от Конвенцията за правата на
детето, когато това е необходимо за техния висш интерес.
Прекият контакт на децата с двамата родители също може да бъде ограничен,
съгласно цитираната международна норма, ако това се налага от висшия интерес на
децата и най-вече в случаите на упражнено насилие – физическо или психическо,
което в Конвенцията е наречено с общия термин "малтретиране".
В настоящия
казус, не са събрани данни, нито доказателства за упражнено домашно насилие в
различни форми – физическа или психическа.
При преценката
на законосъобразността на оспорените заповеди, съдът счита, че трябва да се
вземе предвид висшия интерес на децата, защитен в чл. 3 от Конвенцията на ООН
за правата на детето и развит в Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата
на детето към ООН относно най-добрия интерес на детето като първостепенно
съображение. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което засяга конкретно
дете, процесът на вземане на това решение трябва да включва предварителна
оценка на възможното въздействие (положително или отрицателно) на решението
върху съответното дете. Тоест, оценката за въздействието на решението и
определянето на най-добрите интереси на децата са част от съдебната проверка за
материалната законосъобразност на оспорения административен акт.
"Висшият
интерес на детето" се определя като съвкупност от обстоятелства, сред
които възраст, степен на зрялост на детето, роля на семейството, социални и
културни норми и очаквания, както и индивидуалната история и преживявания.
Преди всичко като принципна рамка следва да се вземе предвид правото на детето
на закрила, правото му да формира собствени възгледи по въпроси, които се
отнасят до него и правото му да води пълноценен и достоен живот в условия,
които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват
активното му участие в обществото.
Административният
орган не е представил доказателства, които убедително и безспорно да сочат на
извод, че пребиваването на детето в извънсемейна среда, ще осигури именно
гореизложената необходимост. Не са ангажирани дори твърдения, че родителите
(известен и предполагаем) имат трайно негативно отношение към детето си, като
го изразяват вербално или насилствено. Всички установени данни, които не се
оспорват от страните са свързани с неразбирателства в семейството, произтичащи
от финансови затруднения или липса на комуникация, които подлежат на промяна и
представляват временна обективна трудност, а не трайно формирани отношения по
оста родител - дете, които поставят детето в положение на риск или липса на
родителски капацитет у жалбоподателката. В конкретния случай, въпреки
продължилото проучване, не са събрани данни непосредствена опасност от влошено
развитие за самото дете. Напротив видно от показанията на св. Г. за известен
период от време майката е полагала дължимите грижи за детето, то е посещавало
детска градина и работата по случая с детето И. временно е била прекратена.
Това дава основание да се приеме, че и към настоящия момент е възможно при
условие че майката ползва предоставените й социални услуги и промени своето
отношение полагайки повече грижи в отглеждането на детето, за него да настъпи
промяна. От друго страна е необходимо социалните работници, работещи по случая
да не прекъсват контактите и необходимите действия за да подпомогнат майката в
грижите и отглеждането на детето.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че не се констатират материалноправните
предпоставки за издаване на обжалваната заповед, която обосновават спешната
необходимост детето временно да бъде настанено извън семейството до
произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Посредством
предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗДет не е
постигната целта на закона да бъде защитен интереса на детето и неговото
физическо здраве.
Наред с
гореизложеното не е изяснен въпросът, защо административният орган е стигнал до
извода за настаняване на детето в професионално приемно семейство, а не в
семейство на роднини или близки. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет дава градация
на способите за настаняване на дете извън семейството, като предвижда
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и
в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. От
данните по делото става ясно, че на административния орган е било известно, че
детето се отглежда и от семейството на бабата- св. Д. и св. Д. живеещ с нея, в
неговото жилище. Това семейство несъмнено се явяват близки на детето, но
административния орган не е изследвал дали същите имат желание да го отглеждат.
Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗЗДет несъгласието
на роднините или близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с
декларация по образец. В случая такава декларация не е представена.
Настаняването в приемно семейство следва да се осъществи едва след установяване
на невъзможност от настаняване в семейство на роднини или близки на детето и
този извод следва от анализа на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 27 от ЗЗДет.
Съдът намира,
че изводът на административния орган, че настаняването на детето в приемно
семейство, при наличие на известни негови близки, които не са били потърсени с
възможността да полагат грижи за детето, не е в негов най-добър интерес, тъй
като не са изчерпани всички останали възможности за закрила в среда близка до
семейната.
С оглед всичко
по-горе изложеното съдът приема, че се установяват основанията на чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК. Жалбата се
явява основателна и оспореният акт следва да се отмени.
На основание чл. 146, ал. 1 от АПК отговорността
за разноски е за ответника Дирекция „Социално подпомагане“ Габрово. Следва да
бъде осъден да заплати сторените разноски от жалбоподателката в размер на 10
лв. платена държавна такса и 500 лева възнаграждение за адвокат.
По изложените
съображения и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
3Д/Д-ЕВ-Г-066/25.09.2023г. на Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" Габрово.
ОСЪЖДА Дирекция
"Социално подпомагане" Габрово да заплати на Н.Г.Д. ***, направени по
делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :