Решение по дело №2128/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1844
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20224430102128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1844
гр. Плевен, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430102128 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от
„****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***
представлявано от *** срещу Д. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес в
гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: останала и непогасена главница в размер на
1262.98 лева; сума в размер на 134.89 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 16.01.2020 г. до 12.01.2021 г.; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 128 лева за периода от 01.08 2020 г.
- датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението –
22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № 6914/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена му реда на чл.47, ал.5 ГПК,
1
по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че между
ответницата в качеството на кредитополучател и „*** в качеството на
кредитор е подписан Договор за стоков кредит № 502572 от 16.12.2019 г. при
спазване на разпоредбите на ЗПК. Сочи се, че подписвайки договора за
стоков кредит, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ с оглед
вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както
и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/,
които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси
съобразно същата. Твърди, че между кредитора и него е сключен Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г., както и допълнително
споразумение от 12.01.2021 г. с Приложение № 1.1/12.01.2010г., по силата на
което вземането на Банката му прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Излага се, че кредиторът го е упълномощил в
качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ да
уведоми длъжника за извършената цесия, поради което на ответника е
изпратено и лично връчено уведомително писмо за извършената цесия. Сочи
се, че съгласно Договора за стоков кредит на ответника е отпуснат стоков
кредит в размер на 1615.49 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или
услуги, продавани от „*** Твърди се, че сумата на кредита, предоставена за
закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово
по сметка на Търговеца „*** Излага се, че съгласно Договора кредитът е
следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 17 от които в размер на 101.06 лева, а остатъкът в размер на
100.16 лева се дължала с последната вноска съгласно уговорения между
страните погасителен план. Сочи се, че към датата на депозиране на ИМ
дължимата главница е в размер на 1262.98 лв. Твърди се, че в чл. 6 от
процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 15.36 % годишно или
0.0427 % на ден. Излага се, че начислената и непогасена договорна лихва за
периода от 16.01.2020 г. до 12.01.2021 г. е в размер на 134.89 лева. Твърди се,
че ответникът дължи на основание чл. 12 от ОУ и чл. 86 от ЗЗД и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която
се начислявала за всеки ден забава, считано от 01.08.2020 г. - датата на
преустановяване на вноските по кредита до 22.10.2021г. - датата на подаване
2
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 128.00
лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Навеждат се доводи, че
задължението е следвало да се изплати на 16.06.2021г. - последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение сроковете по всички падежи били отдавна изтекли. Излага се, че
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП за периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително не са били начислявани лихви за
забава. Сочи, че с платената от ответницата сума са погасени: 98,55 лева –
договорна лихва и 352,51 лева от дължимата главница. Поради изложеното
моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претендира
присъждане на разноски
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Излага, че по делото не е представено
доказателство, че ответницата е уведомена за настъпилата цесия. Излага, че
договорът за кредит е неравноправен, тъй като в главницата е вкл. и
застрахователната премия, върху която е начислявана и лихва. Сочи, че
ищецът не е посочил какво точно е погасила ответницата и кога е
преустановила плащането си.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск. Навежда доводи, че цесията не е
връчена редовно на длъжника. Навежда доводи, че договорът за кредит е
неравноправен, тъй като в него се съдържат неравно правни клаузи касаещи
договорната лихва и вкл. на застрахователната премия в главницата, което я
правило лихвоносна. Счита, че иска не е доказан по размер. Оспорва
претендираните разноски в размер на 50 лева за подготовка на документи.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6914/2021 г. по описа на ПлРС е
видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
3
№3984/05.11.2021 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на
кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата в размер на
1262,98лв. - главница; договорна лихва в размер на 134,89лв. за периода
16.01.2020г. до 12.01.2021г.; мораторна лихва в размер на 128лв. за периода
01.08.2020г. до 22.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 04.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата., както и 30,52 лв. внесена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение - съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите
му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Видно е, че заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът, съобразно указанията на
заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложения по делото Договор за стоков кредит №502572 от
16.12.2019 г, сключен между *** и ответника по делото по силата на който
Банката е отпуснала на Д.К. стоков кредит в размер на 1615,49 лева за
закупуване на стоки, продавани от „*** „C***“ на цена 1549 лева, както и за
сключване на застраховка чрез кредитора на застраховка „Г*** и „***+“ за
лица от 18 до 64 години с еднократна застрахователна премия от 148,49 лева.
Установява се от договора, че страните по него са договорили и: че срокът за
издължаване на същия е 18 месеца, считано от датата на неговото усвояване;
че кредитът се погасява по определена банкова сметка, съгласно погасителен
план, който съдържа и информация за общата сума, дължима от длъжника;
че кредитът се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а
сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховката се усвоява
еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите; че кредитът
се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 15,36 % годишно или
0,0427 на ден; че ГПР е в размер на 16,45 %; че кредитополучателят е заявил,
че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от
ЗПК и ОУ, с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора за кредит; кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които кредиторът прилага по извършвани
услуги на клиенти; че неразделна част от договора за и ОУ по договори за
стокови кредити на физически лица, които кредитополучателя е получил и
приел при сключването на договора.
Приобщени като доказателство по делото са ОУ по Договори за стоков
4
кредит, от които се установява: че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент; че лихвата се начислява върху усвоената, но непогасената част от
кредита и се изплаща ежемесечно; че ГПР изразява общите разходи като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Размерът на ГПР
е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и вкл.
начисляваните по договора лихви; че ГПР не вкл. разходи, които
кредитополучателят трябва да заплати за неизпълнение на задължението си
по договора. От ОУ се установява и какви са санкциите по договора, както и
възможността кредиторът да прехвърли на трето лице правата си по договора
за кредит /чл.16/.
Представено като доказателство по делото е и Погасителен план към
Договора за кредит, от който се установява, че: в него е посочена чистата
главница, лихвата и общата сума, която следва да се върне; какво включва
всяка месечна вноска като главница и лихва.
Видно е, от договор за цесия от 17.06.2020г. и Приложение №1 към него
от 12.01.2021 г, че ищецът по делото „****, е придобил вземанията по
процесния договор за кредит от ****
По делото се установява също, че цесионерът- ищец е упълномощен от
цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в
негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание,
размер и длъжник; че кредитополучателя е получил твърдяната сума по
договор за кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или
падежа на вземането.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на
5
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47,
ал.5 ГПК за издадената заповед, поради което и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по сключен
между ответника и ****договор за стоков кредит /факт, който не се оспорва
от ответника/, чието вземане твърди, че е придобил чрез договор за цесия от
кредитотодателя.
Ответникът по делото, чрез особения си представител своевременно с
отговора на ИМ е оспорил исковете по основание и размер.
Спорно по делото е на първо място дали ответникът е уведомен за за
настъпилата цесия. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно
вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. В приетия по делото договор за цесия,
прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно
определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване номера на
договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по него.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Според нормата на чл.
99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от
11.XI.1954 г., ОСГК, съобщаването следва да бъде извършено от цедента
/стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е
носител на вземането. Безспорно по делото е, че заемателят е прехвърлил
вземането си към ответника на ищеца. Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника
заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
6
необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между
кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника
е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение
на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е
носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор
за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо
длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото
производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието
на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите
на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма
доказателства уведомлението да е връчено на длъжника. По ч.гр.д.№
6914/2021 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, връчена е
на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1
от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването
на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви
иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е.
съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило
да и бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител,
комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за
пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС
приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника,
7
ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него. /
Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от
16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В случая, съдебните книжа са
връчени на назначеният от съда особен представител на ответника и съдът
приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия, най- късно от
момента на връчването. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за
станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на
особения представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен
иск, предявен след указания на съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК- след
уведомяване на длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата
на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той
да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение– да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител,
назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч.
и за цесията.
С оглед на представените по делото доказателства съдът намира, че по
делото е установено, че между страните съществува облигационно
отношение, възникнало въз основа сключения договор за стоков кредит и по
силата на извършената цесия. Няма спор също, че цедентът по договора за
цесия е изправна страна по договора за стоков кредит и е превел на търговеца
сумата от 1 549 лв. в деня на сключването на договора. Така за ответника е
възникнало задължението да върне предоставения му кредит, ведно с
договорената възнаградителна лихва.
Спорно по делото е дали ответникът дължи претендираните суми.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая от страна на ответника са
8
направени именно такива възражения за неравноправни клаузи и за
нищожност на клаузи от договора за кредит. Касае се за договор за
потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на
ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски представлява
потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са
приложими и изискванията на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 – 9 ЗПК. Съгласно чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация, вкл. за
лихвения процент по кредита, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, условия за издължаване и др.. Задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и следва да съдържа подробна информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 11, ал.
1, т. 9 и 9а ЗПК е предвидено, че в договора следва да се съдържат подробни
данни за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти, както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а. По процесния договор годишният процент на разходите
/ГПР/ е определен към момента на сключването на договора в размер на 16,45
%, а годишният лихвен процент в размер на 15,36 %. В случая договорният
годишен лихвен процент е посочен като число, без да се съдържат подробни
данни за начина на формирането му както в договора, така и в общите
условия, поради което и съдът намира, че договорът в тази му част е
9
нищожен, поради противоречие със закона. Освен това в договора не е
посочена и стойността на възнаградителната лихва. В чл. 19, ал. 1 ЗПК са
определени и компонентите на ГПР - разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ал. 2 изрично е разписано, че годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. В настоящия случай липсва яснота как е формиран процентът на
ГПР, какви компоненти включва, какво е съотношението му с договорната
лихва. Такава яснота липсва и в общите условия по кредита. Липсва и
изрично приета методика за определянето му, а изчисляването на разходите
по кредита по различен от законово определения начин е недопустимо,
поради което договорът в тази му част също е нищожен поради противоречие
със закона. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да бъде
сключена и без недействителните части или когато те могат да бъдат
заместени по право от повелителните правила на закона. Нищожността на
клаузите за договорения ГЛП и за ГПР, както и споразумението и клаузите от
договора за допълнителния пакет услуги, не могат да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона, нито пък договорът може да бъде
сключен и без тях, поради което съдът счита целия договор за
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. По изложените съображения исковете за договорна лихва и лихва за
забава по договора за кредит са изцяло неоснователни. Съгласно чл. 143, ал. 1
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В случая както клаузата за ГЛП, така и за ГПР не
са индивидуално уговорени между страните по договора за стоков кредит,
поради което и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП са нищожни като неравноправни.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
10
потребителски кредит е нищожен и съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с
оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит,
ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или
други разходи по кредита.
Що се касае за застраховката съдът намира, че същата се дължи по
следните съображения: застраховката гарантира плащанията по кредита при
настъпили покрити застрахователни рискове като ползващо се лице е
финансовата институция. Това е типичен пример на нормативно уреден
застрахователен договор по чл. 383 от КЗ, с ползващо се лице застрахованият
и финансовата институция. Това, че сумата не е възложена за заплащане на
кредитополучателя еднократно, а е предвидено разсрочено връщане с всяка
една от погасителните вноски не променя гореизложеното и факта, че се
дължи връщането й от ответника.
С оглед на приетото от съда в решението, че уговорената договорна
лихва е нищожна, то и платените по нея суми са дадени без правно основание
и ищецът дължи връщане на същите. Поради изложеното съдът намира, че са
налице насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, поради което и следва да
извърши служебно прихващане с недължимо платените суми.След
извършеното прихващане на насрещните вземания ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1164,43 лева.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 61.45 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 386,14 лв.,съобразно уважената част от иска.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
11
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. *** дължи на „****, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С*** представлявано от *** на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД сума в размер
на 1164,43 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за стоков
кредит № 502572 от 16.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.11.2021
г/ до окончателното плащане на същата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА както за
разликата над 1164,43 лева до пълния предявен размер на претендираната
главница от главница в размер на 1262.98 лева; сума в размер на 134.89 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.01.2020 г. до 12.01.2021 г.;
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
128 лева за периода от 01.08 2020 г. - датата на настъпване на забавата до
датата на подаване на заявлението – 22.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ, както и КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 98,55 лева, представляващи платените по прогласена за нищожна
лихва суми от ответника на ищеца.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***
представлявано от *** сумата от 61.45 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6914 по описа за 2021 г. на Плевенски
12
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***
представлявано от *** сумата от 386,14 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13