Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, в
открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова в.гр.д. № 1475 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №20226606 от 14.10.2020г., постановено по гр.д.№ 24332/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 52-ри състав е отхвърлен, предявеният от И.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, срещу "Л.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, аерогара „София", иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от длъжността „Директор, дирекция административни дейности“ в „Л.С.“ЕАД, извършено със заповед № 74/28.05.2020г. на изпълнителния директор на „Л.С." ЕАД и иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяването му на предишната работа/длъжност. Осъден е И.С.С. да заплати на "Л.С." ЕАД на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, във връзка с чл.23, т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И.С.С., подадена чрез адв. М., в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от СРС решение, с искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и претенцията за разноски да бъдат уважени. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и неправилно е приел, че ответникът е предприятие и смята, че по отношение на него е неприложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ, която не следва да се тълкува разширително. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е сключен нов договор за управление, като в случая е сключено допълнително споразумение към предишния договор за управление, няма промяна в бизнес програмата, нито в целите, нито в изискванията към дружеството, за да бъде извършено прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Смята, че липсват конкретни икономически показатели и от анализа се налага, че няма основание да се приеме за бизнес задача и се препокрива със съдържанието на договора управление от 05.05.2017год. В случая с оглед на допълнителното споразумение към договора, в който е посочено, че се продължава с една година, считано от 05.05.2020год. не е налице хипотеза на сключване на нов договор за управление на предприятието с нов ръководител след като няма промяна в бизнес програмата, нито в целите и иизискванията към дружеството, за да бъде извършено прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи, че договорът за възлагане на управлението от 05.06.2020год. не прекратява и не изключва действието и приложението на договора от 05.05.2017год., същия е и нищожен след като е сключен на дата 05.06.2020год. и предвижда ретроактивно действие, което е неприложимо спрямо третите лица и е изтготвен за целите на процеса. Старите членове на СД остават същите, като са преизбрани за срок от една година, няма нови изискавия към тях и не са поставени нови цели и задачи и деветмесечния срок е започнал да тече не от продължаване на мандата, а от момента на встъпване в длъжност на 09.05.2017год. Смята, че в отговора на исковата молба се съдържа признание, че през 2020год. не е сключен договор за управление, с който да е прието изпълнение на нови или изрично приемане на утвърдени бизнес задачи и програма, а и представените в тази връзка доказателства не представлят доказване на такива. Също така смята, че и изпълнителния директор не е представил бизнес план, а и няма правомощие да издаде процесната заповед, след като към момента на издаването й не е имал договор за възлагане на управлението на ответното дружество. Претендира за разноските по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд, поддържа въззивната жалба и моли да се уважи, като се отмени изцяло първоинстанционното решение и е уточнена длъжността, която е заемана преди уволнението и която е директор на Дирекция поддръжка, строителство и ремонт“. Представя подробни писмени бележки.
Въззиваемата страна „Л.С.“ЕАД е представила отговор на въззивната жалба, в който оспорва жалбата и излага подробно съображенията си, като моли постановеното от СРС решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира за разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез пълномощника си оспорва жалбата и поддържа отговора на въззивната жалба.
Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:
В първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.
В исковата молба ищецът И.С.С. излага, че е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжността „Директор дирекция административни дейности"/ след уточнението директор на Дирекция Поддръжка, строителство и ремонт/, прекратено със Заповед № 74/28.05.2020г., на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, поради сключване на Допълнително споразумение към Договор за възлагане на управление на „Л.С." ЕАД, по реда на чл.11, ал.5 от Устава на „Л.С." ЕАД, във връзка с чл.235, ал.2 и чл.244, ал.4 и ал.7 ТЗ и чл.13, т.5 от Устава на „Л.С." ЕАД и в съответствие с Протокол от 04.05.2020г. на Съвета на директорите на „Л.С." ЕАД за избор на изпълнителен директор на дружеството. Смята, че „Л.С." ЕАД не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ. Изтъква, че не е достатъчно договорът да е наименован, като такъв за управление, а възлагането и преследването на бизнес цели е същностното съдържание на договора и твърди, че не е налице сключване на договор за управление на предприятието с нов ръководител, като с Протокол №ПД- 82/04.05.2020г.; Протокол № ПД-83/04.05.2020г. и Протокол № ПД-84/04.05.2020г. старите членове на Съвета на директорите на „Л.С." ЕАД са същите, като са преизбрани за срок от една година, считано от 05.05.2020г., както и не са им поставили нови цели и задачи. В тази връзка смята, че 9-месечния срок за прекратяването на трудовото правоотношение е започнал да тече не от момента на продължаване на мандата им, а от момента на встъпването им в длъжност на 09.05.2017г. Поддържа, че след седемнадесетгодишна служба в полза на обществото, извършеното спрямо него уволнение е злоупотреба с право от страна на изпълнителния директор. Претендира уволнението да бъде признато за незаконно и неговата отмяна/да Оъде отменена процесната заповед, като незаконосъобразна/ и да бъде възстановен на заеманата, преди уволнението длъжност „Директор дирекция административни дейности" при ответника/ след уточнението директор на Дирекция Поддръжка, строителство и ремонт/ както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът „Л.С." ЕАД в отговор на исковата молба е оспорил исковете, като е посочил, че съобразно §1 от ДР на Закона за малките и средните предприятия, ответникът е предприятие по смисъла на горецитираната разпоредба. Сочи, че с Протокол № ПД- 82/04.05.2020г. министърът на транспорта е обективирал решението си за преизбиране на В.Р., като член на СД на „Л.С." ЕАД за нов мандат за срок от една година, считано от 05.05.2020г., като от този момент започва да тече следващия мандат на новоизбрания състав на ръководния орган и в тази връзка е сключен нов Договор №ВД-7/04.05.2020г. за възлагане на управлението на „Л.С." ЕАД, като наименованието е Допълнително споразумение към Договор №ВД-24/05.05.2017г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала на „Л.С." ЕАД. Поддържа, че във връзка с Протокол №ПД- 82/04.05.2020г. и на основание чл.235, ал.2 и чл.244, ал.4 ТЗ, във връзка с чл.13, ал.1, т.5 от Устава на „Л.С." ЕАД с Протокол №8/05.05.2020г. от заседанието на Съвета на директорите на „Л.С." ЕАД е обективирано решение, с което е избран изпълнителен директор, в резултат на което е сключен нов договор за овластяване и възлагане на управлението на „Л.С." ЕАД, между председателя на СД и новия изпълнителен директор, като договора влиза в сила от 05.05.2020г. Заявява, че в чл.9 от договора за овластяване и възлагане на управлението на „Л.С." ЕАД от 05.05.2020г. е предвидено, че изпълнителния директор организира изпълнението на приетата от Съвета на директорите бизнес програма за целия срок на действие на договора и достигане на конкретни икономически показатели на бизнес задачата. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено след започване изпълнението на договора за управление и преди изтичането но 9-месечния срок по чл.328, ал.2 КТ, след като от 05.05.2020г. настоящият изпълнителен директор е с нов мандат, а процесната заповед е издадена на 28.05.2020г. Не оспорва, че ищеца е бил част от ръководството на дружеството.
За да отхвърли предявените искове, първоинстационният съд е приел, че ищецът е заемал длъжност директор на Дирекция, адмистративни дейности/неточно посочено след като длъжността е директор на Дирекция Поддръжка, строитество и ремонт/ която е ръководна по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ, като това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, установява се и от приложените към исковата молба писмени доказателства, ответникът е предприятие- еднолично акционерно дружество с държавно имущество, което извършва търговска дейност и изпълнителния директор на дружеството, който има договор за управлението му разполага с възможността за уволнението на служител от ръководството на основание чл.328, ал.2 КТ, като също така уволнението е извършено в 9 месечния срок от започване изпълнението на договора за управление, считано от 05.05.2020год.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК и което решение въззивния съд намира и за правилно по следните съображения:
Не се оспорва по делото и е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът е работил при ответника по трудов договор № 3/03.01.2003г., допълнително споразумение № 569/27.09.2016г., допълнително споразумение №570/27.09.2016год., допълнително споразумение№712/28.10.2016год. и допълнително споразумение №152/13.03.2020год. към трудовия договор на длъжността директор на Дирекция „Поддържка, строителство и ремонт“ за неопределено време, същата длъжност е от ръководните, като е възложено да ръководи, организира, планира, контролира и отчита дейността на дирекцията, разпределя задачи, контролира изпълнението им, пряко подчинен на изпълнителния директор и по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на КТ, длъжността на ищцата е ръководна, както и със заповед №74/28.05.2020год. е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ.
Не е спорно също така, че с решение, обективирано в протоколи от 05.05.2017год. на министъра на транспорта, като орган който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Л.С.“ ЕАД *** са освободени Х.М., К.М.и П.Д.- като членове на Съвета на директорите на летището, прекратени са договорите им за управление като също така са избрани нови членове на Съвета на директорите М.А., А.И.и В.Р. за срок от три години. На заседание на съвета на директорите на „Л.С.“ЕАД от 09.05.2017год. е избран В.Р. за изпълнителен директор и е сключен договор №ВД-24/05.05.2017г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, като е възложено управлението на ответното дружество на В.Р. за срок от три години. В чл.3,т.3 от договора е посочено, че министърът като едноличен собственик на капитала на „Л.С.“ ЕАД и възложител лично или чрез упълномощен зам.министър одобрява бизнес програмата на дружеството за срока на договора и за всяка отделна финансова година и в чл.4.т1 е посочено, че Директорът, съвместно с останалите членове е длъжен да осъществява ефективното управление на стопанската дейност на дружеството, като осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма по чл.3,т.3, като от своя страна изготвя и представя на министъра за одобряване бизнес програми и възнаграждението на директора е оврързано от стопанските рузултати при задължение за внасяне на парична гаранция за управление.
Видно от приложените протоколи от 04.05.2020год. в тях е обективирано решението на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за преизбиране на В.Р., на М.А. и на А.И.като членове на Съвета на директорите на „Л.С.“ЕАД за срок от една година, считано от 05.05.2020год., както и след проведено заседание на Съвета на директорите е взето решение за преизбиране на А.И.за председател на СД и В.Р. за изпълнителен директор на „Л.С.“ЕАД.
Приложено е допълнително споразумение към договор №ВД-24/05.05.2017год. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала на летище София, сключено между министъра на транспорта, информационните технологии, като орган упражняващ правата на държавата, като едноличен собственик на капитала и В.Р.-член на съвета на директорите относно това, че срокът на договора за възлагане се продължава с една година, считано от 05.05.2020год. и че допълнителното споразумение е неразделна част от договора от 05.05.2017год. да възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала на „Л.С.“ ЕАД, С.
Приложен е договор от 05.05.2020год. за овластяване и възлагане на управлението на Л.С. ЕАД, с поставен изх.№ 05.06.2020год., сключен между А.И.като председател на СД и представител на „Летище София- доверител и В.Р.-изпълнителен директор на дружеството-довереник, с дата на влизане на договора в сила от 05.05.2020год. В договора е посочено, че доверителя възлага и довереникът приема да осъществява цялостното представителство и управление на АД в съответствие с действащото законодателство, естава на дружеството и договора за възлагане на управление, с министъра на транспорта, както и вътрешните актове на дружеството. Посочено е, че довереникът организира изпълнението на приетата бизнес програма на дружеството за целия срок на действие на договора и конкретно за всяка година и достигане на утърдените от министъра на транспорта конкретните икономически показатели на безнес-задачата.
В устава на ЕАД с държавно имущество „Л.С.“ ЕАД е посочено, че дружетвото има за предмет на дейност: летищо осигуряване на полетите, надземно обслужване, обслужване на пътници, обработка на багажи, товари и поща, зареждане с горива, вътрешна и външна търговия, подготовка на кадри, атдаване на терени и помещения, площи и съоръжения и други активи, хотелиерство, туроператскаа, туристическа агенттска дейност, обмяна на валута. Правата на държавата като едноличен собствник на капитала се упражнямат от министъра на транспорта, информационнтие технологии и съобщенията.
Приложена е заповед №ПД-75/28.04.2020год. на зам. министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията с която на основание чл.137 и чл.221, вр. с чл.147, ал.2 и чл.232а ТЗ са одобрени бизнес планове за 2020год. на НК ЖИ, ДПРВД, „Пристанище Бургас“, Холдинг БДЖ, както и на „Л.С.“ЕАД и др. Във връзка с изготвения бизнес план за 2020год. са приложени и текуща издръжка към проект за бизнес план 2020год. със средства на летищни такси, в който в табличен вид са посочени планираните разходи и два -проекта поименен списък за основните ремонти, доставка на машини и съоръжения, внос и местно производство за 2020год. отделно със средства на дружеството и отделно със средства от летищните такси в който в табличен вид са посочени отделните видове дейности и техните стойности, включително и изпълнение на СМР ремонти на съоръжения, хангари и др. като са калкулирани средствата по отделно и като са посочени всички капиталови разходи, всичките одобрени от изпълнителния директор на дружеството.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване законността на уволнението носи работодателят и следва в съдебното производство същия да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на
следните предпоставки: компетентен орган
на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е бил измежду лицата, които
представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение
да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя
по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4 да е започнало изпълнението на договора за
управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
Основанието за уволнението по чл.328, ал.2 КТ е сключеният договор за
управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на
стопанската дейност и изпълнение на определената с него бизнес програма, като
именно за изпълнението на която и за ефективната дейност на ръководената от
него стопанска дейност, законът предоставя на управителя и право да си подбере
нов екип по негова преценка.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че по
отношение на ответника е неприложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ тъй като
ищецът смята, че дружеството ответник не представлява предприятие по смисъла на
пар.1,т.1 от ДР на КТ. Няма спор, че ответното дружество е търговско дружество по смисъла на ТЗ, създадено за
осъществяване съобразно предмета му на дейност, вписан в устава летищно
осигуряване на полетите, надземно обслужване, обслужване на пътници, товари и
поща, туроператорска дейност, отдаване под наем на имоти и активи и др.,
реализацията на която дейност е свързана и със сключване на търговски сделки по занятие
и която изисква наемане на работници и служители за осъществяване на
стопанската дейност. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че
ответното дружество, представлява предприятие по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на
КТ , както и, че за прекратяване на трудов договор по реда на чл.328, ал.2 от КТ е от значение да е налице договор за
възлагане на управление на акционерното дружество с държавно участие в
капитала, като същественото за него е да съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващия предприятието трябва да постигне, а
въз основа на бизнес-задачата управляващия е длъжен да разработи бизнес програма,
която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора, като
освен това и възнаграждението му следва да е обвързано от постигане на
финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа
отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция.
Като с оглед на това е предоставена възможност на управителя да сформира
управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 от КТ.
Като бизнес задачата с конкретните икономически показатели, които управляващия
предприятието трябва да постигне може да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка
между тях. В случая по конкретното дело няма спор, че договор за управлението на едноличното
акционерно дружество с държавно участие на капитала е сключен на 05.05.2017год.
между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като
орган, упражняващ правата на държавата, като едноличен собственик на капитала
на ответното дружество“ Л.С.“ ЕАД и В.Р.-директор, определен за член на СД за
срок от три години, какъвто е и максималния срок с оглед на разпоредбата на
чл.26 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала/отм/, при одобрена бизнес програма от
министъра за срока на договора и за всяка отделна финансова година и във връзка
с която именно директорът е длъжен да осъществява ефективното управление на
стопанската дейност на дружеството и да осигурява изпълнението на одобрената
бизнес програма, изрично залегнало в чл.4, т.1 вр с чл.3, ал.3 от договора.
По силата на договора за управление се възлага управлението на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителя се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на посочения в договора срок и по своята правна същност е гражданскоправен договор за поръчка. В настоящия случай договорът за възлагане на управлението на ответното дружество, сключен между министъра и директора с изтичане на срока на действие на договора за който е сключен, а именно за срок от три години, същия се прекратява с изтичане на срока му, изрично предвидено в чл.10, т.1 от договора. Поради което независимо, че е използвана техниката на преизбиране на В.Р. като член на Съвета на директорите на „Л.С.“ ЕАД за срок от една година, считано от 05.05.2020год., както и препращане с допълнително споразумение от 04.05.2020год. към съдържанието на договор от 05.05.2017год. за възлагане на управлението на ЕАД с държавно участие в капитала е налице нов договор за управление за посочения в него срок за една година, при одобрената бизнес програма за 2020год. от министъра, съгласно заповед №ПД-75/28.04.2020год., независимо, че договорът е със същото лице изпълнителен директор. В тази връзка и с оглед на възприетото в трайната пактика на ВКС е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление и както е в случая, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична, дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях./В този смисъл решение №259/20.12.2017год. на ВКС по гр.дело №1235/2017год. ІV ГО/. В случая от съвкупната преценка на приложените писмени доказателства заповед №ПД-75/28.04.2020год. за одобрение на бизнес план за 2020год. за Л.С. ЕАД, която е официален документ и в изпълнение на правомощието на министъра на транспорта, като орган, упражняващ правата на държавата, като едноличен собственик на капитала на дружеството да одобри стратегията или бизнес програмата му за реализиране на дейността му на летищна администрация и летищен оператор на когото е възложено управлението и поддържане на летището и поддържане на летищната инфраструктура, при съпоставка и с приложенията за текуща издръжка към проект за бизнес план 2020год. със средства на летищни такси, и два -проекта поименен списък за основните ремонти, доставка на машини и съоръжения, внос и местно производство за 2020год. отделно със средства на дружеството и отделно със средства от летищните такси, посочени в табличен вид отделните видове дейности и техните стойности, включително и за изпълнение на СМР ремонти на съоръжения, хангари и др. като са калкулирани средствата и са посочени всички капиталови разходи, което е и финансова рамка на управлението, одобрени от изпълнителния директор на дружеството независимо, че не е представен самия план се налага извод за наличие на бизнес програма и задачи, поставени за изпълнение с новия договор за възлагане на управлението на едноличното дружество с изпълнителния директор, считано от 05.05.2020год. В тази връзка и в деветмесечния срок от сключване на новия договор за възлагане на управлението и неговото изпълнение изпълнителния директор е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като служител от ръководството на дружеството и чиито екип следва да подбере за изпълнение на договора и което уволнение на посоченото основание чл.328, ал.2 КТ се явява законосъобразно.
Неоснователен е доводът, че договорът за овластяване на управлението от 05.05.2020год. с изх.№ 05.06.2020год., поради това, че е с по-късна дата е нищожен на това основание, но и същия не е договорът за възлагане на управление, който се има в предвид при прилагане на чл.328, ал.2 КТ, а именно този, сключен между органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала и всеки член на управителния орган на дружеството и в случая по точно с неговия изпълнителен директор, а е договор, който касае вътрешните отношения между дружеството и неговите органи. С оглед на което за работодателят е налице основанието да прекрати трудовия договор с ищеца на основание чл.328, ал.2 КТ и предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа следва да се отхвърлят.
Предвид това, че правни изводи на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото не се дължат разноски на въззивника, а на въззиваемата страна и следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение с оглед на чл.78, ал.8 ГПК и в размер на 100лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20226606 от 14.10.2020год., на СРС, 52-ри състав, постановено по гр.д. №24332/2020год. по описа на СРС.
ОСЪЖДА от И.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, да заплати на "Л.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, аерогара „София" сумата от 100лв.-разноски за въззивна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.