РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Пловдив, 09.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на
тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева
въззивно гражданско дело № 1688 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 38086/
10.06.2019 г. по описа на РС- Пловдив от ОП „Градини и Паркове“, действащо чрез
процесуалния си представител – адв. П. срещу Решение
№ 2103 от 29.05.2019 г. по гр. дело № 15193 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив,
с което е признато за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
72/30.07.2018 г. на Директора на Общинско предприятие “Градини и паркове” – Пловдив, с административен адрес
гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ № 64а, с която на основание чл.187, т.8 вр. с чл.188, т.3 от КТ, считано от 30.07.2018 г., е
прекратено трудовото правоотношение с И.В.Г.,
ЕГН **********,***, с налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ и като такова е отменено, като ищецът И.В.Г., ЕГН ********** е възстановен на предишната, заемана преди
уволнението, длъжност – ********** на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. С
обжалваното Решение ОП “Градини и паркове” – Пловдив, е
осъдено да заплати
на И.Г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, сумата от
1939,47 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради уволнението в периода 30.07.2018 г. до 26.09.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.09.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 496,07 лв
– разноски по производството, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от
1986,44лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Ответното дружество е осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Пловдив и сумата от 237,58 лв. –
държавна такса.
В
жалбата се поддържа оплакването, че атакуваното решение е неправилно, като
противоречащо на материалния и процесуалния закон и на събраните по делото
доказателства. Изразява се несъгласие с изводите на първостепенния съд, като се
посочва, че процесната заповед № 72/ 30.07.2018 г. не
била надлежно връчена и не била регистрирана в НАП, тъй като работодателят бил
със съзнанието, че договорът не се прекратява все още, доколкото е следвало да
се задвижи процедурата по преодоляване на закрилата на по чл. 333 КТ. Тъй като
не бил получил отговор от КТ „Подкрепа“, работодателят избрал да прекрати
трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ. С уточняваща молба вх. №
27400/18.09.2019 г. е формулирано искане атакуваното решение да бъде отменено,
а производството по делото прекратено поради липсата на предмет, тъй като
заповедта не била произвела действие. Алтернативно – иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяването на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
по наведените в същата доводи.
Не е
постъпил отговор от въззиваемата страна.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на същата – адв. П., излага подробни съображения
за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от страна, която притежава активна процесуална
легитимация да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
По отношение на възприетата от
районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е контролиращата инстанция не
може да приеме за установена различна фактическа обстановка без за това да са
наведени нарочни възражения от страна на въззивника
или въззиваемия.
В
настоящия случай, от фактическа страна липсва спор, а и от представените по
делото писмени доказателства - допълнително споразумение № 311/ 14.03.2018 г.
към трудов договор № 9/ 07.02.2012 г. и справка актуално състояние на действащи
трудови договори, издадена от ТД на НАП Пловдив, се установява, че между страните
е съществувало трудово провоотношение, по силата на
което ищецът – въззиваема страна в настоящото
производство, е работил в ответното дружество на длъжност „***“.
Като
спорно между страните се е очертало обстоятелството в кой момент и на какво
правно основание трудовото правоотношение е било прекратено.Ищецът застъпва
тезата, че същото е прекратено на 30.07.2018 г. със Заповед № 72 / 30.07.2018
г., а ответното общинско предприятие защитава позицията, че правоотношението е
било прекратено със заповед № 149/12.09.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ, считано от 25.09.2018 г. Във връзка с последното, дружеството –
жалбоподател поддържа, че заповедта от 30.07.2018 г. не е била надлежно връчена
на Г., не е била регистрирана в НАП, поради което не била произвела
действие.
При
постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел, че липсва житейска и правна логика директорът да е подготвил
заповед за уволнение, която да не бъде връчена на наказаното лице.Посоченото,
съдът е аргументирал чрез провеждането на подробен доказателствен
анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.
На първо
място, в хода на производството като свидетели са били разпитани И. Г., Й. Г.,
А. Я. и Г. К. От показанията на последните двама свидетели се установява, че процесната заповед, подписана от директора е била връчена
на Г. лично от самия директор на 30.07.2018 г. В подкрепа на дотук
констатираното се явяват и показанията на свидетеля Г., които са в унисон с
твърденията на Г., че същия, след горепосочената дата не се е явявал на работа,
тъй като е бил дисциплинарно уволнен. Неявяването му на работа се установява и
от представените по делото присъствени форми /л. 22-23/, в които е налице
нарочно отразяване, че Г. е ползвал болнични, като по делото не са представени
документи, удостоверяващи посоченото обстоятелство, тъй като същият сочи като
причина за отсъствието си прекратяване на трудовото провоотношение
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от страна на
работодателя.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на първостепенния съд и
относно нелогичността в поведението на работодателя, който твърди, че тъй като
Г. не е представил болнични, впоследствие в присъствените форми било посочено,
че е налице самоотлъчка, като въпреки това не е инициирана процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание поради неявяването на Г. на работа.
Правилно
първостепенния съд е обосновал, че неотразяването на прекратяването на процесното уволнение в НАП е ирелевантно
в настоящия казус. Посоченото съставлява
задължение на работодателя, за което е налице изрично разписана процедура в
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ, чието неизпълнение не се отразява на факта на
прекратяването.
При така установената фактическа
обстановка, анализирайки доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност,
районният съд правилно е приел, че заповедта е била надлежно връчена, поради
което е проявила правното си действие и трудовото правоотношение е било
прекратено със същата с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
С
депозираната пред районния съд искова молба, ищецът е очертал като
самостоятелно нарушение, обуславящо незаконосъобразност на уволнението,
обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта се е ползвал от
закрилата на чл. 333, ал.3 КТ, тъй като е бил член на синдикално ръководство на
КТ „Подкрепа“. В тази връзка, по делото
като писмено доказателство е представено заверено копие от учредителен протокол
от събрание на КТ „Подкрепа“, проведено
на 26.09.2013 г. / л.4/ видно от който Г. е бил избран за председател на секция
на КТ „Подкрепа“ при работодател ОП „Градини и паркове“ – гр. Пловдив.
Представена е и служебна бележка изх. № 70/25.09.2018 г. от „Синдикален
регионален съюз“ към КТ „Подкрепа“ – Пловдив /л. 6/, удостоверяваща, че към
30.07.2018 г. И.Г. е председател на
Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в ОП „Градини и паркове“.
Към
отговора на исковата молба, ответното предприятие е представило искане изх. №
237, адресирано до КТ „Подкрепа“ за даване на предварително съгласие преди
налагане на уволнение на Г., което е изпратено на 01.08.2018 г., т. е. след
издаване на заповедта за уволнение. Гореизложеното, районният съд правилно е
констатирал, посочвайки, че предприятието- работодател не е спазило процедурата
за уволнението, свързана с преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ.
Видно е, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че ищецът е бил
председател на синдикална секция към КТ „Подкрепа“, което обстоятелство
обуславя задължението на работодателя да изиска предварителното съгласие на
съответния синдикален орган. В настоящия случай, такова е поискано след
издаването на заповедта за уволнение, поради което правилно районният съд е
приел, че е налице самостоятелно
основание за отмяна на заповедта за уволнение като незаконна, без да е
необходимо спорът да бъде разглеждан по същество.
По така
изложените съображения, предвид основателността на исковата претенция за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, налице са основанията за
разглеждане на кумулативно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ за
заплащане на обезщетение за принудителна безработица.
Както
бе изяснено, по силата на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният
съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните в жалбата основания, поради което без
съответен довод в жалбата, съдът не следва
да обсъжда дали правилно е изчислен периодът и размерът на претендираното
обезщетение за оставане на служителя без работа, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, които стават част от правните съждения на настоящото решение.
Предвид обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства изцяло на правните съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия -
ищец следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за процесуална защита
и съдействие.
От представеният своевременно в
производството договор за правна защита и съдействие № 18245 от 15.08.2019 г.
се установява, че въззиваемата страна е заплатила
сумата от 250,00 лева в брой за адвокатско възнаграждение.
Въззивното
решение подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК при обосноваване на предпоставките за допускане на
касационно обжалване по чл.
280, ал. 1 и ал.
2 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2103
от 29.05.2019 г. по гр. дело № 15193 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, XV- ти граждански състав.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Градини и паркове” – Пловдив, с
административен адрес гр. Пловдив, ул. “Даме Груев“ №
64а да заплати
на И.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 250,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: