Р Е
Ш Е Н
И Е №733/22.10.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 22.10.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ................районен
съд .................... гражданска колегия в публично
заседание на ........27.09.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….....................……...........и
в присъствието на
прокурора..................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.…...……...гр.дело N .4327...по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „ЗЛАТЕКС” ООД, с която желае да се осъди ответната
страна „СИД и КО” ЕООД гр. Ямбол да им заплати
сума в размер на 23 520,00 лв.,
представляваща частична претенция от общо дължимата им се главница в размер на 243
520,00 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
Исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че
между него, като продавач и „ЗИТ” ЕООД гр. Ямбол, като купувач бил сключен
Договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при
условията на финансов лизинг № *** от 07.05.2014 год. По настояване на купувача
и при наличие на тяхно съгласие ответното търговско дружество „СИД и КО"
ЕООД встъпило като страна купувач по горния контракт. Съгласно клаузите на
договора ищецът е предоставил на ответната страна за закупуване при условията
на финансов лизинг зърнокомбайн, марка FENDT, модел 6335 С MCS. Общата дължима
стойност от осъществената между тях сделка за покупко-продажба, актуализирана
съгласно параметрите, договорени в Анекс към горния контракт от 10.12.2014 год.
възлизала на 457 920,00 лв., с вкл. ДДС. Горната сума следвало да им бъде
издължена на база отделни погасителни вноски, с краен срок за плащане на
паричното задължение от страна на ответника -31.12.2016 год.
На база извършена
рекапитулация в счетоводство на ищеца по
партидата на ответното дружество се установило, че въпреки даваните от негова
страна многократни обещания до този момент на няколко транша през периода
29.05.2015 год. 01.10.2017 год. им е платена сума в общ размер от 214 400
/двеста и четиринадесет хиляди и четиристотин/лева. Горните плащания били
осъществени въз основа на издадени от тяхна страна фактури, както следва: фактура
№ ***от 29.05.2015 год. в размер на 20 000,00 лв. с вкл. ДДС; фактура № *** от
26.08.2016 год. в размер на 120 000,00 лева с вкл. ДДС; фактура № *** от
20.12.2016 год. в размер на 62 400,00 лева с вкл. ДДС и фактура № *** от
20.10.2017 год. в размер на 12 000,00 лева с вкл. ДДС.
По този начин се
установило разлика, като остатък за плащане в общ размер на 243 520.00 лв.
Предвид наличието на
горните факти ищецът е изпратил писмена покана за уреждане на възникналия
проблем със забавата за плащане на дължимата им се от ответното търговско
дружество парична сума. Същата била получена от ответника на 21.06.2018 год. В
рамките на указания в поканата срок 10.07.2018 год. ответната страна нито се
явила на предложената от тях за реализиране двустранна среща, нито заплатила
пълния размер на дължимата им се сума.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло
предявените искове по основание и по
размер. Същият оспорва като неверни и неоснователни твърденията на ищеца, че
„СИД и КО” ЕООД е встъпил като страна купувач в представения от ищеца договор и
Анекс към него за осигуряване на доставката и закупуването на селскостопанска
техника при условията на финансов
лизинг. Твърди, че ответника не е приемал и не се е съгласявал да встъпва или пък да
участва по някакъв начин в този договор и
Анекс към него, както и не е приемал и не се е съгласявал да приема или
пък да поема каквито и да било задължения по този договор и Анекс към него.
Твърди, че той не е встъпвал като
съдлъжник в тези задължения, както и, че
не се е съгласявал да отговаря за тях по
някакъв начин, в т.ч. не е замествал претендирания длъжник „ЗИД” ЕООД
гр. Ямбол в задълженията му, или пък като страна, по посочения Договор или
Анекс към него. Така заявява, че не е
встъпвал, не е участвал и не участва по никакъв начин в посочения договор и Анекс към него, като
същите не го обвързват по никакъв начин. Твърди, че последните не са сключвани
или пък подписвани от него, както и, че той не е съгласявал или подписвал
каквато и да била друга договореност, която да го обвърже с фактическото или
правно действие на този договор и Анекс към него, поради което не е обвързан с
договор, действията и отношенията
на страните по тези правоотношения. Оспорва твърденията на ищеца,
посочени в писмената покана, като твърди, че са невярни, тъй като той не е
встъпвал или пък участвал по какъвто и да било начин в правоотношенията по
представения договор и Анекс към него. Оспорва цената на предявените искове,
като счита, че претендираните вземания са неоснователни, несъществуващи,
невъзникнали, неизискуеми и неликвидни. Оспорва всички доказателства представени
от ищеца като неистински, неверни и неавтентични, както и съдържанието
им и тяхната относимост. Заявява, че е придобил собствеността на
употребяван-използван зърнокомбайн марка FENDT, модел 6335 С MCS с номер на
рама 56400355 с номер на двигател Z13178, като е закупил същия от неговия собственик
„Златекс„ООД чрез продажба, като договорът е бил между двете дружества и е бил
сключен на 29.05.2015 г.,която е датата на издадената първа фактура, т.к.
договорът не бил сключен в писмен вид, за което продавача му е издал фактура № ***2015
г. Договорената между тях цена на
зърнокомбайна била в размер на 214 400 лв. с ДДС, която е следвало да
се заплати на купувача до края на
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Исковата молба ищецът е представил
заверено копие от Договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска
техника при условията на финансов лизинг № ***г. сключен между продавач
„Златекс” ООД и купувач – „ЗИТ”ЕООД с предмет на договора зърнокомбайн, марка FENDT, модел 6335 С MCS с
посочена единична цена от 371 600 лв., без ДДС и ДДС в размер на
74 320 лв. Плащането на договорната цена е уговорено с авансово плащане в
размер на 166 666.67 лв. без ДДС от договорната цена и ДДС в размер на
33 333.33 лв. дължими в срок до 10.05.21014 г., а остатъкът до 100% от
договорната цена заедно с дължимото ДДС са дължими до 31.12.2014 г.,
съгласно графика за финансиране – Приложение № 3, представляващо съставна и
неразделна част от този договор.
Представен е подписан Анекс към този договор от 10.12.2014 г., с който
се променя т.1.4.2, като остатъкът от 100% от договорната цена заедно с
дължимото ДДС страните са договорили да са дължими до 31.05.2015 г., съгласно
графика за финансиране – Приложение № 3. Променена е и договорната стойност на
обекта на договаряне на 381 600 лв.
без ДДС и ДДС в размер на 76 320 лв.
„Златекс” ООД е издал 4 бр. фактура на „Сид и КО” ЕООД, а
именно: фактура № ***г. на стойност 20 000 лв. с ДДС и основание - вноска
по договор, фактура № ***г. на обща стойност от 120 000 лв. с ДДС и посочено
основание авансово плащане, фактура № ***г. на обща стойност от 62 400 лв.
и основание - авансова вноска и фактура № *** г. на обща стойност от
12 000 лв. и основание - вноска по договор.
Ищецът е представил
писмо изх. № ***г., с което е поканил ответното дружество да издължи пълния
размер на паричните си задължения във връзка с доставката и закупуването при
условията на финансов лизинг, в който те са встъпили като купувач, които
възлизат в общ размер на 243 520 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът е представил
изготвена от него счетоводна справка на 10.07.2018 г. относно парични
задължения на „Сид и КО” ЕООД, в която е отбелязано, че има салдо неизплатено с
ДДС от 243 520 лв.
По искане на ищеца
по делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според
представеното заключение задълженията по процесните фактури са
осчетоводени редовно в счетоводството на
двете страни и в с съответствие на изискванията на Българското законодателство.
След като процесните фактури са въведени в „Дневници за покупките” по ЗДДС на
ответника, същите участват във формирането на резултата, отразен в
справки-декларации и правото за ползване на данъчен кредит е упражнено. При
„Сид и КО” ЕООД не е налице задължение по партидата на доставчика „Златекс”
ЕООД. Ищецът е издавал проформа фактури, по които ответникът е извършил
плащания, след което са издавани процесните фактури. В счетоводството на
ответника са регистрирани счетоводни операции, във връзка с извършени плащания в полза на „Златекс”ООД. „Сид и КО” ЕООД е
извършил плащания към „Златекс” ООД в
размер на общо 214 400 лв.. Към датата на завеждане на И.М. – 12.07.2018
г. и към момента, в счетоводството на „Златекс” ООД салдото по партидата на
„Сид и КО” ЕООД е 202 933.33 лв. По данни на ОД „***” – Я. като собственик
на зърнокомбайн FENDT „6335 С” с рег. № У03766 и рама № ********* е записан
„Сид и КО” ЕООД. Регистрацията е направена на 29.03.2016 г., като са
представени копия на 4 бр. фактури с доставчик „Златекс” ООД, както и
декларация за съответствие, издадена от производителя фактури №№ ***, ***, *** и ***. По активите на „Златекс”ООД в
сметка *** – „***” се води зърнокомбайн,
марка FENDT, модел 6335 С. Разликата между договорената парична стойност на
придобивания от ответната страна зърнокомбайн и частично заплатената към датата
на завеждане на И.М. сума възлиза на
243 520 лв.
По искане на
ответната страна по делото бе допуснат и изслушан като свидетел Д.П.Р.. Същият
заяви, че познава договора за закупуване на селскостопанска техника при
условията на финансов лизинг от 07.05.2014 г. сключен между „Златекс” ООД и
„ЗИД” ООД. Твърди, че той е намерил
фирмата „Сид и КО”, като комбайнът е бил
предоставен за закупуване като нов. Знае, че собствениците на „ЗИТ” и
„Сид и КО” са ***. Знае, че
комбайнът е бил предаден на фирма
„ЗИТ” нов. Имало е договор между
„Златекс” и „ЗИТ”, като продавача на комбайна е „Златекс”. Доколкото
знае комбайна е бил върнат от ЗИТ и бил
нулиран, а в последствие бил продаден на „Сид и КО”. Твърди, че е присъствал на
среща между двете страни, като договорката била, че „Сид и КО” ще закупи този
комбайн на отложено плащане, но не помни на каква договорена цена. Заявява, че
договор между „Златекс” и „Сид и КО” не му е даван за подписване. Имало е среща
с управителката на „Сид и КО” за договаряне на плащане, но не може да каже
какви суми.
По делото бе
назначена инженерно-техническа експертиза, която дава заключение, че
първоначалната регистрация на процесния
зърнокомбайн Марка” Фент”, модел 6335С рама № ********* е като нова
земеделска техника. Посочил е какви документи са се изисквали за регистрацията, като за процесния автомобил
не са представени квитанция за платена застраховка „Гражданска отговорност” по т.3 от Наредба №
2 от 03.02.2016 г. и копие от съдебно
решение за създаване на юридическото лице или декларация за вписване в Търговския регистър – т.4 от Наредба №
2/03.02.2016 г. В съдебно заседание вещото лице поясни, че в случая процесния
зърнокомбайн е нов и е регистриран като нова
земеделска техника и това е неговата първоначална регистрация.
Във връзка с
регистрацията на зърнокомбайна по делото
бе изискана от ОД „***” Я. всички
документи касаещи регистрацията на зърнокомбайна. С писмо изх. № *** г. ОД „***”
Я. е изпратило зав. копия от документите за регистрация, а именно: заявление за
регистрация вх. № *** г. подадено от „Сид и КО
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно осн. чл. 345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232,ал.2, предл.1 от ЗЗД.
Основното твърдение
на ищеца е, че ответника е встъпил като купувач на мястото на „ЗИТ” ЕООД в
договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при
условията на финансов лизинг№ ***07.05.2014г., по който ищеца е продавач и с предмет на договора
зърнокомбайн марка FENDT, модел 6335 С MCS при цена от 371 600лв. и ДДС от
74320, която е актуализирана с анекс от 10.12.2014г. на 381 600лв. и ДДС в
размер на 76320 лв., от където ищецът формира цената на договора, съответно
цената на частичния си иск, твърдейки, че тя не му е заплатена в пълен размер
от ответника, т.к. ответникът е заплатил сума в общ размер от 214 400лв. В
подкрепа на това твърдение обаче ищецът , чиято е доказателствената тежест, да
докаже факта на встъпване, не представи доказателства. От всички събрани в
производството писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че
действително ищецът е продал този зърнокомбайн на ответника, но това е станало
с друга сделка, а не въз основа на твърдяната по договор за финансов лизинг № ***г. и анекс към
него. По този
договор купувач на стоката е „ЗИТ”, а не ответникът „СИД и КО” ЕООД. По никакъв начин не се доказа
, че последният е встъпил в правата и задълженията на купувача „ЗИТ”, поради
което съдът приема, че ответникът не може да отговаря за задължения по този
договор. От представените 4 броя фактури се установява, че между страните е
имало сключен, макар и не в писмена форма, договор за продажба на зърнокомбайн,
но от тях не може да се достигне до извод, че е същият, за който ищецът твърди,
но с променен купувач, а именно ответникът по делото. За наличието на друг
договор между страните по делото говори и фактът, срокът за заплащане на
остатъка от цената по договора за финансов лизинг, съгл. анекса към него е до
31.12.2014г., докато за начална датата на новият договор се счита първата
фактура издадена от ищеца, която е с дата 29.05.2015г., т.е. пет месеца след
крайния срок на процесния договор.
Т.к. съдът приема, че
предмет на изследване е въведеният от ищеца договор № *** 07.05.2014г., то какви са били отношенията
между страните по друг сключен между тях договор е ирелевантен за спора. За
наличието на друг договор се съди от представените 4 броя фактури , послужили
като основание за регистрация на зърнокомбайна на ответното дружество, в които като
основание за плащане е посочен вноска по договор, но не процесния. Обстоятелството,
че тази сделка касае същият зърнокомбайн, който е бил предмет на сделката по
договора за финансов лизинг № ***2014г. , не означава имагинерно встъпване по договора. В случая стана въпрос за
промяна на една от страните по договора, като с твърдението за встъпване,
означава , поемане на дълга на стария длъжник от новия. Обикновено това става
със съгласието на всички страни , поради което се оформя в писмен вид. Поради
неформалния характер на договор за покупко-продажба, не е задължително
съгласието да е в писмен вид. В случая не бяха представени никакви
доказателства за такова съгласие и поемане на дълга/задължението по плащането
на цената по договора от страна на ответника по процесния договор. От
показанията на разпитания по делото свидетел Р., които съдът цени като
достоверни, се установи, че
зърнокомбайна е върнат от „ЗИТ”ЕООД на „Златекс”ООД, а сделката била анулирана,
като впоследствие бил продаден на „СИД и КО
Обстоятелството, че
зърнокомбайна се води в активите на „Златекс” ООД в сметка ***-„***” не формира
задължение на ответника към него. Същите нямат задължителна доказателствена
стойност, а подлежат на преценка с оглед други доказателства – първични счетоводни
документи, каквито не бяха ангажирани от ищеца.
Фактът дали ищецът е
продал нов зърнокомбайн или употребяван, за който факт беше изслушана съдебна
интежерно-техническа експертиза, както и доказателства по регистрацията на
зърнокомбайна от ОД”***” – гр.Я., касаят отново наличието на облигационна
връзка по друг договор между страните по делото, а не по въведения от ищеца
договор за финансов лизинг № ***г. и анекс към него, поради което съдът намира, че са ирелеванти за спора по
настоящото дело и не следва да ги обсъжда.
Предвид
гореизложеното искът на ищеца остана недоказан, поради което следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на
делото на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него
разноски по делото, които съобразно представения списък са в размер на 1300лв.
– платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното ,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ЗЛАТЕКС” ООД , вписано в ТР с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, бул.”Св.Патриарх Евтимий” №52, представлявано от *** Н.М.З.
иск по чл. 345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232,ал.2, предл.1 от ЗЗД против „СИД и
КО” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул.”Хан Тервел” №65 за заплащане на сумата от 23 520.00лв., представляваща
част от сумата от 243 520.00лв., дължима по Договор за осигуряване
доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов
лизинг № ***год., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗЛАТЕКС” ООД да заплати на
„СИД и КО” ЕООД направените по делото разноски в размер на 1300лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: