РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 31.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА адм.д. № 469 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 54, ал. 6 от ЗКИР, във вр. с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Административен съд-Ловеч е постъпила жалба от П.Х.Д., с адрес: ***, срещу Заповед № 18-9746/14.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, с която на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, ЕКАТТЕ ****, общ. Луковит, одобрена със Заповед № РД-18-859/11.12.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Жалбоподателят сочи, че обжалваната заповед е издадена въз основа на заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г., в което е посочено нанасяне на непълноти и грешки или ЯФГ, като намира, че в обжалваната заповед отново е допусната ЯФГ относно площта на процесния поземлен имот на жалбоподателя. В заключение се моли съда да отмени заповедта, като се претендират и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която поддържа жалбата, позовава се на заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, сочи, че подробни аргументи ще изложи в писмена защита, каквато не е представена, поддържа искането за присъждане на разноски.
Ответникът Началникът на СГКК-Ловеч, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна Община Луковит не се представлява и не ангажира писмено становище.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима.
Жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения:
С обжалваната Заповед № 18-9746/14.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, ЕКАТТЕ ****, общ. Луковит, одобрена със Заповед № РД-18-859/11.12.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР - Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. В обжалваната заповед не се сочи друго правно основание за изменение на КККР, освен чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, като не е посочено наличието на явна фактическа грешка по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР.
В обжалваната заповед е посочено единствено заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г., без да е посочено от кого е подадено това заявление.
С определение от с.з. на 29.09.2021 г. съдът е изискал от ответника заверено копие на заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г., каквото е представено с писмо на ответника вх. № 3306/19.10.2021 г. на л. 70-71 от делото. Видно от същото заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г. на л. 71 от делото, в същото е посочено единствено „служебна заявка“, както и „нанасяне на установени непълноти или грешки или ЯФГ“, като в заявлението не се сочи правно основание нито по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, нито по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Отделно в заявлението се сочи единствено обект – поземлен имот *****с. ****, ул. „****“, вид собственост – общинска частна, а обжалваната заповед е издадена с различен предмет, като с нея се нанася и нов обект – сграда с идентификатор ********, нанесена е промяна в границите на съществуващ обект – поземлен имот с идентификатор ********, като по същество не е променена площта на същия ПИ, а единствено начина на трайно ползване.
Независимо от посочените от жалбоподателя основания за отмяна, на снование чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка на законосъобразността на обжалвания ИАА на всички основания по чл. 146 от АПК.
Видно е, че обжалваната Заповед № 18-9746/14.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч е издадена от териториално и материално компетентния орган съгласно изричната разпоредба на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.
Обжалваната Заповед № 18-9746/14.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч е издадена в противоречие с разпоредбите на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.к. не са посочени фактически основания за процесното/обжалвано/ изменение в КККР.
В заповедта е посочено единствено, че се издава по заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г., без да е посочено от кого е това заявление. В заповедта не са посочени никакви фактически основани, а отделно видно от заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г. на л. 71 от делото, в същото е посочено единствено „служебна заявка“, както и „нанасяне на установени непълноти или грешки или ЯФГ“, като в заявлението не се сочи правно основание нито по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, нито по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Отделно в заявлението се сочи единствено обект – поземлен имот *****с. ****, ул. „****“, вид собственост – общинска частна, а обжалваната заповед е издадена с различен предмет, като с нея се нанася и нов обект – сграда с идентификатор ********, нанесена е промяна в границите на съществуващ обект – поземлен имот с идентификатор ********, като по същество не е променена площта на същия ПИ, а единствено начина на трайно ползване.
В обжалваната заповед са посочени единствено правни основания- разпоредбите на чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, като заповедта не съдържа фактически основания за издаването. Допълнително фактически основани лисват и в административната преписка, като съдът многократно е указвал на ответника доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, но от ответникът не се представят допълнителни писмени доказателства – част от административна преписка.
При това положение съдът намира, че обжалваната заповед страда от особено съществен порок във формата на акта предвид непосочването на каквито и да било фактически основания за издаването й. Съгласно константната практика на съдилищата липсата на мотиви е съществен порок, обосноваващ отмяна на оспорената заповед. Видно от приложената от ответника административна преписка, от същата не може да се направи какъвто и да било извод за фактическите основания за издаването на заповедта. В обяснителната част към заповедта е посочено единствено какви са измененията в КККР, но липсва каквато и да било информация за мотиви за същите изменения.
Допълнително посочените в заповедта само с цифри правни основания по чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР не са посочени в заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г., като в същото е посочено, че е „служебна заявка“, не се сочат правни основания, като с думи е посочено бланкетно „нанасяне на установени непълноти или грешки или ЯФГ“, като следва да се посочи, че установяване на непълноти или грешки е различно правно основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, различно от установяване на явна фактическа грешка по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, поради което и остава неизяснен въпросът - на кое именно правно основание - дали по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР е допуснато обжалваното изменение.
Отделно, както беше посочено по-горе, обектите на изменението в обжалваната заповед и в заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г. са различни, като в заявлението се сочи единствено обект – поземлен имот *****с. ****, ул. „****“, вид собственост – общинска частна, а обжалваната заповед е издадена с различен предмет, като с нея се нанася и нов обект – сграда с идентификатор ********, нанесена е промяна в границите на съществуващ обект – поземлен имот с идентификатор ********, като по същество не е променена площта на същия ПИ, а единствено начина на трайно ползване.
Ето защо съдът намира сочените нарушения на нормата на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - неспазване на установената форма /не се сочат фактически основания за издаването на административния акт, а посочените правни основания са непълни от една страна, като не съответстват на заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г., а от друга страна и взаимноизключващи се - с посочването едновременно на „нанасяне на установени непълноти или грешки или ЯФГ“/ за достатъчно съществени нарушения на формата и само на това основание заповедта следва да се отмени. Следва да се отбележи, че липсата на мотиви съществено затруднява по-нататъшната проверка на акта относно останалите изисквания на чл. 146, т. 3-5 от АПК.
Относно проверката за съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази следното:
С определение от з.с.з. на 14.01.2021 г. съдът е указал на ответника доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, като същото е указано повторно на ответника с протоколно определение от 17.03.2021 г., като е указано на ответника да сочи допълнителни доказателства и за трети път с протоколно определение от 29.09.2021 г. Въпреки указаната многократно доказателствена тежест на ответника, от ответника не се представят други допълнителни доказателства, като с писмо вх. № 3306/19.10.2021 г. на ответника се представя повторно същата административна преписка, без да се представят каквито и да било други доказателства.
Видно от първоначалната административна преписка на л. 12 и сл. от делото, както и от повторно представената административна преписка на л. 70 и сл. от делото, в същата липсва уведомление по чл. 26 от АПК до жалбоподателя П.Х.Д.. По делото е налично уведомление по чл. 26 от АПК /на л. 33 и л. 89 от делото/ единствено до Община Луковит. Едва от заключението на СТЕ и разпита на вещото лице инж. К.К., както и от обясненията на жалбоподателя П.Х.Д. в съдебно заседание на 20.04.2022 г. става ясно, че ответникът е издал оспорената заповед не въз основа на заявление от конкретно заинтересовано лице, а служебно, което се установява и от заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г. на л. 71 от делото, в което е посочено единствено „служебна заявка“.
След измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. за административния орган отпадна задължението да съставя констативен акт за установяване на непълноти или грешки в кадастралната карта. Той обаче е бил длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми известните му заинтересовани лица за започналото пред него производство. Тази разпоредба е обща и касае всички административни производства, доколкото в специален закон не е изключено нейното приложение. Регламентираното с нея правило е гаранция за правата на засегнатите от административния акт лица и дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си, като представи становище и доказателства в негова подкрепа.
При положение, че ответникът служебно стартира производството по издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, то абсолютно задължително е било да изпрати уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК до известната му заинтересована страна - жалбоподателя П.Х.Д., каквото уведомление по чл. 26 от АПК няма доказателства да е изпращано. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, които сами по себе си също са основание за отмяна на обжалваната заповед. При нарушение на чл. 26 от АПК – неуведомяване на жалбоподателя П.Х.Д. за започване на производството по издаване на обжалваната заповед, при допуснати и нарушения на чл. 34 от АПК – неосигуряване на възможност на жалбоподателя да се запознае с доказателствата по преписката, неосигуряване на възможност на жалбоподателя да изрази становище по представените доказателства, както и неосигуряване на възможност да направи искания и възражения /чл. 34 от АПК/, са допуснати и съществени нарушения на чл. 35 от АПК, защото обжалваната заповед е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не са обсъдени обяснения и възражения на заинтересованата страна П.Х.Д. по причина, че същият не е бил уведомен за започване на производството по издаване на обжалваната заповед.
Ето защо съдът намира, че допуснатите нарушения на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК поотделно и в съвкупност са съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което и на това основание Заповед № 18-9746/14.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч следва да бъде отменена.
Оспорената Заповед № 18-9746/14.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, отделно от сочения по-горе порок във формата – отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, е издадена и в противоречие на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид липсата на посочено фактическо основание в заповедта, съдът не дължи по-подробна аргументация относно нарушението на материалноправните разпоредби.
Съдебната практика е категорична, че е незаконосъобразно да се разширява кръга на предпоставките за изменение на КК и КР, извън тези, посочени в специалните текстове на чл. 51 и чл. 53 от ЗКИР, но по изложените по-горе съображения във връзка с липса на фактически основания, съдът не би следвало да обсъжда хипотези.
Отделно, както беше посочено по – горе, в заявление вх. № 09-118706-30.09.2020 г. не се сочат правни основания, като с думи е посочено бланкетно „нанасяне на установени непълноти или грешки или ЯФГ“, като следва да се посочи, че установяване на непълноти или грешки е различно правно основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, различно от установяване на явна фактическа грешка по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, поради което и остава неизяснен въпросът на кое именно правно основание - дали по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР е издадена обжалваната в настоящото производство заповед.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед, както и от заключението на ВЛ К.К., което като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, с обжалваната заповед и скицата-проект към нея западната и северната граница на процесния имот, както и очертанията на построената в този имот жилищна сграда, не са вярно отразени, като вярно е отразена само източната граница. Ето защо съдът намира обжалваната заповед и за материално незаконосъобразна – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК
Поради гореизложеното подадената жалба е основателна, предвид наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което съдът следва да отмени оспорената заповед.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, претендирани в списък на л. 150 от делото общо в размер на 1260 лв., както следва: 10 лв.- държавна такса, видно от преводно нареждане на л. 5 от делото, 600 лв. – адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 68 от делото, 650 лв.– депозит за вещо лице, видно от преводно нареждане на л. 125 от делото и преводна нареждане 142 от делото, или общо сумата от 1260 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Х.Д., с адрес: ***, Заповед № 18-9746/14.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч.
ОСЪЖДА на чл. 143, ал. 1 от АПК Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч да заплати на П.Х.Д., с адрес: ***, сумата от 1260 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: