Мотиви по Н.А.Х.Д.№ 3442/2015г.,
Наказателно отделение, 4-ти състав
Пловдивска районна прокуратура е внесла Постановление
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
на основание чл.78а спрямо обвиняемите В.М.В.
и З.З.Д. по досъдебно производство №81/2014г. по описа на Сектор „Пътна
полиция” – ОДМВР - Пловдив, (пр.пр. №3761/2014г. по описа на ПРП) за
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,
пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че:
Обвиняемият В.М.В.
***, при управляване на моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, от ЗДвП- „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”, чл. 20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато превозните
средства, които управляват”, чл. 20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товара, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл. 25 ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност да премине в друга лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразя с тяхното положение, посока и скорост на движение” и чл. 37 ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото пътно
превозно средство в длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства”, при което по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване
със З.З.Д. е причинил средни телесни повреди на пострадалия К.И.П., изразяващи
се в: открита импресионна фрактура на черепа, проникваща в черепната кухина,
довело до нараняване, проникващо в черепната кухина; счупване на базата на
черепа, остър епидурален кръвоизлив в черепно-слепоочно-теменната област,
контузия на мозъка и кръвоизлив, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; следоперативен дефект на черепните кости, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване-изкълчване на втори шиен
прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на шията и врата и
десностранна централна хемипареза, довела до трайно затрудняване движенията на
десните крак и ръка.
Престъплението по чл.
343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение
срещу В.В. предвижда наказание „Лишаване
от свобода” до 3 /три/ години или „Пробация”. Обвиняемият В.В. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от Глава Осма, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, което дава възможност за прилагане на приоритетната
разпоредба на чл.78а от НК. Предвид това и на основание чл.252 във вр. с чл.
чл.248, ал.2, т.4 и чл.376, ал.1 от НПК настоящият състав разгледа обвинението
срещу В. по реда на особеното
диференцирано производство по чл.375 и сл. от НПК.
Обвиняемият З.З.Д.
***, при управляване на моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”, чл. 6 т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”, чл. 20 ал.1 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват”, чл. 20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товара, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрят, когато възникне опасност за движението”, чл.
21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категория „В” е забранено да превишава стойност на 50 км/ч
в населено място”, чл. 31 ал.1 вр. ал.7 пр.1 от ППЗДвП: „За регулиране
движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки,
стеснени и други участъци от пътя, се използват светофари с по 3 светещи
полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен
цвят на светлината” и чл. 37 ал.7 пр.1 от ППЗДвП: „Светлинните сигнали имат
следното значение: червената светлина означава „Преминаването е забранено”.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията” или,
ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или пешеходната пътека”, при което по непредпазливост в
условията на независимо съпричиняване със В.М.В. е причинил средни телесни
повреди на пострадалия К.И.П., изразяващи се в: открита импресионна фрактура на
черепа, проникваща в черепната кухина, довело до нараняване, проникващо в
черепната кухина; счупване на базата на черепа, остър епидурален кръвоизлив в
черепно-слепоочно-теменната област, контузия на мозъка и кръвоизлив, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; следоперативен дефект на
черепните кости, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота; счупване-изкълчване на втори шиен прешлен, довело до трайно
затрудняване движенията на шията и врата и десностранна централна хемипареза,
довела до трайно затрудняване движенията на десните крак и ръка.
Престъплението по чл.
343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е повдигнато
обвинение срещу З.Д. предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до 3 /три/ години или „Пробация”. Обвиняемият Д. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, което дава възможност за прилагане на
приоритетната разпоредба на чл.78а от НК. Предвид това и на основание чл.252
във вр. с чл. чл.248, ал.2, т.4 и чл.376, ал.1 от НПК настоящият състав
разгледа обвинението срещу Д. по
реда на особеното диференцирано производство по чл.375 и сл. от НПК.
В съдебно заседание ПРП, редовно призована, изпраща
представител. Поддържа предявеното обвинение и спрямо двамата подсъдими. Взима
становище, че е изпълнен съставът на престъплението по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1
от НК като не са спазени правилата за движение по пътищата и в следствие на
това при независимо съпричиняване е причинена средна телесна повреда на
пострадалия по непредпазливост. Моли съда да признае подсъдимите за виновни
като им наложи административно наказание „глоба” в минимален размер. Относно
наказанието „Лишаване от право на управление на МПС” предоставя на преценката
на съда.
Обвиняемият В.,
редовно призован, се явява лично и с адв.С.. Възползва се от правото си по
чл.55 във вр. с чл.115, ал.3 от НПК и дава подробни обяснения по повдигнатото
му обвинение в последното по делото съдебно заседание. Настоява, че не е
виновен за настъпилото ПТП. Счита, че е спазил всички правила по ЗДвП. Не бил
видял МПС-то управлявано от подсъдмия Д. и поради тази причина е преминал през
кръстовището.
Надлежно упълномощеният защитник на обвиняемия – адв.С.
пледира за постановяване на
съдебен акт с оправдателен диспозитив спрямо подзащитния му. Твърди, че
е налице случайно деяние като обвиняемият В.
нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици.
Обвиняемият Д.,
редовно призован, явява се лично и с адвокат Д.. Възползва от правото си по
чл. 55 във вр. с чл. 115 ал.4 от НПК и отказва да даде обяснения.
Упълномощеният от него защитник адв. Д. счита, че
обвиняемият Д. не е изпълнил състава
на престъплението по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Алтернативно моли, ако съдът счете, че е обвиняемият е извършил процесното
престъпление, да наложи санкция, която да бъде съобразена с личната опасност на
дееца, както и да не се налага наказанието „Лишаване от право на управление на
МПС”, а ако се наложи такова – то да е в предвидения от закона минимален
размер.
Разяснено е правото по чл. 343, ал.2 НК на пострадалия
от ПТП К.И.П., който лично се явява в съдебно заседание и желае наказателното
производство да продължи.
СЪДЪТ след като прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства по досъдебно производство №
81/2014 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” – ОДМВР Пловдив, (пр.пр. №
3761/2014 г. по описа на ПРП), намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият В.М.В. е роден на ***г***,
****, български гражданин, с постоянен адрес:***, с висше образование, вдовец,
пенсионер, ЕГН: **********, неосъждан.
Обвиняемият З.З.Д. е роден на ***
***, ****, български гражданин, с постоянен адрес:***3, със средно образование,
студент, неженен, с ЕГН: **********, неосъждан.
Към 05.04.2014 г. обвиняемите са притежавали свидетелство за управление
на МПС.
На 05.04.2014г. обвиняемият З.Д. управлявал МПС – лек автомобил марка
„Опел”, модел „Астра”, с рег. № **** в по средната лента на източното платно за
движение на бул. „Кукленско шосе” в гр. Пловдив, в посока от юг на север” като
в автомобила били и св.К.И.П. и св.Ц.Н.К.. По същото време обвиняемият В.В. управлявал лек автомобил, марка
„Рено”, модел „Клио”, с рег. № **** по лявата лента на западното платно за
движение на бул. „Кукленско шосе” в гр. Пловдив, в посока от север към юг.
Обвиняемият В. предприел маневра
„завой наляво”, след което спрял преди да навлезе в източното платно. Когато
автомобилът на обвиняемият Д. бил на
около 130 м., обвиняемият В.
потеглил и след като навлязъл в кръстовището на кръстовището на зелен сигнал в
източното платно спрял и пак потеглил на жълт към червен сигнал. През това
време обвиняемият Д. се движил със
скорост от 98 км/ч и навлязъл в кръстовището като преминал на червен сигнал.
Той отклонил управлявания от него автомобил надясно, при което настъпил удар в
предната лява част на автомобил „Опел”и предната дясна част на автомобил
„Рено”. След удара лекият автомобил „Опел” напуснал платното за движение отдясно,
ударил се в метален стълб, завъртял се и в последствие спрял. От удара
автомобилът „Рено” също се завъртял като в последствие спрял. Вследствие на
удара пострадал св.К.П., на когото били причинени травматични увреждания и
същият се намирал в коматозно състояние. На място пристигнали служители на
сектор „Пътна полиция” – ОДМВР Пловдив и екип на спешна медицинска помощ, който
откарал пострадалия П. в УМБАЛ „Св.Г.”***. Там му били направени две оперативни
интервенции – на дата 05.04.2014 г. и 07.04. 2014 г. и една оперативна ревизия
– на дата 14.04.2014 г. Установило се, че от ПТП-то на пострадалия П. са
причинени следните травматични увреждания: открита импресионна фрактура на
черепа, проникваща в черепната кухина, довело до нараняване, проникващо в
черепната кухина; счупване на базата на черепа, остър епидурален кръвоизлив в
черепно-слепоочно-теменната област, контузия на мозъка и кръвоизлив, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; следоперативен дефект на
черепните кости, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота; счупване-изкълчване на втори шиен прешлен, довело до трайно
затрудняване движенията на шията и врата и десностранна централна хемипареза,
довела до трайно затрудняване движенията на десните крак и ръка.
По
доказателствата:
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
несъмнено установена въз основа частично кредитираните от съда обяснения на В., дадени в хода на съдебното
следствие (л.42-43 от делото) и неговите обяснения, дадени в досъдебното
производство (л.120 от досъдебното производство), показанията на св. Ц. К. (л.30
от досъдебното производство), св. С.С.П. (л.31 от досъдебното производство),
съдебномедицинската експертиза (л.33-45 и л.61-65 от досъдебното производство)
и допълнителната съдебномедицинска експертиза (л.48-58 от досъдебното
производство), автотехническа експертиза (л.66-84 от досъдебното производство)
и допълнителни автотехнически експертизи (л.27-37 от делото и л.122-142 от
досъдебното производство), разпита на вещото лице С.М. (л.43-44 от делото),
техническа експертиза (л.87-89 от досъдебното производство), протокол за оглед
на местопроизшествие от 05.04.2014 г. (л.7-8 от досъдебното производство) и
албум за посетено местопроизшествие (л.9-17 от досъдебното производство)
протокол за оглед на веществени доказателства от 27.08.2014 г. (л.92-93 от
досъдебното производство), справка за съдимост на В.М.В. (л.95 от досъдебното
производство), справка за съдимост на З.З.Д.
(л.97 от досъдебното производство), справка за нарушения на В.М.В. (л.98 от
досъдебното производство), справка за нарушения на З.З.Д. (л.99 от досъдебното
производство), характеристична справка на В.М.В. (л.100 от досъдебното
производство), характеристична справка на З.З.Д. (л.101 от досъдебното
производство)
Относно мястото, механизма и участниците в настъпилото
ПТП доказателства се извличат от протоколите за разпит на св. Ц. К., С.П., К.И.П..
Така от показанията на св. Ц. К. непосредствен
очевидец на инцидента се установява, че на 05.04.2014г. около 11:30 часа той,
обвиняемият Д. и св. К.П. са се движили с лек автомобил „Опел Астра“ по
Кукленско шосе посока юг-север. Свидетелят е стоял на предна дясна седалка, а
св. П. на задна дясна седалка, съответно обвиняемият Д. е управлявал лекия
автомобил. Произшествието станало на надлез „Родопи“ пред бензиностанция „ОМВ“.
Свидетелят си спомня, че е видял лекия автомобил марка „Рено Клио“, който идвал
от другото / насрещно/ платно на булеварда, който автомобил навлезнал в
кръстовището. Водачът на л.а „Рено Клио“ бил предприел маневра за извършване на ляв завой като бил спрял в
кръстовището. В един момент тръгнал,
после отново спрял, след това изведнъж потеглил. В момента на потеглянето на
„Реното“ по спомен на св. К. л.а „Опел Астра“ бил на около 20 метра разстояние,
след което настъпил ударът. Св. К. си спомня, че обвиняемият Д. е навлязъл в
кръстовището на зелен светофар. Последното, ведно с обясненията на обвиняемия Д.,
че е навлязъл в кръстовището на зелен светофар настоящата инстанция категорично
не възприема за достоверно поради обясненията на обв. В., който е управлявал
л.а „Рено Клио“ и които обяснения кореспондират с анализа на приетата по делото
циклограма, от която се вижда, че „Рено Клио“ след навлизане в кръстовището на
зелен сигнал е било спряло, за да изчака насрещния трафик от 27 автомобила и е
потеглило на жълт или червен сигнал и тъй като л.а „Опел Астра“ е навлязъл в
кръстовището след потеглянето на Реното, то следва, че Опелът е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал. В тази насока е т.4 от заключението към приетата
по делото допълнителна автотехническа експертиза. Следователно, обвиняемият Д.
е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, който извод
е несъмнен, тъй като се подкрепя от така анализираните доказателства.
От обясненията на обвиняемия Д., показанията на св. С.П.
и св. Ц. К. и частично от обясненията на обвиняемия В.В. се установява, че
обвиняемият В. е управлявал л.а „Рено Клио“ по булевард Кукленско шосе посока
север-юг като приближавайки към кръстовището, където е разположена
бензиностанция ОМВ е светофарът е бил на червен сигнал. Обвиняемият В. е целял
извършването на ляв завой, спрял е червения сигнал, после светнало жълт сигнал,
а след това зелен при което придвижил Реното в мъртвата зона, между двете
островчета в кръстовището, за да изчака движението на насрещно движещите се
автомобили от юг на север. След като изчакал преминаването на автомобилите,
обвиняемият в обясненията си посочва, че погледнал последно и не видял друг
автомобил, при което с включен ляв мигач потеглил, след което настъпил ударът с
л.а „Опел Астра“. В тази си част съдът не кредитира обясненията на обвиняемия и
ги приема като защитна теза. Това което се приема за достоверно е че обвиняемият
В. е навлязъл в кръстовището на зелен светофар, спрял е за да изчака насрещно
движещите си автомобили, при което е потеглил на жълт към червен светофар,
видял е насрещно приближаващия л.а „Опел Астра“, спрял е и като е разчитал, че
насрещно приближаващия се автомобил ще спре е предприел маневрата при което е
последвал ударът. Този извод следва преди всичко от показанията на св. Ц. К.,
който си спомня, че л.а „Рено“ е бил спрял вътре в кръстовището, в един момент
е тръгнал, после отново е спрял, след това изведнъж потегли пред нас в момента,
когато ние се намирахме на около 20 метра разстояние, при което двете коли са
се ударили. В подкрепа на горния извод са и показанията на св. С.П., който
излага, че водачът л.а „Опел Астра“ бил казал, че е видял Реното, което е
извършвало завой наляво, но автомобилът ту спирал, ту тръгвал. Според т.5 от
допълнителното заключение на вещото лице на л. 122-142 от досъдебното
производство обвиняемият В. е управлявал л.а „Рено Клио“ по лявата лента за
западното платно като кръстовището на бензиностанция ОМВ е предприел маневра
„завой на ляво“ след което е спрял преди да навлезе в източното платно. Когато
л.а автомобил „Опел Астра“ е бил на
около 130 м. водачът на Реното е потеглил и след като е навлязъл в източното
платно е спрял, след което веднага пак е потеглил. През това време водачът на
Опелът не е реагирал, за да намали скоростта, при което е настъпил ударът. Във
второто допълнително заключение на вещото лице извършено в хода на съдебното
производство се установява, че водачът на Реното предвид наличния завой на пътя
преди кръстовището и наличието на предпазна ограда на разделителния остров
между двете платна е нямал добра видимост към Опела, ако е можел да забележи
нещо при потеглянето си на жълт или червен сигнал, за да освободи кръстовището,
то е било горната част /покрива/ на Опела. Вещото лице в открито съдебно
заседание при разпита си посочва, че на 130 м. вероятно обвиняемият В. не е
виждал Опела, но на 90 метра със сигурност го е виждал. Следователно, второто
допълнително заключение на вещото лице съпоставено с показанията на св. К., св.
П., обясненията на обвиняемия Д. водят до единствения и несъмнен извод от
фактическа страна, че към момента на първото потегляне обв. В. не е виждал
насрещно движещия се лек автомобил Опел, който е бил на разстояние от 130 метра
/ предвид на наличния завой и предпазна ограда/, това е мотивирало и водачът да
придвижи автомобила напред до колкото вече е пропуснал всички насрещно идващи
коли. В следващият момент когато Опелът е на 90 метра от ударът, обв. В. е
видял същият, което е мотивирало и спирането в кръстовището. Същевременно обаче
В. в обясненията си излага, че когато е спрял в кръстовището и преди да потегли
е погледнал светофара, който е бил с жълт сигнал, след което е предприел
маневрата е и последвал ударът с Опела. При това положение съдът приема, че
второто потегляне е било след като обв. В. е виждал Опела, но като е разчитал,
че последният ще спре на червен сигнал. Последното не се е случило при което е
настъпил удар в предната лява част на Опела и в предната дясна част на Реното.
Ето защо не се кредитират обясненията на обв. В., че не е видял насрещно
идващия Опел и че се е изтеглил от кръстовището, когато не е имало повече
автомобили. Ако се приеме противното, т.е да се кредитират показанията на
обвиняемия не би могло да се обясни защо той е потеглил след като е бил в
кръстовището, а после спрял, след което отново е потеглил. В тази връзка
първото спиране е несъмнена индиция, че обв. В. е видял и целял да пропусне
обв. Д., а последващото тръгване е било обусловено от преценката му, че обв. Д.
ще спре, ще се съобрази с червения сигнал на светофара и ще му позволи
безопасно да напусне кръстовището.
След удара
Опелът е напуснал платното за движение отдясно, където се е ударил в метален
стълб, след което се завъртял и е спрял на място в положение отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. След удара
Реното се е завъртяло и спряло на мястото и в положението отразени в протокола
за оглед и видни от приложения фотоалбум.
Съгласно основното и допълнителните заключения на
вещото лице М. основната причина за настъпилото ПТП е че обв. Д. не е реагирал
на опасността от удар с Реното поради това, че управляваното МПС се е движело
със скорост от 98 км/ч и не е имал възможност да спре или избегне ударът, както
и поради това, че е навлязъл в кръстовището на червен светофар. Съответно обв. В.
е предприел маневра „ляв завой“ по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Опел Астра“
От приетата по делото СМЕ се установяват
инкриминираните с обвинителния акт травматични увреждания за които и по делото
няма спор, че са настъпили в резултат на осъщественото ПТП.
На основата на така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обвиняемият В.М.В.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.
От обективна
страна на 05.04.2014г.
в гр.Пловдив, на бул.”Кукленско шосе”, при управляване на моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, от ЗДвП- с предприетата
маневра „ляв завой“ е създал опасност от удар с насрещно идващия лек автомобил
„Опел Корса“ като без да го пропусне е поставил в опасност живота и здравето на
пострадалия П.. Нарушени са и чл. 20 ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП като обвиняемият не е отчел
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ обективно няма да
спре и ще навлезе в кръстовището, при което при предприемане на маневра „ляв
завой“ възниква опасност от удар. С осъществената маневра не е изпълнено
изискването на закона за спиране, когато възникне опасност за движението. В
случая противоправността на деянието произтича от обстоятелството, че
обвиняемият В. е виждал насрещно връхлитащия „Опел Астра“ и въпреки че последният е бил длъжен да спре
на червения сигнал на светофара, В. не е преценил, че обективно при тази
скорост това не е възможно и независимо от това е предприел маневра „ляв завой“,
при което е допуснал тежко ПТП. Нарушен е и чл.25, ал.1 ЗДвП, тъй като
обвиняемият В. преди да започне маневрата, не се е убедил че няма да създаде
опасност за участниците в движението, както и чл.37, ал.1 ЗДвП съгласно, който при завиване наляво за
навлизане в друг път, водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Това дава
основание на настоящия съд да приеме, че с нарушението на цитираните задължителни
правила за движение по пътищата обвиняемият В. сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП.
С оглед горните си действия В. по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалия
К.П., изразяваща се в множество травматични увреждания, а именно: открита импресионна фрактура на черепа, проникваща в
черепната кухина, довело до нараняване, проникващо в черепната кухина; счупване
на базата на черепа, остър епидурален кръвоизлив в черепно-слепоочно-теменната
област, контузия на мозъка и кръвоизлив, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; следоперативен дефект на черепните кости, довело до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване-изкълчване на
втори шиен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на шията и врата и
десностранна централна хемипареза, довела до трайно затрудняване движенията на
десните крак и ръка.
Обвиняемият е годен субект на престъплението, тъй като
е привел в действие механизмите и уредите на моторното превозно средство – лек
автомобил по смисъла на §12, б.”а” във вр. с §6, т.11 от ЗДвП. В качеството си
на водач на ППС и участник в движението със своите действия и бездействието си
да предотврати настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, е оказал влияние
на движението по пътя и други участници в него.
На следващо място в резултат на ПТП – по-конкретно в следствие
на удара между управлявания от В. лек
автомобил и този, управляван от обвиняемия Д.
на пътуващия в превозно средство на последния пострадал П. е причинена средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2, пр.6 във вр. с ал.1 от НК. Изложеното заключение в
съдебно-медицинската експертиза и ползваните от вещото лице-съдебен медик
писмени материали относно причинените на пострадалия П. травматични увреждания
съответстват по медико-биологичния си и правен характер на изложеното и в ППл
на ВС № 3 от 27.09.1979г. по н.д. № 6/1979 г.
Налице е независимо съпричиняване, при което от
обективна страна, престъпният резултат не би настъпил ако не беше участието на
всеки един от обвиняемите. Конкретно обвиняемият В. е допринесъл за престъпния
резултат като е предприел маневрата „ляв завой“, без да се увери, че това може
да се извърши безопасно и без да пропусне насрещно идващия лек автомобил „Опел
Астра“ предвид че го е виждал на 90 метра от удара.
От субективна
страна обвиняемият не е предвиждал общественоопасния характер на
деянието си и неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди и предотврати (чл.11,
ал.3, пр.1 от НК), т.е.
е действал виновно, при проявена непредпазливост /”несъзнавана непредпазливост”,
небрежност/. Несъзнателната непредпазливост на обвиняемия се изразява в липса
на представи за настъпилото общественоопасно деяние, но въпреки това за В. е било психически възможно да
предвиди неблагоприятните последици от своето поведение. В конкретния случай
това му поведение на водач на пътно превозно средство е било несъобразено с
указаните правила за движение в релевантния за случая ЗДвП. Не са налице данни
по делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което да го е
лишило от възможността да изведе в съзнанието си представи за
общественоопасните последици от деянието.
Настоящият състав не намира за налични основания за
прилагане разпоредбата на чл.15 от НК, , /т.нар. „случайно деяние”/, в какъвто
смисъл са твърденията на защитника на обвиняемия, спрямо поведението на
обвиняемия В.. Опровергаване на тази
теза произтича от показанията на св.Ц. К. и показанията на св. С.П., последният
от които няма преки впечателяния от случая, и останалия писмен материал, но
главно от заключението на приетата от съда автотехническа експертиза, според
което водачът на автомобил марка „Рено” модел „Клио” е имал техническата
възможност да избегне произшествието, ако бе отложил потеглянето си, за да
пропусне л.а. марка „Опел” модел „Астра”. Следва да се посочи, че обвиняемият В.
е бил длъжен да предвиди, че ако предприеме маневрата „ляв завой“ ударът с насрещно движещия се лек автомобил „Опел
Астра“ е бил неизбежен, съответно могъл е да отложи маневрата като го пропусне,
при което е щял да предотврати ПТП – то и престъпният резултат.
Задължението за предвиждане произтича от конкретен
нормативен акт – в случая това е ЗДвП – чл. 37, ал.1, чл.25, ал.1, чл.20, ал.1
и ал.2 вр с чл. 5, ал.1. Налице е била обективната възможност за предвиждане на
удара, тъй като при установената фактическа обстановка обвиняемият В. реално е
могъл да възприеме със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими
за предвиждане на последиците. Освен това той е разполагал и с необходимото
време за протичане на онези мисловни процеси, които ще доведат до предвиждане
на резултата.
Налице е и субективната възможност за предвиждане на престъпния резултат. Тя
обхваща интелектуални възможности и необходимите познания за предвиждането на
конкретните последици.
По изложените съображения обвиняемият В.М.В. на основание чл. 378, ал. 4, т.
1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал.1 от НК следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1
от НК.
Обвиняемият З.З.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.
От обективна
страна в действителност 05.04.2014г. в
гр.Пловдив, на бул.”Кукленско шосе”, при управляване на моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, от ЗДвП – поставил е в опасност живота и
здравето на участниците в ПТП-то, чл. 6 т.1 от ЗДвП – не е съобразил поведението
си като е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, с което е нарушил и
чл. 31, ал.1, вр. с ал.7, пр. 1 ППЗДвП и чл. 37, ал.7, пр. 1 ППЗДвП. Нарушени
са и чл.20, ал.1 и ал. 2, както и чл. 21, ал.1 ЗДвП като се е движил със
скорост от 98 км/ч. при максимално разрешени 50 км/ч за населено място, без да
се съобрази с конкретните условия на пътната обстановка – а именно че навлиза в
кръстовище както и че в кръстовището има друг автомобил, който предприема
маневра „ляв завой“
Това дава
основание на настоящия съд да приеме, че с нарушението на цитираните задължителни
правила за движение по пътищата обвиняемият Д. сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП.
С оглед горните си действия Д. по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
пострадалия К.П., изразяваща се в открита импресионна
фрактура на черепа, проникваща в черепната кухина, довело до нараняване,
проникващо в черепната кухина; счупване на базата на черепа, остър епидурален
кръвоизлив в черепно-слепоочно-теменната област, контузия на мозъка и
кръвоизлив, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
следоперативен дефект на черепните кости, довело до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота; счупване-изкълчване на втори шиен прешлен, довело
до трайно затрудняване движенията на шията и врата и десностранна централна
хемипареза, довела до трайно затрудняване движенията на десните крак и ръка.
Обвиняемият е годен субект на престъплението, тъй като
е привел в действие механизмите и уредите на моторното превозно средство – лек
автомобил по смисъла на §12, б.”а” във вр. с §6, т.11 от ЗДвП. В качеството си
на водач на ППС и участник в движението със своите действия и бездействието си
да предотврати настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, е оказал влияние
на движението по пътя и други участници в него.
На следващо място в резултат на ПТП – по-конкретно в следствие
на удара между управлявания от Д. лек
автомобил и този, управляван от обвиняемия В. на пътуващия в превозно средство
на първия пострадал П. е причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.6 във вр. с ал.1 от НК, изразяваща се в открита импресионна фрактура на черепа, проникваща в
черепната кухина, довело до нараняване, проникващо в черепната кухина; счупване
на базата на черепа, остър епидурален кръвоизлив в черепно-слепоочно-теменната
област, контузия на мозъка и кръвоизлив, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; следоперативен дефект на черепните кости, довело до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване-изкълчване на
втори шиен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на шията и врата и
десностранна централна хемипареза, довела до трайно затрудняване движенията на
десните крак и ръка. Последното е нарушило ежедневния ритъм на живот и
работа на млад мъж в трудовоактивна възраст. Изложеното заключение в
съдебно-медицинската експертиза и ползваните от вещото лице-съдебен медик
писмени материали относно причинените на пострадалия П. травматични увреждания
съответстват по медико-биологичния си и правен характер на изложеното и в ППл
на ВС № 3 от 27.09.1979г. по н.д. № 6/1979 г.
Налице е независимо съпричиняване, при което от
обективна страна, престъпният резултат не би настъпил ако не беше участието на
всеки един от обвиняемите. Конкретно обвиняемият Д. е допринесъл за престъпния
резултат като е навлязъл в кръстовището в голяма скорост, извън законово
разрешената и извън технически допустимата скорост, при която би могъл да овладее
МПС – то. Навлизането в кръстовището е при червен светофар и при наличието на
друг автомобил марка „Рено Клио“, който е предприемал маневрва „ляв завой“, за
да напусне кръстовището. Обвиняемият Д. е причинил ударът поради невъзможността
да спре безопасно или да заобиколи другия автомобил, като след него лекият
автомобил „Опел” напуснал платното за движение отдясно, ударил се в метален
стълб, завъртял се и в последствие спрял.
От субективна
страна обвиняемият не е предвиждал общественоопасния характер на
деянието си и неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди и предотврати (чл.11,
ал.3, пр.1 от НК), т.е.
е действал виновно, при проявена непредпазливост /”несъзнавана непредпазливост”,
небрежност/. Несъзнателната непредпазливост на обвиняемия се изразява в липса
на представи за настъпилото общественоопасно деяние, но въпреки това за Д. е било психически възможно да
предвиди неблагоприятните последици от своето поведение. В конкретния случай
това му поведение на водач на пътно превозно средство е било несъобразено с
указаните правила за движение в релевантния за случая ЗДвП. Не са налице данни
по делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което да го е
лишило от възможността да изведе в съзнанието си представи за
общественоопасните последици от деянието. В допълнение обвиняемият Д. е бил
длъжен да се движи със законово разрешената скорост, да спре на червен сигнал и
да пропусне лекия автомобил „Рено Клио“. Като не е сторил, това обвиняемият Д. е
можел да предвиди настъпването на ПТП –то и престъпният резултат.
По изложените съображения обвиняемият З.З.Д. на основание чл. 378, ал. 4, т.
1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал.1 от НК следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1
от НК.
По
наложеното наказание:
Районният съд в този му състав намира, че са налице задължителните
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, предвид императивния
характер на същата, като В. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание за извършеното от него престъпно деяние по смисъла на
чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342,
ал.1 от НК.
За стореното от В.
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до 3 /три/
години или „Пробация”, деецът да не представлява голяма обществена опасност, а
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин. Към деня на
извършване на деянието, а също и към настоящия момент обвиняемият В. не
е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в
настоящето производство спрямо него, от деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди, предвид на което не е налице материално-правна пречка за прилагането
разпоредбата на чл.78а от НК. Извършеното деяние не попада под ограничителната
норма на чл.78а, ал.6 от НК, доколкото на пострадалия е причинена средна
телесна повреда и няма данни обвиняемият да е бил в „пияно състояние” по
смисъла на тази разпоредба.
При индивидуализация размера на административното
наказание, съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на обвиняемия, както и че същият няма наказания по
административен ред за нарушения по ЗДвП, стриктното му процесуално поведение
както на досъдебното производство, така и пред съда, възрастта му, фактът, че
същият е пенсионер. Съдът намери за смекчаващо вината обстоятелства и
съжалението, изразено в последното съдебно заседание. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство при множеството нанесени средни телесни повреди на
пострадалия П. и изключителното му тежко състояния след случилото се ПТП.
Ето защо настоящият състав счете, че на В. следва да бъде наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, както
и кумулативно предвиденото наказание по чл. 37 ал.1 т.7 от НК „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година и шест
месеца”. При определяне наказанието е отчетено, че обвиняемият В. с
противоправното си поведение е допринесъл в по-малка степен за настъпването на
вредоносния резултат. Първо, пострадалият П. се е возел при другия обвиняем, и
второ, обвиняемият В. е разчитал другият обвиняем Д. да спре на червения сигнал
на светофара, при което макар и противоправно поведението на обв. В. е
укорително, но не предпоставя прилагането спрямо него на по-тежка глоба и
лишаването му от правоуправление за по-дълъг период от време. Целите на
административното наказание биха били постигнати и с този размер на глобата и
лишаването му от правоуправление.
Задължителните предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК са налице и по отношение на другия подсъдим Д. като същият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за
извършеното от него престъпно деяние по смисъла на чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.
За извършеното от Д.
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до 3 /три/
години или „Пробация”, деецът да не представлява голяма обществена опасност, а
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин. Към деня на
извършване на деянието, а също и към настоящия момент обвиняемият Д.
не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в
настоящето производство спрямо него, от деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди, предвид на което не е налице материално-правна пречка за прилагането
разпоредбата на чл.78а от НК. Извършеното деяние не попада под ограничителната
норма на чл.78а, ал.6 от НК, доколкото на пострадалия е причинена средна
телесна повреда и няма данни обвиняемият да е бил в „пияно състояние” по смисъла
на тази разпоредба.
При индивидуализация размера на административното
наказание, съдът отчита следните обстоятелства чистото съдебно минало на
обвиняемия, както и че същият няма наказания по административен ред за
нарушения по ЗДвП, неопитността му като млад шофьор, възрастта му, фактът, че
същият е студент, изразеното съжаление. Отчитат се и множеството нанесени
средни телесни повреди на пострадалия П. и изключителното му тежко състояния
след случилото се ПТП. Отчита се и характера и начина на участието на
обвиняемия Д. в механизма на причиняване на ПТП и на престъпния резултат.
Високата скоросто на управление на МПС с близо 50 км повече от максимално
допустимата по закон. Обстоятелството, че навлиза в кръстовище на червен
светофар, като вижда, че в него има друго МПС, което изчаква за предприемането
на маневра „ляв завой“
При определяне на административното наказание се
отчитат преоблаващите оттегчаващи вината обстоятелства. В тази връзка чистото
съдебно минало макар и поначало смекчаващото обстоятелство е взето предвид
приложението на чл.78а НК и замяната на наказателната отговорност с
административна. Поради което и повторно не следва това обстоятелство да ползва
обвиняемия Д.. Младата възраст, неопитността и липсата на наказания по ЗДвП не
могат да бъдат отчетени с голяма тежест, тъй като обв. Д. е придобил
правоспособност на 26.02.2014г. Обстоятелството, че е изразено съжаление по
никакъв начин не променя фактът на престъплението, а се приема от настоящата
инстанция като част от защитната стратегия на обвиняемия. Независимо от младата
си възраст и и обстоятелството, че е студент, обвиняемият Д. е можел да изгради
критичност именно към факта, че все още не е натрупал достатъчно опит като
водач, както и да спазва правилата за движения по пътищата, особено когато в
управлявания автомобил вози и други лица. Ето защо в настоящия случай нито едно
обстоятелство не се намери, което да се квалифицира като смекчаващо и което да
доведе до намаляване размера на административното наказание.
Ето защо настоящият състав счете, че на Д. следва да бъде наложено административно
наказание в максимален размер - „глоба” от
5000 /пет хиляди/ лева,както и кумулативно
предвиденото наказание по чл. 37 ал.1 т.7 от НК, „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от три години” – за максимален
срок. Единствено наказание в максимален размер би постигнало поправяне и
превъзпитание на обвиняемия Д., както и би съдействало за постигане на
генералната превенция – останалите правни субекти да се въздържат от подобно
неразумно управление на МПС в нарушение на закона. В тази връзка срокът за
максималното му лишаване от възможност да управлява МПС би изиграло и
превантивна роля.
По
разноските, веществените доказателства и причините за извършване на
престъплението:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди обвиняемите В.М.В. и З.З.Д.
да заплатят направените в рамките на наказателното производство разноски в размер на 470.00 /четиристотин
и седемдесет/ лева по
сметка на ПРС.
По делото в досъдебното производство не са приобщени
веществени доказателства, предвид на което съдът не се е прознесъл в тази
насока с решението си.
Престъпното деяние е осъществено от обвиняемите поради
незачитане на нормите, регламентиращи реда за управление на МПС съобразно
правилата за движение по пътищата.
Мотивиран от гореизложените съображения, СЪДЪТ постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Б.К.