Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14966 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.Г.Т. срещу В.Н.М. за признаване за
установено, че ответникът дължи да предаде на ищеца описания в исковата молба
недвижим имот, за което е издадена заповед за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
31455/2019 г. по описа на СРС, 24 състав.
Ищецът
твърди в подадената от него искова молба, че на 17.12.2018 г. сключил с
ответника В.Н.М. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.902.765.6.44, находящ се в
гр. София, СО, район „Лозенец“, ж.к. „Лозенец“, ул. „*********ап. ** в сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.902.765, с площ на апартамента
91.45 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и
две тераси, заедно с мазе № 6 в сутерена на блок 4, с обща площ от 4.63 кв.м. и
0.816% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното
право на строеж върху държавно място, съставляващо парцел І от кв. 134 на м.
„Лозенец“ – София.
Купувачът
се задължил да заплати продажната цена от 70 000 евро или левовата им
равностойност по банкова сметка ***, от които 35 000 евро при сключване на
договора на 17.12.2018 г., а остатъка – до 21.12.2018 г. Срещу това продавачът
се задължил да предаде владението върху имота до 01.06.2019 г.
С
платежни нареждания от 17.12.2018 г. и от 18.12.2018 г. Т. превел суми по
68 455 лева всяка. Продавачът В.М. не изпълнил задължението си доброволно
да предаде владението на имота. Поради това, на 04.06.2019 г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. №
31455/2019 г. съдът постановил заповед на 19.06.2019 г., срещу която В.М.
възразил. Поради това И.Т. предявява иск за установяване на правото му да
получи владението върху гореописания имот.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
сключения между страните на 17.12.2018 г. договор за покупко-продажба на
недвижим имот като нищожен. Процесният апартамент представлявал семейно жилище
и тъй като нито М., нито съпругата му С.Й. имали друго жилище, се изисквало
съгласие по чл. 26 от СК. Договорът се явявал нищожен и поради накърняване на
добрите нрави, тъй като продажната му цена била три пъти по-ниска от пазарната.
Представителят на В.М. – Н. Г.Г. и купувачът се договорили във вреда на
представлявания собственик на имота. Нищожно било и нотариалното
удостоверяване, тъй като актът бил съставен от помощник нотариус.
Преведените
от купувача Т. суми били изтеглени на каса и върнати на ищеца същия ден в
присъствие на свидетел.
Третото
лице помагач на страната на ответника С.Й. е изразила становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 187 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и от приложеното ч.гр.д. № 31455/2019 г. по описа на СРС,
24 състав се установява, че на 04.06.2019 г. И.Г.Т. е подал заявление до СРС за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на В.Н.М. да бъде
разпоредено да предаде на заявителя самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.902.765.6.44, находящ се в гр. София, СО, район „Лозенец“,
ж.к. „Лозенец“, ул. „*********ап. **, в сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.902.765, с площ на апартамента 91.45 кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси, заедно с мазе №
6 в сутерена на блок 4, с обща площ от 4.63 кв.м. и 0.816% ид.ч. от общите
части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху
държавно място с площ от 644 кв.м., което съставлява парцел І от кв. 134 на м.
„Лозенец“ – София.
На
19.06.2019 г. съдът издал заповед за незабавно изпълнение, срещу която В.Н.М.
възразил.
В
постановеното на 30.12.2019 г. определение съдът е указал на ищеца, че негова е
доказателствената тежест за установяване съществуването на валидно договорно
съглашение за покупко-продажба, по силата на което е заплатил продажната цена и
че е възникнало задължението на продавача да предаде владението върху имота.
Не се
спори и се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
121, том VІ, рег. № 19993, дело № 1037 от 17.12.2018 г. на нотариус рег. № 030
на НК, представляващ редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3 от ГПК,
че В.Н.М., действащ чрез пълномощника си Н. Г.Г. е прехвърлил на И.Г.Т. правото
на собственост върху свой недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.902.765.6.44, находящ се в гр. София, СО, район
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец“, ул. „*********ап. ***, в сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор 68134.902.765, с площ на апартамента 91.45 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси,
заедно с мазе № 6 в сутерена на блок 4, с обща площ от 4.63 кв.м. и 0.816%
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право
на строеж върху държавно място с площ от 644 кв.м., което съставлява парцел І
от кв. 134 на м. „Лозенец“ – София за сумата от 70 000 евро. Страните са
се съгласили продажната цена да бъде заплатена по следния начин: 35 000
евро – по сметка на продавача в „Банка ДСК“ ЕАД в деня на подписване на
нотариалния акт, а останалите 35 000 евро – по същата сметка на продавача
в срок до 21.12.2018 г.
В.М. е
направил възражения относно действителността на така сключения договор, като
доказването на всяко от тях е възложено в тежест на ответника.
На първо
място, ответникът твърди нищожност на договора поради опорочаване на формата за
неговото съставяне, тъй като удостоверяването е извършено от помощник нотариус.
Видно от удостоверения на НК № 521/17.06.2921 г. и № 522/17.06.2021 г., Т.Г.е
бил надлежно овластен със заповед № СД-05-41/13.03.2018 г. на министъра на
правосъдието да действа като помощник нотариус по заместване на нотариус Ц.С.за
срок от две години, считано от 30.05.2018 г. и че към 17.12.2018 г. Т.Г.е бил
вписан като помощник нотариус по заместване. В това си качество той е
разполагал с възможността да извършва нотариални удостоверявания. Следователно,
на 17.12.2018 г. нотариалното действие е извършено от компетентно лице и
соченият от ответника порок на сделката не е налице.
Второто
основание за нищожност на договора за покупко-продажба, на което се позовава
ответникът е накърняване на добрите нрави, изразяващо се в продажбата на имота
на цена, трикратно по-ниска от пазарната. Това възражение следва да бъде разгледано
заедно с твърдението на ответника, че пълномощникът Н. Г. и купувачът И.Т. са
се споразумели във вреда на представлявания от Г. продавач В.М., доколкото се
сочи увреждането да се изразява именно в уговаряне на цена, по-ниска от
пазарната.
Продажната цена от
70 000 евро е близка до данъчната към 17.12.2018 г. – 133 100.60
лева. Съдената практика приема, че само при драстичното разминаване между
уговорената по договора и действителната цена (когато на практика се достига до
нулева стойност на вещното право на собственост) не са необходими преки
доказателства за наличие на субективния елемент от състава на чл. 40 от ЗЗД -
споразумяване във вреда на представлявания. В случая такава разлика не е налице.
Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при
отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
мотивите на представителя да го сключи.
За да
изключи наличието на този субективен елемент, на първо място настоящият съдебен
състав съобразява съдържанието на даденото от продавача В.Н.М. пълномощно в
полза на Н. Г.Г., с нотариална заверка на подписа и на съдържанието от
12.12.2018 г. В.М. е упълномощил Н. Г. да извършва всякакви действия на
управление и разпореждане, включително отдаване под наем, дарение, замяна по
начин, какъвто намери за добре, в полза на когото намери за добри, при цена и
условия, каквито договори от името на М. и за негова сметка, с притежаваните от
упълномощителя недвижими имоти и идеални части от тях, включително такива,
придобити по наследство, както и да сключва договори за продажба на наследство.
При съмнения в обема на представителната власт във връзка с описаните в
пълномощното действия и права, В.М. е изразил воля пълномощното да се тълкува в
полза на упълномощеното лице.
От така
учредената в полза на Н. Г. представителна власт се установява, че В.М. е
изразил воля упълномощеното от него лице да се разпорежда по свое усмотрение с
всички права в патримониума на М..
По
делото липсват и каквито и да било преки или косвени доказателства за сговор
между Н. Г. и И.Т.. Не се доказа те да са в близки родствени отношения, сочещи
на знание за увреждане, друг вид заинтересованост или трайни търговски
отношения. Няма данни да са извършени и последващи разпоредителни действия с обекта
на покупко-продажбата, за да се заключи, че купувачът се е облагодетелствал,
придобивайки имота на по-ниска цена, а в замяна на това пълномощникът е придобил
права, които не му се следват или е реализирал друг вид финансова или лична изгода
от това.
На
следващо място съдът съобразява обстоятелството, че пет дни преди нотариалната
заверка на подписа и съдържанието на пълномощното на 12.12.2018 г., на
07.12.2018 г. В.М. е попълнил декларация за гражданство и гражданско състояние,
с нотариална заверка на подписа при нотариус Ц.С., както и декларация по чл.
264, ал. 1 от ДОПК. Това е индиция, че той е бил наясно с планираната сделка и
до 17.12.2018 г., когато тя е изповядана не е ограничил дадените на Н. Г.
пълномощия. М. се е съгласил при покупко-продажбата да бъде представляван от
пълномощника си. В противен случай не би подписал декларациите преди
реализиране на самата сделка.
Следващият
аргумент в полза на заключението, че споразумение между пълномощник и купувач
на имота му липсва е обстоятелството, че в деня, следващ съставянето на
нотариалния акт – на 18.12.2018 г. той е изтеглил 68 000 лева от сметката
си в „Банка ДСК“ ЕАД, част от преведената от И.Г.Т. на 17.12.2018 г. сума в
размер на 68 455 лева, равностойна на 35 000 евро, с посочено
основание на превода - договор. По същия начин М. е постъпил и с остатъка от
продажната цена от 68 455 лева, преведена на 18.12.2018 г. на основание
окончателно плащане по договор: на 19.12.2018 г. В.Н.М. е изтеглил на каса,
след предварителна заявка, сумата от 68 000 лева. Следователно, сумата от 70 000 евро продавачът е възприел
като еквивалент на своето право на собственост.
Не без значение е и обстоятелството, че след като В.М. е
изтеглил от банковата си сметка цялата продажна цена, той не е оттеглил
дадените от него пълномощия на Н. Г.. Това действие би било логично в случай,
че пълномощникът го е увредил, договаряйки цени на имотите му, по-ниски от
пазарните. Напротив, въз основа на учредената му представителна власт с
пълномощното от 12.12.2018 г., на 15.01.2019 г. Н. Г. е продал наследството на В.М.,
получено от майка му М.В.М., на Х.М.М..
Упълномощителят нито твърди, нито представя доказателства
извършените от негово име сделки да са оспорени като увреждащи го, нито да е
оттеглил (включително до края на устните състезания по делото) дадените на Н. Г.
пълномощия.
Неоснователно
е и последното възражение на ответника за нищожност на договора поради липса на
дадено от съпругата му С.Й. съгласие за разпореждане с недвижимия имот,
представляващ семейно жилище.
Настоящият
съдебен състав не счита за нужно да обсъжда и без друго недоказаното твърдение,
че процесният имот представлява семейно жилище. Това е така, защото
задължителното съгласие на съпруга-несобственик за разпореждане със семейно
жилище е обусловено от това съпрузите да нямат друго жилище - обща собственост
или лична собственост на всеки един от тях. (чл. 26, изр. 1 от СК ). От справка
на л. 90 от делото е видно, че към 17.12.2018 г. В.М. е притежавал по
наследство и право на собственост върху идеални части от втори етаж на
построена в поземлен имот пл. № 516 с площ от 442 кв.м. масивна жилищна сграда
с площ от 70 кв.м. в гр. Своге, както и върху жилищна сграда в с. Еница, община
Кнежа.
Дори и процесният
апартамент № 30-А да е семейно жилище, а наследственият на ответника имот в гр.
Своге да не е изключителна собственост на В.М., за да е годен да се обитава от
него и съпругата му, разпоредителното действие може да бъде оспорено от
съпруга-несобственик с иск за обявяване недействителността на сделката. Според
дадените в ТР № 5/2013 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
активната легитимация на иска за относителна недействителност на сделка по
разпореждане с право на собственост върху семейно жилище принадлежи на съпруга
– несобственик, а пасивно легитимирани са другият съпруг и приобретателят на
правото на собственост върху семейното жилище. Това предполага необходимостта С.Й.
да предяви иск, по който единият от ответниците ще е страната, която тя
подпомага в настоящото производство.
След
като се установи, че е налице валидно договорно съглашение за прехвърляне на
правото на собственост върху гореописания апартамент № 30-А, следва да се обсъдят
и възраженията на ответника, свързани с надлежното изпълнение на задълженията
на купувача по договора.
Съдът
приема за защитна тезата на ответника, че в основанията за превод на сумите от И.Т.
по негова банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД от по 68 455 лева на
17.12.2018 г. и на 18.12.2018 г. не е посочено, че те са в изпълнение именно на
договора за покупко-продажба от 17.12.2018 г. Доколкото по делото липсват данни
за други договори между тези две страни, при това – такива, по които И.Т. да дължи
сума от около 137 000 лева, съдът намира за безспорно доказано, че двата
превода по банкова сметка *** В.М. са извършени именно в изпълнение на договора
от 17.12.2018 г.
На
следващо място, те са отишли в полза на продавача. Недоказано, а и несъстоятелно,
е твърдението на ответника, че в деня на изтеглянето на сумите същите са
предадени обратно на купувача И.Т., и то в присъствие на свидетел. Разписка, че
И.Т. е получил сумите ответникът не представя. При положение, че е налице валидно
прехвърляне на правото му на собственост върху имота, основание да предава сума
на значителна стойност обратно на купувача, безусловно и без разписка,
доказваща връщане на продажната цена, липсва. Това твърдение е голословно,
нелогично и неподкрепено с каквито и да било допустими по ГПК доказателства,
поради което съдът приема, че твърдения от ответника факт за неосъществил се.
Ищецът е
изпълнил задължението си да заплати продажната цена по валиден договор за
покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 121/17.12.2018 г. на
нотариус рег. № 030 на НК, поради което продавачът дължи да изпълни
задължението си по чл. 187 от ЗЗД за предаване на вещта, обект на договора.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ищецът. Съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК, те възлизат на сумата от 7 846.10 лева, от които
1 937.55 лева в производството по ч.гр.д. № 31455/2019 г. по описа на СРС,
24 състав и 5 908.55 лева – в производството по гр.д. № 14966/2019 г. по
описа на СГС, І-17 състав.
Представителят
на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Предвид материалния интерес, вида на иска и неговата фактическа и правна
сложност, както и извършените по делото процесуални действия и броя на
проведените съдебни заседания прекомерност на адвокатския хонорар от 5 124
лева не се установява.
Съгласно задължителните указания на ВКС в т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 1 937.55
лева, дължими от длъжника от присъдените със заповедта по ч.гр.д. № 31455/2019
г. по описа на СРС, 24 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава
за установено, по предявен от И.Г.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 187 от ЗЗД, че В.Н.М., ЕГН ********** дължи
да предаде на И.Г.Т., ЕГН ********** владението върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.902.765.6.44, находящ се в гр. София, СО, район
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец“, ул. „*********ап. ***, в сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор 68134.902.765, с площ на апартамента 91.45 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси,
заедно с мазе № 6 в сутерена на блок 4, с обща площ от 4.63 кв.м. и 0.816%
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право
на строеж върху държавно място, съставляващо парцел І от кв. 134 на м.
„Лозенец“ – София, за което е издадена заповед за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
31455/2019 г. по описа на СРС, 24 състав.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.Н.М., ЕГН **********,
с адрес ***-А да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5 908.55
лева разноски за производството и 1 937.55 лева разноски в производството
по ч.гр.д. № 31455/2019 г. по описа на СРС, 24 състав.
Решението е постанови при участието на С.Й., родена
на *** г. – трето лице помагач на страната на ответника В.Н.М., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: