РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Велико Търново, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - Светлана Иванова
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 250/2019 година по описа на съда, за да се произнесе
съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 305/26.06.2019г.,
постановено по АНД № 466/2019г., с което състав на Районен съд Велико Търново е
потвърдил като законосъобразен Електронен фиш/ЕФ/ серия К № 1186848, издадено
от ОД на МВР Велико Търново, с който
на Н.К.Т. с ЕГН **********, в качеството му на собственик на лек автомобил с
рег. № ****, за нарушение по чл. 21,
ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 150 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба, подадена от Н. Т., в
която се навеждат доводи за неправилност на решението на РС, поради нарушаване
на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди, че районният
съд необосновано приел, че жалбоподателят не
е посочил, по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, лице, което е управлявало
автомобила. Моли да се има предвид, че още при получаването на ЕФ е депозирал
възражение и приложил съответните документи: препис-извлечение от акт за смърт
и СУМПС на П.М.. Предвид това, касаторът иска съдът да отмени решението на РС и
ЕФ.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не
ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че възражението няма характер на изискуемата по
закон декларация, защото не може да ангажира наказателната отговорност на лицето,
което го представя. Не били приложени и други доказателства към него. Предлага
на съда да остави в сила решението на РС
и самия електронен фиш.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила.
Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на касационни основания по
чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК и чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание
чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за
установено следното:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното
производство, за която актът на съда е неблагоприятен, в законния срок, до компетентния съд, което я
прави допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
При касационния контрол, в рамките на дължимата служебна
проверка за допустимостта на съдебния акт, настоящата инстанция констатира, че
РС е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт.
Касационната инстанция установи, че ЕФ
е издаден на 04.04.2016г., а е връчен на Н. Т. на 15.10.2018г./вж. л.12/. Още на 23.10.2018г. в
ОД на МВР В. Търново е депозирано Възражение с рег. № 366000-25916/л.13/, с
което Т. заявява, че на 30.03.2016г. не е шофирал той, а братът на съпругата му
- П.М., който обаче на 05.09.2018г. е починал. Към възражението е приложен
препис-извлечение от Акт за смърт и копие на Свидетелство за управление на МПС
на покойния.
При тези доказателства и изрично възражение в жалбата,
от фактическа страна РС приел, че Н.Т. е извършител на нарушението, за което е
издаден ЕФ като се позовал на действието на законовата презумпция по чл.188,
ал. от ЗДвП. Приел, че същата не е оборена, но без да изложи мотиви по
конкретно заявеното възражение и без да обсъди, представените в тази връзка
доказателства.
Безспорно допуснатото от РС нарушение на процесуални
правила е съществено. Липса на мотиви, игнориране на доказателства и прилагане
на законова презумция за доказване авторството на нарушението, при липса на
предпоставките за това. Засегната е както фазата на познавателната дейност на
РС, така и тази на правната квалификация на приетите за установени факти. Констатацията на РС, че жалбоподателят Т. не е
посочил друго лице, което е управлявало автомобила във въпросния ден и час е необоснована
и открито противоречи на данните по делото. Т. е посочил, че автомобилът е
управляван от П.М. и е приложил копие от неговото СУМПС, както изисква чл.189,
ал.5 от ЗДвП, и то в указания 14- дневен срок. Предвид факта, че от издаване на
ЕФ до връчването му са минали 2,5 години е житейски логично настъпване на други
събития, вклч. смъртта на П. М.. Обстоятелството, че съгласно чл.34, ал.1, б“а“
от ЗАНН срещу П. М. не може да бъде издаден ЕФ към 23.10.2018г., не парира възможността
на Т. да се освободи от отговорност по чл.189, ал.5 от ЗДвП, т.к. е изпълнил
като съдържание изискванията на тази разпоредба, макар формално да не е
попълнил декларация, в която да е отразил изявление, че му е известна наказателната
отговорност по чл.313 от НК. Съдът не сподели становището на ВТОП в тази връзка.
Във възражението е посочено лицето, което е шофирало и
е приложено копие на неговото СУМПС. Посочено е това, че поради настъпилата
междувременно смърт на М. не е възможно да представи декларация от негово
име/нещо, което ЗДВП всъщност не изисква/. Видно е, че необходимото за целите
на административно наказателното производство/според чл.189, ал.5 от ЗДвП/ се
съдържа във Възражението, а въпросът с наказателната отговорност е извън
правомощията на АНО и настоящия съд. Ако е бил фокусиран върху този въпрос, АНО
е могъл да предостави на Т. образец на декларация/за която добра практика няма
данни по делото да е изпълнена от тази дирекция на ОДМВР/ или да проведе собствено
разследване върху вещественото доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП/видеозаписа или снимката/, което следва да съхранява щом ЕФ не е влязъл в
сила. Обстоятелство, което е известно на Т., видно от изявлението му в самото
Възражение, като той дори разчита на това да бъде последното уважено, което
говори за добросъвестност при упражняване на правото му на защита, а не за
избягване на наказателна отговорност.
Тъй като с чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е
установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия
собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на
МПС, в едно производство по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В тази връзка, доколкото с
подаденото Възражение и приложенията към същото по същество е изпълнена
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, настоящият състав на съда приема, че е оборена законовата презумпция, че собственикът
на МПС е управлявал автомобила по време на осъществяване на нарушението. Щом
презумпцията е оборена от лицето, което носи доказателствената тежест, по
предвидения процесуален ред и в срок, то съдът следва да приеме, че
презюмираният факт не се е осъществил, т.е. че не той е шофирал МПС на
30.03.2016г. на посоченото място и час. Това означава, че Н.Т. следва да бъде
освободен от отговорност за нарушението,
отразено в процесния ЕФ.
В заключение следва да се припомни, че съгласно чл.24
от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. Доказателствата
сочат, че лицето не е причастно към извършеното деяние, т.к. представените с
Възражението опровергават оборимата законова презумпция, посочена в специалния
закон/чл.188, ал.1 от ЗДвП/. Същата е установена в отклонение на общата
презумпция за невиновност по чл.16 от НПК. Щом тази, въведена с посочената
норма на ЗДвП е опровергана, то влиза в сила презумпцията по чл.16 от НПК, във връзка
с чл.84 от ЗАНН. Касаторът следва да се счита за невиновен при тази
доказателствена съвкупност. Целта на закона е да се накаже фактическия
извършител на деянието, защото това съответства на принципа на дирене на
обективната истина и личната отговорност за нарушението, а не просто да се
издаде ЕФ.
Независимо от
изтъкнатите съществени нарушения на процесуални правила релевантните за
спора факти са изяснени, поради което не се налага връщане на делото за ново
разглеждане след отмяната на решението на РС. Налице са изискуемите по чл.189,
ал.5, изречение 2-ро основания за освобождаване от отговорност на собственика
на автомобила. Следва да бъде отменено
като неправилно решението на РС както и процесния електронен фиш.
Мотивиран така и на основание чл.222,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.221, ал.2, предложение 2-ро от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 305/26.06.2019 г.,
постановено по АНД № 466/2019г. по описа
на РС Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 1186848, издаден от ОД на
МВР Велико Търново срещу Н.К.Т. с ЕГН **********, в качеството му на собственик
на лек автомобил с рег. № ****, за извършено
на 30.03.2016г., в 10:58 ч. , с лек автомобил АУДИ А6 с рег. № ****, нарушение
по чл. 21, ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП), за което на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.