Решение по дело №1176/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260013
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Красимира Николова
Дело: 20204120101176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

град Горна Оряховица, 18.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                 Членове : ...........................................

                                                                                                  ...........................................

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1176 по описа за 2020 година, за да произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК.

Ищецът Ц.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адв. Р. И. Т. от АК Монтана, със служебен адрес : гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух” № 2 А, твърди в исковата си молба, че ищецът е потребител на ел.енергия за недвижим имот, находящ се в гр. В.Т., ул…като ползваната ел.енергия на този адрес се заплаща на ,,Енерго-Про Продажби”АД по негова партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, записан на името на ищеца. Твърди, че на касите на „Енерго-Про Продажби” АД е уведомен, че дължи сумата от 8494,73 лв. по фактура от 27.07.2020г., по корекция, с начислени допълнителни количества киловати ел.енергия. Оспорва изцяло издадената фактура, както и начислените в нея количества ел. енергия. Счита, че не дължи сумата по корекция, поради което я е оспорил изрично с писмена жалба до ответното дружество. Подържа, че за да издаде процесната фактура за корекция, ответникът се е възползвал от неправомерното поведение на служителите си и служителите на ,,Електроразпределение Север” АД, изразяващо се в съставянето на частни документи с невярно съдържание, които ищецът изцяло оспорва по съдържание и като съставени в негово отсъствие. Посочва, че ответникът, съгласно издадения му лиценз има право само и единствено да бъде краен снабдител и да продава ел.енергия, но не и да принуждава потребителите писмено да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел.захранването им. Заявява, че ,,ЕРП-Север”АД, считано към датата на корекцията, притежава лиценз единствено и само за пренос на ел.енергия, но не и за продажба на същата.

Сочи, че нито в ЗЕ, нито в договора за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Заявява, че ЗЕ (след последната редакция през 2013г.) само препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи случаите и на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел.енергия, т.е. основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в ОУ на двете дружества. Счита, че клаузите на ОУ на двете дружества, уреждащи корекционната процедура, са нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 ЗЗД, и като такива не могат да обвързват потребителите на ел.енергия. Оспорва ОУ на ,,ЕРП-Север”АД, като неприети по надлежния ред и невлезли в сила за процесното място на доставка – гр. Велико Търново. Твърди, че ищецът не е запознат със съдържанието на същите и те са неприложими в отношенията между страните.

Оспорва издадената фактура да е с основание за доставка на ел.енергия, която да е реално доставена, измерена и получена ел.енергия въз основа на годно и сертифицирано средство за търговско измерване, при действието на договор при общи условия за продажба на ел.енергия между него и ответника, за посочения във фактурата обект в гр. Велико Търново. Оспорва дължимостта на всички видове мрежови услуги, начислени от страна на ,,ЕРП-Север” АД. Оспорва изрично констатациите в съставения в негово отсъствие констативен протокол, тъй като проверката не е извършена съгласно предвидения в ПИКЕЕ и в ОУ на ЕРП ред. Твърди, че свидетелите, подписали се на КП от проверката, не са присъствали на нея, а са се подписали формално на съставения в негово отсъствие КП. Твърди, че не дължи сумата по корекцията, начислена по кл. номер **********, за аб. номер **********, като издадена без правно основание. Отказва да я заплати и я оспорва.

Счита, че дори и да се приеме, че към момента на извършване на проверка са били в действие нормите на ПИКЕЕ, приети от КЕВР, то не е спазен предвидения ред в ПИКЕЕ за извършване на проверката и по-конкретно чл.49,ал.3 и чл.50 от ПИКЕЕ. Заявява, че съставеният констативен протокол не може и не е годно документално основание за пораждане правото на корекция за ответното дружество, КП е частен документ и то с невярно съдържание, съставен от служители на ЕРП.

Твърди, че нито в чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, нито в ПИКЕЕ е установено задължението за заплащане на процесната сума именно от ищеца. Твърди, че ,,ЕРП-Север”АД, считано от 01.2007г. не притежава правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия, а само пренася същата по собствените си ел. съоръжения, за чиято техническа изправност отговаря до границата на собственост. Заявява, че въпреки, че към датата на корекцията ,,ЕРП-Север”АД (ЕРП) притежава лиценз само за пренос на ел. енергия, същият си е позволил да начисли процесната сума в тежест на крайния клиент, в частност - на ищеца, ако се приеме, че той е крайния клиент за процесната фактура. Възразява, че тъй като се касае за дейност, която може да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то след като ,,ЕРП-Север”АД няма правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко би имал правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия.

Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като неправилни и незаконни. Сочи, че дори да се приеме за действителна процедурата и обвързваща ищеца, то тази процедура в случая не е спазена стриктно. Заявява, че всички начислени по партидата периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, а и процесната фактура не представлява ,,периодична месечна сметка за ел.енергия”. Твърди, че доставчикът на ел. енергия не е представил на потребителя конкретни данни и доказателства, че на процесния адрес ел. енергията се измерва от законно монтирано, пломбирано и сертифицирано по реда на ЗИ и Правилата за измерване СТИ - електромер, който отчита процесната партида. Счита, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен от лице без пълномощия за това, както и сумата е начислена без правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия като търговска стока по договор при ОУ. Заявява, че за ищеца не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и той не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.

Поддържа, че настоящата корекция на сметки чрез процесната фактура е недействителна, съответно нормите в раздел IХ от ПИКЕЕ са нищожни по договор с клиенти на ел. енергия. Твърди, че в случая не съществува вина на потребителя - краен клиент, за причиненото неправилно измерване /неизмерване чрез СТИ/. В тази връзка оспорва като нищожни чл.50-чл.55 от ПИКЕЕ и чл.17,ал.1 и т.6 от ОУ на ,,ЕРП-Север”АД, тъй като с тези норми на крайния клиент е вменено задължение/респ. предвидена отговорност, чието изпълнение закона безусловно поставя да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си представлява неравноправна норма и по смисъла на ЗЗП. Сочи, че цитираните правила представляват подзаконов нормативен акт, издадени в изпълнение на определен закон (в случая ЗЕ), и като такива следва да не противоречат на закона, съответно не следва да въвеждат (изменят) по-големи задължения от тези, които въвежда закона. В този смисъл поддържа, че правилата са нищожни в частта им на безусловно вменяване в тежест на битовия и небитовия краен клиент на задължение за плащане на пари, без да е налице доставка на ел.енергия по см. на ЗЕ. Твърди, че коментираните правни норми от ПИКЕЕ и ОУ противоречат на закона. Счита, че в конкретния случай корекционната процедура е нищожна.

Твърди, че на този адрес от ищеца не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия. Счита, че се касае за липса на измерено количество ел.енергия от законно монтиран и сертифициран електромер (т.е. за липса на ,,доставка на ел.енергия” по см. на ЗЕ). Счита, че от потребителя на ел.енергия не може да бъде търсена каквато и да било отговорност, по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са негова собственост. Заявява, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение и прилагане на нищожни правни норми. Твърди, че в конкретния случай измерването на ел.енергия се е осъществявало от незаконно монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не е предоставен на потребителя и същият е напълно лишен от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/.

Твърди, че нито в закона, нито в договора за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размера на процесната сума. Счита, че в случая с предимство се прилага ЗЗП на основание на § 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото ответникът би се позовал на потестативно право за корекция, уредено в общите му условия, или в ОУ на ,,ЕРП-Север”АД или в ПИКЕЕ, то счита, че това право е нищожно, противоречащо на императивни правни норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, доставката на ел.енергия по договор с краен клиент, освен това противоречат на интереса на потребителя. Излага съображения. Твърди, че всички предходно съществуващи идентични процедури по реда на ЗЕЕЕ, чл.49 от НППРЕМПП, чл.24 от отделните ОУ на ,,ЕРП-Север”АД и ,,Енерго-Про Продажби”АД са изрично признати за нищожни (Решение 205/03.09.2013г. по т.д. № 37/2011, II т.о. ВКС, постановено след допускане до касация, именно с оглед промените в ЗЕ от 07.2012г.). Счита, че опитът на лицензианта отново да наложи в състояние на надмощност над потребителите приложението на ,,корекционната си процедура” посредством ПИКЕЕ - чл.45-55, не е нов в енергийното законодателство, а те дословно преповтарят нормата на чл.49 от отменената наредба за присъединяване към преносната и разпределителните ел. мрежи на производители и потребители от 2000г., която в предходен период идентично се опитвала да наложи корекционната процедура. Твърди, че така предпоставките на фактическия състав, на който ответното дружество се позовава, не е осъществен и липсва законово основание за едностранна корекция на сметката на потребителя.

Счита, че последното предпоставя вземането на доставчика на ел. енергия да възникне при осъществяване на общите основания за ангажиране на договорната отговорност на потребителя - да се установи, че неточното измерване или неизмерването се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, какъв е периодът на грешното измерване или неизмерване и реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Заявява, че с оглед защитата на потребителя е недопустимо монополист да начислява дължими суми поради неизпълнение на договорно задължение, изпълнението на което зависи единствено от волята на монополиста. Посочва, че предвидената и съдържаща се в раздел IХ от ПИКЕЕ процедура за едностранно коригиране на сметки за ел.енергия противоречи и на основния принцип, установен в чл.2,ал.2 от ЗЕ, тъй като процедурата за служебна корекция на сметки не съдържа възможност потребителя да защити пълноценно своя интерес. Заявява, че чрез механизма на корекция на вече доставена и измерена ел. енергия монополистьт е ,,прехвърлил” отговорността за причинени вреди в резултат на неправилно измерване на електрическата енергия в тежест на потребителя. Счита, че посочената разпоредба противоречи на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, където изрично е посочено какви са пределите на имуществената отговорност при договорно неизпълнение. Твърди, че излизането извън границите, предвидени от закона при налагането на имуществени санкции при договорно неизпълнение, води до нищожност на посочената разпоредба, нарушава основни принципи на договорното право и не обвързва страните със своето съдържание.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът Ц.К.А. не дължи на ответника ,,Електроразпределение Север” АД сума в размер на 8494,73 лв., начислена с фактура от 27.07.2020г. по партида с кл. номер **********, за аб. номер **********, за недоставена и непотребена електроенергия за този период на адрес : гр. В. Т., ул…. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. Р.Т. от МАК, поддържа предявения иск. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Р.Л., А. К. и Г.К., депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. А.М. от ВТАК, със съдебен адрес:***. Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен изцяло. Заявява, че ищецът дължи заплащане на сума в размер на 8494,73 лв., съгласно издадена фактура № ********** от 27.07.2020г. Посочва, че на 16.01.2020г., от оправомощени за това служители на „Електроразпределение Север” АД, е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. В.Т. ул…. Заявява, че правото на дружеството да извършва проверки произтича от предоставената му лицензия за експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която то извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, включваща и посоченото населено място. Сочи, че с разпоредбите на чл.45 и чл.46 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и действащи към датата на проверката - 16.01.2020г./, на дружеството е предоставено право да извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с техническите изисквания. Заявява, че в съответствие с нормата на чл.49,ал.1 от ПИКЕЕ, за извършената проверка операторът на мрежата е съставил констативен протокол. Счита, че така изискванията за осъществяването на проверката и съставянето на КП, разписани в чл.49,ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ, са спазени, като КП е подписан от представители на оператора на мрежата и от един свидетел. Твърди, че от разпределителното дружество е спазено и изискването на чл.49,ал.4 от ПИКЕЕ, като копие от КП е изпратен на абоната с известие за доставяне. Заявява, че при извършената проверка са изпълнени изискванията и на чл.49,ал.5 от ПИКЕЕ, като електромерът е демонтиран и поставен в безшевен чувал, затворен с пломба с уникален номер, записани в КП, и изпратен на БИМ. Счита, че така КП е годен да породи целените с него и предвидени в нормативните актове правни последици – тези на чл.55 от ПИКЕЕ. Твърди, че при проверката в БИМ е установено наличие на измерени количества електрическа енергия - 30064.263 квтч., в невизуализиран на дисплея регистър Т3 и 18226.738 в невизуализиран на дисплея регистър Т4. Посочва, че е налице хипотезата на чл.55,ал.1 от ПИКЕЕ, поради което с основание и законно електроразпределителното дружество е извършило начисление на потреблението на абоната с 48290 квтч. за период от 16.01.2016г. /,когато електромерът е монтиран като нов с нулеви показания в обекта на ищеца като нов с нулеви показания/ до датата на демонтажа му – 16.01.2020г.

Счита, че възраженията на ищеца за липса на правно основание за начисляване на процесната сума, както и за произволност при нейното определяне, са напълно неоснователни. Твърди, че ищецът се явява потребител на енергийна услуга по смисъла на §1,т.41Б,б.Б от ДР на ЗЕ, като на същия от електроразпределителното дружество са предоставени услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа за определен период от време. Сочи, че поради установени измерени количества ел.енергия в невизуализиран на дисплея на електромера регистър, именно за електроразпределителното дружество е възникнало право да преизчисли, по реда и на основание чл.55,ал.1 от ПИКЕЕ, потреблението на абоната за горепосочения период. Счита, че по тази причина с основание и законно от разпределителното дружество се претендира заплащане на така преизчисленото количество енергия в размер на 8494,73 лв., с включен ДДС, остойностено на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. Счита, че предявеният отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Моли съда да му присъдени и сторените разноски.

В съдебно заседание, ответникът „Електроразпределение Север” АД гр. Варна, чрез процесуалния си представител – адвокат А.М. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, за обект на потребление с адрес: гр. В.Т., ул…, съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия.

Видно от приетото писмено доказателство – Констативен протокол № 1502748/16.01.2020г., на 16.01.2020г. е извършена проверка от служители на „ЕРП Север” АД гр. Варна на СТИ, отчитащо потребената от абоната ел. енергия за обект на потребление, намиращ се в гр. В. Т. ул…за което е съставен е този КП от С. П. С. – СЕК 423, Л.С. Ш. В КП е посочено, че на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕРП Север” АД е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент Ц.К.А. за горепосочения обект, кл. № **********, аб. № **********, при което е удостоверено следното : „По време на проверката СТИ бе демонтирано при следните показания…Тар.1:002633, Тар.2-010401, Тар.3-030064, Тар.4 – 018226, Тар.обща - 061322. СТИ ще бъде предадено в БИМ за експертиза. На мястото на демонтираното СТИ бе монтирано друго СТИ…”.

            Видно от приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 277/19.06.2020г., съставен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”– РО гр.Русе, гр. В. Търново, на 19.06.2020г. е извършена метрологична експертиза на електромер статичен еднофазен двутарифен, тип MЕ162-D1А52-М3К0, Производител ISKRA 2015, идентификационен № 1114021566121478. В констативния протокол е удостоверено : „отсъствие на механични дефекти на кутията и на клемите, на клемния блок на електромера”, наличие на „всички необходими обозначения на табелката на електромера”; наличие на индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа. В т.5 от КП за метрологична експертиза е удостоверено също, че  „Не се установи видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. При софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия Т3 – 0030064.263 квтч. и Т4 – 0018226.738 квтч., която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел.енергия, не съответства на техническите характеристики”.

            Видно от приложеното по делото становище за начисление на електрическа енергия от 19.03.2020г., изготвено от специалист „ЕК”- № 3676, одобрено на 24.07.2020г. от директор „ЕК” № 4605, със същото е одобрено да се начисли общо допълнително количество ел. енергия в общ размер на 48290 квтч. за период от 16.01.2016г. до 16.01.2020г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП № 277/19.06.2020г. и извършена техническа проверка, съгласно чл.55 от ПИКЕЕ.          

            С писмо изх. № 58916_КП1502748-2/27.07.2020г., връчено на адресата по пощата с обратна разписка, „ЕРП Север” АД гр. Варна е изпратило до ищеца уведомление за извършената проверка и препис от съставения КП № 1502748, както и е уведомило същата, че в резултат на преизчислените количества ел. енергия, съгласно ПИКЕЕ, обн. В ДВ, бр.35/30.04.2019г., е издадена фактура за корекция на сметката за потребена ел.енергия № **********/27.07.2020г. на стойност 8494,73 лв., със срок на плащане - 06.08.2020г.          

            Безспорни по настоящото дело са фактите, че ответното дружество е издало фактура № ********** от 27.07.2020г., с която служебно са начислени за горепосочения обект на потребление, за периода от 16.01.2016г. до 16.01.2020г. - 48290 квтч. ел. енергия, на стойност 8494,73 лв. с включен ДДС.

            Ответникът не оспорва фактите, че ищецът е депозирал жалба до „ЕРП Север” АД /, против процесната фактура за корекционната сума от 8494,73 лв., в която е оспорил начислената сума, начина, методиката и основанието за нейното начисляване.

            По делото е приет като писмено доказателство протокол № 5009719/15.01.2016г. за монтаж/демонтаж на електромер, от който е видно, че на 15.01.2016г. на обект на потребление в гр. В. Т., ул…, с кл. № **********, за аб. № **********, за абоната Ц.К.А. е монтиран електромер ISKRA, МЕ 162, 5185А, 2015, с № 1114021566121478, с показания : нощна – 0, дневна – 0.

           Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, през периода от 16.01.2016г. до 16.01.2020г. ел.енергията в процесния обект на потребление е отчитана от СТИ с идентификационен № 1114021566121478, който към датата на демонтажа е в метрологична годност. От приетата СТЕ се установява, че при извършване на софтуерен прочит на СТИ се извлича следната информация : Т.1 /нощна тарифа/ - 2633.070 /визуализирана на екрана/, Т.2 /дневна тарифа/ - 10404.263 /визуализирана на екрана/, Т.3 /допълнителна ненастроена за отчет тарифа/ - 30064.263 /невизуализирана на екрана/, Т.4 /допълнителна ненастроена за отчет тарифа/ - 18226.738 /невизуализирана на екрана/,  сумарна ел.енергия в права посока – 61328.088 квтч. Видно от заключението на СТЕ, СТИ тип „МЕ-162” не е SMART тип електромер, поради което не може да се установи причината за наличието на показания в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър. От СТЕ е видно, че при софтуерния прочит на горепосоченото СТИ не може да се установи точният ден, от който са възникнали цифрови показания в тарифи Т3 и Т4. Съдът приема заключението на СТЕ, като обосновано, съответстващо на приетите по делото писмени доказателства и неоспорено от страните.

            Видно от показанията на св. П.П. /служител в „ЕРП Север” АД гр. Варна/, при проверката на ул. „Ив.Момчилов” установили, че СТИ има натрупана скрита тарифа 17-18 000 киловата, които не са отчетени от инкасатор. Посочва, че за тях това е негодно СТИ и трябва да се подмени с друго. Свидетелят Стоянов установява, че намерили свидетелка, на която показали показанията на техния лаптоп.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

            Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК, който съдът намира за допустим. Доколкото ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираното от него вземане, за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

            Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан по следните съображения :

Безспорни по делото са фактите, че ищецът е потребител на ел. енергия, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, като ищецът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с клиентски номер **********, абонатен номер **********, за обект на потребление с адрес: гр. В.Т., ул…. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с ел. енергия.

            Като особеност на отрицателния установителен иск в съдебната практика се счита, че ищецът не е задължен да посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното с иска право. В този смисъл, ответникът е този, който трябва да докаже, при условията на пълно доказване фактите, от които черпи правото си /Решение № 19/19.02.2001г., ІІ г.о. на ВКС/, а именно : ответникът следва да установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича /неговото възникване, основание и размер/.

На първо място, съдът намира за установени по делото твърдените в исковата молба факти относно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му като собственик на електроразпределителната мрежа и на средствата за търговско измерване на ел.енергия, както и на таблата или шкафовете, където те са разположени, доставеното до обекта на потребителя Ц.К.А. и реално потребено от този потребител количество ел. енергия през процесния период от време да бъде правилно измерено от технически годно, изправно и правилно функциониращо СТИ. Действително, въз основа на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че през процесния период от време електромерът, отчитащ потребената ел.енергия от ищеца за обект на потребление: гр. В.Т, ул.., е метрологично годно средство за измерване на ел.енергията, потребена от абоната. Заедно с това, обаче, от заключението на СТЕ, от приложения КП за техническа проверка и от КП от метрологична експертиза на средство за измерване № 277/19.06.2020г. се установява, че към момента на извършване на проверката /16.01.2020г./ процесното СТИ не отговаря на техническите характеристики за отчитане и измерване на ел.енергия. При тези факти, съдът счита, че отговорността за неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия не може да бъде възложена върху потребителя, предвид констатираното несъответствие на СИ на изискуемите технически характеристики, без да се установява от извършената метрологична експертиза по какъв начин описаното в КП несъответствие влияе на измервателната му система при отчитане на ел. енергията, от кога датират и какви са причините за възникване на показания в Тарифа 3 и Тарифа 4. В тази връзка, неоснователни и недоказани се явяват твърденията на ответната страна, че показанията в Т.3 и Т.4 на процесния електромер са се натрупали, като реално потребена от ищеца и надлежно отчетена от това СТИ ел.енергия, именно през процесния период от време /16.01.2016г. – 16.01.2020г./, позовавайки се на приетия като писмено доказателство протокол за монтаж/демонтаж на СТИ № 5009719/15.01.2016г., тъй като в цитирания протокол /л.46 от делото/ при монтиране на адреса на потребление на СТИ с № 1114021566121478 служителите на „Енерго-Про Мрежи” АД са удостоверили нулеви показания само и единствено по Тарифа 1 /нощна/ и Тарифа 2 /дневна/, но не и реалните показания на Тарифа 3, на Тарифа 4 и тарифа за сумарна енергия в права посока на същото средство за измерване на ел.енергия. Същевременно, въз основа на приетата и неоспорена от ответника СТЕ по делото се установява по категоричен начин, че една от основните характеристики на процесното СТИ е видът на измерването, което е монофазно двойнотарифно, като допълнителните Тарифа 3 и Тарифа 4 са ненастроени фабрично за отчет регистри, СТИ тип „МЕ-162” не е SMART тип електромер и в случая не може да се установи нито точният ден на възникване на цифрови показания в тарифа 3 и тарифа 4, нито причините за наличието на такива цифрови показания. Съгласно чл.120,ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, в случая – ответникът „ЕРП Север” АД, разположени до или на границата на имота на клиента. Поради това и с оглед изложеното дотук, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че ответното дружество не разполага с правото да иска заплащане на ел. енергия, която не е доставена и употребена от клиента поради несъответствие на изискуемите технически характеристики на СТИ, собственост на ответника - оператор, върху когото пада тежестта за поддръжката, контрола и редовното отчитане на показанията на СТИ.

На следващо място, по делото не са приети никакви доказателства, които да установяват констатираното техническо несъответствие на изискуемите технически характеристики да влияе на измервателната система на електромера, който е отчитал преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия. В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства - справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания към дата 09.09.2020г., извлечение от сметка към дата 09.09.2020г., се установява както редовно отчитане на потребената от абоната ел.енергия, така и добросъвестно и точно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, в качеството му на купувач, да заплаща редовно на ответника – продавач, цената на реално доставената му, потребена и редовно отчетена ел. енергия през процесния период от време, като преди и след извършване на корекцията стойностите на отчетената и потребена ел.енергия са относително константни. 

            По настоящото дело страните не спорят, че Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД, съществуват, като правото на ответното дружество на корекция е уредено в чл.37 - чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД/, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, в която е определен начинът за изчисляване на неизмерена и/или на неправилно/неточно измерване на  ел. енергия, като е визирано, че при извършване на проверка се съставя констативен протокол, а „ЕРП Север” АД изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия.

            Такива правила се съдържат и в разпоредбите на чл.49 – чл.58 от ПИКЕЕ, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., приложими в процесния случай. С предвиденото в действащото към процесния период законодателство и при наличие на предвидените в чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ предпоставки, в полза на електроснабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минал период при наличие на кумулативно изискващи се предпоставки, а именно : продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия; подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, която не е измерена, неправилно и/или неточно измерена; това неизмерване и/или неточно измерване да е в резултат на доказано неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно осъществено от потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120,ал.3 от ЗЕ. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена в чл.55 от ПИКЕЕ, според който в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Наред с това, в чл.55,ал.2 от ПИКЕЕ е визирано, че преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ.

            Във връзка с изложеното, съдът намира, че въпреки възложената му доказателствена тежест, в процесния случай ответникът не ангажира никакви годни писмени доказателства за установяване на фактите КП за техническа проверка № 1502748/16.01.2020г. да е съставен на основанието, по реда и във формата, предвидени в чл.49 от ПИКЕЕ, и за възможността този констативен протокол да служи като основание за издаване на процесното становище за начисление на електрическа енергия от 24.07.2020г., съгласно чл.55,ал.2 от ПИКЕЕ. Видно от приложения по делото КП, в случая не са спазени нито процедурата, нито формата, установени в чл.49 от ПИКЕЕ за извършване на проверката и за съставяне на констативния протокол, удостоверяващ нейното осъществяване, като основание за извършване на корекция съгласно правилото на чл.55 от ПИКЕЕ, тъй като в протокола не е удостоверено по никакъв начин, че същият се съставя при извършване на проверка по реда и на основание чл.49 от ПИКЕЕ. От приложения по делото КП № 1502748/16.01.2020г. се установява по безспорен начин, че е допуснато грубо нарушение на изискванията, въведени в чл.49,ал.5 във вр. ал.1 от ПИКЕЕ, а именно : когато при проверката бъде установено несъответствие на техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, същото да се демонтира и да се постави в безшевен чувал, който да се затвори с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер, като номерът на пломбата и уникалният номер да бъдат записани в КП, едва след което и в 14-дневен срок от проверката операторът на съответната мрежа да изпрати демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен надзор. В тази връзка, в процесния КП за техническа проверка не е удостоверено демонтираното СТИ да е поставено в безшевен чувал, който да е затворен с пломба със знака на оператора и с уникален номер, като от вписаните данни не става ясно посочената пломба 483952 на какъв вид опаковка е поставена и на кой оператор принадлежи същата, липсва поставен уникален номер. Наред с това, от приетото писмено доказателство – КП от метрологична експертиза на средство за измерване № 277/19.06.2020г., не се установява спазване на 14-дневния срок по чл.49,ал.5 от ПИКЕЕ за предаване на демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен контрол, като в случая метрологичната проверка е извършена около 6 месеца след датата на демонтиране на електромера /16.01.2020г. - 19.06.2020г./. Същевременно, метрологичната експертиза на БИМ не установява никакви факти относно това какви са били към момента на монтиране на адреса на потребление фабричните настройки на СТИ, какви са били показанията на ненастроените фабрично за отчет и невизуализирани на дисплея Тарифа 3 и Тарифа 4, при вид на измерването – двойнотарифно, какво „софтуерно четене” /с какво устройство, с какъв софтуерен продукт и пр./ е извършено на процесното СТИ, на какви конкретни „технически характеристики” не съответства процесното СТИ и обуславят ли те възможност за регистриране на ел.енергия в ненастроените фабрично за отчет и невизуализирани на дисплея Тарифа 3 и Тарифа 4 след осъществяване на фабричните настройки на СТИ и монтирането му на процесния адрес на потребление. За да се установи пораждането на правото на корекция, съгласно чл.55 от ПИКЕЕ, трябва да бъде доказан фактът, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване след монтажа на средството за търговско измерване. Такива факти в случая не се установяват въз основа на приетите писмени доказателства. Напротив, заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СТЕ сочи по категоричен начин, че времето и причината за наличието на показания в регистъра на тарифа Т.3 и на тарифа Т.4 не може да се установи.

            Предвид гореизложеното, в случая не може да се приеме за установено, че преизчисляването на процесните количества ел. енергия  по чл.55,ал.2 от ПИКЕЕ е извършено надлежно въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, съответстващи на изискванията, установени в цитираните разпоредби. С оглед изложените по-горе съображения, съдът счита, че в настоящия казус не е налице и сложният фактически състав, от който възниква право на ответника да „коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.55 от ПИКЕЕ. В тази връзка, основателни се явяват твърденията на ищцовата страна, че КП № 1502748 от 16.01.2020г. не може да служи като годно основание за извършване на корекция по реда на чл.55 от ПИКЕЕ, тъй като не отговаря на изискванията, установени в ПИКЕЕ. При тези обстоятелства, съдът счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало правото на ,,корекция” на основание чл.55 от ПИКЕЕ, което обуславя извод за основателност на исковата претенция.

Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия е в разрез с регламентирания в чл.81,ал.1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Правилата на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба.

            Съдът счита, че ответното дружество не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество ел. енергия, визирано във фактура № ********** от 27.07.2020г., на стойност 8494,73 лв., е доставено реално на ищеца, поради което последният да дължи неговото заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като ел. енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /в този смисъл е Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на ВКС и др./. При тези обстоятелства, основателни се явяват и доводите на ищцовата страна, че претендирането от ответника на процесната сума, начислена въз основа на презумирано несъответствие на техническите характеристики на процесното измервателно средство, без да е установено по предвидения в закона ред, че на процесния адрес на потребление е реално доставено от ответното дружество и от ищеца реално е потребена ел. енергия в количество от 48290 квтч., което да се равнява на процесната сума от 8494,73 лв. с включен ДДС, определена по реда на чл.55 от ПИКЕЕ, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение.

Предвид гореизложеното, съдът намира за основателни и обосновани твърденията на ищцовата страна, че потребителят Ц.А. не дължи на ответника сумата от 8494,73 лв. по издадената от „ЕРП Север” АД фактура № ********** от 27.07.2020г., начислена на основание констативен протокол, съставен по реда на чл.83 от ЗЕ и извършена корекция от ответното дружество. С оглед изложените съображения, съдът приема за недоказано в случая както основанието, така и размера на вземането, което ответникът поддържа, че има спрямо потребителя. Съдът приема, че не се установява по предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи правото на ответника факти и основания за едностранно начисляване на допълнителна, коригирана със задна дата, сметка на потребителя – ищец, съответно не се установява породено задължение на ищеца за заплащане на начислената му сума. В този смисъл, доводите на ищцовата страна за недължимост на процесната сума от 8494,73 лв. и за начисляването на същата, без да е налице каквото и да е правно основание за това, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

       По изложените съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че Ц.К.А. не дължи на „Електроразпределение Север” АД гр. Варна сумата от 8494,73 лв. с включен ДДС, начислена по партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, за обект на потребление с адрес: гр. Велико Търново, ул. „И. Момчилов” № 32, съгласно становище за начисление на електрическа енергия от 24.07.2020г., извършено на основание чл.55 от ПИКЕЕ, обективирана  във фактура № ********** от 27.07.2020г.

            При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното от ищцовата страна искане по чл.78,ал.1 ГПК, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 1540 лв. за държавна такса /340 лв./ и за адвокатско възнаграждение /1200 лв./.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Р.Г. Л., А.А.К. и Г.К., че Ц.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, СУМАТА от 8494,73 лв. /осем хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ с включен ДДС, начислена по партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, за обект на потребление с адрес: гр. В.Т., ул…, съгласно становище за начисление на електрическа енергия от 24.07.2020г., извършено на основание чл.55 от ПИКЕЕ, обективирана  във фактура № ********** от 27.07.2020г.

            ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Р.Г. Л., И. Г.Г. и А. А. К., ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1540 лв. /хиляда петстотин и четиридесет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса /340 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /1200 лв./.

          Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..