РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501552 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от М. М. К.,
чрез назначения особен представител адв. П. К., против решение №1183 от
07.04.2022 г., постановено по гр. дело №11449 от 2020 г. на РС Пловдив, ХІІІ
гр. състав, с което е признато за установено по отношение на М. М. К., че
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД има вземане спрямо нея в размер на
718.65 лева главница за периода 17.07.2018 г. до 27.02.2020 г., сумата от 70.33
лева - мораторна лихва за забава за периода 31.08.2017 г. до 31.01.2020 г.,
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 05.05.2020 г. до окончателното
изплащане. М. М. К. е осъдена да заплати на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД сумата от 75 лв. - разноски в хода на ч.гр.дело № 4836/2020 г. по описа
на РС-Пловдив, ХІV гр. състав, и сумата 835 лв. – направени разноски в
първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
решението, тъй като жалбоподателката не е единствен наследник на
собственика на имота М. А., служебното прехвърляне на партидата на
жалбоподателката е в разрез с общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор и не е доказано сумите да се
1
дължат, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна
на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди. Иска се и присъждане на разноски на страната.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът за периода 17.07.2017
г. до 27.02.2020 г. има задължения към ищеца за предоставени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 718.65 лв.
и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2017 г. до 31.01.2020
г. в размер на 70.33 лв. за имот, находящ се в гр. **************. Твърди, че
съгласно чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ). М. М. К. бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като
в тази връзка фигурирала в базата данни на оператора като потребител с
№*******. Към настоящия момент отношенията между потребителя и
2
експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи
условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, общодостъпни на сайта на
дружеството www.vik.bg. Ответникът имал качеството потребител съгласно
разпоредбата на Наредба №4 от 14.09.2004 г. и ОУ за предоставяне на В и К
услуги от В и К оператор гр. П. като собственик на имота, представляващ
къща с идентификатор № ***********. Имотът бил собственост на бащата на
длъжника - М. М. А., като същия е починал и ответникът е потребител в
качеството си на собственик на имота, придобит по наследство. Иска се
осъждане на ответника да заплати исковите суми.
Ответникът М. М. К. чрез назначения особен представител адв. П.
Н. с отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърдението, че ответникът е потребител на ВиК услуги за
посочения обект като собственик на същия, тъй като бащата М. А. М. имал
още трима наследници и партидата е следвало да се открие на името на
всички тях. Оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като в
представените карнети липсвали надлежни отбелязвания за отчети, а
записванията не отразявали действителната консумация. Не е ясно защо
начисляванията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размера
на вписваните в карнетите стойности. Прави възражение за изтекла давност
за периода от 17.07.2017 г. до 31.12.2017 г. Моли за отхвърляне на исковете.
Въз основа на събраните по делото доказателства, от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния
срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното
производство “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Пловдив, че
длъжника не е открит на адреса.
Видно от представеното по делото ч.гр.д. № 4836/2020 г. по описа
на ПдРС, ищецът е претендирал същите суми, които са предмет и на исковото
производство.
Представени са заверени преписи на карнети за периода от юли
2016 г. до май 2020 г. и справка за неплатени задължения, от която се
установява общ размер - 788,98 лева, от които 718,65 лева главница и 70,33
лева лихва.
От представената справка за водомерите на абонат № ******** с
имена М. М. К., на посочения адрес, който се водоснабдява – гр. П., няма
поставен водомер. Във въззивната жалба е направено възражение в тази
насока – няма отразяване дали се касае за липсващ водомер. Възражението е
основателно – според справка за водомерите на абонат (л.9 от
първоинстанционното производство), за абонат №********* М. М. К. има
поставен водомер №******** на адрес *********.
Представен е опис на фактурите, издадени за задълженията на М.
М. К., както и справка от НБД „Население“, съгласно която ответника е
наследник на собственика на имота М. М. А.
3
Според приетото от състава на районния съд, никой от
наследниците не се е явил в ищцовото дружество, за да заяви на чие име се
прехвърля партидата на имота, като служебно е прехвърлена на името на
ответника М. М. К.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора.
По делото е изготвена съдебно - техническа експертиза на вещото
лице Н. П., като се установява, че в процесния имот няма измервателно
устройство – водомер. За периода 17.07.2018 г. до 27.02.2020 г. липсват данни
/записи/ в представените в заверени преписи карнети в имота да е било
монтирано измервателно устройство. Установява се, че имотът е водоснабден
чрез водопроводно отклонение от стоманени поцинковани тръби от уличен
водопровод Владая в северна посока към двора, в имота на ответника.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М. М.
се установява, че за процесния период, до датата на завеждане на исковата
молба – 09.09.2020 г. и до датата на проверка на експертизата не са постъпили
плащания от М. М. К. Размерът на осчетоводените фактурирани задължения
за процесния период 17.07.2017 г. до 27.02.2020 г. е 718,65 лева, а размерът на
лихвата за забава е 70,33 лева. Вещото лице е посочило, че за обект в гр.
*************, с абонатен № *********** по един брой водомер №
*********, задълженията са редовно осчетоводени по счетоводни сметки,
дневници и регистри за посочения период, а процесните фактури са надлежно
отразени в счетоводните документи, справки – декларации по ЗДДС и
приложенията към отчета и баланса на „В и К“ ЕООД – Пловдив.
Въз основа на събраните доказателства съставът на районния съд
е приел, че не е доказано възражението на ответника, че не е потребител на
„ВиК“ услуги. Видно от приложените в заверени преписи карнети, на същия е
доставена услуга, но поради липса на монтирано годно измервателно
устройство в имота са били начислени количества вода по тарифа, като
съгласно ОУ за двама обитатели по 5 куб.м на човек или общо по 10 куб.м
месечно. Прието е, че методиката е правилно приложена. В случая служебно
начислената консумация се явявала като компенсация за водопреносното
предприятие за неотчетеното количество услуги. Приемане на обратното би
довело до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на
доставчика на услугата. Затова съдът е преценил, че в качеството му на
потребител за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността
на потребената вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води, изчислени съобразно предвидените компенсаторни механизми. С оглед
на горните изводи, искът за главница според съда се явява доказан в своето
основание.
По отношение на възражението за изтекла давност е прието, че
съобразно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, вземането на В и К оператора представлява "периодично
4
плащане" по смисъла на чл.111, б. "в" от ЗЗД, поради което и същото се
погасява с изтичането на тригодишна давност. В случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 05.05.2020 г., поради което и към тази дата не е
изтекъл тригодишния давностен срок по отношение на процесните вземания,
чиято изискуемост е настъпила след дата 17.07.2017 г.
По делото са представени доказателства за сумите, дължими по
фактури за съответните месеци в приетото заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. Представени са доказателства за стойността
на фактури за главница и лихви за период 17.07.2018 г. до 27.02.2020 г. Ето
защо съдът е приел, че следва да присъди главница в общ размер на 718,65
лева за периода 17.07.2017 г. до 27.02.2020 г. и мораторна лихва за забава в
общ размер на 70,33 лева за периода 31.08.2017 г. до 31.01.2020 г.
Изводите на съда са произволни и не кореспондират със
събраните по делото доказателства.
Безспорно и според настоящия състав ищцовото дружество е ВиК
оператор по смисъла на чл. 198о, ал.1 от Закона за водите (според настоящата
инстанция – и по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги) и предоставя ВиК услуги на
потребители срещу заплащане за територията на гр. П.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че не е доказано
К. да има качеството потребител. Неправилно е приетото от състава на
районния съд, че тежестта на доказване на отрицателен факт – възражението
на ответника, че не е потребител, е негова. Напротив – тежестта на доказване
качеството потребител на съответния вид услуги тежи върху страната, която
твърди този факт.
Изводът на съда, че никой от наследниците не се е явил в
дружеството, за да заяви на чие име да се заведе партидата на имота, като
служебно е прехвърлена на К., не кореспондира с доказателствата по делото.
Такова твърдение няма и в исковата молба.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители
на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води.
На правото на собственост и ползване се позовава и самият ищец
в исковата молба, но за притежавани от ответника права върху имота не са
представени доказателства. Приложено е копие от кадастралната карта,
според което собственик на сграда с идентификатор ********** е М. М. А.
Това копие обаче не установява, че А. е собственик на имота.
Не са ангажирани и доказателства, че М. К. е собственик на този
имот. Дори и да се приеме, че е наследник на М. А., за което отново по делото
липсват доказателства – може да се прави предположение въз основа на
отразеното в справката от НБД „Население“, то А. има още трима
5
наследници. Възражението на жалбоподателя в тази насока е основателно,
като не става ясно как и въз основа на какво партидата е прехвърлена само на
К., а не на всички наследници, още повече, че според отразеното в посочената
справка, още двама от евентуалните наследници са регистрирани на същия
адрес. Няма данни кои лица обитават имота и въобще – обитаем ли е, няма
данни за ползване на имота. Дори и да има такова, не обосновава
възникването на облигационното правоотношение с ответника за исковия
период, защото няма преки доказателства той реално да е ползвал имота, нито
на какво основание същото е било осъществявано.
Споделя се и възражението на жалбоподателя, че не е изяснено в
имота има ли монтиран водомер. Според справката (л.8), твърденията в
исковата молба и заключението на счетоводната експертиза такъв има, което
противоречи на заключението на техническата експертиза. При наличие на
водомер (ако такъв има) не е ясно защо се начисляват служебно показания за
ползвана услуга, респективно – дължими суми, още повече – за две лица.
Представените от ищцовото дружество карнети не могат да
послужат като годно доказателство относно възникването на облигационно
правоотношение, тъй като представляват частни свидетелстващи документи,
съдържащи благоприятни за издалата ги страна данни, като липсват подписи
на потребител за целия период.
В настоящия случай не е установено жалбоподателят да има
качеството потребител на ВиК услуги, като за него да е възникнало
задължение за заплащане. Ето защо не може да се приеме, че К. дължи на
въззиваемото дружество сумите за незаплатени ВиК услуги за исковия
период. Искът е неоснователен и недоказан.
Въз основа на гореизложеното въззивната жалба е основателна, а
решението на първостепенния съд – неправилно и незаконосъобразно.
Същото следва да се отмени, като искът се отхвърли.
По отношение на разноските:
Такива се дължат единствено на жалбоподателя с оглед изхода на
делото, но поради липса на направени такива не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен
съд,V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1183/07.04.2022 г., постановено по
гражданско дело №11449/2020 г. по описа на РС - Пловдив, ХIII граждански
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
***********, против М. М. К., ЕГН *********, с постоянен и настоящ адрес
6
град П., иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че К. дължи на дружеството сумата от 718.65 лева главница за
периода 17.07.2017 г. до 27.02.2020 г. за доставка на ВиК услуги във
водоснабден имот, находящ се в град **********, сумата от 70.33 лева -
мораторна лихва за забава за периода 31.08.2017 г. до 31.01.2020 г., законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 05.05.2020 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7