Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 15.02.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На двадесет и седми януари,
През две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 347 по описа на Районен съд-Тетевен за
2019 година,със страни:
Ищец: „ Топлофикация“-София-ЕАД,
Ответници:С.В.В. и Н.И.В.,***,
И за да
се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищцовото дружество твърди,че на 20.10.2016г. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от срещу С.В.В. и Н.И.В. в условията на солидарна отговорност за сумата от 1918,59 лева, от които 1816,67 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., отразена в Обща фактура с №**********/31.07.2015г. и №**********/31.07.2016г., 80,72 лева - законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 12.10.2016г., както и сума за дялово разпределение в размер на 18,80 лева - главница за м.05.2015г., и 2,40 лева - лихва за забава от 15.09.2015г. до 12.10.2016г., като претендираме и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по гр. дело № 200/2019г, по описа на Районен съд - Тетевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Със съобщение, получено от дружеството на 04.04.2019г. съдията-докладчик по цитираното дело е указвал на ищеца че дружеството може да предяви иск срещу длъжниците относно вземането си в едномесечен срок.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ С.В.В. и Н.И.В. за топлоснабден имот на адрес: *** за процесния период.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането ищеца обосновава,както следва:Ответниците, в качеството си на ползватели на топлоснабдения имот през процесния период, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ф и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на посочен адрес .
Ответниците са използвали доставяната от ищцовото дружеството на ТЕ през периода м.05.2014г. до м.04.2016г. и към настоящия момент не са заплатили задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма “Техем сървисис” ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което бъде
признато за установено по отношение на С.В.В. и Н.И.В. , че дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД, в условията на солидарна
отговорност за обща сума в размер на 1816,67 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., отразена в Обща фактура с
№**********/31.07.2015г. и №**********/31.07.2016г.,
80,72 лева - законна лихва за забава от 15.09.2О15г. до
12.10.2016г., както и сума за дялово разпределение в размер на 18,80 лева -
главница за м.05.2015г., и 2,40 лева - лихва за забава от 15.09.2015г. до 12.10.2016г.ведно със законната лихва от 20.10.2016г.,
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното й изплащане.Моли бъдат присъдени
направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответниците,такъв е постъпил след изготвяне на определението на съда по чл.140 от ГПК,поради и което и съгласно чл.64,ал.1 от ГПК извършеното процесуално действия по депозиране на отговор на искова молба,не се взема предвид от съда.
От приложените по делото писмени доказателства,заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено от вещото лице инж. К. Т.,заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р.М., както и доказателствата по приложеното ч.гр.дело №200/2019г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
Приложен е нотариален акт №2,том.втори ,рег.№1826,дело №183/2007г на нотариус с рег.№152 на НК,обективиращ договор за дарение,съгласно който ответниците са дарили на своя син апартамент,находящ се в град София,район „Триадица“,ж.к. „Гоце Делчев“,на 5 жилищен етаж,вход „А“ на ЕЖК-Витоша-2,жилищен блок 13Е,като дарителите/ответниците/ си запазили безвъзмездно правото на ползване върху дарявания апартамент.
От заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че апартаментът се намира в сграда-етажна собственост/СЕС/,като за процесния,посочен в исковата молба период,редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от ищеца „Топлофикация София“-ЕАД.Размера на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период за уравнителни сметки,както и сумите за топлоенергия,са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.Разпределената топлоенергия на ответниците за всеки отоплителен сезон е съобразно методологията,утвърдена от действащата нормативна уредба за разпределение на топлинната енергия през процесния период.
В заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р.М. са отразени общите суми на непогасените задължения на ответниците,като потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер 363040,за процесния исков период от време,както следва: обща сума на непогасени и дължими задължения,възникнали на база фактурирани суми-главници,в общ размер на 1835.47 лева,в т.ч. за неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г-м. 04.2015г в размер на 651.47 лева и за неплатена топлинна енергия за периода м.05.2015г-м.04.2016г в размер на 1165.20 лева,както и общата сума на начислени законни лихви за забава върху текущите и непогасени задължения в размер на 83.12 лева,в т.ч. законна лихва за забава върху неплатени суми като главници за периода от 15.09.2015г до 12.10.2016г в размер на 80.72 лева и за неплатена сума като главница за дялово разпределение за същия период в размер на 2.40 лева.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,входирано в деловодството на СРС на дата 17.12.2018г е поискано издаване на заповед за изпълнение,като след изпращане на делото по подсъдност на РС-Тетевен,на дата 11.03.2019г е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,срещу ответниците/длъжници/,за следното вземане:
-Сумата от 2 199.15/две хиляди сто деветдесет и девет лева и петнадесет ст./лева-главница,за доставена но незаплатена топлинна енергия,
-Законната лихва върху главницата от 2199.15 лева,начиная от 17.12.2018г. до изплащане на вземането,
- Сумата от 47.54/четиридесет и седем лева и петдесет и четири ст./лева-главница за дялово разпределение за топлоснабден имот в град София,
-Законната лихва върху главницата от 47.54 лева,начиная от 17.12.2018г до изплащане на вземането,
-Сумата от 172.02/сто седемдесет и два лева и две ст./лева-лихва върху главницата от 2199.15 лева,за периода от 14.09.2017г до 10.12.2018г.,
-Сумата от 7.62/седем лева и шейсет и две ст./лева-лихва върху главницата от 47.54 лева,за периода от 30.12.2015г до 10.12.2018г.,
-Сумата от 98.53/деветдесет и осем лева и петдесет и три ст./лева-разноски по делото,от които държавна такса в размер на 48.53 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 25.00 лева,определено съгласно чл.78,ал.8 от ГПК,във в-ка с чл.37 от ЗПП,във в-ка с чл.26 от НЗПП.
Длъжниците по заповедта са депозирали възражение срещу същата,с основание чл.414 от ГПК,поради и което с разпореждане от 28.03.2019г,връчено на заявителя на 04.04.2019г,на последния е указано,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,в който е депозирана процесната искова молба.
На 13.11.2019г ищецът и ответникът С.В.В. сключили извънсъдебно споразумение,съгласно което и в чл.1,ал.2 от същото е отразено,че към момента на сключване на споразумението дължимата от ответника сума е в общ размер на 3 190.49 лева и включва: 1835.47 лева главница,83.12 лева лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2015г до 12.10.2016г,570.53 лева лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението и 701.37 лева-съдебни разноски,извършени от ищеца във връзка с делото.Отразено е,че се дължи и присъдено в исково и заповедно производство юристконсултско споразумение,което не е предмет на споразумението и следва да бъде заплатено допълнително.В чл.2,ал.1 е отразено,че ответникът признава задълженията по споразумението към ищеца и се задължава да ги заплати съобразно отразен в същото погасителен план,в който последната вноска е на дата 13.06.2020 година.
След сключване на споразумението,в две проведени открити съдебни заседания ответникът В. е представил вноски бележки ,отразяващи заплатени суми на ищеца в общ размер на 1 274.56 лева.
След изискване на становище от ищеца за изпълнение на споразумението от ответната страна,с молба от 16.09.2021г./на стр.63 от делото/ същият е изразил становище,че същото не е изпълнено,като в графичен вид е отразил задълженията на ответната страна и извършените плащания,както и дължимия остатък.В графата за общо задължение е отразена сума в размер на 3 269.45 лева,в графата за общо извършени плащания сума в размер на 2 234.56 лева,а в графата за дължим остатък-сума в размер на 1034.89 лева.След депозиране на цитираната молба няма данни за заплатени суми от ответниците на ищеца.
При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК за установяване съществуване на вземане на кредитор, предмет на ч.гр.дело № 200/2018 година на РС -Тетевен, за което е издадена заповед за изпълнение.
Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, осъществяване на фактическия състав, от който произтича вземането му, съдържанието на вземането, размерът му и настъпилия падеж, а в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга и възраженията си.
Спорът е свързан с
потребена, но незаплатена топлинна енергия и суми за дялово разпределение за
абонатен номер 363040, находящ се в апартамент в град
София,район „ххххххххххххххххх-2,жилищен блок 13Е.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в сградата от „Топлофикация” ЕАД, отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване и е разпределена топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в АС, т.е. нетната енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки.В таблица 3 е посочен размера на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период. По отношение на задължението направен извод, че разпределената топлоенергия за всеки сезон е според утвърдената методология.
С оглед на това, съдът приема, че процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа на „Топлофикация” София”ЕАД.
По отношение на въпроса кой е потребителят на топлинната енергия и носи отговорност за задълженията към „Топлофикация” ЕАД за процесния имот – собственикът, респ.носителят на вещното право на ползване или ползвателят.
Според чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съществуващата противоречива съдебна практика по прилагането на тази норма е преодоляна с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК. В т.1 от същото е формиран извод, че „собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и”.
Това тълкуване е задължително за съда, разглеждащ спора, предвид разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ, поради което следва да се приеме, че цената на доставената топлинна енергия до процесния имот се заплаща от собствениците, респ. носителите на вещното право на ползване на имота. От приложения нотариален акт №2/2007г по делото се установява, че и двамата дарители са си запазили вещно право на ползване в целия имот, поради което е без значение дали те лично или други лица са обитатели на жилището и съответно са ползватели на топлинна енергия, тъй като задължението за плащане е на собствениците, респ.на титулярите на вещното право на ползване.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съдът приема, че между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и приети от ответниците по делото.
Съобразно чл. 31, ал. 1 от Общите условия, клиентите на ищцовото дружество са длъжни да заплащат месечните си дължими суми в 30 дневен срок от публикуване на публикуване на ежемесечните фактури на Интернет страницата на Продавача, а лихва за забава се начислява след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Съдебно-счетоводната
експертиза е констатирала, че за процесния период няма извършени плащания, а
задълженията на ответниците за периода от м.04.2015г-м.04.2016г са в общ размер
на 1918.59 лева,включващи посочени размер на главница за топлинна енергия и
услуга за дялово разпределение и съответните изтекли лихви върху главниците за
периода 15.09.2015г до 12.10.2016г.Посоченият размер на главниците и лихвата съвпадат
изцяло с тези,посочени като размер/цена на предявения установителен иск.
Същият размер на
задължението ответникът е признал със сключеното на 13.11.2019г споразумение с
ищеца,поради и което съдът приема този факт за извънсъдебно признание на иска от
страна на ответника С.В.В..
В предвид
изложеното,съдът приема за основателен и доказан предявеният установителен иск.
Като съобразява
извършените в хода на производството плащания от ответната страна-в общ размер
на 2 234.56 лева,според признанието на ищеца в молбата от
16.09.2020г.,отразеното задължение в
споразумението по чл.365 от ЗЗД,депозираните молби от ищеца след сключване на
споразумението и срока за погасяване на задълженията по същото,както и
разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД,решаващият състав приема,че вземането на
ответниците към ищеца е погасено,поради извършено плащане в хода на
производството,както следва: разноските в общ размер на 701.37 лева са изцяло
заплатени, изцяло е заплатена и дължимата мораторна лихва,включваща претенцията
по заповедното производство в размер на 83.12 лева,както и лихва в размер на
169.28 лева,начиная от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-17.12.2018г
до момента на сключване на споразумението-13.11.2019г., както и главница в общ
размер на 1280.79 лева. Посоченият в споразумението размер на лихвата за забава
върху главницата от 570.53 лева е прекомерен,произволно определен и не отговаря
на действителния размер на задължението на ответната страна,която с плащането и
би се обеднила неоснователно.
Съобразно гореизложеното,установителният иск следва да бъде уважен за дължима главница в размер на 554.68 лева/незаплатен остатък/,върху който следва да се определи законната лихва,начиная от сключване на споразумението до окончателното и заплащане. За разликата до претендирания размер на вземането установителният иск следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан и с оглед разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК.
По отношение на разноските: Съгласно т.12 от цитираното тълкувателно решение,съдът в исковото производство следва да разпредели,съобразно изхода на делото,отговорността за разноските както в заповедното,така и в исковото производство. В предвид изложеното и невключване на разноските за юристконсултско възнаграждение в споразумението между страните,на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 25.00 лева по заповедното производство за юристконсултско възнаграждение и 100.00 лева в исковото,определени на основание чл.78,ал.8,във в-ка с ал.1 от ГПК,в-ка с чл.37 от ЗПП,в-ка с чл.26 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,съществуване на вземане в полза на „Топлофикация София,“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н Красно село,ул.“Ястребец“ №23Б,представляван от Александър Славчев Александров,срещу С.В.В.,ЕГН:********** и Н.И.В.,с ЕГН:**********,*** размер на 554.68/петстотин петдесет и четири лева и шейсет и осем ст./лева,представляваща незаплатена част от главница в общ размер на 1835.47 лева-стойност за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение за имот- апартамент в град София,хххххххххххххх,начислена за периода от месец май 2014г. до м.април 2015г за топлинната енергия и от м.май 2015г до месец април 2016г за услугата за дялово разпределение,заедно със законната лихва върху главницата от 554.68 лева,начиная от 13.11.2019г. до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за установяване на вземане за главница над признания размер от 554.68 лева и до претендирания размер от 1835.47 лева,както и за мораторна лихва в размер на 83.12 лева,изчислена за периода от 15.09.2015г до 12.10.2016г.,поради извършено плащане на задължението от ответниците в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА С.В.В.,ЕГН:********** и Н.И.В.,с ЕГН:**********,*** заплатят на „Топлофикация София“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н Красно село,ул.“Ястребец“ №23Б,представляван от Александър Славчев Александров, сумата от 125.00/сто двадесет и пет/лева-разноски,сторени в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: