№ 248
гр. Варна, 29.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.
Членове:А.ина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора В. Ч. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д. Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600262 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Ч..
Лицето, чието предаване се иска: А. Д. Г., редовно призован, воден от
органите на Съдебна охрана, явява се лично и с адв. Л. С. Д. от АК-ВАРНА,
редовно упълномощена от преди.
Явява се и адв. Я. Р. Г. от АК – Варна, определен за резервен защитник
от първата инстанция.
Председателят на състава уведоми страните по делото , че съдът не се е
произнесъл по направените доказателствени искания в жалбата след
придвижването й и образуване на делото АпС Варна, тъй като същите са
множество и различни по вид Поради това и съдът е преценил, че с оглед
равнопоставеността на страните и множеството искания, които е имала
защитата и пред първата инстанция, се налага в днешното съдебно заседание
да се уточни, на първо място дали се поддържат тези искания, и на второ, да се
даде възможност на представителя на обвинението да изрази становище по
тях.
Преди да се даде възможност на страните да изразят становище следва
да бъде докладвано, че в днешния ден, в 12:45 часа, в деловодството на
Апелативен съд е постъпила молба от адв. Д., като защитник на лицето, чието
предаване се иска А. Г., ведно с доклади от неправителствени организации на
САЩ, изследвали неспазването на човешките права в затворите в окръг Ню
1
Йорк, САЩ.
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така направената
въззивна жалба, ведно с всички доказателствени искания, които са направени
във въззивната жалба. Моля да бъдат приети и приложените чрез
електронната система за сигурно електронно връчване доказателства, които
съдът докладва току-що. Същите представляват доклади от независими
неправителствени организации, които се считат за приложими като
доказателства по делата за екстрадиция. Отделно от това в днешно съдебно
заседание, ще представя един изключително кратък доклад на друга
неправителствена организация, както и няколко статии, които аз и клиентът
ми сме наясно, че не са приложими като допустими доказателствени средства
в наказателния процес, същите обаче представям на съда единствено да
онагледя и още веднъж да докажа необходимостта от допускане на всички
доказателствени искания, които сме направили, като единствено ще
щриховам, че тези статии съм представила на първо място във връзка със
заболяванията на моя клиент, които са от психично естество. Видно от едната
от тези статии тогава, когато се спомене в американски затвор, че лице има
психичен проблем тогава бива незабавно настанявано в изолатор където може
да прекара изключително дълъг период от време, което представям предвид
необходимостта сериозно съдът да изследва спазването на човешките права и
интереси в американската държава и по-специално в пенитенциарните
заведения.
Още една информация, същата съм представила както като статия, така
и като справка от световен източник уикипедия по отношение на установени в
Европейския съюз стандарти по отношение на размера на килиите във всички
затвори, в които трябва да пребивава европейски граждани, както и
информация от уикипедия дали тези килии в затворите в щата Ню Йорк и в
затворите в САЩ, като цяло отговарят на тези европейски изисквания.
Също така бих искала много накратко, извън описаното във въззивната
жалба, да уточня на съда направените доказателствени искания, които са не
само във връзка с договора, който е сключен между правителствата на двете
държави и ЗЕЕЗА, който покрива членовете, които липсват в самия договор, а
и всъщност процедурата по производството по екстрадиция по отношение на
САЩ би следвало да бъде подчинена и на правилата на споразумението, което
е подписано между ЕС и САЩ. И в договора между САЩ, и в това
споразумение много ясно е описано по какъв начин и с какви документи
следва да бъдат придружавани молбите за екстрадиция за да може същата
молба да бъде допустима и да може да бъде също така законосъобразна и
редовна. Считам, че молбата за екстрадиция на САЩ не отговаря на
изискванията на договора между двете правителства, както и въпросното
споразумение, тъй като за разлика от ЗЕЕЗА, по който според мен водеше
производството предходния съдебен състав, в договора за екстрадиция между
2
България и САЩ се изисква задължително и да бъдат представени и такива
данни, които представляват основание да се счита, че издирваното лице е
извършил престъплението, за което се изисква екстрадиция.
Първоинстанционния съд по време на цялото проточило се доста във времето
производство отказа да приеме този факт и да изследва като цяло дали
американската държава е изпратила достатъчно доказателства, с които да
докаже, че А. Г. е извършил твърдените престъпления. Това Уважаеми
Апелативни съдии е така защото на първо място много подробно в жалбата и
сега няма да се спирам, съм описала разминаванията, които съществуват
между двете клетвени декларации на разследващия орган и на помощник
прокурора. Тези клетвени декларации обаче, заедно с обвинителния акт, на
който те противоречат предвид разминаването в правните норми, които са
описани, всъщност водят до основателни съмнения, че са приложени с
молбата за екстрадиция всички доказателства, които да докажат и да доведат
на становището на съмнението, че моят клиент е извършил инкриминираните
деяния. Дали въз основа на погрешния превод, неправилният, неадекватен
превод, който е направен, дали по други причини ние няма как да знаем, но
факт е, че през цялото първоинстанционно производство ние твърдим, че А. Г.
не е бил на територията на САЩ към момента, в който се твърди, че той е
извършил деянията. А и в трите правни източника – договорът,
споразумението между САЩ и американската държава, както и в ЗЕЕЗА се
изисква задължително да може българската държава да установи къде е
извършено самото престъпление, тъй като има изключения тогава, когато
престъплението не е извършено в молещата държава, замолената държава да
откаже екстрадицията има си специални правила и във всички тези правни
източници според които би следвало да пристъпи към вземане на решение
българският съд тогава, когато става въпрос за екстрадиция за деяния, които
не са извършени на територията на молещата държава, каквото ние твърдим,
че се е случило в настоящия случай. Тъй като както в договора между
България и САЩ, така и в споразумението между САЩ и ЕС се говори за
легализация на документи, каквато се твърди че не е необходима, необходими
са единствено печати на правителствата на двете държави. Да действително
към настоящата молба за екстрадиция и документите съществува
легализирания печат и в договора се казва, че други легализации не са
необходими, но изискването на официалния превод на всички документи аз не
съм го направила с цел да твърдя, че молбата не е легализирана и да искам
допълнителна легализация, а да стане ясно на настоящия съд къде са
извършени съответните престъпления, пред кой съд ще бъде изправен моят
клиент – основания, които изключително подробно аз съм описала в своята
въззивна жалба.
Отделно от това считам, като това е от компетенциите на настоящия съд,
че съдът би следвало да сезира ЕС с преюдициални запитвания, които не са
никак малко. Аз ще отправя предложение към Вас и ще помоля съда да
прецени дали не е основателно такова искане от една страна защото: Видно от
3
материалите по делото към настоящия момент е висяща процедура по
поставяне под запрещение на моят подзащитен А. Г.. Бивайки поставен под
запрещение евентуално същият няма да носи и наказателна отговорност
съгласно законодателството на която и да е държава. Тъй като в договора
между България и САЩ, както и в ЗЕЕЗА се говори единствено за висящи
наказателни производства, които са основание за отлагане на процедурата по
екстрадиция. Аз считам, че следва да се отправи такова преюдициално
запитване към ЕС на база на Хартата за защита правата на човека, на база
Договора за функциониране на ЕС, както и договора сключен между България
и САЩ, дали българската държава би могла и е редно защитавайки правата на
българския гражданин да се позове на отлагане на екстрадицията до
приключване на производството по чл.5 от Закона за защита на лицата и
семействата, тъй като Уважаеми съдии, към настоящия момент за неговата
наказателно-правна годност има едно единствено доказателство и то е
експертиза, която е атакувана от нас. Тя е изготвена от вещо лице, по което
има открито производство за отнемане на правомощията като вещо лице има и
открито наказателно производство, тоест прокурорска преписка, която към
момента е на фаза предварителна проверка и не считам, че следва въз основа
на такава експертиза и само и единствено въз основа на нея, която Ви отварям
скоба и моля да обърнете внимание, че вещото лице сама е заявила, че е
съставила на база едно интервю психиатрично с моя подзащитен, тъй като
няма налице каквато и да е медицинска документация, като последваща
такава вече има от психиатъра на затвора, поради което и не считам, че въз
основа на тази експертиза следва да се счита, че А. Г. е наказателно отговорен
и би следвало да се отправи въпросното преюдициално запитване.
Ще помоля и за още едно такова и това е последното ми искане, същото
считам за необходимо по следната причина: Неколкократно пред
първоинстанционният съд отправях няколко искания, които ми бяха отказани,
исканията бяха за водене на звукозапис по време на съдебния процес, за
поправка на съдебния протокол, предвид факта, че единствено той носи
данните по отношение на заявеното от вещото лице в съдебното заседание,
което е в разрез с нейните етични и законово задължения на вещо лице и бях
отправила две искания за отвод на съдебния състав поради съмнения в
неговата безпристрастност, като един от мотивите ми да поискам такъв отвод
беше, че неколкократно с поведението си със заявеното от съдебния състав
ставаше ясно, че съдебното решение е взето още много преди същото да бъде
постановено. Тъй като първоинстанционния съдебен състав на два пъти
отказа да направи отвод, но по този начин постанови съдебно решение, в
чиято безпристрастност моят подзащитен се съмнява и то сериозно.
Считам, че следва да се отправи и още едно преюдициално запитване на
същите основания, които споменах за предходното такова по отношение на
въпроса следва ли поради така направените изразени от мен в двете съдебни
заседания съмнения относно безпристрастността на съдебния състав, предвид
факта че на няколко пъти бяха заявени факти и обстоятелства, които показваха
4
заинтересованост не безпристрастност на съдебния състав, следва ли същият
съдебен състав, спазвайки и законите и правилата на Европейския съюз да се
отведе от гледане на съдебното дело, което е било разпределено по описа на
същия съдебен състав, тъй като няма друг вид институционен контрол върху
определението на съда, с което същият отказа да направи отвод, но предвид
факта, че настоящите производства са двуинстанционни за разглеждане и пред
първия съдебен състав се събират най-големия обем от доказателства и
клиентът ми там е бил лишен от възможността за безпристрастен и
справедлив процес, аз ще моля да бъде отправено и такова преюдициално
запитване към Европейския съд с цел водене на един справедлив процес.
Моля за уважаване на всички доказателствени искания, които съм
направила с въззивната си жалба, като добавям следното:
Моля да се изиска справка, аз съм направила доказателствено искане по
отношение на затворите, но да се изиска справка за размера на
затворническите килии и вида на същите в затвора, в който следва да бъде
настанен А. Г., тъй като ние нямаме никаква представа къде ще е той и сме
отправили такова запитване в доказателствените искания.
Ще помоля съда, позовавайки се отново на споразумението между САЩ
и Европейския съюз и договора между двете правителства на България и на
САЩ да бъде изпратено запитване до Министерски съвет с кратко резюме на
настоящия процес дали не следва двете правителства да започнат консултации
помежду си – чл. 10 по спомен е в споразумението, чл.20 със сигурност
предвижда консултации между двете правителства по отношение на договора
между България и САЩ, тъй като има изключително много неясноти главно
по отношение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и
конституционните човешки права. Съгласно чл.8 от Договора между
правителствата на Р. България и САЩ, който предвижда ал.5 възможност
съдът да откаже екстрадиция и тогава, когато бъдат нарушени
конституционните права на българския гражданин, както и съответно да
пристъпи към такива консултации. Считам, че е основателно да се запита
Министерски съвет дали не е редно двете държави да пристъпят към
консултации по отношение на зачитане на гражданските права и интереси на
моя клиент.
АДВ. Г. – Няма какво да добавя към казаното от колежката.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, повечето от тези
искания на защитата те са били представени и пред първоинстанционния съд
и даден подробен отговор на всяко едно от тях. Аз считам, че отговорите са
правилни и законосъобразни и няма да ги преповтарям. Мисля, че следва да
бъдат приети от настоящия съд.
По отношение на представените днес доказателства и направени
доказателствени искания всъщност считам, че това не са никакви
5
доказателства, а документи от свободната мрежа уикипедия. Те се позовават
на доклади на неправителствени организации, за чиято достоверност и техни
твърдения не могат да бъдат представени никакви доказателства за истинност.
Всяка една неправителствена организация има право на мнение, може да
твърди каквото си пожелае, и дали това е така или не има съответни държавни
органи, които го установяват по съответния ред.
Следва да се има предвид, че според мен договорът, който е приложим е
именно договорът за екстрадиция, в случая между САЩ и България, който
съответства и на споразумението между ЕС и САЩ, той е приложимата
правна мярка заедно със ЗЕЕЗА и съдът следва да се придържа към него, като
преценява от тази гледна точка дали са налице основанията за потвърждение
на оспорвания съдебен акт на първоинстанционния съд. Конкретно
изпратената нота и приложените към нея документи са придружени от
сертификат за превод, която опровергава твърдението на защитата, че
документите не са официално преведени. Това дали ще бъдат преведени от
американски преводач или от български преводач мисля, че са достатъчно
ясни.
Изрично е посочено, че спрямо Г. на 18 декември 2019 година е бил
внесен обвинителен акт за множество престъпления, като са посочени
съгласно американския закон – заговор за извършване на измама по
електронен път, измама по електронен път, кражба на държавна собственост,
кражба на самоличност при отежняващи обстоятелства, заговор за пране на
пари, за които престъпления се предвижда лишаване от свобода, като
максималния срок според наказателния кодекс на САЩ е двадесет години.
Тоест не се предвижда смъртно наказание, както е едно от изискванията на
нашия закон, така и на американския. В клетвената декларация на помощник
прокурорът на САЩ за източния район на Ню Йорк, по отношение на раздела
за давностни срокове изрично е посочено, че давностния срок е пет години,
като Г. е бил обвинен за деяние извършено в периода месец февруари 2014 г. и
месец ноември 2016 г. и същият е обвинен на 18.12.2019 г., което е в рамките
на петгодишния давностен срок. Изрично е посочено от американската страна,
че следователно наказателното преследване по обвинението по това дело не е
погасено по давност. Казвам го във връзка с твърдението, че американските
власти не били посочили данни за давностния срок.
По отношение искането на защитата за назначаване на нова съдебно-
психиатрична експертиза считам, че е неоснователно, тъй като е изготвена
такава комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза от д-р
Крумова – психиатър и г-н Цолчовски – психолог. От заключението на същата
се установява, че Г. е с поставена диагноза тревожни разстройства, внезапен
пристъп на сърцебиене, болки в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж.
При същия не се диагностицира психична годност да не разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Отчетени са
тенденции към симулации. Няма пречки да участва в наказателния процес и
да дава годни обяснения по случая относно фактите и обстоятелствата имащи
6
значение по делото, както са казали психиатрите - при желание от негова
страна. Освен това е приложена и медицинска справка от д-р Петрова –
психиатър, която е провела консултация по искане на Г. и по негови данни е
снела анамнеза и поставила диагноза – разстройство вследствие комбинирана
употреба на психоактивни вещества, зависимост от психо стимуланти,
алкохолна зависимост, установила е че същият е психомоторно подтиснат,
тревожен, мисловният му процес тече нормално, дългогодишна злоупотреба с
алкохол, психо стимуланти в комбинация с психотропни медикаменти. Изявил
е желание да се лекува. Тези неща ги отбелязвам дотолкова, доколкото считам,
че ВОС е положил всички усилия за да установи психическото състояние на Г.
преди да вземе решение за екстрадицията му и категорично е доказано, че не
съществува пречка от здравословен и психически характер.
Считам, че исканията за преюдициално запитване са не само ненужни,
но и нямат никакво отношение към настоящата процедура и считам, че следва
да се даде ход по същество.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След съвещание, като съобрази направените доказателствени искания
от защитата на лицето, чието предаване се иска, представените писмени
материали в днешното съдебно заседание и становището на представителя на
Апелативна прокуратура Варна, съдът констатира следно:
На първо място, по отношение на представените преди днешното
съдебно заседание ведно с молба доклади на независими неправителствени
организации на САЩ, изследвали неспазването на човешките права в
затворите в окръг Ню Йорк, САЩ се констатира, че в първата им част -
относно условията в те изданието е от 8 ноември 1991 г. и авторите на този
труд са изследвали тези въпроси за период от края на осемдесетте години –
1988 и 1989 година, респ. констатациите им са към 1991г, тоест преди близо
четиридесет години, период, абсолютно неотносимо към настоящия момент.
Във втората му част, по повод на неспазването на човешките права, е
видно, че се касае за изтезания в миграционен арест спрямо бежанци и
емигранти, въпреки че е към 6 февруари 2024 г. нещо, което към настоящото
производство няма никакво отношение.
На следващо място, по отношение на представените в днешното съдебно
заседание от защитата неофициални публикации, които между другото са и
незаверени, във връзка с условията в килиите в различни щатски затвори, на
първо място, се констатира, че те нямат официален характер и по какъв начин
се е снабдила защитата, пак се подчертава, че дори не са заверени от нея и
доколко отговарят на действителното положение, не става ясно. Всички тези
публикации не могат да се приемат като изходящи от достоверен и официален
източник за да допринесат за осветляване на проблем, свързан с нечовешко
отношение и в разрез с човешките права на едно лице, ако бъде екстрадирано
7
или съответно да бъде задържано в подобни места в САЩ, поради което
отново следва да се върнат на защитата.
Освен изложеното, се отчете от състав на съда, че всички тези
публикации отразяват субективните възприятия на определени лица, които са
се занимавали с подобни въпроси, но те нямат официален характер на
институция или орган на Щатите, които да се занимават с проблемите
свързани с Държавният департамент на затворите и в частност, условията на
затворите, с оглед правата на човека по смисъла на Европейската конвенция.
На следващо място, във връзка с исканията за отправяне на
преюдициални запитвания, които защитата конкретизира: по отношение
наличието на основания за отвод от страна на първоинстанционния съд,
доколкото не е уважил доказателствени искания, които, според защитата и
вероятно лицето, чието предаване се иска, е оставило впечатление, че не може
да бъде проведен безпристрастен и справедлив процес, следва да се отбележи,
че този въпрос сам по себе си, поставен пред настоящата инстанция на този
етап, не би могъл да получи разрешение т. к. това би довело до едно
предварително произнасяне по същество, което би опорочило нейният
съдебен акт по същество. Преценката, свързана с наличие на основание за
отвод или самоотвод на пъростеп. съдебен състав, постановил
първоинстанционния съдебен акт, не подлежи на проверка отделно от
атакувания краен съдебен акт. Това би могло да бъде процесуално основание,
което да доведе до връщане на делото за ново разглеждане, за да не бъде
лишавана страна от една съдебна редовна инстанция, но по никакъв начин
този проблем не би могъл да се разреши на този етап, с искане по
доказателствата и в частност, отправяне на преюдициално запитване, поради
това същото не следва да бъде уважавано.
По отношение на следващото искане, за допускане на преюдициално
запитване, с оглед на наличие на висящо гражданско производство, а именно -
гр. дело, за което съдът е направил служебна справка във ВОС - № 1070/2024
година на ВОС, образувано по искова молба на брата на лицето, чието
предаване се иска срещу него, за поставянето му под запрещение, следва да се
има предвид следното: На първо място, разпоредбите на чл.18 от ЗЕЕЗА, на
чл.13 от Договора за екстрадиция между Р. България и САЩ и на чл. 9 от
Споразумението за екстрадиране между ЕС и САЩ, поставят изискването за
наличие на производство за наказателно преследване, тоест следва да има
образувано наказателно производство, а не гражданско такова, и само в този
случай, при съответните хипотези, съдът би могъл да пристъпи към отложено
предаване, временно предаване, което има предвид и Споразумението, но не и
наличието на гр. дело. Тоест, ясно и последователно и трите цитирани
източника установяват необходимост от наличие на висящо наказателно
производство или влязла в сила присъда, поради това и не са налице
основания за отправяне на преюдициално запитване и по този въпрос.
По отношение на необходимостта от провеждане на консултации на
8
двете правителства- на РБ и САЩ във връзка, както се изрази защитата -
неуредени въпроси, касаещи екстрадицията при наличие на граждански
производства, както е в конкретния случай, които са свързани с интересите на
лицето, чието предаване се иска, съставът на АпС не счита, че е необходимо в
това производство и в тази процедура като цяло, да отправя предложение за
подобни консултации на двете правителства, с оглед на конкретизиране волята
на подписалите ги държави и необходимостта от спазване интересите на
гражданите, поради впсата на противоречия в трите нормат. акта- ЗЕЕЗА,
Договора за екстрадиция между Р. България и САЩ, както и Споразумението
за екстрадиране между ЕС и САЩ.
Доколкото в жалбата са направени доказателствени искания, като всяко
едно е разгледано поотделно от защитата с допълнителни такива към всеки
един пункт, в най-общ план съдът е съобразил същите в няколко насоки:
На първо място, касателно извършеният превод на всички материали,
стоящи в основата на искането за екстрадиране: отчете се при цялостно
запознаване с материалите по делото, както към момента на първоначалното
сезиране на съдебните органи във връзка с вземане на мярка за процесуална
принуда, така и впоследствие, след получаване на материалите по
същностното производство, че от направения превод е налице яснота по
въпросите, имащи отношение към същинското екстрадиционно производство
и най-вече тези, свързани със самоличността на лицето, чиято екстрадиция се
иска, деянията предмет на обвиненията, наказанията, които се предвиждат,
давностните срокове, с оглед на предвидените наказания, както и дали се касае
за „районен“ или „окръжен съд“, на което е акцентирала защитата, с оглед
използваната на англ.език формулировка в искането - “district”. Съпоставката
и анализа на всички приложени към искането писмени материали, дава
основание на съда да счита, че същите са еднопосочни и не поставят под
съмнение нито извършения превод, нито същността на това, което той
отразява, още повече, че същите са заверени по съответния ред. В контекста на
изложеното е разпоредбата на чл.9 от Договора за екстрадиция между
правителствата на Р. България и САЩ, съгласно който „…документи със
заверка или печат на Министерството на правосъдието или Департамента,
отговарящ за външните работи на молещата държава, се допускат в
производството за екстрадиция в замолената държава без да са необходими
повече заверки, удостоверяване или друга легализация. За Р. България
Министерство на правосъдието означава Министерство на правосъдието на Р.
България, за САЩ е Департаментът на правосъдие на САЩ.
Друго искане в жалбата, направено от защитата, касае необходимостта
от изискване на допълнителна информация, която следва да се предостави от
помощник прокурора Александър Мидлин, посочен в искането, по отношение
на деянията предмет на обвинението във връзка с давностните срокове за
наказанията по внесения обвинителен акт, както и гаранции, които молещата
9
държава следва да представи по отношение наличието на смъртно наказание в
законодателството на щата и дали такова са предвижда за деянията, предмет
на обвиненията, позовавайки се на изложението в оригинала и впоследствие
при превода, че е изписано многоточие, от което защитата заключава, че освен
посочените наказания, в това многоточие може и да става въпрос за смъртно
наказание. Имайки предвид изложеното по-горе, досежно визираното в чл.9 от
Договора, на първо място следва да се отбележи, че подобно твърдение за
предвидено смъртно наказание за някои от деянията, предмет на обвинението
или за всяко от тях, не намира основа нито в материалите по делото, нито
поставя под съмнение за настоящата инстанция наличие на подобно
недобросъвестно поведение от страна на молещата държава, поради това и
всякакви въпроси, свързани с предоставяне на гаранции да не бъде налагано
или изпълнявано смъртно наказание, се преценяват като ненужни, а от там и
неоснователни.
Колкото до предоставянето на гаранции във връзка с евентуалното място
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от лицето, чието
предаване се иска, след приключване на процеса е въпрос, който на първо
място, не е предвиден като изискване, съгласно вече цитираните по-горе
нормативни актове, а на второ – същото касае преди всичко презумпцията за
невиновност, в противен случай, ако подобни гаранции биха били изискани от
замолената държава и тя ги предостави, това автоматично би означавало, че
молещата държава предварително би декларирала, че приема лицето за
виновно. В един последващ процес, тъй като настоящото екстр. производство
е за предаване на лицето за провеждане на наказателно преследване, а не за
изтърпяване на наложено наказание по влязъл в сила съдебен акт, всяко
осъдено лице, гражданин на Р. България по силата на Конвенцията за трансфер
на осъдени лица, би могло да поиска да търпи наказание лишаване от свобода
в Р. България, но това е нещо, което няма отношение в настоящото
производство.
Твърденията на защита, в контекста на гореизложеното за опасност да се
наложи на подзащитния й наказание доживотен затвор, също попада в
хипотезите на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съгласно която и
това наказание, с оглед законодателството на държавата, в която ще бъде
изтърпявано, също подлежи на преразглеждане съгласно чл. 11 от
Конвенцията за преобразуване.
По отношение на необходимостта от извършване на справка на ГКПП на
Р. България, дали лицето, чието предаване се иска, е напускало страната в
инкриминирания период, съгласно обвинението, следва да се отбележи, че е
ноторно известно, че подобна информация не се ползва с качеството на
изчерпателност, тъй като не се съхранява в пълнота в архивите поради това че
не се извършва спрямо всяко едно лице, а само по така наречената „проверка
по линия на риска“, поради което е абсолютно невъзможно подобна справка
да бъде извършена. Дори подобна информация да може да бъде предоставена,
желанието на защитата да установи, че в инкриминирания период
10
подзащитният й не се е намирал на територията на САЩ, са неотносими към
предмета в настоящото производство.
По отношение на условията в пенетенциарни заведения, където би
могло да бъде настанено лицето, чието предаване се иска и необходимоста от
нова справка от БХК: по делото са налични вече данни, представени пред
първоинстанционния състав. Съдът не би могъл да изиска справки от
съдебния орган на молещата държава за условията, в които би пребивавало
лицето, нито може да го контролира. В част от всички тези доклади,
предоставени от защитата преди и в днешното съдебно заседание, се визират
въпроси свързани с местата, в които биват задържани лица при провеждане на
разследване и е ноторно известно, че в цял свят те се отличават от местата,
където се търпи наказание лишаване от свобода, в насока на негативна оценка
в сравнение със самите пенетенциарни заведения.
По отношение необходимостта от образуване на наказателни
производства в Р. България във връзка с извършени деяния от лицето, чието
предаване се иска: към настоящия момент от материалите по
първоинстанционното производство е видно, че е налице произнасяне на
прокурор при ВОП, постановлението е от 9 юли 2024 г., с което е отказано
образуване на наказателно производство по преписка № 4010/24 г. на ВОП, в
което прокуратурата е дала отговор на въпроси, свързани с искане на защитата
за образуване на производство по чл.212а и чл. 253 от НК спрямо лицето,
чието предаване се иска.
По отношение искането за назначаване на нова комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза: въззивният съдебен състав,
внимателно се запозна с проведения разпит на вещите лица в открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд след допускане и назначаване на
експертизата, изложеното от тях най-вече относно наличието на данни за
влияние върху тяхното становище във връзка с вменяемостта на лицето, чието
пред се иска, съобрази датите - на проведеното съдебно заседание на 21 юни
2024 г. и получената молба- уведомление от вещото лице психиатър д-р К.К.
от 1 юли 2024 г., с което същата уведомява съда, че на 25 юни 2024 г., тоест
след депозиране на заключението и след изслушване в съдебно заседание, е
получила на електронната си поща уведомление от защитата – адв. Д., че
следва да се отведе. Видно е, че в молбата до съда вещото лице по никакъв
начин не е изразило и нюансирано мнение дали следва да се отведе или няма
да направи това, а просто уведомява съда какво е получило на електр. си поща
от адв. Д..
Така изложеното не дава основание на настоящата инстанция да приеме,
на първо място, че заключението по изготвената КСППЕ е било
компрометирано, на второ място, че безпристрастността и обективността на
вещите лица е била компрометирана, поради което същите е следвало да се
самоотведат и на трето място, че към момента на изготвяне на експертизата и
депозиране на заключението по нея, както и защитаването му в съдебно
11
заседание на 21.06.2024 г., са били налични съмнения във връзка с
компетентността на вещите лица, а от там и по отношение правилността на
тяхното заключение. Това, че у някоя от страните съществува съмнение по
отношение становището на вещите лица във връзка с правилността, и най-
вече несъгласие с него, не е основание съдът да възприеме твърденията за
наличие на пристрастност у експертите или за неправилност на заключението.
От друга страна, право на страните в процеса е да използват всички възможни
средства, предвидени в закона, ако считат, че участник в процеса е извършил
престъпление, да сезират прокуратурата, но тези твърдения и субективни
възприятия не могат да залегнат в основата на възражение, респективно и
основателност на твърдение за неправилност на заключение или за наличие на
основание на отвод, в случая на вещо лице, което изрично е заявило пред съда,
че не било притеснено, нито уплашено, както и че е отказало да разговаря с
лицето, което се е представило, търсейки го по телефона, без да изслушва по
какви въпроси ще разговаря.
Горните съображения мотивират въззивния съд да приеме, че не се
налага назначаване на повторна експертиза във връзка с психическото и
психологическо състояние на лицето, чието предаване се иска, в максимална
степен депозираното заключение пред първоинстанционният съд съдържа
данни за актуалното здравословно състояние на Г. и най-вече, дали е налице
психическа годност.
Всичко изложено по-горе дава основание на състава на ВАпС да
заключи, че не се налага събиране на допълнителни доказателства в
настоящото екстрадиционно производство, поради което исканията на
защитата следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените доказателствени искания от
защитата на лицето, чието предаване се иска и ВРЪЩА предоставените
доклади и справки.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Д. – Нямам възражения по отношение на отвод както на настоящия
съдебен състав, така и на прокурора. Ще моля обаче съдът да насрочи
следващо съдебно за гледане на делото по същество, тъй като бях призована
по телефона, буквално последния работен ден от предходната седмица, при
което от съдебния секретар бях уведомена, че в днешно съдебно заседание
съдът ще гледа единствено доказателствените искания и ще се произнася по
тях без да се гледа делото по същество. Изрично попитах съдебният секретар,
12
който ми се обади по телефона дали евентуално ще премине към гледане на
делото по същество, бях уведомена, че това няма да се случи, поради което и
считам, че предвид изключително краткия срок за насрочване на съдебното
заседание би следвало да ми се даде по-голям такъв за подготвяне на моята
пледоария и евентуално за допълнителни доказателствени искания, поради
което моля за отлагане на делото за следваща дата.
Имам и още една молба към съда, същата е на база чл. 56, ал.3 от
Наредба №2/22.032010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в
местата за лишаване от свобода. Цитираната правна норма урежда реда, по
който едно лице, което има нужда да бъде изпратено на лечение в медицинско
заведение и същото е лишено от свобода би следвало по предложение на
Началника на затвора – ГДИН да се произнесе по това предложение на
Началника на затвора, поради което и считам, че мултиплицираното в
съдебното решение, което е постановено от първоинстанционния съд
разрешение А. Г. да бъде изпратен за лечение е незаконосъобразно предвид
факта, че не е направено по настоящия правен ред и ще моля съдебният състав
на настоящия съд да се произнесе със съдебно определение, както би следвало
да се случи по отношение на предложението за изпращане на лечение или
същото предложение да бъде изпратено по компетентност на ГДИН за
произнасяне по отношение на така направеното предложение от страна на
Началника на затвора. Както е установил и първоинстанционния съд моят
подзащитен се нуждае от диагностициране и вземане на по нататъшни мерки
по отношение на неговото здравословно състояние, което пък от своя страна
считам за обстоятелство, което е от изключително значение за постановяване
на крайния съдебен акт, поради което и моля да се произнесете във връзка с
това искане.
Запозната съм с определението на съда от 26.07.2024 г. т.к. разполагам с
електронен достъп до системата на съда.
АДВ. Г. – Не правя искане за отводи на състава на съда. Според мен би
трябвало да се отложи производството по делото.
Съставът на съда, за да се произнесе по искането на защитата за
отлагане на делото за подготовка за разглеждане на същото по същество,
съобрази следното:
На първо място, разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗЕЕЗА предвижда, че при
жалба или протест срещу постановено първоинстанционно съдебно решение
същите се разглеждат в десетдневен срок от постъпването им в съда. Жалбата
срещу постановения на 16.07.2024 г. съдебен акт е постъпила ведно с делото
от ВОС на 25.07.2024 г. Същия ден с разпореждане на Зам. председателя то е
било разпределено на съдия-докладчик и определен съдебен състав. На
26.07.2024 г., след запознаване с материалите по делото и въпреки неговия
обем, с определение, постановено в закрито заседание съдебният състав е
13
насрочил съдебното производство по делото за 29.07.2024 г. от 13:30 часа. В
това определение изрично е посочено, че направените доказателствени
искания от защитата, с оглед на техния обем и важност, следва да получат
отговор в открито съдебно заседание с изслушване и на представителя на
държавното обвинение. Никъде в този съдебен акт съдът не се ангажира с
насрочване на съдебното производство само по доказателствата, а единствено
и само, че насрочва за разглеждане производството по реда на чл.20, ал.2 от
ЗЕЕЗА. Възможността, която е дал съда на страните да вземат лично участие в
съдебно заседание и да изразят становище, както и да допълнят
доказателствените искания, е прерогатив на съда доколкото е предвидена в
хипотезата на чл.327 от НПК, приложим по препращане от ЗЕЕЗА.
Неизвестни за съда остават причините, даващи основание на защитата
да счита, че въззивното производство по делото ще бъде насрочено едва за
08.08.2024, а не по-рано: защитата е уведомила с молба съда преди
насрочване на делото, още с постъпването му във въззивния съд, че на
конкретни дати е заета, изреждайки същите от началото на месец август, през
м. септември и м. октомври 2024 г. Изрично е уточнено с последваща молба,
че на 08.08.2024 г. /датата, на която изначално е предположила защитата, че
ще се разгледа делото/ няма да може да присъства, поради планиран здравен
преглед. Не е ясно, как защитата е решила че съдебният състав трябва да
насрочи делото точно за 08.08.2024 г. и респективно, че вече ще отсъства на
тази дата! Именно защото съдът се е съобразил с ангажиментите на защитата,
които тя е изложила акуратно в първата си молба и с оглед естеството на това
особено производство, съдът е преценил, че следва да го насрочи на четвъртия
ден от постъпването му в Апелативен съд Варна и при необходимост от
събиране на нови доказателства, да го отложи.
Защитата заяви в днешно съдебно заседание, че доколкото разполага с
достъп през информационната система на съда, е запозната с постановеното
определение на 26.07.2024 г. от съда, с което се насрочва производството по
делото и е била наясно, че в него не се конкретизира, дали то ще бъде
разпоредително - само по доказателствата, дали ще бъде отложено, или ще се
разгледа по същество.
Призоваването на защитата е станало по реда на чл.178, ал.11 от НПК -
по телефона, което също е разбираемо с оглед сроковете, предвидени в ЗЕЕЗА
и за съда не съществува съмнение, че деловодителят призовал адв. Д. е спазил
изискванията на закона, уведомявайки я за това, че съдебното производство по
делото е насрочено за разглеждане на 29.07.2024 г. от 13:30 часа, в което съдът
ще се произнесе по направените доказателствени искания и само толкова, без
допълнение и уверения, че няма да се разглежда по същество делото.
Следва също така да бъде отбелязано, че всички материали са налични
по делото, най-вече тези от първоинстанционното производство, което е било
образувано на 31 май 2024 г., приключило е на 16.07.2024 г. със съдебен акт,
към настоящия момент не са събрани никакви нови доказателства, които да
14
ангажират защитата с нов прочит и да налагат преподготовка за въззивното
производство. С оглед целите на това особено екстр. производство - по чл.20,
вр. чл. 17 от ЗЕЕЗА, съдът намира че не са налице основания за отлагане на
делото за подготовка на защитата по него, поради което искането следва да се
остави без уважение, а жалбата срещу съдебния акт на ВОС да бъде
разгледана в днешното съдебно заседание по същество.
Колкото до искането за настаняване на лицето в специализирано
заведение, следва да се отбележи, че това е въпрос, по който съдът ще се
произнесе след приключване на съдебното производство в днешното съдебно
заседание, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Д.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми Апелативни съдии, предмет на настоящото
производство проверка на законосъобразността и правилността на решение №
185/16.07.2024 г. на Окръжен съд Варна постановено по ЧНД № 723/2024 г. по
описа на същия съд. Със същото първоинстанционният съд е допуснал
екстрадиция на българския гражданин А. Д. Г., с установена по делото
самоличност и адрес, въз основа на искане за екстрадиция в САЩ,
съдържащо се в нота № 120 от 21.05.2024 г. на посолството на САЩ в София
за съдене по образувано наказателно дело № C R 19-600, заведено в Районен
Федерален съд на Съединените щати в Източния район на Ню Йорк, по
обвинителен акт, издаден на 18.12.2019 г. от същия съд по следните
обвинения: заговор за извършване на измама по електронен път, като са
посочени съответните текстове на Федералния кодекс на САЩ; измама по
електронен път в нарушение на посочените текстове на Федералния кодекс на
САЩ; кражба на държавна собственост, с посочени съответни текстове на
Федералния кодекс на САЩ; кражба на самоличност при утежняващи
обстоятелства, посочени отново на Федералния кодекс на САЩ; заговор за
пране на пари, също посочени отново във Федералния кодекс на САЩ. Съдът
е потвърдил и мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение
на исканото лице до фактическото предаване на молещата страна.
Считам решението на ВОС за правилно и законосъобразно. Това е така
защото считам, че съдът правилно е преценил основанията за да допусне
изпълнението на исканата екстрадиция, тоест той се е запознал с приложената
нота, както и документите с които е придружена със съответния сертификат за
превод, които са били официално заверени по съответния ред съгласно ЗЕЕЗА,
както и договорът за екстрадиция склучен между Р. България и САЩ. В
документите изрично е посочено какви са престъпленията, в които той е
15
обвинен, както и максималният срок според наказателния кодекс на САЩ –
двадесет години лишаване от свобода. Тоест не се предвижда смъртно
наказание.
Обсъдена е и давността за повдигнатото обвинение, като в документите
от длъжностно лице от САЩ е посочено, че наказателното преследване по
обвинението по това дело не е погасено по давност съгласно американският
закон.
Съдът е разгледал също така психичното и психиатрично състояние на
исканото лице, както е дал и съответна диагноза. Съдът се е запознал с тях при
постановяване на своето решение. Допълнително е приложена медицинска
справка от психиатър, иначе казано намирам, че ВОС е положил всички
усилия да установи психическото състояние на Г. преди да вземе решение за
екстрадицията му и категорично е доказано според мен, че не съществува
пречка от здравословен и психологически характер. Намирам, че няма
никаква пречка за предаване на българския гражданин Г. на американските
съдебни власти. Установените обстоятелства сочат, че наказателното
преследване не е погасено по давност, също така престъпленията, в които е
обвинен Г. не са военни, политически, нито политически мотивирани,
наказуеми са с лишаване от свобода максимално до двадесет години и не е
предвидено смъртно наказание. Няма данни да бъде съдено исканото лице ако
бъде предадено там от извънреден съд, нито се очаква да бъде подложен на
преследване основано на раса, пол, религия, гражданство, етническа
принадлежност, политически убеждения, нито на нечовешко или унизително
отношение, или пък няма да са гарантирани правата му.
Считам, че не са налице основания за отказ от екстрадиция. В
производството по екстрадиция е от значение да се установи волята на
компетентната обвинителна власт на молещата държава и дали представените
от нея факти сочат на престъпление по законодателството на двете държави, в
случая намирам това за безспорно установено от ВОС и от представените от
американските власти документи. Ето защо пледирам пред Вас да оставите
жалбата срещу решението без уважение, като потвърдите решението на ВОС,
като правилно и законосъобразно.
АДВ. Д. - Уважаеми Апелативни съдии, настоящият съдебен състав се
произнесе по отношение на направените доказателствени искания в
предявената въззивна жалба, както и в днешно съдебно заседание, но не ни
беше дадена възможност да заявя допълнителни такива, които възникнаха
вследствие на мотивите на съда по отношение на направените
доказателствени искания, поради което на първо място ще моля да ми бъде
дадена такава възможност.
Съдът предоставя възможност на защитата да заяви нови
доказателствени искания:
Съдът отказвайки да бъде изискана справка от помощник прокурора
16
Мидлин, каквато всъщност справка аз не съм изискала, изисках справка от
молещата държава като само указвам на съда, че съгласно чл.8, ал.2 от
споразумението между ЕС и САЩ има такава клауза и в договора между
България и САЩ. Допълнителната информация, която може да се изисква от
молещата държава може да бъде поискана или представена директно от
Министерството на правосъдието на заинтересованите държави, тоест в този
случай информацията би могла да бъде изпратена и към Министерството на
правосъдието, като запитване, и всъщност съдът отказа това доказателствено
искане по повод информацията за положението на пенициарното заведение, и
самото пенициарно завевение, в което ще бъде настанен Г. с мотивите, че
първоначално не се касаело за място за настаняване на лишения от свобода
предвид правото му той да изтърпи наказанието си в България, касаело се за
място за арест. Очевидно обаче съдът не се е запознал достатъчно добре с
материалите постъпили по първоинстанционното производство, които
изобилстват с информация относно арестите, където биват настанявани
лицата, при които се води наказателно преследване, чиито условия са още по-
мъчителни и нечовешки отколкото пенициарните заведения. Също това е
описано в доклада на Българския хелзинкски комитет, поради което и считам,
че ще следва да бъде изискана съответната справка.
Отделно от това съдът мотивира отказа си за доказателствени искания и
за отлагане на делото по отношение на наличие на висяща прокурорска
преписка към ВОП с постановление на Окръжния прокурор като се цитира
част от това постановление. Считам обаче за немислимо съдът да мотивира, да
откаже определени доказателствени искания въз основа на един прокурорски
акт, който не е стабилизиран и не е влязъл в сила, поради което и ще моля
предвид факта, че във всички законови източници, които са приложими към
настоящото производство присъства възможност българският съд да откаже
или отложи екстрадицията предвид наличността на висящо наказателно
производство по отношение на същите престъпления, както и по отношение
на това дали самото дело е подсъдно на българския съд, каквото твърдение аз
правя още от първоинстанционното производство и ще моля да бъде изискана
справка от ВОП по отношение на това дали прокурорското определение, на
което се позовава съда, цитираната прокурорска преписка е влязла в сила
предвид факта, че по делото е представена жалба от моя страна срещу
въпросното прокурорско постановление, поради което и не считам, че на това
основание съдът следва да се позове за да откаже моето доказателствено
искане.
Също така съдът отказва да бъде изискана справка от МВнР по
отношение на това дали лицето Г. е напускало територията на Р. България за
инкриминирания период, мотивирайки се че може да бъде направена такава
справка само с проверка на риска, каквото и да означава това, тъй като аз
считам, че съдът не може да вземе становище по отношение на това дали
съществуват архиви и дали някакви следи по отношение на влизането и
излизането на Г. в страната за инкриминирания период 2014 – 2016 г. и считам,
17
че съдът следва да даде на страната възможност да използва всякакви
средства за да докаже, че българската държава и българският съд е този, който
е компетентен да разглежда извършването на цитираните в обв. акт
престъпления предвид факта, че същите са се случили на територията на Р.
България и представляват престъпления по смисъла на НК. Докато не се
изясни този факт аз не бих могла да приема и смятам, че съдът не би могъл да
приеме че би следвало да се произнесе с краен съдебен акт, който и на това
отгоре не подлежи на обжалване, поради което и ще моля по линия на
проверка на риска да бъде установено дали А. Г. за инкриминирания период е
напускал територията на Р. България. Въпреки това да се изпрати запитване
до МВнР, а не съдът да отговаря вместо МВнР дали са налични каквито и да е
архиви и каквато и да е следа по отношение на влизането и напускането на Г. в
страната. Моля да се изиска такава справка и от служба Гранична полиция,
където също би могло да съществуват такива следи.
На следващо основание, по делото съществува новонастъпило
доказателство и това е предложението на Началника на затвора Варна, към
който е приложена медицинска справка, видно от която е налице промяна в
психичното състояние на моя клиент от момента на изготвяне на
психиатричната експертиза, като А. Г. е провел няколко последващи срещи с
психиатъра, където обаче се твърди, че същият получава паник атаки и
депресия, каквато депресия вещото лице отрича да е налице от страна на моя
клиент и се е наложило предвид влошаване на неговото състояние, след
проведена консултация на 26.06.2024 г. да бъде увеличен приема на
медикамента на моя клиент, поради което и считам, че тези новонастъпили
обстоятелства са основание да бъде изискана и допусната допълнителна
съдебно-психиатрична експертиза, от която да се установи има ли влошаване
на психичното състояние на моя клиент предвид фактът, че медицинското
лице и Началникът на затвора са предложили същият да бъде лекуван в
психиатрично заведение, какво е неговото здравословно състояние, като
изследването на здравословното състояние цялостно на А. Г. в този момент в
производството не е правено, а го считам също от значение за изхода на
процеса предвид факта, че доклада на Българския хелзинкски комитет приет
от първоинстанционният съд говори за дефицит при медицинското
обслужване на лица, които ще бъдат настанени в пенициарни заведения,
поради което и моля да бъде допусната допълнителна медицинска експертиза
на А. Г., в това число и психиатрична такава. Моля същата да бъде допусната
след изпращане на А. Г. в СБАЛЛС, където същият да бъде подложен на
прегледи и диагноза.
Също така отново на база мотивите на съда, с които се позовава, че А. Г.
ще бъде настанен в ареста, а не в място за изпълнение на наказанията, моля да
бъде допуснато още едно доказателствено искане. Да бъде изискан
допълнителен доклад от Български хелзинкски комитет по отношение на това
дали в арестите в щата Ню Йорк настанените там лица имат достъп до
медицински грижи и лечение, както и какъв е начинът същите да получават
18
необходимите медикаменти, предвид фактът, че по делото постъпиха
доказателства, че Г. подлежи на прием на медикаменти до края на живота си,
като отговорът си Български хелзинкски комитет следва да даде след като
стане ясно в кой арест точно ще бъде настанен моят подзащитен, тъй като до
този момент говорим само и единствено за някакви хипотези. Съгласно чл.17
от споразумението между САЩ и ЕС, ако конституционните принципи на
замолената държава или окончателни съдебни решения, които имат
задължителен характер са от естество да попречат на изпълнението на
нейното задължение за екстрадиране и ако нито настоящото споразумение,
нито приложимият двустранен договор, какъвто между България и САЩ има,
не дават възможност да се разреши въпросът замолената държава и молещата
държава пристъпват към консултации, каквито съдът към настоящия момент
не счита, че са необходими, но при получаване на съответната информация,
която пък е необходима и при установяване, че има разминаване между
конституционните принципи и на замолената държава, в случая на България и
положението, при което ще бъде поставен българският гражданин в молещата
държава би могло от този момент да се пристъпи към консултациите, които
съдът счита, че към момента не са необходими.
Считам, че делото категорично не е изяснено от фактическа и правна
страна, както и не беше изяснено пред първоинстанционния съдебен състав,
поради което и моля за уважаване на така направените доказателствени
искания.
ПРОКУРОРА – Уважаеми апелативни съдии, в днешното съдебно
заседание с определение на съда Вие взехте отношение по всички
доказателствени искания, които защитата беше направила предварително, а и
в началото на днешното съдебно заседание. Очевидно недоволна защитата в
момента коментира Вашето определение или по-скоро мотивите на Вашето
определение и прави същите искания отново. Мисля, че това е юридически
странно и липсват каквито и да било основания за пререшаване на Вашето
определение по тези искания. Всъщност аз не чух нито едно ново искане,
което да не е поставяно на Вашето внимание или на вниманието на
първоинстанционния съд и за това няма да ги коментирам отново.
Моля да оставите без уважение искането на защитата.
Лицето, чието предаване се иска А. Г. – Подкрепям думите на адвоката
ми и бих искал да се лекувам в психиатрия.
В момента ми дават лекарства в затвора. От две седмици няма
психиатър и лекар в затвора. Бях се записал за лекар в понеделник, но до
петък нямаше лекар и следващата седмица ми донесоха лекарства. Вземам
вечер две лекарства, през деня едно. През деня вземам сироксал, а вечер
вземам хедонин – две хапчета. Лекарствата са ми изписани от психиатърката
Бистра Петрова, която е на затвора. По време на освидетелстването също ги
19
вземах. От преди момента на задържането вземам тези лекарства, вземам ги
повече от пет години. Ако не ги вземам започвам да треперя, не мога да спя,
не мога да говоря, блокирам напълно и мисля за самоубийство. Когато ме
освидетелстваха бях взел няколко хапчета преди това. В този момент не
трябваше да ги взема тези хапчета. Бях ги събрал от няколко дни тези хапчета
защото мисля за самоубийство. Точно преди освидетелстването ги взех и не се
случи самоубийство. Не знам колко хапчета взех преди освидетелстването,
бяха една шепа. Хедонин пия вечер. Преди освидетелстването взех една шепа
хедонин.
АДВ. Д. – Сега от клиента си разбирам, че той е направил опит за
самоубийство. Той ми сподели, че вещите лица толкова много са го
притискали и заплашвали, че щели да го направят зеленчук и той ги е
заплашил и тях със самоубийство.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
Като съобрази новонаправените допълнителни доказателствени искания
на защитника и след като изслуша становището на представителя на ВАпП,
въззивният съд прие, че допълнителните доказателствени искания
представляват единствено и само перефразиране на направените вече такива в
писмена форма преди даване ход на делото в днешното съдебно заседание и
допълнени в хода на производството. На същите въззивният съд много
обстойно даде отговор и мотивира отказа си да ги уважи, поради което към
настоящия момент не намира за необходимо пункт по пункт да отговаря на
новонаправените такива, т.к. не ги намира за основателни.
Единствено допълнение следва да получи възражението на защитата и
искането за стабилизиране на прокурорският акт, с който е отказано
образуване на наказателно производство за същите деяния, предмет на
искането на властите на САЩ. Нормата на чл. 8, т.3 от ЗЕЕЗА, предвижда
основание за отказ при наличие на висящо наказателно производство за
престъплението, за което се иска екстрадиция, същото обаче е от категорията
на факултативните основания, а не на абсолютните, изключващи
екстрадирането на лице. В същата насока е и разпоредбата на чл.5, т.2 от
Договора за екстрадиция между Р. България и САЩ.
С оглед на всичко изложено по-горе, исканията като неоснователни,
следва да бъдат оставени без уважение, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважения доказат. искания на защитата - адв. Д.,
направени в хода на съдебните прения.
20
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, в представената въззивна жалба
подробно съм изложила своите съображения, както относно неправилността и
незаконосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, така и относно
необходимостта от отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция.
Подробни съображения за това съм изложила и в пледоарията си пред
първоинстанционния съд, която моля да бъде взета предвид и от настоящия
съдебен състав, поради което и моля да бъде отменен първоинстанционния
съдебен акт и да бъде отказана молбата на САЩ за екстрадиране на моят
подзащитен. Алтернативно моля делото да бъде върнато за ново разглеждане
на друг съдебен състав поради наличие на основателни съмнения относно
безпристрастността и незаинтересоваността на първоинстанционния съдебен
състав от изхода на делото.
АДВ. Г. – Уважаеми Апелативни съдии, присъединявам се към казаното
от колежката.
Исканото лице Г.: Поддържам казаното от адвоката ми и няма какво да
добавя.
СЪДЪТ в 16:15 часа се оттегля на тайно съвещание, като уведоми
страните да се явят в съдебната зала в 18:00 часа.
В 19.05 часа, след тайно съвещание, СЪДЪТ се произнесе с решение,
като разясни на страните, че същото е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 19:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21