№ 3467
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110164798 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от ГПК
Образувано е по искова молба на Т. К. Й., с ЕГН: ********** срещу
„***“ АД, с ЕИК: ***, с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно
уволнението на Т. К. Й., извършено със заповед № 58/28.09.2023 г., връчена
на 29.09.2023 г., и същото да бъде отменено; 2/ Т. К. Й. да бъде възстановен
на заеманата длъжност „охранител“ при „***“ АД при условията от преди
уволнението и 3/ да бъде осъден „***“ АД да заплати на ищеца обезщетение
за оставането му без работа в периода от 28.09.2023 г. до 28.03.2024 г. в
размер на 6000 лева / 6 месеца по 1000 лева/. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № 500 от
14.02.2023 г. като последно е заемал длъжността „охрънител“, с място на
работа гр. София и код по НКПД 54141007. Твърди се също, че трудовото
правоотношение било прекратено със заповед № 58/28.09.2023 г. – без
мотиви в срока за изпитване.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка
ищецът на първо място твърди, че заповедта била с правно основание по чл.
71, ал. 1 от КТ – в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Посоченото основание обаче нямало как да намери приложение при ищеца,
доколкото трудовият договор бил сключен през м. февруари, съответно
уговореният срок на изпитване от шест месеца изтичал през м. август и към
м. септември, когато и трудовото правоотношение било прекратено, вече бил
изтекъл.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства. Иска се ответникът да бъде
задължен да представи трудовото досие на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „***“ АД, чрез адв. С.Г., е
депозиран писмен отговор, с който исковете претенции се оспорват. Посочва
1
се, че действително между страните бил сключен трудов договор № 500 от
14.02.2023 г. По силата на същия ищецът бил назначен на длъжността
„портиер“, доколкото към момента нямал необходимите документи за
длъжността „охранител“. Впоследствие обаче ищецът бил преназначен на
длъжността „охранител“ – по силата на заповед № 1/12.04.2023 г. – като било
увеличено и трудовото му възнаграждение на 1000 лева.
След преназначаването си обаче ищецът ползвал многократно отпуск за
временна неработоспособност. В тази връзка и работодателят решил да
прекрати трудовото правоотношение, което и действително било сторено със
заповед № 58/28.09.2023 г., връчена на 29.09.2023 г. – чрез куриер.
Впоследствие – на 10.10.2023 г. отново чрез куриер на ищеца била върната и
надлежно оформената му трудова книжка.
Излагат се доводи, че трудовото правоотношение било прекратено
законосъобразно в срока за изпитване.
Това било така, доколкото на първо място договорът бил със срок на
изпитване от шест месеца в полза на работодателя, което давало право на
ответника да го прекрати по всяко време в рамките на този срок и без да
излага мотиви за това.
В настоящия случай този срок бил спазен, доколкото следвало да тече
от датата на преназначаване на ищеца на длъжността „охранител“ – т.е. от
12.04.2023 г.
Дори да се приеме, че този срок е започнал да тече още от датата на
първоначалния договор обаче, то съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ – същият не бил
текъл във времето, когато ищецът ползвал отпуск. В случая ищецът бил в
болничен отпуск от 20.04.2023 г. почни без прекъсване до 23.09.2023 г.,
поради което и не изпълнявал реално възложената му работа.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.
С отговора са представени писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Искането на ищцовата страна за задължаване по реда на чл. 190 от ГПК
на ответника да представи намиращи се у него документи следва да се остави
без уважение, доколкото ответникът представя същите с отговора.
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да
бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Не следва да се допуска съдебно счетоводна експертиза, доколкото
страните нямат спор по размера на последното трудово възнаграждение на
ищеца.
Следва обаче да се задължи ищецът да представи трудовата си книжка –
изцяло оригинал и копие – за констатация пред съда.
Следва да се задължи ответникът да представи длъжностна
харектеристика за длъжността „портиер“, доколкото представя такава само за
длъжността „охранител“.
2
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен
и след осъществяване на процедурата по чл. 311 във вр. с чл. 131 от ГПК,
както и с оглед на направените от страните доказателствени искания на
основание чл. 312 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 140 от ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
Отговорът на исковата молба е докладван на съдията докладчик едва
на 09.01.2024 г., предвид организацията на работа в съда, поради което и
делото се насрочва на 09.01.2024 г., но при спазване на триседмичния срок.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от трудово правоотношение
между него и ответника, прекратено съгласно твърденията в исковата молба
със заповед № 58/28.09.2023 г., връчена на 29.09.2023 г. Ищецът претендира
признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповедта, както и
възстановяването му на предишната заемана длъжност. Предвид оставането
си без работа ищецът претендира и заплащане на обезщетение за този период
– с максималната продължителност от шест месеца.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ищецът е бил нает по трудово
правоотношение при ответника в обект в гр. София, на длъжност „охранител“
към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с издаването на
заповед № 58/28.09.2023 г., връчена на 29.09.2023 г. – по куриер.
Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото. Ищецът
следва да докаже и че в периода от 28.09.2023 г. до 28.03.2024 г. е останал без
работа, както и размера на трудовото си възнаграждение преди прекратяване
на договора с ответника съответно размера на претендираното обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. че действително е налице
съответното основание по чл. 71 от КТ, спазване на процедурата по
уволнението, обстоятелството, че издадената заповед отговаря на
нормативните изисквания. Ответникът следва да докаже и че е изплатил на
ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и размера
му.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
3
доказателства за оставането си без работа и размера на обезщетението по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ; ответникът не сочи доказателства за изплащане на
обезщетение за оставане на ищеца без работа.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на същата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ответника да
представи намиращи се у него документи – трудово досие на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в първото по делото съдебно
заседание да представи: длъжностна харектеристика за длъжността
„портиер“, доколкото представя такава само за длъжността „охранител“, като
го предупреждава, че в противен случай съдът може да цени поведението му
по чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, пред
установяване на които страната е създала пречки пред доказването.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание
да представи: копие от трудовата си книжка в цялост и същата в оригинал /за
констатация от съда/, като го предупреждава, че в противен случай съдът
може да цени поведението му по чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани
обстоятелствата, пред установяване на които страната е създала пречки пред
доказването.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.01.2024 г. от
10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
! Страните да се уведомят за датата и часа на съдебното заседание и
/отделно от изпращането на призовка/ по телефон, доколкото
производството е „бързо производство“ по смисъла на ГПК, за което по
делото да се състави протокол.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето разпореждане. На ищеца да се връчи и копие от отговора в
едно с доказателствата към него.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на посочените указания в
срок, съгласно чл. 313 от ГПК те губят възможността да направят това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
4
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5