Р Е Ш Е Н И Е
260372/15.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: А.Т.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 105 описа на ШРС за *****г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от “Б.Н.П.” С.А., П.
рег. № ******, чрез “Б.Н.П.” С.А., клон ***с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. С., ж.к. “М.” № 4, Б.П.С., сграда **, представлявано от Д.Д.,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.М.срещу Р.И.В. с ЕГН ********** с адрес ***»*****» ****
В исковата молба се твърди, че на *****. между страните
по делото бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта с № PLUS – 11393836. В него било предвидено, че кредиторът
предоставял кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв., като
задълженията по договора възниквали за длъжника след активирането ѝ.
Усвояването на сумите представлявало бъдещо несигурно събитие обаче, изцяло зависещо
от използването на платежния инструмент от длъжника. Поради това процесния
договор, на който ищецът основава вземането си, а именно CARD – 12489864, се считал за сключен на *****. – датата на
първата трансакция по кредитната карта и в него нямало посочен размери на
месечни погасителни вноски. Кредиторът бил задължен да издава извлечение от
осъществените транзакции до 15-то число на месеца, след който период
картодържателят бил длъжен да направи плащане до първо число на месеца следващ
издаването на извлечението. На ****. било преустановено обслужването на
кредита, като неплатеното задължение възлизало на общо 1 860.44 лева.
Картата била блокирана и ищецът учредил заповедно производство по образуваното
ч.гр.д. № *******. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Към датата на подаване на
заявлението в съда задължението по кредитната карта е в размер на 1050.02 лв. -
главница, възнаградителна лихва в размер
на 508.79 лв. за периода от ****. до *****., мораторна лихва от 301.63 лв. за
периода от *****. до ****., както и законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане. В условията на евентуалност се предявява осъдителен
иск за сумата по заповедта за изпълнение, ако бъдат отхвърлени установителните искове
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането. В заключение се моли за
уважаването на основните или евентуалните искове, както и присъждане на
разноските.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез назначения
особен представител, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна
е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но
неоснователни, тъй като не е доказано, че на ответницата са предоставени
парични суми. Оспорва се възникването на
предсрочната изискуемост на дълга, тъй като липсва изготвен погасителен план. Сочи
се, че липсва равнопоставеност на клаузите по договора, тъй като обслужват
предимно интересите на кредитора. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност на лихвите върху претендираната сума.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се депозира становище и се моли делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Счита се, че исковете следва да се уважат изцяло, обосновавайки
доказаността им.
В съдебно заседание за ответницата не се явява особения
представител адв. М.Д., като е постъпило становище по хода на делото и се взема
отношение по основателността на претенциите. В заключение се моли за
отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ *******. на
ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “Б.Н.П.” ЕАД била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 260268/******. за сумата от 1050.02
лв. главница, 508.79 лв. възнаградителна лихва от ****. до *****., сума от 301.63
лв. мораторна лихва от *****. до ****., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението – ******. до окончателното му
изплащане, както и разноски в размер на общо 87.21 лв.
Заповедта
била връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на ответника
и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано
настоящото производство.
Между
страните по делото не се спори, а и видно от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS – 11393836 от *****. (лист 16 от делото)
ищецът предоставил на ответницата кредитна карта с максимален кредитен лимит от
10 000 лв., съгласно чл.12 от договора. Кредитния лимит представлявал
револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя
за ползване посредством кредитната карта. Всяка транзакция представлявала
усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на
кредита се заплащала годишна лихва върху
усвоената част от него за срока на ползване на кредитния лимит.
Кредитополучателят заплащал и предвидените такси. Размерът на лихвата и таксите
можели да се преразглеждат от кредитора всеки месец, като всяко ползване на
картата след приемането на новите размери, означавало приемането им от
потребителя. В настоящия случай договора се активирал на *****., когато
ответницата направила първата транзакция по нея. Видно от Приложение към
Договор № PLUS –
11393836 (**от делото) предоставения на ответницата дневен лимит по картата бил
1000 лв., при 35 % лихвен процент и Годишен процент на разходите (ГПР) 44.90 %.
В приложението била посочена и Тарифа на таксите за теглене и обслужване,
справки за разполагаем лимит, такса за администриране на просрочени задължения,
минимални вноски по кредита и обезщетение при забава от 10% плюс основен лихвен
процент на БНБ. В чл.12 от приложението към договора било посочено, че
кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то
число на месеца. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен
адрес – в хартиена форма на посочен от него адрес. Падежът на всяка вноска по
използваната сума била определена на 1 – во число на месеца, следващ издаването
на извлечение за осъществените транзакции. Ответницата извършвала транзакции по
картата неколкократно, като преустановила редовното обслужване на кредита на ****.,
което наложило блокирането на същата от ищеца.
В договора за револвиращ кредит била предвидена и застраховка със застрахователна премия в
размер на 302.40 лв., като срокът на застраховката бил равен на срока на
договора за револвиращ кредит, по който била издадена кредитната карта.
Застрахователната премия била разделена на брой вноски, а сумата за нея била
заплатена на застрахователния агент „Д.С.“ ЕАД. На ******. на лицето била
изпратена покана за погасяване на задълженията, поради неплащането на дължимите
погасителни вноски с посочване на общия размер на задължението и същото по
пера, като уведомлението е получено лично от ответницата, видно от обратна
разписка.
По делото не
е представен попълнен от страните стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по кредита.
Допусната и
назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която се кредитира изцяло от съда и не е оспорено
от страните. В него се сочи, че кредита по Договор PLUS – 11393836
от *****. се усвоява и обслужва чрез кредитната карта, като задължително се
сключва застраховка „Защита на плащанията“. На *****. била направена първата
транзакция по картата, с което се активирал договорът за револвиращ
потребителски кредит. Процесния кредит бил усвоен в размер на 1618.81 лв., като
са правени тегления от ответницата от картата и разплащания в периода от *****.
до 05.04.2016г. За всяко теглене се начислявала такса, прибавена към кредитния
лимит, като в отчетния период се натрупали такси в общ размер на 36.20 лв., а отделно
се натрупала застрахователна премия. Размерът на задълженията към ******. били главница
от 1050.02 лв., сумата от **3.43 лв.
(представляваща застрахователна премия), възнаградителната лихва била в размер на
508.79 лв. и обезщетение за забава било в размер на 315.01 лв. Кредиторът
опроспил една вноска в размер на 60 лв., а общо постъпилите по делото плащания
били в размер на 252.20 лв. След подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
нямало постъпили плащания по кредитната карта.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес
от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК и
съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на
задълженията по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и
размера на вземанията.
По делото се
установи безспорно, че между страните бил сключен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS - 11393836
от *****. с максимален кредитен лимит от 10 000 лв., като на *****. същия бил активиран
с ползването на кредитна карта от страна на длъжника-ответник. Размерът на
ползвания кредит бил общо 1618.81 лв., като кредиторът опростил такси в размер
на 60 лв., а кредитополучателят заплатил сума в общ размер на 252.20 лв. Към
датата на депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, задължението на
ответницата към ищеца възлизало на общо 1860.44 лв.
По своята
същност сключения между страните договор е Договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК).
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изисквания на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 11 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е нищожен. Изискуемите
реквизити за формата и съдържанието на договора се съдържат в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В
същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК касаеща Общите условия към договора за
потребителски кредит. Очевидно е в настоящия случай, че нито договора за кредитна
карта, нито приложението или общите условия, са изготвени в размер „шрифт 12“. За извършване на подобно визуално сравняване на два
текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не
са необходими специални знания. Съдът намира, че е нарушена и разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, съгласно която договорът се изготвя на разбираем език
и съдържа условията
за издължаване на кредита от потребителя. По делото липсват
доказателства кредитополучателят да е получил възможност предварително да се
запознае с условията по договора. Непредставянето на преддоговорната информация
не води до недействителност на сключения договор, а е основание за налагане на
санкции по ЗПК и ЗЗП на кредитора. Това обаче, съдът намира, че е засегнало
правата му на потребител, доколкото,
допълнително е затруднило лицето, което е следвало да се запознае с
обемни и изготвени на неразбираем език документи за кратко време. Същевременно
в приложението към договора е посочена тарифата, въз основа на която се формира
задължението на ответницата за заплащане на задължение, възникнало след
транзакция с кредитната карта. В същото не е посочено, че към главницата се
прибавя и сума за застрахователна премия.
По делото
липсват и месечни извлечения за осъществените транзакции, с издаването на които
е свързан крайния срок за извършване на месечните плащания, поради което не може
да се направи преценката дали същите са достигнали до знанието на ответницата,
доколкото същата не е предоставила адрес на електронна поща, на който да се
изпращат електронно.
По отношение
на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, съдът съобрази, че
настоящите претенции имат за предмет вземане изискуемо преди подаване на
заявлението в съда, а не за предмет предсрочна изискуемост. Поради което
възражението в този смисъл, направено от особения представител е неоснователно.
Поради
неспазване на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК. Съобразно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Не
се дължи и сумата за застрахователна премия, включена в главницата, тъй като по
делото липсват каквито и да е доказателства за сключени със застрахователя
застрахователни договори, поради което по делото не се доказа валидно
възникнало застрахователно правоотношение, на основание на което да се дължи
заплащане на застрахователна премия. Липсват и доказателства тази премия да е
заплатена от кредитора на застрахователя.
Или в настоящия
случай размера на чистата стойност на кредита е 906.59 лв., представляваща
размера на реално дължимата и незаплатена главница по него. Тази сума
математически се изчисли от съда, като от претендираната главница от 1050.02
лв. се извади сумата от **3.43 лв.(дължимата от ответницата застрахователната
премия). Поради гореизложеното, в останалата си част исковете следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Предвид
изхода на делото, то съдът не дължи произнасяне по отношение на възражението за
изтекла погасителна давност за лихвите по кредита, направено от ответника чрез
особения му представител.
По
отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.20**г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва
да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В
заповедното производство разноските са в размер на 87.21 лв., като ответницата
следва да заплати на ищеца разноски от 44.50 лв., включваща държавна такса и
юрисконсулско възнаграждение. В исковото
са направени такива в общ размер от 777.99
лв., от които 117.76 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско
възнаграждение, сума от 360.23 лв.
заплатено възнаграждение за особен представител и сума от 200 лв. заплатено
възнаграждение за вещо лице. Предвид
уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва да
заплати в исковото производство разноски в размер на 379.11 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Р.И.В. с
ЕГН ********** с адрес *** дължи на
“Б.Н.П.” С.А., П.
рег. № ******, чрез “Б.Н.П.” С.А., клон ***с
ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. “М.” № 4, Б.П.С., сграда **, представлявано от
Д.Д., сумата от 906.59лв.
(деветстотин и шест лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № CARD - 12489864
от *****., активиран на *****., ведно със законната лихва върху вземането,
считано от ******. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 260268/******.
по ч.гр.д. № *******. по описа на ШРС, като отхвърля иска до пълния му предявен
размер от 1050.02 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че Р.И.В. с ЕГН ********** дължи на “Б.Н.П.” С.А., П.
рег. № ******, чрез “Б.Н.П.” С.А., клон ***с
ЕИК ***сумата
от 508.79лв. (петстотин и осем лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от ****. до *****. и сумата от 301.63
лв. (триста и един лева и шестдесет и три стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от *****. до ****., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260268/******. по ч.гр.д. № *******.
по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.И.В. с ЕГН ********** да заплати на “Б.Н.П.” С.А., П.
рег. № ******, чрез “Б.Н.П.” С.А., клон ***с
ЕИК ***разноски по заповедното производство в размер на 44.50 лв. (четиридесет и четири лева и петдесет стотинки) и
разноски в исковото производство в размер на 379.11лв. (триста седемдесет и девет лева и единадесет стотинки),
съразмерно с уважената част на исковете и съгласно представен списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: