Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело №3364/2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производствата е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба /възражение/ вх.
№ 21165/06.12.2018г. на З П К в качеството на ЕТ“К -Секюрити-З К “, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.“Велбъжд“, № 5 против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 256-ФК/16.11.2018г.
на Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП. С обжалваната заповед на дружеството е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – ключарско ателие, находящо
се в гр. Русе, бул.“Цар Освободител“ № 113-А, клетка 2-16, стопанисван от ЕТ и
забрана за достъп до него за срок от седем дни. С жалбата се твърди, че
заповедта е издадена при нарушаване на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалноправни разпоредби. Направено е искане за отмяна на
оспорения административен акт.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна,
срещу годен за оспорване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото е установено, че на 14.11.2018г.
в 11.30 часа е извършена проверка на търговски обект – ключарско ателие,
находящо се в гр. Русе, бул.“Цар Освободител“ № 113-А, клетка 2-16, стопанисван
от едноличния търговец и е констатирано, че при извършена от орган по приходите
покупка на услуга – заточване на 2 бр. кухненски ножове на обща стойност 2
лева, не е издадена фискална касова бележка от наличното фискално устройство. Извършената
проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка, серия АА, №
0305814/14.11.2018г. Предвид констатациите, контролните органи са счели, че
като лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., едноличния търговец не издава
касови бележки от наличния в обекта работещ ЕКАФП, модел DATE CS-DP-35-KL с ИН на ФУ DT 253711 и
ИН на ФП 02718058, с което е осъществен състава на нарушение по чл.25, ал.1 и
ал.3, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. С оглед
установените от проверката обстоятелства е издадена и процесната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 256-ФК/16.11.2018г.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда
писмени доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия предвид представената и приета по делото
Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2016г., издадена от Изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС.
По отношение хипотезата на чл.186, ал.1, б.“г“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Предвид това върху органите оправомощени да прилагат принудителни
административни мерки лежи тежестта на доказване на непосредствена и висока
степен на опасност на деянието, представляващо административно нарушение. С
оглед на това е и изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС, а именно заповедта, с
която се налага принудителна административна мярка да бъде мотивирана.
Съдът счита, че обжалваната в настоящото производство
заповед не съдържа подробни мотиви, от които може да се направи извод, че е
била налице непосредствена опасност с висока степен на вероятност от реално
увреждане на фиска. На първо място, установената в оспорената заповед
фактическа обстановка не е съобразена с представените по делото доказателства,
поради което не може да се приеме безспорно, че жалбоподателя е осъществил от
обективна страна нарушение по смисъла на чл.118, ал.6 от ЗДДС. Извършена е
проверка в ключарско ателие, чиято основна дейност не е заточване на ножове,
както е отразено в оспорената заповед. След като не касае основната дейност на
едноличния търговец, същият не би могъл да издаде фискална касова бележка за
извършената от него услуга – заточване на ножове.
Принудителните административни мерки, както беше
посочено, имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и
да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Налагането на
принудителна административна мярка в настоящия случай, изразяваща се в
запечатване на обекта не отговаря на нито една от целите на ПАМ, закрепени в
закона. Поради това основателни се явяват доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалваната заповед. Съдът намира, че в настоящия случай
прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала
нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна
степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява
търговска дейност за определен срок. С оглед приложените по делото
доказателства, съдът намира, че е нарушено правото на защита на ЕТ. В нарушение
на процедурата, органите по приходите са предприели извършването на фактически
действия по запечатване на търговския обект, респ. изпълнение на разпореждането
за предварително изпълнение на принудителната административна мярка, преди
произнасянето на компетентния съд. Извършването на фактически действия и запечатването
на търговския обект е мярка, която нарушава принципа на съразмерност,
регламентиран в разпоредбата на чл.6 от АПК, поради което правата и законните
интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която се издава акта, предвид извършваната от търговеца дейност.
В хода на съдебното производство не са направени
искания за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, поради което
съдът не дължи произнасяне.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 256-ФК/16.11.2018г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: