Р Е Ш Е Н И Е
№ 127/9.1.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8076 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Х.Й.И. ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ответника „В.Х.С." ООД ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
следните суми , а именно:
-сумата в общ
размер на 3110,00
лв. , представляваща главница, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за периода от 06.08.2018 г. до 26.02.2019 г. по Трудов
договор №*** от 06.08.2018 г.;
-сумата в общ
размер от 82,60
лв. , представляваща лихва за забава за периода от
26.09.2018 г. до 17.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда – 19.03.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
2193/20.03.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4241/2019 г. по описа на Варненски районен съд-14
състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага , че на 06.08.2018 г. между „В.Х.С." ООД с ЕИК: *********
от една страна като РАБОТОДАТЕЛ и Х.Й.И. от друга страна като РАБОТНИК/
СЛУЖИТЕЛ е сключен Трудов Договор №*** на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 70 от КТ.
Съобразно чл. 1 от договора работодателят е възложил, а
ищецът е приел да изпълнява длъжността „технически организатор", с код по
НКПД 41102007 за полагане на труд при пълно работно време - 8 часа дневно.
В чл. 4 от договора между страните е уговорено, че срещу полагането на труд
работникът ще получава месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева с
периодичност на изплащане 25 - то число на месеца следващ месеца, за който се
отнася и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия.
Със заявление с вх. № 03388183112497 от 07.08.2019 г.
работодателят е уведомил териториалната дирекция на Националната агенция по
приходите - град Варна за сключения от него трудов договор.
По силата на Заповед № ***от 26.02.2019 г. за прекратяване на трудов
договор №*** от 06.08.2018 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено считано от 26.02.2019 г.
Със заявление с вх. № 03388193023834 от 26.02.2019 г.
работодателят е уведомил териториалната дирекция на Националната агенция по
приходите - град Варна за извършеното прекратяване на трудовия договор.
С ответника са проведени редица срещи и телефонни разговори за доброволно
уреждане на спора, въпреки което работодателят и към настоящия момент отказва
заплащане на дължимото трудовото възнаграждение.
След поредния отказ на ответното дружество за извънсъдебно уреждане на
спора ищецът депозира заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано частно гражданско дело № 4241 по описа за 2019 г. на Варненски
районен съд, 14 състав и е издадена Заповед № 2193 за изпълнение на парично
задължение.
Със съобщение,
връчено на ищеца на 30.04.2019 г., е уведомен за
постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК от страна на
длъжника, поради което се поражда правен интерес от депозиране на настоящата
искова претенция по реда на чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 415 от ГПК.
Сумите,
залегнали в издадената заповед за изпълнение на парично задължение са сбор от
суми както следва:
- За периода: 06.08.2018 г.
- 05.09.2018 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 510 лева, съгласно
Трудов Договор №***/06.08.2018 г. и сумата в размер на 24,51 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 510 лева за периода от 26.9.2018 г. до
17.03.2019 г.;
- За периода: 06.09.2018г. -
05.10.2018 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 510 лева, съгласно
Трудов Договор №***/06.08.2018г. и сумата в размер на 20,26 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 510 лева за периода от 26.10.2018 г. до
17.03.2019 г.;
- За периода: 06.10.2018 г.
- 05.11.2018 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 510 лева, съгласно
Трудов Договор №***/06.08.2018 г. и сумата в размер на 15,87 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 510 лева за периода от 26.11.2018 г. до
17.03.2019 г.;
- За периода:
06.11.2018 г. - 05.12.2018 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 510
лева, съгласно Трудов Договор №***/06.08.2018 г. и сумата в размер на 11,62
лева, представляваща законна лихва върху главницата от 510 лева за
периода от 26.12.2018г. до 17.03.2019 г.;
-За периода:
06.12.2018 г. - 05.01.2019 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 510
лева, съгласно Трудов Договор №***/06.08.2018 г. и сумата в размер на 7,23
лева, представляваща законна лихва върху главницата от 510 лева за
периода от 26.01.2019г. до 17.03.2019 г.;
- За периода: 06.01.2019 г.
- 05.02.2019 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, съгласно
Постановление № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната и сумата в размер на 3,11 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 560 лева за периода от
26.02.2019 г. до 17.03.2019 г.
С оглед на
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявения иск , както и да се присъдят направените по
делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна „В.Х.С." ООД ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба
, в който се изразява становище , че предявеният иск е допустим, но неоснователен,
предвид следните съображения.
1. Неоснователно е искането за изплащане възнаграждение , считано от 06.08.2018 г.
„В.Х.С." ООД има сключен Трудов Договор №***/06.08.2018гг.
с ищеца. Последният е деклариран в НАП по реда на
чл.62, ал.5 от КТ на 07М.2019 г., като справката за
приетото уведомление е връчена на лицето на същата дата. Лицето
е постъпило на работа във „В.Х.С." ООД на 07.08.2018 г., което обстоятелство е обективирано в двустранно подписан
протокол.
Не се оспорва
обстоятелството, че изпълняваната от работника длъжност в периода от 07.08.2018
г. до 25.02.2019 г. вкл. е
технически организатор при пълно работно време - 8 часа. Трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено , считано от 26.02.2019 г., въз основа на заповед № 001/26.02.2016 г.,
издадена от работодателя, след постъпила молба от работника от 25.02.2019 г. за
освобождаването му от заеманата длъжност.
2. Оспорва се претенцията за плащане на
посочената в исковата молба сума в нетен размер на месечно трудовото
възнаграждение - 510 лв. за месеци 08, 09, 10, 11, 12.
2018 г. и 560 лв. за м.
01.2019 г., както и дължимата лихва.
Договореното между страните
месечно трудово възнаграждение е в размер на 510 лв. за 2018 г. и 560 лв. за
2019 г. Периодичността на изплащане е 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнася. Така договореното възнаграждение представлява облагаем доход
по чл.24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, който на основание чл.42, ал.2
от ЗДДФЛ се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни
вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и 330. Върху така получена месечна данъчна основа, работодателят, на
основание чл. 42, ал.1 от ЗДДФЛ удържа авансов данък
за доходи от трудови правоотношения в размер на 10 %.
В
резултат на извършените удръжки за осигуровки и данъци, отразени в разчетно
платежните ведомости на дружеството задължението на ответното дружество по
трудовия договор с ищеца, е за изплащане на нетно възнаграждение по месеци
както следва:
За м.08.2018 г. - в размер на 323,79 лв.
За м.09.2018 г. - в размер на 395,75 лв.
За м.10.2018 г. - в размер на 395,75 лв.
За м.11.2018 г. -в размер на 395,75 лв.,
За м. 12.2018 г. - в размер на 395,75 лв.
За м.01.2019 г. - в размер на 434,55 лв.
С оглед на изложеното
предявената претенция за плащане на нетно възнаграждение в посочения в исковата
молба размер е неоснователна.
Освен това се установява несъответствие
между петитума на исковата молба и обстоятелствената част, като в петитума се
претендира възнаграждения до 26.02.2019 г., като в
обстоятелствената част размера на исковата претенция от 3110 лв. е формиран от трудови възнаграждения за период до 05.02.2019
г. В тази част исковата молба е нередовна поради неяснота на исковата
претенция.
3. Възразява се срещу твърденията на
ищеца за неизплащане
на трудовите възнаграждения за периода от м.08.2018 г. до
м.01.2019 г.
Работодателят - ответник е
изплащал ежемесечно трудовите възнаграждения на ищеца през последния ден от
месеца, за който се отнася възнаграждението, въз основа на разчетно платежни
ведомости и разходни касови ордери.
Начисляването на възнагражденията и изплащането на работните заплати са
надлежно отразени в счетоводните регистри на дружеството за 2018 г. и 2019 г.
Задълженията за внасяне на осигуровки и авансово удържани данъци са декларирани
ежемесечно пред НАП, в изпълнение изискванията на изискванията на Наредба Н-8 /
29.12.2005 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
самоосигуряващите се лица. Ответникът е подавал в ТД на НАП
Варна, за всеки от месеците декларации обр.1, в които е декларирал месечната
данъчна основа, направените удръжки за осигуровки по фондове и данъци. Отделно от това дружеството е подавало месечна декларация обр.6, в
която е декларирана датата на изплащане на трудовите възнаграждения.
„В.х.с."ООД не
разполага с подписани от ицеца РПВ и РКО при получаване на трудовите
възнаграждения. След
прекратяване на трудовото правоотношение с Х.Й.И., е извършена годишна инвентаризация
на активите и пасивите на „В.Х.с." ООД, намиращи
се в офиса на дружеството в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 128. При последната е
установена липсата на счетоводни документи: разходни касови ордери за 2018 и
2019 г., ведомости за работни заплати, флашка с образци на договори и договор
за поръчка от 15.10.2018 г. За изчезналите счетоводни и фирмени документи,
дружеството е подало жалба до Районна прокуратура гр. Варна №
3804-19/22.03.2019 г. с искане за образуване на проверка по случая.
С оглед на изложеното се моли да бъде отхвърлен предявения иск и сторените в
производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В постъпила по делото молба от ищеца Х.Й.И. с вх.№
77935/24.10.2019г. се оттеглят частично предявените искове, като ищецът моли да
се постанови решение, по силата на което
да се приеме за установено в отношенията между страните, че „В.Х.С." ООД,
ЕИК: ********* дължи на Х.Й.И. с ЕГН: ********** следните сума в общ размер на
2341,34 лева - главница, представляваща незаплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от 06.08.2018 г. до 26.02.2019 г. по Трудов договор №
002 от 06.08.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 19.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението и 60,63 лева - лихва за забава за периода от
26.09.2018 г. до 17.03.2019 г., за които суми е издадена заповед № 2193 за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 4241 по описа за
2019 г. на Варненски районен съд, 14 състав.
С влязло в законна сила определение, постановено в
открито съдебно заседание, проведено на 24.10.2019г., е прекратено производството по гр.д.№ 8076/2019г. по описа на ВРС В ЧАСТТА
относно предявената искова претенция относно незаплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от 06.08.2018 г. до 26.02.2019 г. по Трудов
договор № 002 от 06.08.2018 г. за
сумата над 2 341,34 лева до пълния размер от 3110,00 лева и В ЧАСТТА относно предявената искова
претенция относно незаплатена законна лихва за забава за периода
от 26.09.2018 г. до 17.03.2019 г. за
сумата над 60,63 лева до пълния размер от 82,60 лева, на основание чл.232 от ГПК.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 4241/2019 г. по описа на
Варненски районен съд-14 състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 19.03.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 2193/20.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника В.Х.С. ООД,
ЕИК/БУЛСТАТ – *********, с адрес - Област ВАРНА, Община АКСАКОВО, ГР.ИГНАТИЕВО,
УЛ. ДОКТОР НИКОЛА ДИМИТРОВ №21 да заплати на Кредитор Х.Й.И.,
ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 3110 лв. /три
хиляди сто и десет/ лева – дължима ГЛАВНИЦА представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 06.08.2018 год. до
26.02.2019 год. по Трудов договор № 002/ 06.08.2018
год.; сума в размер на 82.60 лв.
/осемдесет и два лева и 60 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА
за периода от 26.09.2018 год. до 17.03.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.03.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 500 лв. /петстотин/ лева –
АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими суми представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от 06.08.2018 год. до 26.02.2019 год. по Трудов договор № 002/ 06.08.2018 год.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят
и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от
уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за
заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения
по делото Трудов договор № 002 от 06.08.2018 г., ищецът Х.Й.И. е назначен е
назначен на длъжността „Техническо организатор“ при ответното дружество за
неопределен срок при осемчасово работно време с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 510,00 лв.
От приетата по
делото Заповед № 001 от 26.02.2019 г. за прекратяване на трудов договор № 002
от 06.08.2018 г., е видно, че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с
ответното дружество, считано от 26.02.2019г.
С оглед
обективираните в исковата молба и в отговора
твърдения на страните, съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че между ищеца и ответника е
сключен трудов договор, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжност в
периода от 07.08.2018 г. до 25.02.2019 г. вкл. - технически организатор при
пълно работно време - 8 часа; че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено,
считано от 26.02.2019 г., въз основа на заповед № 001/26.02.2016 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Приети поделото са Справки
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ , Протоколи за
приемане на декларации обр.1 и обр. 6 за периода м.08.2018 г.-м.01.2019 г.,
Разчетно платежни ведомости, разпечатани от счетоводния софтуер на дружеството,
Жалба № 3804-19/27.03.2019 г. до Районна прокуратура Варна относно изчезнали
счетоводни и фирмени документи.
В
хода на делото са ангажирани специални знания в областта на счетоводството
посредством проведената съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните. Вещото лице посочва, че в счетоводството на дружеството е
осчетоводено разплащане на трудовите възнаграждения чрез сметка 422 „Подотчетни
лица" на база на информация от управителите на дружеството, че са давани
суми на ищеца с подписани РКО освен за заплати и за други разходи и така са
осчетоводени като платени всички нетни трудови възнаграждения към ищеца, но в
счетоводството няма първичен счетоводен документ „РКО" подписан от ищеца
за извършените плащания, който да е предоставен за експертизата. Вещото лице счита, че в счетоводството няма надлежно
оформен и подписан първичен счетоводен документ за извършено плащане на нетните
трудови възнаграждения, както и няма положени подписи по представените по
делото ведомости за работни заплати, поради което счита, че същите не са
заплатени на ищеца в общ нетен размер на 2 341,34 лв. Следователно , според
вещото лице, остатъкът от нетно трудово възнаграждение за целия процесен
период, се равнява общо на 2 341,34 лв.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице посочва, както
следва:
„ по
отношение на претендираното от ищеца нетно трудово възнаграждение за всеки от
процесите месеци, лихвата е следната:
При нетно трудово възнаграждение за
м.08.2018г. в размер на 323,79лв., лихвата
е 15,56лв.,
за
м.09.2018г. при нетно трудово възнаграждение в размер 395,75лв. , лихвата е
15,72 лв.,
за
м.10.2018г. при нетно тр.възнаграждение в размер на 395,75лв., лихвата 12,31
лв.,
за
м.11.20148г. при нетно тр.възнаграждение в размер на 395,75лв., лихвата 9.02
лв.,
за
м.12.2018г. при нетно тр.възнаграждение в размер на 395,75 лева, лихвата е 5,61 лв. и
за
м.01.2019г. при нетно тр.възнаграждение в размер на 434,55 лева, лихвата е в размер на 2,41лв. това е на
последната страница на заключението.
Общият размер на лихвата върху претендираното
нетно възнаграждение е в размер на 60,63 лева.“
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С
оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената
тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи основание за възникване на
вземането и неговия размер , а именно: наличието на учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; факта, че между страните е било учредено
валидно трудово правоотношение; че през претендирания период от време
действително е полагал труд по силата на последното; както и размера на
договореното между страните месечно трудово възнаграждение; размера на
договореното между страните брутно и нетно месечно трудово възнаграждение за
релевирания период, т.е. за месеца, предхождащ прекратяването на договора;
фактът, че ответникът е изпаднал в забава в плащане на всяко от претендираните
парични вземания, началния момент на забавата.
От своя страна в тежест на ответника е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, наведените от него
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни
последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай
че ищеца докаже тяхната дължимост, т.е. фактите, които изключват, унищожават
или погасяват това вземане.
Разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ
установява възмездност на полагания от работниците труд, вменявайки на
работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в
предвидените срокове. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото
правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на
трудово възнаграждение.
В конкретния случай не са спорни в
отношенията между страните, а и са приети за безспорни и за ненуждаещи се от
доказване в отношенията им по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК са приети
фактите, че по силата на валидно сключен Трудов договор № 002 от 06.08.2018 г.,
ищецът е изпълнявал длъжност в периода от 07.08.2018 г. до 25.02.2019 г. вкл. -
технически организатор при пълно работно време - 8 часа; че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 26.02.2019 г., въз основа на
заповед № 001/26.02.2016 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Следователно, не е спорен в отношенията между
страните в производството по делото, факта, че в рамките на исковия период ищецът
е престирал труд по силата на това правоотношение.
Същевременно, ответникът, в чиято тежест е
било не е ангажирал доказателства за плащане на претендираните от ищеца трудови
възнаграждения. Ето защо, решаващият състав приема че предявените по реда на
чл. 128, т. 2 от КТ искове се явяват доказани по основание.
Размерът на всяка отделна претенция е установен
по реда на чл. 162 от ГПК от кредитираното като обективно и компетентно дадено
заключение на проведената съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото предявените
искове имат за предмет нетния размер на дължимото трудово възнаграждение, видно
от изрично посоченото от процесуалния предсгтавител на ищцовата страна в
съдебното заседание, проведено на 12.12.2019г., съдебният състав приема, че
следва да се присъди заявения им размер.
По отношение на претендираната лихва за
забава съдът съобрази, че същата е в доказан размер , съгласно вещото лице и
възлиза за процесния период от 26.09.2018 г. до 17.03.2019 г. в
размер на 60,63 лв.
Вследствие на изложеното , решаващият състав
намира, че предявените искове се явяват доказани и по размер, като по същите
следва да се постанови положително решение.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. С
оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски , посочени в списъка по чл.80 от ГПК, а именно – сумата в размер на 440,00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство – в размер на 500,00
лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
Х.Й.И. ЕГН **********, с адрес: ***, от една
страна и ответника „В.Х.С." ООД ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление:***, от
друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
-сумата
в общ размер на 2341,34 лв. ,
представляваща главница, представляваща незаплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от 06.08.2018 г. до 26.02.2019 г. по Трудов договор №***
от 06.08.2018 г.;
-сумата
в общ размер от 60,63 лв. , представляваща
лихва
за забава за периода от 26.09.2018 г. до 17.03.2019 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
19.03.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 2193/20.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4241/2019 г. по описа на Варненски
районен съд-14 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.Х.С."
ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Й.И. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер
на 500,00 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 4241/2019 г. по описа на Варненски районен
съд-14 състав, както и сумата от 440,00
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: