Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 01.07.2021
г.
Административен съд - Кърджали, в публично
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 346/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.Н.И. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу
РА № Р-16000919007415-091-001/ 21.09.2020г., издаден от И. К. К. – *** при ТД
на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Г. С. Г. – *** при ТД на НАП
– Пловдив – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 556/ 09.11.2020 г.
на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.
Пловдив. Посочени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на
оспорения акт, като постановен в нарушение на материалноправните
и процесуални разпоредби. Твърди се, че РА е изграден изцяло върху изготвения
от ревизиращите паричен поток, който или не включва важни изходни данни, или
към него не са приобщени суми, за които са представени достатъчно документи. За
да не бъдат признати като елемент от паричния поток, ревизиращите посочили, че
липсват доказателства за това, че заемодателите и дарителите са разполагали с
паричен ресурс, който да им позволи да предоставят на жалбоподателя И. И.
заемните средства.
Относно непризнати дарения от дядото и бабата на жалбоподателя И.
И. се посочва, че като лица с двойно гражданство, са получавали и продължават
да получават пенсия в *** в размер на ***. Курсът на
*** към лева към момента, в който започват да получават своите пенсии, е бил 1:1. Тоест на месец двамата са имали доход само от пенсии в
размер на *** лв. Изразява се становище, че тъй като са пенсионери много преди
да предоставят даренията през 2013 година, те са имали възможност да спестят
пари от пенсиите си, които да дарят на И.И. Твърди
се, че като доказателство за наличието на пенсии жалбоподателят представил
пълномощно от 2009 г. и превод на банкови бордера, от които е видно
получаването на пенсиите за последния месец. Твърди се, че сумите са получавани
от вуйчо му и са носени на лицата, като тези аргументи дори не били споменати в
решението на директора на ДОДОП – Пловдив.
Относно непризнати дарения от майката и бащата на И.И. се посочва, че ревизиращите не са взели предвид, че
бащата на жалбоподателя има каса, тъй като притежава разрешително за оръжие.
Съхранението на парите по този начин било по-сигурно предвид горчивия опит с
КТБ.
Относно внасянето на пари от *** се цитира разпоредбата на чл.11а
от Валутния закон. Твърди се, че от разпечатка за влизанията и излизанията на
родителите на жалбоподателя се установявало, че са достатъчно на брой, за да могат
да внесат законно дарената сума пари от ***. Посочва се, че приетото от
ревизиращия екип и горестоящия административен орган,
че липсва икономическа логика да се изтеглят кредити, парите от които да се
дарят на жалбоподателя, е неотносимо при преценка
възможността да дарят парични суми. По време на ревизионното производство И.И. представил данни и извлечения от банковите сметки на
родителите си, от които било видно какво е движението на парите по отпуснатите
кредити.
Посочва се, че поради факта, че договорът за заем, съответно –
дарение, е реален, за да се приеме, че същият е сключен и е породил действие е
необходимо, както писменото обективиране на
волеизявленията на страните по него, така и реално предаване на заместимата вещ пари от заемодателя ( дарителя) на заемателя (надарения). Едва тогава е налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя задължението да върне заетата сума пари или заместими вещи от същия вид, количество и качество.
Наличието на средства у дарителя и заемодателите не е елемент от фактическия
състав на този вид договори.
Посочва се, че по време на ревизионното производство са били
представени безспорни доказателства за предаване на паричните средства от
заемодателите и дарителите към жалбоподателя. Твърди се, че изразът „ Приема с
благодарност” е равнозначен на разписка в гражданското право. В жалбата се
сочи, че има съществена разлика между съществуването и доказването на едно
облигационно правоотношение в рамките на гражданското материално и процесуално
право и наличието и доказването на едно публично-правно задължение за заплащане
на данък в рамките на данъчното материлано и
процесуално право. В материалните и процесуалните граждански правоотношения,
при наличието на съответен материалноправен спор, без
съмнение ще е от съществено значение установяването, посредством допустимите от
гражданския процесуален закон ред и доказателства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите. В случая,
обаче, предмет на административноправния спор, е
наличието на констатиран паричен приход и установяване на неговия произход с
оглед последиците, които има това обстоятелство за облагането с преки данъци.
Твърди се също, че установяването на съществуването и изпълнението на
облигационни правоотношения при наличие на съответния материалноправен
спор става по реда на ГПК. Съответно – установяването на наличието и
изпълнението на данъчни задължения към бюджета става по реда, установен в ДОПК.
Посочва се, че трябва да се съобразят установените в ДОПК процесуални правила
за доказаване на обстоятелства и факти от категорията
на посочените. Цитират се разпоредбите на чл.49, чл.57 от ДОПК, както и чл.56,
ал.1 от този кодекс. В съответствие с изложеното се посочва, че ревизиращите
органи не са съобразили, че договорът за дарение и договорът за заем са
неформални договори. Следователно, свидетелските показания, в случая, били
допустими и можели да служат като годно доказателствено
средство по ДОПК за установяване на факти (предоставянето на заеми), относими към определяне на спорните данъчни задължения.
РА се оспорва и относно начина на формиране на паричния поток.
Възразява се, че необосновано към началното салдо на определения паричен поток
не са включени суми от студентски бригади и от работата на жалбоподателя в ***. Посочва се разпоредбата на чл.11а от
Валутния закон, съгласно която подлежи на деклариране пред митническите органи
пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута.
Изразява се несъгласие и с определените осигурителни задължения,
като се посочва Решение по адм.д. № 3062/ 2012 г. на
АС – Пловдив, оставено в сила с Решение № 4550/ 02.04.2014 г. По адм.д. № 9082/ 2013 г. на ВАС. Искането е да се отмени РА. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител,
който претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не се явява и не се представлява. От
пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, приемане на
административната преписка по издаване на оспорения РА и становище за
неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. В представена писмена защита развива доводи за неоснователност на
жалбата.
В настоящото производство се оспорва РА № Р-16000919007415-091-001/
21.09.2020г., с който са
установени задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. – в размер на *** лв.
– главница и *** лв.
– лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2017 г. - в
размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва II. Вноски за ДОО за: 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2016 г. – в размер
на *** лв. –
главница и *** лв.
– лихва; 2017 г. в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва III. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. в размер
на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2017 г. – в
размер на *** лв. –
главница и *** лв. –
лихва; IV. Вноски за
ЗО за: 2015 г. в
размер на *** лв. –
главница и *** лв. –
лихва; за 2016 г. в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; за 2017 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящият административен орган –директор на
Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил
Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и
срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
допустима.
Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-16000919007415-020-001/
20.11.2019 г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад, №
Р-16000919007415-092-001/ 25.08.2020 г.
С протокол №1565977/10.03.2020 г. е приобщен
Протокол за извършена проверка на И.И.
№ПФ-16000919000319-073-001/18.11.2019 г. ведно с приложените към него
доказателства.
При извършената проверка е отправено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
ПФ-16000919000319-040-001 / 28.05.2019 г. с изх.№ 94-00-3575/28.05.2019 г.
Изискани
са документи, справки и писмени обяснения относно получени доходи през проверяваните
години: 2014, 2015, 2016 и 2017 г. Изискани са също данни за извършени разходи,
разходи за живот, банкови извлечения, справки по
образец за актуално имуществено състояние и др. Изискано е да декларира с какви
парични средства в брой е разполагал към 01.01. и към
31.12. за всяка от годините - 2014 г., 2015, 2016 и 2017г., като приложи
документи, доказващи наличие на парични средства в брой.
С
придружително писмо, вх.№ 94-00-3575/18.06.2019 г., са представени
копия на митнически декларации за внос
на валута от И.И. в размер на *** на 12.12.2015 г. и *** на 11.12.2016 г. Допълнително с придружително писмо, вх. №94-00-3575#2 от 01.07.2019 г. са
представени справки по образец от №3 до №4, декларация по образец №6 и справка
„Заеми", всичките с нулево съдържание.
С
придружително писмо, вх. №94-00-3575#3/18.07.2019 г.
И. И. декларирал, че е получил от родителите си парични средства в заем, както
следва:
-
*** лв.,
получени от майка си Г. И.И. – от лични спестявания и
банков кредит
- *** лв.,
получени от баща си Н. Н. И. – от лични спестявания и банков кредит
- *** лв.,
събрани дарения *** през 2016 г. С допълнително писмо е представен списък на 43
лица ( с посочени две имена), дарили суми от ***
лв. до *** лв.
С
придружително писмо, вх. №94-00-5736/04.10.2019 г. И.И. декларирал,
че през 2014 г. е получил, на 05.01.2014 г., *** лв.
като дарение от майка си Г. И. с договор за дарение от 05.01.2014 г. Приложено
е копие от договора.
През
2015 г. е получил, на 05.12.2015 г., *** лв. дарение от баща си Н.
И. по договор за дарение от 05.02.2015 г. Приложено е копие от договора. Посочва, че е получил дарение от роднини в ***
в размер на ***, които
е декларирал при влизане в България с митническа декларация. На 05.12.2015 г. е
получил дарение от баща си в размер на *** лв., за което прилага
копие на договор за дарение от 05.12.2015 г.
През
2016 г. е получил, на 05.05.2016 г., *** лв.
дарение
от баща си Н. И. по договор за дарение от 15.05.2016 г. Приложено е копие от
договора. Посочва, че е получил дарение от роднини в *** в размер на ***, които е декларирал
при влизане в България с митническа декларация.
Посочва
и сумата, получена от *** ЕООД в размер на *** лв.
На
30.07.2016 г. са получени дарени суми *** в размер общо на *** лв.
През
2017 г. е получил *** лв. дарение
от баща си Н. И. по договор за дарение от 10.01.2017 г. и *** лв. дарение от майка си
Г. И. по договор за дарение от 10.01.2017 г. Приложени са копия на двата
договора.
Посочва
и сумата, получена от *** ЕООД, в размер на *** лв.
Представени
са и писмени обяснения за преведени суми по банковата му сметка от трети лица,
с които И.И. декларира, че преведените суми от трети
лица по банковите му сметки „са с цел услуга, плащане на стока закупена от приятели и познати за
лични нужди."
С обяснение, вх.№ 94-00-5736/15.11.2019 г. посочил, че е
разполагал с лични средства преди проверяваните години. Спестявания от работна
заплата в размер на *** лв. През
2006 и 2007 г. е бил в *** на студентска бригада и е спестил ***.
От
баба си и дядо си е получил по *** лв., за да стартира бизнеса си.
Помогнали
са и родителите му с детските спестявания в размер на *** лв.
За
периода разходите за живот са били за
сметка на родителите му, с които живее в една къща. Към обяснението няма приложени писмени
доказателства.
С Искане за представяне на информация от трети лица
№ ПФ-16000919000319-041-035/13.09.2019 г. с изх. №94-00-5715/13,09,2019 г. до Н.
Н. И. – баща на проверяваното лице и дарител на парични средства през
ревизирания период. Изискани
са данни и относно дарени суми на И.И. и
доказателства за наличие на парични
средства и произход на същите. Представен
е отговор с придружително писмо с вх.№94-00-5715/04.10.2019 г. Представени
са: Договор за продажба на имот
в ***; банкови спестовни книжки; декларация за деклариран внос на валута на митница ***; договори за
кредити; писмени обяснение относно произхода на дарените пари.
Допълнително
са представени превод на договора за продажба на имот, копие на *** документ за
самоличност и декларация за идентичност на имената: Н. Н. И. по българска лична
карта и Н. Р. по *** лична карта. Представен е и превод на извлеченията от ***
банкова сметка *** Н. Р. Н.И. декларира, че през проверявания период е дарил
парични средства на сина си, които са негови лични спестявания и банкови
кредити. Посочва като произход на средствата – продажба на имот в ***, собствен
бизнес и работна заплата в *** от периода, в който са живели там. Посочва, че
за тези години има многократни влизания в България и е носил в себе си лични
пари от спестяванията си. Посочва, че изтеглените от него кредити от български
банки са с цел да помогне на сина си за развитието на бизнеса му и за покупка на
апартамент. Н.И. не е представил договори за дарение, нито справка за размера
на дарените суми.
Отправено е искане, изх.№94-00-5714/13.09.2019 г. до
Г. И.И. – майка на ревизираното лице. Изискани са данни
относно дарени суми на И.И. и доказателства за
наличие на парични средства и
произход на същите. Представен е отговор
с придружително писмо с вх.№94-00-5714/04.10.2019 г. Представени
са: Договори за банкови кредити и писмени обяснения относно произхода на
дарените пари.
Съгласно
представеното писмено обяснение Г. И. декларира, че през проверявания период е
дарила парични средства на сина си, които са нейни лични спестявания и банкови
кредити. Посочва, че личните спестявания са от работни заплати. Посочва, че
изтеглените от български банки са с цел
да помогне на сина си за развитието на бизнеса му и за покупка на апартамент. Не
са представени договори за дарения, нито са представени данни за размера на
дарените суми.
С отговор с вх.№94-00-1785/17.03.2020 г., по повод искане № Р-16000919007415-040-002 / 27.02.2020 г. изх. №94-00-1785/ 28.02.2020
г., са представени писмени обяснения, с които И.И.
декларира, че към 01.01.2014 г. е разполагал със средства в размер на *** лв. и ***,
формирани от:
-
Работна заплата от работа в страната и в *** в размер на около *** лв.
-
Студентски бригади в *** през 2006 и 2007 г. в размер на ***
- От баба си и дядо си е получил *** лв. за започване на собствен бизнес
-
Помощи от родителите с детски спестявания и от техни заплати в размер на *** лв.
-
Допълнително дадени пари от банков кредит на името на майка му в размер на *** лв.
-
Помощи от брат му И. И. в размер на *** лв. от лични спестявания и от възнаграждения
като ***
Не
са приложени документи в подкрепа на тези твърдения. Не е представена
декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК и не е взето становище.
С
придружително писмо с вх.№ 94-00-2377/30.07.2020 г.
са представени: писмена справка за внесени суми от *** с приложени 12 броя
квитанции за получени суми на *** език с превод на български език от заклет
преводач; споразумение за парични дарения от *** фирма „***" на *** език с
превод на български; 2 договора за заем с разписки за получени суми от И. Н.И.
С придружително писмо,
вх.№94-00-2377/ 04.08.2020 г. са представени следните документи:
Декларации
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2014, 2016 и 2017 г.
Със
същото писмо са представени 29 договора за дарение (ведно с разписки за
получените суми) от Н.И. (баща на жалбоподателя), съгласно които за периода:
01.01.2015 г. – 24.10.2017 г. Н.И. е дарил на И.И. суми в размер на *** лв.
Представени са и 18 договора за дарение за периода:
03.04.2012 г. – 05.02.2017 г., с разписки за получени суми, от Г. И. (майка на
жалбоподателя) за обща сума от *** лв. Два договора за дарение от И. И. – от
30.09.2013 г. и 25.10.2013 г. за дарение от по *** лв. Три договора за дарение
от И. И. на обща стойност *** лв. – 18.11.2013 г. – *** лв.; 20.12.2013 г. – ***
лв.; 22.12.2013 г. – *** лв. Три договора за дарение от Н. И. на обща стойност ***
лв. – 05.11.2013 г. – *** лв; 01.12.2013 г. – *** лв и 15.12.2013 г. – *** лв.
При така установените факти е прието, че съществуват
основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК за извършване на ревизията.
За 2014 г. е установено превишение
на доходите *** лв., които са взети като начално салдо на паричните средства
към 01.01.2015 г. Ревизията за 2014 година е
извършена по общия ред.
За 2015 година е установено превишение
на доходите в размер на *** лв., взети като като начално салдо
на паричните средства към 01.01.2016 г. За 2015 г. са
установени недекларирани доходи на стойност *** лв., получени в брой за извършване на услуги на *** фирма „***
***. Прието е, че те представляват доходи от стопанска дейност по извънтрудови правоотношения (чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ,
чл.29, ал.1, т.3 и чл.30 от същия закон) и участват при формиране на данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. Данъчната основа е определена от
установените доходи от услуги, които не са декларирани от ревизираното лице, в
размер на *** лв., за които се признават нормативно-признати разходи в размер на
25%. От установените доходи са приспаднати вноските, които самоосигуряващото
се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, които в
случая са върху максималния осигурителен доход и са в размер на *** лв.
За
2016 година е установено превишение на разходите над
приходите в размер на *** лв. За 2016 г. са установени и недекларирани доходи
от извършени услуги към трети лица (*** фирма и български физически и
юридически лица) на стойност *** лв.
За
2017 година е установено превишение в размер на *** лв.
И.И. не е представил обяснение относно установеното превишение, поради което ревизиращият екип е приел, че сумата
за 2017 г. представлява доход от друга дейност, който не е деклариран и обложен
по реда на ЗДДФЛ.
За
2017 г. са установени и недекларирани доходи от извършени услуги към трети лица
(*** фирма и български физически и юридически лица) на стойност *** лв. Прието е, че те представляват доходи
от друга стопанска дейност по извънтрудови
правоотношения (чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, чл.29, ал.1, т.3 и чл.30 от същия
закон) и участват при формиране на данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г.
При така установените фактическа обстановка АС – Кърджали приема,
че жалбата е неоснователна.
Всички
актове в ревизионното производство са издадени от надлежно упълномощени органи по
приходите, видно от приложената по делото Заповед №РД091801/28.09.2018г. на
директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 3, във връзка
с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, във вр. с чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК, Заповед № РД-09-01/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив,
ведно с приложения №№ 1 и 2 към същата.
РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за
това форма и при липсата на допуснати нарушения на административно
производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на ревизионното
производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства,
допустими в процеса.
Спорният
въпрос, както в ревизионното производство, така и в съдебното, е непризнаването
на дадени суми от бащата – Н. Н. И., майката – Г. И.И.,
бабата – И. М. И., дядото – Н. И.И. и брата на жалбоподателя
– И. Н.И., както и непризнаване на посочени като налични през 2014 година суми
от трудови правоотношения и от бригади в ***.
АС
– Кърджали приема, че спорните суми правилно не са взети предвид при извършване
на ревизията и не са включени в приходите на ревизираното лице за съответните
години.
Както се установи за
2014 година жалбоподателят е декларирал, че към 01.01.2014
г. е разполагал със средства в размер
на *** лв. и ***, формирани от:
- Работна заплата от
работа в страната и в *** в размер на около *** лв.
- Студентски бригади
в *** през 2006 г. и 2007 г. в размер на *** в брой.
- От баба си и дядо
си е получил *** лв. за
започване на собствен бизнес
- Помощи от
родителите с детски спестявания и от техни заплати в размер на *** лв.
- Допълнително дадени
пари от банков кредит на името на майка му в размер на *** лв.
- Помощи от брат му И.
И. в размер на *** лв. от лични
спестявания и от възнаграждения като ***.
При извършената
проверка през месец ноември 2019 г., когато са декларирани тези обстоятелства,
не са били представени писмени доказателства. Впоследствие, след започване на
ревизионното производство, с придружително писмо, вх.№94-00-2377/ 04.08.2020 г. са
представени следните договори, касаещи налични суми към 01.01.2014
г.: Договори за дарение с дати: 03.04.2012 г. – за сумата от *** лв.; 24.09.2012 г. - *** лв.;
10.07.2013 г. - *** лв.;
01.10.2013 г. - *** лв.
Страни по тези
договори са жалбоподателят и майка му – Г. И. Договори за дарение с дати: 30.09.2013 г. – сума *** лв. и 25.10.2013 г. – дарена сума в размер на *** лв. Страни – дарен – жалбоподателят И.И., дарител – неговият брат И. И. Договори за дарение с
дати: 18.11.2013 г. – сума *** лв.; 20.12.2013 г. – сума *** лв. и
22.12.2013 г. – сума *** лв.
Дарител – И. М. И. (баба) и жалбоподателят И. И. – дарено лице. Договори за
дарение с дати: 05.11.2013 г. – сума ***
лв.; 01.12.2013 г. – сума *** лв. и 15.12.2013 г. – сума *** лв. Дарител – Н. И.И.
(дарител – дядо на жалбоподателя) и дарено лице – жалбоподателят И.И.
За
декларираните суми от работна заплата в Р България и ***, в приблизителен
размер от *** лв., жалбоподателят не е представил никакви писмени
доказателства, че за предшестващ 01.01.2014 година период, е получавал
възнаграждения за труд, които е спестил и с които е разполагал към процесния период.
Относно
посочените като налични суми в размер на *** от бригади през 2006 г. и 2007 г.
не е установено, че жалбоподателят И.И. реално е
разполагал с тези суми и ги е съхранил до 01.01.2014 г. Също така, съгласно
чл.2, ал.1 от №
10 от 16.12.2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл. 10а от Валутния закон (отм., бр. 10 от 3.02.2012 г., в сила от 3.02.2012
г.) в редакцията, относима към 2006 г., разрешен е
бил внос/ износ на суми до 8 000 лв. включително или тяхната равностойност
в чуждестранна валута без писмено деклариране пред митническите органи. РЛ не е
посочило какъв е бил размерът на внесените суми за двете години, за да се
прецени подлежали ли са те на деклариране през 2006, съответно - 2007 година.
Що се
отнася до представените договори за дарение, АС
- Кърджали съобрази, че от външна страна те са редовни – посочени са
страните, дарената сума и са приложени разписки за предаването й от дарителя на
дареното лице. Договорите са подписани от страните. Тъй като договорите са
частни документи, за да се докаже, че дарената сума е била предадена на дарения
е необходимо да се установи възможността на дарителя да я предостави. Обясненията
на РЛ и на дарителя Г. И. (майка на жалбоподателя) за даренията от 2012 г. и
2013 г. са, че те са от лични спестявания на Г. И., както и детски влог в
размер на *** лв, изтеглен от Г. И. и предоставен на
сина й. Доказателства за получавани възнаграждения за положен труд или други
източници на доходи не са представени, поради което правилно ревизиращият екип
не е взел предвид посочените договори за дарение при определяне на началното салдо
на жалбоподателя към 01.01.2014 година. Съответно – липсват доказателства за
изтеглен детски влог на името на жалбоподателя, който да му е бил предоставен
от майка му Г. И.
Не са
представени доказателства за възможността И. И. - брат на жалбоподателя, да му
предостави по договор за дарение от 2013 година, общо сума в размер на *** лв.
Разпитан в съдебно заседание И. И. обясни, че е тренирал *** в ******, като на състезания,
е заемал първо и два пъти трето място, за което е получавал парични награди.
Липсват доказателства относно реално получения размер на сумите, годините,
когато са получени и възможността да ги съхрани и предаде през 2013 година на
своя брат. При тези факти правилно, след извършена проверка в регистрите
на НАП, ревизиращият екип е приел за установено, че за периода до м.10.2013 г. И.
И. получава доходи по трудови правоотношения, като брутното възнаграждение
до месец юни 2012 г. е в размери до ***
лв. месечно. За периода м.07.2012-м.11.2012 г. получава парично обезщетение за
безработица. От м. 01.2013 г. до м. 10.2013 г. брутното възнаграждение е в
размер на *** лв. общо.
Относно дарението на
парични суми от по *** лв. през 2013 година от И. И. и Н. И. – баба и дядо на
жалбоподателя, АС – Кърджали намира, че правилно не са взети предвид при
определяне началното салдо на РЛ към 01.01.20214 г., тъй като не е доказана
възможността на тези лица да ги предоставят в дарение. По делото (л.50 – на ***
език и л.37 – превод на български език, т.I
д. ) е налично нотариално заверено пълномощно от И.
И. ( с фамилия Р. в ***) с дата 03.10.2016 г. От този документ се установява,
че И. И. (Р.) упълномощава Х. Я. да я представлява пред социално-осигурителните
институции в ***, включително да получава от нейно име пенсията й. От превод на
български език на документ от *** език (л.39, т.I
д.) се установява, че упълномощеното лице е изтеглило/ получило, на 06.10.2020
г., ***, изплатени на И. Р.
Съгласно превод на
български език на нотариално заверено пълномощно на *** език, на 03.03.2009 г. Н. Р. (Н. И.) е упълномощил Х. Я. да го представляв пред социално-осигурителните институции в ***,
включително да получава от негово име пенсията му. От превод на български на
документ от *** език (л.39, т.I д.) се установява,
че упълномощеното лице е изтеглило/ получило, на 09.10.2020 г., ***, изплатени
на Н. Р.
В съдебно заседание Н.
И. ( име на лицето в *** - Н. Р.) обяснява, че със съпругата му получават
пенсия в *** в размер на ***, както и в Р България в размер на *** лв.
При тези
доказателства става ясно, че Н. И. и И. И. получават пенсии в ***, като не може
да се установи от коя години са придобили право на пенсия, както и какъв е бил
нейният размер до 2013 година, когато, съгласно представените договори, са
предоставили, като дарение, на жалбоподателя суми от по 20 000 лв. В
случай, че и двамата са получавали пенсия от 2009 година в размер на ***, за
което липсват доказателства, двете лица не биха могли да предоставят дарение в
посочения размер. При среден курс на *** за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
от *** лв за 1 *** (***), то приблизителният годишен
размер на получаваните пенсии от лицата е *** лв. Тригодишният размер е *** лв.
За да предоставят дарения от по *** лв. през 2013 година, би трябвало някой да
поеме тяхната издръжка. Твърдението на Н. И., че той и съпругата му – И. И., получават
пенсия в Р България в размер на *** лв. не е доказано, както не е установен и
началния момент на получаването й.
Поради
изложените съображения, правилно е прието, че към 01.01.2014 г. жалбоподателят
е разполагал с парични средства в размер на *** лв.
Относно
непризнати дарения за проверявания период 2015 г. АС – Кърджали съобрази
следното:
При
извършена проверка през 2019 година, И.И. е
представил, с писмо от 04.10.2019 г., следните договори за дарение от Н. Н. И.
(баща) – Договор с дата 05.02.2015 г. – за сумата от *** лв.; Договор с дата
05.12.2015 г. – дарени *** лв. Общо дарени суми в размер на *** лв.
При извършената ревизия,с придружително писмо с
вх.№94-00-2377/ 04.08.2020 г., е представил договори за дарение с дати:
01.02.2015 г. – дарени *** лв.; 04.02.2015 г. – *** лв.; 03.03.2015 г. – ***
лв.; 24.07.2015 г. – *** лв.; 11.08.2015 г. – *** лв.; 05.12.2015 г. – *** лв.;
05.12.2015 г. – *** лв.; 15.12.2015 г. – *** лв. Обща сума, дарена през 2015 г.
от Н.И. в размер на *** лв.
По така представените договори за дарение ревизиращият екип е признал
единствено сумата от *** лв. по договор за дарение с дата 05.12.2015 г., като е
взел предвид сключен договор за потребителски кредит № ***/ *** г. между
дарителя Н.И. и „Ти Би Ай Банк” ЕАД с размер на кредита - *** лв.
Останалите суми не са
признати с мотив, че не са представени доказателства от Н.И. за наличие на
доходи, осигуряващи парични средства, които да бъдат дарени. Ревизиращият екип
е достигнал до този извод след извършена проверка в регистрите на НАП, която е
установила, че за периода до 31.12.2016 г. Н.И. се осигурява на минимален
осигурителен доход. За м. 01.2017-11.2017 г. няма данни за осигуряване. За
м.12.2017 г.(последният ревизиран месец) осигурителният доход, върху който е
осигурен като работещ по трудови правоотношения, е *** лв., а от м.01/2018 г. е
в размер на *** лв. Лицето има подадени на 17,10,2017 г. 5 броя ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за годините от 2011 до 2014 г.. Декларирани са доходи от наем в нетни
размери по години съотв. *** лв., *** лв., *** лв., ***
лв. и *** лв.
В жалбата
се посочва, че ревизиращите и горестоящият орган не са взели предвид
представените доказателства, които установяват възможността на дарителя Н.И. да
предостави дарените суми. АС – Кърджали не споделя този довод поради следното:
Действително от Н.И., с придружително писмо, вх.№94-00-5715/04.10.2019г. (при извършена проверка за установяване на факти
и обстоятелства с предмет съпоставка на имущества и доходи на И.И. за 2015 и 2016 г.), са представени митнически декларации
за внос, от ***, на валута – *** съответно на: 10.05.2003 г. – ***; 29.03.2004
г. – ***; 15.04.2006 г. *** и *** и на 12.07.2006 г. – ** и ***. Общо *** и ***.
Представени са също и преведени на български език справки от банкови сметки на Н.И.
в *** за различни периоди: 2003 г., 2004 г., както и 2010 -2014 година.
С посоченото по-горе
в решението, писмо с дата 04.10.2019 г. Н.И. декларира, че през проверявания период
е дарил парични средства на сина си, които са негови лични спестявания и
банкови кредити. Посочва като произход на средствата – продажба на имот в ***,
собствен бизнес и работна заплата в *** от периода, в който са живели там.
Посочва, че за тези години има многократни влизания в България и е носил в себе
си лични пари от спестяванията си. Посочва, че изтеглените от него кредити от
български банки са с цел да помогне на сина си за развитието на бизнеса му и за
покупка на апартамент.
С писмо, вх. №
94-00-5176/ 31.08.2020 г., по повод депозирано възражение срещу РД, са
представени обяснения от Н.И. относно произхода на средствата, дарени на сина
му И.И. Съгласно тези обяснения доходите на Н.И. се
сформирани от трудови договори, сключени както в Р България, така и в ***. Като
следващо източник на средства посочва продадени имоти в ***. Обяснява, че при
идванията в България е внасял суми, които е декларирал, при закононово
изискуемите предпоставки за внос. Има изтеглен банков кредит, който предоставил
на сина си И.И. От 1989 г. до 1991 година работил в ***,
като не е водил отчетност за получените суми. Не е водил отчет за разходите на
живот. Големи суми пари съхранявал в личен сейф.
При тези
доказателства АС – Кърджали приема, че ревизиращият екип правилно е формирал
извод, че не е доказана възможността на Н.И. да предаде сумите, посочени в договорите
за дарение от 2015 година. Това е така, защото вносът на парични средства – ***,
е през период, предхождащ значително предоставянето на дарените суми. На
следващо място – не е установено къде са били съхранявани, като следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че Н.И. и съпругата му през този период са живеели в
***. Тук следва да се посочи, че твърдението на Н.И., че е съхранявал големи
суми пари в личен сейф не е доказано по делото, тъй като от представеното
разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие е видно, че същото е
издадено през 2017 г. и е със срок на валидност до 2022 година. Т.е.
задължението на лицето да има каса, в която да съхранява разрешеното за
притежаване и носене огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, е от издаване на
разрешението за това – 2017 година. Няма доказателства лицето да е притежавало
разрешение за носене и съхраняване на оръжие от по-ранен период. Освен това, в
обяснението се сочи, че лицето е съхранявало внасяни суми в личен сейф, а не в
каса, която е длъжно да има съгласно Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно свидетелските показания
на Н.И., спестяванията до 2008 г., в размер на *** лв., е внесъл в Р България с
данъчни декларации. Лицето обяснява, че в *** е имало строителна бригада, ***,
както и магазин със сестра си, за който предоставил пари през 2010 година.
По-нататък пояснява, че в Р България, в ***, закупили имот на търг със спечелените
пари от ***, където имал бизнес с ***. Имотът дарили на другия си син. При така
установените факти не може да се приеме за доказано, че внесените парични суми,
за които са представени митнически декларации са съхранени до 2015 г., а не са
използвани за закупуване на имота, който Н.И. е дарил на другия си син,
съгласно прието като доказателство заверено копие на нотариален акт от 2009
година и свидетелските показания на Н.И. или не са изразходвани за други цели.
Относно дарените суми
през 2015 г. от Г. И.И. – майка на жалбоподателя, АС
– Кърджали приема следното: С придружително писмо, вх.№94-00-5714/04.10.2019 г. по повод
на извършвана проверка, И.И. е представил следните
договори за дарение от Г. И.: 05.01.2014 г. за сума в размер на *** лв. и
договор за дарение от 10,01,2017 г. за сума в размер на *** лв. При извършената ревизия, с придружително писмо, вх.№94-00-2377/ 04.08.2020 г., И.И. е представил договори за дарение през 2015 година, както
следва: 01.02.2015 г. – *** лв.; 31.08.2015 г. – *** лв.; 02.11.2015 г. – ***
лв. и 29.11.2015 г. – *** лв. Общо дарена сума – *** лв.
С придружително писмо, вх.№94-00-5714/04.10.2019
г. е
представено обяснение от Г. И., че през проверявания период е дарила парични
средства на сина си, които са нейни лични спестявания от работни заплати и
банкови кредити. Посочва, че изтеглените от нея кредити от български банки са с
цел да помогне на сина си за развитието на бизнеса му и за покупка на
апартамент.
При
ревизията е извършена проверка в регистрите на НАП за периода до 31.1.2.2017 г.
Установено е, че Г. И. е получавала доходи по трудови правоотношения като
максималното възнаграждение, което е получавала е *** лв. (брутна сума).
Лицето няма подадени
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода на даренията.
Не са установени
доказателства за наличие на парични средства, които да бъдат дарени. Не са
представени доказателства от Г. И. за наличие на доходи, осигуряващи парични
средства, които да бъдат дарени. Такива доказателства не са установени и при извършените
служебни проверки на наличните данни в регистрите на НАП. След извършените
справки представените договори не са взети предвид като източник на доходи за
ревизираното лице с изключение на сумата в размер на *** лв.
В представено, след съставяне на РД, обяснение, вх. № 9400-5177/
31.08.2020 г. (л.264, т.I д.) Г. И. посочва, че доходите й се формират от трудови
договори в Р България и ***, както и банков кредит. Не е водила отчетност за
извършените разходи на живот. Големи суми пари е съхранявала в личен сейф. Не
са представени доказателства в потвърждение на изложените обстоятелства, поради
което сумите по договорите за дарение от 2015 година правилно не са били взети
предвид при преценка на финансовото състояние на И.И.
през 2015 година.
Поради изложените по-горе съображения АС – Кърджали намира, че в
съответствие със събраните доказателства, обосновано не са взети предвид и
сумите от 2016 година и 2017 година. Не са представени доказателства относно възможността
на дарителя Н.И. да предостави като дарения сумите от *** лв. – през 2016 г.,
съгласно представени договори за дарение с писмо от 04.08.2020 г. , съответно –
*** лв. – според договор за дарение с дата 15.05.2016 г., представен с писмо от
04.10.2019 г. През 2017 година – *** лв. – договор за дарение, представен с
писмо от 04.10.2019 г., съответно – *** лв. съгласно договори за дарение,
представени с писмо от 04.08.2020 г. Липсват доказателства и за възможността Г.
И. да предостави сума в размер на *** лв съгласно договори
за дарение от 2016 г. За 2017 г. – *** лв. съгласно договор, представен с писмо
от 04.08.2020 г. Съответно – от *** лв. по договор за дарение от 10.01.2017 г.
Поради
изложените съображения не следва да се вземат предвид заключенията на
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не е в съответствие със
събраните доказателства.
Относно
определените задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО,
следва да се има предвид, че е установено наличие на обстоятелствата по чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Установено е, че И.И. е
получил облагаеми доходи от фирма „***”, *** и от български физически и
юридически лица. За получените доходи лицето не е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Установено е също, че за 2016 година и 2017
година е налице превишение на разходите над доказаните приходи/ доходи, което
представлява подлежащ на облагане доход на основание чл.123, ал.1 от ДОПК.
Приложението
на чл. 124а ДОПК налага извод, че при облагане по аналог следва да се приеме до
установяване на противното, че този облагаем доход е от трудова или приравнена
на нея от КСО дейност, формиращ осигурителен доход, върху който се дължат
съответните задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. За ревизирания
период е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, наличието на което е
безспорно установено, следователно органите по приходите са имали основание да
установяват както задължения за преки данъци, така и за задължителни
осигурителни вноски.
Съобразно
изложеното следва извод, че РА, с който е установено задължение за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., както
и са установени задължения за вноски по ДОО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., за
ЗО и ДЗПО за 2013 г., 2014 г. и 2016 г., е законосъобразен. Жалбата
срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този
изход на правния спор е основателно своевременно заявеното искане на ответника
за присъждане на деловодни разноски. На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ДОДОП – Пловдив сумата в размер на 2235,50 лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то
от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на И.Н.И. с адрес: *** срещу РА №
Р-16000919007415-091-001/ 21.09.2020г., издаден от И. К. К. – *** при ТД на НАП
– Пловдив, възложил ревизията и Г. С. Г. – *** при ТД на НАП –
Пловдив – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 556/ 09.11.2020 г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив,
с който са
установени задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. – в размер на 2386,30 лв.
– главница и 1063,36 лв.
– лихва; за 2016 г. – в размер на 10 368,13 лв.
– главница и 3 568,65 лв.
– лихва; за 2017 г. - в размер на 6 766,88 лв. – главница и 1 642,98 лв. – лихва II. Вноски за ДОО
за: 2015 г. в размер на 4264,08 лв. –
главница и 1900,11 лв. – лихва; 2016 г. – в размер на 4264,08 лв. – главница и 1467,67 лв. – лихва; 2017 г. в размер на 4442,64 лв. –
главница и 1078,66 лв. – лихва III. Вноски за
ДЗПО-УПФ за: 2015 г. в размер на 1308,00 лв. – главница и 582,86 лв. –
лихва; за 2016 г. в размер на 1308,00 лв. – главница и 450,21 лв. –
лихва; за 2017 г. – в размер на 1284,00 лв. – главница и 311,75 лв. –
лихва; IV. Вноски за
ЗО за: 2015 г. в
размер на 2092,80 лв. – главница и 932,57 лв. –
лихва; за 2016 г. в размер на 2092,80 лв. – главница и 720,33 лв. – лихва; за 2017 г. – в размер на 2054,40 лв. –
главница и 498,80 лв. – лихва.
Осъжда И.Н.И. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ
на НАП сумата от 2235,50 лв. ( две хиляди двеста тридесет и пет лева
и 50 стотинки).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: