Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря В.Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 271 по описа за 2020
година на Административен
съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния закон (АПК), във връзка с чл. 27, ал.3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162,
ал.2, т.8 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съдебното производство е образувано по жалба от ЕТ"СМГ
– С.Г." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от С.Ж.Г., против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 01-6500/7570#11 от 04.05.2020г., издаден от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", гр.София. С атакувания АУПДВ
по отношение на ЕТ"СМГ – С.Г.",
гр.Шумен е установено публично държавно вземане, представляващо 40% от изплатена
субсидия по мярка 10“Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., с направление
"Контрол на почвената ерозия" за кампании 2015, 2016 и 2017г. във
връзка с подадените от посочения ЕТ Заявление за подпомагане с УИН
27/080715/83652, УИН 27/300616/88936 и УИН 27/160617/96859, в размер на 4151,87
лева, на основание чл.18, ал.1, т.3 и ал.4, б"б" от Наредба № 7 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена
от министъра на земеделието и храните (за краткост Наредба № 7 от 24.02.2015г.).
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на
атакувания АУПДВ, поради издаването му при неспазване на материалния закон и
неговата цел. В тази връзка се твърди, че на 06.11.2017г., след приключване на
стопанската година, оспорващият ЕТ е продал предприятието си на "Инвест
Агро БГ"ЕООД, прехвърляйки му цялото си имущество, в т.ч. всички земи,
предмет на обработка по поетите от ЕТ задължения по мярка 214
"Агроекологични плащания", по която ЕТ е получавал финансово
подпомагане през изминалите три предходни години, както и правото на заявяване
на подпомагане по мярката, по което е ползвал такова право до момента. На
12.03.2018г. прехвърлителят (ЕТ"СМГ – С.Г.") и приобретателят („Инвест
Агро БГ"ЕООД) подали пред ОД на ДФЗ съвместна Декларация за прехвърляне на
заявление за подпомагане (по образец) с вх.№ 02-270-2600/2369 от 12.03.2018г. с
която изявили желание за прехвърляне на стопанството, за което ЕТ има
ангажимент за подпомагане по реда на Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията
и реда за подпомагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", Наредба
№ 7 от 24.02.2015г. и Наредба № 4 от 24.05.2015г. за прилагането на мярка
11“Агроекологични плащания“ от ПРСР 2-14-2020г., към УНР 693596 на "Инвест
Агро БГ"ЕООД, което желае да продължи изпълнението на поетите задължения
по Програмата за оставащите години от петгодишния период. С Уведомително писмо
изх.№ 01-650/2080 от 04.04.2018г. ДФ"Земеделие" не одобрил
прехвърлянето на заявлението за подпомагане, позовавайки се на разпоредбата на
чл.14, ал.4 и 9 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., съгласно която такова
прехвърляне може да се осъществи след приключване на кампанията за подаване на
заявления за съответната кампания до 1 октомври на същата година. И доколкото
оспорващият е прехвърлил предприятието на "Инвест Агро БГ"ЕООД,
регистрирано на 12.07.2017г., е съществувала възможност да подаде декларация за
прехвърлянето му в нормативно регламентирания срок. Според оспорващия ЕТ обаче,
това било невъзможно, тъй като предприятието е било прехвърлено на
06.11.2017г.и едва след тази дата ЕТ е имал възможност да подаде такава
декларация. С писмо вх.№ 01-6500/2080 от 13.04.2018г. ЕТ"СМГ – С.Г."
отправил искане към ДФ"Земеделие" да разпореди, с оглед конкретната
дата на прехвърляне на предприятието, при какви условия е възможно спазването
на чл.30 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. и чл.34 от Наредба № 11 от 06.04.2009г.
В отговор на отправеното запитване било издадено писмо изх.№ 01-6500/2080 от
27.04.2018г. на ДФ"Земеделие", в което единствено се уточнява, че
процедурата по прехвърляне на заявление за подпомагане се провежда съобразно
Регламент 809/2014г. на Комисията и националното законодателство, поради което
не е налице основание за преразглеждане на волеизявлението, обективирано в
Уведомително писмо изх.№ 01-650/2080 от 04.04.2018г. С писмо изх.№ 002 от
12.06.2018г. ЕТ е изпратил втора Декларация за прехвърляне на заявление за
подпомагане – вече в сроковете по чл.14, ал.4 и 9 от Наредба № 5 от
27.02.2009г., която е била получена в ДФ"Земеделие" на 13.06.2018г. и
фондът не се е произнесъл по нея. С вх.№ 02-271-2600/148 от 27.06.2018г. била
входирана и трета съвместна Декларация за прехвърляне на заявление за
подпомагане. В отговор с писмо изх.№ 02-271-2600/148 от 09.07.2018г.
ДФ"Земеделие" отговорил, че за прехвърляне на заявление за
подпомагане е необходимо прехвърлителят да има подадено заявление за текущата
година, каквото в случая не е налице. С Уведомително писмо изх.№ 0102600/7570
от 20.11.2018г. ДФ"Земеделие" уведомил ЕТ, че е предприел действия по
прекратяване на агроекологическия ангажимент по мярка 10 "Агроекология и
климат" с направление "Контрол на почвената ерозия" по отношение
на оспорващия ЕТ, поради това, че не е подадено заявление за плащане от същия
търговец по горната мярка за кампания 2018г. С Акт изх.№ 01-6500/7570 от
21.01.2019г., издаден от заместник изпълнителния директор на
ДФ"Земеделие" бил прекратен ангажимента по мярка 10
"Агроекология и климат" с направление "Контрол на почвената
ерозия" по отношение на ЕТ“СМГ-С.Г.“, а на 04.05.2020г. с обжалвания АУПДВ
№ 01-6500/7570#11 била определена за възстановяване от ЕТ, сумата
от 4151,87 лева, представляваща 40% от получената финансова помощ за
предходните години. Въз основа на описаните факти оспорващият счита, че в ЗПЗП
и Наредби № 7 и № 5 не е поставено ограничение досежно периода, в който може да
бъде осъществено юридически фактическото прехвърляне на предприятие. В същото
време евентуално прехвърляне в периода от 01.10. до 11.06. на следващата година
поставя в невъзможност да бъде одобрена декларация за прехвърляне на
стопанството и встъпване на приобретателя в правата и задълженията на
прехвърлителя, респективно се явява основание за прекратяване на
агроекологичния ангажимент и възстановяване от прехвърлителя на получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на чл.18, ал.4 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г., респективно за издаване на АУПДВ срещу него. По
този начин всяко прехвърляне в периода 01.10-11.06 на следващата година води до
прекратяване на агроекологичния ангажимент и възстановяване на получената
финансова помощ от земеделския стопанин – прехвърлител, по съответното
направление, въпреки, че прехвърлянето на предприятие в този период не е
забранено или ограничено от закона. Доколкото никъде в Регламент 809/2014г. на
Комисията и националното законодателство не е предвидено подобно ограничение, е
очевидно, че чл.14, ал.4 от Наредба № 5 противоречи на цитирания Регламент и
съгласно чл.15, ал.2 от ЗНА, не следва да се прилага. Въз основа на изложените
аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания АУПДВ на основание чл.146,
т.4 и т.5 от АПК.
В съдебно заседание оспорващият ЕТ се представлява от адв.Г.Г.от
ШАК, който в хода на устните състезания и в приложено писмено становище
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива. В
допълнение навежда доводи, че още с депозиране на първата Декларация от
12.03.2018г., с която прехвърлителят и приобретателят уведомяват
ДФ"Земеделие" за извършеното прехвърляне на предприятието на
ЕТ"СМГ – С.Г.", е породило ефекта на прехвърлянето на правата и
задълженията по поетия ангажимент по Мярката от прехвърлителя на приобретателя.
В този смисъл уведомителното писмо за неодобряване на извършеното прехвърляне
единствено поради неспазване на срока по Наредба № 4 няма правна стойност, тъй
като Регламентът не предвижда нито одобряване от орган на държавата – членка на
юридически издържано прехвърляне на стопанство от един бенефициер на друг, нито
задължението прехвърлянето да се извършва в определени периоди от годината,
респ. да не се извършва в други периоди. С оглед на това с прехвърлянето на
стопанството по смисъла на Регламента е настъпило и прекратяване на ангажимента
на прехвърлителя поради това, че този ангажимент е преминал у приобретателя,
респективно АУПДВ, основаващ се единствено на последващия акт за прекратяване
на ангажимента на прехвърлителя, е нищожен, тъй като няма предмет, доколкото не
може да се прекратява ангажимент, който вече е прекратен. Въз основа на това е
отправено искане за постановяване на съдебен акт в унисон с поисканото в
жалбата, поставила началото на съдебното производство.
Ответната страна – Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд "Земеделие", гр.София, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт М.А., който в хода на устните състезания и в приложени писмени
бележки изразява становище, че оспорения АУПДВ е правилен и законосъобразен,
тъй като е издаден въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с изх.
№ 01-6500/7570#3 от 21.01.2019г. за кампания 2017. Твърди се, че актът за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и
климат" е връчен на ЕТ"СМГ-С.Г.", който го е обжалвал по
административен ред, но не и по съдебен такъв, след произнасянето на
горестоящия административен орган със Заповед № РД-20-124 от 25.03.2019г., и
същият е влязъл в законна сила, а изготвянето му е съобразено с разпоредбите на
АПК. Отправя искане за отхвърляне на жалбата срещу акта, като неоснователна,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото производство
– ЕТ"СМГ-С.Г." е земеделски
стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с УРН 180899 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК).
На 07.05.2015г. ЕТ"СМГ-С.Г." подал Заявление за
подпомагане 2015 с УИН 27/080715/83652 и УРН 180899, с което е поискал
финансово подпомагане по общо осем схеми или мерки за плащания на площ,
включително по мярка 10 "Агроекология
и климат" от ПРСР 2014-2020г.
С Уведомително писмо изх.№ 02-270-2600/3156 от 13.05.2016г.
за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и
климат" от ПРСР за периода
2014-2020г., ЕТ бил одобрен за участие по направление "Контрол на почвената
ерозия" по мярка 10 "Агроекология и климат", с обща одобрена
площ по направлението 11,34 ха.
На 11.05.2016г. ЕТ"СМГ-С.Г." подал Заявление за
подпомагане 2016 с УИН 27/300616/88936 и УРН 180899, а на 11.05.2017г. - Заявление за подпомагане 2017 с УИН 27/190617/96859
и УРН 180899, с които съответно за втора и трета поредна година поискал финансово
подпомагане по мярка 10
"Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020г.
По тези заявления на жалбоподателя било одобрено и изплатено
финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат”, в размер общо на
10379,67 лева за трите години от поетия ангажимент, в т.ч. по Заявление за
подпомагане за кампания 2015 с УИН 27/080715/83652 – 3459,89 лева; по Заявление
за подпомагане за кампания 2016 с УИН 27/300616/88936 – 3459,89 лева и по Заявление
за подпомагане за кампания 2017 с УИН 27/190617/96859/ - 3459,89 лева.
Описаните суми били изплатени съответно на 11.07.2016г., 28.08.2017г. и
25.05.2018г. (видно от представените от ответната страна три броя справки за
извършени директни плащания в полза на ЕТ"СМГ-С.Г.").
С Договор за покупко-продажба на търговско предприятие,
сключен на 06.11.2017г., на основание чл.15, ал.1 от ТЗ ЕТ"СМГ-С.Г."
прехвърлил на "Инвест Агро БГ"ЕООД правото на собственост върху
търговското предприятие на продавача, без заличаване на предприятието на ЕТ.
С Декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане вх.№
02-270-2600/2369/12.03.2018г. ЕТ"СМГ-С.Г." и "Инвест Агро
БГ"ЕООД уведомили ДФ"Земеделие", че предприятието на ЕТ е
прехвърлено на "Инвест Агро БГ"ЕООД, в т.ч. правата и задълженията по
мярка 10 "Агроекология и климат", като приобретателят отговаря на
изискванията за за подпомагане по съответната мярка и изплащането на помощта за
остатъка от периода по същата следва да бъде осъществено по сметката на
"Инвест Агро"ЕООД.
С Уведомително писмо за неодобрение за прехвърляне на
заявление за подпомагане изх.№ 01-6500/2080 от 04.04.2018г., издадено от
Зам.изпълнителнелния директор на ДФ"Земеделие", гр.София,
ДФ"Земеделие" отказал одобряване на прехвърлянето на заявление за
подпомагане на директни плащания с УИН : 27/160617/96859 към УРН 693596 на
"Инвест Агро БГ"ЕООД, в т.ч. по отношение на мярка 10
"Агроекология и климат". Цитираното уведомително писмо било съобщено
на оспорващия по пощата на 11.04.2018г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне с обратна разписка.
С писмо изх.№ 01-6500/7570 от 20.11.2018г., връчено на
10.12.2018г., Зам.изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" уведомил
оспорващия ЕТ на основание чл.26, ал.1 от АПК, че спрямо него се открива
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по отношение на мярка 10"Агроекология и климат", като му
била предоставена възможност в 7 дневен срок от уведомяването да направи
възражения и да представи допълнителни доказателства.
С Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат" по ПРСР за периода 2014-2020г. , отнасяща се за
кампания 2018 (л.149) Зам.изпълнителният директор на ДФ"Земеделие"
уведомил ЕТ"СМГ-С.Г.", че прекратява поетия от него ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат" с направление "Контрол на почвената
ерозия", на основание чл.18, ал.3, т.1 и чл.52, ал.1 от Наредба № 7 от
24.02.2015г. Като фактическо основание за издаването му е посочено, че
оспорващият е регистриран с УРН 180899 в ИСАК и е одобрен за участие по мярка
10 „Агроекология и климат“ с направление „Контрол на почвената ерозия“ през
кампания 2015г., поемайки петгодишен агроекологичен ангажимент. Съгласно чл.8,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., агроекологичните дейности или направления се
изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да
тече от началото на годината, в която е подадено и одобрено заявление за
подпомагане, като през първата година кандидатите подават само заявление за
подпомагане, което е и заявление за плащане, а през всяка следваща година по
изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите подават само заявление за
плащане. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 от с.н., земеделски стопани, които не
подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент,
възстановяват получената финансова помощ или част от нея, съгласно чл.18, ал.4
от с.н. Доколкото ЕТ не е подал Заявление за плащане по мярка 10“Агроекология и
климат“ с направление „Контрол на почвената ерозия“ през кампания 2018г., административният
орган е приел, че са налице предпоставките по чл.63, т.1, във вр.с чл.77, т.4,
б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и Съвета от 17.12.2013г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика ,
поради което и на основание чл.18, ал.3, т.1 и чл.52, ал.1 от Наредба № 7 от
24.02.2015г., е прекратил поетия агроекологичен ангажимент по мярка
10“Агроекология и климат“ с направление „Контрол на почвената ерозия“.
Актът бил оспорен от ЕТ“СМГ-С.Г.“ по административен ред
пред Министъра на земеделието, храните и горите, който със Заповед № РД
20-124/25.03.2019г. оставил жалбата на ЕТ"СМГ-С.Г." срещу него без
уважение.
Решението на горестоящия орган било съобщено на оспорващия
ЕТ с известие за доставяне с обратна разписка. Доколкото не последвало
обжалване на първоначалния административен акт по съдебен ред, Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат" по ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания
2018 влязъл в сила.
С писмо изх.№ 01-6500/7570
от 04.06.2019г., връчено на 24.06.2019г., Държавен фонд“Земеделие“ –
Разплащателна агенция уведомил оспорващия за откриване на производство по
издаване на АУПДВ по реда на чл.26, ал.1 от АПК. В писмото било посочено, че
ЕТ“СМГ-С.Г.“ е регистриран с УРН 180899 в ИСАК и е одобрен за участие по мярка
10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., с направление „Контрол на
почвената ерозия“ за кампания 2015. В резултат на това е получил сумата от
10379,67 лева общо за първите три години от ангажимента, а именно по 3459,89
лева съответно за кампания 2015, 2016 и 2017г. Предвид последвалото
прекратяване на ангажимента преди края на четвъртата година, на оспорващия е
указано, че са налице предпоставките на чл.18, ал.4, б.“б“ от Наредба № 7 от
24.05.2015г. за възстановяване на 4151,87 лева, представляващи 40% от получените
помощи на обща стойност 10379,67 лева. В писмото е посочено също, че в 7-дневен
срок от получаването му адресатът има възможност да предостави допълнителна
информация или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо
плащане, в случай, че приеме за основателни съдържащите се в него фактически
констатации.
С Възражение вх.№
01-6500/7570 от 27.06.2019г. ЕТ"СМГ-С.Г." възразил срещу откритото
производство по издаване на АУПДВ. Посочил, че на 06.11.2017г. ЕТ е продал
предприятието си на едноличен търговец (без заличаване) на „Инвест Агро БГ“
ЕООД с ЕИК204544567, като по силата на т.3.2.1. от сключения договор купувачът
поел задълженията по оторизация за финансово подпомагане по мярка 10“ Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020г. На 12.03.2018г. прехвърлителят и приобретателят
подали декларация по образец за прехвърляне на заявление за подпомагане вх.№
02-270-2600/2369 от 12.03.2018г. към УРН 693596 на „Инвест Агро БГ“, което не
било одобрено от административния орган с Уведомително писмо за неодобрение
изх.№ 01-6500/2080 от 04.04.2018г., обжалвано пред ДФЗ и впоследствие влязло в
сила. Впоследствие оспорващият ЕТ депозирал още две декларации, съдържащи
същото искане. С писмо изх.№ 02-271-2600/09.07.2018г. ДФЗ отговорил, че за
прехвърляне на заявление за подпомагане е необходимо заявителят да има подадено
заявление за текущата година, с каквото той не разполага за кампания 2018г.
Сочи, че никъде в Регламент 809/2014г. и в Наредба № 7 от 24.02.2015г. няма
такова изискване. С оглед на това е заключено, че правилно ДФЗ е прекратил
ангажимента на оспорващия, но неправилно му е наложил санкциите по чл.18, ал.4,
б.“б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г., тъй като ДФЗ не е създал технически
предпоставки за изпълнение на чл.28, ал.1, т.4 от с.н., според която прехвърлителят
и приобретателят подават пред ОД на ДФЗ по регистрация на прехвърлителя съвместна
декларация по образец за прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4
от Наредба № 5 от 2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 9
от същата наредба.
След запознаване с
приложените към административната преписка доказателства и приемайки
възражението на оспорващия за неоснователно, Заместник изпълнителният директор
на ДФЗ-РА издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/7570#11 от
04.05.2020г., с който определил спрямо ЕТ"СМГ-С.Г." публично държавно
вземане в размер на 4151,87 лева, представляващо изплатена субсидия по
направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампании 2015, 2016 и 2017 във
връзка с подадените от оспорващия Заявление за подпомагане с УИН 27/080715/83652,
УИН 27/300616/88936 и УИН 27/160617/96859/88936, в размер на 4151,87 лева. От
правна страна органът се е позовал на основание
чл.18, ал.3, т.1 и ал.4, б.“б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на
мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с
чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП. От фактическа страна актът се
основава на констатации за прекратяването на многогодишния ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР-2014-2020 г., поет от оспорващия ЕТ, което се сочи като резултат от влизане в сила
на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10“Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014-2020г. с изх.№ 01-6500/7530#3 от 21.01.2019г., на Зам.изпълнителния
директор на ДФЗ. От това е направен извод, че сумата в размер на 4151,87 лева,
представляваща 40% от общата изплатена сума по мярка 10 за кампании 2015г.,
2016г. и 2017г. в общ размер 10 379,67 лева, подлежи на възстановяване от
кандидата, тъй като е преустановил участието си по тази мярка след края третата
година, респ. преди края на четвъртата година от поетия ангажимент.
АУПДВ бил съобщен на
оспорващия на 26.05.2020г.
Несъгласен със същия
ЕТ"СМГ-С.Г." го оспорил пред Административен съд-гр.Шумен с жалба,
подадена по пощата на 09.06.2020г., видно от приложения към същата транспортен
етикет № ********* от посочената дата, издаден от куриерска фирма „Еконт“.
Въз основа на цитираната
жалба е образувано настоящото адм.дело № 271/2020г. по описа на ШАдмС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Оспореният АУПДВ е връчен на адресата на 26.05.2020г., а
жалбата срещу този акт е подадена 09.06.2020г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок. С оглед на което съдът приема, че оспорването е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията
за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените
или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. Законът, в разпоредбата на чл.27, ал.5, изр.първо от ЗПЗП определя
вземанията на Разплащателната агенция, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, като
публични държавни вземания, които се събират по реда на ДОПК. В случая
вземането, предмет на установяване с оспорения акт се сочи като подлежащо на
възстановяване въз основа на административен акт — влязъл в сила Акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 и с оглед произхода на
средствата за подпомагане по тази мярка — от Европейските земеделски фондове,
то това вземане има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл.
162, ал.2, т.8 от ДОПК и чл.27, ал.5 от ЗПЗП.
По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не
е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е
определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация.
Съгласно чл.27, ал.3
и ал.4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция /а функциите на такава изпълнява
Държавен фонд „Земеделие” съгласно чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП/ е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС. В чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП е
регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция и я представлява, а съгласно чл.20а, ал.4 от
ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки
и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед
№ 03-РД/2891 от 23.07.2019г., с т.3 от
която Изпълнителният директор на ДФЗ е
делегирал на Заместник изпълнителния директор на фонда – П.Д.С.правомощията да
издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по
всички схеми и мерки по директните плащания по чл.1 от Наредба №5/27.02.2009г.,
сред които /в различните приложими редакции/ е и разглежданата в случая мярка
10 "Агроекология и климат" (Мярка 10)– чл.1, т.27 от Наредба №5/27.02.
2009г./предишна т.25 – ред.ДВ, бр. 19 от 2017 г. и т.21 – ред. ДВ, бр. 16 от
2015 г./). В случая оспореният АУПДВ е подписан от П.С., като от фактическа
страна по делото не е спорно, че към датата на издаването му – 23.07.2020г., тя
е заемала длъжността „Заместник изпълнителен директор” на Държавен фонд
„Земеделие”. Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен
орган /Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /, при упражняване и
в рамките на надлежно определените му правомощия с цитираната заповед на
Изпълнителния директор на ДФЗ (в лицето
на Васил Грудев, избран за изпълнителен директор с решение по т.3 от Протокол №
145 от заседание на УС на ДФЗ, проведено на 19.07.2019г.).
Обжалваният АУПДВ е издаден в
писмена форма, като съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването
му, които кореспондират помежду си.
Съдът намира, че при издаването
на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна.
Спазени са изискванията на чл.26, чл.28 и чл.34 АПК за уведомяване на адресата
за започване на административното производство и предоставяне на възможност за
участие в него.
Оспореният административен
акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
Съгласно чл.18, ал.3, т.1 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г., ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция,
прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват
получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на
ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по
съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1
или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2
за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със
съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. В
чл.18, ал.4 от същата наредба е предвиден конкретният размер на подлежащата за
възстановяване сума, която в случаите, когато преустановяването на агроекологичния
ангажимент е до края на четвъртата година чл.18, ал.4, т.4 от Наредба № 7 от
24.02.2015г.), т.е. след изтичане на първите три години, е в размер на 40 % от
получената до момента финансова помощ по съответното направление.
В контекста на цитираната
нормативна регламентация се налага извода, че фактите, релевантни за проверка
законосъобразността на оспорения по
настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до: 1.
извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано
подпомагане по мярка 10“Агроекология и климат“ от ПРСР за 2014-2020г. и 2. прекратяване на агроекологичния
ангажимент следствие от влязъл в сила
административен акт.
От събраните по делото
доказателства се установява наличието и на двете релевантни материалноправни
предпоставки.
От приложените по делото
доказателства се установява,, че ЕТ „СМГ-С.Г.“ е получила финансово подпомагане
по мярка 10 от ПРСР 2014-2020г., както следва: в размер на 3459,89 лева, въз
основа на заявление с УИН 27/080715/83652 за кампания 2015г.; в размер на
3459,89 лева, въз основа на заявление с УИН 27/300616/88936 за кампания 2016г.;
и в размер на 3459,89 лева, въз основа на заявление с УИН 27/160617/96859 за
кампания 2017г.
Общият размер на изплатените
по мярка 10 суми съответства на посочения такъв в обжалвания акт 10379,67 лева,
а размерът на установеното публично държавно вземане се равнява на 40 % от
получената до момента финансова помощ – 4151,87 лева.
Налице е и втората
материалноправна предпоставка, необходима при условията на кумулативност за
възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него
като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно многогодишният
ангажимент по мярка 10 да е бил прекратен. По делото е представен Акт за
прекратяване на ангажимент с изх.№ 01-6500/7570/ 21.01.2019г., от който е
видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия от оспорващия ЕТ през кампания 2015г.
петгодишен ангажимент по мярка 10” „Агроекология и климат”, поради неподаване
на заявление за плащане през кампания 2018г., явяваща се четвърта година от
поетия ангажимент. Между страните не съществува спор, че този Акт за
прекратяване на ангажимент е влязъл в сила, доколкото след неуспешното му
обжалване по административен ред не е бил оспорен пред съда от страна на
засегнатото лице. При тези данни, съдът намира, че последиците, които
административният орган свързва с Акт за прекратяване на ангажимент с изх.№ 01-6500/7570/
21.01.2019г., а именно — за прекратяване петгодишния ангажимент, поет от ЕТ“СМГ-С.Г.“
през 2015г., са настъпили. Доводите на пълномощника на жалбоподателя за
нищожност на акта за прекратяване на ангажимент, поради липса на годен предмет,
аргументирани с факта, че ангажиментът е бил прекратен с прехвърлянето на предприятието
на ЕТ, не променят направения по-горе извод и не следва да бъдат обсъждани, тъй
като те не се отнасят до спорния предмет. Те биха били релевантни за преценка
валидността и законосъобразността на акта за прекратяване на ангажимента, който
не е предмет на оспорване по настоящото дело, нито е бил предмет на съдебен
контрол по друго дело (такива твърдения по делото не се сочат, нито са
представени доказателства в този смисъл, а и липсата на оспорване на въпросния
акт за прекратяване на ангажимент е служебно известна на съда, с оглед данните,
съдържащи се в деловодната програма на ШАдмС). В съдебно-административното
производство инцидентен контрол относно валидността на индивидуален
административен акт, различен от оспорения по делото, е недопустим. Такава
правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско
производство, но не и административният съд.
Това е така, тъй като в АПК съществува изрична правна уредба,
регламентираща оспорването на административните актове с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето, но в отделно производство по реда
на чл.145-чл.178 от АПК /по арг. от чл.149, ал.5 и чл.128, ал.1, т.1 от АПК/,
поради което разпоредбата на чл. 17, ал.2
от ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред "неуреден
въпрос" по смисъла на чл. 144 от АПК,
за да е налице препращане към ГПК.
Съдът приема че с оспорения
АУПДВ правилно е определен и размера на вземането спрямо ЕТ „СМГ-С.Г.“. Както
се каза, по делото е установено и не се оспорва от жалбоподателя, че по поетия
многогодишен ангажимент по мярка 10 му е била оторизирана и изплатена сума в
общ размер на 10379,67 лева. Безспорно е и обстоятелството, че ЕТ не е подал
заявление за подпомагане през четвъртата година от поемане на ангажимента,
съгласно императивното изискване на чл.8, ал.2 от Наредба № 5/24.02.2015г. При
това положение размерът на публичното вземане е правилно определен от
административния орган, съгласно чл. 18, ал. 4,
б.“б“ от Наредба № 5/24.02.2015г. - 40% от получената до момента финансова помощ,
или 4151,87 лева.
От ЕТ „СМГ-С.Г.“ не се
претендира настъпването на някакви форсмажорни или изключителни обстоятелства, които
на основание чл. 18, ал.5
от Наредба № 5/24.02.2015г., да изключват възстановяването на вече
получените финансови помощи. Твърденията му, че обективно не е имал възможност
да подаде заявление за плащане за кампания 2018г. поради това, че е прехвърлил
предприятието си на 06.11.2017г., не обосновават наличието на такива
обстоятелства, тъй като не попадат в нито една от хипотезите, визирани в § 1,
т.8 от Наредба № 5/24.02.2015г., а дори и да се приеме обратното, от събраните
по делото доказателства се установява по категоричен начин, че тези
обстоятелства не са били заявени пред компетентния орган в срока по чл. 18, ал.6
от Наредба № 5/24.02.2015г. (в рамките на 15 работни дни от датата, на която
земеделският стопанин или упълномощеното от него лице, или неговите
правоприемници, са в състояние да направят това пред ДФЗ-РА).
Актът е издаден в
съответствие с целта на закона и при спазване критериите за съразмерност по чл. 6 от АПК,
доколкото е пряко насочен към събиране на суми, представляващи средства от
ЕСИФ, които са били неправомерно получени като финансова помощ. Не е налице
основание за за отмяна по чл. 146, т. 5
от АПК.
Съдът намира за необходимо
да отбележи, че не следва да обсъжда аргументите на жалбоподателя за липса на предпоставките за прекратяване на агроекологичния ангажимент,
както и, че уведомителното писмо за неодобряване на прехвърлянето на заявлението
за подпомагане от оспорващия на „Инвест Агро БГ“ЕООД, не е породило действие,
тъй като тези въпроси са релевантни за преценка законосъобразността на Акта за
прекратяване на ангажимент № 01-6500/7570#3 от 21.01.2019г., но не и за акта,
предмет на оспорване по настоящото дело. За пълнота следва да се отбележи, че в
случай, че счита Акт за прекратяване на ангажимент изх.№ 01-6500/7570#3 от
21.01.2018г. за нищожен, оспорващият има възможност да поиска обявяването му за
нищожен от съда без ограничение във времето, по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК,
което не е сторено от жалбоподателя.
В обобщение на изложеното
съдът приема, че Акт за установяване на публично държавно вземане с изх.№. № 01-6500/7570
от 04.05.2020г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, гр.София е законосъобразен
- издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; при спазване
на административно-производствените правила; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и законовата цел. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт - юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ"СМГ
– С.Г." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от С.Ж.Г., против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/7570#11 от 04.05.2020г., издаден от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", гр.София.
ОСЪЖДА ЕТ"СМГ
– С.Г." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от С.Ж.Г., да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр.София
сумата от 100 (сто) лева, представляваща направените от ответника разноски по
делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: