Решение по дело №1402/2013 на Районен съд - Ловеч

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     

 

                                    гр.Ловеч, 07.04.2014 год.                       

          

                              В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                    

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при участието на секретаря В.К.,

 като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1402 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

        

С наказателно постановление № 2013 – 0027589 от 27.06.2013 г. на Цветан Христов Христов-Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложена на ЕТ„Деси-2010-С. Цочева”, представляван от С.С.Н. на основание  чл.222 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 1000 лева и на основание чл.221 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 1000 лева, за това,че на 23.10.2012 год. е извършена проверка в офис в гр.Ловеч,ул.”Райна Княгиня”№1,в който търговецът извършва търговска дейност по повод постъпила в КЗП жалба вх.№Р-03-1910/16.10.2012 год.от Пламен Павлов Марков от гр.Ловеч,като упълномощен представител на потребителя Гошо Тодоров Тотов от гр.Ловеч.Жалбата е относно сключен с търговеца на 19.09.2012 год.договор за изработка и монтаж на входна врата,като при монтажа на 02.10.2012 год. потребителят е установил,че вратата не е изработена по начина,по който е предложена в рекламна брошура и при които условия е сключен договора.Вратата е изработена със заключваща система-касово,а съгласно рекламната брошура,при които условия е сключен договора,вратата е трябвало да да бъде с тристранно патронно заключване.На 15.10.2012 год.потребителят е посетил офиса на ЕТ”Деси-2010-С. Цочева” и е предявил рекламация за входната врата,като е поискал да бъде монтирано патронно заключване.При проверка в офиса на 23.10.2012 год.е представен регистър на предявените рекламации.Предявената на 15.10.2012 год.от потребителя Гошо Тодоров Тотов рекламация за изработка и монтаж на входна врата не е описана в регистъра на предявените рекламации,което представлява нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП.В сключения на 19.09.2012 год.между потребителя Гошо Тодоров Тотов от гр.Ловеч и ЕТ”Деси-2010-С. Цочева”договор за изработка и монтаж на входна врата в раздел VІ „Гаранционни срокове” е записано:”Чл.9.Гаранционен срок за стъклопакети-24 месеца,считано от датата на приемане на монтажа.Гаранционният срок важи за случаите на разлепване на стъклопакета и не се прилага при случаите на счупване на стъклопакета.Чл.10.Гаранционен срок на механизма-24 месеца-при марка „Етем”-4 камерна дограма;36 месеца –при марка „Трокал”-5 камерна дограма.Чл.11.Гаранционен срок на щори-12 месеца от датата на приемане на монтажа.Чл.12.Гаранционен срок на интериорни врати-12 месеца от датата на приемане на монтажа.Чл.13.Рекламната лепенка върху дограмата следва да се премахне от възложителя в срок не по-късно от 3 месеца,считано от датата на монтажа,като след изтичането на този срок изпълнителят не поема отноговорност за отлепване на рекламните лепенки.”Раздел VІ „Гаранционни срокове”от договора има характера на заявление за предоставяне на търговска гаранция.Заявлението за предоставяне на търговска гаранция,направено на 19.09.2012 год. от търговеца не съдържа задължителната информация за правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не посочва ясно ,че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и по-точно,че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие  на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП,което представлява нарушение на чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят ЕТ„Деси-2010-С. Цочева”, представляван от С.С.Н., който чрез адв.Д. го обжалва в срок, като незаконосъобразно,тъй като е издадено в нарушение на чл.34,ал.3 от ЗАНН, след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на АУАН.Освен това АУАН е съставен по реда на чл.40,ал.2 от ЗАНН,без да е посочено коя от двете хипотези се има предвид.Твърди,че адреса на фирмата е известен,не е уведомявана да се яви за съставяне на АУАН,което изключва хипотезата неявяване след изпратена покана и не са били налице условията за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя,като е нарушена разпоредбата на чл.40,ал.1 от ЗАНН.Оспорва и фактическите констатации,тъй като видно от договора за изработка е поръчана и впоследствие монтирана входна врата „Солид 55” с цвят тик на стойност 600 лева,като възложителят не оспорва,че описаната в договора врата е монтирана в договорения срок,приел е при монтажа изработената врата без възражения.Едва в по-късен момент е решил,че желае друг вид заключващо устройство-патронно и е поискал телефона на производителя,за да уговорят по какъв начин и при какви условия би могло да се смени заключващото устройство.Твърди,че възложителят не е предявил рекламация в офиса на фирмата,а само е поискал координати на производителя.Счита,че обстоятелството,че възложителят след приемане на пълното изпълнение на възложеното по договора променя намерението си и желае друг вид заключващо устройство на монтираната врата не би могло да се квалифицира като рекламация по вече сключения  договор за изработка,тъй като претенциите на потребителя са за нови ,напълно различни параметри по предмета на договора,които не са заявени от възложителя преди изпълнението на договора.Сочи,че в договора не е отбелязан вида на заключваото устройство на вратата,но от цената на изделието безспорно е ясно,че се касае за врата с по-евтино/касово/заключващо устройство,а цената на врата с патронно заключване е 991 лева,съгласно представеното писмо от производителя.Поради изложеното счита,че не е извършено нарушение на чл.127,ал.3 от ЗЗП,както и че не е налице такова по чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП.Излага,че са завишени по размер наложените санкци,въпреки,че се касае за първо нарушение.Поради изложеното моли НП да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание за жалбоподателя,редовно призован се явява адв.Д.,която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства, полученото писмо от производителя, се установява, че за периода през който е сключен договора за изработка на врата „Солид 55”, не е важала промоция на врата модел „Сити” произведена от „Солид 55” ООД на стойност 498 лв. както е твърдяно в жалбата до КЗП. Цената която е отразена в договора, която включва и транспорт и монтаж, касае модел „Сити” с касова брава, т.е. най-евтиния модел. Към този момент едномесечната промоция на този модел, който е подарявал безплатно патронна брава, не е важал, не е установено, че проспекта който е  представен от административно наказващия орган, с промоционалната оферта за патронна брава на врата модел „Сити”, е бил актуален и валиден към момента на сключване на договора. Действително представено е копие от такъв проспект, но няма данни, че именно този проспект е офертата по която е сключен договора. Сочи,че такъв проспект, лицето което си е поръчало бравата, би могло да получи не само в офисите на доверителката й, такива проспекти са пускани в промоционалния период и в пощенските кутии на гражданите. Не се установява, че производителят е продавал врата „Сити” с патронно заключване през 2012г. на тази промоционална цена, напротив тази промоционална цена е относима към врата модел „Сити” с касова брава, каквато е получена и монтирана на жалбоподателя. Излага,че в случая не се касае за рекламация на монтираната врата която не съдържа никакви дефекти, а се касае за промяна в намеренията на купувача, който е приел без възражения монтираната му врата с касовата брава, в последствие  е решил, че безплатно иска да му бъде монтирано по-скъпо струващото устройство. Освен това, не се установява по делото, че възложителят е правил рекламация в офиса на доверителката й, напротив рекламация и желание да се монтира новия по скъп патрон, той е отправил към самия производител, от доверителката ми е поискал единствено телефона на производителя в София, като е заявил че желае да му се смени заключващото устройство. Независимо от написаната в последствие жалба до КЗП, самия възложител не е предявявал рекламация в офиса на ЕТ „ДЕСИ-2010 –С. Цочева”, поради което такава няма и вписана в дневника за рекламациите, какъвто доверителката й поддържа и води. Не е извършено и нарушението по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП, поради което счита,че незаконосъобразно са наложени санкции и то в размер, който надвишава двукратно минималния предвиден размер в закона.  За доверителката й това е една висока санкция и ако съдът према, че е извършено нарушението, моли да определи размер на санкцията в рамките на минималния предвиден от закона, преценявайки нарушението, което е първо и няма наложени други наказания на ЕТ ДЕСИ-2010 –С. Цочева.

Ответникът КЗП-РД-Русе редовно призован, не изпращат представител. Представено е писмено становище.

 От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.И.,В.И.,Р.Х.,Мирослав Нейков и Евгени Дончев, както и от становищата на страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 07.01.2013 год.бил съставен акт за установяване на административно наруение №0027589 от св.К.И.,в присъствието на св.В.И. и Р.Х. срещу  ЕТ”Деси -2010- С. Цочева”,за това,че при проверка на 23.10.2012 год.в в офис на фирмата в гр.Ловеч,ул.”Райна Княгиня”№1 по повод постъпила в КЗП жалба вх.№Р-03-1910/16.10.2012 год.от Пламен Павлов Марков.Жалбата е относно сключен с търговеца на 19.09.2012 год.договор за изработка на входна врата,като при монтажа е установено,че вратата не е изработена по начина,по който е предложена от рекламната брошура.Вратата е със заключваща система-касово,а по договор и от рекламната брошура систамата е трябвало да да бъде с патронно заключване.На 15.10.2012 год.жалбоподателят е посетил офиса на ЕТ”Деси-2010-С. Цочева” ,с която фирма е сключил договор за вратата и е предявил рекламация за входната врата.При проверка в офиса на 23.10.2012 год.е представен регистър на предявените рекламации,предявената от жалбоподателя рекламация не е описана в регистъра на предявените рекламации,което представлява нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП.В договора,предоставен на потребителя,който има характера на заявление за предоставяне на търговска гаранция в т. VІ „Гаранционни срокове” е записано:”Чл.9.Гаранционен срок за стъклопакети-24 месеца,считано от датата на приемане на монтажа.Гаранционният срок важи за случаите на разлепване на стъклопакета и не се прилага при случаите на счупване на стъклопакета.Чл.10.Гаранционен срок на механизма-24 месеца-при марка „Етем”-4 камерна дограма;36 месеца –при марка „Трокал”-5 камерна дограма.Чл.11.Гаранционен срок на щори-12 месеца от датата на приемане на монтажа.Чл.12.Гаранционен срок на интериорни врати-12 месеца от датата на приемане на монтажа.Чл.13.Рекламната лепенка върху дограмата следва да се премахне от възложителя в срок не по-късно от 3 месеца,считано от датата на монтажа,като след изтичането на този срок изпълнителят не поема отноговорност за отлепване на рекламните лепенки.”Заявлението за предоставяне на търговска гаранция не съдържа задължителната информация за: правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и посочва ясно ,че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и по-точно,че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие  на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП,което представлява нарушение на чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП. Акта е съставен в отсъствие на търговеца,при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН.При връчване на акта жалбоподателят е записал като възражение,че не е рекламация,а се иска скъп патрон,който е за врата от 1500 лева.Писмени възражения по акта са постъпили и са приложени към преписката.Приложено е и становище на наказващия орган по постъпилите възражения.Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема,че жалбата е допустима,тъй като е подадена в срок от надлежна страна ,но по същество е неоснователна.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 1357/20.11.2012 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите  и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 892 ЛС/02.09.2011 г.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание. В тази връзка, не могат да бъдат споделени наведените от жалбоподателя възражения за допуснати процесуални нарушения-неспазване на чл.34,ал.3 и чл.40,ал.1 и 2 от ЗАНН.АУАН е съставен на 07.01.2013 год.следователно шестмесечния срок за издаване на НП изтича на 07.07.2013 год.,а обжалваното НП е издадено на 27.06.2013 год.,т.е. в срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН.Неоснователно е и възражението за нарушене на чл.40,ал.1 и 2 от ЗАНН.Действително чл.40,ал.1 от ЗАНН предвижда АУАН да се състави в присъствие на нарушителя и свидетелите,които са присъствали при извършване или установяване на нарушенето,но ал.2 допуска изключение от това правило,когато нарушителят е известен,но не може да бъде намерен или когато след покана не се яви за съставяне на акта.В конкретния случай е налице втората хипотеза на чл.40,ал.2 от ЗАНН,а именно жалбоподателят е бил поканен,с покана получена с обратна разписка ,но не се е явил за съставяне на акта.До жалбоподателя е изпратена покана с №03-1318/16.11.2012 год.да се яви за съставяне на АУАН на 26.11.2012 год.,която е получена лично от представляващия ЕТ на 03.12.2012 год.,т.е.след датата на която е трябвало да се яви за съставяне на акта.По тази причина е изпратена втора покана с №03-1411/04.12.2012 год.да се яви за съставяне на АУАН на 14.12.2012 год.,която е получена лично от представляващия ЕТ на 11.12.2012 год.,но въпреки това жалбоподателят или упълномощен представител не се е явил при съставяне на акта и същият е съставен в негово отсъствие,след като са били налице предпоставките за това.Обстоятелството,че в акта не е отбелязано коя от двете хипотези на чл.40,ал.2 от ЗАНН се има предвид не е съществено процесуално нарушение,имайки предвид че е спазена процедурата по чл.40,ал.2 от ЗАНН и че жалбоподателят е бил поканен по надлежния ред да се яви за съставяне на акта. Съдът не счита,че е налице неяснота по отношение датата и мястото на извършване на нарушението,тъй като  в акта и в НП ясно е отразено,че потребителя е предявил рекламация на 15.10.2012 год.,в офиса на фирмата в гр.Ловеч,като е посочен и адреса на същата,която рекламация  не е била вписана в регистъра на предявените рекламации.Няма съмнение,че датата на извършване на нарушението е 15.10.2012 год.,а датата на проверката е на 23.10.2012 год.Датата на нарушението и датата на проверката освен в АУАН и НП са отразени и в съставения констативен протокол №К-0126680/23.10.2012 год.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява посочената в НП фактическа обстановка.Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП, търговецът задължително вписва предявената рекламация в регистъра за предявени рекламации. Това е императивно изискване на закона, а в разглеждания случай не е било изпълнено.Видно от представеното копие на регистър на предявените рекламации на 15.10.2012 год.няма отразена рекламация от потребителя и не е вписана в регистъра.Обстоятелството,че предявената рекламация от потребителя не е била вписана в регистъра се доказва и от показанията на св.К.И. и В.И..Съдът не споделя възражението в жалбата ,че рекламация в офиса на фирмата от клиента не е правена,а само е поискал телефонния номер на производителя,тъй като от жалбата на Пламен Марков,като упълномощен представител на потребителя Гошо Тотов ,подадена до КЗП на 16.10.2012 год. е видно,че при посещение в офиса на фирмата на 15.10.2012 год. е поставен въпроса за заключващата систева на монтираната врата,както и че към момента на монтажа е установено,че вратата не е изработена по начина,по който е била предложена в момента на сключване на договора.  От друга страна в жалбата до КЗП изрично е отразено,че в офиса е обяснено,че тази заключваща система се монтира на врати за над 1200 лева,което означава,че клиента се е явил в офиса на фрмата и е заявил рекламация,макар и в устна форма на монтираната входна врата относно заключващата система на същата,обстоятелство което същият не би заявил в сигнала си,ако е посетил офиса на фирмата само за да установи контакт с производителя на стоката.Посещението в офиса на фирмата,както и подаването на жалбата до КЗП са мотивирани именно от представата на клиента към момента на сключване на договора относно характеристиките на поръчаната стока,която представа е била формирана както от наличната рекламна брошура,така и от факта,че при сключване на договора не е обявено и не отразено в същия ,че цената на поръчаната входна врата би била друга ,ако е с патронно заключване.Всъщност в склюючения договор от 19.09.2012 год.дори не е отразен модела на въпросната входна врата,посочено е само името на производителя,не е отразена цената на стоката ,съответно цената на монтажа,а е посочена обща цена от 600 лева,не са отразени никакви характеристики на поръчаната стока,поради което съдът не приема възражението на жалбоподателя,че се касае нови претенции на потребителя,напълно различни по параметри от предмета на договора,тъй като поначало предмета на договора е не е уточнен.Не може да се приеме за логично и възражението,че от цената на изделието безсъмнено е ясно,че се касае за врата с касово заключване,каквато е монтирана на клиента,тъй като потребителят не е длъжен да знае ценовата листа на стоките в зависимост от характеристиките й,напротив търговеца е бил длъжен да запознае клиента с всички индивидуализиращи белези на стоката и нейната цена и е следвало да бъдат отразени в сключения договор към момента на сключването му,още повече предвид представената рекламна брошура,от която е видно,че поръчаната от клиента врата е с цена 498 лева с ДДС.Законът не въвежда някакво специално формулирано искане, за да се счита, че потребителят е направил рекламация. Достатъчно е,за да възникне правото на рекламация съгласно чл.122 от ЗЗП потребителят да констатира някакво  несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба.Съгласно чл. 126,ал.1 от ЗЗП рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното,а съгласно чл.125 от ЗЗП рекламацията може да бъде предявена писмено или устно.В случая с установяване на несъответствие на стоката с договореното още при монтажа за потребителя е възникнало правото му на рекламация и същият го е упражнил в срок,като е посетил офиса на фирмата и е предявил рекламация ,като е посочил и в какво се изразява несъответствието на стоката с договореното, с което е възникнало задължението за търговеца да направи съответното отбелязване в регистъра на предявените рекламации.Според чл.127,ал.1 от ЗЗП търговецът е длъжен да приеме рекламацията,ако тя е предявена своевременно,а разпоредбата на ал.3 изисква при предявяване на рекламация лицата по ал.1 задължително да я опишат в регистъра. Едва след това към рекламацията следва да се представят изискуемите документи и търговецът след като приеме и регистрира  предявената рекламация следва да преценява  дали да я уважи или не и по какви причини.Показанията на св.Нейков и Дончев не променят извода на съда за доказаност на нарушението по чл.127,ал.3 от ЗЗП.От техните показания се установява каква е практиката при поръчка на врата от производителя „Солид 55”,какви са моделите врати и техните цени,че при монтаж на въпросната врата не са правени възражения от клиента,като съевременно заявяват,че не познават лицето Гошо Тотев,но твърдят ,че не е ходил в офиса да предявява рекламация на доставената му и монтирана входна врата модел „Сити”.Св.Нейков заявява,че е виждал в офиса на фирмата брошурите за врата „Сити”,но не е обръщал внимание какво пише в тях и дали са били актуални в периода в който са монтирали въпросната врата,а св.Дончев твърди,че е чувал,че има врати „Сити” с патронно заключване ,но откакто работи във фирмата са само с касово заключване,както и че в брошурата,която е виждал е посочено,че вратата е с касов ключ.Следва да се отбележи обстоятелството,че св.Нейков е брат на С. Цочева и работи като монтажник във фирмата на сестра си, а св.Дончев  също работи като монтажник в санкционираната фирма,което до известна степен ги прави заинтересовани от изхода на процеса и е основание да не се кредитират изцяло показанията им.

Ето защо, по горните съображения съдът не споделя доводите на жалбоподателя и приема за безспорно установено извършеното нарушение на нормата на чл.127, ал.3 от ЗЗП. Правилно наказващия орган е квалифицирал нарушението, както и правилно е определил приложимата санкционната норма за него – чл.222 от ЗЗП. 

Относно нарушението по чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП ,съдът намира,че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че жалбоподателят е осъществл състава на това администратвно нарушение.Видно от представения договор,сключен на 19.09.2012 год.между потребителя Гошо Тодоров Тотов и ЕТ „Деси-2010-С. Цочева”,касаещ изработка и монтаж на входна врата в раздел VІ съдържа гаранционни срокове и условия ,т.е.има характера на заявление за предоставяне на търговска гаранция.Същият обаче не съдържа  задължителната информация за правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не посочва ясно ,че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и по-точно,че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие  на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП,с което е осъществен състава на нарушението по чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП. Правилно наказващия орган е квалифицирал нарушението, както и правилно е определил приложимата санкционната норма за него – чл.221 от ЗЗП.

При преценката на случая съдът установи, че няма основания за приложението на чл.28, б.”а” от ЗАНН, независимо, че нарушението е за първи път. Смисъла на разпоредбата на чл.127,във връзка с чл.125 от ЗЗП,както и целта на целия закон е именно да протежира правната сфера на потребителя и участието му в търговския оборот.За потребителя трябва да са осигурени условия да предяви бързо и безпрепятствено рекламацията си пред лицето,с което пряко контактува при сключването на конкретна сделка.Ето защо поради вида на конкретните нарушения, осъществени  чрез бездействие,съдът приема,че същите не се отличават по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен.

При определяне размера на санкциите за двете констатирани нарушения обаче наказващият орган не е съобразил обстоятелството,че жалбоподателят няма налагани наказания по ЗЗП и е определил и за двете наруения санкции в размер над минималния предвиден в закона.Видно от разпоредбите на чл.221 и чл.222 от ЗЗП минималното наказание за ЕТ и ЮЛ е имуществена санкция в размер на 500 лева,което наказание в случая е адекватно на извършените нарушения и отговаря на тежестта на нарушенията.

Поради изложеното съдът приема,че обжалваното НП следва да изменено в частта,в която на жалбоподателя за нарушение на чл.127,ал.3 от ЗЗП е наложена на основание чл.222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 1000 лева,като същата бъде намалена на такава в размер на 500 лева и  в частта ,в която  на жалбоподателя за нарушение на чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП е наложена на основание чл.221 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 1000 лева,като същата бъде намалена на такава в размер на 500 лева.В останалата част НП е обосновано,правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.    

          Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

 

 

                                            Р   Е   Ш   И   :

  

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2013 – 0027589 от 27.06.2013 г. на Цветан Христов Христов-Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите,В ЧАСТТА в която е наложена на ЕТ„Деси-2010-С. Цочева”, представляван от С.С.Н. на основание  чл.222 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА същата на имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева .

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2013 – 0027589 от 27.06.2013 г. на Цветан Христов Христов-Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите,В ЧАСТТА в която е наложена на ЕТ„Деси-2010-С. Цочева”, представляван от С.С.Н. на основание  чл.221 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.119, ал.1,т.1 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА същата на имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева .

 ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2013 – 0027589 от 27.06.2013 г. на Цветан Христов Христов-Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите,В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :