Решение по дело №161/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 5
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20207280700161
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е      

                           

№ 5/20.1.2021 г., гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на седми януари 2021г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                             2.ВАНЯ СТОЯНОВА

 

при секретар Ст. Гюмлиева

прокурор  Р. ЛЕФТЕРОВА

Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов  КАНД     161  по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

           Касационно анд № 161/2020г. е образувано по жалба на   Ф.Г.Р., ЕГН  ********** и адрес ***, против  Решение № 260021/19.10.2020г., постановено по анд № 97/2020г. на  Елховския районен съд.

           С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление 4519/2019 година, издадено на 21.02.2020г. от И.Д.П. - и.д. Началник на Отдел „МРР Южна Морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на Ф.Г.Р. е наложена глоба в размер на 1366.20 лв. на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, представляваща 200% от продажната цена на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – нарязан насипен тютюн за пушене с тегло 2700 грама с обща продажна цена 683.10 лева.

          В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно,  като не е конкретизирано кое касационно отменително основание е налице. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото  НП.         

            В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не  изпраща процесуален  представител.

       Ответната страна редовно призована не  изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

      Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и счита, че нарушението е установено по безспорен начин и моли  решението на ЕРС  да бъде оставено в сила.

       Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

       Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като  НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

       С Решение № 260021/19.10.2020г. по анд № 97/2020г., ЕРС е потвърдил Наказателно постановление 4519/2019 година, издадено на 21.02.2020г. от и.д. Началник на Отдел „МРР Южна Морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на Ф.Г.Р. е наложена глоба в размер на 1366.20 лв. на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, представляваща 200% от продажната цена на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – нарязан насипен тютюн за пушене с тегло 2700 грама с обща продажна цена 683.10 лева.

       За да постанови своя съдебен акт ЕРС, въз основа на събраните и  проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от  фактическа страна, че на    04.11.2019 г., около 21.00 часа на МП „Лесово“, на трасе за обработка на входящи леки автомобили от Република Турция към Република България пристигнал лек автомобил марка „*“, с рег. № *****, управляван от българският гражданин Р.К.Р. и пътуващата в него Ф.Г.Р.. След пристигане на автомобила в зоната за митнически контрол, водачът и пътникът били попитани от митнически  служител  имат ли стока, в това число и акцизна такива, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, на което водачът и пътникът  отговорили, че нямат нищо за деклариране. При извършената митническа проверка на автомобила, бил открит в найлонови торби в личния багаж на пътниците недеклариран нарязан насипен тютюн за пушене, с установено общо тегло 2700 грама, за които   Р.  заявила, че е нейна собственост. Поради това на същата в нейно  присъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3114 за нарушение на чл.233, ал.3, вр. с ал.1  от ЗМ за това, че на 04.11.2019 г.,  на  МП „Лесово“, е превозила през държавната граница на Р България, без знанието и  разрешението на митническите органи, акцизни стоки – тютюневи изделия. Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено  от началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ обжалваното наказателно постановление № 4519/2019 година, издадено на 21.02.2020г.

       При така установена фактическа обстановка ЕРС е счел от процесуално правна страна, че в производството по установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното НП.  АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ и съдържат всички необходими реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От  материално правна страна ЕРС е приел, че  нарушението описано в АУАН и НП на разпоредбата на   чл.233, ал.3, вр. с ал. 1  от Закона за митниците,  е установено и доказано по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства, поради което правилно е ангажирана  административно наказателна отговорност на касаторката, тъй като извършеното нарушение не представлява престъпление. Първоинстанционния съд е посочил, че  административното наказание глоба е правилно определено към минималния предвиден размер и същото съответства на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отговаря на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.  ЕРС е изложил също така мотиви, че извършеното административно нарушение не представлява  маловажен случай и не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

        Решението е правилно.

        Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.

        Оспореното решение е изключително добре мотивирано както от фактическа, така и от правна страна, но доколкото   в касационната жалба се съдържа възражение, че  касаторката не е осъществила посоченото в АУАН и НП нарушение – превозване през държавната граница на акцизни стоки без знанието и разрешението на митническите органи, тъй като не тя е управлявала МПС, в което е открит тютюна, то ЯАС счита за необходимо да посочи следното:

     За  съставомерността на вмененото на касаторката деяние е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране произтичащо от разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ. Неизпълнението на  това задължение за деклариране по надлежния ред на стоките, пренасяни през държавната ни граница и въвеждани на митническата територия на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи, съставлява нарушение по чл.233 ЗМ.  В  случая, съобразно вида на стоката – нарязан насипен тютюн, чието количество от 2700 грама е над допустимата норма от 50 грама за безмитен внос, установени в Регламент /ЕО/ № 1186/2009г. на Съвета от 16.11.2009г.  и  чл.51а,  ал.4, т.4 от ППЗДДС, е възникнало задължение  на деклариране, което касаторката Р.  не е изпълнила  при влизането си в страната от Република Турция.

      ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, поради което подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

      Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и  в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

 

      Предвид изложеното  и  на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,

 

                                                       Р Е Ш И:

 

     ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение № 260021/19.10.2020г., постановено по анд № 97/2020г. на  Елховския районен съд.

 

     Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване и протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

  

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете                                                                                                                                                                                                                                                                                                

                                                                                     

                                                                   2. /п/ не се чете