№ 1578
гр. Варна, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100501713 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:06 часа се явиха:
Въззивникът ТР. В. Ж. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.Г. ,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна СТ. СТ. Й., редовно призован, явява се лично и се
представлява от адв. Д.И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна В. ИВ. Й., редовно призована, явява се лично и се
представлява от адв. Д.И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Третото лице помагач Й. Ж. Г., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. М.Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Третото лице помагач СТ. ИВ. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. М.Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ТР. В. Ж. срещу Решение № 260343 от
08.02.2021г. по гр.д. № 7215/2019г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу СТ. СТ.
Й. с ЕГН ********** и В. ИВ. Й. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 1/6 ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в ***, представляващ поземлен имот с ид. 30497.505.936 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК, целият с площ от 500 кв.м. и
при граници: имоти с ид. 937, 993, 984 и 606.
Решението е постановено при участието на Й. Ж. Г. с ЕГН ********** и СТ. ИВ. Г.
с ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на страната на
ответниците.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и
постановяване при противоречиво възприемане на фактическата обстановка по делото.
Развитите доводи са, че съдът не е съобразил твърденията на ищеца относно
индивидуализацията на имота, както и началният момент на течение на давността.
Очевидно грешен е изводът на ВРС, че при изготвяне на ПНИ през 2004г. реституционното
решение № 640/13.09.1999г. на ОСЗ – Варна в полза на наследодателя на ищеца не е било
факт, както неправилен е и изводът, че имотът е индивидуализиран с влизане в сила на
ПНИ/2004г. Установено е от заключението на СТЕ, че в първоначално одобрения ПНИ, ПИ
830 с площ от 1942.25 кв.м. е записан на наследодателя на ищеца А. Ж. М.. Към този момент
имота е бил лозе, като ищеца не е можел да знае, че някой упражнява фактическа власт с
намерение да свои, доколкото ПНИ не е бил обжалван, а имота – записан на наследодателя
му. В последващи изменения от 2006г. и 2007г. имота се разделя на два, а впоследствие на
три. За тези изменения ищеца не е уведомен, като уведомяването следва да се зачете от
обнародването в ДВ през 2015г. Едва от този момент до знанието на ищеца е доведено, че
трети лица претендират права върху имота, когато е извършено и вписването на третите
лица като собственици на същия. Надлежната индивидуализация на имота с оглед
настъпилите последователни трансформации е настъпила едва с одобряването на КККР.
Извършените преди това изменения на ПНИ са незаконосъобразни, за което съдът е
следвало да упражни косвен съдебен контрол, доколкото се касае за административни актове
като приеме, че имота е индивидуализиран едва през 2015г. Срещу този, който не може да
води иск, давност не тече, поради което давността е започнала да тече едва от 2015г.
Изменението на ПНИ от 2007г., с което са попълнени със Заповед № РА-120/12.12.2007г. на
2
Кмета на район „А.“ имоти ПИ 936 с площ от 500 кв.м. и процесния ПИ 937 с площ от 500
кв.м. е незаконосъобразно като противоречаща на чл. 28в от ППЗСПЗЗ в приложимата
редакция и при липса на основанията на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо първият
план, с който процесният имот е получил надлежна индивидуализация е КККР от 2015г. До
този момент имотът не е бил годен обект на владение. От този момент съответно е
започнала да тече давността, която не е изтекла. Отправил искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което обжалваното решение да се отмени, а предявените
искове с извод за основателност да се уважат.
В отговор С. и В. Й.и оспорват доводите в жалбата и развиват такива, обосноваващи
правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Молят в тази връзка то да бъде
потвърдено. Поддържат съображения, че изменението на ПНИ със Заповед № РД16-7706-
233/23.03.2006г. на ОУ на област Варна, когато по молба на предходния праводател на
ответниците М.Д.И. е изменен ПНИ от 2004г. в частта за имот 505.830, който е заличен и в
неговите граници са нанесени имот 900 с площ от 1000 кв.м., записан на М. И. и имот 899 с
площ от 798 кв.м. – записан на наследниците на А. Ж. М., не е оспорено от ищеца. Ето защо
ПНИ от 2006г. е влязъл в сила и с него възстановения на наследниците на А. М. имот е
индивидуализиран, както за ищеца, така и за всички трети лица. С това реституцията е
приключила, като ищецът/въззивник има права върху имот 899, но не и върху съседния ПИ
900, собственост на ответниците. Към този момент имотът се е владял от предходния
праводател на ответниците, бил е ограден и в него имало постройки. От 2004г. ищецът е
можел да узнае, че реституираният имот се владее от трети лица, както и да предприеме
фактически и правни действия по отблъскване на владението им, каквито данни по делото
липсват. Ето защо на оригинерно основание правото на собственост върху ПИ 936 като
реално обособен имот, а преди обособяването му – като част от собствения на праводателите
им ПИ 900, процесният имот е придобит от ответниците. Възражението за
незаконосъобразност на попълването на ПИ 936 и ПИ 937 със Заповед № РА-
120/12.12.2007г. на Кмета на район „А.“ е преклудирано, като заявено за първи път пред
въззивната инстанция. Законосъобразността на това изменение на ПНИ от 2007г. не може да
се преценява по реда на инцидентния съдебен контрол. Това изменение е по молба на
заинтересованите собственици на ПИ 900, праводатели на ответниците, с него не се променя
ПНИ от 2006г. относно имот 899 и не се засягат права на ищеца. Съответно липсва правен
интерес за същия от отмяна на заповедта и релевираното в тази връзка възражение.
Наред с изложеното заявили, че по делото не е доказан прания интерес от провеждане
на отрицателния установителен иск – не е доказана идентичността на процесния и
реституирания имот. Собственият на ответниците имот е бил в територия по § 4, но не е
доказано да е бил включван в ТКЗС или ДЗС и видно от НА от 1970 същият граничи с блок
на ДЗС и пасище; имотът винаги е бил в строителните граници на селото, съгласно издадено
разрешение за строеж от 1978г. и от Декларация от 1984г., а съгласно обясненията на
експерта ТКЗС се е намирало източно от имотите на ищеца. Правото на собственост на
ответниците е установено, оспорването верността на НА № 172/1970г. в частта касаеща
3
представените пред нотариуса при съставянето му документи не е доказано, поради което
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Третите лица помагачи не са изразили становище по жалбата.
АДВ. Г.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Не възразявам ЯФГ да се
поправи след връщане на делото на първоинстанционния съд. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания.
АДВ. И.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Не възразявам ЯФГ да се
поправи след връщане на делото на първоинстанционния съд. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Не възразявам ЯФГ да се
поправи след връщане на делото на първоинстанционния съд. Оспорвам въззивната жалба.
Нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
АДВ. И.: Представям определението на ВКС за съседния имот.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемите страни списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
ПРИЛАГА по делото представеното от процесуалния представител на въззиваемите
страни Определение № 60287/28.06.2021г., постановено по гр.д. № 1342/2021г. по описа на
ВКС.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. Г.: Имаше много опити за постигане на споразумение от страна на моя
доверител.
АДВ. И.: Няма място за преговори. Моите доверители безспорно са собственици на
имота. Междувременно въззивникът водеше спор за съседния имот, който беше част от
общия, вече е във ВКС, не беше допуснато касационното обжалване. Моите доверители
считат, че не дължат пари, каквото беше предложението на насрещната страна.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
4
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Моля да уважите въззивната жалба. Подробни съображения сме изложили в
същата. Моля да отмените решението на Районния съд и постановите друго, с което да
уважите предявения иск. Моля да ни присъдите сторените разноски за двете инстанции.
АДВ. И.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите решението на
Районния съд като правилно и законосъобразно. Правилно Районен съд - Варна е приел, че
индивидуализацията на възстановения на наследниците на А. М. недвижим имот е станала с
нанасянето му в ПНИ от 2004г., а не с отразяване в кадастралната карта от 2015г. След този
момент трети лица могат да придобиват имота по давност, в този смисъл е и решението на
ВКС. Към този момент имотът се е владял от годния праводател на доверителите ми, бил е
ограден, в него е имало постройка, а планът е обявен по съответния ред, предвиден в закона.
Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Н.: Присъединявам се към казаното от адв. И.. Считаме въззивната жалба за
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Моля да постановите решение в този смисъл.
АДВ. Г.: По отношение на индивидуализацията на имота, той е бил
индивидуализиран като общ имот не с конкретни граници, т.е. ответниците не са доказали,
че са владели конкретния имот, който е предмет на спора, в периода от влизане в сила на
ПНИ. Оспорвам, че са владели целия имот, няма такива доказателства.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5