Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-103 23.10.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На двадесет и четвърти септември година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2.
мл.с.Ваня Ванева
Съдебни заседатели:
Секретар
Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена
Лазарова
в.гр.дело номер 684 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е висящо повторно пред БОС. С
решение № 36 от 07.05.2019г. по гр.д.№ 2677/2018г. по описа на ВКС, II г.о. е
отменено постановеното от БОС решение № V– 9 от 12.02.2018г. по в.гр.д.№
1676/2017г. по описа на БОС и делото е върнато за ново разглеждане с указания
за издирване на приложимото към казуса материално право и разрешаване на спора
съобразно него.
Производството по делото пред Бургаски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба вх.№ 35734/25.09.2017г. на БРС от С.Н.К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: КБ., гр.Б., ул.“М.-О.“ 7/0002 и съдебен
адрес: гр.София, ул.“Родопски извор“ № 59, ет.6, ап.29, адв.Атанас Атанасов,
чрез адв.Атанас Атанасов от САК, в качеството му на пълномощник, против решение
№ 1056 от 18.07.2017г. по гр.д.4570/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, с
което е допусната съдебна делба между О.В.Г., гражданин на К. Б.,
представлявана от адв.Лилия Митева от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“20-ти април“ № 13, ет.1, адв.Лилия Митева и въззивника, на съсобствения на
страните недвижим имот, находящ се в гр.С., м.“Б.“, ул.“П.И.В.“, № **, ет.*,
подробно описан в диспозитива на атакуваното решение при квоти ¾ за О.Г.
и ¼ за С.К.. Твърди, че постановеното решение не е правилно по
изложените във въззивната жалба мотиви. Счита, че въпреки установената
фактическа обстановка, са възприети неправилни крайни изводи и неправилно съдът е преценил събраните доказателства.
Моли решението да бъде отменено и искът
– изцяло отхвърлен, като твърди, че е единствен наследник на баща си и делба не
следва да бъде допусната. Няма доказателствени искания.
Въззиваемата О.В.Г., гражданин на К. Б.,
чрез адв.Лилия Митева от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“20-ти април“ №
13, ет.1, адв.Лилия Митева, оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Първоначално
е молила за потвърждаване на решението на районния съд, но в последното съдебно
заседание пред БОС е представила писмено становище – стр.36, с приложен към
него Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли
2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в
областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за
наследство. На основание чл.4 от Регламент 650/2012г. ЕС и чл.15 от същия
Регламент моли съда да се обяви служебно за некомпетентен, т.е. да прекрати
производството по настоящото дело.
Относно въпроса за компетентността на
българските съдилища да разрешат спора по подялбата на процесния имот - част от
наследствената маса след смъртта на Н.Д.К., поч. на **.08.****г., настоящият
състав съобрази следното: видно от приложеното на стр.12 по гр.д.№ 4570/16г. на
БРС копие от смъртен акт, вписан в регистрите по гражданско състояние на
гр.Брюге, КБелгия и препис-извлечение от
акт за смърт от 04.06.2014г. на Столична
община, София-град, Н.Д. К. е починал на **.08.****г. – факт, по който не се
спори. Цитираният Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 4 юли 2012 година …, съгласно чл.84 от с.нормативен акт, влиза в сила
на двадесетия ден след публикуването му в ОВ на ЕС и се прилага от 17 август,
2015г. с изключение на членове 77 и 78, които се прилагат от 16 януари 2014г. и
членове 79, 80 и 81, които се прилагат от 5 юли 2012г.
От изложеното следва извод, че към
датата на смъртта на Н. К. Регламентът не е бил приложим, той има действие по
отношение на наследства, открити след 17 август 2015г., затова възражението за
некомпетентност на въззиваемата Г. не подлежи на уважаване. По причина, че към
датата на смъртта на Н. К. не е съществувала друга европейска правна уредба,
касаеща наследяването, съдът приема, че следва да се съобрази с разпоредбите на
чл.12, чл.79 и чл.89 КМЧП. Затова приема, че районният съд е постановил валиден
и допустим съдебен акт, подлежащ на второинстанционен контрол.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с
правно основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН, чл.79 КМЧП и чл.89 КМЧП.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от О.В.Г. против С.Н.К., с която е молила да бъде допусната и
извършена делба при квоти 3/4ч. за нея и
1/4ч. за въззивника върху имот, находящ се в гр.С., м.”Б.”, ул.”П. И. В.” №**,
ет.*, ап.*, а именно: самостоятелен
обект с идентификатор № 67800.5.749.1.5 по КККР на гр.Созопол, одобрени със
Заповед №РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.С.,
п.к.8130, м.Б.”, ул.”Проф.Иван Венедиков” №12, ет.2, ап.1, който самостоятелен
обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с
идентификатор №67800.5.749, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта
– 1 /едно/, с площ от 59.00 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти – имоти с идентификатори: на същия етаж -
№67800.5.749.1.6, под обекта - №67800.5.749.1.4, №67800.5.749.1.3,
№67800.5.749.1.2 и №67800.5.749.1.1, над обекта – няма, ведно със съответния
процент ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена,
съгласно схема №31072/16.08.2010 г. на СГКК-Бургас, презаверена на 11.09.2012
г., който самостоятелен обект е идентичен с апартамент №1, находящ се на втори
жилищен етаж на вилна сграда №3, построена в УПИ І /5051/ в м.Б., в землището
на гр.Созопол, с площ на апартамента от 59,00 кв.м., състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, балкон и лоджия, при граници
на апартамента: от три страни – външен зид, от една страна – апартамент №2,
отдолу – хотелски стаи, ведно със
съответния процент ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху терена, съгласно документ за
собственост, ведно с 118 кв.м.ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор №67800.5.749 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Созопол, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007
г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-02-858/01.07.2008 г. на
Началника на СГКК-Бургас, с адрес:гр.С., м.”Б.”, ул.”Проф.Иван Венедиков” №12,
целият с площ от 800 кв.м. трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
вилна сграда, номер по предходен план: 5051, парцел: І, при съседи – имоти с
идентификатори: №67800.5.50, №67800.5.728, №67800.5.750 и №67800.5.751,
съгласно скица №37381/18.09.2012 г. на СГКК-Бургас, описани в н.а. за
покупко-продажба на недвижими имоти №***, т.**, рег.№****, д.№***/**** г. на
нотариус Марияна Анастасова – Тумбакова, вписан в СВ акт №**, т.**, д.№****,
вх.рег.№*****/21.09.**** г. Твърдяла е съсобственост между нея и въззивника при
посочените по-горе части.
В срока и по реда на чл.131 ГПК въззивникът
Ст.К. е депозирал отговор срещу предявения иск. Оспорва правата на
въззиваемата. Твърди, че квотите на съсобственост на описаните по-горе имоти са
различни. Въвел е правозащитни доводи, ангажира доказателства.
Видно от приложеното на стр.7 по гр.д.№
4579/2016г. БРС извлечение от регистрите по гражданско състояние, гр.Брюге,
КБелгия, на 15.10.2002г. Н.Д. К. и О.В.Г. са сключили брак. Действителността на
този брак се оспорва от страна на въззивника, като се твърди, че актът за брак,
съставен от компетентните белгийски власти, не е бил вписан в регистъра за
гражданско състояние в Общината по постоянния адрес на Н.К. в Република
България, съобразно чл.72, ал.2, т.2 ЗГР, ето защо този брак не следва да бъде
зачетен.
Приложимите в случая правни норми,
според съда, сочат на обратен правен извод. Действително, съгласно разпоредбите
на чл.70 и сл. ЗГР българските граждани, сключили брак в чужбина, следва да
предадат заверен препис или извлечение от акта за брак на българския
дипломатически или консулски представител в съответната страна, като
същевременно му съобщят постоянния си адрес в Република България, за да бъде
изпратен актът за вписване. Те могат, също така, да представят акта направо на
длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес,
съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗГР, заедно с легализиран и заверен превод
на български език, за да бъде извършено вписване на съответното събитие.
Липсата на подобно вписване в регистрите на съответната община, обаче, не води
до заключение за липса на събитие. Достатъчно е при настъпването му да са
спазени всички изисквания на закона на държавата по местонастъпване на
събитието – чл.75 КМЧП: „Формата на брака се урежда от правото на държавата,
пред чийто орган той се сключва.
(2) Формата на брака, сключван пред
овластен за това дипломатически или консулски представител, се урежда от
правото на изпращащата държава.
(3) Брак, сключен в чужбина, се признава
в Република България, ако е спазена формата, установена в правото, приложимо по
ал. 1 и 2“.
При така изложеното, следва да се
приеме, че вписването на акта за сключен в чужбина брак в регистрите по
гражданско състояние в съответната община по постоянния адрес на българския
гражданин има оповестително, а не правопораждащо действие. Бракът следва да се
счита сключен от датата, която сочи държавата по местосключването му.
Ето защо съдът приема, че твърдението на
С.К. за липса на надлежно сключен брак между съделителката Г. и починалия му
баща, не е основателно.
Видно от приложеното на стр.12 по гр.д.№
4570/16г. на БРС копие от смъртен акт, вписан в регистрите по гражданско
състояние на гр.Брюге, КБелгия и препис-извлечение от акт за смърт от 04.06.2014г. на Столична община,
София-град, Н.Д.К. е починал на 23.08.****г. и бракът му с О.Г. е прекратен.
Видно от удостоверение за наследници,
референтен номер 2631171: 51012053738_26.09.2013г.
на Община Брюге – стр.17 и удостоверение за наследници изх.№ 375/14.02.2014г.
на Столична Община, р-н София, София – град, стр.21 наследници на Н.К. са
бившата му съпруга – О.Г. и синът му Ст.К..
От цитираното удостоверение за
наследници, издадено от компетентните власти на гр.Брюге се установява, че към
датата на изготвянето му от наследодателя няма известен брачен договор,
посочени по договор наследници или последни волеизявления и на заявителя – О.Г.,
също не са известни такива, ето защо, съгласно наследяването по закон, за
наследници са обявени О.Г. и Ст.К..
Във връзка със задължителните указания,
инкорпорирани в частта на мотивите на решение № 36 от 07.05.2019г. по гр.д.№
2677/2018г. по описа на ВКС, II г.о. и като взе предвид разпоредбата на чл.26
от Регламент (Ес) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото
сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между
съпрузи, ведно с относимите разпоредби на КМЧП, настоящият състав приема, че за
правилното разрешаване на спора е необходимо да се изследва режимът на
имуществените отношения, при който процесният имот е придобит от бившите
съпрузи и който ще се яви основополагащ за правилното му поделяне.
Съгласно чл.79, ал.3 КМЧП: „Имуществените
отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични
отношения“, а съгласно чл.79, ал.2 КМЧП: „Личните отношения между съпрузи с
различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо
обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на
държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка“.
По делото не е спорно, че двамата бивши
съпрузи са живели преимуществено в КБелгия, ето защо към техните отношения,
свързани с придобиване на имущество през време на брака, следва да се прилагат
законите на КБелгия.
Видно от приложеното на стр. 19 по
настоящото дело извлечение от Граждански кодекс на КБелгия, чл.1405: „За общи
се считат …. Всяко имущество, за което не може да бъде доказано, че е
собственост на единия от съпрузите, съгласно която и да е законова разпоредба“.
В настоящото производство не са
въвеждани доводи за лична собственост върху процесния имот в полза на който и
да е от съпрузите, ето защо по презюмпцията на цитираната разпоредба на
чл.1405, т.4 от Гражданския кодекс на КБелгия, следва да се счете, че имотът е
придобит при условията на имуществена общност от двамата съпрузи.
Съгласно разпоредбата на чл.1427 от ГК
на КБелгия имуществената общност се прекратява със смъртта на един от
съпрузите, както е в настоящия случай. При положение, че липсват данни да
сключен брачен договор, уреждащ имуществените отношения на съпрузите относно
придобитото през време на брака им имущество, приложим е чл.1445 ГК, т.е.
общото имущество след прекратяване на имуществената общност се поделя поравно,
т.е. преживелият съпруг се счита, че има ½ от него на лично основание
след смъртта на другия съпруг.
По отношение на наследствените
правоотношения във връзка с подялбата на имота в гр.С., м.”Б.”, ул.”Проф.Иван
Венедиков” №12, ет.2, ап.1, следва да се приложи разпоредбата на чл.89, ал.2
КМЧП, а именно – да се приложат разпоредбите на чл.5 и чл.9 ЗН относно
наследяването от низходящия по права линия С.К., наред с бившата съпруга на
наследодателя – О.Г.. Понеже нейната част от дела на съпруга й, подлежащ на
разпределяне между наследниците, е равен на дела на детето му, следва извод, че
тя ще получи ¼ ч. от имота по наследство, а С.К. – останалата ¼ .
Така О.Г. се легитимира като собственик на ¾ ч. от процесния имот, а С.К.
– на останалата ¼ ч.
Налага се заключение за потвърждаване на
обжалваното решение, понеже всички аргументи, изложени в жалбата на С.К. не
могат да доведат до извод, различен от този на районния съд.
Водим от горното, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1056 от
18.07.2017г. по гр.д.4570/2016 г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване в
1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: