Р Е Ш Е Н И Е
№ 175 29.04.2021г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На шести април 2021г. в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №107 по описа за
2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Д.С.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв. М. ***, със
съдебен адрес ***, офис *, против Заповед № 1932/23.11.2020г. на Кмета на
Община Казанлък, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
„Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор 35167.502.5177 по КК на гр. Казанлък, идентичен с УПИ ХV-5177,
кв. 168а по плана на гр. Казанлък, одобрен със заповед №776/02.08.1993г. на
кмета на Община Казанлък, с административен адрес****.
В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения
за нейната необоснованост и за издаването й в нарушение и при неправилно
приложение на материалния и на процесуалния закон. С жалбата се твърди, че
заповедта е постановена при съществено нарушение на правото на участие в хода
на административното производство, поради факта, че жалбоподателя не е
присъствал при съставяне на констативния акт от 21.07.2020г., както и че същият
не му е бил връчен на 24.08.2020г., така както е посочено в заповедта. Освен
това се изтъква се, че административният орган не е взел предвид
обстоятелството, че строителството се извършва въз основа на инвестиционен
проект и искане за издаване на разрешение за строеж, които не са разгледани в
законоустановените срокове. Жалбоподателят счита, след като инвестиционния
проект е минал през ЕСУТ и са отстранени забележките по него от
архитекта-проектант, е имал право да извърши строителството. В тази връзка
сочи, че именно очакването, че ще му бъде предоставен положителен отговор на
заявлението, го е мотивирало да предприеме строителните дейности до завършване
на обекта на фаза груб строеж. С оглед на това, жалбоподателят счита, че
неиздаването на разрешение за строеж, не следва да му бъде вменявано чрез
издаване на оспорената заповед за премахване на строеж. Излагат се и
съображения, че административния орган е нарушил и принципа за съразмерност, регламентиран
в чл. 6 от АПК, обосновани с твърдения, че при евентуалното изпълнение на
заповедта за принудителното събаряне на процесния строеж, долепен до северната
фасада на съществуващата сграда ще нанесе сериозни конструктивни щети и
погиването й. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски.
Ответникът
– Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен
строеж, подлежащ на премахване. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна, по съображения подробно изложени в представено по
делото писмено становище.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 20.06.2020г.
длъжностни лица от дирекция „Устройство на територията и транспорт“ при Община
Казанлък, са извършили проверка на адрес: ***** относно незаконно строителство
на „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 35167.502.5177 по КККР на гр. Казанлък, идентичен с УПИ XV-5177, кв.168А по подробен устройствен план
на гр. Казанлък. Проверката е документирана в съставен и подписан Констативен
протокол от 26.06.2020г. /л.18 и сл. от делото/. При проверката е направен
оглед, от който е констатирано, че пристройката е изпълнена от масивна
стоманобетонна конструкция, с ограждащи стени от тухлена зидария, като покривът
е скатен, изпълнен от дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и
положени улуци. Посочено е, че пристройката е четириетажна, завършена в груб
строеж. Констатирано е, че строежът е залепен по северната фасада на
съществуващата жилищна сграда и е с приблизителни размери 11.20м/10.50м. и
застроена площ 117.60 кв.м. От направена справка/л.21 от делото/ в
кадастрално-административната информационна система/КАИС/ на Агенция по
геодезия, картография и кадастър/АГКК/ е констатирано, че собственик на
поземления имот е Д.С.Г. въз основа на нотариален акт №57 от 28.05.2008г., том II, рег. 1604, дело 2116/2008г./л.59/.
Установено е било още, че за строежа има издадена скица с виза за проектиране
от главния архитект на общината, както и че в ОЕСУТ при Община Казанлък със
заявление №194-Д-286-2/20.05.2020г. е внесен инвестиционен проект за обект:
„Пристройка към съществуваща жилищна сграда, находяща се в ПИ35167.502.5177 по
КККР на гр. Казанлък, за изготвяне на оценка за съответствие. В констативния
протокол, извършилите проверката длъжностни лица, са посочили, че не са отстранени
забележките, указани в решение по т.5 от Протокол №8 от 28.05.2020г. на
ОЕСУТ/л.11/, с което инвестиционния проект не е бил приет.
Във
връзка с извършената проверка, на Д.С.Г. е било изпратено уведомление, с писмо
изх.№194-Д-286-1/30.06.2020г./л.41 от делото/, с което е бил уведомен за
образуваното административно производство, относно изградената четириетажна
масивна сграда, завършена в груб строеж и установяване на нейната законност,
като му е предоставена възможност на основание чл.34, ал.3 от АПК да вземе
участие в него. Това уведомление е било получено лично от жалбоподателя на
10.07.2020г., видно от приложената към писмото обратна разписка. По повод на
уведомлението, с писмо вх.№194-Д-286-1#1/16.07.2020г./л.24
от делото/ от Д.Г. е дадено обяснение, в което е посочено, че за строежа има издадена
скица с виза за проектиране, както и изготвен инвестиционен проект, който е бил
внесен в ОЕСУТ за разглеждане, но оценката за съответствието му, по ред
обективни причини, не била приключила положително. Заявява, че има извършени
строителни дейности, които били в съответствие с тези строителни книжа.
На
21.07.2020г. служители на общинска администрация – Казанлък, са извършили
проверка на строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 35167.502.5177 по КККР на гр. Казанлък, одобрен
със заповед РД-18-88/26.11.2015г., идентичен с УПИ XV5177, кв. 168А по подробен
устройствен план, одобрен със заповед № 776/02.08.1993 г. на кмета на Община
Казанлък. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан
Констативен акт № 10 от 21.07.2020г. /л.26 – л.27 по делото/. Извършилите
проверката длъжностни лица са констатирали, че в имота е извършено строителство
на четириетажна сграда в груб строеж на северната фасада на съществуваща
жилищна сграда с идентификатор 35167,502.5177.1 по КК на гр. Казанлък. Строежът
представлява масивна стоманобетонна конструкция, с ограждащи стени от тухлена
зидария, с монтирана дограма на първи етаж. Покривът е скатен, изпълнен от
дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и положени улуци. Размерите на
сградата в плана са 11.20м/10.50м и височина на стрехата 11.60 м. Застроената
площ е 117.60 кв.м. и разгъната застроена площ 470.40 кв.м. Посочено е, че строежът
е IV-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква „б“ от ЗУТ и чл.8, ал.2 от
Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено
е, че за изпълнения строеж няма одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж, както и протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво; липсва и заповедна книга на
строежа. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл.148 от ЗУТ, като в тази
връзка строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2 от ЗУТ. В
констативния акт е посочено, че строежът е собственост на Д.С.Г., който е и
собственик на поземления имот. Към констативния акт са приложени, документите,
които са били разгледани в хода на проверката - снимков материал; скица с виза
за проектиране; препис-извлечение от Протокол № 08 от 28.05.2020г. на ОЕСУТ при
Община Казанлък; копие-извадка от предходен кадастрален и регулационен план
одобрен със заповед № РД-02-14-192/1987 г. на Министъра на МРРБ; копие -
извадка от действащия план за регулация, одобрен със заповед № 776/02.08.1993
г. на кмета на Община Казанлък; копие-извадка от КАИС, относно поземлен имот
35167.502.5177 по КККР на гр. Казанлък.
Така
съставения констативен акт е бил изпратен с писмо с изх.№194-Д-286-1#2/23.07.2020г./л.28/ с обратна разписка, като
пратката се е върнала на 04.08.2020г. с отбелязване „непотърсена“/л.29/.
На
18.08.2020г. са предприети действия за съобщаването на Констативен акт № 10 от 21.07.2020г.
чрез залепване на входната врата на строежа и в сградата на Община Казанлък, за
което е издадена служебна бележка от служители на Община Казанлък/л.30-л.32/ и
е даден 7-дневен срок за получаването му.
Междувременно, на 24.08.2020г. констативния акт е бил
връчен лично на Д.С.Г., видно от разписката към акта/л.27 на гърба/.
На
основание и в срока по чл.225а, ал.2, изр.2 от ЗУТ от Д.Г. е подадено
възражение с вх.№ 194-Д-286-1#4/ 27.08.2020г./л.33
от делото/, с което моли да бъде преразгледано започналото производство по реда
на чл.225а от ЗУТ и да му бъде дадена възможност да продължи процедурата по
одобряване на инвестиционния проект, след като заплати законоустановената
глоба. Посочва, че липсва произнасяне от ОЕСУТ по внесения от него проект към
датата на връчване на констативния акт, счита, че срокът за одобряването му се
е удължил неправомерно. Излага причините, които според него са довели до
забавянето, като твърди, че именно това, както и въведените противоепидемични
мерки, са наложили започването и изграждането на процесния строеж.
Със
Заповед № 1773/ 27.10.2020г./л.35/, издадена от кмета на Община Казанлък,
на
основание чл.224а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, е разпоредено да бъде спряно
изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпа
до строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находяща се в ПИ с
идентификатор 35167.502.5177 по КККР на гр. Казанлък. Заповедта е съобщена чрез
залепване на входната врата на строежа и в сградата на Община Казанлък на 12.11.2020г.,
за което е издадена служебна бележка от служители на Община Стара Загора/л.37-л.40
от делото/.
С
уведомление вх. № 194-Д-286-1#10/16.11.2020г./л.43/,
адресирано до зам. кмета на Община Казанлък, от Д.Г. е поискано произнасяне по
внесения инвестиционен проект и да бъде преразгледано образуваното
административно производство по чл.225 от ЗУТ, както и да бъдат отложени всички
действия до приключване на пандемията от COVID-19. В отговор на жалбоподателя е изпратено
писмо с изх.№194-Д-286-1#12/05.01.2021г.,
с което е информиран, че предвид констатирания незаконен строеж е невъзможно
продължаване на производството по одобряване на инвестиционния проект.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1932/ 23.11.2020г.г.,
издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл.225а, ал.1 във връзка с
чл.225, ал.2, т.2 и чл.148 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж, четвърта категория „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 35167.502.5177 по КК на гр.
Казанлък, идентичен с УПИ XV-5177, кв. 168А по плана на гр. Казанлък, с адм.
адрес ****, гр. Казанлък, общ. Казанлък, област Стара Загора. Посочено е, че
строежът представлява четириетажна сграда в груб строеж, с размери 11.20м/10.50м
и височина на стрехата 11.60 м., със застроена площ 117.60 кв.м. и разгъната
застроена площ 470.40 кв.м., долепена до северната фасада на съществуващата
жилищна сграда в имота. Строежът е изграден от масивна стоманобетонна
конструкция, с ограждащи стени от тухлена зидария, с монтирана дограма на първи
етаж. Покривът е скатен, изпълнен от дървена покривна конструкция, покрита с
керемиди и положени улуци. В заповедта е прието, на основание чл.161, ал.1 от ЗУТ, че възложител на процесния строеж е Д.С.Г., за който е установено, че е собственик
и на поземления имот.
От
фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите,
съдържащи се в съставения Констативния акт № 10/ 21.07.2020г. и наличието на
подлежащ на премахване незаконен, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
строеж като изпълнен без одобрени инвестиционни проекти, без влязло в сила
разрешение за стоеж и без съставен протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В
мотивите на заповедта е обсъдено и подаденото от Д.Г., възражение срещу
констативния акт, като същото е прието за неоснователно по съображения, че не
се сочат факти и обстоятелства, относими към незаконно реализирания строеж.
Заповед №
1932/ 23.11.2020г. на Кмета на Община Казанлък е връчена на 18.01.2021г., видно
от приложената разписка/л.57 от делото/.
По делото
са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 1932 от 23.11.2020г.
на Кмета на Община Казанлък, както и длъжностните характеристики за длъжностите
„старши експерт” в отдел „Технически и инвестиционен контрол на строителството”
и „главен експерт” в отдел „Технически и инвестиционен контрол на
строителството”.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от
легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Заповед №
1932/ 23.11.2020г. е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган - Кмета на Община Казанлък, съобразно законово
регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Заповедта
е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на четириетажна
масивна жилищна сграда в груб строеж без строителни книжа/ и правни основания
/разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ и на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за
постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа
описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо
еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Заповед №
1932 от 23.11.2020г. на Кмета на Община Казанлък е издадена
след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ
специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК.
Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 10
от 21.07.2020г. Видно от представените и приети като доказателства по делото
длъжностни характеристики/л.60—л.68/ за длъжностите, заемани от служителите от
общинска администрация – Казанлък, извършили проверката, съставили и подписали
Констативен акт № 10 от 21.07.2020г., в основните длъжностни функции и
задължения се включват и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи
и контрол по строителството. С оглед на което съдът приема, че Констативен акт
№ 10 от 21.07.2020г. е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи
контрол по строителството в Община Казанлък. С констативния акт са установени и
удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие
на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като
незаконен строеж на посочения в акта обект. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като изясни всички факти
и обстоятелства от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованото
лице.
Неоснователни
са доводите за допуснато съществено нарушение на процедурата при изготвяне на
констативния акт, тъй като същия макар да не е съставен в присъствието на Д.С.Г.,
му е бил надлежно връчен на 24.08.2020г. срещу подпис, положен на самия
констативен акт, с вписване на датата /24.08.2020г./ и име на получателя /Д.С./.
В тази връзка, необосновани са твърденията в жалбата, че констативният акт му е
бил връчен едва на 18.01.2021г. За обстоятелството, че този акт е бил надлежно
връчен още на 24.08.2020г., свидетелства и факта, че от Д.С.Г. е било подадено
възражение с вх. № 194-Д-286-1#4/27.08.2020г./л.33
от делото/, в което потвърждава, че е получил процесния констативен акт
№10/21.07.2020г. и възразява срещу констатациите в него. От друга страна, от
събраните по делото доказателства, не се установява на дата 18.01.2021г. на Д.С.Г.
да му е бил връчван Констативен акт №10/ 21.07.2020г. На тази дата, са му били
връчени единствено оспорената в настоящото производство Заповед № 1932 от
23.11.2020г. и наказателно постановление № ОП-436/25.11.2020г. на Кмета на
Община Казанлък, видно от представените по делото разписки и писмено обяснение/л.55-л.57
от делото/. На следващо място, надлежно е било връчено на 10.07.2020г., чрез
известие-обратна разписка и писмо изх.№194-Д-286-1/30.06.2020г. /л.41 и
сл./, с което жалбоподателят е бил уведомен за образуваното административно
производство и за констатациите, съдържащи се в предходно изготвения
Констативен протокол от 26.06.2020г. Следва да се отбележи, че и в този случай жалбоподателят
с писмо вх.№194-Д-286-1#1/ 16.07.2020г./л.24
от делото/ е потвърдил получаването на това уведомителното писмо.
С оглед
на изложеното, съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие на приложимите материалноправните
разпоредби на ЗУТ.
Упражняването
на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в
чл.225, ал.2 от ЗУТ.
С оглед
установените характеристики на разпоредената за премахване „Пристройка към
съществуваща жилищна сграда” от гл. т на нейния вид, предназначение и начин на
изпълнение на строителството, съдът приема, че същата безспорно представлява
строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Видно от
съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В тази връзка, следва да бъде
отбелязано, че наведените от жалбоподателя твърдения за забавяне на процедурата
по одобряване на внесения от него инвестиционен проект, са неотносими към
законността на извършеното строителство. На евентуалното забавяне или
непроизнасяне в срок, от страна на административния орган в производството по
одобряване на инвестиционния проект и в това по издаване на разрешението за
строеж, не кореспондира правото, в случая на жалбоподателя, да извърши
строителство без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
В
този смисъл несериозно е заявлението за наличие на строеж в съответствие с
внесени, но неразгледани и неодобрени от компетентния орган строителни книжа.
Твърдението за внесено от Д.С.Г. за разглеждане на поредното предложение за
изменение и допълване на инвестиционния проект с нищо не променя този извод,
няма данни и за обжалван мълчалив отказ за произнасяне, а „мълчаливо съгласие“
законът допуска само в изрично предвидени случаи, какъвто настоящият не е.
Разпоредбата
на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се
извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж.
Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се
изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В
случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и
чл.151 от ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи,
залегнали в Констативен акт № 10/21.07.2020г., досежно параметрите на
незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не
са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва
от жалбоподателя в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена
на съответно правно основание – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, което квалифицира
строежа като незаконен, подлежащ на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.
Процесният
незаконен строеж, подготовката за който според твърденията на жалбоподателя е
започнала през 2019г. и е изпълнен на ниво груб строеж през 2020г., не може да
се ползва и от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по
§127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./, тъй като крайния момент на изграждане
на евентуален търпим строеж следва да е „до 31.03.2001г.“
Предвид
така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите
факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1, във вр.
с чл.225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че
е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като
изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за
строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на
условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово
регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото
премахване.
Неоснователни
са и доводите в жалбата за допуснато нарушение по чл. 6 АПК. Въведените с
разпоредбата принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат
да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които
съществуват различни законосъобразни възможности, като се избере тази от тях,
която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от
друга страна - за държавата и обществото. Когато органите по контрол на
строителството установят незаконност на даден строеж, в правомощията им не
съществува друга възможност освен да разпоредят премахването му. Доколкото
целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то
намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно
пропорционална на предвидената в закона цел. В тази връзка, неотносими са
доводите, че премахването на строежа може да доведе до сериозни конструктивни
щети и разрушаване на съществуващата сграда, тъй като това са въпроси, касаещи
изпълнението на заповедта, а не на законосъобразността й. При извършване на
незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация
изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена
законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би
постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия интерес да
се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешение.
В случая сградата на жалбоподателя съзнателно е построена без разрешение и
следователно нарушава националните строителни регулации. Ето защо, твърдените
евентуални вреди, от премахване на незаконната сграда, за жалбоподателя и
неговото семейство, не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225а,
ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Направените разходи по изграждането на
строежа, както и поети в тази връзка задължения по облигационни отношения, са
неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като са резултат от
положението, в което жалбоподателят сам се е поставил. Следва да се отбележи,
че всякога когато се касае за премахване на незаконно строителство,
икономическите загуби са за сметка на собственика/възложителя на незаконния
строеж.
С оглед
на гореизложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ, при
спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на
закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва
да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото, предвид липсата на направено искане за присъждане на разноски
от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Г. против
Заповед № 1932/23.11.2020г. на Кмета на Община Казанлък.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: