РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Белоградчик, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200136 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Г. Х. от с. В., обл. В., ул. ”Ч.” № ., с ЕГН
**********, срещу НП № 491/20.06.2024 г. на Директора на РДГ - Берковица,
с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от
ЗГ, са й наложени наказания „глоба” в размер на по 500,00 лв. за всяко едно от
тях, на основание чл.266 ал.1 от ЗГ – за всяко деяние.
В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, бе з
да се отрича извършване на приписаното с тях. Доводът обаче, на
жалбоподателя е, че АНО не е обсъдил и приложил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, а предпоставки за това били налице – количеството и вид дърва,
възрастта и социалното положение на извършителя, прекомерността на
наказанието. В с. з. по делото жалбоподателят се представлява от
упълномощен представител – адвокат, който заявява, че поддържа жалбата си
и всичко изложено в нея.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител по
делото, който смята, че следва да бъде потвърдено издаденото НП, тъй като са
доказани вина и авторство на деянието, не са допуснати нарушения на закона
при съставяне на АУАН и издаване на НП от АНО, а последният е съобразил
личността на нарушителя и тежестта н нарушението при определяне
санкцията – минимална.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 17.05.2024 г. по този повод подаден сигнал в ТП ДГС Белоградчик,
била извършена проверка в конкретен имот в с. В., обл. Видин – на ул. „Ч.“ №
..., частен имот – на жалбоподател Р. Х.. Така, св. Б. Ж. – горски стражар при
ТП ДГС Белоградчик, съвместно с колегата си В. Н., отишли до описания
имот и още при проведен разговор с жалбопод. Х., тя им обяснила къде
съхранява дърва – в стопанска постройка в двора на имота. Отвела ги до
сградата и те констатирали наличието на дърва за огрев – нарязани и
нацепени. Дървата били от вида върба, което самата им притежателка не
знаела, казала, че при доставянето им , са й съобщили съвсем друг вид.
Служителите на ДГС установили, и че на дървата нямало поставена КГМ, а Х.
не представила и превозен билет за тях. Св. Ж. и колегата му измерили с
дървен метър дървата – те били 0,5 пр. куб. м.
На база видяното, св. Б. Ж. съставил констативен протокол и АУАН №
491, на Р. Х. за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. Като
свидетел в акта се подписал В. Николов, а проверяваната Х. също подписала
акта и приела копие от него, посочвай изтъкнатото по-горе – че дори не знаела
дървата да са „върба“. Дървата не били задържани от служителите на ДГС.
На 20.06.2024 г., въз основа на акт № 491 от 17.05.24 г., е издадено
обжалваното НП № 491 от същата дата на Директора на РДГ - Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на
2
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установени фактите на съхранявани към 17.05.2024 г., в с. В.,
обл. В., на ул. “Четиринадесета“ № 43 – в стопанска постройка в двора на
имота, дърва без КГМ и без превозен билет за тях, описани подробно в акта и
НП – 0,5 пр. куб. м. Служителите на ТП ДГС - Белоградчик, на същата дата -
17.05.2024 г. са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти –
в посочения имот в АУАН и НП, обитаван от жалбоподателя Р. Х. имало дърва
от вида „върба“. Тези факти не е и оспорват от жалбоподателя. Така
отговорността на последния е била ангажирана за нерегламентирано
съхранение на дървата в имота й - по двата текста на закона – чл.213 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗГ – без да имат поставена марка / КГМ само в случая/ и без да има
издаден превозен билет за тях.
Съдът намира на първо място за недоказано по един безспорен начин
извършването на приписаните на нарушителя деяния, поради неустановени по
такъв безспорен начин за налични всички елементи на съставите на
приписаните нарушения по ЗГ.
Не бе доказан по един безспорен начин според съда произхода на
дървата, заварени в имота на Х.. Не се спори и от двете страни по делото , че
дървата са от вида „върба“. Самият свидетел на въззиваемата страна пред съда
потвърди, че провереното ФЛ още на мястото на проверката се е изненадало
от вида им, разбирайки от проверяващите и не знаейки, че са „върба“, което и
на самия им притежател не би послужило пълноценно за отопление, а самият
свидетел Ж. обясни, че много рядко някой би добил такъв вид дървесина – с
цел огрев, поради неползотворното отделяне на топлина от тях, като такъв вид
дървета най-често се откриват в природата – растат, покрай водоемите /реки/.
Поради неголемите им възможности за отопление, тези дървета дори почти не
били добивани / за продан /, според Ж.. Никой в случая обаче, не е направил
изследване и/или установяване в хода на проверката на място за произхода на
тези дърва. Фактът, откъде са „взети“ дървата, т.е. в какъв вид имот са били и
на кого е той, е от съществено значение за режима на тяхното добиване,
съхранение и транспортиране.
Безспорно ЗГ е приложим за горските територии, формиращи „горския
фонд“ на страната, и дефинирани като понятие в закона. За дървета, добивани
3
и извозвани, транспортирани от този фонд – чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ указва
законосъобразния начин те да бъдат обект на изброените дейности.
Когато дървесина се намира в имоти, извън горския фонд, нейното
добиване и транспортиране се извършва по съвсем друг ред – регламентиран
от ЗОСИ и от ППЗГ. Този по-различен ред се отнася и за „трайните
насаждения“ – като върбата, а дори и когато подобни дървета /извън ГФ/, като
вид „селскостопанско имущество“ се намират в границите на населените
места – чл.2 ал.3 и чл.3 от ЗОСИ. Подзаконовият нормативен акт на ЗГ –
ППЗГ, в чл.131 „б“ ал.1 и ал.2 , също пренасочва приложимия режим на
контрол върху дървесина, добита извън ГФ - към по-различни правила.
Всички изброени до тук норми, извън ЗГ – т.е. тези от ЗОСИ и ППЗГ,
указват, че дървесина, добита извън горския фонд, по реда на ЗОСИ, се
маркира преди сечта й с марка, собственост на съответната община
/независимо чий е имота – общински или на частни лица/, също - кой може да
борави с такъв вид марка – длъжностни лица, определени от кмета на
съответната община, и кой издава надлежния документ – превозен билет или
удостоверение, с реквизитите на превозен билет / също оправомощени от
кмета длъжностни лица/. В чл.40 от ЗОСИ са предвидени и състави на
нарушения по този закон и наказанията за подобни провинения, налагани по
актове, съставени от лица по чл.44 от същия закон.
В настоящия казус, според съда, мястото на добиване на дървесината,
въобще не е изяснявано и безспорно доказано от актосъставителя и АНО, с
оглед определяне приложимите нормативни актове, вкл. и компетентността на
актосъставителя и АНО – при друг приложим нормативен акт, извън ЗГ.
Самото не изясняване на обстоятелството за място на нахождане на
дървесината, преди отсичането й, води до недоказаност по безспорен начин на
приписаните деяния, тъй като при друг произход на дървесината / не от горска
територия, част от ГФ/ – са съвсем други приложимите норми за контрол
върху упражнените дейности – по добив и транспорт, както и правомощия на
контролните органи /законосъобразността на добива и транспорта им се
осъществява не от служители на ИАГ, а от оправомощени служители на
общината-по местонахождение на имота, по реда на ЗОСИ, в който случай
състав на деяния по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ – няма да има/. Задължение на
АНО е било да изясни правилно фактическата обстановка по случая, да
4
събере безспорни доказателства за случилото се, за да изгради правилен
правен извод – относно вина и авторство на деяние, както и относно
приложимите материални правни норми /с оглед своята или не
компетентност/. Възможността, дървата, предмет на АУАН и НП, да се
намирали в, и усвоени от, извън горска територия – от земеделски имот или
такъв включен в границите на населено място / частна собственост –или
публична /, внася достатъчно съмнение в обвиненията, т. к. би означавала, че
режимът на маркиране на дървесината и издаването на документ за
транспорта й – са по-различни. АНО и в с. з. не ангажира никакви
доказателства в подкрепа на твърдяната от него на практика фактическа
обстановка за приложимост на ЗГ.
На второ място, дори и да бе доказан безспорно произхода на
процесните дърва от вида „върба“ / респ. ако бе установено, че са добити от
ГФ и приложим е ЗГ/ съдът споделя довода от страна на жалбоподателя за
маловажност на деянието и приема, че се касае за пример на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.
93 т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са
субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни
наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе
дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави
на база фактическите данни всеки конкретен случай - вид на нарушението,
начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване
характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид
горните критерии и фактите установени от районния съд по делото, в
настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93 т. 9 от НК във вр. с чл.
5
11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като
маловажно.
В казуса, предметът на престъплението, макар и неоценен изрично в
парична стойност, безспорно е на ниска такава, предвид количеството, вида на
дървата, и „ползата“ от тяхната употреба по предназначението, за което са
били придобити от жалбоподателя / за което свидетелства и самият
актосъставител/, от друга страна самият извършител – е възрастна жена,
неосъзната дори какви „дърва за огрев“ е получила, съдействала
добронамерено на контролните органи, показвайки им дървата и признавайки
поведението си.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай макар и
формално, според административно-наказващия орган, да е осъществен
състава на административно нарушение, предвид ниската степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид и обществената опасност на дееца, налагането на имуществена
санкция, макар и в минималния размер, предвиден в закона, се явява
несъразмерно тежка санкция за всяко едно от приписаните нарушения,
съобразно обществената опасност на деянието и дееца. Няма доказателства за
други подобни или каквито и да било провинения на жалбоподателя в областта
на отношенията, регулирани със ЗГ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 491/20.06.2024 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Р. Г. Х. от с. В., обл. В., ул. ”Ч.” № ...,
с ЕГН **********, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по
чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са й наложени наказания „глоба” в размер на по 500,00
лв. за всяко едно от тях, на основание чл.266 ал.1 от ЗГ – за всяко деяние.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7