Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19.02.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 686 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.197,
ал.2 – ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ТАИС - 91“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, кв.
„Индустриален“ № 32, представлявано от Изпълнителния директор Г.М.К., срещу
Решение № 341/ 26.10.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200024-023-0003042 от 09.10.2020г.,
издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на
потвърденото с решението Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С200024-023-0003042 от 09.10.2020г.,
издадено от ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че нито в ПНПОМ, нито в
потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП - Пловдив, е мотивирано
наличието на обезпечителна нужда, като законово регламентирана материалноправна
предпоставка по чл. 121, ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки. Твърди,
че преди налагането на предварителните обезпечителни мерки не е извършен анализ
на имущественото състояние на дружеството, поради което формираният извод, че
без предприемане на действия по обезпечаване на бъдещите публични вземания ще
се затрудни събирането на задълженията за данъци, се явява фактически и
доказателствено необоснован. Счита, че макар големият размер на предполагаемите
публични задължения, които ще бъдат установени при извършваната ревизия, да
предпоставя по-висок риск за тяхното събиране, това не може да бъде
единственото основание за налагане на предварителните обезпечителни мерки, като
при преценката за наличието на обезпечителна нужда следва да се изхожда и от
естеството, продължителността и характера на осъществяваната търговска дейност
от задълженото лице, от общото му финансово и имуществено състояние и
фискалната му история, вкл. резултатите от предходно извършвани ревизии и
данъчни проверки, наличието на други непогасени публични задължения, извършвани
действия по възпрепятстване на данъчния контрол, укриване на данни,
разпореждания с активи след започване на ревизионното производство и т.н.
Поддържа, че с наложените предварителни обезпечителни мерки е нарушено
императивното изискване по чл.121, ал.3 от ДОПК, доколкото с наложените запори върху банковите сметки на
дружество на практика ще се стигне до спиране на дейността на търговеца,
преимуществено осъществявана чрез сделки с разплащания по банков път. Твърди се
и непропорционалност на обезпечителните мерки от гл.т размера на предполагаемите
публични вземания и активите, върху които са наложени обезпеченията. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на Решение № 341/
26.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200024-023-0003042
от 09.10.2020г.
Ответникът по жалбата -
Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са постановени
в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420005326-020-001/
03.09.2020г., издадена от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ТАИС – 91“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, жк
„Индустриален“ 32, като е определено ревизията да обхване следните видове
задължения по периоди: задължения за
корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019г. и задължения за
данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2015г. до 31.05.2020г. Извършването
на ревизията е възложено на С.Д.Й. – Главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията и Н.Д.Г. – Главен инспектор по приходите.
От Ръководителя на ревизията – Главен инспектор по приходите Станислав
Йорданов, е изготвено и изпратено до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за
налагане на ПОМ № Р-16002420005326-039-001/ 08.10.2020г. Искането е за налагане
на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат
установени в резултат на ревизия, възложена със ЗВР № Р-16002420005326-020-001/
03.09.2020г., извършвана по отношение на „ТАИС – 91“ АД, гр. Казанлък. Посочените
мотиви за обстоятелствата, налагащи предприемането на мерките за предварително
обезпечаване, се свързват с установени в хода на ревизията индикации за измама
– създадена система на документиране на доставки на стоки – втора употреба, в
резултат на която се създават кръгове от привидни документални потоци с
непрекъснато нарастваща данъчна основа на доставките. Очакваният размер на
задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще
подлежат на внасяне, са посочени като такива в размер на: задължения за ДДС –
1 880 556.50лв. /главница/ и 419 169.44лв. /лихва, изчислена към
08.10.2020г./ и задължения за корпоративен данък – 18 299.33лв. /главница/ и 4 333.20лв. /лихва, изчислена към
08.10.2020г./. Сочи се в искането, че налагането на предварителните
обезпечителни мерки е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Към искането са
приложени справки за притежавано от ревизираното лице недвижимо имущество и
ППС.
Въз основа на
направеното искане, с Постановление изх. № С200024-023-003042/ 09.10.2020г. на ст.
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, във връзка с
извършваната ревизия на „ТАИС – 91“ АД и по
съображения, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем
размер 2 322 358.52лв., в т.ч главница 1 898 855.90лв. и
лихва 423 502.62лв. към 08.10.2020г., на основание чл.121, ал.1 от ДОПК,
за обезпечаване на очакваното публично вземане, на дружеството са наложени
обезпечителни мерки, както следва: 1. Възбрана върху недвижим имот – търговски
обект /магазин/, КИД 68850.515.678.11.8, обект за търговска дейност – магазин
за дрехи, брой нива на обекта 1, находящ се в сграда за търговия с
идентификатор 68850.515.678.11, с площ 111.5кв.м, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 100, ет.1, с данъчна оценка 148 971.80лв.;
2. Запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД BIC ***.52лв. и в ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД
BIC ***.52лв.; 3. Запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***,
находяща се в ТБ РАЙФАЙЗЕН БАНК BIC ***.52лв. и 4. Запор върху движими вещи -
лек автомобил марка PEUGEOT, Модел
Експерт, рег. № *****, рама № VF3BBRFNC86045591, двигател № 10LH570899842, година на
производство 2003, мощност 100kw, със застрахователна оценка 3 800 лева. Въз основа на изложените в Искане № Р-16002420005326-039-001/ 08.10.2020г. мотиви и анализ на наличната
информация, е прието, че размерът на активите е доста по-малък по стойност от
предполагаемия размер на задълженията и в този смисъл събирането на
задълженията ще бъде затруднено, като с налагането на обезпечителните мерки ще
се гарантира интереса на публичния взискател, без да се възпрепятства или спира
дейността на ревизираното лице.
На основание чл.202, ал.1 от ДОПК, са изпратени запорни съобщения до УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
АД, ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, ТБ РАЙФАЙЗЕН БАНК и до ОД на МВР – Стара
Загора. Изпратено е заявление за вписване на наложената възбрана върху
недвижимия имот до Служба по вписванията – гр. Стара Загора, както и съобщение
до Централния регистър на особените залози.
С
подадена от „ТАИС – 91“ АД жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200024-023-003042/
09.10.2020г. на ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, е оспорено по административен ред.
С обжалваното в настоящото съдебно
производство Решение № 341/ 26.102020г., издадено от Директора на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, е потвърдено
като законосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. № С200024-023-003042/ 09.10.2020г. на ст. публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. Решаващият административен
орган е приел, че налагането на предварителните обезпечителни мерки се явява
обосновано от гл. т установената по несъмнен начин обезпечителна нужда по см.
на чл.121, ал.1 от ДОПК, като при съпоставката между предполагаемия размер на
задълженията, които се очаква да бъдат установени при извършваната ревизия на
„ТАИС – 91“ АД и стойността на притежаваните от дружеството активи, правилно е
преценено, че събирането на очакваните публични задължения значително ще се
затрудни. Направен е извод че оспореното ПНПОМ, като издадено от компетентен
орган въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, при спазване на
изискванията за форма и съдържание по чл.195 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК и
при съблюдаване на условията по чл.121, ал.1 и ал.3 от ДОПК за налагането на
предварителните обезпечителни мерки, е правилно и законосъобразно.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
преписката по издаване на обжалваното Решение № 341/ 26.10.2020г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението ПНПОМ №
С200024-023-003042/ 09.10.2020г., както и материалите от извършени по отношение
на „ТАИС – 91“ АД ПУФО, приключили с Протокол № П-16002418217156-073-001/ 10.05.2019г.
и Протокол № 16002419205008-073-001/ 29.04.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ДОПК, предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. На основание чл. 197, ал.
2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото
производство, е решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив, като по аргумент
от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на
законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки.
Следователно, съобразно задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК, съдът следва да извърши цялостна служебна проверка както на
законосъобразността на оспореното Решение № 341/ 26.10.2020г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, така и на потвърденото с решението Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200024-023-003042/
09.10.2020г., издадено от ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП – Пловдив.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение и на потвърденото с него ПНПОМ, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.197,
ал.2 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от материално и териториално компетентния административен
орган по см. на чл.197, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като
съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при
образуването и провеждането на производството. Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С200024-023-003042/ 09.10.2020г. също
е издадено от компетентния съгласно чл.121, ал.2 във вр. с чл.195, ал.3 във вр.
с чл.167 от ДОПК орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по
чл.196, ал.1 от ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В нормата
на чл. 121, ал.3 от ДОПК е регламентирано, че предварителните обезпечителни
мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
В рамките на производството по издаване на ПНПОМ компетентният публичен
изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ.
затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията
по чл. 121, ал.
3 ДОПК има правомощието да наложи обезпечителни мерки, като
преценката за евентуална затрудненост на събирането на задълженията е в рамките
на неговата дискреционнна власт. Следва да се отбележи и че ПОМ имат
привременен характер (чл. 121, ал.
4 и ал.5 от ДОПК), като предназначението им е да гарантира
събирането на публичните вземания, които ще бъдат установени с ревизионния акт,
чрез предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното
лице, които биха осуетили събирането на
задълженията. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт
бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител
пристъпва към продължаване действието на наложените мерки съгласно
възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал.
6 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК
от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените по
основание и размер публични задължения, а в случай че не се стигне до
установяване на очаквания размер на публичните задължения, може да се процедира
по реда на чл. 208, ал.
1 от ДОПК.
В разпоредбата на чл. 197, ал.
3 от ДОПК /приложима съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК/, е
регламентирано, че съдът отменя обезпечителната мярка, ако: 1. длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; 2. не съществува изпълнително основание или 3. не са
спазени изискванията за налагане предварителните
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
Първото отменително основание по чл.
197, ал. 3 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на
устните състезания, по делото са представени доказателства за учредено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК с ПНПОМ изх. № С200024-023-003042/ 09.10.2020г. предварителни обезпечителни мерки
Отменителното основание по чл. 197, ал.
3, предл. второ от ДОПК в случая е неприложимо. Наложените
предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК са такива за
обезпечаването на бъдещи публични вземания, като за налагането им изпълнително
основание по чл. 209, ал.
2, т. 1– т.8 от ДОПК не се изисква. Правилото по чл. 195, ал. 1 от ДОПК,
че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, се
отнася за обезпечителните мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или
подлежащ на предварително изпълнение акт
за установяване на публично вземане, представляващ изпълнително основание по см.
на чл. 165 от ДОПК. Специалната регламентация по чл. 121, ал.
1 от ДОПК изрично предвижда възможност при образувано ревизионно
производство предварителни обезпечителни мерки да се налагат за обезпечаване на
предполагаеми подлежащи на установяване задължения за данъци и ЗОВ, преди издаването
на ревизионен акт, като изпълнителен титул по см. на чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК.
По същество спорният по делото въпрос се свежда до наличието на отменителното основание по чл. 197, ал.
3, предл. трето от ДОПК и съотв. до преценката дали обезпечителните
мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Както
беше посочено, съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при
издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от
публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че за законосъобразното налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, е необходимо: 1) да е образувано ревизионно
производство; 2) да се очаква установяването на задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски и 3) извършването на евентуални сделки и
действия с имуществото на данъчно-задълженото лице би могло да осуети или
значително да затрудни събирането на бъдещите публични вземания. В случая със ЗВР № Р-16002420005326-020-001/ 03.09.2020г., издадена от
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено извършването на ревизия на
„ТАИС – 91“ АД. В хода на вече образуваното ревизионно производство, от Ръководителя
на ревизията е направено Искане за предварително обезпечаване на задължения и
мотиви за налагане на ПОМ № Р-16002420005326-039-001/ 08.10.2020г., в което,
като очакван размер на задълженията, които допълнително ще бъдат установени с
ревизионния акт и ще подлежат на внасяне, е посочено, както следва: задължения
за ДДС в предполагаем размер на 1 880 556.50лв. /главница/ и
419 169.44лв. /лихва, изчислена към 08.10.2020г./ и задължения за корпоративен
данък в предполагаем размер на 18 299.33лв. /главница/ и
4 333.20лв. /лихва, изчислена към 08.10.2020г./. Следователно изпълнени са
първите две условия за налагане на ПОМ по чл.121, ал.1 от ДОПК. Законосъобразното предприемане на
мерки за предварително обезпечение по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК изисква и установяването
на обстоятелства от които може да се направи основателно предположение, че без
осъществяването на конкретни мерки за обезпечение, събирането на задълженията
за данъци или задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. В случая съдът приема, че такива обстоятелства са
налице. Предполагаемият размер на публичното вземане за
задължения по ЗДДС и ЗКПО, което се очаква да бъде установено с ревизионния акт и което ще подлежи на внасяне - 2 322 358.52лв.,
в т.ч главница 1 898 855.90лв. и лихва 423 502.62лв. към
08.10.2020г., от една страна, а от друга стойността на притежаваните от „ТАИС – 91“ АД активи /движимо и недвижимо имущество и парични средства по
банкови сметки/, обуславят извод, че тези активи не са достатъчни за покриване на
очакваните задължения на данъчния субект, с което се създават предпоставки за
затрудняване или осуетяване събирането на бъдещото публично вземане. Противно
на твърдяното от жалбоподателя, от доказателствата по делото се установява, че преди
издаването на ПНПОМ изх. № С200024-023-0003042 от
09.10.2020г., е направен анализ на имущественото състояние на дружеството въз
основа на извършени справки за притежавано движимо и недвижимо имущество и наличности
по банкови сметки. На следващо място констатираното обстоятелство, че
стойността на активите на дружеството е доста по-малка от очаквания размер на
публичните задължения, които ще бъдат установени при ревизията, е достатъчно за
обосноваване както наличието на обезпечителна нужда, така и за съществуването
на материалноправно основание по чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на ПОМ. Правната
регламентация по чл.121, ал.1 от ДОПК е насочена към защита на публичния
интерес – да се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично
задължение с лихвите до окончателното му погасяване. Съответно обезпечителната
нужда се определя въз основа на преценката дали и доколко длъжникът би могъл да
изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага
към датата на изпълнението. В този смисъл доколкото целта на ПОМ е да се запази
до приключването на ревизионното производство на фактическото и правно положение в
обема на имуществените права на ревизираното лице с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, посочената по-горе констатация /че активите на дружеството са на много по-малка стойност от предполагаемия размер
на публичните задължения, които се очаква да бъдат установени с РА/, обуславя
наличието на обезпечителна нужда и съотв. наложените ПОМ се явяват фактически и
доказателствено обосновани. За преценката на материалноправните предпоставки по
чл.121, ал.1 от ДОПК е ирелевантно обстоятелството, че при предходно извършени
на дружеството ПУФО /през периода 2018г. – 2020г./, не са констатирани
нарушения на данъчно-осигурителното законодателство, тъй като обхватът на тези
проверки не е включвал установяване на факти и обстоятелства, свързани с
облагането по ЗДДС, каквито задължения се очаква да бъдат установени с
ревизионния акт и предполагаемият размер на които задължения за ДДС – 1 880 556.50лв. /главница/ и 419 169.44лв.
лихва, формират по голяма
част от размера на очакваните публични вземания.
Неоснователни са и възраженията на
жалбоподателя за непропорционалност на предварителните обезпечителни мерки и за
налагането им при неспазване на императивните изисквания на чл.121, ал.3 от ДОПК. Не може да се приеме, че с наложените запори върху банковите сметки на
дружество на практика ще се стигне до спиране на неговата дейност, ако и
преимуществено същата да се осъществява чрез сделки с разплащания по банков
път. Както е посочено и в оспореното решение на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, за дружеството съществува правната възможност по чл.229, ал.1 във вр.
с ал.3 от ДОПК, по негово искане с разпореждане на публичният изпълнител до
банката да бъзе разрешено определена част от постъпилите или постъпващите по
сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за
неотложни плащания във връзка с дейността му, вкл. за плащания на суми, дължими
по договори, свързани с основната дейност на длъжника, когато забавянето или
неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици -
прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност,
разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори,
неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни. Доколкото от
една страна е очевидно, че стойността на притежаваните от „ТАИС - 91“ АД
недвижим имот /148 971.80лв./ и МПС /3 800лв./, върху които са наложени ПОМ –
възбрана, съотв. запор, не може да гарантира събирането на публичните вземания,
които се очаква да бъдат установени с РА, в предполагаем размер на 2 322 358.52лв., а от друга страна
е установена недостатъчна наличност по запорираните банкови сметки на
дружеството и съществуването на предходни обезпечения върху същите, липсва
твърдяната несъразмерност на наложените ПОМ и осъществена прекомерна намеса в
правната сфера на дружеството.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че обжалваното Решение № 341/
26.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с решението
ПНПОМ изх. № С200024-023-0003042 от 09.10.2020г., са издадени в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване
целта на закона, като не са налице твърдените от жалбоподателя пороци. Фактическата
и доказателствената обоснованост на наложените предварителни обезпечителни
мерки от гл.т наличието на условията по чл.121, ал.1 от ДОПК и спазването на
изискванията по чл.121, ал.3 от ДОПК и при липсата на което и да е било от
отменителните основания по чл. 197, ал.3 от ДОПК, обуславя извод че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „ТАИС 91“ АД, гр.
Казанлък, следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТАИС - 91“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, кв.
„Индустриален“ № 32, представлявано от Изпълнителния директор Г.М.К., срещу
Решение № 341/ 26.10.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200024-023-0003042 от 09.10.2020г.,
издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА „ТАИС - 91“ АД със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, кв. „Индустриален“ № 32, ЕИК *********,
да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 100 /сто/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 197, ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: