РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 18055
по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 535 ТЗ вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.Л.Б.“ АД твърди, че е носител на вземане
срещу ответницата С.Г.С. в размер на сумата от
21 403.07 евро, която сума е част от друга в размер на 26 209.80 евро,
с която ответницата се е задължила спрямо него по издадения от нея на
23.04.2008 г. запис на заповед. Според ищеца ценната книга била предявена на С.С.
на 12.08.2011 г., като въз основа на менителничния ефект на 19.09.2011 г. на
ищеца били издадени заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 36884/2011 г. по описа на
СРС, ГО, 41 състав, за следните суми: 21 403.07 евро, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението – 26.08.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 837.22 лв. –
разноски в заповедното производство. Срещу заповедта постъпило възражение в
срока по чл. 414 ГПК. Ищецът „А.Л.Б.“ АД (с предишно наименование „А.Л.Е.С.“ АД) сочи, че
записът на заповед е издаден с цел по - бързото събиране на вземанията на
ищцовото дружество в качеството му на лизингодател по сключения с ответната
страна договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне
на собствеността - № 1892 от 23.04.2008 г. в случай на неизпълнение на това
каузално правоотношение; че поради неплащане на лизинговите вноски след
единадесетата такава - с падеж: 05.04.2009 г., лизингополучателката е изпаднала
в забава, за което същата е била лично уведомена с връчените й писма от 19.05.2010 г., 03.06.2010 г. и 19.07.2010 г.,
както и за едностранното прекратяване на договора за лизинг от страна на
лизингодателя поради това обстоятелство. Във връзка с прекратяването на
договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на ответницата, на
основание чл.11 от тази сделка за „А.Л.Б.” АД е възникнало правото на неустойка
в размер на всички оставащи за плащане лизингови вноски по погасителния план -
49 на брой, всяка от които от по 436,83 евро, чиято стойност възлиза общо на
21 404,67 евро; че изпълнението на това вземане се обезпечава от издадения
запис на заповед, част от което - на стойност от 21 403.07 евро, е била
заявена за присъждане в заповедното производство. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство и за заповедното.
Ответницата
С.С. оспорва изцяло предявения
иск по съображения, че процесният запис на заповед обезпечавал задължението
относно вноските по договора за лизинг, а не твърдяната от ищеца неустойка; че
същият не може да претендира едновременно и връщане на автомобила и заплащането
на лизинговите вноски, какъвто бил даденият случай, тъй като това би довело до
неоснователното му обогатяване. Излага в тази връзка, че по ч.гр.д.№ 41366/2010
г. на СРС, ГО, 24 състав била издадена заповед за изпълнение за връщане на
автомобила, като вследствие на възражение, подадено от ответницата по чл. 414 ГПК, било образувано гр.д.№ 9202/2011 г. на СРС, ГО, 24 състав. Твърди на
следващо място, че не са налице
условията на чл.11 от договора за лизинг за пораждането на задължение за
неустойка в тежест на ответницата, тъй като същата никога не е отказвала, както
да придобие вещта, така и да плати лизинговите вноски; че въпреки нейната
изправност лизингодателят е безпокоял същата и й е пречил спокойно да ползва
автомобила - предмет на сделката за лизинг, като е претендирал плащане на
различни суми и е създал хаос в отношенията им, така че тя - като негов
съконтрахент да не знае дължи ли нещо или не. Релевират се доводи и че
определянето на размера на неустойката не означава, че същата се дължи - при
липсата на доказани вреди от страна на лизингодателя; че твърденията на
последния, че ответницата е платила лизинговите вноски само до месец април 2009
г. не отговарят на истината; че след този момент същата е извършила още пет
престирания - на 28.05.2009, г., на 01. 06.2009 г. - 2 бр. и на 03.08.2009 г. -
2 бр., на обща стойност 2 334,56 евро. Ответницата С. излага, че не е
получила писмата на ищцовото дружество във връзка със заявеното от него
едностранно прекратяване на договора за лизинг, както и че дължимите по
договора за лизинг вноски са в много по - малък размер от поддържания от ищеца
такъв, за който това дружество се е снабдило с изпълнителен лист. Не претендира
разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните в
процеса, а и се установява, от писмените доказателства по делото, че на 23.04.2008
г. между „А.Л.Е.С.“ АД (сегашно наименование „А.Л.Б.“ АД) в качеството му на
лизингодател, и ответницата С.Г.С., ЕГН **********, в качеството й на
лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг на моторно превозно
средство с опция за прехвърляне на собствеността с № 1892. Ответницата С.С.
издала за обезпечаване на задълженията по цитирания договор за финансов лизинг,
запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължила да заплати при
предявяването му и на „А.Л.Е.С.“ АД или на негова заповед сумата от
26 209.80 евро. Мястото на плащане е посочено в менителничния ефект като
гр. София, ул.“*********. Издаден е без
протест, с място на издаване гр. София и дата на издаване 23.04.2008 г. Ценната
книга е подписана от издателя. По силата на сключения договор за лизинг
лизингодателят се задължил да придобие от доставчика, посочен от ответницата,
МПС, съгласно описаните в договора параметри, а именно: автомобил Jeep, модел Compass, шаси №*********; двигател
№ BYL048175. Лизингодателят
се задължавал да предостави придобитата вещ за ползване на
лизингополучателя срещу заплащане на възнаграждение от страна на последния,
определено по размер и в срокове съгласно Погасителен план ( Приложение № 1 ),
представляващ неразделна част от договора. Погасителният план е представен по
делото – съдържа 60 на брой месечни лизингови вноски с начислено ДДС, в размер
на всяка вноска от 436.83 евро (за главница и лихва). Датата на влизане в сила на договора е датата
на плащане на първоначалната вноска. Последната, видно от чл. 6 от договора, се
заплаща еднократно и извън посочените по погасителен план 60 бр. месечни
вноски. Независимо, че лизинговата цена е уговорена в евро, плащанията по
договора съгласно т. 7 от същия се извършват в левовата равностойност при
съотношение EUR/BGN 1/1.955830.
В случай на предсрочно прекратяване на
договора за лизинг и отказ на лизингополучателя да придобие собствеността върху
автомобила или да плати дължимите лизингови вноски, той дължи неустойка в
размер на 100% от непогасената част от лизинговата цена на автомобила – т. 11. Досежно лизинговата цена се съдържа
дефиниция в приетите между страните и представени по делото Общи Условия ( ОУ ),
приложими към договори за финансов лизинг, с които Общи условия съгласно т. 18 от
договора ответницата се е запознала и
представляват неразделна част от лизинговото съглашение. По смисъла на
цитираните ОУ лизинговата цена, която се заплаща от лизингополучателя се
формира от цената на която лизингодателят е придобил или ще придобие
лизинговото имущество от доставчика, плюс възнаграждението на лизингодателя, дължимата лихва,
възнаграждението за предоставената опция, в случаите когато е уговорена такава,
данъци и други, когато това е предвидено
в договора. В отношенията между страните лизинговата цена се установява
като дължима главница и начислявана върху нея възнаградителна лихва. Лизинговата
цена включва първоначална и периодични лизингови вноски, конкретизирани по брой
и падеж в Погасителен план. Съгласно Раздел VI от ОУ дължимите застрахователни
премии са за сметка на лизингополучателя, който е задължен да ги плаща през
целия срок на договора. Ответницата се е задължила и да заплаща всички данъци и
такси, дължими за лизинговото имущество и да възстановява на лизингодателя платените от него данъци, такси и застраховки
във връзка с имуществото. Последното е предвидено по ОУ и договор да се предава
на лизингополучателя с приемо –
предавателен протокол. Такъв в представен по делото, подписан е от ответницата С.
и ищцовото дружество на дата 24.04.2008 г. Описана е приетата лизингова вещ:
автомобил Jeep, модел
Compass,
шаси №*********;
двигател
№ BYL048175,
регистрационен номер *********. Представен е регистрационен талон, в който са
вписани посочените данни, като номер на двигателя е писан следния: BYL046175. Съгласно т.10.6.5. от ОУ
лизингодателят може да прекрати лизинговият договор едностранно без
предизвестие когато лизингополучателят е
в забава за плащане на лизингова вноска.
По силата на т.10.7 ОУ във всички случай на прекратяване на договора
лизингодателят запазва платените лизингови вноски, както и правото да
претендира всички неустойки и
обезщетение за причинените вреди и пропуснати ползи. Предвидено е на следващо
място в ОУ – т.8.3, че за обезпечаване на всички вземания на лизингодателя по
договора за финансов лизинг лизингополучателя учредява в полза на лизингодателя
поисканото и одобрено от него обезпечение. По силата на т. 8.5 лизингополучателят
издава в полза на лизингодателят запис на заповед, за сума, включваща
лизинговата цена ведно с дължимите лихви и ДДС, а съгласно т.8.8. във всички
случаи на прекратяване и невръщане на лизинговото имущество лизингополучателят
дължи на лизингодателя цялата лизингова цена, предвидените в договора
неустойки, както и обезщетение за претърпените преки и непосредствени вреди.
Съгласно т. 10.5.2. от ОУ лизинговия договор се прекратява с изтичане на срока.
Последния е сключен за срок от 60 месеца, които съгласно погасителен план
изтичат м.май 2013 г. – падежа на последната 60- та вноска.
Представени са
писма, съответно от дати: 19.05.2010 г.; 03.06.2010 г. и 19.07.2010 г. ,
изходящи от ищцовото дружество и
адресирани до ответницата С.. С първото писмо С.С. е уведомена, че ако до
26.05.2010 г. не погаси цялата сума по просрочените си задължения по договора
за финансов лизинг последния ще бъде едностранно прекратен, при което за ответницата
ще възникне задължението да заплати предвидената в договора неустойка. На
посоченото писмено доказателство в представен от ищеца заверен за вярност
екземпляр не се съдържа отбелязване за получаването му от С.С., но същото писмо
е представено като доказателство от ответницата към отговора на исковата молба,
заверено за вярност с оригинала, поради което съдът приема, че волеизявлението,
обективирано в посочения документ е достигнало до ответната страна. Същата с
депозирания по реда на чл. 373 ГПК допълнителен отговор на искова молба не е
оспорила писмата, макар да твърди, че не ги е получавала, като е заявила доказателствено искане изрично да
бъдат приети като доказателства по делото.
Между
страните не е спорно, че са платени единадесет вноски по погасителен план,
както и първоначалната вноска. Размера на всяка вноска по представения
погасител план е 436.83 евро.
Не са налице данни, установяващи, ответницата
да е върнала лизинговото имущество на ищеца. Налице са твърдения, изходящи от
ответната страна С.С., че е образувано ч.гр.д.№ 41366/2010 г. на СРС, ГО, 24
състав по което била издадена заповед за изпълнение за връщане на автомобила,
като вследствие на възражение, подадено от С. по реда на чл. 414 ГПК, било образувано гр.д.№
9202/2011 г. на СРС, ГО, 24 състав. Представен е изпълнителен лист, издаден в
полза на „А.Л.Б.“ АД срещу С.Г.С., с който последната е осъдена да върне
лизинговата вещ: : автомобил
Jeep, модел
Compass,
шаси №*********;
двигател
№ BYL048175,
регистрационен номер *********, и копие от искова молба по предявен от
заявителя установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване на установено,
че ответницата С.С. дължи връщане на лизинговата вещ. От извършена служебно
справка, за каквато е направено и искане от ответницата, към дата 16.02.2018 г. цитираното исково
производство е висящо и е във фаза „без движение“.
По делото е изслушана съдебно –
счетоводна експертиза ( ССЕ ), чието заключение не е оспорено от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, и което съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. ССЕ установява, че
общият размер на извършените от ответницата плащания по процесния договор за
финансов лизинг възлиза на сумата от 25
480.61 лева, от които 13 093.99 лева – първоначална вноска и
12 687.14 лева – за погасяване на лизингови вноски, застрахователни премии
и местен данък във връзка с ползването на автомобила. Експертизата е взела
предвид документите, предоставени от ищцовото дружество, както и представени от
ответницата платежни нареждания от 28.05.2009 г.; 01.06.2009 г.; 03.08.2009 г.
и 03.08.2009 г. ( л. 56 – л. 60 от делото).
Заповедното дело – ч.гр.д.№ 36884/2011 г. на
СРС, ГО, 41 състав е приложено към настоящото. В кориците му на л. 7 е приложен
оригиналът на запис на заповед, издаден от ответницата с поемател ищцовото
дружество. Ценната книга е с падеж на предявяване, като краен срок е посочена
датата 05.06.2013 г., и е подписана от издателя. Останалите реквизити на
менителничния ефект са обсъдени по – горе. Записът е предявен за плащане на
издателя С.С. на дата 12.08.2011 г. с нотариална покана, рег. № 9061, то. 2,
акт 184 на нотариус В.В., рег. № 320 при НК, с район на действие СРС. Между
страните в процеса не е спорно, че издаването на записа на заповед от
ответницата на 23.04.2008 г. е във връзка с обезпечаване на вземането на
лизингодателя по договора за лизинг. Заповедта за незабавно изпълнение по
заявление на ищеца въз основа на описаната ценна книга, била издадена на
12.09.2011 г. заедно с изпълнителен лист за сумите: 21 403.07 евро, ведно
със законната лихва и 837.22 лева разноски по заповедното производство.
Поканата за доброволно изпълнение била връчена на С.С. на 18.10.2001 г. (разписка
на гърба на поканата на л. 28 от заповедното дело), като в срока по чл. 414 ГПК
длъжницата оспорила заповедта като подала редовно възражение – л. 29 от делото.
С определение от 01.11.2011 г. на заявителя са дадени указания да предяви
установителен иск за вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Указанията са
съобщени на 28.11.2011 г. ( разписка на гърба на съобщение на л. 34 ), а исковата молба е депозирана в едномесечния
преклузивен срок – 28.12.2011 г., вх. № 119805.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Ищецът основава вземането си срещу
ответницата на менителничен ефект- процесният запис на заповед, за който не е
спорно, че има обезпечителна функция за вземанията на „А.Л.Б.“ АД, породени от
каузално правоотношение, възникнало от договор за финансов лизинг на моторно
превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността № 1892 от 23.04.2008
г. Записът на заповед е едностранна,
абстрактна правна сделка, при
която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума
пари. Документ,
който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него.
В процесния случай представения по делото документ е валиден запис на заповед и като такъв е годен да породи посоченото в него задължение,
като ищецът претендира от него сума в
размер на 21 403.07 евро с левова равностойност 41 860.77 лева. Документът
съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл.535 от ТЗ - наименование
„запис на заповед” в текста на документа и на езика на който същият е написан;
падеж (в случая - „на предявяване” съгласно чл. 537 вр.чл.486, ал.1, т.1 ТЗ);
място на плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да
се плати; дата и място на издаване; подпис на издателя. На следващо място процесният запис на заповед
е предявен за плащане на ответницата на 12.08.2011г.– в пролонгирания по
смисъла на чл.487, ал.1 ТЗ срок. От своя страна предявяването на записа на
заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение -
в този смисъл е и т.3 от Тълкувателно Решение № 1 от 28.12.2005 г. по
тълк.д. № 1/2004г., ОСТК, ВКС. Предявяването за плащане се явява предпоставка за поставяне на длъжника в
забава и представлява необходимото съдействие от страна на кредитора за
изпълнение на задължението. Записът на заповед е абстрактна сделка и при нея
основанието за плащане не е елемент на съдържанието, съответно не е условие за
действителност на ефекта. Възприето е с т.17 от Тълкувателно Решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че подлежащото на
изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.
9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или
от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази
хипотеза в производството по чл.422 ГПК, каквото е и настоящото, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение – какъвто спор между страните в настоящото производство няма и чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените
от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му и пр. В настоящата хипотеза е спорно кое
конкретно вземане по каузалното лизингово правоотношение обезпечава
менителничния ефект – за лизингови вноски или за неустойка; допустимо ли е
претендирането на неустойка и връщане на лизинговата вещ, възникнало ли е
задължението за ответницата да заплаща неустойка по смисъла на чл. 11 от
договора, и в частност прекратен ли е същия от ищеца. Съдът намира след анализ
на разпоредбите на ОУ – т.8.3 и т. 8.5,
че одобреното от лизингодателя обезпечение на всички вземания, произтичащи от
договора за финансов лизинг, е именно издаденият от ответницата –
лизингополучател запис на заповед,
поради което същият обезпечава и изпълнението на предвидената в чл. 11 неустойка. От своя страна вземането
за неустойка в размер на 100% от непогасената част от лизинговата цена на
автомобила, възниква в случай на предсрочно прекратяване на договора и отказ на
лизингополучателя да придобие собствеността върху автомобила или да плати
дължимите лизингови вноски. Видно е, че първите две условия са кумулативни,
като неизпълнението на задължението да се погасяват лизинговите вноски е дадено
алтернативно и съставлява самостоятелен факт, пораждащ правото на кредитора да
претендира обезщетение за вредите в размер на 100% от непогасената част от
лизинговата цена на автомобила. Такова неизпълнение в процесния случай не е и
спорно между страните, че е налице – т. е лизингодателят се явява изправна
страна по правоотношението. На следващо място, съгласно т.8.8.ОУ във всички случаи на прекратяване и невръщане
на лизинговото имущество лизингополучателят дължи на лизингодателя цялата
лизингова цена, предвидените в договора неустойки, както и обезщетение за
претърпените преки и непосредствени вреди. В тази връзка и предвид възражението на
ответницата, че едновременното претендиране на неустойка и връщане на
лизинговата вещ би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, следва да се
отбележи следното: От съдържанието на цитираната т.8.8 от ОУ и предвид употребата на съюзът „и“, се
установява, че посочените там вземания за лизингодателя възникват не само при
всяко прекратяване на договора, което може да стане и с оглед на изтичане на
предвидения в него срок, но при кумулативното наличие на другата визирана в
тази точка условие – невръщане на лизинговото имущество. Или след като
автомобилът не е върнат, а лизингополучателят продължава да го ползва без да изпълнява
насрещните си задължения по договора за лизинг, не може да се приеме, че
претендирането на неустойка би обогатило неоснователно кредитора –
лизингодател. Или така договорената неустойка предвид установените в конкретния
казус факти – автомобилът, представляващ лизингова вещ не е върнат на ищцовото
лизингово дружество, не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, не се явява
противна на добрите нрави, за каквото противоречие съдът следи и служебно.
Поради изложеното съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало правото да
претендира уговорената в размер на 100% от непогасените лизингови вноски
неустойка. Що се отнася до другия спорен момент прекратен ли е договора за
лизинг едностранно от ищеца или не, съдът съобразява дадените с т.9 от Тълкувателно Решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно които при разглеждане на иска по чл. 422 ГПК
исковият съд взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право,
и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството – чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо дори и да се приеме, че
не е установено по безспорен начин, че волеизявлението на ищеца за едностранно
прекратяване на договора за финансов лизинг е достигнало до ответницата преди подаване
на заявлението, то към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция договорът е прекратен по право с изтичане на 60-месечния
срок, за който е сключен – чл. 4 от договора и т.10.5.2 от ОУ. При това
положение настоящият състав на съда обосновава, че на основание цитираната по –
горе т.8.8 ОУ – прекратен договор за финансов лизинг и невърната лизингова вещ,
в полза на ищеца се е породило претендираното вземане за неустойка. Искът се
явява доказан в своето основание. Що се отнася до размера му, съдът предвид
доказателствената съвкупност по делото и изслушаната ССЕ, приема за установено,
че ответницата след приспадане на платените от нея вноски в размер на
12 687.14 лв., дължи на ищеца сумата от
29 173.63 лева, чиято равностойност в евро възлиза на
14 916.24 евро. Необходимо е само да се поясни, че база за изчисляване на
посочените суми е именно размера на непогасените лизингови вноски, тъй като
същият е договорен като основа при
изчисляване на точния размер на неустойката. Ето защо искът в останалата му
част за разликата над 14 916.24 евро до пълния претендиран размер от
21 403.07 евро е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид
основателността на главния иск основателна се явява и акцесорната претенция по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавата в размер на
законната лихва върху главницата от 14 916.24 евро, от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 26.08.2011 г.,
до окончателното изплащане.
По разноските:
Съобразно с изхода на спора право на репариране на сторените в производството
разноски има само ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които по представен списък и доказателства към него,
възлизат на сумата от 2037.12 лева-
за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Що се отнася до
разноските в заповедното производство съдът съобразява т.12 на
Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4 /2014г., ОСГТК, ВКС,
съгласно която съдът, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и
относно дължимостта на разноските в заповедното производство като следва да ги
разпредели съобразно с изхода от спора. Предвид изложеното на ищеца – заявител разноските
в заповедното производство следва да
бъдат определени в размер на 583.48 лв.
Ответната страна
не е заявила претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
служебно произнасяне.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.Г.С., ЕГН **********, дължи
на „А.Л.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 14 916.24
евро ( четиринадесет хиляди деветстотин и шестнадест евро и двадесет и
четири евроцента по запис на заповед от
23.04.2008 г., обезпечаващ вземане за неустойка по договор за финансов лизинг
на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността № 1892 от
23.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението
– 26.08.2011 г., до окончателното изплащане, за които суми са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 36884/2011 г. на СРС,
ГО, 41 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за разликата над сумата от 14 916.24 евро до пълния заявен размер от 21 403.07 евро,
ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.С.,
ЕГН ********** да заплати на „А.Л.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 2037.12 лева ( две хиляди тридесет и седем лв.
и дванадесет стотинки ) – разноски за
настоящото производство, и сума в размер
на 583.48 лева ( петстотин осемдесет и три лева и четиридесет и осем
стотинки) – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: