РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Пловдив, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300600550 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимата Ю. Р. В.
срещу присъда №55/01.03.2023г. постановена по НЧХД №1291/2022г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІV–ти наказателен състав.
С Присъда №55/01.03.2023г. постановена по НЧХД №1291/2022г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІV–ти н. с., подс. Ю. Р. В. е призната за
виновна в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК като на осн.
чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност й е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
С горепосочената присъда са уважени предявените срещу подс. Ю. В.
граждански искове за причинени от деянието вреди, както следва:
1. неимуществени вреди в размер на 1000лв. ведно със законната лихва
от датата на увреждането- 16.02.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като до предявения размер от 5000лв. искът е отхвърлен като
неоснователен;
1
2. имуществени вреди в размер на 90лв. ведно със законната лихва от
датата на увреждането- 17.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата Ю. В. е осъдена да заплати на
частния тъжител и граждански ищец сумата от 1155лв. разноски по делото,
както и да заплати сумата от 112.00лв. по сметка на РС-Пловдив
представляваща направени разноски по делото.
Срещу постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от адв.Г.
С.- защитник на подс.Ю.В., с която присъдата се атакува като неправилна и
незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да
бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение В срока по чл.320
ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се
навеждат доводи за неправилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал. Сочи се, че е налице необоснованото игнориране на обясненията
на подсъдимата, показанията на: свид.Р. Г., свид. Ш., свид.А. и свид.К., и
неправилно кредитиране с доверие на твърденията на частния тъжител.
Твърди се, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че
телесното увреждане е причинено от подс. В.. Поддържа се искането
присъдата да се отмени и да се постанови нова присъда, с която подсъдимата
да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.Г.С. поддържа
жалбата си и допълнението към нея. Твърди, че присъдата е неправилна и
немотивирана, като се сочи, че настъпилия конфликт между страните е
преекспониран предвид влошените отношения между частната тъжителка и
свид.Е. Г., чиято роднина е подсъдимата. Излагат се съображения, че
възникналия инцидент е разгледан и по граж.дело №3247/2022г. по описа на
РС-Пловдив, по което е постановено решение, в което изложените и в
настоящото производство факти и обстоятелства са интерпретирани по
различен начин. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Подсъдимата Ю. В. редовно призована за съдебното заседание не се
явява.
В съдебно заседание повереника на частния тъжител и граждански
ищец – адв.Й. моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна в гражданската и наказателната й част предвид събраните по
2
делото доказателства – свидетелски показания, записи на тел.112 и изготвени
експертни заключения. Сочи се, че представеното решение от адв.С. касае
производство развило се между други страни с различен предмет, поради
което и не следва да се взема под внимание от въззивния съд. Претендират се
направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, изразеното от страните в жалбите и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, ПРС е възприел за установена по
несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Ю. Р. В. е родена на ***г. в гр. Ч., живуща в с. М., ул.
***, б., българска гражданка, разведена, с основно образование, учаща,
безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
Частната тъжителка Я. Б. заедно със свид.Е. Й. Г. и детето им
обитавали под наем от 2019г. апартамент находящ се в гр.***. Впоследствие
отношенията им се влошили и те се разделили, поради което и решили да
освободят ползваното от тях жилище.
На 16.02.2022г. следобед тъжителката посетила жилището, за да вземе
от него леглото на детето им. Там заварила подсъдимата Ю. В. и свид.Р. Г. –
майка на свид.Е. Г., които заедно със свид.Й. Г. – баща на свид.Е. Г., също
били дошли да изнесат багаж на последния. Свид.Е.Г.ев заедно с баща си в
този момент били отишли да преместят буса на паркинга пред блока, за да
качат багажа и не се намирали в апартамента.
Тъжителката Б. влезнала в спалнята на жилището, където била
последвана от подс.В., която я упрекнала, че посетила апартамента по
времето, в което и те изнасят багаж, при което тъжителката Б. настояла
подс.В. да напусне жилището. Ядосана подсъдимата ударила шамар в лицето
на пострадалата, която й отвърнала по същия начин. Двете се вкопчили една в
3
друга, като започнали да се бутат и дърпат. В този момент се намесила свид.Р.
Г., която застанала между тях и извела подс. Ю. В. от спалнята. Тъжителката
Б. се обадила по телефона на хазяина си и го уведомила, че в апартамента има
хора, които не са наематели, при което той я препратил към органите на реда.
Тогава Б. се обадила на ЕЕН 112 и съобщила, че била нападната и ударена в
апартамента от подсъдимата, като поискала да бъде изпратена линейка, за да
й окаже първа помощ, но била насочена да посети сама здравно заведение.
Междувременно заключила вратата на спалнята и останала сама в нея.
Известно време след това в жилището се качили свидетелите Е. Г. и Й. Г.,
които разбрали за възникналия конфликт между тъжителката и подсъдимата,
както и че са сигнализирани органите на реда и останали на място до
пристигането им.
Малко по –късно на място пристигнал автопатрул на І-во РУ при ОД на
МВР-Пловдив в състав свидетелите : Д. К., П. А. и В. Ш.. Те разговаряли с
присъстващите и след като се уверили, че конфликта вече бил приключил, а и
били уверени от свид.Й. Г., че той няма да допусне нова разпра, посъветвали
пострадалата, ако има оплаквания, да депозира писмена жалба за случилото
се.
На следващия ден пострадалата посетила отделението по Съдебна
медицина при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД Пловдив, където след като била
прегледана от съдебен лекар и било издадено СМУ № 151/17.02.2022г., в
което било отразено наличие на травматичен оток и кръвонасядане в лява
лицева половина. Малко по-късно тя се върнала и представила допълнителни
медицински документи от офталмологичен преглед, след запознаването с
които съдебният лекар заключил, че е налице контузия на лявата очна
ябълка. Последното било преценено като разстройство на здравето по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие първостепенния съд е назначил и приел
заключението на съдебно медицинската експертиза, от чието заключение се
установява, че на пострадалата Я. Б. Б. е било причинено: травматичен оток и
кръвонасядане в областта на лява околоочна област, контузия на лявата очна
ябълка. Вещото лице е уточнило, че установените травматични увреждания са
причинени от действието на твърд, тъп предмет с ограничена удряща
повърхност и е възможно да са получени по начин и време посочени от
4
тъжителката, а именно на инкриминираната дата, от удар с юмрук.
Контузията на лявата очна ябълка е преценета като разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а останалите травматични увреждания
като причинили болка и страдание, без причиняване на разстройство на
здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. В резултат на причинените
травматични увреждания пострадалата според вещото лице е претърпяла
обичайни за този вид увреждания болки, които следва да са били леки до
умерени по характер. Същите следва да са били най- силни по своя
интензитет непосредствено след причиняването на уврежданията и да са
изчезнали напълно с приключването на оздравителните процеси, което
обичайно е в рамките на около 1-2 седмици, при нормален ход на
възстановителните процеси.
Назначена е и допълнителна съдебно медицинска експертиза, според
чието заключение на пострадалата Я. Б. Б. е било причинено: травматичен
оток и кръвонасядане в областта на лява околоочна област, контузия на
лявата очна ябълка. Вещото лице е посочило, че установените травматични
увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет с ограничена
удряща повърхност и е възможно по начин и време да са получени от удар с
юмрук или отворена човешка длан при взаимна позиция – лице в лице и удар
нанесен с дясната ръка. Останалите травматични увреждания са причинили
болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК. В резултат на причинените травматични увреждания
пострадалата е претърпяла обичайни за този вид увреждания болки, които
следва да са били леки до умерени по характер. Същите следва да са били
най- силни по своя интензитет непосредствено след причиняването на
уврежданията и да са изчезнали напълно с приключването на оздравителните
процеси, което обичайно е в рамките на около 1-2 седмици, при нормален ход
на възстановителните процеси. Вещото лице е посочило, че е нямало загуба
на зрението, което да е в резултат на получените травматични увреждания.
Възприетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС-
Пловдив, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за
достоверни, кои не и защо.
Правилно ПРС е кредитирал с доверие показанията на свидетеля Р. Г. и
5
частично обясненията на подс.Ю.В., в частта че е ударила шамар на
пострадалата при възникналия между нея и пострадалата Б. конфликт, които
се подкрепят от показанията на свид. П. Б., свид.Й.Г., свид.Е.Г. и свид. Й. Б..
Доказателство за възникнал конфликт са и показанията на свид. П.А., който
заедно с колегите си свид. В.Ш. и свид. Д.К. са били изпратени за
разрешаването му след обаждането на пострадалата на тел.112. Eто защо и не
се възприема за основателно възражението на защитата, че е игнориран част
от доказателствения материал, доколкото посочените по- горе гласни
доказателства са хронологично последователни, взаимодопълващи се и
еднопосочни и в своята корелативна връзка сочат, че подсъдимата е нанесла
шамар на пострадалата, в резултат на което е настъпило инкриминираното
телесно увреждане.
Обосновано са ценени с доверие заключенията на съдебно
медицинската и допълнителната съдебно медицинска експертиза, които
установяват механизма на причиняване на телесното увреждане.
Настоящият съдебен състав не възприема тезата на адв.С., че следва
събрания по настоящото дело доказателствен материал да се съпостави
анализирания такъв в Решение № 595/10.02.2023г. по гр.дело № 3247/2022г.
по описа на РС-Пловдив. От една страна представеното пред въззивния
състав решения няма отбелязване да е влязло в сила, същото не и подписано,
а от друга то касае съдебно производство с предмет домашно насилие, между
различни страни от конституираните в настоящото производство, поради
което и не може да се приеме, че има задължителна сила за настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка се налага правния извод,
че правилно е приложен и съответния на нея материален закон, като
първоинстанционният съд е приел, че подс.Ю. Р. В. е осъществила от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 130 ал. 1 от НК като на 16.02.2022г. в гр.Пловдив е причинила на Я. Б.
Б. лека телесна повреда, изразила се в контузия на лявата очна ябълка, което е
довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Законосъобразно първостепенният съд е приел, че подсъдимата е
осъществила изпълнителното деяние като е нанесла удар с отворена ръка на
пострадалата, с което е нарушила телесния й интегритет и й е причинила
описаното по- горе телесно увреждане.
6
От субективна страна обосновано е прието, че престъплението е
извършено умишлено, при това с пряк умисъл като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала неговите
общественоопасни последици.
Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието
на подсъдимата. Обосновано като смекчаващи вината обстоятелства по
отношение на подс. В. са приети чистото й съдебно минало, добрите
характеристични данни, трудовата и семейна ангажираност и не са отчетени
отегчаващи вината обстоятелства. Изложените по – горе обстоятелства
законосъобразно са обусловили с оглед и предвидената санкция на
престъплението визирано в нормата на чл.130 ал.1 от НК, че подсъдимата
следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание в минимален размер от 1000лева. Така
определеното наказание настоящия съдебен състав приема като отговарящо
на обществената опасност на деянието и дееца и на целите визирани в чл.36
от НК.
Обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че
предявените от тъжителката Я. Б. граждански искове срещу подсъдимата са
основателни, като изложените съображения относно определяне размера на
имуществените и неимуществените вреди са обосновани и обстойни и се
споделят напълно от съдебния състав, поради което и няма да се преповтарят.
ПРС се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от
НПК, относно направените по делото разноски, поради което и не се налага
изменение на присъдата в тази й част.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за нейната отмяна. и изменение, поради което трябва да
се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Пред настоящата инстанция са направени разноски от частния тъжител
и граждански ищец за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв, които
съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени в
тежест на подсъдимата. Подсъдимата Ю. Р. В. следва да се осъди да заплати
и сумата от 6лв. държавна такса за образуване на делото пред въззивната
7
инстанция.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 55/01.03.2023г., постановена по НЧХД №
1291/2022г. по описа на ПРС, ХІV –ти н.с.
ОСЪЖДА Ю. Р. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Пловдив, държавна такса в размер на 6лв. за образуване на
въззивното производство.
ОСЪЖДА Ю. Р. В. да заплати на Я. Б. Б. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8