Решение по дело №3495/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, … декември 2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 3495 по описа за 2017 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т.1 ТЗ.

Постъпила е искова молба от „С.*“ ЕООД срещу И.А. и „Т.А.“ ООД(н), в която се твърди, че ответникът И.А. няма вземане по отношение на другия ответник „Т.А.“ ООД/н/, ЕИК *****и това е така, тъй като правопораждащият ЮФ на предявеното вземане - договори за цесия от 22.07.2011 година и от 28.04.2012 година не са произвели своя транслативен ефект.Това е така, защото към момента на прехвърляне на процесното вземане, същото вече е била прехвърлено на друг правен субект - Д.Р.П., на 20.06.2011 година. Това е така защото в молбата, с която са предявени вземанията от страна на И.А. се твърди, че „Работно колело“ ООД е предоставило заем на „Т.А.“ ООД общо в размер на 260 000лева, към 22.07.2011г. този заем не е погасен и „Работно колело“ ООД е прехвърлило вземането си на К.Б.К. с подписване на тристранно споразумение от 22.07.2011г.; на 28.04.2012г. К.К. прехвърля част от вземането си спрямо „Т.А.“ ООД в полза на И.А.; на 22.05.2012г. е подписано споразумение между „Т.А.“ ООД и И.А., с което длъжникът се задължава да издаде запис на заповед в полза на А. за сумата от 76 000лева като обезпечение на задължението; на 23.11.2012г. в полза на А. е издаден изпълнителен лист.

Ищецът твърди, че транслативният ефект на тези прехвърляния не е настъпил, защото основното вземане, произтичащо от договор за заем, предоставен от „Работно колело“ ООД на „Т.А.“ ООД е било прехвърлено на Д.Р.П. на 20.06.2011г. и с това прехвърляне „Работно колело“ е загубило вземането си към „Т.А.“ ООД. Следователно, „Работно колело“ ООД не е имало вземане към „Т.А.“ ООД към момента, когато е сключено споразумението с К.К. и последният не е придобил вземане. Това означава, че към 28.04.2012 година не е могъл да го прехвърли на И.А..

При условие на евентуалност, ако съдът не приеме тази теза, то твърди, че договорът за цесия от 22.07.2011г. е нищожен: поради липса на основание; договорът за цесия е симулативна сделка - твърди абсолютна симулация; нищожност, основаваща се на нормата на чл. 40 ЗЗД- сключено във вреда на представлявания. Оспорва датата на сделката. Твърди, че записът на заповед и цесията са свързани сделки, като издадената заповед за изпълнение не е стабилизирана, защото по нея не е проведено производство по чл. 422 ГПК. Моли съда да признание за установено по отношение на ответниците, че дружеството не дължи на И.А. сумата от 93 194, 55лв общо.

В срока за отговор ответникът ТД - отговор е дал ликвидаторът на дружеството Г.Д.. В отговора се съдържат твърдения, че претенцията е допустима, но неоснователна. Твърди се, че в производството по несъстоятелност ответникът И.А. е представил три броя договори за цесия, както следва: от 20.06.2011г., от 27.04.2011г. и от 18.05.2011 година, с които „Работно колело“ ООд прехвърля на праводателя на И.А., К.К. свое вземане в общ размер от 220 000лева. Д.П.е с неприето вземане за същата сума, претендирана на същото основание.

С допълнителна искова молба от 21.02.2018 година ищецът „С.*“ ЕООД оспорва твърденията на ответника - ТД.Твърди, че тези твърдения не кореспондират с фактите и по същество представляват нови тези за възникване на основанието на вземането, които се различават от твърдените факти, въз основа на които е прието вземането на А. от синдика. Оспорва въведените твърдения и представените доказателства

В срока за отговор ответникът И.А. депозира такъв с вх.№49854/10.04.2018 година.

В този отговор оспорва допустимост и основателност на предявения отрицателен установителен иск.

От фактическа страна излага следното: на 28.04.2012 година е придобил вземане въз основа на договор за цесия, сключен с К.К., съдружник и управител на „Т.А.“ ООД. Ответникът А. твърди, че е заел на К.К. сумата от 15 000 евро и вместо да му върне тази сума К. му прехвърлил свое вземане спрямо „Т.А.“ ООД, в размер на 70 000 лв. Ответникът А. разбрал, че тази сума К. е предоставил на „Работно колело“ ООД, за да я внесе това дружество в „Т.А.“ ООД. Последвало е прехвърляне на тази сума неколкократно, но за цесията „Т.А.“ е получило уведомление на 30.04.2012 година. На 22.05.2012 година това дружество е издало на А. запис на заповед с падеж 02.10.2012 година за сума от 76 000лв. А. твърди, че надлежно е предявил ценната книга за плащане, но не получил такова от дружеството. По тази причина е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено изцяло от съда и е останало неоспорено от длъжника „Т.А.“ ООД (гр.д.№51214/2012г. на СРС, 48-ми състав). Въз основа на издадения изп. лист е образувал изпълнително дело№5 и се присъединил по изп.дело№//2013г. по описа на ДСИ Д., PC - Разлог. В резултат на частично изпълнение по тези дело, дългът на дружеството е намалял до размера, предявен в това производство.Твърди, че длъжникът му никога не е оспорил вземането.

По отношение на споразумението с Д.П..

Д.П.е предявил вземане, което е включено в списъка на неприети вземания от синдика на дружеството и възражението му в тази насока е оставено без уважение с определение №7371/08.12.2017 година, постановено от съда по несъстоятелността. В отговора си този ответник твърди, че Д.П.не е предоставял услугите си на „Т.А.“ ООД и липсват доказателства за изпълнение на договора, представен от ищеца; това споразумение и неговото представяне е ирелевантно за настоящия спор; договорът за цесия не е породил правно действие, тъй като К.К. е придобил процесните вземания от „Работно колело“ ООД на дати, които предхождат това споразумение; Д.П.през този период не е изявявал претенции, не е отправил покана за плащане, не е завел иск, а е неглижирал вземане в размер на 220 000лева, както и вземане в размер на 100 00лева от 2006 година към настоящия момент; няма и логика ищецът да се позовава на вземания, които принадлежат на П., лице, чието качество на кредитор е отречено.

По отношение на твърденията на ищеца за симулативност- ответникът А. твърди, че прилага платежни нареждания от К.К. към „Работно колело“ ООД, като парите по заемите са превеждани по банков път, а тези доказателства установяват, че сумата от 220 00лева реално са постъпили в патримониума на „Работно колело“ ООД от платеца К., тази сума е преведена на „Т.А.“ ООД и че същата сума е прехвърлена на К.К., а той я прехвърля на настоящия ответник А. сума, за която ответникът е престирал 15 000 евро.

Оспорва твърдението за нищожност на основание чл.40 ЗЗД- твърди, че споразумението от 22.07.2011 година, сключено от „Работно колело“ ООД, „Т.А.“ ООД и К.К., е установителен договор.Същото няма вредоносен резултат на „Т.а.“ ООД предвид това, че само се сменя кредиторът на дружеството; атакуваните сделки не са обективно неизгодни за дружеството; липсва и оспорване на факта на предоставянето на заема от длъжника; дори и да се приеме, че тези сделки са увреждащи, то настоящият ищец няма право да се позове на недействителността, защото това не е обикновена нищожност; ако дружеството е било увредено от своя управител, то редът за защита е различен от избрания. Излага доводи по доказателствения материал и прави доказателствени искания.

В своя допълнителен отговор ответникът „Т.А.“ ООД/н/ заявява, че споразумението от 22.07.2011 година обобщава извършените между „Работно колело“ ООД и „Т.А.“ ООД сделки и договори за цесия и уточнява извършените цесии, имащи погасителен ефект спрямо задължението на „Работно колело“ ООД по договор за заем към К.К., в лично качество. Излага доводи.

Конституираният от съда като страна в производството синдик на „Т.А.“ ООД взема становище, че искът на ищеца е допустим, но неоснователен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 25.02.2005 г. И.А. и К.К. са сключили договор, по силата на който първият дава паричен заем на втория в размер на 15 000 евро за срок от 5 г. с цел инвестиция в земя в гр. Банско. Документът има характерът и на разписка, са посочили в него страните и са удостоверерили с подписите си предаването на сумата.

На 01.02.2006 г. „Т.А.“ ООД и Д.Р.П. са сключили споразумение, с което търговското дружество възлага на физическото лице да посредничи при продажбата на недвижими имоти, находящи се в комплекс „Шале Ку-ку-ряк“ в гр. Банско. За извършената работа по договора посредникът възложителят се задължава да заплати на агента възнаграждение в размер на 5% от стойността на всяка сделка за продажба на недвижими имоти, сключена с негово посредничество, но не по-малко от 10 000 паунда за всяка продажба. Възнаграждението следва да бъде заплатено в срок до 10 дни след като „Т.А.“ ООД и купувачът подпишат предварителен договор и при получаване на авансово плащане от страна на „Т.А.“ ООД в съответствие с предварителния договор.

По делото е представена счетоводна справка, изготвена от счетоводителя М.З., за периода 2006 г. – 2012 г., съгласно която през 2007 г. К.К. е изтеглил и прихванал суми от „Т.А.“ ООД в размер на 41 860 лв., като е внесъл обща сума в размер на 163 000 лв. За 2008 г. изтеглените и прихванатите суми от К.К. в сметките на дружеството е в размер на 206 455,17 лв., за 2009 г. – 454 732,61 лв., за 2010 г. – 377 475,59 лв., за 2011 г. – 202 500 лв., за 2012 г. – 8514,82 лв., а общата сума на постъпленията за 2008 г. са в размер на 87 990 лв., за 2009 г. – 15 391,56 лв., за 2010 г. – 96 000 лв., за 2011 г. – 20 000 лв.

По делото са представени и оборотни ведомости за цялата 2011 г. за дългосрочния заем на К.К. с общ оборот по партидата в размер на 259 955 лв., както и за предоставените заеми на „Т.А.“ ООД с обща стойност 260 000 лв.

На 26.04.2011 г. К.К. предоставя заем на „Работно колело“ ООД в размер на 220 000 лв. със срок за връщане на сумата преди края на финансовата 2015 г. при 0 % годишна лихва. По делото е представено преводно нареждане от същата дата за превод на сума в размер на 100 000 лв. от заемодателя на заемоприемателя. Видно от извлечението от банкова сметка *** „Работно колело“ ООД в „Райфайзенбанк (България) ЕАД“ посочената сума действително е постъпила по нея.

На 27.04.2011 г. К.К. подписва споразумение с „Работно колело“ ООД и „Т.А.“ ООД. По силата на постигнатото съгласие К.К., в качеството си на управител на „Работно колело“ ООД и съдружник в това дружество, предоставя на същото паричен заем в размер на 100 000лева, платена с банков превод на 26.04.2011 година. По силата на това споразумение „“РАБОТНО КОЛЕЛО“ ООД е предоставило същата сума (100 000лева) в заем на „Т.А.“ ООД с банков превод на 27.04.2011 година. Съобразно постигнатото между страните съгласие „Работно колело“ ООД прехвърля на К.К. лице вземането си от „Т.А.“ ООД в размер на 100 000 лв. за цена в същия размер, която ще бъде платена чрез прихващане с дължимата от „Работно колело“ ООД на К.К. сума по договора за заем от 26.04.2011 г. Дружеството заемополучател„Т.А.“ ООД се задължава да върне заемната сума в срок до 31.12.2011 г. на К.К..

На 27.04.2011 г. „Работно колело“ ООД е превел по договор за заем на „Т.А.“ ООД сума в размер на 100 000 лв. Тази транзакция се потвърждава и от извлечението от банкова сметка *** „Работно колело“ ООД в „Райфайзенбанк (България) ЕАД“.

На 12.05.2011 г. К.К., видно от вносна бележка, е превел по банков път сума в размер на 20 000 лв. на „Работно колело“ ООД като вноска по директорски кредит.

На 18.05.2011 г. К.К. подписва споразумение с „Работно колело“ ООД и „Т.А.“ ООД. Съобразно това споразумение К.К., в качеството си на управител и на съдружник в „Работно колело“ ООД предоставя на последното заем (с банков превод от 12.05.2011г.) в размер на 19 985лева, а „Работно колело“ ООД предоставя на „Т.А.“ ООД същата сума в заем, с банков превод от 12.05.2011 година. Страните са се споразумели, че „Работно колело“ ООД прехвърля възмездно на К.К. вземане в размер на 20 000лева, което има срещу „Т.А.“ ООД за сумата от 19 985левау срещу цена от 19 985лева, платима чрез прихващане срещу дължимата от „Работно колело“ ООД на К.К. сума по договора за заем в размер на 19 985лева. „Т.А.“ ООД поема задължение да върне на К.К. сумата от 20 000лева в срок до 31.12.2011 година.

На 13.06.2011 г. К.К. подписва споразумение с „Работно колело“ ООД и „Т.А.“ ООД. По силата на това споразумение страните признават следните факти, че К.К. като съдружник и управител на „Работно колело“ ООД е предоставил на това дружество заем в размер на 100 000лв, платени с банков превод на 13.06.2011 година. „Работно колело“ ООД е предоставило на „Т.А.“ ООД заем в размер на 100 000лева, платени по банков път на 13.06.2011 година. По силата на постигнатото съгласие „Работно колело“ ООД е прехвърлило на К.К. вземането си по договора за заем в размер на 100 000лева, срещу цена от 100 000лева, платима чрез прихващане на дължимата от „Работно колело“ ООД заемна сума по договор за заем.

На 20.06.2011 г. „Т.А.“ ООД и „Работно колело“ ООД от една страна, в качеството на солидарни длъжници и Д.П., в качеството на кредитор, са подписали споразумение, с което „Т.А.“ ООД признава, че има задължение към П. лице в размер на 100 000 паунда с левова равностойност – 222 380 лв, представляващо комисионно възнаграждение по сключено между тях споразумение от 01.02.2006 г. Страните признават за безспорно, че по силата на договор за встъпване в дълг от 23.05.2011г. „РАБОТНО КОЛЕЛО“ ООД е придобило качество на солидарен длъжник спрямо П. за погасяване на горепосоченото задължение от 100 000 паунда. В тази връзка „Работно колело“ ООД за погасяване на задължението на другото дружество прехвърля в полза на кредитора свое парично изискуемо вземане към „Т.А.“ ООД в общ размер от 220 000 лв. С цесията страните признават отношенията помежду им за уредени изцяло и никоя от страните няма претенция за разликата между двете вземания.

На 30.06.2011 г. К.К. предоставя заем на „Работно колело“ ООД в размер на 20 000 лв. със срок за връщане на сумата преди края на финансовата 2015 г. при 0 % годишна лихва. По делото е представено вносна бележка от същата дата за превод на сума в размер на 20 000 лв. от заемодателя на заемополучателя. Видно от извлечението от банкова сметка *** „Работно колело“ ООД в „Райфайзенбанк (България) ЕАД“ посочената сума действително е постъпила по нея, но в размер на 19 985 лв.

На 20.07.2011 г. К.К. предоставя заем на „Работно колело“ ООД в размер на 20 000 лв. със срок за връщане на сумата преди края на финансовата 2015 г. при 0 % годишна лихва. По делото е представено вносна бележка от същата дата за превод на сума в размер на 20 000 лв. от заемодателя на заемоприемателя. Видно от извлечението от банкова сметка *** „Работно колело“ ООД в „Райфайзенбанк (България) ЕАД“ посочената сума действително е постъпила по нея, но в размер на 19 985 лв.

На 22.07.2011 година е сключено споразумение между К.Б.К. от една страна, в качеството му на заемодател и от друга страна „Работно колело“ ООД и „Т.А.“ ООД като заемател, с установителна част, на което се приема, че К.К. в качество на съдружник и управител на „Работно колело“ ООД е предоставил на дружеството паричен заем в общ размер на 259 955лева, както следва: сумата от 100 000лева, предоставена с банков превод по сметка на дружеството на 26.04.211г.; сумата от 19 985лева, предоставена с банков превод по сметка на дружеството на 12.05.2011 г.; сумата от 100 000лева, предоставена с банков превод по сметка на дружеството на 13.06.2011 г.; сумата от 19 985лева, предоставена с банков превод от 30.06.2011г. по сметка на дружеството и сумата от 19 985лева, предоставена с банков превод от 20.07.2011г. по сметка на дружеството;

„Работно колело“ ООД е предоставило на „Т.А.“ ООД заем в общ размер на 260 000лева, както следва: сумата от 100 000лева, предоставена с банков превод от 27.04.2011г. по сметка на дружеството; сумата от 20 000лева, предоставен с банков превод от 18.05.2011година по сметка на дружеството; сумата от 100 000лева, предоставена по сметка на дружеството с банков превод от 13.06.2011г.; сумата от 40 000лева, предоставена по сметка на дружеството на 21.07.2011 г.

Предвид тези констатации дружеството „Работно колело“ ООД прехвърля на К.К., възмездно, вземането си спрямо „Т.А.“ ООД от 260 000лева, срещу цена от 259 955лева, платима чрез прихващане срещу дължимата от „Работно колело“ ООД заемна сума на К.К., по договора за паричен заем в общ размер на 259 955лева, с оглед на което задължението на „Работно колело“ ООД по заемното правоотношение с К. се погасява.

От своя страна „Т.А.“ ООД потвърждава задължението си към К.К., като поема задължение да върне заетата сума до 31.12.2011 година, ведно със законната лихва за периода от предоставяне на всяка отделно сума до окончателното и заплащане.

На 28.04.2012 година К.К. и настоящият ответник И.А. сключват договор за цесия, по силата на който К.К., в качество на цедент, прехвърля на И.А., в качество на цесионер свое вземане спрямо „Т.А.“ ООД в размер на 70 000лева, формирано на база споразумение на К. с „РАБОТНО КОЛЕЛО“ ООД – договор за цесия от 22.07.2011 година, а именно: сума от 20 000лева, предоставена с банков превод по сметка на „Т.А.“ ООД на 18.05.2011г.; сума от 10 000лева, предоставена с банков превод от 13.06.2011година и сумата от 40 000лева, предоставена на дружеството с банков превод от 21.07.2011година, ведно със законната лихва за периода от датата на предоставяне на всяка отделна сума. Страните са се съгласили, че заедно с прехвърлените вземания в патримониума на цесионера преминават всички принадлежности, привилегии, обезпечения, изтекли лихви и др. Цената на това вземане страните са уговорили да е сумата от 15 000евро, платима от цесионера чрез прихващане срещу дължимата му от цедента К. сума по паричен заем в размер на 15 000евро. В резултат на това прихващане задължението на К. спрямо А. се счита погасена изцяло.

С уведомление на 30.04.2012 г. цедентът е уведомил длъжника по прехвърленото вземане „Т.А.“ ООД за извършената цесия и новия титуляр на вземането.

На 22.05.2012 г. „Т.А.“ ООД и И.А. са сключили споразумение във връзка с изпълнение на задълженията, възникнали за страните по процесния договор за цесия от 28.04.2012 г. Търговското дружество се е задължило да издаде запис на заповед в полза на И.А., за сумата от 76 000 лв. с падеж 02.10.2012 г. за обезпечаване на задълженията му към И.А.. По делото е представен и записът на заповед, издаден от 22.05.2012 г. от „Т.А.“ ООД и предявен и приет за плащане на 03.10.2012 г.

На 29.10.2012 година в СРС постъпва заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК от И.А., срещу „Т.А.“ ООД, ЕИК *****за сумата от 76 000лева на основание запис на заповед, издаден от длъжника за тази сума, с падеж 02.10.2012 година, която ценна книга е издадена на 22.05.2012 година и предявена и приета за плащане на 03.10.2012 година. Въз основа на това, на 23.11.2012 г. СРС, I ГО, 48 с-в, е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сума в размер на 76 000 лв., лихва в размер на 1 520 лв. и разноски по делото в размер на 1 520 лв. въз основа на процесния менителничен ефект от 02.10.2012 г. Видно от представената покана за доброволно изпълнение е образувано изпълнително производство по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист за събиране на посочените в тях суми.

С протокол от 05.08.2013 г., по изп.дело №8/2013 г. по описа на СИС съдебен изпълнител от СИС към РС - гр. Разлог е извършил разпределение на постъпления от проведена от него публична продан на недвижими имоти, собственост на ответника „Т.А.“ ООД, като на И.А. са разпределени суми в размер на 13 361,67 лв. за погасяване на вземането му срещу длъжника. Съобразно този протокол останалото непогасено вземане на взискателя А. е в размер на 65 288,71 лева.

На 05.11.2013г. между Д.Р.П. и „Т.А.“ ООД се сключва уравнителен протокол – споразумение за окончателно уреждане на отношенията.

Съобразно обективираното в този документ, с оглед на съществуващо непогасено вземане на П. спрямо „Т.А.“ ООД вземане в размер на 100 000 паунда комисионно възнаграждение по сключено споразумение от 01.02.2006г. и прехвърлено вземане от „РАБОТНО КОЛЕЛО“ ООД на П. вземане спрямо „Т.А.“ ООД в размер на 220 000лева, съгласно споразумение от 20.06.2011г., към момента на подписване на този протокол П. не се е удовлетворил от цедираното в негова полза вземане, поради липса на парични средства у „Т.А.“ ООД. Поради това дружеството се е задължило в срок до 31.12.2013г. да предприеме необходимите правни и фактически действия и да прехвърли на П. собствеността по отношение на описания в чл.3, ал.1 недвижим имот. При забава в изпълнението на това задължение дружеството е поело задължени да заплати на П. неустойка в размер на 0,01% на ден от стойността на цедираното вземане за всеки ден забава, но не по-малко от 10% от стойността на вземането. В случай на пълно неизпълнение на това задължение дружеството е поело задължение да му заплати неустойка в размер на 50 000 лева. Страните са се съгласили, че със сключване на окончателен договор за покупко-продажба на описания имот при уговорените условия, ще считат своите отношения за изцяло уредени.

С решение от 29.01.2018 г. на СГС, ТО, VI-18, постановено по т.д. № 1666/2017 г. „Т.А.“ ООД е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му. В тази част първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила на 02.08.2018 г. С решение от 01.11.2018 г. на САС, ТО, 3 с-в, по т.д. № 2004/2018 г., влязло в сила на 14.11.2018 г., е определена за начална дата на неплатежоспособността на „Т.А.“ ООД – 31.12.2016 г.

С определение № 7371 от 08.12.2017 г. на СГС, ТО, VI-18, по т.д. № 1666/2017 г. са разгледани възраженията, подадени срещу списъците на приети и неприети вземания на кредиторите на „Т.А.“ ООД. Отхвърлено е възражението на Д.П.срещу неприемането на вземането му в размер на 220 000 лв., произхождащо от споразумението за окончателно уреждане на отношенията му с длъжника в несъстоятелност от 05.11.2013 г. Отхвърлено е възражението на ищеца в настоящото производство срещу приемането на вземанията на К.К. от „Т.А.“ ООД в размер на 343 125,54 лв.

По делото е представен заверен препис от протокол от проведено о.с.з. по т.д.№5/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-12 състав, обективиращо определение на съда за прекратяване на делото, поради отказ от иска от страна на ищеца. Съдът е направил служебно справка по това дело, от която се установява, че ищец по този иск е Д.(Д.) П., положителният установителен иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване съществуване на вземане на този ищец спрямо ответника „Т.А.“ ООД в размер на 220 000лева, произтичащо от уравнителен протокол-споразумение за окончателно уреждане на отношения от 05.11.2011г., сключен във връзка с погасяване на парично задължение на дружеството към П. от неизплатено комисионно възнаграждение в размер на 100 000британски паунда и произтичащо от споразумение от 20.06.2011г., по силата на което му е прехвърлено вземане на „Работно колело“ ООД. Прекратителният акт на съда е потвърден с определение, постановено по в.гр.д.№5778/2018г. от състав на САС, влязло в сила на 12.06.2018г.

Съгласно заключението на вещото лице Р.Р.С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че: 1. на 26.04.2011 г.. от банкова сметка ***: ***н К. е излъчена/ платена сума в размер на 100 000,00 лв. по банкова сметка ***: *** „Работно колело“ ООД, с основание на превода: „директорски заем“, съгласно представеното платежно нареждане с печат на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Съгласно банково извлечение от разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „Работно колело“ ООД се констатира, че по сметката е получена сумата от 100 000 лв. с наредител К.К.. Получената сума е осчетоводена като получен заем от К.К. със следното счетоводно записване: Дебит на сметка 503 - Разплащателна сметка в лева срещу кредита на сметка 493/1 - Разчети със собственици - на сумата 100 000 лв., с отразена дата на осчетоводяване 26.04.2011 г. На дата 27.04.2011 г., от разплащателна сметка с IBAN: *** „Работно колело“ ООД е платена сума в размер на 100 000 лв. по банкова сметка ***: *** „Т.А.“ ООД, с основание на превода: „ПО Д-Р ЗА ЗАЕМ“ съгласно представено банково извлечение от сметката на „Работно колело“ ООД. Сумата е получена по банковата сметка на „Т.А.“ ООД с IBAN: ***.04.2011 г„ съгласно представено банково извлечение от сметката на „Т.А.“ ООД. Плащането на сумата е осчетоводено при „Работно колело“ ООД като предоставен заем на „Т.А.“ ООД със следното счетоводно записване: Дебит на сметка 159/1 - Други заеми срещу кредита на сметка 503 - Разпл. сметка в лева - на сумата 100 000 лв., с отразена дата на осчетоводяване 27.04.2011 г.

Съгласно заключението на 12.05.2011 г„ по банкова сметка ***: *** „Работно колело“ ООД е внесена сума в размер на 20 000 лв. с вносител К.Б.К., с основание на превода: „директорски кредит“, съгласно представената вносна бележка с печат на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Съгласно банково извлечение от разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „Работно колело“ ООД се констатира, че по сметката е получена сумата от 20 000 лв. с вносител К.К..

Според вещото лице на 13.06.2011 г., от банкова сметка ***: ***н К. е излъчена/платена сума в размер на 100 000 лв. по банкова сметка ***: *** „Работно колело“ ООД, с основание на превода: „директорски кредит“, съгласно представеното платежно нареждане с печат на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Съгласно банково извлечение от разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „Работно колело“ ООД се констатира, че по сметката е получена сумата от 100 000 лв. с наредител К.К.. Получената сума е осчетоводена като получен заем от К.К. със следното счетоводно записване: Дебитна сметка 503 - Разплащателна сметка в лева срещу кредита на сметка 493/1 - Разчети със собственици - на сумата 100 000 лв., с отразена дата на осчетоводяване 13.06.2011 г. На дата 13.06.2011 г., от разплащателна сметка с IBAN: *** „Работно колело“ ООД е платена сума в размер на 100 000 лв. по банкова сметка ***: *** „Т.А.“ ООД, с основание на превода: „КРЕДИТ ПО ДОГОВОР“, съгласно представено банково извлечение от сметката на „Работно колело“ ООД. Сумата е получена по банковата сметка на „Т.А.“ ООД с IBAN: ***.06.2011 г., съгласно представено банково извлечение от сметката на „Т.А.“ ООД. Плащането на сумата е осчетоводено при „Работно колело“ ООД като предоставен заем на „Т.А.“ ООД със следното счетоводно записване: Дебит на сметка 159/1 - Други заеми срещу кредита на сметка 503 - Разпл. сметка в лева - на сумата 100 000лв., с отразена дата на осчетоводяване 13.06.2011 г. Получената сума е осчетоводена като получен заем от К.К. със следното счетоводно записване: Дебитна сметка 503 - Разпл. сметка в лева срещу кредита на сметка 493/1 - Разчети със собственици - на сумата 19 985,00 лв., с отразена дата на осчетоводяване 12.05.2011 г.

От експертизата се установява, че на дата 18.05.2011 г. от разпл. сметка с IBAN: *** „Работно колело“ ООД е платена сума в размер на 20 000 лв. по банкова сметка ***: *** „Т.А.“ ООД, с основание на превода: „ЗАХРАНВАНЕ', съгласно представено банково извлечение от сметката на „Работно колело“ ООД. Сумата е получена по банковата сметка на „Т.А.“ ООД с IBAN: ***.05.2011 г., съгласно представено банково извлечение от сметката на „Т.А.“ ООД. Плащането на сумата е осчетоводено при „Работно колело“ ООД като предоставен заем на „Т.А.“ ООД със следното счетоводно записване: Дебит на сметка 159/1 - Други заеми срещу кредита на сметка 503 - Разплащателна сметка в лева - на сумата 20 000,00лв., с отразена дата на осчетоводяване 18.05.2011 г.

Видно от заключението по експертизата на 30.06.2011 г. по банкова сметка ***: *** „Работно колело“ ООД е внесена сума в размер на 20 000 лв., с вносител К.Б.К., с основание на превода: „директорски кредит“, съгласно представената вносна бележка с печат на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Съгласно банково извлечение от разпл. сметка в лева с IBAN: *** „Работно колело“ ООД се констатира, че по сметката е получена сумата от 20 000,00 лв. с вносител К.К.. Получената сума е осчетоводена като получен заем от К.К. със следното счетоводно записване: Дебит на сметка 503 - Разпл. сметка в лева срещу кредита на сметка 493/1 - Разчети със собственици - на сумата 19 985 лв., с отразена дата на осчетоводяване 30.06.2011 г.

Вещото лице е дало становище, че на 20.07.2011 г., по банкова сметка ***: *** „Работно колело“ ООД е внесена сума в размер на 20 000 лв., с вносител К.Б.К., с основание на превода: „директорски кредит“, съгласно представената вносна бележка с печат на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Съгласно банково извлечение от разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „Работно колело“ ООД се констатира, че по сметката е получена сумата от 20 000 лв. с вносител К.К.. Получената сума е осчетоводена като получен заем от К.К. със следното счетоводно записване: Дебитна сметка 503 - Разплащателна сметка в лева срещу кредита на сметка 493/1 - Разчети със собственици - на сумата 19 985,00 лв., с отразена дата на осчетоводяване 20.07.2011 г.

Вещото лице е заключило, че на дата 21.07.2011 г„ от разплащателна сметка с IBAN: *** „Работно колело“ ООД е платена сума в размер на 40 000 лв. по банкова сметка ***: *** „Т.А.“ ООД, с основание на превода: „К- Т ПО ДОГОВОР“ съгласно представено банково извлечение от сметката на „Работно колело“ ООД. Сумата е получена по банковата сметка на „Т.А.“ ООД с IBAN: ***.07.2011 г„ съгласно представено банково извлечение от сметката на „Т.А.“ ООД. Плащането на сумата е осчетоводено при „Работно колело“ ООД като предоставен заем на „Т.А.“ ООД със следното счетоводно записване: Дебит на сметка 159/1 - Други заеми срещу кредита на сметка 503 - Разпл. сметка в лева - на сумата 20 000,00лв., с отразена дата на осчетоводяване 21.07.2011 г.

Според заключението и съгласно предоставена оборотна ведомост на „Работно колело“ ООД за 2011 г., към 31.12.2011 г. по сметка 493/1 - „Разчети със собственици“ е формирано кредитно салдо задължение на дружеството към К.К. в размер на 295 955,00 лв., като общият размер на платените суми от К.К. по банковата сметка на дружеството е 260 000 лв. По оборотната ведомост фигурира остатък в размер на 45 лв. по дебита на сметка 493/1, представляващ разлика между общият размер на платените от К.К. суми по сметки на „Работно колело“ ООД (260 000 лв.) и осчетоводените при „Работно колело“ ООД суми като получени заеми (259 955 лв.). „Работно колело“ ООД е предоставило заеми на „Т.А.“ ООД в общ размер на 260 000 лв.

Вещото лице е изложило в експертизата, че на дата 27.04.2011 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от „Т.А.“ ООД в размер на 100 000 лв. на К.К.. Счетоводното записване по прехвърляне на вземането е, както следва: Дебитна сметка 493/1 - „Разчети със собственици“ срещу кредита на сметка 159/1 - „Други заеми“-на сумата 100 000,00лв., отразена на 27.04.2011 г. С тази операция е закрита част в размер на 100 000,00 лв. от задължението на „Работно колело“ ООД към К.К. формирано по кредита на сметка 493/1 от получените суми в общ размер на 259 955,00 лв. от К.К..

На дата 18.05.2011 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от „Т.А.“ ООД в размер на 20 000 лв. на К.К.. Счетоводното записване по прехвърляне на вземането е, както следва: Дебитна сметка 493/1 - „Разчети със собственици“ срещу кредита на сметка 159/1 - „Други заеми“-на сумата 20 000,00лв., отразена на 18.05.2011 г. С тази операция е закрито част в размер на 20 000 лв. от задължението на „Работно колело“ ООД към К.К. формирано по кредита на сметка 493/1 от получените суми в общ размер на 259 955 лв. от К.К..

На дата 13.06.2011 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от „Т.А.“ ООД в размер на 100 000 лв. на К.К.. Счетоводното записване по прехвърляне на вземането е, както следва: Дебит на сметка 493/1 - „Разчети със собственици“ срещу кредита на сметка 159/1 - „Други заеми“- на сумата 100 000 лв., отразена на 13.06.2011 г. С тази операция е закрито част в размер на 100 000,00 лв. от задължението на „Работно колело“ ООД към К.К. формирано по кредита на сметка 493/1 от получените суми в общ размер на 259 955,00 лв. от К.К..

На дата 21.07.2011 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от „Т.А.“ ООД в размер на 40 000 лв. на К.К.. Счетоводното записване по прехвърляне на вземането е, както следва: Дебит на сметка 493/1 - „Разчети със собственици“ срещу кредита на сметка 159/1 - „Други заеми“- на сумата 40 000 лв., отразена на 21.07.2011 г. С тази операция е закрито част в размер на 40 000 лв. от задължението на „Работно колело“ ООД към К.К. формирано по кредита на сметка 493/1 от получените суми в общ размер на 259 955 лв. от К.К..

Съгласно заключението по експертизата по предоставена оборотна ведомост на „Работно колело“ ООД за 2011 г., към 31.12.2011 г. по сметка 493/1 - „Разчети със собственици“ е формирано кредитно салдо/ задължение на дружеството към К.К. в размер на 295 955 лв., като общият размер на платените суми от К.К. по банковата сметка на дружеството е 260 000 лв. Т.е. счетоводните отразявания при „Работно колело“ ООД по сметка 493/1 кореспондират с уговореното в т.1 на споразумението от 22.07.2011 г. При „Т.А.“ ООД, по предоставените документи от дружеството не се съдържат данни за преосчетоводяване на задължение/ прехвърляне на задължение на „Т.А.“ ООД към К.К., към посочената дата — 22.07.2011 г. на процесното споразумение, сключени между К.К., „Работно колело“ ООД и „Т.А.“ ООД.

Вещото лице е заключило, че по предоставена оборотна ведомост на „Работно колело“ ООД за 2011 г., към 31.12.2011 г. по сметка 493/1 - „Разчети със собственици“ е формирано кредитно салдо/ задължение на дружеството към К.К. в размер на 295 955 лв., като общият размер на платените суми от К.К. по банковата сметка на дружеството е 260 000 лв. Т.е. счетоводните отразявания при „Работно колело“ ООД по сметка 493/1 кореспондират с уговореното в т.1 на споразумението от 22.07.2011 г.

Според заключението по експертизата споразумението за уреждане на отношения (цесия) между Роберт П., „Работно Колело“ ООД и „Т.А.“ ООД от 20.06.2011г. не фигурира в балансите на „Работно колело“ ООД.

Съгласно експертизата няма данни за счетоводни записвания регистрирани с дата 28.04.2012 г. в счетоводната програма на „Т.А.“ ООД за отразяване на прехвърлено вземане от К.К. на И.А., както и споразумение от 22.05.2012г. между „Т.А.“ ООД и И.А. за признаване на задълженията и за поемане на задължение за издаване на запис на заповед от „Т.А.“ ООД в полза на Ив. А..

От становището на вещото лице се установява, че съгласно хронологична справка за сметка 446 - „Присъдени вземания“, за периода 01.01.2014 г. - 15.09.2018 г. се констатира, че при „Т.А.“ ООД са осчетоводени задължения по изпълнителен лист от 23.12.2012 г. към И.А. в общ размер на 89 250,40 лв., като дата на осчетоводяването им е 01.01.2014 г.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно междинен счетоводен баланс на „Т.А.“ ООД към 04.07.2014 г., всички задължения на дружеството са 7 184 лв., от които задължения по получени аванси – 4 924 лв., задължения към доставчици – 196 000 лв., други задължения – 2 064 хил. лв. Последното перо включва задължения на дружеството към собственици, други лица, както и задължение към „Работно колело“ ЕООД в размер на 260 000 лв. от получени заеми. В счетоводния баланс към 04.07.2014 г. не е извършвано преосчетоводяване на задължението към „Работно колело“ ЕООД, респ. при „Т.А.“ ООД се води задължение към „Работно колело“ ЕООД в общ размер на 260 000 лв.

Вещото лице е заключило, че тристранните споразумения от 27.04.2011 г„ 18.05.2011 г., 13.06.2011 г„ 21.07.2011 г. и 22.07.2011 г., респ. на договор за цесия от 28.04.2012 г. Осчетоводяването им е извършено със задна дата, а именно - с дата отбелязана в счетоводни справки 01.01.2014 г.

От заключението по експертизата се установява, че счетоводните записвания по осчетоводяване задълженията на „Т.А.“ ООД към „Работно колело“ ЕООД в размер на 260 000 лв., фигуриращи в счетоводния баланс към 04.07.2014 г. не са пренесени в коригирания счетоводен баланс. Същите задължения към „Работно колело“ ЕООД са закрити срещу осчетоводяване на задължения на „Т.А.“ ООД към К.К., по процесиите тристранни споразумения от 27.04.2011 г„ 18.05.2011 г., 13.06.2011 г., 21.07.2011 г. и 22.07.2011 г., респ. по договор за цесия от 28.04.2012 г., на много по - късен етап, след приключване на 2014 г. и съставяне на ГФО за 2014 г.

По делото е възложена и втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в приложения от ответника междинен отчет вкл. и междинен счетоводен баланс към 04.07.2014 г. на „Т.А.“ ООД, не фигурират задължения на дружеството към „Работно колело“ ЕООД - към датата 04.07.2014 г. Съгласно представена оборотна ведомост за сметка 151 - „Получени краткосрочни заеми“ при „Т.А.“ ООД, за периода м.01.2014 г. - м.07.2014 г. се констатира, че началното кредитно салдо, представляващо задължението на дружеството към К.К., към 01.01.2014 г. е в размер на 306 640,17 лв.

Вещото лице е изразило становище, че в приложения от ищеца междинен счетоводен баланс към 04.07.2014 г. на „Т.А.“ ООД, приложен по делото ищеца, фигурират задължения на дружеството към „Работно колело“ ЕООД - към датата 04.07.2014 г. в размер на 260 000,00 лв., на основание получени парични заеми при „Т.А.“ ООД от „Работно колело“ ЕООД през 2011 г. През 2011 г., „Т.А.“ ООД е отчела получените заеми от ,Работно колело“ ЕООД по счет.сметка сметка 159/1 - „Други заеми“. Приложения отчет, съдържащ и междинен счетоводен баланс към 04.07.2014 г. от ищеца е с положен подпис за съставителя, за който се твърди, че е М.З. (името на съставителя не фигурира в документите), както и с положен подпис за представляващ - Д.М., с печат на дружеството. Датата на съставяне на баланса е 04.07.2015 г., съгласно отразяването на последната страница на документа. По счетоводни данни на „Т.А.“ ООД предоставени от счетоводството на дружеството - НЕ фигурира задължение на „Т.А.“ООД към „Работно колело“ ЕООД към 04.07.2014., респ. не фигурира такова задължение и в баланса приложен от ответника. С начална дата 01.01.2014 г., при „Т.А.“ ООД е осчетоводено задължение на дружеството към К.К., на основание приложените по делото споразумения за прехвърляне на вземания, от „Работно колело“ ЕООД на К.К., а именно: Съгласно чл. 1 на Споразумение от 27.04.2011 г., между К.К., „Работно колело “ ООД и „ Т.А.“ ООД, „Работно колело “ ООД прехвърля възмездно на К.Б.К. вземането си от „Т.А.“ ООД в размер на 100 000 лв.; съгласно чл. 1 на Споразумение от 18.05.2011 г„ между К.К., „Работно колело“ ООД и „ Т.А.“ ООД, „Работно колело“ ООД прехвърля възмездно на К.Б.К. вземането си от „Т.А.“ ООД в размер на 20000 лв.; Съгласно чл. 1 на Споразумение от 13.06.2011 г., между К.К., „Работно колело“ ООД и „ Т.А.“ ООД, „Работно колело“ ООД прехвърля възмездно на К.Б.К. вземането си от „Т.А.“ ООД в размер на 100000 лв.; Съгласно чл. 1 на Споразумение от 21.07.2011 г., между К.К., „Работно колело “ ООД и „ Т.А.“ ООД, „Работно колело “ ООД прехвърля възмездно на К.Б.К. вземането си от „Т.А.“ ООД в размер на 40000 лв.

Съгласно заключението датите на съставяне на приложените от страните междинни баланси, ОПР, ОСК и ОПП изготвени към 04.07.2014 г. са констатирани разлики, както следва, а именно – приложените от ответника документи са с отбелязана дата на съставянето им 30.11.2014 г., а по приложените от ищеца документи - междинен отчет, отбелязаната дата на съставянето им е 04.07.2015 г. Друга разлика е, че приложените от ответника документи са с посочен съставител З.Л., с подписи за съставител и представляващ. В приложените от ищеца документи фигурира подпис на съставител - без име на съставител, фигурира и подпис за Д.М..

Съгласно заключението по експертизата в приложения от ответника отчет съдържащ и междинен счетоводен баланс към 04.07.2014 г. на „Т.А.“ ООД фигурират счетоводните отразявания на тристранни споразумения от 27.04.2011 г., 18.05.2011 г., 13.06.2011 г., 21.07.2011 г. и 22.07.2011 г., респ. на Договор за цесия от 28.04.2012 г., с които вземанията на „Работно колело“ ЕООД (заемодател) от „Т.А.“ ООД (заемополучател) в размер на 260 000 лв. от предоставени заеми са прехвърлени на К.Б.К.. Счетоводните отразявания, както вече бе отбелязано, са от датата 01.01.2014 г. в счетоводните регистри на „Т.А.“ ООД. Относно процесния договор за цесия от 28.04.2012 г., между К.Б.К. - цедент и И.А. - цесионер, по счетоводни данни на „Т.А.“ ООД за счетоводна сметка 497 - „Разчети по цесии“ се констатира осчетоводено прехвърляне на вземане в размер на 70 000,00 лв., от К.К. на И.А. в размер на 79 295,12 лв., включващо - 70 000,00 лв. главница и 9 295,12 лв. лихва за забава. Констатираните счетоводни записвания са отразени в периода от месец 01/2014 до месец 07/2014 , съгласно представената оборотна ведомост за сметка 151 - „Краткосрочен заем“, партида на К.Б.К., по която, взменето му от „Т.А.“ ООД е намалено с прехвърлените на И.А. вземания от дружеството. Съгласно хронологична справка за сметка 446 - „Присъдени вземания“, за периода 01.01.2014 г. - 15.09.2018 г. се констатира, че при „Т.А.“ ООД са осчетоводени задължения по изпълнителен лист от 23.12.2012 г. към И.А. в общ размер на 89 250,40 лв., като дата на осчетоводяването им е 01.01.2014 г. Приложения отчет, съдържащ и междинен счетоводен баланс към 04.07.2014 г. от ответника е със съставител: З.Л., с положен подпис за съставителя, както и с положен подпис за представляващ, по който фигурират имената на двамата управители - Д.М. и К.К.. Датата на съставяне на баланса е 30.11.2014 г., съгласно отразяването в долната лява част на документа. В отчета и междинния баланс към 04.07.2014 г. съставен от М.З. (приложен от ищеца) не са осчетоводени - процесиите тристранни споразумения от 2011 г., с които вземанията на „Работно колело“ ЕООД от „Т.А.“ ООД са прехрърлени на К.Б.К., както и не е осчетводен процесния договор за цесия от 28.04.2012 г., между К.Б.К. - цедент и И.А. - цесионер.

Според експертизата поредността на съставяне на междинните отчети към 04.07.2014 г. е - първи съставен междинен отчет на 30.11.2014 г. от З.Л. преди изтичане на 2014 г. и след това — на 04.07.2015 г. е съставен втори междинен отчет към 04.07.2014 г. от М.З., след изтичане на 2014 г. Отразените счетоводни записвания свързани с процесните тристранни споразумения от 2011 г. и договора за цесия от 28.04.2012 г. не са осчетоводени от М.З. когато е съставян междинния отчет - на 04.07.2015 г., а по предходния междинен отчет съставен от З.Л. на 30.11.2014 г., процесиите тристранните споразумения от 2011 г. и договора за цесия от 28.04.2012 г. са били осчетоводени към 04.07.2014 г.

От заключението се установява, че съгласно представената оборотна ведомост, за периода януари 2014 г. - юли 2014 г., съставена от З.Л. и представената годишна оборотна ведомост за 2014 г., съставена от В.И. - настоящия счетоводител на „Т.А.“ ООД се констатира, че началните салда към 01.01.2014 г. в годишната ведомост за 2014 г. кореспондират с крайните салда към 04.07.2014 г. по ведомостта съставена от З.Л.. В представената ведомост за периода януари 2014 г. - юли 2014 г. на дружеството, съставена от М.З., началните салда по същата към 01.01.2014 г. се различават от крайните салда по ведомостта към 04.07.2014 . на З.Л..

Съгласно заключението на вещото лице Д. В. по допуснатата съдебна почеркова експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че подписите, положени за „съставител” в счетоводен баланс на „Т.А.“ ООД към 04.07.2014 год., за „изготвил” в справка за задълженията - сметка 4971 Разчети за цесии за периода 01.01.2014 год. - 04.07.2014 год., както и за „счетоводител”, в Справка за задълженията - сметка 4992 Разчети за цесии към 04.07.2014 год., не са положени от М.Р.З.. Вещото лице е дало становище, че допуска подписът, положен за „счетоводител” в Справка за задълженията - сметка 4843 Разчети за цесии към 04.07.2014 год., е копие на подпис, положен от М.Р.З.. С голяма степен на вероятност подписите, положени за „ръководител” в Счетоводен баланс на фирма „Т.А.” ООД към 04.07.2014 год. и подписът, удостоверен с на кръгъл печат на последното дружество, в „Счетоводен баланс на фирма „Т.А.” ООД към 31.12.2014 год., са копия на подписи, положени от М.Д.Д.К..

Според вещото лице подписите, положени от името на А.И., за „ликвидатор”, в Справка за задълженията - сметка 4843 Разчети за цесии към 04.07.2014 год., Справка за задълженията - сметка 4992 Други кредитори аналитични - към 04.07.2014 год., Справка за задълженията - сметка 4971 Разчети за цесии аналитични за периода 01.01.2014г. - 04.07.2014 год., не са положени от А.И.И..

Подписите, положени за „Съставител” и за „Представляващ” в Отчет за собствения капитал на „Т.А.” ООД към 04.07.2014г., Отчет за паричните потоци по прекия метод „Т.А.” ООД към 04.07.2014г., не са положени от М.Р.З., А.И.И. и от Д.М.К.М..

Съгласно заключението на вещите лица П.Т., В.Б. и Д.В. по допуснатата тройна съдебна почеркова експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че подписите от името на Д.Р.П. в двата екземпляра на споразумение за уреждане на отношенията са положени от него.

Подписите от името на Д.М.К.М.в споразумение за уреждане на отношенията от 20.06.2011 г. в двата екземпляра по делото, счетоводен баланс на „Т.А.“ ООД от 31.12.2014 г. са положени от самия него.

Подписите от името на А.И.И. на копие от Справка за задължение сметка 4971 – разчети за цесии аналитична за периода 01.01.2014 г.-04.07.2014 г. и Справка за задължение сметка 4843 разчети за цесии към 04.07.2014 г. са положени от нея.

Подписът за „Съставител:“ в счетоводния баланс към 04.07.2014г„ изпълнен от името на М.Р.З., е положен от М.Р.З., а подписите на електрофотографски копия Справка за задължение сметка 4971 – разчети за цесии аналитична за периода 01.01.2014 г.-04.07.2014 г. и Справка за задължение сметка 4843 разчети за цесии към 04.07.2014 г. са такива копия на подписи, положени от М.Р.З..

По делото са изслушани свидетелски показания на З.М.Л., която е водела счетоводството на „Т.А.“ ООД от 2006 г. до 2014 г. Не е изготвила окончателният ГФО за 2014 г., но е изготвила началния ликвидационен отчет към датата 04.07.2014 г. и тези счетоводни документи обобщаващи информацията до 04.07. 2014 г. Предимно с г-н К.К. от 2006 г. контактувала, а другият съдружник е Д.М., но той не знае български. Осъществявала е контакт с него чрез съпругата му, която говорела на български. Имало неосчетоводени документи, които в 2014 г., м. януари ги осчетоводила, т.е. в този начален ликвидационен баланс, имало пропуснати неосчетоводени неща за 2013 г. – касаело цесии, един тристранен протокол за заем на г-н К., който той е дал на „Т.А.“ ООД, на „Работно колело“, а „Работно колело“ ги предало на „Т.А.“ ООД. За това е съставен тристранен протокол, съгласно който тези пари, които „Т.А.“ ООД дължи на „Работно колело“ вече ги дължи на г-н К.. Не са осчетоводени тези операции първоначално, а чак през 2014 г. Договорите за цесии и приемо-предавателния протокол са първичните счетоводни документи въз основа, на които тя отразила стопанските счетоводни операции. В края на 2014 г. предала счетоводството на двамата ликвидатори А.И. и Г.Д., като подписала приемо-предавателен протокол с жената-ликвидатор. Никой друг, освен нея, не е бил в течение на счетоводството преди датата 04.07. 2014 г. За 2014 г. В.И. е изготвила ГФО на дружеството, а за 2015 г. и 2016 г. – заедно двете. Свидетелката твърди, че е осчетоводила 3 цесии – отделно на К.К. и на Д.М.. Без разрешението на последния тя не е трябвало да осчетоводява каквито и да е документи. След обявяване на дружеството в ликвидация е помолила ликвидаторите ѝ удължат срока за изготвяне на междинен счетоводен баланс към дата 04.07.2014 г. Отчетът е бил завършен и предаден на ликвидаторите през ноември 2014 г. Потвърждава, че е неин подписът в приемо-предавателен протокол с подписите на г-жа Л. и г-н К. от 07.11.2013 г. за предаване на документи.

От свидетелските показания на А.И. се установява, че е назначена за ликвидатор по предложение на „С.“ ЕООД. Назначена е за ликвидатор на 01.08.2014 г., като основната ѝ задача да установи какво е действителното фактическо състояние на дружеството-ответник и в тази връзка установила контакт със госпожа З.Л., която към 01.08 2014 г. била счетоводител на „Т.А.“ ООД. Установила е несъответствие на водените от З.Л. счетоводни записи и наличната документация, първичните счетоводни документи, които стояли зад тези записи. Ето защо още първия месец след назначаването ѝ като синдик решила да прекрати правоотношенията с нея, като изрично ѝ забранила да извършва каквито и да е било счетоводни операции без знанието и съгласието ѝ. Счетоводителката не е имала договор за счетоводни услуги нито трудов договор с дружеството. След прекратяване на работата със З.Л., свидетелката назначила на граждански договор М.З.. Л. е съхранявала цялата счетоводна документация преди ликвидаторката да встъпи в управлението на дружеството. Счетоводителката е предавала документите на части, тъй като не е водено редовно счетоводството и е било трудно откриването на документацията. Свидетелката твърди, че не е давала съгласие съставения от Л. начален баланс да бъде приеман и публикуван. След 2014 г. въпреки наложената от ликвидаторката забрана за осчетоводяване, Л. е отразила няколко цесии на три ФЛ и едно ЮЛ без знанието на А.И. – става въпрос за тези със страни „Работно колело“, И.М.и И.А., които са били от 2011 г., но в действителност счетоводителката ги е отразила едва 2014 г. Твърди, че е освободила Л. на 15.08.2014 г. Другият ликвидатор г-н Д. е бил назначен по предложение на К.К.. Твърди, че З.Л. е осчетоводила вземането на И.А. след предаването на счетоводната документация на ликвидатора. Изпращала е писма до евентуални кредитори на търговското дружество дали имат такова качество, за потвърждение от тяхна страна, относно съществуване и наличие на вземане. Търговските книги не били водени редовно преди поемането на ликвидацията на дружеството. Всички документи на „Т.А.“ ООД е подписвала с подписа на спесимена ѝ, публикуван на страницата на „Т.А.“ ООД. В него се включва част от първото ѝ име и фамилията. При отстраняването ѝ като ликвидатор на дружеството е предала всички документи на Д.М., за което е подписан протокол с нотариална заверка на подписите. Когато е била поканена от другия ликвидатор за предаване на всички документи на дружеството в кантората на нотариус, свидетелката твърди, че са се разминали с него. Твърди, че приемо-предавателен протокол от 19. 07. 2016 г. е с нейния подпис.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По делото не се спори, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим и това е така, тъй като са налице предпоставките, със съществуване на които е свързан въпросът за допустимост на иска: предявено от И.А. вземане, което е включено в списъка на приети вземания, съставен от синдика, оспорено от настоящия ищец в срока по чл.690 ТЗ, отхвърлено от съда възражение с определението, постановено по реда на чл.692, ал.3 и 4 ТЗ, обявено в ТР на 11.12.2017г.; спазен срок по чл.694, ал.6 ТЗ.

По основателността на предявения отрицателен установителен иск.

Тезата на ищеца е, че ответникът А. не е титуляр на вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Т.А.“ ООД, тъй като неговият праводател К.К. не е има права, което му е прехвърлил на 28.04.2012 година, защото самият той не ги е придобил, а не ги е придобил, тъй като титуляр на тези права е трето лице – Д.(Д.) П..

Тезата не може да бъде споделена.

Това е така, тъй като по делото са събрани доказателства, които установяват, че на дати, предхождащи споразумението на ответника- ТД с Д.П., е налице акт на разпореждане с вземанията на „Работно колело“ ООД от ответника – ТД в полза на К.К..

От събраните по делото доказателства се установява, че праводателят на ответника Иванов, К.К. е придобил вземания срещу „Т.А.“ ООД на следните дати:

Реалното предоставяне на заемите е установено от вещото лице Р.С., което е направило извод в своето заключение, че е налице заверяване на сметките на двете дружество на посочените дати, след като се е запознало с представените преводни нареждания от страна на заемодателите, в последователност К.К. – на „Работно колело“ ООД и последното – на „Т.А.“ ООД.

Цитираните по- горе споразумения установяват и извършеното прехвърляне на вземанията на „Работно колело“ ООД, произтичащи от договорите за заем с „Т.А.“ ООД, на К.К., което прехвърляне е извършено с участието в договорния процес на длъжника „Т.А.“ ООД. Поради това съдът приема, че още на същата дата длъжникът е бил уведомен от „стария“ кредитор за извършеното прехвърляне, т.е. не е съществувала необходимост за нарочно уведомление по чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, за да добие яснота „Т.А.“ООД кому дължи връщане на парите, тъй като в тези споразумения този длъжник изрично е заявил, че признава и му е известно, че дължи възстановяване на заемната сума на „новия“ кредитор К.К.. Нещо повече, поето е задължение от негова страна сумите да бъдат върнати на кенкретни дати на кредитора К..

На 22.07.2011 година е сключено споразумение между К.Б.К. от една страна, в качеството му на заемодател и от друга страна „Работно колело“ ООД и „Т.А.“ ООД като заемател, с установителната част, на което се приема, че К.К. в качество на съдружник и управител на „Работно колело“ ООД е предоставил на дружеството паричен заем в общ размер на 259 955лева, както следва: сумата от 100 000лева, предоставена с банков превод по сметка на дружеството на 26.04.211г.; сумата от 19 985лева, предоставена с банков превод по сметка на дружеството на 12.05.2011 г.; сумата от 100 000лева, предоставена с банков превод по сметка на дружеството на 13.06.2011 г.; сумата от 19 985лева, предоставена с банков превод от 30.06.2011г. по сметка на дружеството и сумата от 19 985лева, предоставена с банков превод от 20.07.2011г. по сметка на дружеството.

Част от това споразумение преповтаря горните три споразумения, но тези три споразумения са влезли в сила и вземането на „Работно колело“ ООД спрямо „Т.А.“ ООД е вече прехвърлено по силата на постигнатото съгласие, което е обективирано в тях. Тези споразумения отразяват и знанието на длъжника за това прехвърляне, поради което по виждане на състава цесията е породила действие и спрямо длъжника и именно те са правопораждащият вземането на К. ЮФ.

Съотнесени тези договори към договора за цесия, сключен между К. и И.на 28.04.2012 година, съдът приема следното:

Предмет на разпоредителната сделка, от която ответникът И.А. черпи правата си е договор за цесия, по силата на който К. прехвърля на А. вземане спрямо „Т.А.“ ООД в размер на 70 000лева, формирано на база споразумение на К. с „РАБОТНО КОЛЕЛО“ ООД – договор за цесия от 22.07.2011 година, а именно: сума от 20 000лева, предоставена с банков превод по сметка на „Т.А.“ ООД на 18.05.2011г.; сума от 10 000лева, предоставена с банков превод от 13.06.2011година и сумата от 40 000лева, предоставена на дружеството с банков превод от 21.07.2011година, ведно със законната лихва за периода от датата на предоставяне на всяка отделна сума. Страните са се съгласили, че заедно с прехвърлените вземания в патримониума на цесионера преминават всички принадлежности, привилегии, обезпечения, изтекли лихви и др. Цената на това вземане страните са уговорили да е сумата от 15 000евро, платима от цесионера чрез прихващане срещу дължимата му от цедента К. сума по паричен заем в размер на 15 000евро. В резултат на това прихващане задължението на К. спрямо А. се счита погасена изцяло.

Преценявайки текста на това споразумение от 22.07.2011 година и съотнасяйки го с предходните сделки, съдът констатира, че вземане в размер на 30 000лев е предмет на прехвърляне в полза на К. със споразуменията, посочени по- горе, извън това от 22.07.2011 година. Вземането от 40 000лева е въз основа на заем, предоставен след датата на споразумението с П. ( 20.06.2011г.), следователно, прехвърлените на К. 30 000лева са преди споразумението с П., а прехвърлените 40 000лева вземания са след тази дата и не може да се приеме тезата на ищеца, че е налице цесия без предмет, поради което не е настъпил нейния транслативен ефект.

Аргумент в тази посока е и последващото споразумение между „Т.А.“ ООД и П., от 05.11.2013г., обозначено от страните като уравнителен протокол – споразумение за окончателно уреждане на отношенията. Ако се приеме, че споразумението от 20.06.2011г. е действително (по виждане на състава то няма транслативен ефект, тъй като вземанията спрямо „Т.А.“ООД вече са прехвърлени на К.) то със споразумението от 05.11.2013г. се новира предмета на договора, като задължението на дружеството за плащане, се променя в даване вместо изпълнение. Последица от обективната новация е погасителен ефект за старото задължение за плащане. Ето защо съдът не приема тезата на ищеца, че П. е титуляр на вземанията спрямо ответника „Т.А.“ ООД, тъй като: 1/. той не ги е получил в резултат на цесията с „Работно колело“ ООД, защото те вече са били прехвърлени на К.(общо в размер на 220 000лв, преди 20.06.2011г.) и 2/. защото е налице обективна новация, обективирана в споразумението от 05.11.2013 година, в резултат на която паричното вземане на П. към дружеството е погасено.

Аргументи в подкрепа на тезата, че П. не е титуляр на вземане спрямо ответника - ТД могат да се извличат и от направения отказ от иска по чл.694 ТЗ, предявен от П. срещу „Т.А.“ ООД(н), по т.д.№5/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-12 състав, в контекст на понятието отказ от иск и неговите последици.

В обобщение, съдът приема, че дори и да се приеме, че споразумението от 22.07.2011 година е частично нищожно, поради липса на предмет, тъй като част от вземанията вече са били прехвърлени от „Работно колело“ ООД на К., с предходните цесии, то следва изрично да се посочи, че К. е придобил процесните вземания от 220 000лв. спрямо ответника „Т.А.“ ООД от предходните договори, поради което е имал право да се разпорежда с тях в полза на ответника А..

Относно достоверността на датата на договорите, в резултат на които праводателя на ответника И.е станал титуляр на вземания спрямо ответника "Т.А.“ ООД.

За да се установи достоверността на датата на правопораждащите правата на праводателя на ответника И.факти, съдът се позовава на представените по делото и установени от вещото лице дати на предоставяне в собственост на заемателите на съответните парични суми. Освен това, оспорването на датата на съответните съглашения е възможност за посочените в нормата на чл.181 ГПК трети лица, в която категория ищецът не попада. Според решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ІІ г.о., "трето лице" по смисъла на 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г., ІV г.о.). Както е посочено и по- горе налице са саставени от банки документи, които установяват реалността на договорите за заем и в този смисъл кореспондират с договорите за заем и цесии, предхождащи датата на сключване на споразумението между ответника „Т.А.“ ООД и неучастващото по делото лице Д.П., поради което съдът не приема тезата, че тези документи са антидатирани и съставени за целите на този процес.

По валидността на прехвърлителната сделка, легитимираща ответника И.като титуляр на вземане по отношение на „Т.А.“ ООД.

По твърдението, че сделката е нищожна поради липса на основание – чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД.

Законът съдържа оборима презумпция, че основанието се предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца е да обори презумпцията и да установи, че липсва типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на облагата, желания от страните правен резултат. Правното значение на основанието е, че ако то липсва следва да се установи защо е предоставена имуществената облага. За съществуване на основанието се заключава от съдържанието на сделката или от нейния тип, без да е необходимо то изрично да се посочва. В настоящия случай са установени заемни правоотношения между свързани лица, поради което съдът намира, че за валидността на тези сделки могат да се обосноват следните основания – да се придобие едно вземане, да се погаси един дълг и тъй като се касае до страните-търговци, по - необичайно е да се приеме, че е налице дарствена кауза. В тази насока (относно липсата на основание) ищецът не представил или поискал събиране на никакви доказателства.

По отношение на твърдението на ищеца за това, че процесните споразумения са сключени във вреда на представляваното дружество „Т.А.“ ООД(н).

Подобно твърдение, което е направено от лице, различно от самото дружество не може да се разглежда, като в тази насока е ТР№5 от 12.12.2016г. по т.д.№5/2014г. ОСГТК на ВКС, съобразно чиято т.3 договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници .

По твърдението за абсолютна симулация на сделките чл.26, ал.2 ЗЗД, поради привидност на споразумението от 22.07.2011 година.

Тезата за привидност на сделката не може да бъде споделена, тъй като при привидните сделки страните не желаят да се проявят целените техни последици. Тезата за наличие на симулация се опровергава от това, че цедентът К. е направил разпореждане с придобитите от него права от цесиите, а в резултат на сключения с А. договор на 28.04.2012 година, същият е предприел действия за удовлетворяване на вземането, което е придобил, по реда на индивидуалното, а сега и в универсалното принудително производство. Следва изрично да бъде посочено и това, че привидността (симулативността) на сделката подлежи на установяване с писмен документ, който да изхожда от една от страните по договорната връзка и да удостоверява нейни изявления, което да правят вероятно основателно твърдението, че съгласието е привидно. В този процес подобни доказателства ищецът не е представил, поради което настоящият състав на съда не приема за установено твърдението му, че сделката е симулативна.

Относно размера на вземането, в частност на вземането на А. за мораторна неустойка, като недължимо, поради нищожност на подобна клауза и поради изтекла погасителна давност.

По това твърдение съдът съобразява, че в списъка на приети вземания, обявен от синдика в ТР се установява, че на кредитора А. не му е признато вземане за неустойка, а само за законна лихва в посочения размер за посочения срок. Между двата института е налице разлика, макар и целта им да е една и съща – обезвъзмездяване на изправната страна по договора от последиците на забава, чрез заплащане на определена парична сума. В настоящия случай тази сума е определена на база размера на законната лихва, а не на поетото с менителничния ефект задължение да се заплаща мораторна неустойка. За настоящия спор е без значение дали това поето обещание/задължение от издателя на ценната книга е произвело правен ефект, тъй като приетото вземане, в посочения в списъка размер е за законна лихва.

Ето защо твърденията за нищожност на клаузата за неустойка не следва да бъдат разглеждани, тъй като подобно вземане не е признато на този кредитор.

По отношение на правопогасителното твърдение за изтекла погасителна давност, както е посочил и съдът по несъстоятелността, подобен довод може да бъде направен само от длъжника, като страна в материалната връзка, но не и от негов кредитор в процеса по чл.694 ТЗ.

Относно твърдението на ищеца, че заповедта за изпълнение не е стабилизирана, поради непровеждане на процес по чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК – подобна теза противоречи на закона и практиката. След като длъжникът не е оспорил вземането, за което заявителят и негов кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, то тази заповед се ползва с правоустановително, праворегулиращо действие и изпълнителна сила - аргумент от разпоредбата на чл.416 ГПК – т.е. тя е стабилизирана.

По отразяванията в счетоводните регистри на ответника – ТД.

Това, което безспорно е установено по делото, че осъществените сделки не са намерили своевременно счетоводно отразяване, причините за което се коренят в липсващото доверие между съдружниците, които са били и управители на ответното дружество. Въпросът за своевременното осчетоводяване и редовното водене на книгите на дружеството, не може да се разглежда като приоритет и предопределящ изводите относно това дали сделките са били действително сключвани. Именно сделките са източник на права и задълженията за страните по тях, а счетоводното отразяване е вторичен процес, който не предопределя извод за съществуване или не на права, произтичащи от сделките, за чието съществуване са представени неоспорени от страните доказателства.

При изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.*“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, срещу И.А., гражданин на Република Австрия, роден на ***г., постоянно пребиваващ в Република България, с адрес гр.София, ул.“****** и „Т.А.“ ООД(н), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск за установяване, че ответникът И.А. няма вземане спрямо„Т.А.“ ООД(н), ЕИК *******, за сумата от 93 194, 55ева, представляваща главница в размер на 65 288,71лева и 26 385,84лева лихва за забава за периода от 23.07.2013г. до 14.07.2017г., поради неоснователността му.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260528
Дата:	10 декември 2020 г.
Съдия:	Елена Тодорова Радева

Дело:	20171100903495
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	29 декември 2017 г.

Решение по дело №3495/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта