РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Златоград, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20235420100253 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от М. И. Б. срещу
О.Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на О. Н., че ищецът М. И. Б.
е собственик на Поземлен имот с идентификатор 51319.12.434 по КККР на гр.
Н., с площ от 4231 кв.м., находящ се в местността „Р.“, вид територия -
Земеделска, категория 8, НТП - Ливада, с номер по предходен план 008015,
при граници и съседи имоти с идентификатори: 51319.12.435; 51319.12.263;
51319.12.290; 51319.12.244; 51319.12.266.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на Поземлен имот 51319.12.434, находящ се в
местността Р., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада, площ
4231 кв. м, стар номер 008015, по КККР съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори: 51319.12.435; 51319.12.263;
51319.12.290; 51319.12.244; 51319.12.266.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху описания
имот, който е придобил по давност, тъй като считано от 1985 г. до настоящия
момент, той лично упражнява владение върху същия, явно и необезпокоявано
от никого, а преди това имотът е владян от неговите родители. Излагат се
съображения, че в имота има построена двуетажна масивна жилищна сграда,
която е строена от бащата на ищеца през 1963 г., там още има построена и
стопанска сграда строена през 1970 г. - 1973 г. Ищецът сочи, че сградата е
1
обитаема като съответно е свързана и с електропреносната мрежа на ЕВН
България ЕАД, отново през 80 г. на миналия век. В исковата молба се сочи, че
имотът към настоящия момент представлява нива, която се обработва от
ищеца, като ежегодно се засажда с различни селскостопански култури.
При направена справка ищецът установил, че процесния имот бил
записан като стопанисван от О. Н. и попада в категорията на земи по чл.19
ЗСПЗЗ, като сочи, че същият, никога не в бил с неустановен собственик или
безстопанствен, а още по-малко О. Н. някога да го е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл. 19 ЗСПЗЗ. Сочи още, че
процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнет или одържавен в
хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
Излагат се съображения, че в периода от 1985 г. до настоящия момент
вкл., ищецът не е прекъсвал и не е губил владението върху процесния имот,
който постоянно, явно и необезпокояван от никого е владеел като собствен, а
преди това е владян от неговите родители. По тези причини, ищецът счита, че
О. Н.не е могла да стане собственик на имота предмет на спора, тъй като не са
били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на
собствеността, доколкото същият никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не е
бил отчуждаван и одържавяван и не са съществували пречки за
придобиването му по давност.
При тези твърдения ищецът моли, съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника О. Н., че е
собственик на Поземлен имот 51319.12.434, находящ се в местността Р., вид
територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада, площ 4231 кв. м, стар номер
008015, по КККР съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК при граници и съседи
имоти с идентификатори: 51319.12.435; 51319.12.263; 51319.12.290;
51319.12.244; 51319.12.266.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан
и моли същият да бъде уважен.
Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не
е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли
разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не се представлява.
Ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. От
упълномощения му процесуален представител е депозирано писмено
становище, с което моли, съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237
ГПК, предвид заявеното признание от страна на ответната община.
Претендира разноски за производството.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
2
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по
делото изрично пълномощно (л. 22) е нарочно упълномощен от кмета на О. Н.
при условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение
при признание на иска.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. С отговора на исковата молба, ответникът е
направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на
ищеца, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото не е спорно по
делото, че процесните имоти са записани като стопанисвани от О.Н. – земи по
чл. 19 ЗСПЗЗ. Поради това съдът намира, че ответната община е дала повод
за образуване на настоящото дело, като с извънсъдебните си действия
изразяващи се във включване на имотите в категорията земи по чл. 19 ЗСПЗЗ,
е оспорила правото на собственост на ищеца. Единствения ред, ищецът да
защити правата си срещу съставения титул за собственост, е именно
настоящият съдебен процес, поради което съдът приема, че общината е дала
повод за завеждане на делото.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК в общ размер на сумата от 520 лв., от които: 50 лв. – платена държавна
такса, 10 лв. – такса за вписване на ИМ, 10 лв. – д.т. за СУ и 450 лв. – адв.
възнаграждение – заплатено изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС (л.
34). Посочените разноски са действително направени от ищеца, поради което
и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на Община Н., ЕИК***,
адрес: гр. Н., обл. С. ул. „А. С.“ № 104, че М. И. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., общ. Н., обл. ., ул. „Д. Ч.“ № 51 е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 51319.12.434 по КККР на гр. Н., с площ от 4231 кв.м.,
находящ се в местността „Р.“, вид територия - Земеделска, категория 8, НТП -
Ливада, с номер по предходен план 008015, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.12.435; 51319.12.263; 51319.12.290; 51319.12.244;
51319.12.266
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., ЕИК *********, адрес: гр. Н.
обл. С. ул. „А. С.“ № 104, да заплати на М. И. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Д. Ч.“ № 51, сумата в общ размер на 520 лв.
(петстотин и двадесет лева) – разноски за производството.
3
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____________В.Д.__________
4