Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на пети февруари
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 2459
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение №
III-144-423870
от 06.06.2018 г.,
постановено от СРС, Трето ГО, 144-ти състав, с което са отхвърлени изцяло
претенциите на ищеца по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД,
предявени срещу Н.В.И. и Е.И.В..
Решението се обжалва изцяло, вкл. и в частта за разноските.
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове за неговото приложение, като и ОУ на дружеството. Неправилно
СРС бил приел, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна
енергия. От ищеца /пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция било
представено завещание, което представлявало официален документ, съставен от
орган на държавна власт и материализиращ изявление на орган на държавна власт в
това му качество. Затова завещанието притежавало материална доказателствена
сила по арг. от чл.143 ГПК. Затова съдът трябвало да приеме тези факти за
установени. Тази материална доказателствена сила ограничавала свободата на
вътрешно убеждение на съдията по чл.188 /вероятно се има предвид ГПК/.
Иска се от съда да отмени
решението и да уважи изцяло претенциите му. Претендира направените разноски.
Решение по в.гр.д.№ 2459 по описа
за 2019
г., с.2
Ответниците
по въззивната жалба- Н.В.И. и Е.И.В. са депозирали
отговор, в който се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска от съда да я остави
без уважение. Правилно било прието от СРС, че за процесния период 01.05.2013
г.- 30.04.2014 г. ответниците не били собственици на топлоснабдения имот,
затова и за този период те нямали качеството на потребители на топлинна енергия.
Ответниците били станали собственици на имота на 22.12.2014 г., т.е. след
исковия период. Освен това ответниците не били и наследници по закон на
починалата В.И.Д., която била собственик на имота за процесния период и
следователно не били пасивно легитимирани да отговарят за задълженията на
същата. На 19.10.2016 г. ответницата Н.В.И. била подала заявление за откриване
на партида и на същата дата била заплатила сумата в размер на 740,46 лв., която
сума ищцовото дружество било посочило като дължима. От представените по делото
2 бр. съобщения към фактури, издадени след заплащане на горната сума, по партидата
на имота нямало отразени като незаплатени суми за предходен период. Претендират
се разноски.
Третото лице-помагач на страната
на ищеца /пред СРС/-„Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 11.06.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 19.06.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва претенциите
на ищеца /пред СРС/ по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД са отхвърлени
като неоснователни.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
сумата от 1258,18 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия
през периода
Решение по в.гр.д.№ 2459 по описа за 2019
г., с.3
от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за имот с абонатен № 154740,
находящ се в гр.София, ж.к. „******, ап.78, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба- 18.05.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 327,37 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 09.08.2013 г. до 06.04.2017 г., които се разпределят по следния
начин: по отношение на Н.В.И., сумата от 825,23 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
18.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 163,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 09.08.2013 г. до 06.04.2017 г., а
по отношение на Е.И.В., сумата от 825,21 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
18.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 163,68 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 09.08.2013 г. до 06.04.2017 г..
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че е доказано по делото, че процесния имот с
аб.№ 154740 е топлофициран. От ищеца, обаче,
не било доказано ответниците да са били собственици, респ. потребители на
топлинна енергия за процесния период 01.05.2013 г.- 30.04.2014 г. Ответниците
не били наследници по закон на починалата В.И.Д.. Последната била починала на
08.12.2014 г. и приживе била дарила на ответниците цялото притежавано от нея
към момента на смъртта й имущество по силата на саморъчно завещание. Наследството
на В.И.Д. било открито на 08.12.2014 г., поради което всички задължения
свързани с процесния имот, възникнали преди тази дата представлявали пасив на
наследствената маса.
Софийски градски съд, действащ
като въззивна инстанция намира следното от правна страна:
Не се спори по делото, а и от
представените /пред първата съдебна инстанция/ писмени доказателства се
установява, че ответниците са придобили собствеността върху процесния недвижим
имот по силата на саморъчно завещание от В.И.Д. /л.26/.
Решение по в.гр.д.№ 2459 по описа за 2019
г., с.4
Завещанието е обявено с протокол
от 22.12.2014 г. Наследството на завещателката е открито на датата на която
същата е починала – 08.12.2014 г.
Действително, от представените
/пред първата съдебна инстанция/ писмени доказателства се установява, че
ответниците не са наследници по закон на починалата В.И.Д.- удостоверението за наследници от 15.12.2014
г., издадено от район „Връбница“ /л.24/.
Наследството, обаче, представлява съвкупност от имуществени права и
задължения.
Когато
завещателното разпореждане е универсално /тоест, когато с него наследодателят
се е разпоредил с цялото си имущество, както е в настоящия случай
/, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН, то
придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Като наследник,
лицето, в полза на което е направено универсалното завещание, придобива не само
всички права на наследодателя, но и става отговорно за всички негови задължения.
Следователно, при общите завещателни
разпореждания облагодетелстваното лице придобива качеството на наследник и
наследява имуществото на наследодателя като съвкупност от права и задължения - чл.
16, ал. 1 ЗН.
При това положение неправилен е
извода на СРС, че ответниците Н.В.И. и Е.И.В. не дължат стойността на топлинната
енергия за периода 01.05.2013 г.- 30.04.2014 г., тъй като не отговарят за
пасива от наследството.
По основателността на предявените искове:
Видно от отговора по исковата
молба /л.52 пред СРС/ депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответниците са направили
възражение за погасяване на вземанията по давност с кратката 3-годишна давност.
Освен това са посочили, че са заплатили сумата в размер на 740,46 лв., която
ищцовото дружество било посочило като дължима. С отговора са представили освен
фискален бон за плащане на сумата в размер на 740,46 лв., така и 2 бр. съобщения
към фактури, издадени след заплащане на горната сума, в които е отразено, че
няма незаплатени суми за предходен период.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета пред СРС съдебно-техническа експертиза се установява, че за периода
01.05.2013 г.- 30.04.2014 г. дължимите
суми са, както следва: за сградна инсталация
182,43 лв., за отопление имот- 771,92 лв., за БГВ – 117,1
Решение по в.гр.д.№ 2459 по описа за 2019
г., с.5
или общо в размер на 1071,45 лв.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета пред СРС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
издадената фактура № **********/31.07.2014
г. на която ищецът основава иска си по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД,
представлява обща фактура и отразената в нея стойност на ТЕ е изчислена на база
реалното потребление за процесния период. Същата е на стойност 1 258,18
лв., от които общата стойност на всички
фактури, издадени по прогнозни стойности
и впоследствие анулирани с кредитни известия, е в размер на 1071,45 лв.,
коригирани с 186,73 лв. /сума за
доплащане/ от изравнителна сметка за периода. Видно от заключението на СЧЕ стореното от
ответницата И. плащане на сумата в размер на 740,46 лв. е отразено по партидата
на аб.№ 154740 и със същата сума са коригирани задължения извън процесния период /за 2015 и 2016 г./ . Плащането е на
19.10.2016 г., т.е. преди предявяване на исковата молба по делото-18.05.2017 г.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
По иска с правно основание чл.79, ал.1,предл. 1 ЗЗД:
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно ОУ в сила от 14.03.2014
г. начислените месечни суми за ТЕ се заплащат в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на сайта на дружеството-ищец. До влизане в сила на ОУ-2014 г.
срокът за заплащане е 30-дневен след изтичане на периода за който се отнасят.
За периода от м.05.2013 г. до
м.04.2014 г. приложима са правилата на ищцовото дружество в сила от 13.02.2008
г.
Ето защо за периода от м.05.2013 г. до м.03.2014 г. претенцията е погасена по
давност - за м.03.2014 г. вземанията са били изискуеми до края на м.04.2014
г., а исковата молба е подадена на 18.05.2017 г., т.е. 3-годишният давностен
срок по отношение на тези вземания е бил изтекъл.
За м.04.2014 г. вземането не е погасено по давност.
Действително, от ответницата И.
са представени доказателства за плащане, но тези суми са били отнесени за задължения
през 2015 и 2016 г., видно от заключението на СЧЕ/л.96/, заключението не е било оспорено от страните по спора.
Вземането за м.04.2014 г. по
заключението на СЧЕ възлиза по прогнозни
сметки в размер на 89,18 лв. Същото е сторнирано с
Решение по в.гр.д.№ 2459 по описа за 2019
г., с.6
кредитно известие, а резултатът от изравнителната сметка
е 186,73 лв. за доплащане.
Пак от заключението на СЧЕ е
видно, че този резултат /сума за
доплащане в размер на 186,73 лв./ се
формира и на база суми за предходен период с начална дата м.11.2012 г. , т.е. това са суми за периода
м.11.2012 г. до 30.04.2013 г., които са извън процесния.
Нещо повече, видно от
представените с отговора по исковата молба, съобщения, изходящи от ищцовото
дружество /л.57 и 58/ към 14.11.2016 г. и 15.01.2017 г. няма отразени
просрочени задължения.
С оглед горните констатации
настоящата инстанция макар и с други мотиви приема, че искът по чл.79, ал.1 ЗЗД
по отношение на претендираната от ищеца главница, е неоснователен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Претендира се лихва за забава за периода от 09.08.2013 г.
до 06.04.2017 г.
Размерът на мораторната лихва
върху фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период, изчислена от
вещото лице Бонева от начална дата на падежа до датата, предхождаща деня на
подаване на исковата молба /но крайния период по исковата молба е 06.04.2017 г.,
а не 18.05.2017 г., когато е подадена исковата молба/ е 341,76 лв. От м.03.2014 г. дружеството
спира да начислява лихви за забава върху начислените по прогнозни стойности
суми.
След като се установи, обаче, че
главница не е дължима, то и акцесорната претенция се явява неоснователна.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции макар и с други мотиви, обжалваното решение ще
следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението
е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на
въззивникът разноски не се следват.
Въззиваемите претендират разноски.
Адв.Георгиева предоставя правна помощ по
реда на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, поради което въззивникът
следва да бъде осъден да й заплати възнаграждение в размер на 300 лв.,
определено по правилата на чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № III-144-423870 от 06.06.2018 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 144-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв.С. Д. Г., САК, с
личен № ******, служебен адрес: гр.София, ул.“******, офис 20 а, сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция- възнаграждение по чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието
на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Решение по в.гр.д.№ 2459 по описа за 2019
г., с.7