Решение по дело №215/2018 на Районен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                                          гр. Пазарджик, 30.09.2019 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

            РАЙОНЕН СЪД Пазарджик, IХ граждански състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         ПРСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

 

 

 

при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 215 по описа за 2018 г. на Районен съд Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

 

             

 

Производството по  делото е образувано по предявен от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.И.изпълнителен директор, гр.София, ул.,,Триадица"№ 8, факс 9885545, против “В и К - Белово” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.В. ***, тел. 03581/21-50, иск на основание чл. 76 и чл. 86 ЗЗД  с  цена на иска: 17077.62лв., 3415.54лв. ДДС и 1257.13 лв. мораторна лихва.

 Твърди се в исковата молба, че НЕК ЕАД извършвало услуга водоподаване на “В и К- Белово” ЕООД за осигуряване на водни обеми, необходими за допълнително питейно-битово водоснабдяване на с. Момина клисура, съгласно разрешително № 0329/04.09.2001 г. издадено от МОСВ. Водоснабдяването се извършвало от посоченото в разрешителното хидротехническо съоръжение - горен изравнител на ВЕЦ “Момина клисура” - трето стъпало на каскада “Белмекен- Сестримо”, собственост на НЕК ЕАД, поддържан и експлоатиран от поделение на дружеството - предприятие “Язовири и каскади”.

 За извършване на услугата бил подписан договор № 14 ИД-Х60В078/28.10.2014г. с 5-годишен срок на действие, считано от 01.01.2014г. Стойността на услугата, предмет на исковия период, като съгласно договора за 2014г. цената била 0.05747 лв./куб.м., без ДДС. Предвид това, че страните не са подписали споразумение за индексация, съгласно чл.3 от договора, цената за доставена вода и за следващите години - 2015г., 2016г. и 2017г. оставала същата.

 Сочи се, че съгласно чл.7 от договора, ежемесечно между страните се подписвали  протоколи за количествата, подадени водни обеми и в съответствие със задълженията им, произтичащи от регистрацията на дружеството по ЗДДС, за извършените услуги през 2015г., 2016г и 2017г., съгласно двустранно подписаните протоколи, от страна на ищцовото дружество били съставени съответни данъчни документи. Фактурите били  изпращани до ответника с писма и били получавани от него, видно получените обратните разписки.

Твърди се, че фактурите по номера, стойност и писма, с които били изпратени до ответника са следните:

 

N° фактура	сума без ДДС	ДДС	обща сума	Писмо
2015г.
**********/30.09.2015	1 763,12	352,62	2 115,74	№90.И-1623/ 05.10.15г.
2016г.
**********/31.07.2016	138,62	27,72	166,34	№90.1/1-1359/08.08.16г.
**********/31.08.2016	1 829,33	365,87	2 195,20	№90.И-1591/09.09.16г.
**********/30.09.2016	1 585,37	317,07	1 902,44	№90.И-1785/11.10.16г.
**********/31.10.2016	767,11	153,42	920,53	№90. И-1985/08.11.16г.
**********/31.12.2016	1 241,35	248,27	1 489,62	№90.И-54/11.01.17г.
2017г.
**********/31.01.2017	1 588,93	317,79	1 906,72	№90. И-379/08.02.17г.
**********/28.02.2017	1 415,14	283,03	1 698,17	№90.И-556/10.03.17г.
**********/31.07.2017	2 085,18	417,04	2 502,22	№90.14-1341/08.08.17г.
**********/31.08.2017	2 085,18	417,04	2 502,22	№90.1/1-1508/11.09.17г.
**********/30.09.2017	2 085,18	417,04	2 502,22	№90. И-1673/06.10.17г.
**********/31.10.2017	2085.18	417.04	2502.22	№90-1/1-1846/07.11.17г.

Дължимият ДДС бил внесен по съответния ред, видно от извлечението от дневник за продажбите за м. септември 2015г., от м.юли до края на 2016г., за м. януари-февруари и от м. юли-октомври 2017г.

С писмо изх. N 90.И-1200/12.07.2016г. били информирали ответника за задълженията му и предвид натрупаната към този момент сума била отправена покана до дружеството да бъде предложен начин на издължаване. С писмо изх. № 39/29.07.2016г. ответникът предложил вариант  - задълженията да бъдат погасявани с ежеседмични вноски по 200лв. до окончателното им изплащане. В резултат на това, последвало изплащане на две от фактурите по писмо изх. №90.1/1-1200/12.07.2016г., като само по фактура № **********/30.09.2015г. към настоящия момент оставали неиздължени 205.26лв. За извършеното плащане се прилага справка- извлечение от сметка за клиент “ВиК-Белово” ЕООД. В горната таблица фактура № **********/30.09.2015г. била включена с размера, за който е издадена, но се претендирал само остатъка от 205.26лв. с ДДС.

Твърди се, че общо неиздължените суми по описаните фактури и извършеното частично плащане било  в размер 17077.62лв. и 3415.54лв. ДДС.

Към ИМ се прилагат копия от цитираните фактури, придружени със съответните протоколи, писма и обратните разписки, справка за изплатените суми по фактура № **********/30.09.2015г. и извлечение от “дневник за продажбите” за внесения ДДС за съответните месеци.

Твърди се, че съгласно чл.20 от договора, при забава на плащанията за повече от 15 дни от получаване на фактурата, се прилагали разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. Предвид това се претендира и мораторна лихва върху вземането по всяка фактура, изчислена след изтичане на 15-дневния срок от получаване на фактурата, съгласно обратната разписка, до датата на предявяване на иска в размер на 1257.13лв. Приложена е  и справка за размера на мораторната лихва върху просрочените суми по всяка фактура, изчислен с изчислителния модул на правно информационната система “Сиела”.

            Изтъква се, че предвид обстоятелството, че не били оспорвани дължимите суми и с желание да не се предприемат съдебни действия, ако по доброволен ред може да се постигне издължаване в определен срок, с писмата, с които са изпращани съответните фактури, ответника е предупреждаван и за растящите задължения. Въпреки тази кореспонденция предложение за издължаване не последвало, както и не последвали плащания.

Оформен е петутим  съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати исковите претенции в размер общо на 21750.29 лв., представляващи:

-           17077.62лв. лв. - общата стойност на услугата, извършвана през м. септември 2015г., м юли до м. декември 2016г., м. януари-февруари и м. юли-октомври 2017г., съгласно описаните фактури;

-           3415.54лв. ДДС - общата стойност на ДДС върху всяка сума, съгласно издадените фактури,

-           лихвата върху тези суми от завеждане на делото до окончателното им изплащане, както и сумата от            1257.13 лв., представляваща - обща стойност на мораторната лихва, изчислена върху стойността на всяка фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаване на фактурата, считано от посочена в обратната разписка дата, до датата на предявяване на иска.

            Претендират се и направените по делото разноски, включително възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Представени са писмени доказателства: заверени копия от Договор № 14 ИД-Х60В078/28.10.2014г.; Разрешително № 0329/04.09.2001 г, издадено от МОСВ.; Фактури, протоколи за действително подадени водни обеми за 2015 г., 2016г. и 2017г.-8бр. с писма и обратни разписки за получаването им под опис; Писмо изх. №90.И-1200/12.07.2016г. до ответника и отговор с писмо изх. № 39/29.07.2016г.; Справка- извлечение от сметка за клиент “ВиК-Белово” ЕООД; Извлечение от “дневник за продажбите” на НЕК ЕАД предприятие „Язовири и каскади” за исковия период; Справка за размера на мораторната лихва върху просрочените суми по всяка фактура, изчислена с изчислителния модул на правно информационната система “Сиела”.

            С протоколно определение на съда от 11.09.2019г. с оглед направено от ищцовата страна искане е допуснато изменение на иска, като исковата претенция е увеличена на сума в общ размер на 21 872.72лв., от които главница в размер на 17 077.64лв., ДДС в размер на 3 415.54лв. и мораторна лихва в размер на 1 379.56лв. и законна лихва върху главницата от дата завеждане на делото – 09.01.2018г. до окончателно им изплащане.

            В срока по чл.131 ГПК е  постъпил Отговор  на ИМ  в който се твърди, че от момента на депозирането на исковата молба в PC- Пазарджик били правени многократни опити за връчването на ИМ чрез Община Белово, като същите били получени от ответника на 21.03.2019 г. През това време бил сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.12.2018 г. 80 % от собствеността прехвърлена от Белово 2014 ЕАД на Водно строителство - Благоевград АД и било извършено; преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД, като било направена и промяна на представляващия дружеството и считано от 17.01.2019 г, то  се представлявало от инж. Р.И.. След извършеното преобразуване на дружеството били правили справки в деловодството на съда за образувани от и спрямо Вик - Белово ЕООД дела, но гр. д. № 215/2018 г. ГО по описа на PC- Пазарджик не било посочено в тях, тъй като в депозираната искова молба била допусната техническа грешка в Единния идентификационен код на ВиК - Белово ООД, в нея е посочен ЕИК: *********, а същият е *********, поради което за наличието на образуваното гражданско дело се установило след получаването на съдебните книжа на 21.03.2019г.

            По отношение на допустимостта на ИМ. Същата била допустима, понеже е била подадена от процесуално легитимирано лице, представител на субекта носител на съдебно претендираните права. На следващо място е била подадена както до родово така и местно компетентен съд, но считат същата за неоснователна, тъй като предявеният иск бил недоказан по отношение на неговия размер.

            Твърди се, че в разрешително за водовземане № 0329/04.06.2001 г. с титуляр Община Белово се посочвало, че с въвеждането на обекта в експлоатация следвало да се монтират съоръжения за измерване на ползваното количество. Като съответно това не било ангажимент на ВиК - Белово ООД, а на лицето чието задължение било да заплаща и дължимите от него такси. В т. 16 от сключения между страните договор се посочвало, че при повреди или неизправност на отчитащото устройство изразходваните водни маси се определяли на база действително изразходваните за предходните три месеца, но това било в противоречие с ангажимента на титуляра да осигури надлежни измервателни средства, а не да ползват статистически принцип за отчитането на съответната консумация.

Освен това в подписания между страните Протокол от 01.08.2016 г. се посочвало, че на 01.08.2016 г. било установено, че водомерът не работел и било  необходимо да бъде ремонтиран или подменен. Съответно горецитираните в протокола показания били неверни, а водомерът бил повреден и съответно показанията му били неверни и не можело да служи за годно измервателно средство, което да отчете използваната от потребителя вода. Още повече, че не ставало ясно кои три месеца са взети за база при формирането на количествата подадена за м. 08.2018 г. вода и не ставало ясно как била получена стойността от 2412 м3, които били за периода 29.07.2016 г. - 01.08.2016 г. В подписания между страните Протокол от 01.09.2016 г. за подаденото количество вода за месец август 2018 г. се посочвало отново, че в протокола от 01.08.2016 г. било установено, че същият неработел и необходимо било да бъде подменен, но не ставало  ясно какви действия били предприети за решаването на казуса с титуляра на Разрешителното, тъй като в конкретния случай ВиК- Белово ООД се явявал само ПОТРЕБИТЕЛ. Съответно се посочвало че водните маси били изчислени съгласно т. 16 от Договора на база изразходваните предходни месеци - но кои били тези три месеца, които били взети за формиране на количеството от 31 831 м3.

            В отговора се сочи, че в подписания между страните Протокол на 03.10.2016 г. за месец септември 2016 г. се посочвало, че са подадени към потребителя 27 586 м3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се констатирала повреда във водомера и количествата са изчислени на база т. 16 от Договора - но отново не ставало ясно, кои са тези три месеца на действително изразходваните за предходните количества, които са послужили основа при сформиране на числото от 27 586 м3. Още повече, че това било трети по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

В подписания между страните Протокол на 01.11.2016 г. за месец октомври 2016 г. се посочвало, че били подадени към потребителя 13 348 M3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се констатирала повреда във водомера и количествата били изчислени на база т. 16 от Договора - но отново не ставало ясно, кои са тези три месеца на действително изразходваните за предходните количества, които били послужили основа при сформиране на подадената вода от 27 586 м3. Още повече, че това бил четвърти по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

В подписания между страните Протокол на 30.12.2016 г. за месец декември 2016 г. се посочвало, че били подадени към потребителя 21 600 м3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се констатирала повреда във водомера и количествата били  изчислени на база т. 16 от Договора - но отново не ставало ясно, кои били тези три месеца на действително изразходваните за предходните количества, които са послужили основа при сформиране на подадената вода от 21 600 м3. Още повече, че това било четвърти по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

В подписания между страните Протокол на 01.02.2017 г. за месец януари 2017 г. се посочвало, че били подадени към потребителя 27648 м3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се констатирала повреда във водомера и количествата били изчислени на база т. 16 от Договора - но отново не ставало ясно, кои са тези три месеца на действително изразходваните за предходните количества, които били послужили за основа при сформиране на подадената вода от 27 648 м3. Още повече, че това бил пети по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

В подписания между страните Протокол на 01.03.2017 г. за месец февруари 2017 г. се посочвало, че били подадени към потребителя 24624 м3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се констатирала повреда във водомера и количествата били изчислени на база т. 16 от Договора - но отново не ставало ясно, кои били тези три месеца на действително изразходваните за предходните количества, които послужили за основа при сформиране на подадената вода от 24624 M3. Още повече, че това бил шести по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

В подписания между страните Протокол на 01.08.2017 г. за месец юли 2017 г. се посочвало, че били подадени към потребителя 36 283 M3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се  констатирала повреда във водомера, но от тук вече не се посочвало, че количествата били изчислени съгласно т. 16 от Договора и в  този случай възниквал въпроса как е било определено количеството 36 283 M3 вода. Още повече, че това бил седми по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

В подписания между страните Протокол на 01.09.2017 г. за месец август 2017 г. се посочвало, че били подадени към потребителя 36 283 M3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се е констатирала повреда във водомера, но не се посочвало, че количествата били изчислени съгласно т. 16 от Договора, тогава възниквал отново въпроса, как било определено количеството подадената вода от 36 283 M3. Още повече, че това бил осми по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

В подписания между страните Протокол на 02.10.2017 г. за месец септември 2017 г. се посочвало, че били подадени към потребителя 36 283 м3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се  констатирала повреда във водомера, но не се посочвало, че количествата били изчислени съгласно т. 16 от Договора, тогава възниквал отново въпроса, как било определено количеството подадената вода от 36283 м3. Още повече, че това бил девети по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

В подписания между страните Протокол на 01.11.2017 г. за месец октомври 2017 г. се посочвало, че били подадени към потребителя 36 283 м3 вода, като отново се посочвало, че с протокола от 01.08.2016 г. се  констатирала повреда във водомера, но не се посочвало, че количествата били изчислени съгласно т. 16 от Договора, тогава възниквал отново въпроса, а как било определено количеството подадената вода от 36 283 м3. Още повече, че това бил десети по ред месец, през който водомерът не работел и дефектът не бил отстранен.

 Твърди се, че въпреки, че в последните четири месеца Доставчикът  отчел една и съща консумация, то не ставало ясно по какъв начин същата била изчислена и кои месеци са послужили като база за отчитането й.

Действително горепосочените протоколи били подписани от тогавашния управител на ВиК- Белово ООД, (тогава ЕООД), но с оглед констатирания дефект на водомера, то не следвло, че направените в тях констатации за доставената на ВиК- Белово ООД вода били достоверни. Още повече, че при извършването на измерванията не бил присъствал представител на ВиК- Белово ООД, а самият водомер не бил годно измервателно средство въз основа, на което да можело да се издават каквито и да било документи - протоколи и в последствие фактури. Не ставало ясно и по какъв начин след неговата повреда било определено доставеното количества вода и въз основа на кои три месеца.

  Сочи се, че през 2017-та г. последните 3 месеца били отчитани количества, които били с приблизително 9000 м3 спрямо 2016-га г. , което било нереално висока консумация. Освен това разрешеният режим за водоползване по разрешително № 0329/ 04.06.2001 г. бил за периода юни, юли, август, септември и октомври, но не и декември, януари, февруари, но с цел обезпечаване на населението с вода било извършено водоползване.

В отговора се твърди, че ВиК- Белово ООД не бил титуляр на Разрешителното за водоползване съответно нямал ангажимент да поддържа изправността на водомерите, като въпросния водомер не бил монтиран от тях и нямало как да произтичат каквито и да е било негативни правни последици за ВиК - Белово ООД от неговата неизправност и да им се начисляват по неясни критерии количества вода заради обстоятелството,че някое трето лице не е извършило надлежна подмяна на съответния водомер. ВиК - Белово ООД не бил титуляр на разрешителното за водоползване, не бил оператор на горен изравнител на ВЕЦ „Момина Клисура“ и дори същият не бил монтиран от тях и не бил тяхна собственост.

 Твърди се, че след като се отчело подадено количество на някаква фиксирана база 4 месеца по 36 283 м3. е 145 132 м3, което надхвърляло почти двойно лимита за ползвана вода по Разрешително за водоползване № 0329/04.06.2001 г., който е от 79 800 м3  не можело да се изведе точно, което следвало, че за да било извършено сериозно нарушение на условията по разрешителното за водоползване и нямало нито правна или житейска логика някой да превишавал правата по дадено разрешително, а лицето, което е потребител да трябвало да заплаща каквато и да е цена за това, че някой друг не спазвал заложените му от МОСВ условия.

Въпреки това с цел запазване на партньорските отношения между двете дружества на 01/08.01.2019 г. била извършена смяна и бил монтиран от ВиК - Белово ООД нов водомер с № 1253432 на ВиК - Белово ООД (Приложение № 1) и на смяната присъствали представители и на двете страни.

            Твърди се в отговора, че  ВиК - Белово ООД било отправило предложение за спогодба към ищеца, като същото било с изх. № 825/04.04.2019 г. и вх. № 26-3026-1/08.04.2019 г. (Приложение № 2), като до момента на подготвянето на настоящия отговор нямали насрещна реакция, от която да става ясно дали ищецът е приел предложението им  за уреждане на възникналия правен спор чрез преговори и прекратяване на възникналия между страните правен спор.

 Направено е искане, предвид изложените в отговора доводи, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан като размер, тъй като за отчитането на доставените количества вода било използвано негодно измервателно средство и не било ясно как същото било отчитано.

От заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че начина по който от страна на ищеца са определени водните обеми, послужили като основа за изчисляване на стойността на услугата през процесния период, за която са съставени процесиите фактури, съгласно отчети - разликите между стари и нови показания на разходомера съответно е СРДО-среден разход от действителни отчети по разходомер Формиран както следва:

Отчетени обеми по разходомер в куб.м.: за м.08.2015 - 43076 куб.м, за м.09.2015 - 30679 куб.м. т.е средноаритметично: 36877.50 куб.м. месечно, 1189.60 куб.м. дневно 49.57 куб.м. на час.

СРР-среден разход по разрешително Формиран по следния начин: Разход съгласно разрешително - 0.010 куб.м. в секунда; -36 куб.м. на час -864 куб.м. дневно -26784 куб.м. месечно.

Дължимите суми и ДДС по издадените фактури са съгласно подписания между страните договор и протоколи за отчетени водни обеми през м.09.2015, м.07.12.2016г. , месец 01 и 02.2017г. и за м.08.10.2017г.

Размера на останалата дължима сума след частичното погасяване на фактура **********/30.09.15г. след издадени от ищеца  и представени на ответника фактури  е 22403.64:

В счетоводството на ищцовата страна е отразено, че на ответника са издадени всички процесии фактури. Процесиите документи са надлежно осчетоводена от ищеца. Начислен е дължимия ДДС. Декларирани са в дневниците за продажби в месеците на издаването им. Не разплатените салда, по процесиите фактури, са идентични с тези, за които е предявен иска.

Установено от експерта Л. е, че в счетоводството на ответната страна са осчетоводени всички процесии документи, като част от процесиите фактури /посочени по-долу/ са включени в дневниците за покупки по ЗДДС в месеците на извършване на счетоводното записване- месеца на издаването им.  

Начисления в тях ДДС е отразен в счетоводството на ответника като „сделка“

Останалите процесии фактури, са осчетоводени, но не са включени в дневниците за покупки по ЗДДС, за начисления в тях ДДС не е използвано правото на данъчен кредит. Общата им стойност 10488.04лв. /с вкл. ДДС/ е отчетена като разход за

Установява се съгласно договора от 09.01.2018г., че размера на мораторната лихва от процесиите фактури и ДДС, от деня на който същите стават изискуеми е 1379.56лв. , аименно:

Мораторни лихви, съгласно посочените по-долу показатели:

За определяне на начислените количества ищеца е използвал :

О -Съгласно отчети - разликите между стари и нови показания на разходомера

СРДО-среден разход от действителни отчети по разходомер Формиран по следния начин :

Отчетени обеми по разходомер в куб.м.: за м.08.2015 -4307 куб.м.: 6, за м.09.2015 - 30679 куб.м.:

Средноаритметично: 36877.50 куб.м. месечно, 1189.60 куб.м. дневно 49.57 куб.м. на час.

СРР-среден разход по разрешително Формиран по следния начин: Разход съгласно разрешително - 0.010 куб.м. в секунда; -36 куб.м. на час; -864 куб.м. дневно -26784 куб.м. месечно.

СРДОР-среден разход по действителни отчети и по разрешително е формиран по следния начин:

 

 

При съставянето на процесиите фактури са направени следните изчисления :

След анализ  на доказателствата по делото, съдът намери за установено следното:

Няма спор между страните по делото, че през процесния период от време ответникът НЕК ЕАД извършвало услуга водоподаване на “В и К- Белово” ЕООД за осигуряване на водни обеми, необходими за допълнително питейно-битово водоснабдяване на с. Момина клисура, съгласно разрешително № 0329/04.09.2001 г. издадено от МОСВ. Водоснабдяването е извършваво от посоченото в разрешителното хидротехническо съоръжение - горен изравнител на ВЕЦ “Момина клисура” - трето стъпало на каскада “Белмекен- Сестримо”, собственост на НЕК ЕАД, поддържан и експлоатиран от поделение на дружеството - предприятие “Язовири и каскади”.

 За извършване на услугата е подписан договор № 14 ИД-Х60В078/28.10.2014г. с 5-годишен срок на действие, считано от 01.01.2014г. Стойността на услугата, предмет на исковия период е определена съгласно договора за 2014г- цената е 0.05747 лв./куб.м., без ДДС. Предвид това, че страните не са подписали споразумение за индексация, съгласно чл.3 от договора, цената за доставена вода и за следващите години - 2015г., 2016г. и 2017г. е останала същата.

 Съгласно чл.7 от договора, ежемесечно между страните а подписвани  протоколи за количествата, подадени водни обеми и в съответствие със задълженията им, произтичащи от регистрацията на дружеството по ЗДДС, за извършените услуги през 2015г., 2016г и 2017г., съгласно двустранно подписаните протоколи, от страна на ищцовото дружество са съставени съответни данъчни документи. Фактурите са изпращани до ответника с писма и получавани от него, видно получените обратните разписки.

С протоколно определение на съда от  11.09.2019г. е допуснато изменение на иска, като исковата претенция е увеличена на сума в общ размер на 21 872.72лв., от които главница в размер на 17 077.64лв., ДДС в размер на 3 415.54лв. и мораторна лихва в размер на 1 379.56лв. и законна лихва върху главницата от дата завеждане на делото – 09.01.2018г. до окончателно им изплащане.

В настоящият случай е на лице хипотезата на търговска сделка- сключен договор в съотвествие с принципите на търговското право и гражданското законодателство. Няма спор, че и двете страни са търговци и отношенията между тя се уреждат от правилата на Търговския закон.

В случая, съществува постигнато съгласие между страните по предмета на сключения между тях договор, а именно - да бъде извършвана услуга "водоподаване" чрез хидротехническите съоръжения, описани в договора, както и съгласие и по всички останали съществени елементи - условия, при които се изпълнява, място на изпълнение, цена, начин на отчитане и плащане и съответно санкции и прекратяване.

В този смисъл  налице е валидно сключен между страните по делото - ищеца и ответника договор за водоподаване датиращ от 28.10.2014 г.

По същество,  ответника не оспорва, че услугата водоподаване е извършвана в негова полза от ищеца, че между страните е сключен и се е изпълнявал посоченият в исковата молба договор за предоставяне на услугата водоподаване - договор № 14 ИД- Х60В078/28.10.2014г. с 5-годишен срок на действие, считано от 01.01.2014г., както и по отношение цената на услугата, предмет на исковия период, а именно 0.05747 лв/куб.м., без ДДС.

Липсва оспорване и на факта по предоставяната от ищеца услуга по подаване на водни маси към ответника от Дневен изравнител Момина клисура през исковия период /м. септември 2015г., м.юли, август, септември октомври декември 2016г. и м.януари, февруари, юли, август, септември и октомври 2017г./. и приемането й от ответника с подписване на процесиите протоколи.

Тоест, като безспорни в отношенията на страните могат да се посочат следните обстоятелства: Между страните има валидно сключен договор за водоподаване на водни обеми от Дневен изравнител Момина клисура за осигуряване на водни обеми за водоснабдяване на с. Момина клисура, съгласно разрешително №0329804.09.2001 г. издадено от МОСВ; Ищецът е изпълнил задължението си към ответника да му достави определени количества водни обеми през процесния период, като по повод на това изпълнение, за отчитането на подадените водни обеми са съставяни протоколи, подписани от представители на страните.

От събраните по делото доказателства - придружителни писма с обратни разписки и фактури, както и от заключението на вещото лице по СИЕ се установява по безспорен начин, че във връзка с изпълнението ищеца е издал процесните фактури с посочено наименование на услугата и стойност, които са получени от ответника. От заключението също така се установява, че липсва плащане от страна на ответника по издадените от ищеца фактури.

В настоящото производство ответника оспорва иска по отношение неговия размер, до колкото не приема за достоверни претендираните за доставени количества на подаваната от ищеца вода, отразени в подписаните от страните протоколи за част от исковия период - за месеците юли, август, септември октомври декември 2016г. и м.януари, февруари, юли, август, септември и октомври 2017г. В тази връзка, с отговора на исковата молба са наведени доводи за това, че отразените в протоколите за отчетени водни количества са неверни, че не било ясно как са определени посочените в протоколите водни количества, предвид това че страните са констатирали повреда на водомера. Изтъква се, че макар и подписани от управителя на ответното дружество, то не следвало направените в протоколите констатации да се приемат за достоверни.

Наведено е твърдението, че  тъй като Община Белово, а не ВиК Белово ООД е титуляр на разрешително №0329804.06.2001 г., то монтирането на водомер и поддържането на изправността му не е ангажимент на ответното дружество, а на титуляра на разрешителното. В този смисъл е посочено, че клаузата на чл.16 от договора между страните е в противоречие с ангажимента на титуляра на разрешителното да осигури надлежни измервателни средства, а не да се ползва статистически принцип за отчитането на съответните количества.

Безспорно установено от  доказателствата по делото, че съгласно подписания между страните договор № 14 ИД-Х60В078/28.10.2014г., ответното дружество се явява потребител на услугата предмет на договора.

В чл.7 от договора е посочено, че „Водните обеми се определят с мерилно съоръжение – разходомер, монтиран от потребителя или на база отпуснат лимит . От друга страна, именно във връзка със задълженията на потребителя, в чл.16 от договора страните са уговорили, че „При повреда или неизправност на отчитащото водомерно устройство /каквото е установено в настоящият случай/ изразходваните водни маси се определят на база действително изразходваните за предходните три месеца."   

Неоснователни са твърденията на ответника за нищожността на чл.16 от договора, като противоречащ на разпоредбата на чл.44, т.1 от Закона за измерванията. Същата гласи, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция - глоба, респективно имуществена санкция за юридическо лице. Същевременно чл.16 от договора предвижда начин по който да се уредят взаимоотношенията на страните за времето през което са подавани на ответника и ползвани от него водни количества, при обективна невъзможност те да бъдат отчетени посредством разходомер. Тоест, страните са договорили начин на отчитане на използваните от потребителя водни обеми, в случай на неработещо отчитащо устройство, като в интерес на същия е да предприеме своевременно действия за отстраняване на неизправността. С подписването на процесния договор страните са приели именно този начин на отчитане и той не е в противоречие с нормата на чл.44, т.1 от ЗИ.

По делото е безспорно установено, че ответникът е узнал още в началото на исковия период за наличието на проблем с изправността на водомера, но липсват твърдения и ангажирани доказателства за предприети от негова страна действия за своевременно осигуряване на изправно измервателно устройство за отчитане на потребените от него водни количества през процесния период. На лице в случая е  неизпълнението на  договорното задължение за осигуряване годно средство за измерване на предоставените на ответника  водни обеми и приемане на водоснабдяване през целия исков период без отстраняване на  техническата неизправност на разходомерното устройство.

Досежно количествата вода, за които е осъществена от ищеца услугата "водоподаване" през исковия период, респ. за които се дължи заплащане по посочената по-горе цена, по делото са представени и приети протоколи съставени от страните, в които са посочени количествата вода, за които е осъществена услугата "водоподаване" от ищеца към ответното дружество. Всички протоколи са подписани от представител на "НЕК ЕАД." ЕАД - ръководителя на ПП язовир - район "Чаира" и лично от представляващия ответното дружеството - управителя на ВиК Белово ЕООД.

Обстоятелството, че протоколите са подписани от управителя на ответното дружество, не е спорно по делото. Неоснователни са възражения на ответника, че посочените в тези протоколи количества вода не го обвързват, защото дори и подписани от управителя на дружеството можело да не са достоверни.

От представените и приети по делото протоколи се установява, че страните са констатирали на 01.08.2016г. повреда на монтираното отчитащо устройство /водомер/. Съгласно чл.7 от договора доставчикът се задължава до пето число на месеца да предложи на потребителя протокол за действително подадените водни обеми за предходния месец. В същия член от договора страните са уговорили, че водните обеми ще се определят с мерилно съоръжение - разходомер, монтиран от потребителя или на база отпуснат лимит от МОСВ. Респективно, в чл.16 от договора е посочено, че при повреда или неизправност на отчитащото водомерно устройство изразходваните водни маси се определят на база действително изразходваните за предходните три месеца, които могат да бъдат отчетените по разходомер или определени на база отпуснат лимит от МОСВ. Предвид констатираната повреда на разходомера и с оглед предвидената в договора възможност, страните са приели че подаваните водни обеми ще се отчитат на база действително изразходвана вода през предходните месеци и на база разрешените количества по разрешителното за водоползване №0329/04.06.2001 г., описано в договора.

 Видно от представените и приети по делото протоколи за подадени водни обеми и от заключението на СИЕ, месеците с реално отчетени по водомер водни количества са два - месеците август и септември 2015г. При отчитането са взети предвид показанията отразени в протоколите за тези два месеца, представени и приети по делото, както и разрешения лимит съгласно цитираното разрешително на МОСВ. В този смисъл е и  заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, установяващо, че за определянето на начислените количества са използвани следните данни:

Съгласно отчети - разликите между стари и нови показания на разходомера , като отчетени обеми по разходомер са - за месец 08.2015 - 43076 в куб.м. и за месец 09.2015 - 30679 в куб.м.

Среден разход от действителни отчети по разходомер, формиран по следния начин : Средноаритметично от отчетени обеми по разходомер в куб.м.: за месец08.2015 - 43076, за месец 09.2015 – 30679; - 36877.50 куб.м. месечно;- 189.60 куб.м. дневно; - 49.57 куб.м. на час.

Среден разход по разрешително, формиран по следния начин: Разход съгласно разрешително - 0.010 куб.м. в секунда; -36 куб.м. на час; -864 куб.м. дневно -26784 куб.м. месечно

Среден разход по действителни отчети и по разрешително, формиран като са изчислени са средноаритметичните числа на посочените показатели - „среден разход от действителни отчети по разходомер" и „среден разход по разрешително".

-           42.78 куб.м. на час -1026.80 куб.м. дневно -31830.75 куб.м. месечно

От заключението на вещото лице и от представените като доказателства по делото заверени копия от протоколи, съставяни за месеците на исковия период и данъчни фактури за исковия период, съставени от ищеца, се установява, че на ответника е  доставяно договореното количество вода, отчетено съгласно договора, за количествата и стойността, на които са били съставяни протоколи и фактури.

Предвид това, неоснователни са възраженията, че ищецът не е установил точното количество на водата, която е подал на ответника. Това количество е установено с протоколите за месеците от процесния период и съвпада напълно с посоченото в заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ количеството вода, изчислено съгласно договора.

Протоколите за всички процесии месеци са подписани от представляващият ответното дружество, което представлява съгласие с отразеното в тях. Няма съмнение, че ответникът е бил наясно, че подаваните водни обеми са определени при условията на чл.16 от договора, предвид изричния запис, който фигурира във всеки един от протоколите от 2016г. и 2017г., а именно констатацията на страните, че на 01.08.2016г. е установено, че водомерът не работи и е необходимо да бъде ремонтиран или подменен, както и констатацията, че към момента на съставяне на съответния протокол не е ремонтиран водомера.

Не на последно място следва да се отбележи, че самият ответник с подписването на протоколите лично от управителя на дружеството е признал обстоятелството, че му е подадено точно това количество вода, за което ищецът претендира заплащане.

От приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза се установява също така, че издадените по повод извършената услуга фактури са осчетоводени при ищеца в дневника за продажбите в месеците на издаването им, като начисленият по тях ДДС е включен в справката-декларация по ЗДДС за съответния месец. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че претендираната главница по процесиите фактури е в размер на 17077.62 лв.и дължимо ДДС в размер на 3415.54 лв., като вещото лице изрично посочва, че и двете суми смята като главница, тъй като представляват общо задължение, по което следва да се изчисляват дължимите лихви, възлизащи на сума в размер на  1379.56 лева. Фактурите са редовно осчетоводени в счетоводството на двете дружества. Категорично е изразена констатация от страна на експерта, че след извършеното проучване е установена липса на плащания от страна на ответника.

Видно от заключението на СИЕ ответното дружество е осчетоводило процесиите фактури при себе си, като част от фактурите / **********/31.01.2017, **********/31.07.2017, **********/31.08.2017, **********/30.09.2017 и **********/31.10.2017/ са включени в дневника за покупки по ЗДДС. Начисления в тях ДДС е отразен в счетоводството на ответника като „сделка с приложено право на данъчен кредит" за разходи за доставка на услуга. Останалите са осчетоводени но не са включени в дневника за покупки по ЗДДС. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обоснове извод за недължимост на сумите по тях. Протоколите за количествата вода по договора за водоподаване са подписани от лице с представителна власт - управителя на ответното дружество, без възражения.

Възражения липсват от страна на ответника и при получаване на фактурите. Писма, с приложени към тях фактури и изричното отразяване, че те са издадени на основание договора и двустранно подписаните протоколи за процесиите месеци, съдържащи покана за заплащане на исковите суми, са връчени на ответника с обратна разписка. Същите са представени и приети като доказателства по делото. Възражение досежно дължимостта и размера на сумите не е направено от ответника след получаването им.

Издадените процесни фактури, които са получени от ответника, без направени възражения от негова страна веднага след получаването им, като е изтекъл 7-дневния срок след получаването им за плащане на задълженията по всяка една от фактурите. Следователно задълженията са с настъпил падеж. С процесния договор и съставените въз основа на него протоколи и фактури, страните са уговорили цена на услугата „водоподаване“, която ответникът е длъжен да заплати на ищеца. Цената на услугата е съществен елемент от процесния възмезден договор.

Безспорно се установи по делото, че ищецът е бил изправна страна по договора, като е осъществил добросъвестно действията по предоставяне на услугата „водоподаване“. Налице е неизпълнение на договорните задължения по процесния договор и издадените въз основа на него фактури от страна на ответника, като дължимата от него цена на услугата „водоподаване“ възлиза на сумата от общо 21 872.72 лв. с вкл. ДДС. Така посоченат дължима сума изцяло съвпадат с исковата претенция на ищеца.

При тези данни, съдът намира, че искът за заплащането на дължимата цена на услугата „водоподаване“ по процесния договор и съставените въз основа на него фактури и за процесния период е основателен. Вземането е изискуемо и ответникът следва да бъде осъден да заплати размера му, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент.

Ответникът не противопостави възражения и доказателства за плащане на дължимите суми по процесния договор и фактури, дори напротив. На лице са данни - писмо изх.№39/29.07.2016г. прието като доказателство по делото, управителят на дружеството ответник недвусмислено е изразил намерението си да погасява просорочени задължения по издадени към този момент фактури за извършената услуга по договора, които са част от исковата сума по настоящото дело. С писмо изх. №90.И-1673/06.10.2017г., представено и прието по делото е отправена поредна покана до ответника, касаеща както просрочените задължения по договора към 06.10.2017г., така и дължимата сума за месец септември 2017 година, като е поставен краен срок за плащане до 24.10.2017 година, като също липсва възражение от страна на ответника. Едва след предявяване на настоящият иск и получаване на исковата молба в едно с приложените към нея писмени доказателства, ответникът изпраща писмо изх. №825/04.04.2019г. до изпълнителния директор на НЕК ЕАД, с което не е оспорен размера на дължимите суми, а само е направено предложение за сключването на спогодба между страните, мотивирано с тежкото финансово състояние на дружеството. С второ писмо от страна на ответника до управителя на предприятие „Язовири и каскади" изх. №840/10.05.2019г. , също няма конкретно оспорване на суми по издадените въз основа на протоколите от 2015, 2016 и 2017г. година фактури, а е посочено, че с оглед тежкото финансово състояние на дружеството то може да поеме ангажимент за заплащане по Договор №14-ИД-Х60В078/28.10.2014г. и образуваното гр.Д№ 215/2018г. сума в размер на 10 000лв. разсрочено.

Предвид безспорно установеното в конкретния случай съдът приема, че е налице валидно сключен между страните по делото - ищеца и ответника Договор за водоподаване № 14 ИД-Х60В078/28.10.2014г.. Счита, че след като  извършените от ищеца фактически действия по доставяне и отчитане на изразходени конкретни  количества вода са приети от ответника и липсата на оспорването им ангажират последния, като страна по договора и го обвързват със задълженията му по настоящият иск.

Предвид изложеното, а именно: липсата на  оспорване на задължението по договора и наличие на съгласие за отчетената като изразходена вода, което се извеждат с приемане на съставените протоколи, подписани двустранно, писмените доказателства по делото и заключението на приетата СИЕ, даващо конкретни данни за неизплатените конкретни задълженията на ответника, отговарящи на исковата претенция,  съдът прие за  безспорно установено, че  последният е неизправна страна по договора.

С оглед на горните констатции, в настоящият случай не може да се изведе аргумент за отпадане на отговорността на ответника по иска и твърдението в отговора на исковата молба, че тъй като се е отчело подадено количество за 4 месеца по 36 283 куб.м., което надхвърляло лимита по разрешително №0329/04.06.2001 г., то от това следвало, че е извършено сериозно нарушение на условията на разрешителното и лицето, което е потребител не следва да заплаща.

 В случая не е налице администриране на отношенията по повод предоставяната услуга. Изрично е възприето и от теорията и от съдебната практика положението, че административният акт, какъвто безспорно е разрешителното за водовземане, издавано по реда на Закона за водите, е индивидуален административен акт, който създава права и задължения за титуляра на акта по отношение неговото изпълнение. НЕК ЕАД не е страна в административното производство по издаване на цитираното разрешително и не е негов адресат. Отношенията на ответника с Община Белово, във връзка със задълженията като титуляр на Разрешително за водовземане № 0329/ 04.06.2001 г., не са предмет на договора за предоставяне на услугата водоподаване сключен между ищеца и ответника по настоящото дело. Взаимоотношенията между страните по повод предоставяната от НЕК ЕАД услуга водоподаване се уреждат в съответствие с принципите на търговското и гражданското законодателство. Няма спор, че и двете страни -доставчик и потребител са търговци. От това следва, че всички взаимоотношения между тях се регулират от търговското законодателство и гражданското, когато в първото няма изрични норми.

Предвид на  събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по СИЕ, съдът прие наличието на валидно възникнало между страните, в резултат на търговска сделка, облигационно правоотношение по договор за услуга, по силата на който ищецът се е задължил да извършва услуга водоподаване, необходима за дейността на ответника, от която услуга се е възползвало ответното дружество, поради което дължи плащане на договорената цена, представляваща исковата претенция в общ размер на 21 872.72 лв. от които главница в размер на 17 077.64лв., ДДС в размер  3 415.54лв. и мораторна лихва в размер на  1 379.56лв. в едно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба  - 09.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. 

С оглед на гореизложеното, съдът прие за основателен предявеният иск от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.И.изпълнителен директор, гр.София, ул.,,Триадица"№ 8, факс 9885545, против “В и К - Белово” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.В. ***, поради което същият  следва да бъде уважен и “В и К - Белово” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.В. *** да бъде осъдено да заплати на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.И.изпълнителен директор, гр.София, ул.,,Триадица"№ 8 сумата от 21 872.72 лв. от които главница в размер на 17 077.64лв., ДДС в размер  3 415.54лв., мораторна лихва в размер на  1 379.56лв. в едно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба  - 09.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. 

Предвид изхода на делото  и представения от ищцовата страна списък по чл. 80 от ГПК,ответната В и К - Белово” ЕООД, ЕИК ********* следва да бъде осъдена да заплати сторените по исковото производство разноски в размер на 870.01 ДТ, внесена по сметка на РС Пазарджик, сумата от 250.00лв внесен депозит за вещо лице,  сумата от 4.90ДТ, внесена по сметка на РС Пазарджик  с оглед увеличеният размер на иска, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК /изм. ДВ, бр.8 от 2017г./, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, съдът

   

 

                                                   Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА “В и К - Белово” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.В. *** да заплати на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.И.изпълнителен директор, гр.София, ул.,,Триадица"№ 8 сумата от 21 872.72 лв., от които главница в размер на 17 077.64лв., ДДС в размер  3 415.54лв., мораторна лихва в размер на  1 379.56лв. в едно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба  - 09.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски в размер на 870.01 ДТ, внесена по сметка на РС Пазарджик, 250.00лв внесен депозит за вещо лице,  4.90 ДТ, внесена по сметка на РС Пазарджик  с оглед увеличеният размер на иска и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК /изм. ДВ, бр.8 от 2017г./, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: