№ 702
гр. Шумен, 05.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500334 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 4106/28.06.2022г.
депозирана от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. .... 9, бл. 963, ет. 1, офис
11 представлявано от Д.В.Д. чрез адв. Б. В. СТР. от АК – Кюстендил срещу
определение № 455 от 31.05.2022г. постановено по гр.д. № 20213620101611
по описа на РС – Нови пазар, с което на осн. чл. 248, ал.3 от ГПК е изменено
решение № 113/18.04.2022г. по същото дело и ответника по делото
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е осъден на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата да заплати на адв. М.В. М. от АК –
Пловдив сумата от 402.16 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ. Жалбоподателя счита, че определението е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
необоснованост и неправилност. Подържа становището си изложено в
отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, че искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 402.16 лева е
неоснователно, тъй като не са били налице предпоставките за присъждане на
разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, тъй като ищецът СТ. ЗЛ. ИВ. не било
материално затруднено лице към момента на предоставяне на безплатната
правна помощ, тъй като получава възнаграждение от трудово
правоотношение над минималната работна заплата за страната. Сочи, че и
1
самият факт на договаряне на възнаграждение в размер на 402.16 лева
изключва правната помощ да е била безплатна, тъй като при оказване на
безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА клиентът и адвокатът не договарят
възнаграждение, а само посочват, че помощта е безплатна и съдът е този,
който определя възнагражденитето на адвоката, поради което счита, че
оказаната помощ не е била базплатна на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА. Моли съда да
отмени определението и да постанови ново, с което молбата по чл. 248, ал.1
от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, да бъде оставена
без уважение, както и ако насрещната страна претендира разноски за
настоящото производство, искането да бъде отхвърлено, тъй като
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, не намира приложение в производствата по
чл. 248 от ГПК.
Ответната страна по жалбата, чрез адв. М.В. М. от АК – Пловдив е
депозирала отговор по жалбата, в който изразява становище, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Сочи,
че претендирания адвокатски хонорар е на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – за
оказване на помощ на материално затруднено лице и в посочената
разпоредба, не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое
от посочените основания при сключване на договора за безплатна правна
помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено или не, се извършвала от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са
посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА и това са: адвокатът да е
оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3
от ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски т.е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат – чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78 от
ГПК. В настоящия случай тези предпоставки били налице и при
своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение,
съдът е длъжен да определи адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатна правна помощ адвокат в размер не по – нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата страна да го заплати. При
негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат,
адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което
2
преценката, дали да окаже безплатна правна помощ е само негова, като в този
смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, залегнала в многобройни
съдебни актове и не е налице каквато и да е злоупотреба с права, тъй като при
негативно решение, адвоката няма право на възнаграждение. Отделно от
това, по делото е представена и декларация за материално и имущественно
състояние на ищцата, от която било видно, че доверителката му не притежава
недвижимо имущество, МПС, акции и дялове в търговски дружества,
облигации и движимо имущество, като единственият и доход на месец е само
от трудово възнаграждение в размер на 737 лева, като след запори и удръжки,
същата получава под МРЗ установена за страната.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и
материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар чрез адв. М.В. М.
от АК – Пловдив срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК
********* със седалище в гр. София по иск с правно основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД с цена 2 588.80 лева за обявяване нищожността на клауза за заплащане
на такса „експресно разглеждане“ съгласно чл. 1 от договор за потребителски
кредит № SO № 2604/09.07.2021г. сключен между ищцата и ответника. С
решение № 113 от 18.04.2022г. по гр.д. № 20213620101611 по описа на РС –
Нови пазар, съдът уважил иска изцяло и е прогласил нищожността на
клаузата за заплащане на такса „експресно разглеждане“ в размер на общо 2
588.80 лева, дължима на вноски от по 129.44 лева месечно по договора за
кредит, осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да заплати на
процесуалния представител на ищцата, платените от него от името на ищцата
разноски по делото в размер на 98.37лева – държавна такса и е отхвърлил
искането на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 402.16 лева. За да отхвърли искането
за присъждане на адвокатското възнаграждение, съдът е приел, че искането се
основава на т. 2 на чл. 38, ал. 1 от ЗА – оказване на безплатна адвокатска
3
помощ и съдействие на лице в затруднено материално положение, а по делото
не били представени доказателства в тази насока, поради което искането било
недоказано и неоснователно.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на
ищцата депозирал молба, с искане за изменение на решението, в частта му за
разноските. Позовавал се е на редица определения на ВКС, в които е прието,
че не е необходимо съдът да преценява и страната да доказва, че е налице
някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Касаело се за вътрешни
отношения между страните, в които съдът не може да се намесва, за разлика
от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл. 83
от ГПК. Достатъчно било по делото да е представен договор за правна защита
и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА
и е поискал от съда да му бъде присъдено дължимото адвокатско
възнаграждение. Отделно от това, е посочил, че доверителката му е и
материално затруднено лице, тъй като има над 9 на брой сключени договори,
по така наречените “бързи кредити“ при които общата месечна вноска, която
следвало да заплаща надминавала 1500лева.
В даденият от съда срок, ответникът депозирал молба, в която поискал
съда да остави искането без уважение, тъй като обективираната воля на
адвоката и ищцата, била твърде противоречива и не давала категорична
яснота относно договорения начин на оказване на правната помощ, на осн. чл.
36 или 38 от ЗА.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение
първоинстанционният съд е уважил молбата и е изменил решение № 113 от
18.04.2022г. по гр.д. № 20213620101611 по описа на РС – Нови пазар, като на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е осъдил ответника „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК ********* да заплати на адв. М.В. М. от АК
– Пловдив, с ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81,
ет. 3, ап. Б възнаграждение в размер на 402.16 лева за предоставената на СТ.
ЗЛ. ИВ. с ЕГН **********, безплатна адвокатска помощ, по предявения от
нейно име иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция намира определението за правилно.
4
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена
за разноски, като съдът е този, който в този случай определя
възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да
възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна
правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Адвокатското
възнаграждение, щом е поискано присъждането му, винаги се дължи от
страната, загубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано
заплащането му, като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е
заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно
за страната. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната,
на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а
именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в
чл. 38, ал. 1 от ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договора за
правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването
му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на
чл. 38 от ЗА. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът
да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да
окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би
получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само
в благоприятен за неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали
да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи
възнаграждение, следва да е само негова.
От представения по първоинстанционното дело договор за правна
защита и съдействие от 25.11.2021г. (л. 89 – гръб) е видно, че в договора
изрично е посочено, че оказаната правна защита и съдействие на ищцата СТ.
ЗЛ. ИВ. с ЕГН ********** е безплатна на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради
което е неоснователно възражението на жалбоподателя, че възнаграждението
5
било договорено. Никъде в представеният договор, не се съдържа клауза за
договаряне на адвокатско възнаграждение по см. на чл. 36 от ЗА, като
изрично и в представеният списък с разноски по чл. 80 от ГПК (л.88) е
посочено, че адвокатското възнаграждение претендирано, като разноски по
делото е на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и е посочен минималният му размер по
Наредбата – 402.16лева, в който размер съдът е длъжен и да го присъди.
С оглед изложеното и при наличието на посочените по - горе
предпоставки – осъществено процесуално представителство, изявление за
осъществяването му по реда на чл. 38 от ЗА, с представени писмени
доказателства, в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски, т.е. да е загубила спора пред съответната инстанция, то в полза на
адвокат М.В. М. от АК – Пловдив се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по делото, определени по реда на 38, ал. 2
във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА в размер на 402,16 лева на осн. чл. чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и като ги е присъдил, първоинстанционния съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него,
като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 455 от 31.05.2022г. постановено по
гр.д. № 20213620101611 по описа на РС – Нови пазар, с което на осн. чл. 248,
ал.3 от ГПК е изменено решение № 113/18.04.2022г. по същото дело и
ответника по делото „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е осъден на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. М.В. М. от АК –
Пловдив възнаграждение в размер на 402.16 лева за предоставената на СТ.
ЗЛ. ИВ. с ЕГН **********, безплатна адвокатска помощ, по предявения от
нейно име иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7