№ 1309
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100900798 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно
съединяване са следните осъдителни искове:
1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 372, ал. 1 ТЗ за
заплащане на сумата в размер от общо 56 731,07 лв. – представляваща дължими
възнаграждения за извършени автомобилни превози на товари – филтърен прах за периода
от м. февруари 2019 г. до м. септември 2019 г. по маршрут от гр. Гълъбово до гр. Сливен,
въз основа на сключени неформални договори за автомобилен превоз, за извършването на
които превози са издадени 113 броя товарителници в периода от 01.02.2019 г. до 16.09.2019
г., съответно 8 броя фактури в периода от 28.02.2019 г. до 30.09.2019 г. , ведно със законната
лихва върху главния дълг /56 731,07 лв./, считано от 08.09.2022 г. до окончателното й
изплащане, и
2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 18
538,59 лв. - представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главницата
/56 731,07 лв./ за периода от 14.03.2019 г. до 07.09.2019 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, считано от м.04.2017 г.
била установен практиката да встъпват в търговски правоотношения, чиито предмет бил
извършването на автомобилни превози на товари /филтърен прах/ от площадката на „Б.“
ЕАД в гр. Гълъбово до площадката на „Т.Е.“ ЕООД намираща се на територията на
„Топлофикация – Сливен - инж. А.А.“ ЕАД, като страните са постигнали и съответното
съгласие за реда на заявяване и извършване на превозите, съответно начина на заплащане на
дължимото превозно възнаграждение. Предвидено било, че за следващото се
възнаграждение за предоставените през съответния календарен месец превозни услуги от
ищеца на ответника се издава фактура, чиято стойност се заплаща след получаването й от
дружеството-товародател. Пояснява се, че за всеки възложен от ответника на ищеца и
изпълнен от последния превоз на товар /филтърен прах/ била съставяна товарителница за
обществен автомобилен превоз, като изпълнявайки поетите задължения по договорените
превозни услуги дружеството - „Х.-***“ ЕООД осъществявало –превозните курсове
1
транспортирайки предаваните му от ответника товари по уговорения маршрут. Сочи се, че
превозваните товари били предавани без да са правени възражения за повреди или липси по
тях. Изтъква се, че макар с известни закъснения ответника е изпълнявал насрещното си
парично задължение за заплащане стойността на превозните услуги предоставяни му от
ищеца за времето до м.януари 2019 г. В хронологична последователност ищецът очертава
извършените от него в полза на ответника превозни услуги относно товари /филтърен прах/,
както следва : за м. февруари 2019 г. десет превоза /за всеки от които е издадена
товарителница/ и съответно е издадена фактура № **********/28.02.2019 г. за общо
превозен товар в количество от 317,36 тона с фактурирана стойност на дължимото
възнаграждение в размер на 5 231,65 лв. с вкл. ДДС; за м. март 2019 г. двадесет и пет
превоза /за всеки от които е издадена товарителница/ и съответно е издадена фактура №
**********/31.03.2019 г. за общо превозен товар в количество от 698,80 тона с фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 11 739,84 лв. с вкл. ДДС; за м. април
2019 г. дванадесет превоза /за всеки от които е издадена товарителница/ и съответно е
издадена фактура № **********/30.04.2019 г. за общо превозен товар в количество от 356,28
тона с фактурирана стойност на дължимото възнаграждение в размер на 5 985,50 лв. с вкл.
ДДС; за м. май 2019 г. двадесет и един превоза /за всеки от които е издадена товарителница/
и съответно е издадена фактура № **********/31.05.2019 г. за общо превозен товар в
количество от 601,14 тона с фактурирана стойност на дължимото възнаграждение в размер
на 10 099,15 лв. с вкл. ДДС; за м. юни 2019 г. единадесет превоза /за всеки от които е
издадена товарителница/ и съответно е издадена фактура № **********/30.06.2019 г. за
общо превозен товар в количество от 341,28 тона с фактурирана стойност на дължимото
възнаграждение в размер на 5 733,50 лв. с вкл. ДДС; за м. юли 2019 г. шестнадесет превоза
/за всеки от които е издадена товарителница/ и съответно е издадена фактура №
**********/31.07.2019 г. за общо превозен товар в количество от 495,12 тона с фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 8 318,02 лв. с вкл. ДДС; за м. август
2019 г. шестнадесет превоза /за всеки от които е издадена товарителница/ и съответно е
издадена фактура № **********/31.08.2019 г. за общо превозен товар в количество от 503,50
тона с фактурирана стойност на дължимото възнаграждение в размер на 8 458,80 лв. с вкл.
ДДС; за м. септември 2019 г. два превоза /за всеки от които е издадена товарителница/ и
съответно е издадена фактура № **********/30.09.2019 г. за общо превозен товар в
количество от 63,38 тона с фактурирана стойност на дължимото възнаграждение в размер на
1 064,78 лв. с вкл. ДДС. Предвид извършеното в надлежно количествено и качествено и
времево отношение изпълнение от ищеца за ответника-товародател се пораждало
задължението да плати посоченото във фактурите възнаграждение за осъществените в
упоменатия период общо 113 превоза на товари /филтърен прах/. Въпреки наличните
материални предпоставки за плащане от ответника по предоставените му услуги в ИМ се
поддържа, че същият не осъществил погашения на дължимите договорни възнаграждения,
като техния общ размер се определя на сумата от 56 731,07 лв., като същите са се породили
по повод извършването на описаните превозни услуги в периода от м. февруари до м.
септември 2019 г. Поддържа се, че падежите за плащане на следващите се в полза на ищеца
възнаграждения за осъществени превози са датите на издаване на съответните фактури, като
в този смисъл приложение намирала специалната норма на чл. 372, ал. 1 ТЗ, а не общата
такава по чл. 303а ТЗ. Допускайки закъснение в плащането на фактурираните стойности на
услуги ответното дружество –товародател носело отговорност и за заплащането на
обезщетение за забава в размер по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като се посочва, че общия размер на
същото възлиза на сумата от 18 538,59 лв.
Ответната страна - „М&М Г.****“ ООД, действаща чрез процесуалния й
представител по делото – адвокат И. подава писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, като с
него оспорва предявените за разглеждане искове сочейки, че те са неоснователни. „М&М
Г.****“ ООД отрича да е встъпвал в договорни връзки с ищеца, от които да е обвързан със
заплащането на възнаграждения за предоставени му превозни услуги в периода и за сумите
очертани в ИМ. Отбелязва, че по делото няма доказателства за изразено в писмена форма
съгласие от дружеството-ответник за сключването на договор с подобен предмет. Подпис на
2
представляващия ответника липсвал и върху издадените от ищеца фактури за извършени
превозни услуги, като единствено фигурирало изписване на името му, но това било
направено от лице различно от управителя на „М&М Г.****“ ООД. На следващо място
относно доставките на товарите на мястото на разтоварване и позоваването на ищеца, че
нямало направени възражения за липси или повреди по същите, от ответникът се
подчертава, че видно от приложените към ИМ товарителници страните участници по
превоза са три : „Б.“ АД – изпращач, „Т.Е.“ ЕООД – получател и ищецът – превозвач.
Следователно ответникът не фигурира по никакъв начин в тези превозни документи и не
става ясно каква е неговата роля по твърдените от ищеца превози на товари. Относно
адресата на задължението за заплащане на възнаграждение по евентуално извършени от
ищеца превози на товари по приложените 103 броя товарителници, ответникът възразява да
има такова качество, защото на първо място не фигурира в издадените товарителници, нито
като изпращач, нито като получател на стоката, а дори нещо повече не фигурира, както
какъвто и да е участник в евентуалното превозно правоотношение. Следователно няма
основание от него да се търси плащане на възнаграждение за извършени превози на товари.
На следващо място ответникът отрича да е бил търсен от ищеца за уреждане на
задълженията посочени в ИМ, като се изтъква, че за първи път е узнал за тези негови
претенции при прилагане на обезпечителни мерки спрямо имуществото му. В отговорът си
ответникът се спира и на това, че в издадените фактури, по които се търси плащане липсва
индивидуализация на конкретните превозни документи /товарителници/, по които са
изпълнени фактурираните транспортни услуги, а това препятства възможността да се
направи заключение, дали се касае именно за сочените в ИМ товарителници, или става
въпрос за съвсем различни. Ответникът признава, че между страните имало установени
трайни търговски взаимоотношения, които се развивали до м. януари 2019 г., но след този
момент и по конкретно за периода от м. 02.до м.09.2019 г. е имало издаване на фактури от
ищеца на ответника, но това е било единствено със счетоводна цел, като е дадено обещание
за по-късно извършване на превозните услуги.
С допълнителна искова молба подадена на 01.06.2023 г. „Х.-***“ ЕООД, чрез
процесуалният му представител по делото – адвокат Т. е посочил, че поддържа всичко вече
изложено в първоначалната искова молба, съответно оспорва възраженията на ответника
изложени в писмения му отговор. Ищецът продължава да твърди, че още от 2017 г. между
страните са установени трайни търговски правоотношения базирани на сключен
неформален договор за периодично извършване на автомобилни превози на товари
/филтърен прах/, като е уговорен маршрут на превозите, начин на заявяване и извършване,
съответно правилата за разплащане на тези услуги предоставяни в полза на ответника. Сочи
се, че „М&М Г.****“ ООД имал качеството на товародател по превозния договор и като
такъв отговарял за заплащането на следващото се възнаграждение за всеки един превоз. В
този смисъл била постигната изрична договореност, че без значение, дали получател на
товара е „М&М Г.****“ ООД или трето лице, то ответното дружество е това, което носи
задължението да плати навлото, като падежът за това е момента след осъществяване на
превоза и издаването на фактура за стойността на услугата. Ищецът се спира на факта на
сключването на неформалния договор за превоз на товари, като посочва, че за да се направи
положителен извод за реализирането му е достатъчно да се установи наличието на насрещни
съвпадащи си волеизявления на страните по делото относно основните елементи на
сделката – превозвани товари и възнаграждение. Обърнато е внимание на това, че
товародател може да бъде лице, което е различно от изпращача, каквато именно е и
настоящата хипотеза с ответника. Ангажираните товарителници имали за цел единствено да
установят факта на предаването на товара, в това число от кого е осъществено това
предаване. Предвид това нямали релевантно значение изложените в отговора на ответника
твърдения, че „М&М Г.****“ ООД не е вписано в превозния документ. Още повече, че за
периода от м.04.2017 г. до м.01.2019 г. при същият начин на оформяне на превозните
документи и ежемесечно издаване на фактура за следващо се възнаграждение ответника е
предприемал макар и със закъснение плащане на същите. Развито е и схващането, че
фактурата може да се приеме и за доказателство за възникнало договорно правоотношение
3
от търговски договор между страните, тогава когато в съдържанието на самата фактура
присъства описание на доставената услуга, начин на плащане, наименование на страните и
време и място на издаване. В случая с издадените от „Х.-***“ ЕООД фактури всички тези
условия били налице, което означавало, че те могат да се разглеждат и като доказателства за
сключването на търговски сделки с предмет превоз на товари. Посоченото обуславяло
основателност на заявените главни и акцесорни искови претенции.
На 30.06.2023 г. по делото постъпва допълнителен отговор от ответника - „М&М
Г.****“ ООД, действаща чрез процесуалния й представител по делото – адвокат И., като с
него отново се настоява с решението си по спора съдът да отхвърли предявените за
разглеждане осъдителни искове, като ги намери за неоснователни. Дружеството отново
опонира, че между него и ищеца няма сключен договор с характеристиката на посочения в
ИМ и ДИМ, като липсват солидни доказателства за успешно манифестирана насрещна и
съвпадаща се воля на страните за сключване на договор/договори с подобен предмет –
превоз на товари в периода от м.02.2019 г. до м.09.2019 г. Припомня се, че ищецът е този
носещ тежестта да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение във
връзка с превоза на товари, по което да е изпълнил, но да не е получил насрещно плащане.
Тъй като в случая основния правопораждащ факт не е установен по делото, то няма как
ищецът да се смята за кредитор на посочените в ИМ парични суми, поради което няма
основание да иска от ответника да му ги заплати. Това, че в периода преди м.02.2019 г. е
имало реализирани няколко превоза на товари, по които ответника е осъществил плащания
в полза на ищеца не може да се тълкува като обстоятелство, което разкрива наличието на
установено договорно правоотношение с продължаващо действие между страните. Още
повече, че с оглед изтеклия период от време е напълно възможно волята на страните да
претърпи изменение. Не е пропуснато да се изтъкне отново това, че сред приложените по
делото от ищеца писмени документи няма такива, които да са двустранно подписани от
страните, което да може да обвърже ответника с определени задължения с договорен
източник – договор за превоз. Оспорва се и това, че по възлагане на ответника в периода от
м.02.2019 г. до м.09.2019 г. ищецът е извършил превози на определени количества товари от
вида посочен в ИМ, за което му се дължи съответно възнаграждение. Формулира се искане
за присъждане на разноски в полза на ответника ако по делото бъде постановено
благоприятно за него решение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Ангажирана е фактура № **********/28.02.2019 г. в която е фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 5 231,65 лв. с вкл. ДДС, като е
посочено, че същото е относно извършена транспортна услуга по опис и
товарителници. Тя е едностранно подписана от представител на издателя - „Х.-***“
ЕООД, респективно не носи подпис на представител на получателя - „М&М Г.****“
ООД. Фактурата е придружена от опис с вписани в него десет броя товарителници,
които са съставени в периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. и касаят възложени и
извършени превози на товар – филтърен прах по маршрут Гълъбово – Сливен с МПС,
рег. № СТ ******* при общ тонаж на тези превози от 317,360 тона и единична цена за
превоз на тон от 14,00 лв. В съдържанието на приложените товарителници е вписано,
че изпращач на товара е „Б.“ ЕАД, превозвач е „Х.-***“ ЕООД, а получател е „Т.Е.“
ЕООД, респективно фигурират и мястото и датата на натоварване и разтоварване. Във
всяка товарителница е положен подпис на представител на получателя на стоката,
както и подпис на представител на превозвача. Изготвени са и кантарни и
експедиционни бележки, в които са отразени вида на приложения товар, както и
неговото нетно и брутно тегло, съответно датата на извършване на експедицията и
претеглянето на постъпващия товар. При претеглянето на постъпващия в склад на
4
„Т.Е.“ ЕООД товар /филтърен прах/ подпис е полаган от оператор на кантар.
Ангажирана е фактура № **********/31.03.2019 г. в която е фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 11 739,84 лв. с вкл. ДДС, като е
посочено, че същото е относно извършена транспортна услуга по опис и
товарителници. Тя е едностранно подписана от представител на издателя - „Х.-***“
ЕООД, респективно не носи подпис на представител на получателя - „М&М Г.****“
ООД. Фактурата е придружена от опис с вписани в него двадесет и пет броя
товарителници, които са съставени в периода от 01.03.2019 г. до 30.02.2019 г. и касаят
възложени и извършени превози на товар – филтърен прах по маршрут Гълъбово –
Сливен с МПС, рег. № СТ ******* при общ тонаж на тези превози от 698,800 тона и
единична цена за превоз на тон от 14,00 лв. В съдържанието на приложените
товарителници е вписано, че изпращач на товара е „Б.“ ЕАД, превозвач е „Х.-***“
ЕООД, а получател е „Т.Е.“ ЕООД, респективно фигурират и мястото и датата на
натоварване и разтоварване. Във всяка товарителница е положен подпис на
представител на получателя на стоката, както и подпис на представител на превозвача.
Изготвени са и кантарни и експедиционни бележки, в които са отразени вида на
приложения товар, както и неговото нетно и брутно тегло, съответно датата на
извършване на експедицията и претеглянето на постъпващия товар. При претеглянето
на постъпващия в склад на „Т.Е.“ ЕООД товар /филтърен прах/ подпис е полаган от
оператор на кантар.
Ангажирана е фактура № **********/30.04.2019 г. в която е фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 5 985,50 лв. с вкл. ДДС, като е
посочено, че същото е относно извършена транспортна услуга по опис и
товарителници. Тя е едностранно подписана от представител на издателя - „Х.-***“
ЕООД, респективно не носи подпис на представител на получателя - „М&М Г.****“
ООД. Фактурата е придружена от опис с вписани в него дванадесет броя
товарителници, които са съставени в периода от 01.04.2019 г. до 25.04.2019 г. и касаят
възложени и извършени превози на товар – филтърен прах по маршрут Гълъбово –
Сливен с МПС, рег. № СТ ******* при общ тонаж на тези превози от 356,280 тона и
единична цена за превоз на тон от 14,00 лв. В съдържанието на приложените
товарителници е вписано, че изпращач на товара е „Б.“ ЕАД, превозвач е „Х.-***“
ЕООД, а получател е „Т.Е.“ ЕООД, респективно фигурират и мястото и датата на
натоварване и разтоварване. Във всяка товарителница е положен подпис на
представител на получателя на стоката, както и подпис на представител на превозвача.
Изготвени са и кантарни и експедиционни бележки, в които са отразени вида на
приложения товар, както и неговото нетно и брутно тегло, съответно датата на
извършване на експедицията и претеглянето на постъпващия товар. При претеглянето
на постъпващия в склад на „Т.Е.“ ЕООД товар /филтърен прах/ подпис е полаган от
оператор на кантар.
Ангажирана е фактура № **********/31.05.2019 г. в която е фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 10 099,15 лв. с вкл. ДДС, като е
посочено, че същото е относно извършена транспортна услуга по опис и
товарителници. Тя е едностранно подписана от представител на издателя - „Х.-***“
ЕООД, респективно не носи подпис на представител на получателя - „М&М Г.****“
ООД. Фактурата е придружена от опис с вписани в него двадесет и един броя
товарителници, които са съставени в периода от 03.05.2019 г. до 21.05.2019 г. и касаят
възложени и извършени превози на товар – филтърен прах по маршрут Гълъбово –
Сливен с МПС, рег. № СТ ******* при общ тонаж на тези превози от 601,140 тона и
5
единична цена за превоз на тон от 14,00 лв. В съдържанието на приложените
товарителници е вписано, че изпращач на товара е „Б.“ ЕАД, превозвач е „Х.-***“
ЕООД, а получател е „Т.Е.“ ЕООД, респективно фигурират и мястото и датата на
натоварване и разтоварване. Във всяка товарителница е положен подпис на
представител на получателя на стоката, както и подпис на представител на превозвача.
Изготвени са и кантарни и експедиционни бележки, в които са отразени вида на
приложения товар, както и неговото нетно и брутно тегло, съответно датата на
извършване на експедицията и претеглянето на постъпващия товар. При претеглянето
на постъпващия в склад на „Т.Е.“ ЕООД товар /филтърен прах/ подпис е полаган от
оператор на кантар.
Ангажирана е фактура № **********/30.06.2019 г. в която е фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 5 733,50 лв. с вкл. ДДС, като е
посочено, че същото е относно извършена транспортна услуга по опис и
товарителници. Тя е едностранно подписана от представител на издателя - „Х.-***“
ЕООД, респективно не носи подпис на представител на получателя - „М&М Г.****“
ООД. Фактурата е придружена от опис с вписани в него единадесет броя
товарителници, които са съставени в периода от 17.06.2019 г. до 30.06.2019 г. и касаят
възложени и извършени превози на товар – филтърен прах по маршрут Гълъбово –
Сливен с МПС, рег. № СТ ******* при общ тонаж на тези превози от 341,280 тона и
единична цена за превоз на тон от 14,00 лв. В съдържанието на приложените
товарителници е вписано, че изпращач на товара е „Б.“ ЕАД, превозвач е „Х.-***“
ЕООД, а получател е „Т.Е.“ ЕООД, респективно фигурират и мястото и датата на
натоварване и разтоварване. Във всяка товарителница е положен подпис на
представител на получателя на стоката, както и подпис на представител на превозвача.
Изготвени са и кантарни и експедиционни бележки, в които са отразени вида на
приложения товар, както и неговото нетно и брутно тегло, съответно датата на
извършване на експедицията и претеглянето на постъпващия товар. При претеглянето
на постъпващия в склад на „Т.Е.“ ЕООД товар /филтърен прах/ подпис е полаган от
оператор на кантар.
Ангажирана е фактура № **********/31.07.2019 г. в която е фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 8318,02 лв. с вкл. ДДС, като е
посочено, че същото е относно извършена транспортна услуга по опис и
товарителници. Тя е едностранно подписана от представител на издателя - „Х.-***“
ЕООД, респективно не носи подпис на представител на получателя - „М&М Г.****“
ООД. Фактурата е придружена от опис с вписани в него шестнадесет броя
товарителници, които са съставени в периода от 02.07.2019 г. до 31.07.2019 г. и касаят
възложени и извършени превози на товар – филтърен прах по маршрут Гълъбово –
Сливен с МПС, рег. № СТ ******* при общ тонаж на тези превози от 495,120 тона и
единична цена за превоз на тон от 14,00 лв. В съдържанието на приложените
товарителници е вписано, че изпращач на товара е „Б.“ ЕАД, превозвач е „Х.-***“
ЕООД, а получател е „Т.Е.“ ЕООД, респективно фигурират и мястото и датата на
натоварване и разтоварване. Във всяка товарителница е положен подпис на
представител на получателя на стоката, както и подпис на представител на превозвача.
Изготвени са и кантарни и експедиционни бележки, в които са отразени вида на
приложения товар, както и неговото нетно и брутно тегло, съответно датата на
извършване на експедицията и претеглянето на постъпващия товар. При претеглянето
на постъпващия в склад на „Т.Е.“ ЕООД товар /филтърен прах/ подпис е полаган от
оператор на кантар.
6
Ангажирана е фактура № **********/31.08.2019 г. в която е фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 8 458,80 лв. с вкл. ДДС, като е
посочено, че същото е относно извършена транспортна услуга по опис и
товарителници. Тя е едностранно подписана от представител на издателя - „Х.-***“
ЕООД, респективно не носи подпис на представител на получателя - „М&М Г.****“
ООД. Фактурата е придружена от опис с вписани в него шестнадесет броя
товарителници, които са съставени в периода от 01.08.2019 г. до 28.08.2019 г. и касаят
възложени и извършени превози на товар – филтърен прах по маршрут Гълъбово –
Сливен с МПС, рег. № СТ ******* при общ тонаж на тези превози от 503,500 тона и
единична цена за превоз на тон от 14,00 лв. В съдържанието на приложените
товарителници е вписано, че изпращач на товара е „Б.“ ЕАД, превозвач е „Х.-***“
ЕООД, а получател е „Т.Е.“ ЕООД, респективно фигурират и мястото и датата на
натоварване и разтоварване. Във всяка товарителница е положен подпис на
представител на получателя на стоката, както и подпис на представител на превозвача.
Изготвени са и кантарни и експедиционни бележки, в които са отразени вида на
приложения товар, както и неговото нетно и брутно тегло, съответно датата на
извършване на експедицията и претеглянето на постъпващия товар. При претеглянето
на постъпващия в склад на „Т.Е.“ ЕООД товар /филтърен прах/ подпис е полаган от
оператор на кантар.
Ангажирана е фактура № **********/30.09.2019 г. в която е фактурирана
стойност на дължимото възнаграждение в размер на 1 064,78 лв. с вкл. ДДС, като е
посочено, че същото е относно извършена транспортна услуга по опис и
товарителници. Тя е едностранно подписана от представител на издателя - „Х.-***“
ЕООД, респективно не носи подпис на представител на получателя - „М&М Г.****“
ООД. Фактурата е придружена от опис с вписани в него два броя товарителници, които
са съставени на 09 и 16.09.2019 г. и касаят възложени и извършени превози на товар –
филтърен прах по маршрут Гълъбово – Сливен с МПС, рег. № СТ ******* при общ
тонаж на тези превози от 63,380 тона и единична цена за превоз на тон от 14,00 лв. В
съдържанието на приложените товарителници е вписано, че изпращач на товара е „Б.“
ЕАД, превозвач е „Х.-***“ ЕООД, а получател е „Т.Е.“ ЕООД, респективно фигурират
и мястото и датата на натоварване и разтоварване. Във всяка товарителница е положен
подпис на представител на получателя на стоката, както и подпис на представител на
превозвача. Изготвени са и кантарни и експедиционни бележки, в които са отразени
вида на приложения товар, както и неговото нетно и брутно тегло, съответно датата на
извършване на експедицията и претеглянето на постъпващия товар. При претеглянето
на постъпващия в склад на „Т.Е.“ ЕООД товар /филтърен прах/ подпис е полаган от
оператор на кантар.
По делото е изслушано и прието без оспорване заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изпълнено. Вещото лице дава отговор, че издадените от „Х.-***“
ЕООД осем броя фактури /детайлно обсъдени по-горе в настоящото решение/ са
намерили отражение във водения при ответника - „М&М Г.****“ ООД дневници за
покупките водени по реда на ЗДДС през всеки от месеците от февруари до септември,
като е посочен и конкретен ред на записване на съответната фактура. Пояснено е, че
всяка от тези фактури участва във формиране на резултата по подаваната за съответния
месец справка-декларация по ЗДДС. По счетоводни записвания на „Х.-***“ ЕООД
непогасените задължения към него от „М&М Г.****“ ООД по посочените осем броя
фактури възлизат на сумата от 56 731,07 лв. От вещото лице е изложено, че не му е бил
7
осигурен достъп до счетоводните записи водени при ответното дружество. Проверката
при ищеца е показала, че издадените от него към ответника фактури с фактуриране на
стойности за транспортни услуги за 2017 и 2018 г., както и за м.01.2019 г. са били
разплатени от „М&М Г.****“ ООД. Допълнено е и това, че обсъжданите осем броя
фактури издадени в периода м.02.-09.2019 г. са намерили отражение в дневниците по
продажбите водени при ищеца по ЗДДС и те участват в резултата на справката-
декларация подадена от „Х.-***“ ЕООД за съответния месец.
Вещото лице в рамките на откритото съдебно заседание провело се на 13.10.2023
г. е направило изявление, че нужните му данни относно издадените фактури през
периода от м. 02.2019 г. до 09.2019 г. са набавени директно от НАП. От счетоводството
на „Х.-***“ ЕООД въпреки направената покана за съдействие от вещото лице, такова
не било оказано и достъп до търсената информация не бил осигурен.
По искане на ищеца са събрани и гласни доказателства чрез проведен разпит на
свидетеля М.. Същият потвърждава, че се познава с управителя на дружеството - „Х.-
***“ ЕООД на име Н. Б.. Известно му е, че тази фирма осъществява транспортна
дейност, като превозва по възлагане на софийска фирма филтърен прах от Б. за
Сливен. Заявява, че е виждал неведнъж как преди около 4, 5 години камион ползван от
„Х.-***“ ЕООД е излизал натоварен от Б. и по информация на Н. е отивал до
„Топлофикация Сливен“ да разтоварва.
Други доказателства, които да са значими за установяване релевантните за
спортното материално право факти не са събрани по делото.
С оглед така установеното фактическо положение по спора, настоящата
инстанция намира следното от правна страна :
По предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във връзка с чл. 372 ТЗ :
Според чл. 372, ал. 1 ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключване
на договора, освен ако е уговорено друго. За да проведе успешно доказване на съдебно
предявените си вземания за заплащане на превозни възнаграждения в тежест на
дружеството-ищец е при условията на пълно и главно доказване да разкрие наличието
на валидно сключени договори, с който му е възложено от ответника извършването на
превозни услуги от спектъра на визираните в ИМ; изпълнение на неговото задължение
по тези договори – да извърши превоз на товари в количествата и по маршрута
конкретизирани в ИМ, както и предаването им на посоченото в превозния документи
лице – получател на товара; настъпване изискуемостта на насрещното задължение за
заплащане на възнаграждение, както и размерът му, съобразно уговореното по всеки
договор и обема на предоставената превозна услуга.
Съгласно легалната дефиниция възпроизведена в чл. 49, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, с договора за автомобилен превоз на товари превозвачът се
задължава към товародателя, срещу заплащане, да превози с превозно средство до
определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Нормативната
уредба на този вид договор не предвижда императивно съвпадение или различие на
правосубектността на товародателя и изпращача. Фигурата на товародателя като
страна по превозното правоотношение се определя от неговата роля в търговската
сделка, която се обслужва от сключения договор за превоз. Възможно е товародателя
да бъде и изпращач на товара, но съществува и вариант тези две качества да не се
съвместяват от един правен субект. Ищецът сочи, че именно такъв е и разглеждания
случай при сключване на договорите за превоз с ответника. „М&М Г.****“ ООД е
8
товародател обвързан с договорното задължение да осъществи плащане на превозното
възнаграждение по изпълнената превозна услуга по транспортиране на възложения с
товарителницата товар, но същевременно изпращача на товара е друг правен субект -
„Т.Е.“ ЕООД. Действително от приложените към исковата молба превозни документи
– товарителници се установява, че „М&М Г.****“ ООД не фигурира, като изпращач на
товара, а там е вписано дружеството - „Т.Е.“ ЕООД. Това обаче съвсем не означава, че
между страните по делото не са създадени търговски правоотношения с източник
договор за автомобилен превоз. Договорът за превоз не е товарителницата - тя само
улеснява доказването му /в този см. решение № 226/14.02.2000 г. на ВКС, решение №
289/27.02.2003 г. по гр. д. № 977/2002 г. на ВКС/. Превозният договор по своята правна
характеристика е неформален, консенсуален и възмезден договор. Обвързването на
търговци със съглашение имащо очертаната правна природа може да се установява с
всички допустими според правилата на процесуалния закон доказателства. В тази
връзка наред с товарителниците от ищеца са представени осем броя фактури издадени
от него с получател ответника, като с тях е извършено фактуриране на транспортни
услуги предоставени ежемесечно в периода от м.02.2019 г. до м.09.2019 г.
детайлизирани в ангажираните превозни документи /товарителници/ в полза на
ответника по настоящия спор „М&М Г.****“ ООД. Според настоящият състав тези
фактури съдържат описание на съществените елементи на договора за превоз -
наименованието на страните, вида на услугата, цена, време и място на издаването
/Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ВКС, Решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., ВКС и Решение № 42/19.04.2010 г. по т.
д. № 593/2009 г., II т. о., ВКС/. Действително същите са подписани едностранно от
техния издател, но преценявайки ги във връзка с изводите на вещото лице по
неоспореното от страните заключение по назначената съдебно-счетоводната
експертиза, че същите са включени в Дневника за покупките и са намерили отражение
в ежемесечно подаваните до НАП справки-декларации по ЗДДС, то тези действия
трябва да бъдат квалифицирани като недвусмислено направено признание от ответника
за наличието на твърдените от ищеца превозни правоотношения учредени в периода от
м.02.2019 г. до м.09.2019 г. с предмет възложен автомобилен превоз на филтърен прах
по маршрут Гълъбово – Сливен. В случая, тези действия на ответника са равнозначни
и на приемане с конклудентни действия на работата/услугата, което прави приложима
и нормата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, а именно, че липсата на изрични възражения от страна
на възложителя е равнозначно на приемане на работата /в този смисъл Решение №
114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., ТК, I ТО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по
т. д. № 593/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г.,
ТК, І ТО, ВКС; Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО, ВКС,
Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и др./. Следва да се изтъкне и това, че
в случая „М&М Г.****“ ООД въпреки изричното искане адресирано до него от
назначеното вещо лице не му е осигурил достъп до счетоводните си записи, което
означава, че приложение следва да намери санкционната норма на чл. 161 ГПК, като се
приеме, че коментираните осем броя фактури издадени в м. 02.2019 г. до м.09.2019 г.
са намерили отражение в неговото счетоводство. За наличието на предшестващи този
период превозни правоотношения учредявани между страните са събрани също
достатъчно по обем и достоверност писмени доказателства, като наред с това се
установява, че по тези правоотношения „М&М Г.****“ ООД е извършвал плащания в
полза на ищеца на превозни възнаграждения по осъществените транспортни услуги.
Казаното мотивира сезирания със спора съд да направи извод, че първата от
9
очертаните материални предпоставки необходима за възникването на съдебно
предявените за присъждане вземания за навло е доказана от ищеца.
Следващата предпоставка свързана с установяване, че от ищеца по делото е
осъществено надлежно изпълнение на поетото съгласно превозните правоотношения с
ответника задължение да извърши превози на товари в количествата и по маршрута
конкретизирани в ИМ според настоящия състав също е успешно доказана.
3адълженията на превозвача по договора са да извърши превоза в уговорения срок,
като товарът следва да бъде превозен съхранен в количествено и качествено
отношение; да изпълнява нарежданията на товародателя до предаване на товара, ако не
е издаден товарителен запис, за какъвто липсват по делото доказателства; да пази
товара от приемането му до предаването; да уведоми получателя за пристигането на
товара и да му предаде товара. В случая тези условия следва да се считат за изпълнени
по отношение превозните услуги осъществени от ищеца, доколкото от съдържанието
на съставените и приложени по делото товарителници е видно, че натоварените
количества филтърна прах е била превозена от Гълъбово до Сливен на посочените
дати, като е приета от получателя й без да са отразени забележки. Аргумент за
обратното не следва от това, че ответникът - „М&М Г.****“ ООД не е полагал подпис
в тези превозни документи. Както вече бе посочено дружеството - „М&М Г.****“ ООД
има качеството на товародател, което по коментираните договори за превоз не се
съвместява с качеството изпращач, съответно няма основание в посочените превозни
документи, като необходим реквизит за изправност да присъства подпис на негов
представител. Отделно от изложеното с оглед включване на издадените от ищеца
фактури за стойността на превозното възнаграждение дължимо за превозните услуги
осъществени от него в полза на ответника в периода от м.02.2019 г. до м.09.2019 г. в
дневниците за покупки на „М&М Г.****“ ООД подадени със справки-декларации пред
НАП, то същите следва да се третират, като такива за приемане с конклудентни
действия на услугата, което прави приложима и нормата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. В
подкрепа осъществяването на извършените превози макар и не пълни и не достатъчно
конкретни са и показанията на свидетеля – М.. Същият потвърждава, че е виждал
неведнъж превозното средство ползвано от дружеството-ищец да излиза от базата на Б.
в гр. Гълъбово преди 4,5 години натоварено с филтърен прах.
Вярно е, че в съдържанието на представените от ищеца осем броя фактури
отсъства детайлизация на товарителниците, по които са били изпълнени превозните
услуги, което се ползва от ответника като аргумент, че е възможно да се касае до
фактуриране на стойности за различни от поддържаните превозни услуги по 103
товарителници. Трябва да се посочи обаче, че от приложените описи на товарителници
издавани в пределите на съответния месец, както и от тяхното съдържание се
констатира пълно съвпадение между начислените превозни възнаграждения и
превозените количества филтърна прах при цена от 14 лв. за превозен тон.
Същевременно от ответника не се провежда насрещно доказване, от което да е видно,
че в периода от м.02.2019 г. до м.09.2019 г. между него и ищеца е имало и други
паралелни договорни отношения с предмет осъществяване на транспортни услуги, за
изпълнението на които да е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение.
Следователно фактурираните от ищеца транспортни услуги, за които вече бе
мотивирано, че са надлежно и бъз възражения приети от ответника са именно услугите
по превоз на филтърна прах удостоверени в издадените 103 броя товарителници.
На последно място относно предпоставката свързана с настъпване
изискуемостта на насрещното задължение за заплащане на превозно възнаграждение,
10
както и размерът му настоящият съдебен състав, като съобрази, че между страните има
трайно изградена във времето практика за начина на изпълнение на превозните услуги
и тяхното заплащане /превозните услуги първо се извършват, а се заплащат след
издаване на ежемесечна фактура за тяхната стойност/, то намира, че според правилото
на чл. 372 ТЗ изискуемостта на задължението да се плати натрупаното за съответния
месец превозно възнаграждение възниква и става изискуемо, считано от момента на
извършване на фактурирането /издаването на фактурата/. Установява се, че всяка от
фактурите, по които се търси присъждане на неплатено превозно възнаграждение е
издадена на последно число на съответния месец, за които е осъществено
изпълнението, съответно тази дата е посочена и като дата на очаквано плащане.
Казаното означава, че именно от този момент за ищеца-превозвач възниква изискуемо
вземане към товародателя–ответник да му заплати следващото се възнаграждение. Що
се касае до размера на съответните възнаграждения за изпълнените превозни услуги в
процесния период, то същия фигурира в издадените от ищеца фактури, които са
включени от ответника в дневниците му за покупки и е деклариран в подадените от
него справки-декларации по ЗДДС. Същият кореспондира като стойност на 14 лева на
превозен тон филтърна прах.
При това положение ищецът доказва, че е материално легитимиран да получи от
ответника заплащане на договорно вземане в размер на сумата от общо 56 731,07 лв. –
представляваща дължими възнаграждения за извършени автомобилни превози на
товари – филтърен прах за периода от м. февруари 2019 г. до м. септември 2019 г. по
маршрут от гр. Гълъбово до гр. Сливен, въз основа на сключен неформален договор за
автомобилен превоз, за извършването на които превози са издадени 113 броя
товарителници в периода от 01.02.2019 г. до 16.09.2019 г., съответно 8 броя фактури в
периода от 28.02.2019 г. до 30.09.2019 г. Ответникът на свои ред не твърди, а още по-
малко доказва, че е погасил успешно това свое договорно парично задължение, било
чрез плащане, било чрез друг възможен погасителен способ уреден от институтите на
гражданското право. Следователно ответникът - „М&М Г.****“ ООД следва да
отговаря за заплащането на това възнаграждение и в качеството му на неизправен
длъжник следва да бъде осъден да заплати посочените суми на превозвача - „Х.-***“
ЕООД
По предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Доколкото е установено неизпълнение на парично задължение, чиято форма
винаги е забава и съобразявайки посоченото, че от съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства и отговорите на вещото лице по приетото експертно
заключение се установява, че волята на страните по превозните правоотношения е била
плащането на превозното възнаграждение за осъществените превози на товари да се
осъществява към момента на издаване на ежемесечната фактура. В случая ищеца
формулира предмет на претенциите си за заплащане на обезщетението за забава
посочвайки по-късен начален момент на начисляване на това му вземане, а именно
считано от 14-то число следващ месеца на издаване на фактурата. Съдът е обвързан от
искането на ищеца и следва да се произнесе в рамките на очертания от него темпорален
обхват на претенцията. Обезщетението за забава се претендира за всяко превозно
възнаграждение фактурирано от ищеца с издаването на осем броя фактури в периода
от м. февруари 2019 г. до м.септември 2019 г. Изчислени съобразно чл. 162 ГПК тези
обезщетения за забава са в размери, както следва : по фактура №
**********/28.02.2019 г., с която е фактурирано превозно възнаграждение в размер на
5 231,65 лв. за допуснатата забава в неговото плащане през периода от 14.03.2019 г. до
11
07.09.2022 г. на кредитора се дължи лихва в размер на сумата от 1 851,57 лв.; по
фактура № **********/31.03.2019 г., с която е фактурирано превозно възнаграждение
в размер на 11 739,84 лв. за допуснатата забава в неговото плащане през периода от
14.04.2019 г. до 07.09.2022 г. на кредитора се дължи лихва в размер на сумата от
4 053,83 лв.; по фактура № **********/30.04.2019 г., с която е фактурирано превозно
възнаграждение в размер на 5 985,50 лв. за допуснатата забава в неговото плащане през
периода от 14.05.2019 г. до 07.09.2022 г. на кредитора се дължи лихва в размер на
сумата от 2 016,94 лв.; по фактура № **********/31.05.2019 г., с която е фактурирано
превозно възнаграждение в размер на 10 099,15 лв. за допуснатата забава в неговото
плащане през периода от 14.06.2019 г. до 07.09.2022 г. на кредитора се дължи лихва в
размер на сумата от 3 316,15 лв.; по фактура № **********/30.06.2019 г., с която е
фактурирано превозно възнаграждение в размер на 5 733,50 лв. за допуснатата забава в
неговото плащане през периода от 14.07.2019 г. до 07.09.2022 г. на кредитора се дължи
лихва в размер на сумата от 1 834,87 лв.; по фактура № **********/31.07.2019 г., с
която е фактурирано превозно възнаграждение в размер на 8 318,02 лв. за допуснатата
забава в неговото плащане през периода от 14.08.2019 г. до 07.09.2022 г. на кредитора
се дължи лихва в размер на сумата от 2 590,35 лв.; по фактура №
**********/31.08.2019 г., с която е фактурирано превозно възнаграждение в размер на
8 458,80 лв. за допуснатата забава в неговото плащане през периода от 14.09.2019 г. до
07.09.2022 г. на кредитора се дължи лихва в размер на сумата от 2 561,34 лв.; и по
фактура № **********/30.09.2019 г., с която е фактурирано превозно възнаграждение
в размер на 1 064,78 лв. за допуснатата забава в неговото плащане през периода от
14.10.2019 г. до 07.09.2022 г. на кредитора се дължи лихва в размер на сумата от
313,54 лв. Или общият размер на следващата се в полза на ищеца лихва по
просрочените главни задължения за плащане на превозни възнаграждения възлиза на
сумата от 18 538,59 лв. Тоест предявените претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са изцяло
основателни и по своя размер и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора по разгледаните осъдителни искове право на разноски се
поражда в полза единствено на ищеца. Той е формулирал изрично искане за
присъждане на такива с ИМ, като наред с това е ангажирал доказателства за реално
извършени разходи по повод участието му по делото, съставляващи, както следва :
3 010,79 лв. – заплатена държавна такса за разглеждане на предявените искове; 8 000
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
сключен между дружеството-ищец и адвокат Т., както и 600 лв. – хонорар за вещо
лице. Представен е и списък на същите по смисъла на чл. 80 ГПК. Своевременно
процесуалния представител на ответната страна е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар търсен за репариране от ищеца, като е поискал
същия да бъде редуциран по правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК до минималните размери
по НМРАВ. Съдът намира, че така упражненото от ответника възражение е
основателно, предвид това, че поставения за разглеждане спор е с под средната правна
и фактическа сложност /проведено е едно съдебно заседание, в което е прието
заключение по счетоводна експертиза и е разпитан един свидетел, съответно събраните
писмени доказателства макар и обемни са еднотипни и не изискват съществено
проучване/. При това положение при приложим минимален адвокатски хонорар по
НМРАВ в редакцията й към 31.07.2020 г. /актуалната редакция от 04.11.2022 г. не
следва да се прилага, защото договорът за правна защита и съдействие е сключен преди
влизането й в сила/ в размер на сумата от 2800 лв., съдът счита, че в полза на ищеца се
следва репариране на разход за адвокатски хонорар в размер на 3 600 лв., съответно за
заплатената горница до 8000 лв. разхода следва да остане за негова сметка. По
12
изложените аргументи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от общо 7 210,72 лв. Плащането им е в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М&М Г.****“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, р-н „Красно село“, кв. „*******5 да заплати в полза на „Х.-
***“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Гълъбово, бул.
„*******“ № 19, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 372, ал. 1 ТЗ сумата в
размер от общо 56 731,07 лв. – представляваща дължими възнаграждения за извършени
автомобилни превози на товари – филтърен прах за периода от м. февруари 2019 г. до
м. септември 2019 г. по маршрут от гр. Гълъбово до гр. Сливен, въз основа на
сключени неформални договори за автомобилен превоз, за извършването на които
превози са издадени 113 броя товарителници в периода от 01.02.2019 г. до 16.09.2019
г., съответно 8 броя фактури издадени в периода от 28.02.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху главния дълг /56 731,07 лв./, считано от 08.09.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „М&М Г.****“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, р-н „Красно село“, кв. „*******5 да заплати в полза на „Х.-
***“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Гълъбово, бул.
„*******, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 18 538,59 лв. -
представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главницата /56
731,07 лв./ за периода от 14.03.2019 г. до 07.09.2019 г.
ОСЪЖДА „М&М Г.****“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, р-н „Красно село“, кв. „*******5 да заплати в полза на „Х.-
***“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Гълъбово, бул.
„*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 7 210,72 лв. -
представляваща направени от ищеца разноски за провеждането на исковото
производство пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13